Р Е Ш Е Н И Е
Номер260127/23.03. Година 2021 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На седемнадесети март Година 2021
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00191 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1158-006232 от 30.12.2020 г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на М.Х.М., с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.119, ал.1 от същия закон.
Жалбоподателят М.Х.М., по изложени в жалбата съображения, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Лично участва в хода на съдебното производство, в което поддържа доводите, оспорвайки фактическата обстановка. Твърди, че не е извършила вмененото й нарушение.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник, сектор „ПП” – редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 04.12.2020 г. св. В.С.Б. - на длъжност „мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР-Перник, в присъствието на св. М.П.С. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № 348103, с който отговорността на М.Х.М. била ангажирана за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
В законоустановения срок и в рамките на
правомощията си началника на сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на
съставения АУАН, издал атакуваното НП № 20-1158-006232 от 30.12.2020г., с което за визираното в АУАН нарушения на
чл.119, ал.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв.
Процесното НП било връчено на М. на
11.01.2021 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа
обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени
доказателства, а именно: АУАН серия GA, № 348103 от
04.12.2020 г., заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи и свидетелските показания на В.С.Б. и М.П.С..
От правна страна:
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени
от материално компетентни лица по смисъла на чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и
приложената заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи, с която са делегирани права на административнонаказващият орган (АНО)
по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН, а с оглед длъжността която заема
актосъставителят В.С.Б.-„мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР-Перник,
същият е овластен по силата на т. 1.2 от горепосочената заповед да издава АУАН
по ЗДвП.
Съдът намира, че с оглед формалния характер
на административнонаказателното производство, предвид въведените изисквания за
форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления,
само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание, като при служебно
извършената проверка констатира, че в процесната административнонаказателна
преписка съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на изискванията
съответно на чл. 42, т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
тъй като и в двата документа нарушението не е словесно описано по ясен, точен и
безпротиворечив начин, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да
узнае за какво точно деяние е привлечен към административнонаказателна
отговорност и да е в състояние да организира защита си в пълен обем, като
съображенията са следните:
Разпоредбата
на чл. 119, ал.1 от ЗДвП задължава водача на нерелсово превозно средство да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре, което поставя необходимост при фактическото описание на деянието да се
визират конкретните обстоятелства, отнасящи се до поведението на водача на
пътното превозно средство при приближаване към пешеходната пътека и съответните
му задължения, свързани с това. Нито в АУАН, нито в НП при текстовото изписване
на твърдяното нарушение на чл. 119, ал.1 от ЗДвП,
не е отразена в пълнота тази разпоредба от ЗДвП, като не е посочено какво
дължимо поведение не е имал жалбоподателя в конкретната ситуация - да намали
скоростта или да спре, т.е. липсва обективен елемент от фактическия състав на
процесното нарушение, поради което и настоящият състав приема, че същото
е непълно и недостатъчно описано, съобразно отразената фактология, което води
до нарушаване на императвините изисквания за съдържание при описание на
нарушението в АУАН и в НП и е съществен порок по смисъла на чл. 42, т.4 и чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което от своя страна води до незаконосъобразност на
обжалвания акт и е основание за отмяната му.
Същевременно не е спорно, че спазването на установеното с нормата на чл. 119, ал.1 от ЗДвП
задължение не е обусловено от обстоятелството, в коя част на пешеходната пътека
се е намирал пешеходеца спрямо движението на моторното превозно средство, тъй
като водачът е длъжен да пропусне пешеходеца от момента, в който той оповести
намерението си да премине, като спре на пешеходната пътека или респективно
предприеме преминаване по нея, но за съставомерността на деянието задължително
следва да се установи, че водачът при управление на пътното превозно средство,
приближавайки пешеходна пътека, не предприема активни действия по намаляване
скоростта, с която се движи, или спиране, за да пропусне пешеходеца, стъпил на
пешеходната пътека, т.е. не се поставя под съмнение възможността обективно той
да го е възприел и да не е предприел съответните действия. При положение, че
презумптивна сила, регламентирана в
нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП по
отношение на вписаните констатации в АУАН е силно разколебана, предвид
свидетелските показания на В.Б. и М.С. (които свидетелстват в хода на съдебното
следствие, че не помнят случая, заявявайки бланкетно, че поддържат изложеното в
АУАН), както и че жалбоподателят оспорва факта, че е възприел
участие на пешеходец в създалата се ситуация, излагайки друга фактическа
обстановка, свързана с друг участник в движението, а именно автомобил, който се
е бил преустроил в лентата от дясната му страна, предвид навлизане в кръговото
кръстовище, намиращо се на улицата, по която се е движела управляваната от М.
кола, съдът намира, че вмененото
нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин, доколкото
АНО не ангажира други надлежни доказателства относно извършването му,
което е самостоятелно основание за отмяна на НП като неправилно.
Изложените съображения мотивират съдебния състав да приеме обжалваното НП за незаконосъобразно и неправилно, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1158-006232 от 30.12.2020 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, с което на М.Х.М., с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.119, ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ