Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 23.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на 1.07.2021г. (Първи юли две хиляди двадесет и първа година / в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Капка Качева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 74 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.Б.М., ЕГН ********** с адрес *** чрез пълномощник адвокат М.С. ***, с която са предявени против „Агроспектър 2000" СЮД със седалище ***, ЕИК:********* обективно съединени искове за заплащане на трудово възнаграждение за месеците 02, 07 и 08 2019 г. в размер на общо 1 225.00 лева; за заплащане на обезщетение за неползван платен отпуск за 17 работни дни от 2019 г. в размер на 380.00 лева; за неспазено предизвестие по т.VI от трудовия договор в размер на 490.00 лева и за положен извънреден труд за всички съботи през месеците 6,7 и 8 2019 г. в размер на общо 200.00 лева.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 26 от 17.08.2016г. с ответното дружество е изпълнявал длъжността „работник озеленител“ в същото. Твърди, че трудовият договор е прекратен едностранно от работодателя, в нарушение на чл. 7 от този договор на 15.08.2019г., като от този момент ищецът е преустановил изпълнение на задълженията си по същия.
Релевира, че при прекратяването на трудовия договор дружеството работодател е следвало да му заплати трудово възнаграждение за месеците 02, 07 и 08/2019г., при ОМЗ от MP3 – 490.00 лв., или общо 1225.00 лв., което до настоящия момент не е сторено. Наред с незаплатената сума за работна заплата работодателят му дължи и обезщетение за неизползван отпуск от 17 дни за 2019г. в размер на 1380.00лв., както и една заплата от 490.00лв. за неспазен срок на предизвестие по чл.7 от трудовия договор. Претендира се и неизплатен извънреден труд в размер на 200.00 лева.
Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба и не взема становище по делото.
В съдебно заседание за ищецът се явява адв.М.С. ***, като поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да уважи същите.
Ответникът „А.2.“ ООД *** не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
От представен по делото Трудов договор №26/17.08.2016г., сключен между ответника „А.2.“ ООД *** и ищеца Г.Б.М., се установява че на посочената дата последната е назначена на длъжността „Работник озеленяване“ с адрес на месторабота гр.Козлодуй.
В Заповед №6 от 15.08.2019г. е отразено, че на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ ответникът „А.2.“ ООД *** и ищецът Г.Б.М. са прекратили по взаимно съгласие, считано от 16.08.2019г., сключения Трудов договор. В представеното и прието по делото копие на страница от Трудова книжка на ищцата Г.Б.М., са отбелязани датите на възникване и прекратяване на трудовото правоотношение.
Представени по делото са и фишове за работна заплата за месеците 02/2019г.; 07/2019г. и 08/2019г., от които се установява начисленото и дължимо от работодателя на работника трудово възнаграждение за съответните месеци.
Приложена по делото е жалба на бивши работници на ответното дружество „Агроспектър 2000“ЕООД гр.Разград до Инспекция по труда гр.Враца, подписана и от ищеца, в която е изложено, че на работниците не са изплатени заплати, както и дължими суми при прекратяване на трудовото правоотношение.
От приложени по делото разплащателни ведомости за м. 02, м. 07 и м. 08.2019г. се установяват и дължимите суми за трудови възнаграждения от ответника „Агроспектър 2000“ЕООД на ищеца.
Установява се и движението по банкова сметка ***:***, на името на ищцата в банка ДСК, на която са превеждани заплатите от работодателя „Агроспектър 2000“ЕООД гр.Разград.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно
съединени трудови искове с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл.128, т.2,
вр. чл.150 от КТ, вр.чл.220, ал.1, вр. чл.224, ал.1 от КТ.
Същите са процесуално допустими, а
разгледани по същество са основателни.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ:
Съгласно чл.128, т.2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
При предявен иск по чл. 128 от КТ в тежест на работника е да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
С доклада по делото, съдът е приел за безспорен между страните факта, че между тях е съществувало трудовоправоотношение, прекратено със Заповед №6/15.08.2019г. на Управителя на „А.2.“ООД ***. Това трудово правоотношение е възникнало на 17.08.2016г., когато е сключен Трудов договор №26.
Установи се по делото, че за претендирания с исковата молба период през месеците 02, 07 и 08.2019г. между страните е съществувало трудово правоотношение. Ответника не обори доводите на ищеца, че му дължи възнаграждение за извършената работа през месеците 02, 07 и 08.2019г. е в размер на общо 1225.00 лева и иска следва да бъде уважен. Като законна последици върху сумата, следва да се присъди и законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба 25.01.2021г. до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1
от КТ:
Видно от нормата на чл.220, ал.1 от КТ, страната която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието.
В настоящия случай, ответникът не взема становище и не представя доказателства за това, да е налице воля и молба от ищеца за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.
В чл.7 от представения Трудов договор е посочено, че срокът на предизвестие при прекратяването му е 30 дни. Следователно е доказано твърдението на ищеца, че работодателят едностранно е прекратил трудовия договор и следователно му дължи обезщетение за неспазено предизвестие и ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 490 лева за неспазен срок на предизвестие, поради което искът следва да бъде уважен.
Върху уважената част от иска, като законна последица следва да се присъди и законната лихва от дата на подаване на исковата молба 25.01.2021г. до окончателното погасяване на вземането.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1
от КТ:
При
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не
е погасено по давност, съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ. Ответникът
не обори доводите на ищеца за дължимост на обезщетение в размер на 380.00 лева,
ведно със законната лихва и съда следва да уважи и тази претенция.
По иска с правно основание чл. 150 от КТ:
Съгласно нормата на чл.150 от КТ за положен извънреден труд от работника, на последния се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, съгласно чл.262 от КТ.
Според практиката на ВКС - за положения извънреден труд работодателят дължи заплащане на увеличено трудово възнаграждение независимо дали е водил специална книга за отчитане на извънредния труд и независимо дали е издал специална заповед, с която да възложи на работника полагането на извънредния труд. Доказването на извънредния труд в рамките на съдебното производство се извършва с всички доказателства – писмени, гласни /свидетелски показания/, заключения на вещи лица и пр..
В разглеждания случай, не се установяват дните и часовете, в които ищцата е полагала извънреден труд. Поради това не е налице възможност да бъде пресметнат и изчислен размерът на претендирания извънреден труд. При така възприетите фактически положения и правни изводи съдът намира, че искът за сумата 200.00 лв. за положен извънреден труд е недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съдът следва и на основание чл.78, ал.6 ГПК да осъди ответника да заплати на РС Козлодуй държавната такса, представляваща сбора от държавните такси върху всеки от обективно съединените искове /по 4%/, от която е освободен ищеца в размер на 50,00лева, или общо сумата от 150 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца съразмерно уважената част от исковете и адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл.235 ГПК, Козлодуйският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД с ЕИК:*********, със седалище ***, представлявано от Божинел Василев Христов – Управител да заплати на Г.Б.М., ЕГН ********** с адрес *** трудово възнаграждение за месеците 02, 07 и 08 2019 г. в размер на общо 1 225.00 лева, както и законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата; обезщетение за неползван платен отпуск за 17 работни дни от 2019 г. в размер на 380.00 лева, както и законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата и обезщетение за неспазено предизвестие по т.VI от трудовия договор в размер на 490.00 лева, както и законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като недоказан предявения иск от Г.Б.М., ЕГН ********** с адрес *** против „А.2.“ ООД с ЕИК:*********, със седалище ***, представлявано от Божинел Василев Христов – Управител, за сумата в размер на 200.00 лева, представляваща обезщетение за незаплатен извънреден труд по чл.150 от КТ.
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД с ЕИК:*********, със седалище ***, представлявано от Божинел Василев Христов – Управител да заплати на адвокат М.С. *** сумата 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, което ищеца не е заплатил.
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД с ЕИК:*********, със седалище ***, представлявано от Божинел Василев Христов – Управител да заплати на РС-Козлодуй сумата в размер на 150 лева, представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: