Определение по дело №702/2020 на Административен съд - Велико Търново

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 440
гр. Велико Търново, 30.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

                        Административен съдия: Евтим Банев                                                                                                              

разгледа докладвано от съдия Банев административно дело № 702 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

Производството е образувано по жалба, подадена от М. Т.А., в качеството му на кмет на Кметство - с. Джулюница, посочен адрес за призоваване с. Джулюница, общ. Лясковец, център, административна сграда на кметството, срещу Заповед № 2060/ 30.10.2020 г. на кмета на Община Лясковец. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, алтернативно незаконосъобразност на същата поради неспазване на установената форма /липса на мотиви/ и противоречие с материалноправните разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация и Закона за публичните финанси. Иска се отмяната на оспорената заповед, както и спиране на предварителното й изпълнение. За обосноваване на последното се развиват две групи доводи – за липса на основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК и че допуснатото предварително изпълнение ще причини на Кметство с. Джулюница и Кметство с. Добри дял, значителни и трудно поправими вреди, изразяващи се в невъзможност за изпълнение обичайната административна дейност на кметствата, вкл. обезпечаване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозане, поддръжка на уличното осветление, а също и изплащане на трудовите възнаграждения на работещите по щат в кметствата. Искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 166, ал. 2 от АПК. Жалбата е подадена чрез кмета на Община Лясковец, който като с писмо изх. № Ж-65#1/ 16.11.2020 г. я е изпратил в съда, заедно документи от административната преписка, съгласно опис. В придружителното писмо подробно е развил доводи за недопустимост на подадената жалба, алтернативно за нейната неоснователност. С определение от 18.11.2020 г. жалбата е оставена без движение  за внасяне на държавна такса в съответствие с изискването на чл. 151, т. 3 от АПК, което е извършено на 25.11.2020 година.

 

Въз основа на наличните в преписката писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

Със Заповед № 2060/ 30.10.2020 г. на кмета на Община Лясковец, на основание чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 5, т. 7 и т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 11, ал. 13 и чл. 130, ал. 1 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/, частично е спряно превеждането на субсидиите за местни дейности на кмета на Кметство - с. Джулюница и кмета на Кметство - с. Добри дял, като второстепенни разпоредители с бюджет, до получаване на съответствие на събраните местни приходи с необходимите разходи. Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено, че със Заповед № 748/ 30.03.2020 г. на кмета на Община Лясковец е предвидено субсидиите за местните дейности да се превеждат в размер на 1/12 от утвърдения бюджет за 2020 г., но не повече от размера на постъпленията по чл. 45, aл. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за публичните финанси, т.е. от сбора на собствени приходи и обща изравнителна субсидия, получена от министерството па финансите. Било е установено, че към 30.09.2020 г. при годишен план за обща изравнителна субсидия в размер на 45 688,01 лв., на кмета на Кметство – с. Джулюница, общ. Лясковец, са преведени 57 079,88 лв., т.е. разлика /с 11 391,87 лв. повече от предвиденото/, а при годишен план за обща изравнителна субсидия в размер на 15 001,61 лв., на кмета на Кметство – с. Добри дял, общ. Лясковец, са преведени 33 058,83 лв., /с 18 057,22 лв. повече от предвиденото/. Посочено е, че с писмо от 21.08.2020 г., кметовете на кметства на територията на Община Лясковец, вкл. тези на Кметство – с. Джулюница и Кметство – с. Добри дял, са били уведомени за необходимостта да предприемат мерки за увеличаване събираемостта на местните данъци и такси, както и че от 01.10.2020 г. ще бъде преустановено финансирането на местни дейности за кметствата, които са усвоили плануваната за 2020 г. обща изравнителна субсидия до 31.08.2020 година. В заповедта е отразено още, че към 30.10.2020 г. е констатирана трайна тенденция за несъответствие на събраните местни приходи с направените разходи от Кметство – с. Джулюница и Кметство – с. Добри дял общ. Лясковец, т.е налице е нарушение на бюджетната дисциплина.

В съдържанието на Заповед № 2060/ 30.10.2020 г. на кмета на Община Лясковец е инкорпорирано разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, за допускане на нейното предварително изпълнение, считано от 30.10.2020 година. Същото е мотивирано с обстоятелството, че изчакването на 14-дневиия срок за влизане в сила на заповедта, би довело до трудно поправима вреда по отношение на бюджета на Община Лясковец, а оттам и на бюджетите на останалите три кметства на територията на Община Лясковец и на бюджета на гр. Лясковец, при които не е нарушена бюджетната дисциплина, като средства от техните бюджети ще трябва да бъдат насочени към покриване на разходи за местни дейности на Кметство - с. Джулюиица и Кметство - с. Добри дял. Това би довело и до нарушаване на обществения интерес на редовните данъкоплатци на територията на общината поради невъзможност за финансово осигуряване на полагащите им се местни дейности и услуги. Видно от разписката на л. 26 от делото, заповедта на кмета на Община Лясковец е доведена до знанието на кмета на Кметство - с. Джулюница, на дата 03.11.2020 година. Жалбата срещу нея е подадена на 13.11.2020 г., съгласно дадения входящ номер от деловодството на ответната администрация. Няма данни разпореждането за допускане предварителното изпълнение на заповедта да е било обжалвано в срока по чл. 60, ал. 5 от АПК.

 

При така установените факти, настоящият състав намира, че подадената от кмета на Кметство – с. Джулюница заповед, е недопустима за разглеждане по същество.

 

Предмет на оспорване е заповед на кмета на Община Лясковец, с която частично е спряно превеждането на субсидиите за местни дейности на кмета на Кметство - с. Джулюница и кмета на Кметство - с. Добри дял, като второстепенни разпоредители с бюджета на общината. От съдържанието на обжалваната заповед и придружителното писмо на кмета на Община Лясковец се установява и между страните не се спори, че кметовете на Кметство - с. Джулюница и кмета на Кметство - с. Добри дял, са второстепенни разпоредители с бюджет по бюджета на общината, по смисъла на чл. 11, ал. 5 и чл. 46 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/, като изрично са определени за такива с Решение № 58/06.02.2020 г. на Общински съвет Лясковец за приемане на бюджета на Община Лясковец за 2020 година. Тоест, бюджетите на двете кметства и по-конкретно този на Кметство - с. Джулюница, са част от общия бюджет на община Лясковец. От своя страна кметът на Община Лясковец е първостепенен разпоредител с бюджета на общината на основание чл. 11, ал. 3 от ЗПФ и като такъв разполага с правомощията /съвкупност от права и задължения/, да организира изпълнението на общинския бюджет – чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА и чл. 122, ал. 1 от ЗПФ, която си дейност осъществява, освен чрез други пряко подчинени му органи и чрез кметовете на кметства /чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА, чл. 122, ал. 1 от ЗПФ/. Съгласно изричната разпоредба на чл. 11, ал. 13 от ЗПФ, първостепенните разпоредители с бюджет упражняват контрол върху процесите по планирането, съставянето, изпълнението и отчитането на бюджетите на разпоредителите с бюджет от по-ниска степен. Като проявна форма на контролните правомощия конкретно на кметовете на общини, също изрично в чл. 130, ал. 1 от ЗПФ, е предвидена възможност те да ограничават или да спират финансирането на бюджетни организации, звена и субсидирани дейности по бюджета на общината при нарушение на бюджетната дисциплина. В разглеждания случай обжалваната Заповед № 2060/ 30.10.2020 г. на кмета на Община Лясковец е издадена в изпълнение именно на тези правомощия, като частично е спряно превеждането на субсидиите за местни дейности на кметовете на две от кметствата в общината.

При така очертаната правна рамка и съобразно установените по делото факти, на първо място се налага извод, че по отношение на жалбоподателя, който е кмет на Кметство – с. Джулюница, заповедта на кмета на Община Лясковец в частта й касаеща превеждането на субсидиите за Кметство - с. Джулюница, се явява вътрешнослужебен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. Цитираните по-горе разпоредби сочат, че по въпросите, касаещи изпълнението на бюджета на Община Лясковец, оспорващото лице е в отношение на субординация с издателя на акта и за него в това му качество, се създават задължения за изпълнение на възложените му задачи. По-конкретно такива отношения са налице относно изпълнението на обжалваната заповед, в частта й касаеща превеждането на субсидиите за Кметство - с. Джулюница. Аргумент в подкрепа на извода, че кметовете на кметства на територията на дадена община, са в отношения на власт и подчинение с кмета на общината, дават и разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съгласно които компетентен да разгледа жалбата или протеста е непосредствено по-горестоящият административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт, а административните актове на кметовете на кметства и на райони се оспорват пред кмета на общината. С изричната разпоредба на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, този вид актове е изключен от обхвата на кодекса, включително по отношение тяхната обжалваемост пред съда, а доколкото същите подлежат на някакъв контрол, то той е по линията на йерархичното ведомствено подчинение или специализиран административен такъв.

Действително, коментираното изключване на вътрешноведомствените актове от обхвата на АПК е под условие с тях да не се засягат права, свободи или създават задължения за граждани или юридически лица, поради което тя не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. И в този случай обаче, оспорването на акта може да бъде извършено единствено от лица, стоящи извън системата на органите или организациите, подчинени на органа, издал акта и то такива, чиито права, свободи и законни интереси са пряко накърнени или непосредствено застрашени от него. Независимо от разпоредените му задължения, подателят на жалбата, като орган йерархично подчинен на издателя на акта, не разполага с възможност за оспорване на това основание, пък било то в защита интересите на трети лица. Тези лица, дори да са заети по трудово служебно или гражданско правоотношение като персонал към Кметство – с. Джулюница, разполагат със самостоятелно право на защита срещу издадената от кмета на Община Лясковец заповед, ако тя засяга техен защитим правен интерес. 

Не се установява М. Т.А., извън качеството му на кмет на Кметство – с. Дулюница да е непосредствено засегнат от Заповед № 2060/ 30.10.2020 г. на кмета на Община Лясковец. Въпросната заповед не рефлектира върху изплащането на неговото възнаграждение, което е делегирана от държавата дейност, а не се установява и не се твърди друго нейно непосредствено негативно въздействие върху правната сфера на жалбоподателя. Безспорно, чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България въвежда общата клауза за обжалваемост на административните актове, но ограничава кръга от субекти на това право единствено до лица, които са засегнати от съответния административен акт, респ. за които е налице пряк и личен правен интерес от проверка на неговата законосъобразност. Липсата на засегнат пряк и личен правен интерес от оспорване на конкретен акт, представлява процесуална пречка за допустимостта на такова оспорване, съгласно чл. 159, т. 4 от АПК.

Горното с още по-голяма сила важи за частта от заповедта, касаеща превеждането на субсидиите за Кметство - с. Добри дял, чийто адресат той не е нито в качеството му на второстепенен разпоредител с бюджет, нито в лично качество.

 

В обобщение на изложеното до тук, съдът намира, че подадената от М. Т.А., жалба срещу Заповед № 2060/ 30.10.2020 г. на кмета на Община Лясковец, от една страна е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК, ако се приеме, че е подадена от оспорващия в качеството му на кмет на Кметство - с. Джулюница, а от друга е недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК, ако се приеме че е подадена от М.А. в лично качество. Същата следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея да бъде прекратено. Поради процесуалната недопустимост на жалбата, недопустимо за разглеждане в настоящото производство е и направеното с нея искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорваната заповед.

 

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1, вр. с чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК и чл. 159, т. 4 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Оставя без разглеждане жалбата на М. Т.А., в качеството му на кмет на Кметство - с. Джулюница, посочен адрес за призоваване с. Джулюница, общ. Лясковец, център, административна сграда на кметството, срещу Заповед № 2060/ 30.10.2020 г. на кмета на Община Лясковец.

 

Прекратява производството по адм. дело № 702/ 2020 г. по описа на Административен съд – В. Търново.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Определението да се съобщи по реда на чл. 137 от АПК на кмета на Община Лясковец и на М. Т.А. ***.    

 

 

 

 

Административен съдия :