№ 282
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20211100110272 по описа за 2021 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] Ч. Н. е заявил в искова молба от 16.08.2021 г., че на 25.11.2020 г. е
участвал в ПТП, предизвикано от А. С.. От това ПТП Ч. Н. е получил
счупване на горния край на тибията.
[2] От уврежданията Ч. Н. е претърпял болки, страдания и неудобства.
Също така, той е заплатил 10 304,77 лева за лечението си.
[3] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на А. С. е
била застрахована при ответника ЗД ,,Б.И.’’ АД (Б.И.). На 09.02.2021 г. Ч. Н. е
поискал от Б.И. да му изплати обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, но Б.И. не го е направил. Затова Ч. Н. моли съда да осъди Б.И. да му
1
заплати:
- 60 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната
лихва от 09.05.2021 г. до окончателното изплащане;
- 10 304,77 лева обезщетение за имуществени вреди плюс законната
лихва от 09.05.2021 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-7).
2. На ответника
[4] Б.И. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. А. С. не е причинил ПТП;
2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;
3. Ч. Н. е допринесъл за настъпването на ПТП, понеже:
- е пресичал на място, необозначено за това;
- е навлязъл в пътното платно без да съобрази отстоянието до
приближаващия автомобил, посоката и скоростта му на движение. Затова Б.И.
моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 117-118).
II. ПО ПРОЦЕДУРАТА
[5] По време на разглеждането на делото Ч. Н. е починал
(удостоверението за наследници, л. 233). Затова с определение от 11.11.2022
г. съдът е конституирал като ищци наследниците на Ч. Н. - М.П.Н. и П.Ч.Н. -
а е заличил Ч. Н. като ищец по делото (протокола от съдебно заседание на
11.11.2022 г., л. 236-гръб).
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
[6] Не се спори, че Ч. Н. е бил роден на ******* г. Той е бил инженер
по професия, но е работил и като охранител. Ч. Н. е бил оптимистичен и весел
човек (показанията на М.Н., л. 236-238).
2
[7] На 25.11.2020 г. около 18:05 часа Ч. Н. е пресичал бул. „******* см
вляво от продължението на тротоара на ул. „Лайош Кошут“ (показанията на
вещото лице доц. Х., л. 236-гръб). Той е започнал пресичането от левия към
десния тротоар на бул. „Скобелев“ в посока от Петте кьошета към пл. „Руски
паметник“ (споразумението, л. 197-гръб).
[8] Докато Ч. Н. е пресичал пътното платно на бул. „Скобелев“, вдясно
и зад него А. С. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ по ул.
„Лайош Кошут“ с посока на движение от ул. ,,Бузлуджа към булевард
„Скобелев“. Когато А. С. е приближил кръстовището с бул. „Скобелев“, не се
е съобразил с поставения знак Г2 ,,Движение само надясно след знака“. Той е
завил наляво, навлязъл е в кръстовището на ул. „Лайош Кошут“ и бул.
„Скобелев, като се е насочил към лявата лента на бул. ,,Скобелев в платното
за движение към пл. ,,Руски паметник (споразумението, л. 196-199;
заключението вещото лице доц. Х., л. 216-228).
[9] В района на двойната непрекъсната линия, разделяща двете платна
на бул. „Скобелев“, автомобилът „Фолксваген Пасат“ е ударил Ч. Н.
(заключението на вещото лице доц. Х., л. 216-228; споразумението, л. 196-
199). Дори Ч. Н. да се е движил по самото продължение на тротоара, а не 55
см вляво от него, той отново би попаднал в зоната на движение на автомобила
„Фолксваген Пасат“ и удар би настъпил (заключението и показанията на
вещото лице доц. д-р инж. Х., л. 216-228, л. 236-237). Не се спори, че към
този момент ГО на А. С. е била застрахована при Б.И..
[10] От удара Ч. Н. е получил вътреставно счупване на дясната
подбедрица в горния край, което е било многофрагментно. Той е бил приет
по спешност в болница "Пирогов", където му е било проведено оперативно
лечение. Лекарите са наместили открито счупването на подбедрицата и са го
фиксирали с две плаки и винтове. След изписването от болницата, лечението
на Ч. Н. е продължило в домашни условия.
3
[11] Впоследствие Ч. Н. е получил усложнения, от които оперативната
рана се е възпалила. Затова на 28.01.2021 г. е бил повторно приет в болница
"Пирогов" за оперативно лечение. Поради състоянието му се е наложило да
бъдат хирургично почистени нежизнеспособните тъкани. Проведено е било и
антибиотично лечение (заключението и показанията на вещото лице д-р С., л.
191-195, 209-209-210).
[12] Счупването на дясната подбедрица е причинило на Ч. Н. трайно
затруднение на движенията на десния му крак за повече от 30 дни. През
периода на лечение Ч. Н. е търпял болки и страдания, като през първите три
месеца болките са били с по-голям интензитет. Общият период на
възстановяване на Ч. Н. е бил повече от осем месеца, макар че нормалният
период за възстановяване от подобно счупване е бил около осем месеца
(заключението и показанията на вещото лице д-р С., л. 193-195, л. 209-210).
[13] Ч. Н. е приемал обезболяващи медикаменти. Около пет месеца той
е бил на легло, като за него са се грижили неговите съпруга и дъщеря.
Двигателната функция на крака му така и не се е възстановила напълно
(показанията на М.Н., л. 236-238). За лечението си Ч. Н. е заплатил 10 304,77
лева (разходните документи, л. 72-97)
[14] Увреждането на Ч. Н. е било по-тежко от това, предмет на
обезщетяване на решение на ВКС 60 139-2021-II Т. О. по т. д. 1 703/2020 г. По
скала от едно до пет, където едно е най-лекото подобно счупване, а пет е най-
тежкото, счупването на Ч. Н. би следвало да отговоря на четири, а това по
решението на ВКС на две (показанията на вещото лице д-р С., л. 210)[1].
[15] На 09.02.2021 г. Ч. Н. е поискал от Б.И. да му изплати обезщетение
(л. 62-66). Не се спори, че Б.И. не го е направил.
[16] Ч. Н. е заплатил: 500,00 лева държавна такса (л. 104; съдът го е
освободил от заплащането на държавна такса над 500,00 лева до 2 812,19
лева); 450,00 лева за вещи лица (л. 134, л. 178). Разноските му са за общо
4
950,00 лева. Той е бил представляван безплатно от адвокат, регистриран по
ЗДДС (л. 229-230). Б.И. е заплатил: 150,00 лева за вещо лице (л. 180); 3 000,00
лева за адвокат с ДДС (л. 124). Разноските му са за общо 3 150,00 лева.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[17] Ч. Н. е предявил два иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429,
ал. 1, т. 1 от КЗ. Единият е за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от увреждания вследствие на ПТП, а другият е за заплащането на
обезщетение за имуществени вреди.
1. По исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от
КЗ
[18] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Застрахователят следва да направи това в границите на застрахователната
сума по застрахователния договор. Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от
КЗ).
[19] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1. Ч. Н. да е участвал в застрахователно събитие, покрито от
застраховка ГО;
2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на Ч. Н.;
3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била
застрахована при Б.И.;
5
4. вследствие на уврежданията Ч. Н. да е претърпял неимуществени и
имуществени вреди;
5. Б.И. да не е изплатил на Ч. Недовски или наследниците му
обезщетение за тези вреди.
[20] Съдът установи, че:
1. на 25.11.2020 г. Ч. Н. е участвал в ПТП, покрито от застраховка ГО;
2. от ПТП Ч. Н. е получил счупване в горната част на дясната
подбедрица;
3. ПТП е било причинено от А. С. (в тази му част споразумението по
наказателното дело е задължително за настоящия съд);
4. от уврежданията Ч. Н. е претърпял болки, страдания и неудобства и
е заплатил 10 304,77 лева за лечението си;
6. Б.И. не е изплатил нито на Ч. Н., нито на наследниците му
обезщетение за тези вреди.
[21] Налице са предпоставките за уважаването на исковете. Затова
съдът осъжда Б.И. да заплати на М. и П. Н. 10 304,77 лева обезщетение за
имуществени вреди. Съдът следва да определи размера на дължащото се
обезщетение за неимуществени вреди.
[22] Моментът на определянето на обезщетението за неимуществени
вреди е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от
последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-
2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да
определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП –
25.11.2020 г.
[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
6
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3.
обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване
състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането
съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда
на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).
[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не
само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на
увреждането). Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери,
голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените
обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на
съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система.
Затова съдът отчита и този фактор.
[26] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка
ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700
000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00
лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм) ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00
лева (чл. 226 от КЗ (отм) ). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
минималната застрахователна сума вече е
10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).
[27] Икономическата обстановка в страната също се е променяла,
което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Тя е
била:
7
- 510, 00 лева от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.[2];
- 610, 00 лева от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.[3]. Увеличението на МРЗ
от 2018 г. до 25.11.2020 г. е било 19,61% (610,00-510,00/510,00х100,00).
[28] Съдът установи, че към 25.11.2020 г. Ч. Н. е бил на 72 години. Той
е бил инженер по професия, но е работил и като охранител. Ч. Н. е бил
оптимистичен и весел човек.
[29] Вследствие на ПТП Ч. Н. е получил вътреставно счупване на
дясната подбедрица в горния край, което е било многофрагментно. Той е
бил приет по спешност в болница "Пирогов", където му е било проведено
оперативно лечение. Лекарите са наместили открито счупването на
подбедрицата и са го фиксирали с две плаки и винтове. След изписването от
болницата, лечението на Ч. Н. е продължило в домашни условия.
[30] Впоследствие Ч. Н. е получил усложнения, от които оперативната
рана се е възпалила. Затова на 28.01.2021 г. е бил повторно приет в болница
"Пирогов" за оперативно лечение. Поради състоянието му се е наложило да
бъдат хирургично почистени нежизнеспособните тъкани. Проведено е било и
антибиотично лечение.
[31] Счупването на дясната подбедрица е причинило на Ч. Н. трайно
затруднение на движенията на десния му крак за повече от 30 дни. През
периода на лечение, Ч. Н. е търпял болки и страдания, като през първите три
месеца болките са били с по-голям интензитет. Общият период на
възстановяване на Ч. Н. е бил повече от осем месеца, макар че нормалният
период за възстановяване от подобно счупване е бил около осем месеца
(заключението и показанията на вещото лице д-р С., л. 193-195, л. 209-210).
[32] Ч. Н. е приемал обезболяващи медикаменти. Около пет месеца той
е бил на легло, като за него са се грижили неговите съпруга и дъщеря.
Двигателната функция на крака му така и не се е възстановила напълно.
8
[33] Увреждането на Ч. Н. е било по-тежко от това, предмет на
обезщетяване на решение на ВКС 60 139-2021-II Т. О. по т. д. 1 703/2020 г.[4].
По скала от едно до пет, където едно е най-лекото подобно счупване, а пет е
най-тежкото, счупването на Ч. Н. би следвало да отговоря на четири, а това по
решението на ВКС на две (показанията на вещото лице д-р С., л. 210).
Счупването по решението на ВКС е било от 2018 г., а ищецът е бил 73-
годишен. ВКС е определил обезщетение от 35 000,00 лева.
[34] Съдът отчита всички обстоятелства и факторите за определянето
на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът взема предвид и това, че в
процесния случай възстановяването на Ч. Н. е било повече от осем месеца,
докато в случая, описан в цитираното решение на ВКС, той е било около пет
месеца. Съдът също така отчита и обстоятелството, че от 14.03.2018 г. до
25.11.2020 г. МРЗ се е увеличила с 19,61%. Ето защо съдът приема, че 50
000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди на Ч. Н..
Затова съдът уважава иска за 50 000,00 лева, а го отхвърля за разликата до
пълния предявен размер от 60 000,00 лева.
[35] Б.И. е възразил, че Ч. Н. е допринесъл за настъпването на ПТП,
понеже:
- е пресичал на място, необозначено за това;
- е навлязъл в пътното платно без да съобрази отстоянието до
приближаващия автомобил, посоката и скоростта му на движение неправилно
е пресичал пътното платно. Възражението е неоснователно.
[36] Съдът приема, че възражението е неоснователно поради следното:
обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е
допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на
увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие
(решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д.
525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие,
дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде
9
определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление
се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (решение на
ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).
[37] Съдът установи, че дори Ч. Н. да се е движил 55 см по-надясно,
т.е. по продължението на тротоара, той отново е щял да попадне в
траекторията на автомобила и удар би настъпил. Следователно пресичането
от Ч. Н. на пътното платно на 55 см вляво от продължението на тротоара не е
допринесло за настъпването на ПТП.
[38] Също така съдът установи, че А. С. е предприел завой наляво,
въпреки че е бил позволен завой само надясно. Още по-съществено А. С. е
започнал да завива зад Ч. Н., след като Ч. Н. вече е пресичал пътното платно.
Ето защо Ч. Н.:
- нито е могъл да предполага, че А. С. ще завие наляво, въпреки
забраната за това;
- нито е могъл да съобрази движението на лекия автомобил
„Фолксваген Пасат“, защото той е бил за него. Следователно Ч. Н. не е
допринесъл за настъпването на ПТП и възражението на Б.И. е неоснователно.
2. По разноските
[39] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за 950,00 лева и
са били представлявани безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС.
[40] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 60 704,77 лева
при предявен размер от 70 704,77 лева. Затова съдът осъжда Б.И. да заплати
на М. и П. Н. 815,64 лева разноски по делото (60 704,77/70 704,77х950,00).
Съдът осъжда Б.И. да заплати на адвокат М. Н.-Т. 2 731,40 лева адвокатско
възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК (70 704,77-
10 000,00х0,03+830,00х1,2х60 704,77/70 704,77). На основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК съдът осъжда Б.И. да заплати по сметка на СГС 1 998,91 лева държавна
10
такса (60 704,77х0,04-(500,00х60 704,77/70 704,77).
[41] Б.И. също търси разноски Той е направил такива за
3 150,00 лева, от които 3 000,00 лева за адвокат.
[42] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 10 000,00
лева при предявен размер от 70 704,77 лева. Затова съдът осъжда ищците да
заплатят на Б.И. 445,71 лева разноски по делото (10 000,00/70
704,77х3 150,00). Затова съдът
[1] Съдът не обсъжда останалите две решения на ВКС, по които е задавал въпроси на д-р С., защото те са за
счупвания в други части на подбедрицата и се различават от настоящото счупване
[2] ПМС 316/20.12.2017 г.
[3] ПМС 35/19.12.2019 г.
[4]. Съдът е установил, че вследствие на ПТП 73-годишният ищец е получил: разкъсно-контузна рана в дясна
теменна област на главата; разкъсно-контузна рана в областта на десния лакът; счупване на горния край на
голямопищялната кост на дясната подбедрица; контузия на двете колена. Във връзка с полученото счупване е
била извършена имобилизация чрез налагане на гипсова лонгета на десния долен крайник за четири седмици.
Разкъсно-контузните рани са били обработени чрез първична хирургична обработка, извършен е бил тоалет,
наложени са били хирургични шевове и е била приложена противотетанична ваксина. Ищецът е търпял
сравнително силни болки първите няколко дни след инцидента, които в течение на оздравителния процес са
отшумявали. Към момента на прегледа от вещото лице ищецът не е имал оплаквания и такива не са се очаквали и
за вбъдеще. Срокът на възстановяване на мекотъканните травматични увреждания е бил 15-20 дни, а за долния
крайник 30 дни. Срокът на нетрудоспособност за физически труд е бил от четири до шест месеца, а за
нефизически около четири-пет месеца.
РЕШИ:
[43] ОСЪЖДА ЗАД „Б.И. З.” АД да заплати следните суми:
1. на М.П.Н. и П.Ч.Н.:
- 50 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от наследодателя им Ч. Н.,
вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие от 25.11.2020
г. плюс законната лихва от 09.05.2021 г. до окончателното изплащане;
- 10 704,77 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от наследодателя им Ч. Н.,
вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие от 25.11.2020
11
г. плюс законната лихва от 09.05.2021 г. до окончателното изплащане;
- 815,64 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;
2. на адвокат М. Н.-Т. – 2 731,40 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
адвокатско възнаграждение с ДДС;
3. на СГС - 1 998,91 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна
такса. М. и П. Н. са със съдебен адрес - адвокат М. Н.-Т., гр. София, ул.
„*******. ЗД „Б.И.“ АД е с адрес в гр. София, бул. *******
[44] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ на
М.Н. и П. Н. срещу ЗД „Б.И. ” АД за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 50 000,00 лева до пълния предявен размер от 60 000,00 лева.
[45] ОСЪЖДА М.Н. и П. Н. да заплатят на ЗД „Б.И. ” АД на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК 445,71 лева разноски по делото.
[46] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[47] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба
той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 214,10
лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично
решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по
сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ако ищците обжалват
решението, с въззивната си жалба те следва да представят доказателство за
внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия
интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12