Р Е Ш
Е Н И Е
№
Град Г.Т.,
16.05.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Г.Т.,
наказателна колегия, в публичното заседание на шестнадесети май две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Председател:
Росен Стоянов
В присъствието на секретаря Радостина Стоянова, разгледа
докладваното от Съдията н.а.х.д. № 84 по описа на Районен съд - Г.Т. за 2018г.
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на С.К.Т.
***, с ЕГН – **********, срещу Наказателно постановление № 18-0265-000019/20.02.2018г.
на Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д.
С атакуваното наказателно
постановление на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.174ал.ІІІ от ЗДвП, на
основание същия член му е наложена глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева,
както и лишаване от право да управлява МПС за 24/двадесет и четири/месеца.
В жалбата се посочват доводи за незаконосъобразност и
неправилност на
наказателното постановление и като такова следва да бъде отменено.
Административнонаказващият
орган не се явява, не се представлява. В приложеното подробно становище оспорва
жалбата и моли обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, да бъде
потвърдено.
Актосъставителят
поддържа направените констатации в съставения акт за нарушение, че
жалбоподателя е допуснал вменените му нарушения.
Районният съд, след
като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази становището и доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за
установено от фактическа страна, следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок.
С
акт за установяване на административно нарушение № 19/22.01.2018г. е констатирано, че:
„На 22.01.2018г. около 21.30 часа, в гр. Г.Т.,
по ул. „Д. Б.” в посока от гр. Д. към центъра на града, управлява лек автомобил
„Тойота Авенсис“ с рег.№ Тх2273ХТ негова собственост, като при извършената
проверка до дом №17 се установи следното нарушение: Водача отказва да бъде
извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Издаден е талон за медицинско изследване №0016880. ”
Актът
е съставен в присъствието на свидетеля Ж.Й.Ж.. Жалбоподателя подписал акта без
възражения, което записано собственоръчно и е удостоверено с подписа му.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи следната
фактическа обстановка: На 22.01.2018г. бил спрян за проверка от движещите се в
района и извършващи обход служители на Районно управление – Г.Т. при ОД на МВР –
Д., актосъставителят В.Д. и неговият колега Ж.Ж., които били спрели процесния
автомобил за проверка. На място служителите изпробвали водача- жалбоподателят
за употреба на алкохол. Апаратът показал отрицателна проба, след което
служителите на МВР се усъмнили, че водачът е употребил наркотични или упойващи
вещества. Предвид обстоятелството, че нямали налични тестове, с които да
извършат проверката за употреба на такива се обадили на дежурният им колега в
гр. Д. От там им отговорили, че има на разположение дежурен сектор
"ПП", които може да направи теста. Разяснили на жалбоподателят Т., че
следва да отидат до гр. Д., където да му бъде направен такъв тест. Т. им казал,
че скоро е пушил трева, но се съгласил да отиде за да му бъде направен такъв тест.
Актосъставителят и свидетеля подробно разяснили правата на Т., след което той
се качил в служебния автомобил на МВР и тръгнали в посока гр. Д. По пътя Т.
задал въпроси в отговор, на които отново му били разяснени правата, както и
последствията ако тестът се окаже положителен. Т. след като обмислил чутото
категорично отказал да бъде тестван. Неколкократно бил запитван дали е сигурен, но
жалбоподателя потвърдил отказа си. След отказа полицейските служители се
върнали в районното управление в гр. Г.Т., където съставили АУАН и протокол за
медицинско изследване. След това полицейските служители отишли до болницата и
изчакали да изтече срока за явяване за медицинско изследване. След като
нарушителя не се явил в определения срок продължили с обхода по маршрута си.
Актосъставителят
Д. описал в съставения от него АУАН, направените констатации, като посочил, че
при извършената проверка водача отказва да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство. Като нарушена била посочена
разпоредбата на чл. 174, ал. ІІІ от ЗДВП. В ауан-а актосъставителят изрично
описал, че на водача е бил издаден талон за медицинско изследване и му бил
връчен, като номерът на талона е № 0016880. Актосъставителят Д. обяснил на Т.,
че до 40 минути следва да се яви в ФСМП – Г.Т.. Полицаите изчакали, но
водачът-жалбоподател не се е явил за вземане на кръвна проба. За нарушението му
било отнето и свидетелството за управление на моторно превозно средство и
контролният талон. Като свидетел, описан в акта, бил гореописания служител на
РУ – Г.Т. при ОД на МВР-Д., който спрели автомобила за проверка. Жалбоподателят
е подписал акта с възражения.
Административнонаказващият
орган е приел, че нарушението е безспорно установено и е издал обжалваното
постановление. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от категорията представляващи абсолютни основания за
отмяна.
Наказателното
постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал.ІІІ от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
жалбоподателя. Наказателното постановление е издадено от компетентния
административнонаказващ орган/визираната
в НП заповед е предоставена за служебно ползване в Районен съд – Г.Т./.
В
наказателното постановление е приета за установена посочената в АУАН фактическа
обстановка, като е установено, че водачът отказва да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употреба на упойващи вещества. Издаден
бил талон за медицинско изследване №0016880, но жалбоподателят отказал да го
получи, не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на
употреба на упойващи вещества, с което е виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. За извършено нарушение по чл.174, ал.ІІІ от ЗДвП, на основание същия член му е наложена глоба в размер на 2000/две хиляди/
лева, както и лишаване от право да управлява МПС за 24/двадесет и
четири/месеца.
АУАН е редовно съставен, поради което
се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, но съда е длъжен,
разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Обстоятелството, че жалбоподателя С.Т.
е осъществил описаните нарушения се доказва безспорно от събраните гласни и
писмени доказателства.
Така изложеното в АУАН безспорно се
доказва от събраните в хода на съдебното следствие кредитирани гласни и писмени
доказателства. Показанията на актосъставителя Д. и свидетеля Ж. са еднопосочни,
взаимнодопълващи се и безпристрастни, кореспондиращи с приетите по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства, поради което съда ги кредитира изцяло.
Безспорно се доказва времето и мястото на констатиране на процесното нарушение.
Описаната фактическа обстановка се установява от
АУАН № 19/22.01.2018г., талон за медицинско изследване №0016880, Заповед
№18-0265-000015/22.01.2018г., докладни записки на Ж. и Д., и показанията на
свидетелите В.Д. и Ж.Ж., които кореспондират помежду си.
Неоснователни са твърденията на процесуалния
представител на жалбоподателя, че подпис в процесното наказателно постановление
не е положен от началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Добрич. По негово искане
е назначена експертиза, което заключение е категорично, че положеният подпис в
наказателното постановление в графа „Началник“ е от началника на РУ – Г.Т. при
ОД на МВР – Д.
Нормативната уредба на чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП - Водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв. Свидетелят Д. - актосъставител, разпитан
в хода на производството сочи, че се е подписал и съставил АУАН-а, като водачът
преди това е бил спрян от служителите РУ – Г.Т. при ОД на МВР-Д., в
присъствието на посочения под т. 1 от АУАН-а свидетел Ж Ж., като в с.з.. дава
показания в съответствие с описанието в АУАН-а, като описват в детайли /видно и
от посоченото по-горе/ фактическата обстановка, развила се досежно проверката. Разпитан
в с.з. актосъставителят сочи, детайлно развилите се действия по проверката. В
този смисъл показанията на този свидетел се явяват и в съответствие със
събрания по делото писмен доказателствен материал, като съдът кредитира
показанията на този свидетел като еднопосочни, безпротиворечиви помежду си и
съответни на останалите доказателства по делото. Във връзка с възраженията в
жалбата съдът намира, че следва да посочи следното: не са нарушени правила,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазен е и редът на
посочената Наредба НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, и на
разпоредбите на ЗДВП.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че водачът е отказал да бъде тестван с техническо
средство за установяване употребата на упойващи вещества. Тоест след като е бил
поканен от контролния орган за извършване на изследване с техническо средство
за наличието на наркотици и упойващи вещества е отказал. На лицето е бил
издаден и връчен посочения по-горе талон за медицинско изследване. Видно от
представения талон, то същият е правилно попълнен и изцяло от страна на В.Д. и
е бил връчен на жалбоподателя, който собственоръчно се е подписал за това и е
вписал и дата и час та връчване - 22.01.2018 г. в 23.00 часа. В талона е
посочено съответно на разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 1 и т. 2 от Наредбата,
че лицето е следвало да се яви във ВСМП – Г.Т., за даване на кръв за изследване
до 40 мин, което последният видно и от показанията на двамата свидетели не е
сторил. В този смисъл доводите от страна на жалбоподателя и неговия процесуален
представител в тази насока, съдът намира за неоснователни, като при издаване и
връчване на талона изцяло е била съобразена разписаната процедура в посочената
Наредба.
В съставения АУАН, впоследствие чието съдържание е
било възпроизведено в НП, се сочи, че поведението на лицето е квалифицирано
като нарушение на чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП. За да бъде законосъобразно
ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето и да му бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП наказания "глоба" и
"лишаване от право да управлява МПС", по делото трябва да е установен
отказът на водача на МПС да бъде изпробван с техническо средство за употребата
на алкохол/упойващи вещества или отказът да изпълни предписанието за медицинско
изследване и предписанията в цялост на посочената по-горе разпоредба. В
настоящия случай установените пред съд а обстоятелства, сочат на извършено от Т.
нарушение по чл. 174, ал. ІІІ - отказ на водача на МПС да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/упойващи
вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Независимо кое от предвидените в закона
изпълнителни деяния е осъществено - отказ от изпробване с техническо средство
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, деецът извършва едно и също нарушение -
това по чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността му.
Поради това, възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за
нарушение в този смисъл, съдът намира за неоснователни. Възражението за
нарушено право на защита също е неоснователно, като е спазен и реда на
цитираната Наредба. В този смисъл е и установената константна практика –
Решение №423 от 30.10.2017г. по а.д. №489 на административен съд - Добрич
При правилно установената фактическа обстановка
изводът на АНО, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП, е правилен.
Наложеното наказание е съответно на нарушението и е
абсолютно определено в закона като вид и размер.
В хода на съдебното производство не се установиха
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП и
при съставяне на АУАН, поради което НП следва да се потвърди като
законосъобразно и обосновано.
Воден от изложените
фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0265-000019/20.02.2018г. на Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – - Д., с
което на С.К.Т. ***,
с ЕГН – **********, за извършено нарушение по чл.174, ал.ІІІ от ЗДвП, на
основание същия член му е наложена глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева,
както и лишаване от право да управлява МПС за 24/двадесет и четири/месеца.
Осъжда С.К.Т. с ЕГН – ********** да заплати сторените по делото разноски – 120лева/сто
и двадесет лева/ по сметка на Районен съд - Г.Т..
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Добрич, в 14-дневен срок от уведомяването
на страните.
Районен съдия: