Р Е Ш Е Н И Е
Номер
2089 Година 02.12.2019 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х състав, на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело
номер 1516 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на В.П.К. с ЕГН: **********,
с адрес ***, чрез адв.З.К. ***, със съдебен адрес *** против заповед №
984/15.04.2019г. на заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на община Бургас. Със заповедта е разпоредено на жалбоподателката да
премахне незаконен строеж: „Масивна постройка, долепена към фасадата на сграда
в режим на ЕС“, изпълнен в имот с идентификатор 07079.614.279 по КК на
гр.Бургас, УПИ ХІХ-7567,7566, кв.55 по плана на ж.к.“Възраждане“, гр.Бургас, с
административен адрес гр.Бургас, ул.“Ивайло“ № 14. С жалбата се прави искане да
се отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна и да се присъдят
направените по делото разноски. В съдебно заседание, поддържа жалбата, ангажира
доказателства и прави искане да се отмени заповедта и да се присъдят
направените по делото разноски. Представят писмени бележки.
Ответникът – Заместник-кмета по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, редовно уведомен, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и
прави искане да бъде оставена без уважение и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Бургас
намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
От Антония Христова
Джангозова е подадено до кмета на община Бургас заявление с вх.№ 94-01-34924/12.10.2016г.
(л.68 от делото), с искане за извършване на проверка във връзка с незаконно
изграден обект в частен имот находящ се в гр.Бургас, ул.“Ивайло“ № 14.
С писмо изх.№
94-01-34924(1)/02.11.2016г. (л.67 от делото), е поискано от Живко Стоянов Кънев
и В.П.К. да се предостави достъп за вътрешен оглед на имота, във връзка с
подадената жалба.
От В.К. ***-01-34924/5/20.04.2017г.
с приложени към него документи (л.47-58 от делото). В заявлението си, тя сочи,
че е единствен собственик на апартамент и двор, съгласно представените
документи.
С писмо изх.№
94-01-34924(6)10.05.2017г. (л.45 от делото), на основание чл.26, ал.1 от АПК, В.К.
е уведомена за започналото производство по чл.225а от ЗУТ, за премахване на
строеж „Масивна пристройка към сграда в режим на ЕС“ изпълнен в имот с
идентификатор 07079.614.279 от КК на гр.Бургас. Указано и́ е, че в
7-дневен срок може да представи становище или документи, свързани с факти и
обстоятелства от значение за започналото административно производство и в същия
срок следва да се яви за съставяне на констативен акт по чл.225а от ЗУТ.
Писмото е изпратено по
пощата, като е върнато с отбелязване „непотърсено“. За връчване на писмото по
реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, на 15.06.2017г. са изготвени съобщения (л.41-42
от делото), които са поставени на таблото за съобщения на ТД и на имота. На
26.06.2017г. е съставен протокол за сваляне на съобщението от таблото за
съобщения на ТД (л.40 от делото).
Констативен протокол № П-20/27.06.2017г.
(л.37-38 от делото), е съставен от служители на община Бургас, за извършена проверка
на място на строеж „Масивна пристройка
към сграда в режим на ЕС“. В протокола е посочено, че извършител и възложител
на строежа е В.К., като за него няма одобрени проекти, съгласуване, учредено
право на строеж, разрешение за строеж, протоколи за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво, както и заповедна книга.
Посочено е, че в западната част на сграда с идентификатор 07079.614.279.1 от КК
на гр.Бургас, към фасадата на партерния етаж е изградена масивна пристройка с
размери 1,50м./2,40м. и Н=2,50м., изпълнена с тухлени зидове, монтирана врата и
прозорец. Постройката е трайно прикрепена към терена и е отводнена, като
покрива е с дървена конструкция. Пристройката е долепена до сградата, но не е
функционално свързана с нея, като е променена застроителната линия на сградата.
Захранена е с ел.енергия и се ползва за складово помещение. Строежът е V-та
категория и е изпълнен в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.137,
ал.3 от ЗУТ и чл.183 от ЗУТ.
Констативният протокол е
изпратен по пощата на В.К. с писмо изх.№ 94-01-34924(7)/30.06.2017г. (л.36 от
делото), което е върнато като „непотърсено“. За връчване на протокола по реда
на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, на28.07.2017г. са изготвени съобщения (л.32-33 от
делото), които са поставени на таблото за съобщения на ТД и на имота. На
07.08.2017г. е съставен протокол за сваляне на съобщението от таблото за
съобщения на ТД (л.31 от делото).
На 07.08.2017г. е съставен
акт за резултатите от обявяване на констативен акт № № П-20/27.06.2017г. (л.30
от делото), съгласно който в законоустановения срок е постъпило обяснение вх.№
94-01-34924(8)/03.08.2017г. (л.25 от делото). Към обяснението са приложени
„тахометрична снимка“ (л.26-29 от делото) и се прави искане за преразглеждане
на случая, тъй като височината на посторйката е 2,21м. и не е масивна.
На 09.10.2017г. е съставен
констативен протокол № П-240/09.10.2017г. за допълнение и поправка на
констативен протокол № П-20/27.06.2017г. (л.23 от делото), в който се сочи, че
се поправя и допълва изпълнението на строежа.
Констативният протокол е
изпратен по пощата на В.К. с писмо изх.№ 94-01-34924(9)/01.02.2018г. (л.22 от
делото), получено на 07.02.2018г., видно от оформеното известие за доставяне
(л.21 от делото).
Срещу констативния протокол е
подадено възражение с вх.№ 94-01-34924(10)/14.02.2018г. (л.20 от делото).
Със заповед № 984/15.04.2019г. на заместник-кмета по
„СИРР“ при община Бургас е разпоредено на В.К. да премахне собствения си незаконен строеж: „Масивна пристройка към сграда
в режим на ЕС“, изпълнен в имот с
идентификатор 07079.614.279 по КК на гр.Бургас, УПИ ХІХ-7567,7566, кв.55 по
плана на ж.к.“Възраждане“, гр.Бургас, с административен адрес гр.Бургас,
ул.“Ивайло“ № 14. В мотивите на заповедта е посочено, че лицето, в качеството
си на строител и възложител, без одобрен инвестиционен проект, без издадено
разрешение за строеж и без учредено право на строеж, е изградило в западната
част на сграда с идентификатор 07079.614.279.1 по КК на гр.Бургас, към фасадата
на партерния етаж масивна постройка с размери 1,77м./2,22м. и височина 2,21м.,
съгласно представената тахиметрична снимка от геодезическо заснемане. Постройката
е изпълнена с тухлени зидове, монтирани врата и прозорци. Покрива е с дървена
конструкция, покрита с ондулин, едноскатен с лек наклон на запад (към вътрешния
двор), в единия край е захванат за плочата на терасата на втория етаж, а в
другия е стъпил на частични тухлени зидове. Постройката е трайно прикрепена към
терена и е отводнена. Строежът представлява постройка от допълващо застрояване,
долепена до сграда от основно застрояване в режим на ЕС и самостоятелен обект с
идентификатор 07079.614.279.1.15, но не е функционално свързана със
самостоятелния обект. Захранен е с ел.енергия и се ползва за складово
помещение. Строежът е V-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ и
чл.10, ал.3 от Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете
строежи. Изпълнен е без одобрени проекти, без разрешение за строеж, без
учредено право на строеж и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП,
в нарушение на чл.148, ал.1, чл.137, ал.3 и чл.183 от ЗУТ и са налице
обстоятелства по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахването му, тъй като е незаконен
строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.
Заповедта е изпратена на жалбоподателката с
писмо изх.№ 94-01-34924(11)/02.05.2019г. (л.12 от делото), като по делото
липсват данни за неговото връчване.
До В. Кънева е публикувано съобщение на
17.06.2019г. на Интернет страницата на община Бургас (л.9 от делото), с което
и́ се съобщава за издадената заповед.
Заповедта е оспорена с жалба вх.№
94-01-34924(12)/27.06.2019г. (л.4-5 от делото), подадена в срока по чл.215,
ал.4 от ЗУТ, считано от датата на поставяне на съобщението на Интернет
страницата на Община Бургас.
По делото е допусната и приета съдебно-техническа
експертиза (л.90-92 от делото), в заключението по която вещото лице е описало
местоположението на строежа, неговите размери, начина на прикрепване и
материалите от които е изграден. Вещото лице сочи също, че изграждането на
постройката не променя субстанцията на земята, нейната структура, а е променено
ползването – от незастроена част в застроена част. Възможен е демонтаж на част
от елементите на постройката – прозорци, улук, казанче, водопроводна тръба,
подовата настилка от паркет, дъсчената обвивка по тавана, козирка, дъските по
покривната конструкция, металните тръби. Вещото лице не е открило строителни
книжа за постройката, включително и проект. Постройката е самостоятелно
изградена, има характер на допълващо застрояване, което не е предвидено по
действащия КЗСП на квартала.
При приемане на заключението на вещото лице в
проведеното на 19.11.2019г. открито съдебно заседание по делото, от него се
сочи, че конструкцията на постройката е масивна и тя се определя според
ограждащите тухлени зидове, които са 25см.. Според начина на изграждане
постройката е монолитна, тъй като стените са зидани. Тя е изградена като трайно
прикрепена към терена, като отделни нейни части могат да се демонтират, а
други, като зидовете и нулевия цикъл, трябва да се разрушат. Вещото лице не е
правило проверка налице ли е отказ за одобряване на допълващо застрояване на
постройката.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно § 1, ал.3 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои
функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на
други длъжностни лица от общинската администрация. Заповед № 984/15.04.2019г.
на заместник-кмета по „СИРР“ на община Бургас е издадена, на основание
чл.225а, ал.1 от ЗУТ, като съгласно посочената разпоредба, компетентен орган е кметът на общината, а
правомощията на заместник кмета са предоставени със заповед № 490/28.02.2018г. на кмета на Община Бургас. С оглед така посочените правни норми и представените
доказателства, се установява, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, след надлежна делегация
на правомощия.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са довели до незаконосъобразност на издадената заповед. Преди издаване на заповедта е изпълнена
процедурата предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ и е съставен констативен протокол
№ П-20/27.06.2017г., поправен и
допълнен с констативен протокол П-240/09.10.2017г.. Констативните протоколи са
връчени на жалбоподателката и срещу тях са постъпили възражения, които са
разгледани от административния орган при постановяване на неговата заповед.
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено
от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи или на части от
тях, от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла на чл.225 от ЗУТ. Съгласно чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва в несъответствие с
предвижданията на действащия ПУП и без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
За преценка валидността и законосъобразността на обжалваната
заповед релевантна е правната квалификация на обекта, като е необходимо да бъде
установено и доказано по делото, че същия е строеж от четвърта до шеста
категория, за изграждането на който да липсват одобрени инвестиционни проекти
и/или издадено разрешение за строеж и същият да е в несъответствие с
предвижданията на действащия ПУП.
По делото е налице спор дали разпоредения за
премахване обект представлява строеж V-та категория, както е приел
административния орган или той е преместваем обект, както твърди жалбоподателката.
Неоснователни са възраженията
на жалбоподателката, че процесния обект не представлява строеж.
Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ
върху поземлени имоти могат
да се поставят преместваеми
увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи
дейности - павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското
обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела,
съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други).
Съгласно
§5, т.80 от ДР на ЗУТ, „Преместваем обект“ е обект,
предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който
може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята
индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с
подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя.
Преместваемите обекти, съгласно чл.56, ал.1 ЗУТ, според предназначението са разделени в две основни групи: 1.увеселителни и
обекти за търговски и други обслужващи дейности с изброяване на техния
вид-павилиони, кабини и маси и 2. други елементи на градското обзавеждане, с
примерно изброяване на вида им-спирки на масовия градски транспорт, пейки,
осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други.
След отпадане на израза „които не са трайно свързани с терена” с изм. на чл.56,
ал.1 ЗУТ (ДВ бр. 103/2005г.), начинът на прикрепяне на обекта към терена е без
значение, но същият трябва да е преместваем - да съществува възможност обектът
да бъде демонтиран без разрушаване и преместен на друго място, каквато
възможност в случая липсва, видно от заключението на вещото и направените
изявление при неговото приемане.
Освен „преместваемост”, друго кумулативно
условие за квалифициране на обекта по чл.56, ал. 1 ЗУТ е да обслужва обществени
потребности. По смисъла на чл.39 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
обектите за обществено обслужване осигуряват следните видове дейности:
образование, здравеопазване и социални грижи, култура, религия, административни
услуги, търговия, обществено хранене и битови услуги, както и други
общественообслужващи дейности. Процесният обект не е предназначен за цели на
търговия и други обслужващи дейности, той не попълват съдържанието и на израза
„други общественообслужващи дейности” в частта за обектите на градско
обзавеждане. Той служи за задоволяване на лични нужди на собственика на имота,
поради което, независимо дали е преместваем или не, той не е обект по смисъла
на чл.56, ал.1 от ЗУТ.
Така описаната „масивна постройка“
представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, съгласно който „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация
на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни
ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Правилно е прието, че строежа е V-та
категория, като съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ, пета категория са
строежи от допълващо застрояване извън тези по шеста категория. Съгласно
чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, шеста категория са строежите по чл.54, ал.1 и ал.4 и
чл.147 от ЗУТ.
Съгласно извършеното описание
на процесния обект, същия представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на
ЗУТ, като съгласно чл.41 и чл.42, ал.2 от ЗУТ, той е обект на допълващо
застрояване с обслужващи функции, като служи за задоволяват личните нужди на жалбоподателката,
както се сочи и от нея в проведеното на 19.11.2019г. открито съдебно заседание
по делото, а именно за да си прибира цветята. Същевременно, безспорно той не е
временен строеж по смисъла на чл.54, ал.1 и ал.4 от ЗУТ и не попада сред
изключенията предвидени в нормата на чл.147, ал.1 от ЗУТ, за които не се
изисква одобряване на инвестиционни проекти, за да бъде издадено разрешение за
строеж. Ето защо, този обект, като строеж от допълващо застрояване, който не е
шеста категория, по смисъла на посочените разпоредби, е пета категория,
съгласно чл.137, ал.5, т.3 от ЗУТ, както правилно е прието и от
административния орган.
Неоснователни са и наведените
доводи, че за строежът не е необходимо издаване на разрешение за строеж.
Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежите могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно този закон. В нормата на чл.151, ал.1 от ЗУТ са предвидени
случаите в които не се изисква разрешение за строеж, като процесният строеж не
попада в нито една от предвидените хипотези.
С оглед на изложеното, след
като в случая е налице строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е
пета категория, съгласно чл.137, т.5, б.“в“ от ЗУТ, и не попада сред изключенията предвидени в
чл.151, ал.1 от ЗУТ, то правилно е прието от административния орган, че за него
се изисква разрешение за строеж, съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ. В случая, не се
твърди и не се установява да е издавано разрешение за строеж, поради което
правилно е прието в обжалваната заповед, че строежът е незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Неоснователно е възражението за
незаконосъобразност на заповедта, тъй като е налице разминаване между
обстоятелствената и разпоредителна част на заповедта. В разпоредителната част
на заповедта процесният строеж е описан, като „Масивна постройка, долепена към
фасадата на сграда в режим на ЕС“, по същият начин той е наименуван и в
мотивите на заповедта, където е надлежно индивидуализиран, чрез посочване на
неговите размери, начин на изграждане, разположение и ползване. Ето защо, не е
налице съмнение, че се касае за един и същ строеж, още повече, че не се твърди
и не се установява в имота да има друг незаконен строеж, поради което да е
налице неясното, кой точно следва да бъде премахнат. Също така, действително
налице е разминаване в размерите строежа посочени в издадената заповед, а
именно 1,77м./2,22м., с тези установени от
вещото лице – 1,70м./2,20м., но това не е съществено процесуално нарушение,
доколкото разминаването е минимално и посредством съставената схема в
констативния акт процесния строеж може безспорно да бъде индивидуализиран.
Неоснователно е и възражението за
незаконосъобразност на заповедта, поради неправилно определяне на В.К., като
адресат. Видно от събраните в хода на административното производство
доказателства, тя е собственика на дворното място, като не е правила възражения,
че тя е извършила строежа, дори в проведеното по делото съдебно заседание на
19.11.2019г., сочи, че в него прибира цветята си и с такава цел е направена
постройката. Ето защо, след като жалбоподателката е
собственик на процесния строеж и същия се ползва от нея, то правилно тя е
определена за адресат на заповедта.
Във връзка с установяване дали
процесния строеж е търпим, в проведеното по делото открито съдебно заседание на
24.09.2019г., от процесуалния представител на жалбоподателката се сочи, че по
нейни данни обекта е изграден през 2015г.. С оглед тези твърдения, строежът не
е търпим по смисъла на §16, ал.1-3 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ
бр.82/2012г.), доколкото не се твърди и не се установява, той да е извършен в
някой от четирите предвидени периода до 31.03.2001г., както и че е бил допустим
по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.
След като процесния строеж е V-та категория,
незаконен е по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и не е търпим съгласно
§ 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, то същия подлежи на
премахване по реда на чл.225а от ЗУТ, както правилно е приел и административния
орган. Ето защо, жалбата на В.К. против заповед № 984/15.04.2019г. на
заместник-кмета по „СИРР“ на община Бургас е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото, направеното от
ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно, поради което следва да му се присъди в размер на 100,00 лева,
определено на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във
връзка с чл.77, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, десети състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.П.К. с ЕГН: **********,
с адрес *** против заповед № 984/15.04.2019г. на заместник-кмета по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас.
ОСЪЖДА В.П.К. с ЕГН: **********, с адрес *** да
заплати в полза на Община Бургас разноски по делото в размер на 100,00 лева
(сто лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: