Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 97
гр. Добрич, 19.03.2019
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, V състав, в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
При участието на секретаря М. МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Т. Милева
административно дело №339/2018 г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на "АЛБЕНА" АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление КК Албена, с. Оброчище, общ. Балчик,
Административна сграда, чрез Адв. дружество „С. и Д.“***
против заповед №1379/16.11.2005 г. на Кмета на Община Балчик, с която е одобрен ПУП – ПЗ на ПИ №000019 по плана за земеразделяне
на с. Кранево. Твърди се, че атакуваният акт е нищожен
като се излагат съображения в тази насока. Релевират се и основания за
незаконосъобразност на атакуваната заповед, подробно описани в 9 точки в
жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалните си
представители поддържа жалбата и прави искане да бъде постановено
съдебно решение, с което да се уважи жалбата и да се присъдят направените
съдебно-деловодни разноски. Представя писмена защита. В нея на първо място се
изразява становище, че жалбата е допустима и че дружеството е заинтересовано
лице по смисъла на чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ. Твърди се, че жалбата е и
основателна и се моли да се прогласи нищожността на заповедта, евентуално
нейната незаконосъобразност.
Ответникът - Кмета на Община Балчик, редовно уведомен, оспорва жалбата и прави искане да
бъде оставена без уважение и да му се присъдят направените по делото
съдебно-деловодни разноски. Изразява становище, че жалбата е
допустима единствено и само по валидността на оспорения акт, но не и по
неговата незаконосъобразност. Излага съображения, че не е налице толкова
съществена незаконосъобразност на административният акт, която да предполага
отмяната му. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнагражение
на процесуалните представители на жалбоподателя.
Заинтересованата страна Р.С.Р. ***, чрез своя процесуален
представител адв. А.Д. – ВАК, счита че жалбата е недопустима, поради липса на
правен интерес от страна на жалбоподателя да оспорва заповедта, поради което и
моли производството по делото да бъде прекратено. Излага подробни съображения в
тази насока. На второ място, се твърди, че жалбата е недопустима, поради
просрочието й. По същество на спора се излагат подробни съображения, че
оспорваната заповед не е нищожна. Моли, се за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Заинтересованата страна ТП „Държавно ловно стопанство“ гр. Балчик, чрез
процесуалния си представител юриск. П. Г. оспорва жалбата като недопустима на
първо място и като неоснователна, моли да се отхвърли като такава.
Заинтересованата страна Министерство на околната среда и водите, чрез своя
процесуален представител юриск. Й.К., моли да се отхвърли жалбата, като се
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна И.Д.Р. не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
от фактическа страна намира за установено следното:
Със Заповед №1784/03.07.1962 г.
на ГУГ при МС е обявена площ от 183,2 ха за резерват „Балтата“ в землището на
с. Оброчище – Горско стопанство Балчик. В района на резервата се забранява
всякакво строителство без разрешение на ГУГ. Балтата е държавна гора за която
има Лесуотройствен план от 1962 г.
Със Заповед №3524/21.09.1971 г.
на МГОПС се разрешава на „Балкантурист“Албена да устрои къмпинг върху 80 дка
залесена горска площ в м. „Балтата“ – част от подотдел 131г на горско
стопанство Балчик, без площта да се изключва от ДГФ.
През 1971 г. е разработен нов
Лесуостройствен план, като на мястото на предишния отдел 132 се намира отдел 6,
а между него и пътя Балчик-Кранево е разположен отдел 79.
Със Заповед №554/10.06.1982 г. на
Председателя на Комитета за опазване на природната среда се обявява буферна
зона на резерват „Балтата“ в землището на с. Оброчище.
Със Заповед №РД-14-03-118/03.08.1984 г. на Министъра на строителството и
селищното устройство се одобрява Общ устройствен план на с. Кранево.
Безспорно е, че имотът, предмет на заповедта се намира в границите на
защитени територии по ЗЗТ /в защитена местност „Блатно кокиче“ и защитена зона
за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна „Долината на
река Батова“.
С Разрешение за строеж №100/04.05.1995 г., издадено от ОбС Балчик на осн.
чл.120, ал.4 от ППЗТСУ на Лесничейство гр. Балчик е дадено разрешение за
поставяне на дървено бунгало – временна постройка за летен отдих в КК Албена.
Разрешението е за срок от 10 годин, като се дава под наем на Р.Р.. В същото
няма посочване на застроената площ на бунгалото, както и други одобрени
строителни книжа. РС е презаверено на 05.03.1997 г.
На 24.04.1997 г. е издадена
Разрешение за ползване №21 на Държавно лесничейство Балчик и Р.С.Р. за временна
постройка за летен отдих.
С НА №66/12.11.1998 г. за
собственост на недвижим имот по писмени доказателства е признат Р.Р. за
собственик на масивна двуетажна сграда /семеен хотел/, с дървена обшивка и
застроена площ от 85 кв.м., състояща се от четири стаи с баня и тоалетна на
първия етаж и две стаи, офис, баня и тоалетна на втория етаж, построена върху
земя на Горско стопанство Балчик, в държавна гора „Балтата“, представляващ имот
отдел 79, подотдел 7. Липсват каквито и да е строителни книжа в община Балчик
за тази сграда.
От скица от 08.06.2003 г., издадена
от ОСЗГ гр. Балчик на имот с №00019 с площ от 0,649 дка, в землището на с.
Кранево, м. „Балтата“, отдел 79, подотдел 7, вид – дворно място, се установява,
че същият е собственост на МЗГАР-Държавно лесничейство. В имота има една сграда
– хотел с площ от 79 кв.м., собственост на Р.Р..
Със Заповед №300-5-74/15.09.2003 г.
е одобрена КККР на с. Кранево. Процесният имот е получил идентификатор
39459.0.19 с трайно предназначение – горска територия, начин на трайно ползване
– за друг обществен обект, комплекс.
На 03.04.2004 г. с Договор за
продажба на недвижим имот, НЦГ е прехвърлило на Р.Р. правото на
собственост върху следния имот – частна
държавна собственост, имот с площ от 0,289 кв.м., застроена и прилежаща към
семеен хотел в местността „Балтата“, представляваща проект на имот с №000019, в
землището на с. Кранево, находящ се в отдел 79, подотдел 7 в териториалния
обхват на дейност на ДДС Балчик.
До Кмета на
Община Балчик е постъпило Искане рег. №94-РО-226/22.11.2004 г. от Р.С.Р.
(л.191 от делото) за издаване на разрешение за възлагане
изработването на ПУП за неурегулиран ПИ №000019, местност Балтата, по плана на
с. Кранево. Към искането е приложен нотариален акт и договор за продажба.
Кмета на община Балчик е допуснал изработването на ПУП –ПЗ на имот №000019,
местност „Балтата“ в землището на с. Кранево №167 от 26.11.2004 г. /лист 47/.
Представено е становище на гл. архитект на община Балчик изх.
№93-01-442/29.11.2004 г., в което е посочено, че на осн. чл.124, ал.3 от ЗУТ,
чл.54, ал.3 от Наредба №8 може да се допусне израбтоване на ПУП – ПЗ за имот
№000019, местност „Балтата“, землището на с. Кранево, общ. Балчик /лист 48/.
С писмо изх. №466/18.03.2005 г., Държавна дивечова станция Балчик дава
съгласие, Р.Р. да изготви ПУП на собствения си имот №000019 в землището на с. Кранево, представляващ
горски фонд, отдел 79, подотдел 7 /лист 43/.
С молба от 22.07.2005 г. Р. е поискал от Директора на РИОСВ Варна становище
за ОВОС за имот №000019…, във връзка с изработването на ПУП за реконструкция и
модернизация на съществуваща сграда – семеен хотел „Гала“ и оформяне на УПИ.
След реконструкцията, сградата няма да променя предназначението и обема си
/лист 135 от делото/.
Издадено е Становище изх. №3509/16.08.2005 на РИОСВ Варна – инвестиционното
предложение не подлежи на задължителна оценка по ОВОС и на преценяване
необходимостта от извършване на ОВОС /лист 139/.
Август месец 2005 г. е изработен проект „Подробен устройствен план – План
за застрояване за имот №000019 в местността „Балтата“, землището на с. Кранево
/лист 46 от адм.д. №343/18/. Видно от обяснителната записка /лист 31/ става
въпрос за ПУП, план за реконструкция и модернизация на съществуващ семеен хотел
„Гала“ и оформяне на УПИ за процесния имот, а според графичната част /лист 52/
заглавието е ПУП-ПЗ за имот №39459.000.019.
С Протокол №22 на ОбЕСУТ гр. Балчик от 25.08.2005 г. е взето решение по
т.11 като се приема представения ПУП /лист 38/.
С молба, подадена от Р. *** с дата 20.10.2005 г. е поискано да бъде одобрен
проект за изменение на ПУП в частта на имот №000019 по плана на с. Кранево.
/лист 35/.
Със заповед №1374/16.11.2005 г. на Кмета на
Община Балчик, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с
чл.124, ал.3 от ЗУТ, Допускане №167/26.11.2004 г. и
протокол № 22/25.05.2005 г. на Общински
експертен съвет Балчик, е одобрен подробен устройствен план - план за
застрояване за имот № 000019 по плана за земеразделяне на с.
Кранево, заедно с предвидения начин на застрояване и отреждане за ОК /Курортна
дейност/, с показатели:плътност до 30% и Кинт до 1, така както е показано на
приложените към заповедта скици.
По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза,
в заключението по която вещото лице сочи, че за ПИ 39459.000.019 в землището на с.
Кранево, няма одоберн предходен ПУП. Посочено е, че при одобряването на ПУП-ПЗ
за имота не са спазени градоустройствените параметри, зададени с План за
управление на поддържан резерват „Балтата“ и буферната му зона, както и
ограниченията, наложени със Заповед №554/10.06.1982 г.; в преписката по
разрешаване изработването на ПУП в община Балчик няма приложено задание по
чл.125, ал.7 от ЗУТ; процесният ПУП предвижда промяна на предназначението, от
горска територия с начин на трайно
ползване за друг обществен обект, в урбанизирана територия за курортна дейност.
Вещото лице е обяснило, че процесният ПУП не посочва заварените показатели на
застрояване на имот- плътност, интензивност, озеленяване и височина. Сочи, че в
обяснителната записка /само в нея/, заглавието е „ПУП – План за реконструкция и
модернизация на съществуващ семеен хотел“, а според чл.110 от ЗУТ , такъв ПУП
няма, като за реконструкция и модернизация се израбтва инвестиционен проект. В
заглавието в челния лист на графичната част е вписано „ПУП – ПЗ“, като
ограничителните линии са зачеркнати. Вещото лице приема, че процесният
ПУП-ПЗ дава възможност – при Пзастр. =
30% - максимална застроена площ да бъде 649х30%=194,7 кв.м., при Книт =1 –
максимална разгърната застроена площ 649 кв.м., височина на сградата да бъде 3
етажа до 10 м.; установено е от вещото лице, че към югозападната граница на
имота има намалено разстояние под 3.00 метра; няма приложено задание в
преписката по разрешаването изработването на ПУП-а; процесният ПУП-ПЗ не
съответства на действащия ОГП, защото предвижда промяна на предназначението на
имота от горска в урбанизирана територия, без това да е предвидено в ОГП;
според вещото лице се засягат правата на Албена АД за имот с идентификатор
53120.506.9505, през този имот се преминава, за да се достигна до имота,
предмет на изменението; имот №000019 е идентичен с имот №39459.507.510
/уточнението е направено в съдебна зала/; ел и ВК комуникациите са били
изградени в имота преди 1995 г., а според вещото лице сградата в имота е
изградена през 1997-1998 г.; според вещото лице селищно образувание „Албена“
няма строителни граници, защото няма регулационен план, като границите му се определят
от околовръстния полигон с площ 1327 дка на курортния комплекс Албена, като ПИ
с идентификатор 53120.506.9505, който е в землището на с. Оброчище попада в
селищното образувание с национално значение КК „Албена“, а ПИ с идентификатор
39459.507.510, който се намира в землището на с. Кранево, не попада в селищното
образувание с национално значение КК „Албена“; към момента на началото на
разработката и към обявяване на заповедта, за ПИ с идентификатор
53120.506.9505, предвижданията на генералния план на комплекса, с неговата
ревизия от 1972 г., са да бъде асфалтирана алея или път, а за ПИ с
идентификатор 39459.507.510 няма предвиждания нито в идейно-застроителния план
от 1972 г., нито в друг устройствен план по ЗПИНМ, ЗТСУ и ЗУТ; към годината на
изграждане на сградата /1997-1998 г./ за имота на Р. не е имало действащ
устройствен план по ЗПИНМ или ЗТСУ. Имало е Лесоустройствен план от 1996 г..
През 1997-1998 г. имотът е попаднал в защитена територия – буферна зона на
резерват „Балтата“, обявен със Заповед №554/10.06.1982 г. на Председателя на
Комитета за опазване на природната среда към МС; имота на Албена АД, при липса
на улична регулация, според генералния план е асфалтирана алея или път. По КК,
одобрена със Заповед №300-5-82/03.10.2003 г., ПИ с идентификатор 53120.506.9505
представлява „друг поземлен имот за движение и транспорт“; проектираният имот е
с лице 18,65 м и повърхност 649 кв.м.
В съдебно заседание на въпросите на страните вещото лице е направило
следните уточнения: планът е само за застрояване, без регулация.
Експертизата е оспорена частично от страна на заинтересованото лице Р.,
като се прави искане за допълнителна или повторна експертиза. По всяка едно от
оспорванията са изложени подробни съображения от страна на процесуалния
представител на заинтересованото лице. Към оспорването на експертизата се
присъединява и ответника. Съдът не е приел така направеното оспорване, като е
приел експертизата като изготвена от компетентно и безпристрастно вещо лице и
изготвена подробно и обстойно по всеки поставен от страните въпрос.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК,
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента
на издаването му, а съгласно, ал. 2 установяването на нови факти от значение за
делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания.
Относно допустимостта на производството:
Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ (редакция ДВ бр. 65/22.07.2003 г.), заинтересувани лица при съгласуването и
одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения са
собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния
регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията
на подробния устройствен план. Съгласно, ал. 2, непосредствено засегнати от
предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите -
предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато са включени в свързано
застрояване; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се
допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя
предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, които попадат в
определените с нормативен акт хигиенно- защитни зони, изискващи се за
предвиденото по плана застрояване.
Не е налице спор по делото и от събраните
доказателства се установява, че „Албена“ АД е собственик на „Кабелни линии
на 20 кV със следните диспечерски наименования: извод „Карвуна“, извод
„Компас“, извод „Славянски кът“, извод „Гергана“, извод „Киев“ и извод „Поща“,
находящи се в землището на с. Оброчище, общ. Балчик, като това е трасето
разположено на територията на община Балчик и попадащо в землището на с.
Оброчище – в границите на КК Албена, ведно със сервитутното право на
преминаване на хора, техника и подземни кабелни линии на 20 кV. Съгл. НА №82 от
16.10.2014 г., т.3 – подземна кабелна линия на 20 кV с диспечерско наименование
извод „Славянски кът“ с дължина 2 156,94 кв.м., започва от ТП Къмпинг,
преминава през ТП Боулинг и завършва в ТП Гергана. Този участък обхваща и имот
39459.507.510, собственост на Р.С.Р.. /лист 10 – лист 20 от присъединеното
дело/.
В представената по делото Скица на ПИ с идентификатор 39459.507.510,
№15-275538/03.05.2018 г. /лист 25/ е вписано като носители на вещни права
„Албена“АД – сервитут с площ от 7.06 кв.м. и МОСВ. Записването в Кадастъра не е
оспорено.
Ето защо, като носител на ограничено вещно право,
представляващо сервитут за енергиен обект в ПИ 000019, в землището на с. Кранево, "Албена"
АД се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1
от ЗУТ.
Направените възражения от страна на процесуалния представител
на заинтересованата страна Р., че „Албена“ АД не е енергийно дружество и не
можа да притежава собственост на енергийния обект не
следва да се обсъждат, като ирелевантни, тъй като е налице нотариален акт
и вписване в СГКК гр. Добрич.
Относно направеното възражение от страна на ответника, че към датата на
одобряване на изработения ПУП, „Албена“ АД не е била собственик на кабелите, а
едва след 2014 г. е станала такава, то съдът намира следното: съгл. ТР №3 от
16.04.2013 г. по тълк.д. №1/2012 г. ОСК на ВАС е решил, че при оспорване на
административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за
оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата, т.е. към
настоящият момент, „Албена“ АД има правен интерес.
В качеството си на собственик на ПИ с идентификатор 53120.506.9505,
„Албена“ АД е заинтересовано лице и по смисъла на чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ, тъй
като с оспорената заповед, с която е одобрен ПУП-ПЗ за ПИ с идентификатор
000019 се променя предназначението на съседния имот за „ОК“ /курортна дейност/.
Това обстоятелство се потвърждава и от изготвеното заключение на вещото лице.
Всички възражения направени от страна на заинтересованото лице, че дружеството
не е собственик на улицата, както и направените изложения що е път, улица и
т.н. са неоснователни. Налице са документи за собственост оборващи тези
твърдения. ПИ с идентификатор 39459.507.9505 по КК на с. Кранево, общ. Балчик е
с начин на трайно ползване „за транспортна дейност“. Именно през процесния имот
се осъществява достъпа до ПИ 000019.
Съгласно чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, жалбите се подават в 14-дневен срок от съобщаването на
акта. Видно от Известие за доставяне /лист 254/ на 01.12.2005 г. от Община
Балчик с изх. №АБ02-2324/29.11.2005 г. е изпратено да Изп. Директор на КК
„Албена“ обявление, че е изготвена оспрованата заповед и за възможността за
подаване на писмени възражения. Същото е получено 01.12.2005 г. Изрично не е
отбелязано кой е получателя на писмото. Има само положен подпис.
От страна на жалбоподателя е направено оспорване на подписа, положен в двете
обратни разписки, както и са изложени твърдения, че оспорваната заповед не е
достигнала до „Албена“ АД. В тази връзка е назначена и съдебно-графологична
експертиза, в която в своето заключение казва, че твърде вероятно е, подписите да не са положени от К.С.. Експертизата
е приета от страните.
Спорът е за това дали връчването е редовно по смисъла на ГПК и дали е
започнал да тече срокът за обжалване. Неоснователно се поддържа от страна на
жалбоподателя, че за да е редовно връчването е следвало да се извърши само по
начина, указан в чл.48 от ГПК. Законът не изключва възможността това да стане
по пощата – чл.52, във връзка с чл.41, ал.3 от ГПК. Щом това е така, приложими
са нормативните актове, които уреждат извършването на пощенски съобщения –
Законът за пощенските услуги и Наредба №4 за пощенските съобщения. Съгл. чл.36,
ал.1, т.2 от ЗПУ, доставката на препоръчани пощенски пратки се извършва на
адреса на получателя – лично на него, на негов пълномощник или пълнолетен член
на домакинството му. Според чл.63 от Наредба №4, пощенските пратки, адресирани
до учреждения и организации, се доставят в ПТТ станция на упълномощените за
тази цел лица, а според чл.64, ал.2 препоръчаните пратки с известие за
доставяне се доставят заедно с известията на пълномощниците, които оформят
известията при получаването на пратките. При този начин на връчване на
съобщения нормативните актове не поставят други изисквания, като например тези,
предвидени в чл.48 от ГПК /отм./ за посочване на името и длъжността на
получателя. Това е така, защото съгл. чл.58, ал.3 от Наредбата при връчване на
пощенски пратки, получателят удостоверява самоличността си, а пълномощникът
представя и съответно пълномощно. Ето защо следва да се приеме, че подписът
върху обратната разписка принадлежи на надлежен получател. Удостоверяването в
разписката, че пратката е получена от адресата представлява официален документ
по смисъла на чл.143, ал.1 от ГПК /отм./, обвързващ съда с материална доказателствена
сила, която не е опровергана от жалбоподателя, вкл. и с изготвената
съдебно-графологична експертиза.
С оглед на изложеното, жалбата е процесуално недопустима, в частта в която се иска отмяна на
заповедта като незаконосъобразна и неправилна и в тази си част следва да бъде
прекратено.
С
жалбата се претендира нищожност на оспорената заповед, поради което и на
основание чл.149, ал.5 от АПК тя не е ограничена във времето
Заповед №1379/16.11.2005 г. е издадена от
кмета на
община Балчик, който се явява компетентен орган, с оглед
разпоредбата на чл.129, ал.2 от ЗУТ. При
издаването му обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на
закона, които заедно водят до неговата нищожност.
Разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗУТ изисква поземлените
имоти да бъдат урегулирани с подробни устройствени планове. ПУП конкретизират
устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им,
както и на селищните образувания. В нормата на чл.108, ал.1 от ЗУТ под подробни
устройствени планове, законодателят има предвид тези по чл.110, ал.1, т.1 от ЗУТ. С оглед нормата на чл.112 от ЗУТ с ПРЗ се урегулират поземлените имоти и
се определят: структурата на територията, устройствените зони и териториите с
устройствен режим и конкретното предназначение за всеки поземлен имот. Съдът
намира, че след като за процесния имот няма одобрен предходен ПУП, е
недопустимо да се изработва и одобрява за първи път ПУП-ПЗ, тъй като имота не е
урегулиран, съгл. разпоредбите на ЗУТ. Навсякъде в разпоредбите на раздел
ІІІ /Видове застрояване. Параметри на застрояване/, раздел ІV /Правила и
нормативи на разполагане на сградите на основното застрояване/, както и раздел
V /Отклонения от правилата и нормативите за застрояване/ на Глава Трета на ЗУТ
се говори за урегулирани поземлени имоти. Следователно, всички параметри,
правила и нормативи на застрояване се отнасят за урегулирани поземлени имоти, а
тяхното урегулиране безспорно става с план за регулация и застрояване. Освен
това, външните линии на застрояване се установяват на определени в разпоредбата
на чл. 26, ал. 1 от ЗУТ разстояния от уличната регулационна линия на
първостепенната мрежа. Нормативите за разстоянията на сградите на основното
застрояване по чл. 31 от ЗУТ също се определят спрямо границите на
урегулираните имоти, а това от своя страна означава спрямо регулационните
граници на имотите /по аргумент на чл. 14, ал. 5 от ЗУТ/.
Цялата
философия, заложена от законодателя в Закона за устройство на територията /ЗУТ/
е, че застрояване е допустимо в урбанизираните територии, само ако имотът или
групата имоти са урегулиран с подробен устройствен план. А ако имотът не е
урегулиран, той може да бъде застроен само с обект, чиито функции са съвместими
с предназначението на имота /по аргумент на чл. 12, ал. 3 от ЗУТ/.
Поради това,
че ПИ 39450.000.019 не е урегулиран с ПУП, той няма и конкретно предназначение,
тъй като съгласно чл.8 от ЗУТ, конкретното предназначение на поземлените имоти
се определя с подробния устройствен план. Със заповед за одобряване на ПУП-ПЗ
не могат да се определят устройствени зони и територии с устройствен режим.
Това е допустимо да стане само с план за регулация или с план за регулация и
застрояване, на основание чл. 110, ал. 3 и чл. 112, ал. 1 от ЗУТ.
Отделно от
горното, с процесната заповед е променено предназначението на имота, който е
горска територия с начин на трайно ползване за друг обществен обект, в
урбанизирана територия за курортна дейност, в нарушение на чл.9 от ЗУТ.
Следвало е да се приложи от административния орган разпоредбата на чл.16 и
чл.17 от ЗУТ.
От
заключението на вещото лице и от приложените от него доказателства се
установява, че при одобряване на процесния ПУП не са спазени
градоустройствените параметри, зададени с План за управление на поддържан
резерват „Балтата“ и буферната му зона, както и ограниченията, наложени със
Заповед №554/10.06.1982 г.
Настоящият
състав констатира и известни противоречия в молбите и документите представени
пред АО от Р.Р.. На едни места е посочено, че се изготвя ПУП – реконструкция и
модернизация на съществуващ обект, а на други ПУП – ПЗ. Отделно от това, Р. е
собственик по документи на 0,289 дка, а изработеният проект е за площ от 0,649
дка, а самият имот 39459.000.019 е с площ от 1 200 дка. Т.е. Р. не е
собственик на целия имот. Чак през 2011 г. му е продадена и площ от 0,360 дка
от МЗГ. При положение, че имота към 2005 г. е бил в съсобственост между Р. и
Държавата, то е допустимо изработването на ПУП-ПЗ само ако в него е предвидено
застрояване /петно/ на другия съсобственик.
ПУП-а не
може да бъде за реконструкция и модернизация на сграда. Но тъй като това е
разрешено с действащата към него момент Заповед №554/10.06.1982 г. на
Председателя на Комитета за опазване на природната среда за обявяване на
буферна зона на резерват „Балтата“, такова е описано и в молбата до РИОСВ Варна,
които в своето становище са отговорили че за реконструкцията и модернизацията
инвестиционното предложение /такова въобще няма/ не подлежи на задължителна
оценка на въздействието върху околната среда и на преценяване необходимостта от
извършване на ОВОС. А в крайна сметка се одобрява ПУП-ПЗ с показатели,
неотговарящи на заварените такива.
Друго
съществено нарушение на административно-производствените правила е, че липсва
задание по чл.125, ал.7 от ЗУТ.
Съгласно чл. 125 ЗУТ проектите за
устройствените планове се изработват въз основа на задание, включващо при
необходимост опорен план, както и на допълнителна информация, свързана с
устройството на съответната територия, осигурена от общините, Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, централните и териториалните администрации и
дружества, които изработват специализирани карти, регистри и информационни
системи. Заданието се придружава от необходимата информация за съществуващото
положение и за действащите за съответната територия концепции и схеми за
пространствено развитие и устройствени планове. Опорният план, който е
неразделна част от заданието, се изработва в мащаба на съответния устройствен
план и съдържа основни кадастрални и специализирани данни за територията. В
проекта за подробен устройствен план се отразяват разрешените строежи по
предходен подробен план, за които разрешенията за строеж не са загубили правно
действие.
Съгласно чл. 115 ЗУТ - данните за местоположението, границите, размерите,
трайното предназначение и начина на трайно ползване
на поземлените имоти и сградите и съоръженията на техническата инфраструктура,
в които има самостоятелни обекти, данните за държавните граници, границите на
административно-териториалните и териториалните единици и границите на
територии, обхващащи имоти с еднакво трайно предназначение, както и данните за
собствеността и ограничените вещни права, се извличат от кадастралната карта и
имотния регистър.
Всички съществуващи данни представляват
информационната и техническа основа за изработването на подробните устройствени
планове и те следва да бъдат съобразени с нея - със съществуващите планове,
съществуващите имоти и инфраструктура.
Затова при изработването на ПУП-ПЗ за имота е
следвало да бъдат съобразени всички данни,
отразени в съществуващите планове, така и въз основа на основните кадастрални
данни, отразяващи съществуващите сгради и постройки.
На следващо
място, в обяснителната записка е посочено, че ПИ 39459.000.019 има достъп от
съществуваща улица на КК „Албена“, т.е. откъм чужд имот. В този случай е било
задължително да има учредено право на преминаване от собственика на чуждия
имот. Такова не е изискано.
С оглед
всички допуснати процесуални нарушения, в тяхната съвкупност, същите водят до
незаконосъобразна до степен на нищожност заповед, защото одобреният с нея
ПУП-ПЗ не се налага за задоволяване на законови изисквания, а е насочено към
неправомерно облагодетелстване на заявителя Р.Р..
По изложените
съображения оспорената заповед се явява издадена в противоречие с
административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел.
Противоречието е толкова съществено и радикално, че обуславя най-тежкия порок –
нищожност на обжалвания акт и прави невъзможно съществуването му в правния
мир.
С оглед на
горното съдът приема, че жалбата е основателна и
следва да обяви нищожността на заповедта, без да обсъжда останалите възражения за
нейната незаконосъобразност.
С оглед на
изхода от делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски. От
страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно.
С оглед правната и фактическа сложност на делото и проведените пет заседания,
съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение в размер на тройния такъв,
определен в наредбата, а именно 1 800 лева. Ведно с другите сторени от
жалбоподателя разноски, а именно 50 лева – ДТ и 295 лева, депозит за вещо лице,
то общият размер на сторените съдебно-деловодни разноски е в размер на
2 145 лева. Останалите страни нямат право на разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на заповед № 1379/16.11.2005 г. на Кмета на Община Балчик, с която е одобрен ПУП – ПЗ на ПИ №000019 по плана за земеразделяне
на с. Кранево.
ОСЪЖДА Община Балчик да заплати на „АЛБЕНА“ АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление КК Албена, с. Оброчище, общ. Балчик, Административна
сграда, представлявано от Изп. Директор К.С.,
сумата от 2 145,00 лева, представляващи сторени по делото разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на претендираната
незаконосъобразност на Заповед №1379/16.11.2005 г. на Кмета на Община Балчик, с която е одобрен ПУП – ПЗ на ПИ
№000019 по плана за земеразделяне на с. Кранево.
Решението е постановено при участието на
заинтересованите страни Р.С.Р. ***, ТП „ДЛС“ Балчик и МОСВ гр. София.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните, а в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството
по делото, може да се обжалва пред Върховния административен съд с частна жалба
в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия :