Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Калин Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 4835 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по
чл. 422, ал. 1 вр.
с чл. 410 ГПК вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл.139 ЗЕ за съществуване на вземания за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по договор за продажба на топлинна енергия на
потребител/клиент за битови нужди.
В исковата молба ищецът
„Топлофикация - Враца” ЕАД, гр. Враца, твърди, че ответникът А.Ц.Х. ***, като
собственик на топлоснабден имот - апартамент № 9, находящ се в , ***, е
потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката. Поддържа, че за периода 01.05.2012 г. - 30.04.2019 г. от
потребителите в сградата етажна собственост е потребявана топлинна енергия,
чието разпределение съгласно чл. 139 от ЗЕ се извършва по системата за дялово
разпределение при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.
139а. Сочи, че в настоящия случай на 28.08.2002 г. сградата - етажната
собственост, в която се намира имота на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Топлофикация
- Враца” ЕАД, като на нея потребителите са заплащали такса за извършване на
услугата. Изтъква, че с влизане в сила на Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването §5 договорните отношения между потребителите и търговците,
извършващи услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна
собственост, се считат прекратени, като се сключва договор между
топлопреносното предприятие и лицето извършващо услугата дялово разпределение и
се забранява на търговците, извършващи дялово разпределение, да събират такси
за услугата, считано от отоплителен сезон 2007/2008 г. Твърди, че съгласно чл.
139в, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ, считано от отоплителен сезон 2006/2007 г.
топлопреносното предприятие е сключило договор с търговеца, извършващ дялово
разпределение при Общи условия, и е заплащало вместо потребителите и цената за
извършена услуга дялово разпределение. Поддържа, че за процесния период за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за имота
ответникът му дължи цена както следва: за отоплителен период 01.05.2012 г. -
30.04.2013 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 6,00 лв.,
за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2015 г. -
30.04.2016 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 6,00 лв.,
за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. - 6,00 лв. и за периода 01.05.2018 г.
- 30.04.2019 г. - 6,60 лв., които суми следва да му бъдат възстановени от
ответника. Сочи, че със заявление на основание чл. 410 ГПК е поискал да му бъде
издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, като в хода на
производството по ч.гр.д. № 3270/2019 г. V гр. състав, длъжникът в законоустановения
срок е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение. Изтъква, че
въпреки многократно отправяните от него покани за доброволно уреждане на
взаимоотношенията им, същото не е сторено до момента на предявяване на иска,
което му дава основание да предяви претенциите си по съдебен път. Моли съда,
след като установи изложеното, да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът А.Ц.Х. *** му дължи сумата 42,60 лв., представляваща
размера на цената за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия,
както следва: за отоплителен период 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. - 6,00 лв.,
за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2014 г. -
30.04.2015 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. - 6,00 лв.,
за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2017 г. -
30.04.2018 г. - 6,00 лв. и за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. - 6,60 лв.
Моли също съда, да му присъди разноските, направени в заповедното производство
и в производството пред настоящата инстанция, включително и юрисконсулско
възнаграждение в размер 100.00 лв.
Ответникът А.Ц.Х.
***, чрез назначения му особен представител, в писмения отговор по делото и в съдебното
заседание, оспорва предявения иск като неоснователен и моли съда да го
отхвърли. Твърди, че от приложените писмени
доказателства не се установяват твърденията в исковата молба, че ответникът е
потребител на топлинна енергия през посочения период от 7 месеца, за което
време той не е заплатил дължимата цена за разпределение на нейното потребление
- няма данни на какво основание е собственик на процесния апартамент и не е
ясно възникнало ли е между ищеца и ответника облигационно отношение във връзка с
посочената услуга. Прави възражение за изтекла погасителна
давност, на основание разпоредбата на чл.111, б. ”в” от ЗЗД, за претендираните суми за времето над три години преди датата на подаване
на заявлението до съда - 12.08.2019 г. по ч.гр.д. № 3270/2019 г. на ВрРС.
Съдът, като прецени събраните по
делото и по ч.гр.д. № 3270/2019г. на ВРС писмени доказателства, намери за
установено от фактическа страна, следното:
По делото не е спорно, че ищцовото
дружество
"Топлофикация-Враца" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си
качество доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване на потребителите на територията на гр. Враца при публично
известни Общи условия.
От представеният
Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.45-г. от ЗПИНМ № 195,
том ІV, дело № 1207/1974г. на П. И. - нотариус при Народния съд - гр.Враца (л.73
по делото), се установи, че на 27.12.1974г. ответникът А.Ц.Х. е признат за собственик на апартамент № 9, находящ се на адрес ***.
От приложения протокол от 04.12.1990г. на Комисията по преименуването на
булеварди, улици, площади и др. обекти в гр.Враца се установи, че ул. “Коста
Паунов” е преименувана в ул. "Стоян Заимов". Видно е, от приложената
на л. 44 по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009г., че адресът, на който се намира процесното жилище, съвпада с
регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответника.
Видно е, от
протокол без дата от проведено общо събрание на собствениците /възложители/ без
посочен адрес, потребители на топлинна енергия от Топлофикация, че събранието е
взело решение да се сключи договор с фирма "Бруната България" ООД за
доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатти вентили,
демонтаж на всички радиатори без индивидуални разпределители, отчитането на
водомерите за топла вода и предоставяне на данните на "Бруната
България" ООД, индивидуално разпределяне на топлинната енергия по
апартаменти съгласно действащото законодателство и системата за индивидуално
измерване, прилагана от "Бруната България" ООД. Общото събрание е
упълномощило лицето Т. И. В. с адрес *** да сключи договор с "Бруната
България" ООД за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната
енергия и да представлява собствениците /възложителите/ по време на
изпълнението на договора. Към протокола е приложен списък Приложение 1 на собствениците
/възложителите/, потребители на ТЕ, по взетото на Общото събрание решение,
неразделна част от протокола.
Установи се
по делото, че с договор № ТС-28 от 28.02.2002 г., сключен между Т. И. В. с
адрес ***, упълномощена от потребителите на ТЕ към
"Топлофикация - Враца" ЕАД, като възложител, и "Бруната
България" ООД, като изпълнител /л. 10/, изпълнителят е приел да извърши за
възложителя услугата "топлинно счетоводство", а възложителят е приел
разпределянето и заплащането на количеството ТЕ между отделните потребители, отчетено
по топломера в абонатната станция и фактурирано от Топлофикация, да се извършва
съгласно действащото законодателство и системата на Бруната за дялово
разпределение.
Приет е по
делото и договор от 30.06.2006г. за сътрудничество и лиценз, сключен между
"Бруната България" ООД и "Топлофикация - Враца" ЕАД.
Представено
е удостоверение за регистрация № Р-22-1/30.07.2008 г., от което се установява,
че ищецът "Топлофикация – Враца" ЕАД е вписано в публичния регистър
на Министерството на икономиката и енергетиката на лицата, извършващи услугата
дялово разпределение и има право да предоставя тази услуга съгласно
изискванията на Закона за енергетиката и Наредба № 16-334 за топлоснабдяването
с уреди "Brunata" и "Simens".
От приетите
по делото 7 броя утвърдени от ищцовото дружество справки за размера на таксите
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия, предлагана от
"Топлофикация Враца" ЕАД /л. 21 - 27/, се установява, че в периода от
01.05.2012г. до 30.04.2019г. цената за услугата е била 2, 00 лв. за партида на
година и 4, 00 лв. на уред за дялово разпределение /вкл. водомер за топла вода/
за година, но не повече от 20, 00 лева с ДДС на партида на година.
По делото е
приета и справка за неплатени фактури и дължими лихви от А.Ц.Х. с адрес ***,
издадена от ищцовото дружество /л. 9/, от която се установява, че ответника
дължи такса за топлинно счетоводство, както следва: до 30.04.2013 г. - 6,00
лв., до 30.04.2014 г. - 6,00 лв., до 30.04.2015 г. - 6,00 лв., до 30.04.2016 г.
- 6,00 лв., до 30.04.2017 г. - 6,00 лв., до 30.04.2018 г. - 6,00 лв. и до
30.04.2019 г. - 6,60 лв., или общо сумата 42, 60 лв. Дължимите суми, посочени в
справката, съответстват на размера на исковата претенция.
За
установяване правата и задълженията на страните по делото са приложени относимите за процесния период
Общи условия (ОУ) на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от "Топлофикация Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца, одобрени с
Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Установи се също, от представените с
исковата молба копия от страници на вестници, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани, съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ, в един централен и един местен
всекидневник - във вестник "24 часа", в бр.24 от 25.01.2008 г. и във
вестник "Шанс Експрес" – ежедневник за Враца и региона, в бр.10 от
16.01.2008 г.
По делото е приложено ч.гр.д. № 3270/2019
г. на РС-Враца, образувано въз основа на подадено на 12.08.2019г. заявление от
дружеството - ищец в настоящото производство за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение, въз основа на което съдът е издал заповед № 2020 от 13.08.2019г.
по чл.410 ГПК срещу А.Ц.Х. за заплащане на "Топлофикация Враца" ЕАД
на сумата 42, 60 лв., представляваща незаплатени суми за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за жилище на адрес ***, за периода 01.05.2012
г. - 30.04.2013 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 6,00
лв., за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2015
г. - 30.04.2016 г. - 6,00 лв., за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 6,00
лв., за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. - 6,00 лв. и за периода
01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. - 6,60 лв., законната лихва от датата на подаване
на заявлението - 12.08.2019г. до изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски от 25, 00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал. 5 от ГПК, което е наложило установяване дължимостта на сумите в
настоящото исково производство.
Ответникът не оспорва твърденията
на ищеца, че не е заплатил претендираните суми, респ. същия не е представил по
делото никакви доказателства за извършени плащания.
От заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза, което съда цени като обосновано,
обективно и професионално, изготвено въз основа на събраните по делото
доказателства, след справка със счетоводството на ищеца и на топлинния
счетоводител, се установява, че етажната собственост на адрес ***, част от
която е имота на ответника А.Ц.Х., е била топлоснабдена с енергия за отопление
и битово горещо водоснабдяване (БГВ) от "Топлофикация Враца" ЕАД,
посредством абонатна станция № 547. През процесния период абонатната станция е
работила и е доставяна енергия до етажната собственост. Енергията е отчитана по
абонатния топломер с констативни протоколи ежемесечно. Топлинния счетоводител е
посещавал имота на ответника, вписвал е данните от отчета в съответния
формуляр, извършвал е дялово разпределение и е предоставял индивидуална справка
за ползваната енергия. Според заключението "Топлофикация Враца" ЕАД е
заплатило на "Бруната България" ООД вместо ответника дължимите такси
към месец април 2019г. в общ размер 42, 60 лв. с платежни нареждания от
27.02.2019г. и 01.03.2019г., които са приложени към заключението. От
заключението се установява също, че при ищеца няма доказателства, че платените
от него суми са му възстановени от ответника.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо.
За
уважаването на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. чл. 139 ЗЕ ищецът трябва да установи по реда на пълното и
главно доказване следните кумулативни предпоставки: 1. че процесният имот е бил
топлофициран в процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния
период между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно
правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия, по което
ответникът е имал качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия за
битови нужди; 3. че през исковия период ищецът реално е доставял топлинна
енергия в сградата, в която се намира жилището на ответника; 4. начина на
извършване на дяловото разпределение на топлинната енергия и дела на ответника;
5. стойността на услугата дялово разпределение и изплащането й от ищеца на
лицето, извършващо тази услуга. При доказване на тези обстоятелства, в тежест
на ответника е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.
Първият спорен въпрос, с оглед
направените с отговора на исковата молба възражения, е дали между страните
съществува облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна
енергия, по силата на което ответникът се явява потребител на топлинна енергия
за битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата.
Потребител на топлинна
енергия до отмяната на т. 42, § 1 ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ/ /юли 2012
г./ е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди,
като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /§ 1, т. 42 от ЗЕ към
редакцията съгласно ДВ бр. 18/2005 г./ или по силата и на облигационно основание
/§ 1, т. 42 от ЗЕ, действаща до отмяната на разпоредбата/. През останалата част
от процесния период приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно
ал. 1 от същата, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители/клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. За да
бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, да декларират писмено пред топлопреносното
предприятие, че не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване и да поискат прекратяване на топлоснабдяването
за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от
нейното самостоятелно отклонение - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Според алинея трета на
същата разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за потребители (клиенти) на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които
се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско
измерване или други контролни приспособления и пр. Топлопреносните предприятия
задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.
Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите (ал.2). В ал. 3 на същата
разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Посочената нормативна уредба
и анализът на същата водят до извода, че не съществува задължение за сключване
на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните
потребители на топлинна енергия за битови нужди или изрично приемане на общите
условия от последните като условие за възникване на облигационно отношение във
връзка с продажбата на топлинна енергия. Фактът на притежаване на правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен, за да направи
собственика потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди и за
възникването на облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна
енергия. Следователно това правооотношение възниква по силата на самия закон и
Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения.
По делото се установи, от представеният
нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.45-г. от ЗПИНМ и от направената справка за предоставяне
на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., че от 27.12.1974г.
ответникът А.Ц.Х. е собственик на недвижим имот –
апартамент № 9, находящ се в ***, който апартамент се намира в
сграда-етажна собственост,
включена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Враца” ЕАД и обслужвана от абонатна станция
№ 547, поради което, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът е
потребител/клиент на ТЕ и по отношение на него е налице пасивна материална
легитимация по иска.
По делото
не са ангажирани доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ, поради което съдът приема, че в отношенията между страните са
приложими действащите за процесния период Общи условия на договорите за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Враца" ЕАД на
потребители в гр. Враца, одобрени с Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество,
наричано за краткост "продавач" и всички потребители/клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, наричани за краткост "купувач/и",
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр.Враца и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. При извършена проверка на процесните Общи
условия съдът не констатира наличието на неравноправни клаузи в тях, като от
ответника не са наведени и конкретни доводи и възражения за наличието на
такива, които изрично да бъдат обсъдени.
Предвид изложеното следва да
се приеме, че по силата на закона между страните е налице облигационно
правоотношение, възникнало от неформален договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, чието съдържание е установено в Общите условия, като
отношенията им в процесния период се регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Неоснователно
е възражението на особения представител на ответника за липса на облигационни
правоотношения с ищеца по повод снабдяване с топлинна енергия на имота му,
поради това, че не е вписан в списъка на присъстващите на Общото събрание на
етажната собственост и не е подписал същия. Както бе посочено по-горе
облигационното правооотношение между топлопреносното предприятие и потребителя
възниква по силата на самия ЗЕ и Общите условия на дружеството, а
обстоятелството дали ответникът е присъствал на общото събрание на
собствениците /възложители/, потребители на топлинна енергия от Топлофикация,
което е упълномощило свой представител да сключи договор с "Бруната
България" ООД за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната
енергия и да представлява собствениците /възложителите/ по време на
изпълнението на договора, има значение единствено относно възможността му да
оспорва взетото решение, но не и относно съществуването на облигационното
правоотношение.
В
конкретния случай искът е предявен за сума, представляваща цена на услугата
дялово разпределение, която според изложените в исковата молба твърдения е
заплатена от ищеца "Топлофикация-Враца" ЕАД на "Бруната
България" ООД вместо ответника А.Ц.Х., поради което същият дължи нейното
възстановяване на ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда-етажна собственост, в каквато безспорно се намира и жилището на
ответника, се извършва по система за дялово разпределение. Установи се, от
приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б
от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от 28.08.2002г. с "Бруната
България" ООД. Впоследствие, на
основание чл. 139в, ал.1 от ЗЕ е сключен договор между
"Топлофикация-Враца" ЕАД и "Бруната България" ООД за
сътрудничество и лиценз. Следователно от модел на преки договорни отношения
между потребителите и избраното от тях дружество за дялово разпределение е
настъпило преминаване към модел, при който топлофикационното дружество сключва
договор с дружествата за дялово разпределение при общи условия, одобрявани от
КЕВР. Съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда в
режим на етажна собственост, се извършва възмездно. Цената на услугата дялово
разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество
и търговецът, извършващ дяловото разпределение - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и по
силата на тези договорни взаимоотношения цената на услугата се заплаща от
топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение.
В настоящия
случай задължението на потребителя на топлинна енергия за възстановяване на
сумите, заплатени от топлофикационното дружество за услугата дялово
разпределение, възниква на основание клаузите на чл. 13, ал. 1, т. 1 и чл. 29,
ал. 4 от Общите условия, предвиждащи задължение на купувача по договора за
продажба на топлинна енергия за заплащане както на суми за консумирана топлинна
енергия, така и цената на услугата дялово разпределение, съгласно общи условия
на договорите между "Топлофикация-Враца" ЕАД и търговец за извършване
на услугата дялово разпределение на ТЕ.
Установи се
по делото, от заключението на вещото лице, че услугата дялово разпределение на
ТЕ е реално осъществена през процесния период, както и че ищецът е заплатил
цената й на търговеца, извършващ услугата дялово разпределение.
С оглед на изложеното
се налага извода, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и
Общите условия на ищцовото топлофикационно дружество да заплаща на последното цената
на услугата дялово разпределение или ответника дължи на ищеца сумата 42, 60 лв.
за исковия период.
С отговора на исковата молба
особеният представител на ответника е направил правопогасяващо възражение, че
вземанията на ищеца за услугата дялово разпределение са погасени по давност.
Възражението
е основателно отчасти.
Съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност
се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията към
ищеца за заплащане на стойността на услугата дялово разпределение. Съдебната
практика е уеднаквена в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по
тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, относно понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за
задълженията и договорите, което се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Плащането на стойността на услугата дялово разпределение е периодично
плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Според чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, като при срочните задължения /каквито са процесните/, давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът
не може да иска предсрочно изпълнение/. В чл. 32, ал. 1 от Общите условия е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано,
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за
всяка една от претендираните от ищцовото дружество суми, касаещи процесния
период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за
тяхното заплащане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 116, б.
"б" от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. Разпоредбата
на чл. 422, ал. 1 от ГПК предвижда, че искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК за депозиране на
възражението. Исковата молба по чл. 422 от ГПК има правните последици на
прекъсване на погасителната давност на основание чл.
116, б. "б" от ЗЗД. По силата на чл. 422, ал. 1 от ГПК погасителната
давност се счита прекъсната от датата на подаване на заявлението в заповедното
производство – така т. 9 от ТР от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
на ВКС.
С оглед
липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът
приема за погасени по давност всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 12.08.2019 г., с който момент законът
свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т. е. преди
12.08.2016 г., а такива са претендираните вземания за заплащане на услугата
дялово разпределение за периода 01.05.2012 г. – 30.04.2016 г., чиито размер възлиза
на сумата 24, 00 лв. Доколкото падежът на задължението настъпва след края на
всеки отоплителен сезон – след 30.04. на съответната календарна година, то
претенцията за отоплителен сезон 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. не е погасена по
давност, защото падежът за плащане на стойността на услугата за този сезон е
настъпил след 30.04.2017 г. Не са погасени по давност и сумите за отоплителни
периоди 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и 01.05.2018г. - 30.04.2019г.
Предвид
гореизложеното, предявените искове следва да се уважат за сумата 18, 60 лв.,
представляваща незаплатени суми за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за жилище на адрес ***, формирана както следва по периоди и
размери: за отоплителен период 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 6,00 лв., за
периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. - 6,00 лв. и за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2019 г. - 6,60 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 42, 60
лв., съответно за отоплителни периоди 01.05.2012 г. - 30.04.2013 г. - 6,00 лв.,
01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 6,00 лв., 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 6,00
лв. и 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. - 6,00 лв., исковете са неоснователни и
следва да се отхвърлят като погасени по давност.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед
изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ответникът се
представлява от особен представител и същият не претендира и не е представил
доказателства да е сторил разноски, поради което такива не следва да му се
присъждат.
С оглед
искането на ищеца за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски
съразмерно с уважената част на исковете.
В
настоящото производство ищцовото дружество претендира, съгласно списък по чл.
80 ГПК, разноски в размер 475,00 лева /75, 00 лв. държавна такса, 150,00 лв.
възнаграждение за особен представител, 150,00 лева възнаграждение за вещо лице
и 150, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, което съда определя на 100, 00 лв.
от съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2
НЗПП/. Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски за исковото
производство в общ размер 207, 39 лева съразмерно с уважената част на исковете.
В
заповедното производство по ч.гр.д. № 3270/2019г. на ВРС са присъдени разноски
за държавна такса в размер 25 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лева, от които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 32, 75 лева съразмерно с уважената част на исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че А.Ц.Х., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, дължи на „Топлофикация Враца” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Враца, ул. ”Максим Горки” № 9, представлявано
от изпълнителния директор Радослав Иванов Михайлов, сумата 18, 60 лв.,
представляваща незаплатени суми за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за жилище на адрес ***, формирана по периоди и размери, както
следва: за отоплителен период 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. - 6,00 лв., за
периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. - 6,00 лв. и за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2019 г. - 6,60 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 2020 от 13.08.2019 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3270/2019
г. на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от 18, 60 лв.
до пълния предявен размер от 42, 60 лв., съответно за отоплителни периоди 01.05.2012
г. - 30.04.2013 г. - 6,00 лв., 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. - 6,00 лв.,
01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. - 6,00 лв. и 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. - 6,00
лв., като неоснователни - погасени по давност.
ОСЪЖДА А.Ц.Х.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
Враца” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.
”Максим Горки” № 9, представлявано от изпълнителния директор Радослав Иванов
Михайлов, сумата 32, 75 лева разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3270/2019
г. на Врачански районен съд и сумата 207, 39 лева разноски в настоящото
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: