№ 161
гр. Сливен, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20232230200161 по описа за 2023 година
Производството е по повод жалба от М. Г. П. с ЕГН **********
против наказателно постановление №22-0804-005620/07.10.2022 година,
издадено от Началник Сектор в ОДМВР гр.Сливен, сектор „Пътна Полиция“
гр.Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и
му са отнети общо 10 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с упълномощен
процесуален представител адв. Х. Х. от АК-Сливен, който поддържа жалбата
и моли издаденото наказателно постановление да бъде изменено по
отношение на наложената санкция.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сливен, редовно призована, не
изпраща свой представител, депозирано е писмено становище чрез
упълномощен старши юрисконсулт Дарина Конарева, че издаденото
наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 07.09.2022 г. около 04:30 часа в гр.Сливен, по бул. „Бургаско шосе“
се движел лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ СН****АС, когато бил
спрян за проверка от полицейските служители, които били на смяна св.П. П. и
1
св.С. П.. Контролните органи установили, че водач на МПС е М. Г. П., което
било негова собственост. Същият бил изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Дрегер алкотест 7510“ с фабр.№ ARDM 0203 в 04:36:01
часа и уредът отчел 0,83% промила алкохол на хиляда в издишания от водача
въздух. Издаден бил талон за изследване №098101. Водачът собствено ръчно
вписал в талона, че приема показанията на техническото средство, тъй като
бързал за пътуване до гр.София по повод здравословното състояние на детето
му.
За извършеното нарушение на М. Г. П. на 07.09.2022 г. му бил съставен
АУАН № GA766658/07.09.2022 г., за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Със съставянето на АУАН на жалбоподателя бил иззет контролен талон №
****, СУМПС №****, СРМПС № ****, два броя регистрационни табели с
номер СН****АС. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 07.09.2022 г., като
същият посочил, че няма възражения. Не са представени възражения по него
в законоустановения срок.
Въз основа на издадения АУАН, на М. Г. П. била издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-
000557/07.09.2022 г. от Началника Сектор към ОДМВР-Сливен,
Сектор“Пътна полиция“ за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП и е
наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1
Б.“б“ от ЗДвП, а именно „временно отнемане на СУМПС на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано
04:36:01 часа на 07.09.2022 г., а именно за 365 дни“.
Въз основа на издадения АУАН, на М. Г. П. била издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-
000558/07.09.2022 г. от Началника Сектор към ОДМВР-Сливен,
Сектор“Пътна полиция“ за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП и е
наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.2а
Б.“б“ от ЗДвП, а именно „прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6
месеца до 1 година“, считано от 04:36:01 часа на 07.09.2022 г., а именно за
190 дни“
Въз основа на АУАН № GA766658/07.09.2022 г. на жалбоподателя било
издадено НП №22-0804-0005620/07.10.2022 год. за нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, а
именно „Глоба“ в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца и му са отнети общо 10 к.т. на осн. Наредба № Із-
2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Наказателното постановление е получено лично
на 24.01.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на
свидетелите П. П. и С. Д., доколкото същите взаимно се допълват и не си
2
противоречат помежду си относно основните подлежащи на доказване факти.
Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния
процесуален ред по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,8% промила, а именно с 0,83% промила алкохол на хиляда в
издишания от водача въздух.
Съдът прие, че в хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били
надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН
реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е
получил лично и е посочил, че няма възражения.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
Съдът следва да остави без уважение искането на процесуалния
представител на жалбоподателя НП да бъде изменено по отношение на
санкционната разпоредба и да му бъде наложено наказание на основание
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.Съдът счита,че направеното възражение за
несъставомерност на нарушението, предвид неотчетеното допустимо
отклонение при измерване на алкохола,съгласно чл. 774, т. 2 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е
неоснователно,поради следните съображения:
Действително в разпоредбата на в чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-
3
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата е предвидена възможност за приспадане на максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС, която е посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол при съставяне на АУАН, НП или електронен фиш за превишена
скорост. Съдът обаче съобрази, че приложимата в случая Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – не
задължава контролните органи при съставяне на АУАН да приспадат
максимално допустима грешка за съответния тип техническо средство.
Съгласно посочената от жалбоподателя разпоредба на чл. 774, т. 2,
респ. чл. 781, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол при измерването са допустими грешки от ± 5 % от
измерваната концентрация - за масова концентрация от 0, 400 mg/l до 2, 000
mg/l, съответно при последваща проверка - ± 8 % от измерваната
концентрация - за масова концентрация от 0, 400 mg/l до 2, 000 mg/l. Съдът
обаче приема, че в случая следва да се приеме резултатът от изследването с
техническото средство, без да се намалява със стойностите на допустимата
техническа грешка и на възможните отклонения в чувствителността на уреда.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗДвП редът, по
който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на
моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба
на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието. Тази наредба е НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В чл. 3, ал. 1 от същата Наредба е
предвидено, че при извършване на проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а
съгласно ал. 2 – „при съставянето на акт за установяване на административно
нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 5 на хиляда.... контролният орган попълва и талон за изследване
по образец съгласно приложение № 1“. В случая, след проверка с „Дрегер
Алкотест 7510“, фабр. №ARDM 0203 и предвид отчетеното показание, на
жалбоподателя е издаден талон за изследване по образец съгласно
Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., като в него
4
е вписана точната стойност на установения с техническото средство
положителен резултат за наличие на алкохол - 0. 83% на хиляда. Водачът е
подписал без възражения изготвения талон за изследване, като в
предвидената графа е попълнил, че приема показанията на техническото
средство. Така обективираното изявление не е спорно. В тази хипотеза,
според нормата на чл. 3а, т. 2 от Наредбата, установяване употребата на
алкохол с някой от алтернативните способи – измерване с доказателствен
анализатор или медицинско и химическо изследване не се извършва, а
концентрацията на алкохол се установява въз основа на приетото от водача
показание на техническото средство. Приемането на показанието на
техническото средство е равносилно на отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване, в която хипотеза съгласно
нормата на чл. 6, ал. 4 от наредбата, отново се приема отчетеното показание
от техническото средство. В случай на несъгласие на жалбоподателя с него
същият е можел да заяви това и да се възползва от разписаната в наредбата
процедура за установяване точната концентрация на алкохол чрез
алтернативните способи, което не е сторил.
При тези обстоятелства, след като проверката е извършена с годно и
изправно техническо средство и жалбоподателят изрично е приел показанието
му, отказвайки се от проверка точността на измерването чрез изследване с
доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно
изследване, то съдът приема, че редът за установяване употребата на алкохол
е спазен и концентрацията на алкохол, като обективен признак от състава на
нарушението, е установена точно.
На следващо място, съдът счита, че допусканите отклонения,
предвидени в горепосочената Наредба имат значение за метрологичния
контрол и за резултата от него, т. е., при решаване на въпроса дали
анализаторът за алкохол е преминал проверката успешно и годен ли е за
използване за установяване употребата на алкохол. Съдът и
административно-наказващият орган нямат право да ги приспадат
допълнително след като при контрола на средството за измерване е
установено съответствието му с техническите и метрологичните изисквания
към него и това е удостовено със знак по чл. 846 от същата наредба. В този
смисъл, ако отчетеното при проверка показание на техническото средство не
бъде оспорено и не е упражнена възможността концентрацията на алкохол в
кръвта да се установи чрез някой от алтернативните начини – с
доказателствен анализатор или химическо изследване, то меродавно е
5
отчетеното показание от техническото средство, тъй като именно такъв ред е
предвиден в цитираната наредба.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното НП следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради липса на
допуснати съществени нарушения и доказаност на извършеното нарушение.
Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от
процесуалния представител на административнонаказващия орган, на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ОД МВР-Сливен
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правната и
фактическа сложност на делото.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0804-005620/07.10.2022 година, издадено
от Началник Сектор в ОДМВР гр.Сливен, сектор „Пътна Полиция“
гр.Сливен, с което на М. Г. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.Сливен, кв.„Д.“,
№36, бл.Ж, ет.2, ап.6, е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.2
от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети
общо 10 точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М. Г. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.Сливен, кв.„Д.“, №36,
бл.Ж, ет.2, ап.6 да заплати на ОД на МВР – гр.Сливен сумата от 80 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6