№ 8585
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от С. Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело №
20231110106277 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на
Н. В. К., ЕГН ********** против M ООД, ЕИК /********, с която е предявен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответното
дружество да заплати в полза на ищеца сумата от 5000,00 лева /частичен иск
от общо претендираната сума в размер на 10 000,17 лева/, представляваща
незаплатен остатък от сума по споразумение, сключено между M ООД, ЕИК
/******** и Н. В. К., ЕГН **********, с което са уредени отношенията между
страните във връзка с прекратен на 07.11.2022 г. граждански договор,
сключен между тях /съобразно уточнението на исковата молба, извършено с
молба вх. № 56582/28.02.2023 г./, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 03.02.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
С молба вх. № 58050/01.03.2023 г., подадена от името на ищеца, чрез
адвокат Г., е направено искане с правно основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК за
допускане изменение в размера на предявения иск, като същия се счита за
предявен за пълния претендиран от ищеца размер, а именно 10 000,17 лева.
С определение № 13086/06.04.2023 г., постановено по гр. дело №
6277/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е допуснал, на
основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК, изменение в размера на предявения за
1
разглеждане в настоящото производство иск, като същият се счита предявен
за сумата от 10 000,17 лева, представляваща незаплатен остатък от сума по
споразумение, сключено между M ООД, ЕИК /******** и Н. В. К., ЕГН
**********, с което са уредени отношенията между страните във връзка с
прекратен на 07.11.2022 г. граждански договор, сключен между тях
/съобразно уточнението на исковата молба, извършено с молба вх. №
56582/28.02.2023 г./, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 03.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответното дружество
гражданск договор, работил като лекар, акушер – гинеколог при ответника M
ООД, ЕИК /********, считано от м. март 2021 г. Поддържа, че на 07.11.2022
г. гражданският договор, сключен между страните в производството, бил
прекратен, поради противоречия между страните по правоотношението.
Посочва, че ответното дружество не му заплатило дължимите
възнаграждения за месеците октомври 2022 г. и ноември 2022 г. Поддържа, че
на 12.12.2022 г. изпратил писмена покана до ответника за заплащане на
дължимите му суми, която била връчена на адресата на 14.02.2022 г. Във
връзка с отправената до ответника писмена покана, от същия до ищеца била
изпратена нотариална покана, получена от последния на 21.12.2022 г., с която
ответникът му предложил да му изплати дължимата сума от 14 687,08 лева на
три вноски, платими съответно на 31.12.2022 г. , 31.01.2023 г. и 28.02.2023 г.
Ищецът поддържа, че се съгласил с предложеното му споразумение, като на
23.12.2022 г. получил и първото плащане по споразумението в размер на
4686,91 лева, но последващо плащане не последвало.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което
ответникът M ООД, ЕИК /******** да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца Н. В. К., ЕГН ********** сумата от 10 000,17 лева, представляваща
незаплатен остатък от сума по споразумение, сключено между M ООД, ЕИК
/******** и Н. В. К., ЕГН **********, с което са уредени отношенията между
страните във връзка с прекратен на 07.11.2022 г. граждански договор,
сключен между тях /съобразно уточнението на исковата молба, извършено с
молба вх. № 56582/28.02.2023 г./, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 03.02.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
2
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от страна на ответника в производството, с който се оспорва
предявения иск. Поддържа се, че всички дължими суми на ищеца са му
изплатени към настоящия момент.
Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1
ЗЗД за осъждането на ответника M ООД, ЕИК /******** да заплати в
полза на ищеца Н. В. К., ЕГН ********** сумата от 10 000,17 лева,
представляваща незаплатен остатък от сума по споразумение, сключено
между M ООД, ЕИК /******** и Н. В. К., ЕГН **********, с което са
уредени отношенията между страните във връзка с прекратен на
07.11.2022 г. граждански договор, сключен между тях /съобразно
уточнението на исковата молба, извършено с молба вх. №
56582/28.02.2023 г./, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 03.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между M ООД, ЕИК /******** и Н. В. К., ЕГН ********** е
сключено твърдяното в исковата молба споразумение за изплащане на сумата
от общо 14 687,08 лева на три вноски, платими съответно на 31.12.2022 г. ,
31.01.2023 г. и 28.02.2023 г., с което са уредени отношенията между страните
граждански договор, прекратен на 07.11.2022 г., по силата на което
ответникът се задължил да заплати в полза на ищеца сумата от общо 14
687,08 лева на три вноски, платими съответно на 31.12.2022 г. , 31.01.2023 г. и
28.02.2023 г.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение. В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от
ищеца вземане факти.
Между страните не е спорно и се установява от събраните в
производството доказателства, че между M ООД, ЕИК /******** и Н. В. К.,
3
ЕГН ********** е сключено твърдяното в исковата молба споразумение за
изплащане на сумата от общо 14 687,08 лева на три вноски, платими
съответно на 31.12.2022 г. , 31.01.2023 г. и 28.02.2023 г., с което са уредени
отношенията между страните граждански договор, прекратен на 07.11.2022 г.,
по силата на което ответникът се задължил да заплати в полза на ищеца
сумата от общо 14 687,08 лева на три вноски, платими съответно на
31.12.2022 г. , 31.01.2023 г. и 28.02.2023 г. Представеното и приобщено към
доказателствения материал по делото споразумение, сключено между M
ООД, ЕИК /******** и Н. В. К., ЕГН ********** не е оспорено от ответника,
както и не е оспорена автентичността на подписа, положен от името на M
ООД, ЕИК /********.
Следователно се налага извод, че по делото е проведено пълно и главно
доказване на обстоятелството, че между M ООД, ЕИК /******** и Н. В. К.,
ЕГН ********** е сключено твърдяното в исковата молба споразумение за
изплащане на сумата от общо 14 687,08 лева на три вноски, платими
съответно на 31.12.2022 г. , 31.01.2023 г. и 28.02.2023 г., с което са уредени
отношенията между страните граждански договор, прекратен на 07.11.2022 г.,
по силата на което ответникът се задължил да заплати в полза на ищеца
сумата от общо 14 687,08 лева на три вноски, платими съответно на
31.12.2022 г. , 31.01.2023 г. и 28.02.2023 г.
Между страните не е спорно и изрично се признава от страна на ищеца,
че на 23.12.2022 г. от страна на ответното дружество в полза на ищеца е
заплатена извънсъдебно сумата от 4686,91 лева, представляваща първо
плащане по сключеното между страните споразумение.
В хода на настоящото производство ответникът ангажира
доказателства, че на 06.02.2023 г. е изплатил полза на ищеца сумата от 5000
лева и на 14.03.2023 г. сумата от още 5000 лева, като от страна на ищеца
изрично се признават извършените от ответника плащания от 06.02.2023 г. и
14.03.2023 г., както и обстоятелството, че със същите са погасени
задълженията на ответното дружество към ищеца, произтичащи от
процесното споразумение, сключено между тях.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 15.05.2023 г. от
името на ищеца, чрез процесуалния му представител – адвокат Г., е направено
изявление, че с извършените от ответника плащания от 06.02.2023 г. и
4
14.03.2023 г., са погасени в цялост дължимите от ответника в полза на ищеца
суми по процесното споразумение, сключено между тях.
С оглед гореизложеното, предвид събраните по делото доказателства и
при съобразяване направеното от името на ищеца изявление, че с
извършените от ответника плащания от 06.02.2023 г. и 14.03.2023 г. е
погасена изцяло претендираната в настоящото производство главница,
настоящият съдебен състав намира, че предявеният с правно основание чл. 79,
ал. 1, пред. 1 ЗЗД за осъждането на ответника M ООД, ЕИК /******** да
заплати в полза на ищеца Н. В. К., ЕГН ********** сумата от 10 000,17 лева,
представляваща незаплатен остатък от сума по споразумение, сключено
между M ООД, ЕИК /******** и Н. В. К., ЕГН **********, с което са
уредени отношенията между страните във връзка с прекратен на 07.11.2022 г.
граждански договор, сключен между тях /съобразно уточнението на исковата
молба, извършено с молба вх. № 56582/28.02.2023 г./, следва да бъде
отхвърлен, поради плащане извършено в хода на производството.
На ищецът, следва да се присъди законна лихва върху платената в хода
на производството главница, считано от 03.02.2023 г. /датата на завеждане на
исковата молба в съда/ до 13.03.2023 г. включително /доколкото в деня на
извършване на окончателното плащане – 14.03.2023 г. – ответникът се е
освободил от забавата си, предвид извършено изпълнение на задължението/ в
размер на 123,71 лева, изчислена по реда на чл. 162 ГПК, посредством
използване на лихвен калкулатор на НАП за изчисляване на законна лихва.
Спорно се явява обстоятелството дали ответникът е дал повод за
завеждане на делото, респективно, дали разноските в производството, сторени
от ищеца, следва да бъдат възложени в негова тежест.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си
е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
Ако предявеният иск бъде отхвърлен, се предполага, че ищецът
виновно и неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото
5
– в този случай последният има право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ако
обаче искът бъде отхвърлен по причини извън вината на ищеца, следва да се
приеме, че последният има право на разноски. И това е така, тъй като в духа
на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца, когато искът е
отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е изпълнил
задължението си. Когато обаче с поведението си ответникът не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца
независимо от изхода на делото – арг. чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази връзка следва
да се изследва цялостното поведение на ответника в процеса, като в случай че
не оспорва заявена осъдителна претенция, признанието на иска следва да е
съпроводено с удовлетворяване на изискуемото вземане на ищеца в хода на
процеса.
В настоящия случай, от събраните в производството доказателства се
установява, че между M ООД, ЕИК /******** и Н. В. К., ЕГН ********** е
сключено твърдяното в исковата молба споразумение за изплащане на сумата
от общо 14 687,08 лева на три вноски, платими съответно на 31.12.2022 г. ,
31.01.2023 г. и 28.02.2023 г., с което са уредени отношенията между страните
граждански договор, прекратен на 07.11.2022 г., по силата на което
ответникът се задължил да заплати в полза на ищеца сумата от общо 14
687,08 лева на три вноски, платими съответно на 31.12.2022 г. , 31.01.2023 г. и
28.02.2023 г. Не е спорно, че първата вноска е платена в срок и извънсъдебно
от ответника. Изискуемостта на втората вноска е настъпила на 31.01.2023 г.,
като по делото не се установява ответникът да е платил втората вноска по
споразумението в уговорения между страните срок /действително плащане е
извършено, но със закъснение от 6 дни, а именно на 06.02.2023 г./.
Изискуемостта на третата вноска е настъпила в хода на процесна на
28.02.2023 г., като отново от ответника не са ангажирани доказателства за
извършено плащане в уговорения между страните срок по процесното
споразуемние /такова плащане е извършено около 2 седмици по-късно, а
именно на 14.03.2023 г.
Предвид всички изложени по-горе съображения се налага извод, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да отговаря за
сторените и претендирани от ищеца разноски в настоящото производство.
От ищеца се претендират разноски за заплатена държавна такса в
6
производството по гр.д. № 6277/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в
размер на 400,01 лева и за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство в размер на 1300,00 лева. Представени са и доказателства за
действителното извършване на претендираните разноски.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че разноските в
производството, следва да бъдат възложени в тежест на ответника, доколкото
от събраните по делото доказателства се установи, че същият е дал повод за
завеждане на делото и за предявяване на процесния иск.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. В. К., ЕГН **********, с адрес:
************* срещу M ООД, ЕИК /********, със седалище и адрес на
управление: ******** иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждането
на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от 10 000,17 лева,
представляваща незаплатен остатък от сума по споразумение, сключено
между M ООД, ЕИК /******** и Н. В. К., ЕГН **********, с което са
уредени отношенията между страните във връзка с прекратен на 07.11.2022 г.
граждански договор, сключен между тях /съобразно уточнението на исковата
молба, извършено с молба вх. № 56582/28.02.2023 г./, поради плащане на
главницата, извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА M ООД, ЕИК /********, със седалище и адрес на
управление: ******** да заплати в полза на Н. В. К., ЕГН **********, с
адрес: *************, сумата от 123,71 лева, представляваща законна лихва
върху платената в хода на производството главница, считано от 03.02.2023 г.
до 13.03.2023 г.
ОСЪЖДА M ООД, ЕИК /********, със седалище и адрес на
управление: ******** да заплати в полза на Н. В. К., ЕГН **********, с
адрес: *************, на основание чл. 78, ал. ГПК, сумата от 1700,01 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
производството по гр.д. № 6277/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
7
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8