Решение по дело №16198/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1717
Дата: 25 март 2020 г. (в сила от 24 август 2020 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20193110116198
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1717/25.3.2020 г.

  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

       ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско отделение, 14-ти състав  в открито  заседание на 25.2.2020 г.  година в състав:

 

                                     Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

 

       при участието секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр. дело 16198 по описа на Варненски районен съд за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

    Предявен е иск с пр.осн.чл.124 ГПК  за установяване със сила на присъдено нещо в отношенията между страните, че    ищцата П.П.Д. с ЕГН ********** ***  не дължи на ответника „Ен. - Пр. Пр.” АД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *  сума в размер на 2883.05 лева, претендирана от ответника по фактура от 19.09.2019 г. за доставена и потребена ел.енергия за периода 18.10.2017 г. – 17.10.2018 г.,  по партида с кл.№ * за обект на потребление в град В..

Твърденията в молбата от които ищецът черпи права по предявения иск са, че процесната сума е начислена без основание от ответника, тъй като начисленото количество ел.енергия не е консумирано от абоната.  Всички начислени суми до момента са заплащани в срок от абоната, оспорва резултатите от проверката на СТИ, извършена на 17.10.2018 г. и оспорва съставения констативен протокол по форма и съдържание, тъй като абоната или орган на полицията не е присъствал на проверката.  От тези фактически твърдения ищецът обосновава правния си интерес от предявеният иск. Моли за уважаването му и за  заплащане от страна на ответника на разноски за производството.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба с който изразява становище за допустимост на иска, но оспорва същия като неоснователен и  възразява срещу същия. 

Твърденията са, че за него е налице е правно основание за възникването на оспорваното материално право, което е предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Ен. - Пр. Пр." АД към ищеца за реално доставена и потребена електрическа енергия на посочената във фактурата и претендирана за плащане стойност. Сумата  представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на * квтч, натрупана в скрития регистър  и се дължи от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл.79, ал.1, вр.чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Не оспорва твърденията, че между страните съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол.

Сочи следните възражения срещу иска и факти от които ответникът черпи права:

Разпоредбите на Общите условия имат обвързваща сила между страните по настоящия спор, тъй като те се намират в продажбено провоотношение относно продажбата на електрическа енергия, като правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергетиката, Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР по т.З от Протокол № * от * г. на основание чл.21, ал.1, т.9 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Ен. - Пр. Мр." АД /одобрени с Решение ОУ-05/21.07.2014г. на ДКЕВР/, Общите условия на ДПЕЕЕМ на „Ен. - Пр. Мр." АД (одобрени с Решение ОУ-060 на ДКЕВР от 07.11.2007г„ изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР) и Общите условия на ДПЕЕ на „Е.О. Б. Пр." АД - праводател на „Ен. - Пр. Пр." АД /одобрени с Решение ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007г./.

Общите условия на „Ен. - Пр. Мр." АД и „Ен. - Пр. Пр." АД са годен източник на облигационни задължения между ищеца и двете енергийни предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Обвързващото им действие, равнозначно на силата на закона, е последица от следните юридически факти:

Общите условия са съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр. с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.). Общите условия са действащи към датата на извършване на проверката на средството за търговско измерване и са издадени на основание чл. 98а от ЗЕ.

Същите са публикувани, съгласно изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на ответното дружество.

Липсва допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ и чл. 93, ал.З от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено при оператора на електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални условия в 30-дневен срок от влизането им в сила.

Приетите и одобрени по съответния ред Общи условия са задължителни за ползвателя на основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие.

Налице е основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа енергия. Страните по настоящото дело са и страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Ен. - Пр. Мр." АД. Ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обекта на ищцата.  Съгласно подадено от абоната заявление дружеството има задължение да му  достави ел.енергия измервана с една или две скали и се отчита по регистър 1.8.1 и 1.8.2 и показанията са видими, както за абоната, така и за служителя. Неотчетената, но консумирана ел.енергия от абоната е изчислена по методиката на чл.50  от  ПИКЕЕ, след като от извършената техническа  проверка на СТИ е установено,  че електромерът отчита с грешка „минус 00.16 %“ и на дисплея не се визуализира натрупаното количество ел.енергия в скрития регистър 1.8.3 в размер на * квтч. Вследствие на това действително доставеното и потребено  количество ел.енергия  не се е отчитало преди проверката  от инкасатора и същото не се е заплащало  от абоната. За извършената проверка е съставен Констативен протокол. Процесния електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.

Констативният протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение, той е съставен в съответствие с разпоредбите на чл. 47 от ПИКЕЕ и чл. 59 от ОУ на ДПЕЕЕМ и подписан от един свидетел, който не е служител на електроразпределителното дружество. Извършената проверка на електромера  на неговата цялост и функционалност, притежава съответната юридическа стойност. Безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължи заплащането му по силата на договорната връзка. Демонтираният електромер е предаден за  метрологична експертиза в  БИМ. От същата е установено, че  електромерът не съответства на техническите характеристики. Констативният протокол  на БИМ е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.

Съставено е становище  за начисляване на ел.енергия  за посочения период на основание методиката по чл.50  от  ПИКЕЕ, одобрена от ДКЕВР.

Начислената сума представлява стойност на доставена и употребена от ищеца електроенергия, но същата не е заплатена. Несъответствието в измерването е установено едва при извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество е допълнително начислено на абоната. Това количество електроенергия не представлява служебно начисление от страна на електроразпределителното дружество, а е реално потребено количество, което е отчетено от средството за търговско измерване, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.

Процесната сума се дължи от ищеца като насрещна престация по договора за доставка на електрическа енергия, сключен с ответното дружество и представлява левовата равностойност на консумираната в обекта електрическа енергия. Процесната фактура е издадена след остойностяване на засечени показания по реален отчет.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1. предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Съобразно чл. 16, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2014 г./ и чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2007 г./ . от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия.

  Моли за отхвърляне на предявения иск и за заплащане на разноски за производството.

  Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира  за установено  от фактическа  страна следното: 

   По допустимостта на иска:

        От твърденията в молбата се установява, че ответникът е предприел действия за събиране на отразените в коригиращата сметка суми от ищеца, а последния ги оспорва, поради което между страните е налице  извънсъдебен спор  за дължимостта на процесната сума. В настоящия случай  интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител и от обвързаността му с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. Предвид горното  съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от водене на предявения отрицателен установителен иск, следователно същият е  допустим, поради което следва да бъде разгледан по същество.

        По основателността на иска:

        Между страните няма спор, че процесната сума не е заплатена, но  същата е  начислена от ответното дружество по издадената фактура от 19.9.2019 г. и се изисква за заплащане от ищцата П.Д..

        От протокол за техническа проверка * от *г., приложен на листи 21 и 22 от делото се установява, че при проверката на  СТИ с посочен в колона 1 /едно/ фабричен номер е констатирано, че същият отчита с грешка „минус 0.16 %“. СТИ е демонтирано за експертиза в БИМ,  същото е подменено с ново изправно, след което таблото е пломбирано с ведомствена пломба. Демонтираният електромер е запечатан в безшевна торба с пломба  и е предаден за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от дъщерята на абоната, един свидетел и  двама  служители на „Е.-Пр. Мр.” АД, които са извършили проверката.

        От КП № * г. на БИМ, Регионален отдел гр. В.  се установява, че при софтуерно четене на паметта на демонтирания електромер е установена външна намеса в тарифната схема, наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 015213.8 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия. Не е осъществяван  достъп до вътрешността на електромера.

        Ответникът е издал  фактура от * г. за сумата 2883.06 лева за енергия за периода от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г. 

        Същата е съставена  въз основа на становище от 17.09.2019 г., изготвено от специалист „ЕК” и одобрено от Началник отдел „КЕК” на ответното дружество. Посочено е че корекцията е извършена на основание  софтуерен прочит на паметта на електромера при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия за периода от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г. Абонатът  е  уведомен с писмо изх.№ * г., като от доказателствата по делото се установява, че същото не е връчено на адресата – листи 30 и 31 от делото.

        Представени са справка за потреблението на абоната през последните 12/24/36 месеца и извлечение за фактури и плащания.  

        От заключението на проведената СТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено, неоспорено от страните се установява, че процесният електромер е от одобрен тип, произведен с фабрични настройки да показва по двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2.  Към датата на проверката  е изтекъл  6-годишния срок за метрологична годност на електромера от годината на производството му, която е 2015 и към датата на проверката същият е в срока на метрологичната му годност. Не е констатирана намеса или промяна в схемата на присъединяване. Тарифа 1.8.3 не се изписва на екрана при редовен отчет. Наличието на показания в регистър 1.8.3 означава, че същото е доставено и е преминало през СТИ. Същото  цели да се пренасочат показания в следствие на консумация на ел.енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.3. Електромерът е отчел цялото количество ел.енергия в обекта. Количеството ел.енергия натрупано в скрития регистър 1.8.3 е отчетено от СТИ. Натрупаното количество в скритите регистри е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера.  Извършените математически изчисления  по фактурата са математически точни по цена на ел.енергия, одобрена от КЕВР за периода. Според заключението не е  възможно да се установи в кой часови диапазон е започнало натрупването на показания в скрития регистър, както и в кой момент е започнало това натрупване.

         При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

         По предявения отрицателен установителен иск на осн.  чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже факта от който произтича вземането му.

         В настоящият случай съдът намира, че не е спорно между страните и е безспорно установено, че ищецът е  потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия  за битови нужди  по смисъла на § 1, т. 2а ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът има задължение да заплаща използваната ел.енергия. По делото не е представен  индивидуален  договор за достъп и пренос на ел.енергия  между страните,  но не се оспорва, че същите се намират в договорни отношения  през периода на проверката и на корекцията  е факт,  който  не се оспорва от страните. Процесната  сума е начислена след софтуерно прочитане на паметта на електромера при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия  на основание чл.50 от ПИКЕЕ въз основа на становище за начисление на ел.енергия  след констатирано неправомерно  вмешателство в схемата на свързване след  техническа проверка  и метрологична експертиза в БИМ  на демонтирания електромер.

         Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. 

        Корекцията е извършена на 17.09.2019 г. на основание  приетите през м.ноември 2013 г. Правила за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, изготвени на осн.чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Същите са отменени с решение на ВАС от 21 февруари 2019 год., като отмяната е преди корекцията, тоест последната е направена по отменените ПИКЕЕ.   

         Съгласно разпоредбата на чл.24 от ОУ на ДПЕЕ ответникът по делото има право  да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана от потребителите ел. енергия за изминал период, въз основа на представени от "Ен.-Пр. Мр.” АД констативни протоколи и справки за начислена енергия. Корекцията е била извършена на база Правила за измерване на количеството електрическа енергия. От изложеното следва  извод, че към датата на извършване процесната проверка на СТИ на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел. енергия съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия. Сумата по коригиращата сметка не е обусловена от и не се дължи за реално доставена и използвана от  потребителя електрическа енергия, а се явява като компенсация за електроразпределителното предприятие за неотчетена въобще или отчетена в по-малки стойности за определен период консумация на ел. енергия от СТИ в резултат на негова неизправност.

        Част от правилата, които уреждат възможността на ответника да осъществява едностранна корекция на количество ел. енергия са и задълженията, посочени в чл.47 ал.1 ПИКЕЕ, която норма го задължава при извършване на проверката да състави КП, и то такъв който отговаря на изискванията на Правилата, за бъде надлежно извършена корекционната процедура.

         По естеството си констативният протокол представлява частен свидетелстващ документ. Съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, съдържащи се в тях са направени от тези лица. С материална доказателствена сила се ползват само тези частни свидетелстващи документи, с които издателят удостоверява неизгодни за себе си факти. Следователно, съдът не е обвързан с констатациите  в документа. Затова в тежест на ищеца е да установи отразените в него обстоятелства, от които черпи права.

        В случая не намира приложение нормата на чл.50 ПИКЕЕ отм., съгласно която при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.

        Касае се за специална хипотеза на начисляване на допълнително количество ел.енергия на потребителя за минало време една година назад от техническата проверка за изправност на СТИ, която е  различна от предвидените в чл.48 от ПИКЕЕ отм. корекционни основания, чрез която се остойностява действително консумирана ел.енергия, която е била отчетена от скритите регистри на СТИ.

        В разглеждания случай след разчитане на регистър 1.8.3 е констатирано разминаване между показанията на визуализирани тарифи - първа и втора и тези на сумарния регистър. Несъответствието се дължи на външно  въздействие в тарифната схема на  електромера, вследствие на което същият не е могъл да отчита цялата потребена ел.енергия, което е установено от протокола на БИМ. При липсата на данни за техническа неизправност на електромера извън извършената манипулация, следва да се приеме, че установеното след разчитане на регистър 1.8.3 количество ел.енергия в размер на 15213 квтч е реално доставено и консумирано от абоната. Липсата на констатации в метрологичната експертиза относно количеството неотчетена ел.енергия и естеството на осъществената върху СТИ манипулация се дължи на служебно известния на съда и разяснената от ответното дружество и вещото лице  процедура по разчитане на показанията от невизуализирания регистър и свързаната с нея системата от пароли за достъп, с които са оторизирани да боравят единствено служителите на отдел „Контрол по измерване и отчитане” при „Ен.-Пр. Мр.”АД и фирмата производител.

       В случая СТИ, който е монтиран на адреса на потребление на абоната – ищец в производството е предаден за метеорологична експертиза, която е извършена  от надлежния държавен проверяващ орган по смисъла на чл. 48 ПИКЕЕ. Корекцията е извършена след  осъществен прочит на софтуерното съдържание на електромера. От протокола на БИМ и заключението на СТЕ, се установява, че върху същия  е осъществено вмешателство. Възраженията на ответното дружество са за реална консумация на посоченото количество електроенергия, което е отчетено по скрития регистър и е извършена корекция при приложение на чл. 50 ПИКЕЕ отм., съгласно която доставчика може да коригира сметката на абоната за ел. енергия за минал период при констатиране на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационна  база данни за нея.  Съдът намира, че  с оглед доказателствата по делото и становищата на страните, при периодичното, дистанционно отчитане на СТИ, предвид софтуерното вмешателство над последното не е възможно да бъде отчетен размера на реалното потребление на ел. енергия, доколкото съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза за прочита на скрития регистър е необходим специален софтуер, с който разполага собственика на СТИ, но не и абоната.  Последният няма и достъп до електромера, такъв имат единствено служителите на ЕРП „Север“ и на „Е.п.“ АД. По този начин това неточно дистанционно отчитане  на регистри от 1.8.0 до 1.8.4 вкл. става повод за нанасяне в информационната база данни на неточно изразходвано количество ел. енергия спрямо реалните такива. Констатирането на тази неточност вследствие прочитането на СТИ със специален софтуер и разкриване съдържането на „скритите” за дистанционно отчитане регистри дава възможност за осъществяване на корекция на потребената електрическа енергия като разлика между отчетеното количество ел. енергия и преминалите количества енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но не и за период по-дълъг от една година.

          От обясненията на вещото лице по СТЕ се установява, че не е възможно да се установи началния момент в който е започнало неточното отчитане на  електроенергията, преминала  по всяка  от тарифите – първа, втора и по скритите регистри. От това следва, че  ответникът  при изчисляване на сумата, макар и да  има право да извърши същото  на посоченото в Правилата основание, с издадената въз основа на протокол от техническа проверка и издадената  фактура  претендира за заплащане на  сума, която не му се дължи.  Това е така, тъй като същият не успя да докаже в производството, че абонатът е потребил именно посоченото във фактурата количество ел.енергия през посочения период, както и е останал недоказан  началния  момент от който е започнало натрупване на  количество  ел.енергия в скрития регистър.  По този начин ищецът не е установил по безспорен начин наличие на задължение на абоната, поради което предявеният иск за недължимост на претендирани с издадената от ответното дружество фактура  на посоченото основание е основателен и следва да се уважи.  

           Освен изложеното следва да се отбележи, че съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ средството за търговско измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл.30 от ПИКЕЕ  данните от измерването, съхранявани в измервателната система са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, предоставени на ответното дружество от производителя на СТИ.  Поради изложеното, съдът приема, че задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника-собственик, а не на ищеца-потребител. Ето защо и при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, неоснователно доставчикът осъществява намеса в имуществената сфера на потребителя. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

         

           По въпроса за разноските:

           С оглед изхода на спора и молбата на ищеца с пр.осн.чл.78 ГПК, ответникът следва да му заплати  разноски за производството в размер на 572.33 лева от които  заплатена държавна такса в размер на 122.33 лева и заплатено  възнаграждение за един адвокат в размер на 450.00 лева съгласно представените доказателства и списък по чл.80 ГПК.

   

           Мотивиран от изложеното,  съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,  че  П.П.Д. с ЕГН ********** ***  не дължи на „Ен. - Пр. Пр.” АД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *  сума в размер на 2883.05 /две хиляди осемстотин осемдесет и три лева и 05 ст./ лева, претендирана от ответника по фактура от 19.09.2019 г. за доставена и потребена ел.енергия за периода 18.10.2017 г. – 17.10.2018 г.  по партида с кл.№ * за обект на потребление в град В. съгласно становище на ЕРП „С.“ от * г. за начисляване на ел.енергия по КП № * г. на БИМ, по предявения  отрицателен установителен иск, на осн.чл.124 ГПК.

 

 

       ОСЪЖДА „Е.П.” АД ЕИК * със седалище и адрес на управление *** да плати на П.П.Д. с ЕГН ********** ***  разноски за производството в размер на 572.33 лева, на  осн.чл.78, ал.1 ГПК.

            

 

        Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                 Районен съдия: