№ 681
гр. К., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20221520100247 по описа за 2022 година
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ОЗК[1]Застраховане“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Света София“№ 7, ет. 5, съдебен адрес - гр. София, район
Слатина, ул. “Кадемлия“№ 1, чрез адвокат Г. Б. Х., е предявило против Д. В.
Т., ЕГН ********** от *********, искове да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че му дължи сума в размер на 2000.00 /две хиляди/
лева, представлващи регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0411-155-0005-2017 по описа на „ЗАД ОЗК-
Застраховане “АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (23.12.2021г.) до окончателното
изплащане на дълга.
В срока за отговор на ИМ особеният представител на ответника оспорва
иска и част от обстоятелствата, на които се основава, прави правопогасяващи
възражения за погасяване вземането по давност.
КРС, след като обсъди при усл. на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Приложеният по делото Констативен ПТП №1139р-678 с пострадали
лица от 23.03.2017г. (а в горния ляв ъгъл на протокола – „27.03.2017г.“),
изготвен от Л. К., дежурен ПТП при ОД на МВР установява, че на 22.03.2017
год., в гр. К., кв. „Изток“, на ул. „София“ № 14, около 20:30 часа Участник 1,
представляващ МПС с рег. № ******, марка „Рено“, модел „Канго“,
собственост на Д. В. Т., извършвайки маневра на заден ход, без да се убеди,
1
че пътят зад него е свободен, блъснал Участник 3 – . М. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. К., ул. „Медковец“ № 10, при което последната
получила охлузвания и натъртвания. Съставен бил АУАН №
508036/22.03.2017г., а и НП № 17-1139-000429/18.04.2017г., влязло в сила на
29.06.2017г. срещу водача на товарния автомобил Д. Т. – ответник в
настоящото (спр. 9 и 10 от делото), като на същия е наложена глоба и
лишаване от права по см. на чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Установява се, че
водачът на автомобила не е уведомил компетентната слубна на МВР като е
напуснал ПТП-то.
Посочените писмени доказателства установяват, че пострадалата е
получила охлузвания в областта на таза и лявата ръка, като след преглед и
рентген е освободена за домашно лечение. За оказаната на пострадалата
спешна медицинска помощ свидетелства представеният по делото фиш в тази
насока (л. 17). Видно от Медицинско направление, издадено от УМБАЛ
„Александровска“, гр. София, от 11.04.2017г. (л. 13) е, че същата е
диагностицирана с разстройство в адаптацията със смесено нарушение на
емоциите и поведението, като се сочи, че не е имало индикации за
хоспитализация. Станала напрегната, плачлива, страхувала се от коли и да
излиза сама.
От представената за пострадалата Епикриза, изготвена от МБАЛ „Д-р Н.
В.иев“ АД, гр. К., се установява, че . посещава детски психиатър още от
2012 г., с оглед „прилошавания“ с епилептичен характер. Същата е най-
голямо от общо 12 деца в семейството, като мисловният й процес е съответен
на начина на отглеждане. Посочено е, че речникът е ограничен, механичната
памет доминира над логическата, както и краткотрайната над дълготрайната.
Посочено е, че като резултат от блъскането й от кола зачестили пристъпите й
със загуба на съзнание.
Липсва спор, а това се установява и от представената на л. 72 от делото
разпечатка от Гаранционен фонд, че към датата на процесното ПТП за
управлявания от ответника автомобил е налице задължителното по закон
застраховане, покриващо отговорността на управляващия процесното
моторно превозно средство водач.
Така, именно по повод наличието на застраховка „Гражданска
отговорност“ за водача, причинил ПТП-то, на пострадалата било изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 0411-155-0005-2017 в размер на
2000,00 лв. (по което обстоятелство не се спори).
Изпратена била до ответника покана за доброволно заплащане на
процесната сума (л. 25), без налични по делото данни за получаването й от Т..
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р В. Н.. Последният
установява, че след медицински прегледи, извършвени след 22.03.2017г., за
пострадалата се установили следните травматични физически увреждания:
„мекотъканна контузия /натъртване на меки тъкани и болка/ на гърба в
2
поясната област. Охлузване на кожата в областта на десен лакът“. В
медицинските документи не са налични данни за проведено лечение на
уврежданията като се сочи, че посочените травми не изискват специфично
или задължително лечение като и без такова подлежат на пълно
възстановяване. Лиспват данни за настъпили усложнения при
възстановяването. Не може точно да се посочи времето на възстановяване,
както и интензитета и продължителността на търпяната от пострадалата
болка, но при всички случаи същата е по-интензивна до около първата
половина на периода, впоследствие постепенно намаляваща, до изчезваща в
края на възстановителния период. Досежно възможно получената от
пострадалата „психична травма“, експертът не дава заключение, вкл. в устно
изложената пред съда част, поради липса на компетентност в областта. От
приложения към заключчението Лист за преглед на пациент в Спешно
отделение се установява, че пострадалата е получила увреждане в областта на
кръста и десен лакът, не е губила съзнание, но е загубила такова внезапно по
време на прегледа.
Видно от допуснатата и приета съдебна автотехническа експертиза,
изготвена от в.л. Н. В., е че експертът е склонен да приеме описания в
представената по делото документация механизъм на настъпване на
процесното ПТП, а именно: „лек автомобил марка „РЕНО“, модел „Канго“ с
рег. № ****** спира напречно на ул. „София“ в кв. „Изток“ в гр. К. с предна
част към № 14“ „….след което автомобилът потегля на заден ход, за да
обърне посоката, и блъска намиращата се зад автомобила … . С...“. Изводът
си вещото лице прави на база липса на посочени в АУАН възражения, което е
дало превес при формиране извода на експерта в съпоставка с изложеното от
ответника и двамата свидетели с непосредствени възприятия, возели се в
процесния автомобил от една страна и противочеивите показания на самата
пострадала – от друга.
Приети по делото са и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Ѝ. С., С.М., Т.Д. и Л. К..
Пострадалата С. първоначално сочи да няма спомен да я е блъскала кола
и да е претендирала обезщетение за процесния случай. Впоследствие твърди,
че удар е имало, но била с гръб. Изпаднала в безсъзнание като се свестила в
болницата. Имала проблеми с крака. Болял я много, като това продължило
около месец. Имала нужда от помощта на майка си, която й помагала –
обличала, водела по нужда. Изпитвала стрес след инцидента, плачела на сън,
страх я било от всичко. Д-р Р. й изписала медикаменти за успокоение. Към
настоящия момент освен болките в кръста нямала други оплаквания.
Полицията дошла направо в болницата, където откарали . и там тя говорила
с тях. Сочи, че и преди случая имала психични проблеми, била епилептичка.
Показанията на свидетелите М. и Д. са идентични по посока на това, че
съприкосновение между процесния автомобил и пострадалата не е имало.
Сочат на това, след проведен разговор между ответника и негов приятел Б., да
3
са установили, че има подпряно момиче на колата. Т. свирнал, за да се
помести същото, а след това слязъл от колата, говорил с момичето, което се
отместило и потеглили. Стъклата на автомобила били видими, нямало
затъмнена част. Полиция не е идвала, тръгнали съвсем нормално.
В показанията си свидетелят К. сочи на това да няма спомени за случая.
Твърди, че със сигурност не е бил очевидец, като най – вероятно се е отзовал
по сигнал. Ако пострадалата е откарана в Спешен център не е разговарял с
нея. Ако е непълнолетна, това се установява от родителите й. След като
съставения от него АУАН бил подписан без възражение, отразеното в него се
приемало за вярно. Уточнава, че при всички случаи не са присъствали на
местопроизшествието. Протоколът може и да е съставен по данни от спешен
център, след преглед на лицето.
От материалите по ч.гр.д. № 2594/2021 г. на КРС /прието като
доказателство в цялост/ се установява това, че за исковата сума и основание
ищецът депозирал заявление по чл.410 ГПК, което било уважено с издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение № 831/2022 год. и при усл.
на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е предявен иск за установяване съществуване на
вземането.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните
доказателства. Съобразявайки установеното съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта:
Предвид установеното от настоящия състав наличие на общите, а и
специални предпоставки за допустимост на иска, предявен по реда на чл. 422,
вр. с чл. 415 от ГПК, в т. ч. наличието на издадена в хода на производството
по ч.гр.д. № 2594/2021г. от описа на КРС заповед за изпълнение за сумата,
предмет на настоящата искова молба; депозирано в срок възражение срещу
същата по чл. 414 от ГПК и дадени, съответно надлежно изпълнени указания
по см. на чл. 415 ал. 1, т. 1 от ГПК, то претенцията се възприема за
допустима.
По основателността:
Видно от обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум,
предявеният иск е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ. Ищецът
излага, че ответникът бил застрахован срещу гражданска отговорност при
него, че изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице в
размер на 2000,00 лв., поради което упражнява регресното си право за
възстановяване на тази сума срещу причинителя на вредите - ответника Т.,
4
твърдейки, че същият напуснал мястото на ПТП, без да уведоми органите на
МВР.
Съгласно сочения текст, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях
е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай
тежестта на доказване носи виновният водач.
Така, необходими предпоставки, за уважаване на тази претенция е
наличието на: възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата
на основание на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – т. е., че вредите са причинени от
ответника - деликвент, с негово виновно и противоправно поведение,
намиращо се в причинно-следствена зависимост с настъпването им; валиден
договор за застраховане срещу гражданска отговорност с причинителя на
вредите и плащането по него; съответно виновно напускане мястото на ПТП,
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
По делото е доказано, а и не се спори, че между ищеца и ответника е
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност". По силата на
договора ищецът е приел да покрива риска от повреди причинени от
собствено на застрахования моторно превозно средство. В срока на действие
на договора е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно
произшествие, за което застрахователят изплатил обезщетение на увреденото
лице в размер на 2000,00 лв., по което ответната страна също не спори.
Спорен по делото е въпросът за реално причинен деликт, касателно
наличието на противоправно поведение, изразяващо се в блъскането на
пострадалата, а оттук и наличието на елемента „напускане мястото на
местопроизшествието“ в светлината на чл. 500, ал.1, т. 3 от ГПК.
Досежно наличието на деликт по см. на чл. 45, ал.1 от ЗЗД, касателно
наличието на противоправно поведение, изразяващо се в блъскането на
пострадалата с процесния и собствен на ищеца автомобил, съдът намира
следното:
Установи се, че протоколът за ПТП, приложен на л. 6 и 7 от делото е
съставен от длъжностно лице, което не е възприело пряко настъпването на
ПТП, както и напускането на мястото на инцидента след това, предвид това и
същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно поведението
на участниците. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице,
факти. Настоящият случай не е такъв, за което свидетелстват, както
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на
5
пострадалата, която сочи, че полиция я разпитала в болницата, така и
контрольорът съставил АУАН – Л. К., твърдейки, че при всички случаи не е
присъствал на местопроизшествието, като най-вероятно се е отзовал по
сигнал. Отделно, самият протокол е подписан с дата, следваща тази на
инцидента (а именно с дата 23.03.2017г., а в горен ляв ъгъл пък е посочена
дата 27.03.2017г.). Ето защо, отразеното в процесния протокол, доколкото не
се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, следва да бъде
преценено в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен
материал.
В тази връзка, за да докаже възражението си, че липсва каквато и да е
съприкосновеност на процесния автомобил с пострадалата като по този начин
обори отразеното в процесния протокол, ответникът е ангажирал гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите М. и Д.. Показанията
им са по посока на това, че съприкосновение между процесния автомобил и
пострадалата не е имало. Сочат, че след проведен разговор между ответника и
негов приятел - Б., Т. видял, че има подпряно момиче на колата. Свирнал, за
да се помести същото, а след това слязъл от колата, говорил с момичето,
което се отместило и потеглили. Стъклата на автомобила били видими,
нямало затъмнена част. Така дадените показания, съдът намира да са логични
и вътрешно непротиворечиви. Нещо повече, не без значение е и това, че
възприятията на двамата свидетели са непосредствени, доколкото същите са
се возили заедно с ответника в процесния автомобил. Изложеното от М. и Д.
освен това не бе оборено от останалия доказателствен материал по делото.
Така, самата пострадала първоначално сочи, да няма спомен да я е
блъскала кола и да й е изплащано обезщетение за тази случка. Въпреки че
впоследатвие показанията й установяват да е била блъсната от кола, С. твърди
да е била с гръб и да не е видяла автомобила, както и че не познава ответника.
Показанията на свидетелката съдът цени с повишено внимание от една
страна, поради установеното по делото нейно поначало (още преди
инцидента) лабилно състояние, характеризиращо се с психическа
неустойчивост, за каквато твърди и самата ., така и от приетата по делото
епикриза, в която е установено, че С. посещава детски психиатър още от 2012
г., с оглед „прилошавания“ с епилептичен характер, че речникът й е
ограничен, както и че механичната памет доминира над логическата, а
краткотрайната над дълготрайната. Не без значение е обстоятелството, че С. е
получавала епилептични припадъци и преди сочения за настъпил инцидент.
Посоченото е безспорно установено по делото. Нещо повече, установи се, че
С. е изгубила съзнание по време на прегледа в Спешния център, в който била
откарана – внезапно, без намесата на каквато и да е външна механична сила.
По същия начин показанията на св. К., за който се установи да няма
непосредствени впечателения досежно процесния инцидент и който не помни
каквито и да е подробности около него, не успяха да опровергаят изложеното
от останалите двама свидетели, на страната на ответника.
6
Вярно е, че експертът по допуснатата и приета съдебна автотехническа
експертиза е обосновал извод за механизъм на процесното ПТП, идентичен на
посочения в констативния протокол такъв.Вещото лице обаче, е подкрепило
съжденията си с обстоятелството, че в издадения и приложен по делото
АУАН не са обективирани възражения от ответника. В тази връзка съдът
намира следното: административнонаказателната отговорност няма
отношение към гражданските правоотношения във връзка с ПТП и
възникването на задължения за репариране на вредите от ПТП. Влязлото в
сила наказателно постановление не е идентично на присъдата, за да го зачете
съда в светлината на чл. 300 от ГПК. Ето защо отразеното в него следва да се
преценява в съвкупност с всички доказателства по делото, които съдът
преценява в превес на тезата на ответната страна, чиято основна функция бе
да внесе съмнение в съзнанието на съда относно това, че се е осъществил
твърдения за настъпил деликт (доколкото установяването на последния бе в
доказателствена тежест на ищеца и то установим чрез пълно и главно
доказване). Липсата на възражения от ответникът досежно отразеното в
АУАН и издаденото въз основа на него НП,дори не може да се приеме за
индиция, че отразеното в съответните документи отговаря на обективната
истина, последната разбирана като онова „което действително се е случило в
живота“. Така и експертът по сочената експертиза е обосновал извода си за
механизма на процесното ПТП именно на тази индиция и на отразеното в
протокола, за който се установи да е изготвен от лице без непосредствени
възприятия на случилото се и който поради това именно не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила.Практически изводът на
експерта не се основава на никакви негови специални специални знания и
умения.
Но дори и да не се възприемат горните изводи на съда и в противовес на
приетото, процесният автомобил реално, извършвайки маневра на заден ход,
да е блъснал пострадалата, за която са настъпили травматични увреждания,
каквито доказателствата по делото установиха (но без преки доказателства за
причинно - следствена зависимост на настъпването им от противоправното
поведение на ответника), то не се установи по делото ответникът да е узнал за
инцидента. В този смисъл и гласните доказателствени средства, събрани чрез
разпита на Д. и М. сочат последните да са се возили в автомобила, заедно с
ответника, като потеглили с колата безпрепятствено, без каквото и да е
съприкосновение между автомобила и пострадалата. Тези показания съдът
цени с оглед непосредствените възприятия на двамата свидетели. В
светлината на изложеното съдът не намира да е налице допълнителният
елемент от деликтната отговорност на ответника, съдържаща се в
разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ, а именно - виновно напускане
мястото на ПТП, преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон. Това е така, доколкото напускането на мястото на
ПТП се явява волево действие, изискващо у дееца наличието на съзнание, че
7
е налице ПТП. В случая доказателства досежно възприемането на процесното
ПТП от страна на отв.Т. не са ангажирани (напротив, налице са такива,
обосноваващи противното), поради което и не би могло да се приеме, че
същият е напуснал мястото на ПТП в изложения от законодателя смисъл.
Поради изложеното и липсата на проведено по делото пълно и главно
доказатване от страна на ищцовото дружество на елементите, пораждащи
деликтната отговорност на ответника, искът подлежи на отхвърляне и то без
да се изследват останалите наведени от същия възражения, в т.ч.
правопогасяващото такова за изтекла давност. Само за пълнота съдът ще
посочи, че същото е неоснователно, доколкото приложима за конкретния
регресен иск давност е общата 5-годишна такава, считано от заплащане на
застрахователното обезщетение в който смисъл е и тълкувателната практика
на Пленума на ВС. Тоест, давността изтича през 2023 г., а заявлението по чл.
410 от ГПК е депозирано през 2021г.
При отхвърляне на исковата претенция издадената в рамките на
производството по ч.гр.д. № 2594/2021г. от описа на КРС заповед за
изпълнение не подлежи на обезсилване, но въз основа на нея не следва да се
издава изпълнителен лист – арг. от т. 13 на ТР 4/2014 г. по тълк. д. 4/2013г.,
ВКС, ОСГТК.
По разноските:
При този изход на делот разноски се дължат единствено на ответната
страна, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, но такива не се претендират, а и няма
данни да са сторени.
Аналогично, липсват данни за сторени в хода на заповедното
производство разноски от длъжника (тък ответник), поради което не следва
да се присъждат.
Водим от горното и на осн.чл. 415, ал.1,т.1 ГПК във вр. с чл. 500, ал.1, т.3
КЗ, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ОЗК[1]Застраховане“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Света София“№ 7, ет. 5, съдебен адрес - гр. София, район
Слатина, ул. “Кадемлия“ № 1, чрез адвокат Г. Б. Х. против Д. В. Т., ЕГН
********** от *********, иск да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева,
8
представлващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по щета № 0411-155-0005-2017 по описа на „ЗАД ОЗК-Застраховане “АД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК (23.12.2021г.) до окончателното изплащане на
дълга.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-К. в
14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9