№ 62
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Рени Ковачка
Капка Павлова
при участието на секретаря Ива Андр. И.а
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20211001000868 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С решение № 260986 от 18.06.2021г., постановено по т.д.№1057 по описа на СГС за
2020г. „Ем Би Ел“ ЕООД със седалище в гр.София е осъдено да заплати на „Ди Ейч Ел
Експрес България“ ЕООД сумата от 77448.23лв., представляваща възнаграждение по
договор от 19.12.2013г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2020г. до
окончателното й изплащане.
Отхвърлен е предявеният от „Ем Би Ел“ ЕООД против „Ди Ейч Ел Експрес България“
ЕООД насрещен иск за заплащане на сумата от 138 558,08лв., с която сума би се увеличила
стойността на 378 241,20лв., инвестирани в цялост при годишна доходност в размер на 10%
за периода от 27.09.2016г. до 25.04.2020г., евентуално увеличението да е в размер на
110 846,47лв. на база 309 792,69лв. за същия период от време при същата доходност като
неоснователен.
На „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД са присъдени разноски.
Недоволно от така постановеното решение е останало „Ем Би Ел“ ЕООД като в
законоустановения срок е депозирало въззивна жалба. Със същата се моли постановеният
съдебен акт да бъде отменен и въззивният съд да постанови друг, с който да отхвърли
първоначално предявения иск и да уважи насрещния такъв.
Правят се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на закона,
процесуалните правила и като необосновано. Счита, че неправилно съдът е приел, че
1
наведените от ответника възражения за нищожност на клаузата в договора между страните
за заплащане от страна на ответника на ищеца на 20% от полученото от него
възнаграждение всъщност е само на едно основание-поради противоречие с добрите нрави.
Поддържа, че основанията са две – първо поради липса на кауза и при условията на
евентуалност- поради накърняване на добрите нрави. Счита,че клаузата е нищожна и
приемайки,че уговорката за заплащане на 20% от полученото възнаграждение брокерът
заплаща своята изключителност, съдът е направил разширително тълкуване на договора,
което е далече от волята на страните и от обичайната практика на пазара на недвижими
имоти.. Такова твърдение не било изложено от ищеца не само в исковата молба, но и в хода
на делото. За да достигне до този извод съдът неправилно бил приел, че уговореното
възнаграждение на брокера в размер на 25% от стойността на средногодишния наем е в
значително по-висок размер от обичайното възнаграждение, което ответникът получавал
по други договори. Напротив, от съвкупната преценка на доказателствата ставало ясно,че
този размер е обичаен за подобен тип проекти. Не било съобразено, че не се касае за
стандартен брокерски договор по наем/ продажба на един вече готов обект, а става въпрос за
т.нар.“строителство по поръчка“ и за представяне на редица други услуги- консултантски, за
провеждане на търгове, технически анализ и др. такъв тип договори, както и че
възнаграждението е уговорено като такова за успех на проекта. Именно поради тази
причина била уговорена и клаузата за изключителност на брокера да действа като
ексклузивен агент. По този начин дружеството получавало гаранция,че при всички
положени от него усилия и изпълнени услуги в продължение на години, няма да се появи
друг брокер, който да финализира проекта. Тази клауза била въведена единствено като
задължение на Възложителя, за да гарантира и изпълнителя и не пораждала право
Възложителя да получи възнаграждение, какъвто погрешен извод направил съда. Обичайно
за пазара на недвижими имоти, „ексклузивни“ права на брокера са предоставяли когато в
договор се предвижда, че ще бъдат извършвани и други услуги извън стандартните, какъвто
е и конкретния случай. Ето защо неправилен бил изводът, че всяка от страните има
задължение да престира на другата страна нещо и съответно клаузата е действителна.
Поддържа се също, че съдът неправилно е приел, че възражението по чл.83 от ЗЗД е
неоснователно. Твърдението на „Ем Би Ел“ ЕООД било не, че дружеството е било в
невъзможност да изпълни, а че неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които и
кредиторът е отговорен. Неправилен бил и изводът на градския съд, че стриктното
тълкуване на договора с сочело, че задължението на ищеца е да гарантира участие в
процедурата само на предприемачи, които поемат задължение да заплатят възнаграждението
на ответника. Жалбоподателят счита,че именно стриктното тълкуване на договора сочи,че
задължението е да не допуска предприемачи без подписано обвързващо
споразумение/договор с брокера, покриваща и неговата комисионна. Този извод следвал от
обстоятелството, че освен самото възнаграждение, наличието на такъв договор би уреждал
още правата и задължението на страните по него и срокът, в който да се плати това
възнаграждение. В подкрепа на това становище бил и фактът, че страните са обсъждали
неподписването на такъв договор от страна на допуснатия вече предприемач, но от страна
2
на ищеца недобросъвестно не бил поставян въпроса с цел да не се развали сключването на
основния бъдещ договор за наем. В тази връзка съдът погрешно приел, че задължението на
ищеца е да не допуска оферти, които да не съдържат обвързващо“предложение“ от страна
на инвеститора. Необходимо било да бъде подписано споразумение, а не само предложение
или ангажимент, а такова споразумения нямало.
По отношение на решението в частта му, с която се отхвърля предявеният насрещен
иск, „Ем Би Ел“ ЕООД излага доводи, е неправилно е прието, че няма неизпълнение на
договора от страна на възложителя. Поемането на ангажимент от страна на инвеститора не
било равнозначно на подписване на споразумение , а именно с договор за посредничество
са щели да бъдат уговорени всички условия, включително и сроковете за заплащане на
възнаграждението.
Неправилни били и изводите,че няма сигурност в твърдяното увеличение на
имуществото на „Ем Би Ел“ ЕООД. Представено било писмо- оферта, която имала
обвързващ характер и по силата на чл.13,ал.1 от ЗЗД предложителят е бил обвързан от това
предложение до изтичане на срока,посочен в писмото – 14.10.2016г.,т.е не необходимо да е
подписан договор за заем. Така имуществото на дружеството е щяло да се увеличи ако
същият е имал свободни парични средства, а причината такива да не са налични е било
забавянето на очакваното към този момент плащане н по договора между страните.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК въззиваемото дружество „Ди Ейч Ел Експрес
България“ ЕООД е подало писмен отговор, с който оспорва жалбата. Счита обожаваното
решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Представена е и писмена защита, в която отново са развити доводите, изложени в
отговора на въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на решението настоящата
инстанция намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.79,ал.1 от т ЗЗД. Ищецът „Ди Ейч Ел
Експрес България“ ЕООД моли да бъде осъдено ответното дружество „Ем Би Ел“ ЕООД да
му заплати сумата от 77448,23лв., която му се дължи на основание клаузите на подписания
между страните договор от 19.12.2013г. и представлява 20% от възнаграждението за успех,
3
което ответникът следва да получи по този договор. Ищецът счита, че исковата сума е
станала дължима към момента на сключване на договора за наем. Възнаграждението на „Ем
Би Ел“ ЕООД било в размер на 197 933,26 евро / 387 241,14 лева/, които представлява 25%
от средногодишната наемна цена по сключения договор за наем.
Ответната страна оспорва иска като прави възражение, че клаузата в договора, с която
е уговорено претендираното възнаграждение е нищожна на основание чл.26,ал. 2,
предл.четвърто от ЗЗД - поради липса на основание, а при условията на евентуалност-
поради противоречие с добрите нрави. От фактическа страна се твърди, че задълженията на
ответното дружество, което е имало качеството на изпълнител по договора се изразявали
в изпълнението на редица услуги във връзка с построяването и наемането на нов терминал
за нуждите на възложителя. За изпълнението на тези услуги е било уговорено, че
изпълнителят ще получи възнаграждение за успех в размер на 25%, което ще бъде заплатено
не от възложителя, а от избрания дивелопър/изпълнител, което било обичайна търговска
практика по такива проекти. Въпреки получаването на изпълнението, в разрез с всякаква
търговска практика и при липса на основание била уговорката „Ем Би Ел“ ЕООД да заплати
20% от полученото от него възнаграждение на възложителя. Поддържа се, че срещу поетото
задължение за заплащане на исковата сума не е уговорена насрещна престация и
престирането му би довело до неоснователно обогатяване от страна на ищеца.
Ако съдът приеме,че не е налице липса на кауза като основание за нищожност на
уговорката, се моли да бъде прието, че същата е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. То се изразявало в пълната нееквивалентност на престациите. От една страна „Ем Би
Ел“ ЕООД изпълнило изцяло своите задължения по договора,а от друга страна следвало да
заплати възнаграждение „срещу нищо“, което било неморално.
Настоящият състав намира, че възражението за нищожност е само едно, тъй като на
практика няма различни твърдения по фактите. И в двата случая се посочва, че срещу
задължението за заплащане на 20% от полученото брокерско възнаграждение няма
насрещна престация, а правното основание представлява подвеждането на посочените от
страната факти под правната норма. Щом фактите са едни и същи, то и основанието за
нищожност е едно като съдът ще прецени коя е конкретната хипотеза за нищожност
съобразно предвиденото в закона.
При условията на евентуалност ответникът прави възражение, че неизпълнението на
задължението за заплащане на процесната сума е поради причина, за която кредиторът
отговаря. „Ем Би Ел“ ЕООД не било получило пълния размер на възнаграждението за
успех, платимо от изпълнителя по договора, тъй като „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД
не изпълнил своето задължение да допусне до участие в търга само такива кандидати, които
ще подпишат обвързващо споразумение за посредничество, покриващо възнаграждението на
ответника. Дружеството, което има качеството на наемодател в правоотношението с „Ди
Ейч Ел Експрес България“ ЕООД е отказало да подпише договор за заплащане на това
възнаграждение по стандартния в търговската практика начин – в срок до 20 работни дни от
сключване на договора. След провеждане на продължителни проговори , в крайна сметка
4
„Ем Би Ел“ ЕООД било принудено да се съгласи с поставените от наемодателя условия
възнаграждението да бъде изплатено на 24 вноски, първата от които е дължима едва 26
месеца след подписване на договора за наем и е обвързано със заплащане на дължимия наем
от ищеца като към датата на подаване на отговора все още били дължими 3 вноски.
С отговора е предявен и насрещен иск от „Ем Би Ел“ ЕООД против „Ди Ейч Ел
Експрес България“ ЕООД за заплащане на сумата от 138 558,08лв.,представляваща
пропуснати ползи ,изразяващи се увеличаване на стойността на сумата 387 241,20лв./общият
размер на дължимото му се възнаграждение по договора с „Ди Ейч Ел Експрес България“
ЕООД/, инвестирани в цялост при годишна доходност в размер на 10% за периода
27.09.2016г.-25.04.2020г.
Тази доходност е щяла да бъде реализирана в резултат от сделка за предоставяне на
заем в размер на 400 000лв. на едноличния собственик на капитала на дружеството А. Л.,
който на 29.08.216г. отправил предложение до дружеството да му бъде предоставен такъв
заем за периода от 4 години при лихва в размер на 10% годишно. Сумата му била
необходима за увеличаване на капитала на друго дружество- „ Офис А „ ООД. Решението
за увеличаване на капитала било взето на 29.08.2016г.,на която дата е бил подписан и
договора между „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД и „България Ер Меинтенанс“ ЕАД.
Поради обстоятелството, че последното дружество отказало да заплати на „Ем Би Ел“
ЕООД брокерското възнаграждение, то и „Ем Би Ел“ ЕООД било принудено за откаже да
даде заем на А. Л. и така загубило посочената доходност. Тъй като причина да не бъде
получено това възнаграждение в срок до 20 работни дни от подписване на договора за наем
било поведението на „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД, което не изпълнило
задължението си да не допуска в процеса ИЗП /Искане за предложения/ предприемачи,
които не са подписали обвързващо споразумение за посредничество, покриващо
комисионната на „Ем Би Ел“ ЕООД.
С допълнителната искова молба предявеният иск се поддържа. Ищецът счита,че
клаузата от договора, която предвижда заплащане на претендираното възнаграждение е
действителна, тъй като поетите от страните по договора права и задължения съответствали
на приетите със споразумението между страните обща цел и поради това тя не била лишена
от основание. Не била налице и изначална липса на еквивалентност на престациите и
липсвало нарушаване на чуждия интерес с цел извличане на собствена изгода.
Не било налице и неизпълнение на задължения на ищеца, което да води до
освобождаване на ответника от отговорност. „Ем Би Ел“ ЕООД признавало, че му е
заплатено възнаграждение по договора, сключен с „България Ер Меинтенанс“ ЕАД в
размер на 25% от средния годишен наем на терминала. В същото време ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати 20% от това възнаграждение на „Ди Ейч Ел Експрес
България“ ЕООД.
Подаден е отговор на насрещния иск, с който същия се оспорва. Поддържа се, че не е
налице неизпълнение на задълженията на ответника по този иск, а на следващо място не
била налице и другата предпоставка за уважаване на насрещната претенция- предвидимост
5
на пропуснатата полза като последица от неизпълнението и сигурност за настъпване на
увеличаването на имуществото. Счита, че доходност от 10% годишно е нереално висока.
„Ем Би Ел“ ЕООД е подало отговор на допълнителна искова молба, с който поддържа
становището си по иска и направените възражения.
С допълнителната искова молба по насрещния иск отново се заявява, че „Ди Ейч Ел
Експрес България“ ЕООД не е изпълнило задължението си по сключения между страните
договор, раздел Възнаграждения да не допуска в процеса ИЗП предприемачи, които не са
подписали обвързващо споразумение за посредничество, покриваща комисионната на „Ем
Би Ел“ ЕООД. Това споразумение не само не било изпълнено,но и целенасочено било
отлагано подписването на договора с цел да не бъде развалена сделката с предприемача.
Поддържа ,че стандартната практика при брокерски договори е възнаграждението на
брокера да се заплаща в рамките на 10-20дни от сключване на съответния договор за наем
или продажба. Счита, че за неоснователни възраженията ,че годишна доходност от 10% е
нереален и представя реален договор за заем с нотариална зарека на подписите, при който
лихвата е в размер на 15% годишно .
По доказателствата:
Видно от представения по делото договор от 19.12.2013г. между страните по делото е
постигнато съгласие по силата на което „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД е възложило
на „Ем Би Ел“ ЕООД да извърши дейности във връзка с построяването и наемането на нов
терминал за нуждите на ищеца като е следвало да организира изцяло процеса по проучване
на подходящи терени,подбиране на оферти за построяване и наемане на терминала и да
действа като посредник по време на целия процес на договарянето. Разписани са всички
етапи на проекта и какви действия следва да извърши изпълнителя във всеки един от тях.
„Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД от своя страна се е ангажирало да задържи „Ем
Би Ел“ ЕООД като ексклузивен агент и да не назначава други агенти по този проект, като
и да не извършва самостоятелно директни пазарни проучвания с цел събиране на оферти.
Тъй като това задължение е поето в раздела „Обхват на услугата“, настоящият състав
приема, че то е насрещно такова именно с оглед предвидените в същия раздел ангажименти
на изпълнителя и няма отношение към уговореното в следващия раздел „Възнаграждения“
задължение за заплащане на процент от комисионната по договора от изпълнителя на
възложителя..
В раздел Възнаграждения е уговорено че „Ем Би Ел“ ЕООД ще получи комисионна за
успех от избрания/те/ строителен/лни/ предприемач/и8 или инвеститор/и/.
Размерът на комисионната е определен на 25% от средния годишен наем като е
обоснован със стандартната пазарна практика. Уговорено е, че тази комисионна ще бъде
заплатена от избрания строителен предприемач „тъй като съгласно пазарната практика
хонорарът на консултанта, нает от наемателя са заплаща от наемателя под формата на
вноска от наемателя“.
6
В същата клауза от договора е записано задължение на „Ди Ейч Ел Експрес България“
ЕООД да не допуска в процеса ИЗП / Искане за предложения/ предприемачи, които не са
подписали обвързващо споразумение за посредничество, покриващи комисионната на „Ем
Би Ел“ ЕООД. В следващото изречение това дружество е поело задължение да заплати на
„Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД 20% от полученото възнаграждение за успех.
Тълкувайки уговорките за заплащане на възнагражденията по договора в тяхната
свързаност и последователност, въззивният съд намира, че посочените 20% от
комисионната за успех, които следва да бъдат заплатени на ищеца по първоначалния иск
представляват възнаграждение за действията, които „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД
ще осъществи за осигуряване на гаранции за сключване на обвързващо споразумение за
заплащане на комисионната, дължима на консултанта. Възложителят по договора на
практика е длъжен да изисква от предприемачите и инвеститорите, които ще имат право да
подадат оферти за проекта да са подписала с брокера обвързващо споразумение, с което да
поемат задължение за заплащане на комисионна.
Така постигнатата уговорка е действителна. Възражението за липса на основание е
неоснователно. Нищожност на уговорка по смисъла на чл.26,ал.2, изр. четвърто ще има в
случаите когато липсва типичната и непосредствена причина, която се преследва с
предоставянето на имуществената облага. Съгласно нормата на чл.26, ал.2 от ЗЗД ,
предл.последно тази причина се предполага. В случая вече беше прието, че от
съдържанието на спорната клауза се изважда какво е насрещното задължение. Следователно,
има причина/кауза/ за заплащане на уговореното възнаграждение. Не може да се говори и за
нееквивалентност на престациите, тъй като не са въведени твърдения за несъответстващи
престации, а че има само една такава, а насрещна не е налице („възнаграждение срещу
нищо“, както е посочено в отговора на исковата молба).
При това положение следва да се прецени дали ищецът е изправна страна по
договора, за да може да претендира заплащане на исковата сума.
От представения по делото договор за наем от 29.08.2016г. е видно, че „България Ер
Меинтенанс“ ЕАД и „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД са се съгласили първото
дружество да отдаде под наем на второто недвижими имоти, които отговарят на
поставените технически изисквания на наемателя и които ще бъдат изградени от
наемодателя за негова сметка в рамките на двадесет месеца от подписване на договора или
от представяне на корпоративна гаранция като срокът на наема ще бъде 120 месеца. Няма
спор,че подписването на този договор е в резултат именно от действията на „Ем Би Ел“
ЕООД, предприети в изпълнение на задълженията по договора с „Ди Ейч Ел Експрес
България“ ЕООД.
Представено е „писмо за намерение“ от „Бългериън еъруейз груп“ ЕАД (като няма
спор, че това дружеството и наемодателя по посочения договор са част от една група) , в
което се заявява, че предприемачът потвърждава, че ще покрие възнаграждението на „Ем
Би Ел“ ЕООД в размер на 25% от средния годишен наем без ДДС. Ищецът счита,че това
писмо има характер на оферта и установява изпълнение на задължението му.
7
Представен е и договор от 30.01.2017г., с който „България Ер Меинтенанс“ ЕАД
/наемодател по договора с „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД/ се е задължило да заплати
на „Ем Би Ел“ ЕООД възнаграждение за предоставяне на неексклузивни посреднически
услуги. Посочено е, че при участието си в тръжната процедура по осъществяване на проект
за изграждане и отдаване под наем на дистрибуционнен център по предварително
предоставена от наемателя „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД спецификация
„Бългериън еъруейз груп“ ЕАД е поело задължение да изплати възнаграждението на „Ем Би
Ел“ ЕООД в качеството му на брокер и консултант на „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД
по търговските преговори, както и че изпълнителят се задължава да съдейства на
възложителя за получаване от страна на наемодателя на наемната цена, разходите за
ползването на наетия имоти/или останалите дължими парични вземания по договора за наем
между възложителя и „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД. Плащането на
възнаграждението е разделено на 24 вноски и е обвързано със заплащането на наема от
страна на „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД като всяка от вноските е платима в
определен срок от заплащане на съответна наемна такава. Срокът на договора е шестдесет
месеца и е уговорено, че плащането на възнаграждението ще започне от момента, в който
започне и плащането на наемните вноски от страна на „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД
.
Представена е и електронна кореспонденция, от която е видно, че през 2015г. на
„България Ер Меинтенанс“ ЕАД е бил предложен проект на договор за заплащане на
дължимото брокерско възнаграждение по проекта за изграждане и отдаване под наем на
дистрибуционен център по поръчка на „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД. В
представените електронни писма, които не са оспорени от страните „Ем Би Ел“ ЕООД е
настоявало възнаграждението да му бъде изплатено от компанията спечелила търга и е
поскано заплащане на пълния му размер в кратък период след приключване на сделката. От
текста на същите е видно, че е имало отлагане на поставянето на този въпрос с оглед на
други проблеми в хода на преговорите.
Ответникът по първоначалния иск е представил множество договори за
посредничество, включително и един такъв с ищеца с цел доказване на обичайната практика
при уговаряне на възнагражденията за посредничество като размер и време на изплащане.
От същите е видно, че обичайно възнагражденията се изплащат в кратък срок след
сключване на сделката, за която е осъществено посредничество.
Освен това „Ем Би Ел“ ЕООД е представило писмо- оферта от физическото лице А. С.
Л. ,с което на дружеството е предложено да отпусне заем в размер на 400 000лева за срок от
четири години при 10% годишна лихва. Посочено е, че сумата е необходима на
предложителя за увеличение на капитала на дружеството „Офис А“ ООД писмото е с дата
29.08.2016г., а поставеният срок за отговор е 14.10.2016г.
Приложен е и отговор на писмото, с който офертата е отказана от дружеството поради
липса на свободни средства,както и разпечатки от Търговския регистър,от които е видно, че
8
увеличение на капитала на посоченото в писмото дружество действително е направено и
копие от нотариално заверен договор за заем,с който А. Л. е получил такъв заем при лихва
от 15% годишно.
Пред първоинстанционния съд е допусната и приета съдебно- икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице П. Д.. От заключението по същата се установява, че
размерът на средногодишния наем на терминала, предмет на договора между „България Ер
Меинтенанс“ ЕАД и „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД е 791 973 евро, а размерът на
комисионната – 197 993,25 евро. Уговореното в полза на „Ди Ейч Ел Експрес България“
ЕООД възнаграждение е 39598,65 евро или 77448,23 лева. Вещото лице е проверило
фактурираните и заплатени от „България Ер Меинтенанс“ ЕАД суми по договора от
30.01.2017г. и е констатирало, че за периода 15.11.2018г.-09.11.2020г. е изплатен пълният
размер от възнаграждението, дължимо на „Ем Би Ел“ ЕООД – 197993,28 евро.
Събрани са 0и гласни доказателства – показанията на свидетеля Д. С. Х.. Последният е
служител на „Ем Би Ел“ ЕООД и е участвал в работата по проекта за терминал на „Ди Ейч
Ел Експрес България“ ЕООД. Същият знае,че е била постигната договорка брокерското
възнаграждение да бъде заплатено от бъдещия инвеститор. След като станало ясно кой е
инвеститорът. Свидетелят лично изпращал на неговия представител договор за заплащане на
брокерското възнаграждение, но такъв не бил подписан. Окончателният вариант на
договора предвиждал плащането да започне след две години- когато терминалът бъде
построен и „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД започне да заплаща наем, а самото
възнаграждение било разделено на 24 вноски. Това удължило срока на договора с 4 години.
Екипът търсил съдействие като от ръководството на „Ди Ейч Ел Експрес България“
ЕООД в България, така и от екипа в Германия да бъде осъществена помощ за спазване на
ангажимента, който имало между тези дружества. Участниците в търга – потенциалните
инвеститори били информирани, че ако искат да участват в проекта трябва да заплатят и
възнаграждението на посредника. В офертите, дадени във връзка с тръжната процедура бил
поет ангажимент,че инвеститора ще плати и възнаграждението на брокера, но не се
ангажирали със срокове и документи. В процеса на разговорите относно заплащането на
това възнаграждение ръководителят на „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД изразил
притеснение, че това е допълнителен натиск, който е по-добре да не бъде упражняван, за да
не се развали сделката.
Обичайно в практика на брокера възнаграждението му се заплащало между 10 и 20 дни
след подписване на договора за наем.
Апелативният съд като взе предвид представените и описани по-горе доказателства,
намира че не може да се приеме, че „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД е изпълнило
задължението си да извърши такива действия, които да осигурят подписването на
обвързващо споразумение между наемодателя и брокера за заплащане на неговото
възнаграждение. От текста на договора за брокерски услуги следва извода,че това
споразумение е следвало да е налично към датата на започване на съответния етап от
проекта и същото е следвало да осигури заплащането на възнаграждението на брокера
9
към момента на подписване на договора за наем или в разумен срок след това. Макар в
договора от 19.12.2013г. да не е посочен срока, в който ще бъде дължимо това
възнаграждение, при тези случаи / при липса на изрично уговорен срок/ се приема, че то се
дължи в обичайния такъв. Ноторно при брокерските договори възнаграждението на брокера
обичайно се заплаща в кратък срок след сключване на сделката, за която е било
осъществено посредничеството.
Сключеният на 31.01.2017г. договор не представлява дължимото по смисъла на
уговорката между страните споразумение не само защото е подписан в много по-късен
момент, но и поради различните уговорки в него и наличните доказателства, че „Ди Ейч Ел
Експрес България“ ЕООД не само не е осъществило посредничество, а е отправяло искания
към брокера да не предявява претенциите си на по-ранен етап, за да не повлияе на
сделката. В случая очевидно дружеството е преценило своя интерес и е предпочело да не
изпълни ангажимента към брокера в името на по- важната цел- да не се компрометира
основния договор, но пък това от своя страна лишава от основание претенцията му за
заплащане на възнаграждение от страна на брокера.
С оглед на изложеното, следва извода, че ищецът по първоначалния иск не доказа,че е
изправна страна в съглашението, в което е уговорено процесното възнаграждение и
поради това искът му за заплащане на същото се явява неоснователен.
Първоинстанционният съд е достигнал до противоположния извод, поради което
решението в тази му част подлежи на отмяна и ще следва да бъде постановено ново такова,
с което предявеният от „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на предявения насрещен иск:
Същият е с правно основание чл.82 от ЗЗД. За да бъде уважена такава претенция е
необходимо да бъде установено, че е налице неизпълнение на договорно задължение на
ответника, настъпването на вреда за ищеца и причинна врачка между двете, т.е вредата да е
произтекла от конкретното неизпълнение.Вредата може да се изразява в претърпени загуби
или пропуснати ползи.
Предвид на направените по-горе изводи, че „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД не е
изпълнило задължението си, поето в раздел Възнаграждения от сключения между страните
на 19.12.2013г. договор да не допуска в процеса ИЗП / Искане за предложения/
предприемачи, които не са подписали обвързващо споразумение за посредничество,
покриващи комисионната на „Ем Би Ел“ ЕООД е налице първата предпоставка за
уважаване на иска. Именно това поведение е причината „Ем Би Ел“ ЕООД да не получи
своевременно - в обичайните срокове заплащане на дължимото му се възнаграждение.
По отношение на следващата предпоставка за уважаване на иска – доказана
пропусната полза следва да се има предвид, че съгласно чл.82 от ЗДД обезщетението за
неизпълнение обхваща не само вредите, но и пропуснатите ползи, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
10
пораждане на задължението.. в трайната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК се
приема, че печалбата има характер на пропусната полза само в случаите когато нейното
получаване е било сигурно. От представените по настоящото дело доказателства не може
да се направи такъв извод.
Представените от ищеца по насрещния иск писмени доказателства – писмо-оферта и
отговор на същото не могат да установят, че предложението за получаване на заем и
съответно отговорът на същото са разменени на посочените в същите дати и не е доказано
по категоричен начин,че договор е щял да бъде сключен. Те представляват частни
документи , изходящи от страната , която ги представя и съдържащи изгодни за нея факти,
които не са подкрепени с достатъчно други доказателства по делото, които да
потвърждават, че тези изявления наистина са били направени към посочените в тях дати.
Приложените документи, които установяват увеличаването на капитала на дружеството,
чийто едноличен собственик на капитала е лицето, за което се твърди, че е отправило
предложението не доказва, че такова предложение действително е било осъществено именно
на посочената дата. Вън от това следва да се отбележи, че „Ем Би Ел“ ЕООД не е
ангажирало доказателства, от които да става ясно какво е било финансовото състояние на
дружеството към този момент и че именно този очакван, но неполучен приход е причина за
отказа от сключването на необезпечен договор за заем.
Допълнително следва да се посочи, че печалба в такъв размер от предоставяне на заем
от дружеството, чиято дейност е в съвсем различна сфера не представлява предвидима полза
по смисъла на чл.82 от ЗЗД.
Всичко изложено води до извода, че предявеният насрещен иск се явява
неоснователен и недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне. Градският съд е достигнал
до същия краен извод, поради което и първоинстанционното решение в тази му част следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото ще следва да бъде преизчислен размера на разноските
,дължим от всяка една от страните като решението ще следва да се отмени в частта, с която
на „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД са присъдени разноски за първоинстанционното
производство в размер на 6822,07 лв. и това дружество ще следва да бъде осъдено да
заплати на „Ем Би Ел“ ЕООД 2725лв. направени разноски по делото.
За въззивната инстанция „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД ще следва да бъде
осъдено да заплати на въззивника сумата от 4273,96лв./ 1548,96лв. за заплатена ДТ и
2725лв. разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от жалбата./.
„Ем Би Ел“ ЕООД от своя страна ще следва да заплати на „Ди Ейч Ел Експрес
България“ ЕООД 5160лв. разноски за адвокатско възнаграждение за насрещния иск.
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260986 от 18.06.2021г., постановено по т.д.№1057 по описа на
СГС за 2020г. в частта му, с която „Ем Би Ел“ ЕООД със седалище в гр.София е осъдено да
заплати на „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД сумата от 77448.23лв., представляваща
възнаграждение по договор от 19.12.2013г., ведно със законната лихва, считано от
10.06.2020г. до окончателното й изплащане и в частта ,с която „Ем Би Ел“ ЕООД е осъдено
да заплати на ищеца 6822,07лв. разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Алабин“ №14 против „Ем Би Ел“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, ул.
„Кузман Шапкарев“ №1 иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
77448.23лв., представляваща възнаграждение по договор от 19.12.2013г., ведно със
законната лихва, считано от 10.06.2020г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260986 от 18.06.2021г.,постановено по т.д.№1057 по
описа на СГС за 2020г. в останалата му част.
ОСЪЖДА „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Алабин“ №14 да заплати на „Ем Би Ел“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, ул. „Кузман
Шапкарев“ №1 сумата 2725лв разноски за първата инстанция и 4273,96лв разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА „Ем Би Ел“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Средец“, ул. „Кузман Шапкарев“ №1 да заплати на „Ди Ейч Ел Експрес
България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Алабин“ №14 сумата от 5160лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция съобразно изхода на въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12