Решение по дело №160/2025 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 93
Дата: 16 юни 2025 г.
Съдия: Ирина Миткова Ганева
Дело: 20253300500160
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Разград, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20253300500160 по описа за 2025 година
Постъпила е въззивна жалба от Ф. А. Х., подадена чрез пълномощник, против
решение № 3/8.01.2025г., постановено по гр.д. № 527/2023г. по описа на РС Кубрат, в частта,
с която е отхвърлен искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над
размера 25 000лв. до размера 40 000лв., претърпени в резултат на настъпила на 3.04.2023 г.
трудова злополука. Жалбоподателят счита решението в тази част за необосновано поради
несъответствие на правните изводи на съда със събраните доказателства, и неправилно
поради несъответно прилагане на утвърдените в съдебната практика материалноправни
критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Жалбоподателят моли
съда да отмени решението в обжалваната част и осъди ответника да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди до размера 40 000лв.
Депозиран е писмен отговор от „Водоснабдяване Дунав“ЕООД гр.Разград, подаден
чрез пълномощник, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване Дунав“ЕООД гр.Разград, подадена
чрез пълномощник, против решение № 3/8.01.2025г., постановено по гр.д. № 527/2023г. по
описа на РС Кубрат, в частта, с която е осъден да заплати на Ф. А. Х. сумата 123,91 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва
от 10.04.2023 г. до окончателното й плащане и сумата 25 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в
резултат на настъпила на 3.04.2023 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху
1
главницата, считано от деня на увреждането 3.04.2023 г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят излага оплаквания за необоснованост на решението поради несъобразяване
със събраните доказателства, както и неправилност на правните изводи на районния съд.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като вместо него да бъде
постановено ново, с което искът му бъде уважен в цялост.
Подаден е писмен отговор от Ф. А. Х. чрез пълномощник, в който се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
установи фактическа обстановка, идентична с установената от районния съд: между Ф. Х. и
„Водоснабдяване Дунав“ЕООД бил сключен трудов договор, по силата на който ищецът
заемал длъжност водопроводчик аварийна група. С договор от 2.03.2021г. за придобиване на
квалификация, работодателят е осигурил на работника възможността да придобие
правоспособност за работа с моторни триони и моторни коси. Не са представени
доказателства относно обхвата на обучението, вкл. и за това дали обучаемият е запознат с
БЗУТ при работа с моторни триони по време на обучението.
На 3.04.2023 г. Ф. А. Х. се явил на работа. По план на този ден е следвало да се
извърши разчистване на трасето на водопровод към село Задруга, Точилари и Горичево, с
цел частичната му подмяна. Ищецът започнал да разчиства дървета с моторен трион около
водопровод, който подлежал на подмяна. Първото отрязано от ищеца дърво не паднало, тъй
като клоните му били вплетени в клоните на други дървета. И двете страни се позовават на
факта, че ищецът спрял работа и се обърнал към техническият ръководител Й. А., на когото
казал, че е опасно да продължи да реже и предложил да бутнат дървото с багера.
Техническият ръководител казал на ищеца да продължи с рязането, което Х. сторил. Съдът
приема горните факти за установени. Спорът между страните е в интерпретацията на тези
действия и последици – ищецът твърди, че няма вина за настъпилата злополука, а
ответникът – че след като работникът знае за опасността, продължаването на работата е
проява на груба небрежност от негова страна. Твърденията ще бъдат анализирани по-
нататък при обсъждане на тяхната правна страна. При отрязване на следващото дърво,
първото, което се било оплело в клоните на другите, паднало върху ищеца. Извикана била
линейка, с която ищецът бил транспортиран до УМБАЛ „Канев“ гр.Русе.
От представената епикриза се установява, че ищецът е получил фрактура на дясна
тибия дистално и на дясна фибула проксимално. На 6.04.2023 г. му била извършена
оперативна интервенция с поставяне на метална остеосинтеза. На 10.04.2023 г. Х. бил
изписан с издаден болничен лист за домашно лечение до 10.05.2023г. Впоследствие са
издадени множество болнични листове за временна неработоспособност за периода от
11.05.2023г. до 29.09.2023г.
Във връзка с установяване на телесните увреждания, причинната връзка с трудовата
злополука и претърпените болки и страдания и направени имуществени разходи за лечение е
изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза. От заключението се установява, че Ф.
Х. е получил увреждания, изразяващи се в счупване на костите на дясна подбедрица –
2
счупване на дясна фибула проксимално и счупване на дясна фибия дистално, наложило
метална остеосинтеза, и хипертрофия на мускулатурата на дясна подбедрица. Травматичните
увреждания могат да бъдат получени на 3.04.2023 г. по начина описан в исковата молба –
при падане на дърво върху Х. и затискане на десен долен крайник. При тези данни
получените от Х. увреждания покриват критериите на медикобиологичната характеристика:
трайно затруднение движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни.
Извършената оперативна интервенция на Х. е била необходима и адекватна на получената
травма на дясна подбедрица, тъй като се касае за многофрагментно счупване на дясна тибия,
като поставянето на металните импланти цели възстановяване на обичайната позиция на
получилите се костни фрагменти, които се фиксират по определен начин, за да се постигне
желания резултат. Не е възможно да се постигнат оптимални репозиция и костно срастване
на фрагментите при такова счупване само посредством конвенционален метод – гипсова
имобилизация. При такова счупване на костите на подбедрицата, болките обичайно са най-
силни непосредствено след получаване на травмата и продължават с голям интензитет до
имобилизация на крайника. След извършената оперативна интервенция е обичайно болките
да се засилят, като постепенно намаляват и отшумяват в рамките на седмици и месеци. След
приключване на основния възстановителен период е възможно да се изпитват по-слаби по
интензитет болки при физическо натоварване на крайника или при промяна на
атмосферните условия, за каквито е съобщил ищеца при извършения във връзка с
експертизата преглед. Експертът посочва, че по делото няма данни да е настъпило пълно
функционално възстановяване при Х.. Вещото лице отчита среден оздравителен период 7,5
месеца. Установената при извършения преглед хипертрофия на мускулатурата на дясна
подбедрица може да бъде във връзка с полученото счупване на подбедрицата и
продължителното ненатоварване на крайника, като процесът по възстановяване на
мускулите може да отнеме месеци и години. Така установената хипертрофия не
представлява съществено затрудняване на функцията на крайника, но може да доведе до по-
ранно настъпване на умора при физическо натоварване. Вещото лице прави извод, че
представените от ищеца счетоводни документи са свързани с плащане на консумативи за
извършената оперативна интервенция, такса за болничен престой и медикаменти, всички от
които са били необходими за лечението и възстановяването на Х..
Във връзка с претърпените болки и страдания е разпитана св.С. Т. – съжителстваща на
семейни начала с Х.. Ответникът прави възражение във въззивната жалба за допуснато
съществено процесуално нарушение от районния съд при снемане на свидетелските
показания, изразяващо се в неотстраняване на свидетеля от съдебната зала преди разпита.
Въззивният съд не споделя възражението. Разпоредбата на чл.171 ГПК предвижда
недопускане в съдебната зала на още неразпитан свидетел по време на разпита на друг
свидетел. Настоящият случай не е такъв. В протокола от с.з. от 12.03.2024г. е направено
отбелязване, от което се установява, че св.Т. е присъствала в залата в началото на
заседанието, когато страните са уточнявали процесуални въпроси и са изразявали становища
по приемане на доказателства. Освен това показанията й не попадат в предмета на
3
дискутираните от страните въпроси. Не е нарушен чл.171 ал.1 ГПК, поради което нейните
показания следва да бъдат възприети при преценка на предпоставките на чл.172 ГПК за
възможна нейна заинтересованост, предвид качеството й на фактически съжител на ищеца.
Във връзка с тази преценка въззивният съд съобразява, че показанията й кореспондират с
останалия събран доказателствен материал, в т.ч. епикриза, болнични листи, съдебно-
медицинска експертиза. Така от нейните показания се установява, че докато е бил в
болница, Ф. Х. изпитвал силни болки. Впоследствие било установено, че кракът му
започнал да зараства накриво, което наложило гипсова имобилизация за около две седмици.
Три месеца ищецът бил на легло. Тъй като не бил в състояние да се обслужва сам, св.Т.
напуснала работата си, за да го обгрижва. Децата им също се включвали в грижите за него,
когато били свободни. Тъй като Х. продължавал да изпитва болки, се налагало да приема
обезболяващи. Девет месеца се движил с патерици. Към настоящия момент също не бил
напълно възстановен. Въпреки, че се върнал отново на работа, Х. не можел влиза в по-тесни
шахти, както преди, изпитвал болки, не можел да стои повече от четиридесет минути прав,
започвало да се подува ходилото му и да изпитва болки в кръста.
По повод злополуката работодателят подал в ТП на НОИ гр.Разград декларация за
трудова злополука вх. № 5101-16-08/06.04.2023 г. С протокол № 4/15.05.2023 г. на ТП на
НОИ гр.Разград била назначена комисия, която да извърши разследване на обстоятелствата.
Разследващият орган е установил следните нарушения на нормативни актове от
страна на работодателя – чл. 11, ал. 5 и чл. 16,ал. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл.
17, ал. 3, т. 4 от Наредба № 3/19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и
опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на
работното място; чл. 3, т. 2 и т. 7 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на
извършване на оценка на риска, а именно: 1.Работодателят не е провел извънреден
инструктаж на работното място на Ф. А. Х.; 2.Не е документирал проведен ежедневен
инструктаж на работника Х., без да се съдържат данни за кратко съдържание на
инструктажа, специфични рискове, свързани с изпълняваната от работниците работа в
Книгата за извънреден инструктаж; 3. Не е документирал проведен ежедневен инструктаж
на Х. без да се съдържат данни за подпис на лицето, провело инструктажа в книгата за
ежедневен инструктаж; 4. Оценката на риска, утвърдена от управителя, не обхваща
работното оборудване – подвижни секачни машини, напр. работа с моторен трион или
храсторез; 5.Работодателят в оценката на риска не е обхванал и не е оценил и други
странични фактори, които могат да породят риск от осъществяваната дейност, напр. при сеч
и механизирано поваляне на дървен материал. 6.В списъка на полагащото се специално
работно облекло и лични предпазни средства липсва информация за срока на износване на
личните предпазни средства.
По отношение на пострадалия работник комисията е установила нарушение на чл.33
ЗБУТ – неспазване на задължението да се грижи за здравето и безопасността си и на чл.132
4
от Правила за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии – когато
отсечено дърво се закачи, се прекратява работата на разстояние най-малко 50 метра от
дървото и се предприемат мерки за неговото събаряне.
С разпореждане № 11/30.05.2023 г. на ТП на НОИ гр.Разград злополуката е обявена за
трудова, на осн. чл.55 ал.1 КСО.
По делото са представени заповед № РД-11-58/25.02.2021 г., с която са утвърдени три
инструкции за безопасна работа с фугорез, моторна коса, храсторез, моторен верижен трион;
самите инструкции; списък на запознати със заповедта и инструкциите; личен картон за
отчитане на специалното и работно облекло и стопански инвентар.
По повод оспорване от страна на ищеца на подписа, положен срещу неговото име в
списъка „Запознати със заповедта и инструкция № ЗБУТ-01-05/25.02.2022 г.“, пред районния
съд е открито производство по чл.193 ГПК. За установяване на обстоятелството дали
подписът е положен от ищеца са изготвени три съдебно-почеркови експертизи – еднолична,
тройна и повторна тройна. Всички експерти по посочените експертизи, с изключение на
едно от вещите лица по първата тройна експертиза, правят извод, че подписът не е положен
от ищеца, а е имитиран негов подпис. Следва да се възприеме повторната тройна съдебно-
графическа експертиза, като обоснована и компетентно извършена. На базата на събрания
доказателствен материал въззивният съд приема, че ищецът не е бил запознат със заповед №
РД-11-58/25.02.2021 г. и инструкция № ЗБУТ-01-05/25.02.2022 г.
Ответното дружество е представило договор за застрахователни услуги № ПО-04-
62/12.12.2022 г., сключен с „Дженерали застраховане“ АД, видно от който същият е
застраховал работниците за риск трудова злополука. Установява се от писмо изх. №
*********/9.02.2024г. на застрахователя, че ищецът е предявил претенция за изплащане на
застрахователна сума във връзка с трудовата злополука от 3.04.2023 г., но застрахователят е
отказал изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като е приел, че работникът също е
допуснал нарушение на правилата за безопасни и здравословни условия на труд.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: въззивната жалба на ищеца е основателна, а тази на ответника е неоснователна.
Нормата на чл.200 КТ изисква доказване на наличието на следните предпоставки за
ангажиране на имуществената отговорност на работодателя: възникване на трудова
злополука, настъпили травматични увреждания, довели до болки и страдания
за пострадалия и причинна връзка между злополуката и причинените болки и страдания. От
приетото писмено доказателство разпореждане № 11/30.05.2023 г. на ТП на НОИ гр.Разград
се установява, че настъпилата на 3.04.2023г. злополука с Ф. Х. е трудова и че уврежданията
на работника – фрактура на дясна тибия дистално и на дясна фибула проксимално, са
причинени от злополуката, което се установява от приетата по делото съдебномедицинска
експертиза. В резултат на травматичните увреждания Х. е изпитвал болки непосредствено
след причиняване на травмата и в последващ продължителен период. Следователно, между
получените увреждания и причинените от тях болки и страдания от една страна и от друга
настъпилата злополука, съществува пряка причинно-следствена връзка. Доказана е и
5
причинната връзка между трудовата злополука и направените от ищеца разходи от
имуществен характер за лечението му, които са били необходими, отново посредством
заключението на СМЕ. След като са налице предпоставките на чл.200 от КТ, работодателят
дължи обезщетение на работника за причинените неимуществени и имуществени вреди.
Две са оплакванията, които се повдигат с въззивната жалба на ответното дружество:
за наличието на груба небрежност от страна на работника при настъпване на злополуката,
при наличие на която отговорността на работодателя следва да се намали, съгласно чл.201
ал.2 КТ, и за завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Оплакването във въззивната жалба на ищеца е за занижен размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
Съдебната практика приема, че грубата небрежност е степен на небрежност, при
която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При трудовата злополука, за да
има съпричиняване следва да е установено, че работникът е извършвал работата си при
липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни
технологични правила и изисквания за безопасност (решение № 202/ 12.12.2014 г. по гр.д.№
1298/ 2014 г., ІІІ г.о., ВКС и цитираните в него). Груба небрежност не може да има, ако
работодателят допуска практика, нарушаваща правилата за безопасна работа и довела до
настъпване на трудова злополука. Тогава работниците и служителите действат в интерес на
работата и ако пострадат, обезщетението им не подлежи на намаляване (решение № 157/
24.06.2014 г. по гр.д.№ 6210/ 2013 г., ІІІ г.о., определение № 360/8.04.2009г на ВКС по гр.д.
№ 488/2009г., IV г.о.).
Приложена в настоящия случай, горната съдебна практика изисква да се посочи, че
при настъпване на трудовата злополука работникът е извършвал дейност в интерес на
работата, за което между страните няма спор. Работникът е допуснат да работи с моторен
трион, без да бъде запознат с инструкция № ЗБУТ-01-05/25.02.2022 г. за здравословна и
безопасна работа с моторен бензинов верижен трион. По-нататък, от констатациите на НОИ
се установява и че работодателят е допуснал и други нарушения на здравословните и
безопасни условия на труд: не е провел извънреден инструктаж на работното място на Ф. А.
Х., не е документирал проведен ежедневен инструктаж на работника Х., без да се съдържат
данни за кратко съдържание на инструктажа, специфични рискове, свързани с изпълняваната
от работниците работа в Книгата за извънреден инструктаж; утвърдената от управителя
оценка на риска не обхваща работното оборудване – подвижни секачни машини, напр.
работа с моторен трион или храсторез, и не са обхванати и оценени други странични
фактори, които могат да породят риск от осъществяваната дейност, в т.ч. при сеч и
механизирано поваляне на дървен материал. В допълнение, пострадалият работник се е
обърнал към техническия ръководител относно инструкции как да действа при отрязано, но
непаднало дърво, но последният му е казал да продължава да работи.
Възражението на работодателя, че работникът е запознат с правилата за БЗУТ,
защото е придобил професионална квалификация за работа с моторен трион, остава
6
недоказано – посочено бе по-горе, че с представения договор за придобиване на
професионална квалификация работодателят е изпълнил задължението си да възложи
съответната работа на правоспособно лице, но не се доказва, че работникът е бил
инструктиран, както и не отпада задължението на работодателя да го инструктира за работа
с моторен верижен трион.
Установява се от съдържанието на Инструкция № ЗБУТ-01-05/25.02.2022 г., че в
раздел III, т.6 е регламентирано задължение на работниците да режат с моторен трион
тогава, когато работната зона е почистена, когато имат стабилен стоеж и място за
отдръпване от падащото дърво. Инструкцията в тази част кореспондира на чл.132 от
Правила за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии – когато
отсечено дърво се закачи, се прекратява работата на разстояние най-малко 50 метра от
дървото и се предприемат мерки за неговото събаряне. Виновното поведение на ищеца
следва да бъде обвързано с неспазване на горните правила, но след като не е бил
инструктиран от работодателя, няма как да му бъде вменено виновно поведение за
неспазване на чл.132 от посочените правила и на т.6 от раздел III на Инструкция № ЗБУТ-
01-05/25.02.2022 г.
Предвид горното, съдът не приема направените от ответника възражения за наличие
на груба небрежност. Работодателят е този, който е допуснал нарушаване множество
правила за безопасна работа с моторен трион и не е осигурил надежден и компетентен
технически контрол за безопасността на работещите, които нарушения са в причинна връзка
с настъпилата трудова злополука. Горният извод изключва груба небрежност от страна на
работника. Не са налице предпоставки за намаляване на имуществената отговорност на
работодателя по реда на чл.201 ал.2 ГПК.
По отношение на второто възражение в жабата на ответника относно завишен размер
на обезщетението за неимуществени вреди, както и по възражението в жалбата на ищеца за
занижен размер на същото, въззивният съд приема следното: правилото на чл.52 ЗЗД е
обезщетението да се определи от съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид при определяне паричния еквивалент на нанесените поражения върху физическото
и психическото здраве на пострадалия. В своята преценка относно размера на
обезщетението съдът взе предвид сравнително тежкия характер и броя на причинените
телесни увреждания – две фрактури на десен долен крайник; продължителността на
основния оздравителен период при ищеца – девет месеца, в които е бил на постелен режим и
след това се е придвижвал с патерици; необходимостта от чужда помощ във
възстановителния период. От значение са и изпитваните болки, за които ищецът е приемал
успокоителни лекарства. Следва да се отчетат и психическите последствия, породени от
обстоятелството, че Х. не можел да се грижи за семейството си в дълъг период от време, в
който период фактическата му съжителка трябвало да напусне своята работа и децата му
също се включили в неговото обгрижване. Освен това, въпреки, че се върнал на работа,
ищецът не можел да изпълнява в пълен обем всички физически движения и неговите колеги
7
го замествали при определен вид дейности. Горните факти сочат на ограничаване на
самооценката на личността и на неговото социално общуване. По-нататък, вследствие на
обездвижването на десния крак е установена хипертрофия на мускулатурата, което
състояние според вещото лице по СМЕ може да продължи години и се характеризира с по-
ранно настъпване на умора при физическо натоварване. Претърпените травматични
увреждания са променили ежедневието на ищеца, като са влошили значително качеството му
на живот. Ето защо обезщетение от 40 000лв. е съответно на претърпените от Ф. Х. болки и
страдания. Размерът се определя по правилата на чл.52 ЗЗД, съобразно указанията, дадени с
ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число общественият критерий за
справедливост на дадения етап на социално–икономическото развитие в страната, както и
предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен
характер и интензитет на вредите. Предвид изложеното, определеният от районния съд
размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди – предмет на въззивен
контрол, следва да се увеличи до размера 40 000лв., които да бъдат присъдени на ищеца.
По отношение на присъдения размер на обезщетението за претърпени имуществени
вреди в жалбата се излагат оплаквания, че разходите са признати въз основа на св.показания
на фактическата съжителка на ищеца. Това твърдение на жалбоподателя не кореспондира
със събрания доказателствен материал. По делото са представени две фактури с приложени
фискални бонове за извършените плащания, а от заключението на СМЕ се установява, че
разходите са във връзка с лечението на уврежданията, причинени от трудовата злополука.
Въззивният съд приема решението на КРС в тази част за обосновано, като кореспондиращо
със събраните писмени доказателства и заключението на СМЕ, поради което следва да бъде
потвърдено.
Крайният изход от спора налага изменението на обжалваното решение в частта на
присъдените разноски. Ищецът е представляван пред районния съд от адвокат по реда на
чл.38 ЗА. Съобразно уважената част от иска, ответното дружество следва да заплати на
адв.А. В. възнаграждение в размер 3730,23лв., съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за
възнагражденията за адвокатска работа. Районният съд е присъдил размер от 2659,90лв. и с
решението на адвоката следва да се присъдят още 1070,33лв. Ответникът е представляван от
адвокат, на когото е заплатил възнаграждение в размер 2800лв. и възнаграждения на вещи
лица в общ размер 1800лв. Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да плати на
ответника сумата 917,73лв. за направените деловодни разноски. Решението на КРС в тази
част следва да се отмени над размера 917,73лв. до присъдения такъв от 2240,85лв.
Ответникът следва да внесе ДТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КРС в
размер 1604,95лв. съобразно уважената част от иска, т.е. още 604,95лв. над определения
размер от районния съд. От бюджета на КРС са направени и разноски за възнаграждения на
вещи лица в общ размер 866лв. и съобразно уважената част от иска ответникът следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КРС сумата 693,23лв., т.е. още
237,75лв. над определения размер от районния съд.
Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски във
8
въззивното производство. Предвид изхода от правния спор, такива се следват на ищеца Ф.
Х.. Същият е представляван от адвокат по реда на чл.38 ЗА. Съобразно уважената част от
исковете на същия се дължи възнаграждение в размер 3859,91лв. Ответникът
„Водоснабдяване Дунав“ЕООД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС Разград ДТ в размер 300лв. съобразно уважената част от исковете на Ф. Х.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 3/8.01.2025г., постановено по гр.д. № 527/2023г. по описа на РС
Кубрат, в частта, с която е отхвърлен искът на Ф. А. Х. против „Водоснабдяване
Дунав“ЕООД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над размера 25 000лв.
до размера 40 000лв., претърпени в резултат на настъпила на 3.04.2023 г. трудова злополука,
като вместо това постановява:
Осъжда „Водоснабдяване Дунав“ЕООД да заплати на Ф. А. Х. още 15 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпила на 3.04.2023 г.
трудова злополука, до претендирания размер 40 000лв., ведно със законната лихва, считано
от 3.04.2023г. до окончателното изплащане на паричното задължение.
Потвърждава решение № 3/8.01.2025г., постановено по гр.д. № 527/2023г. по описа на
РС Кубрат, в частта, с която „Водоснабдяване Дунав“ЕООД е осъден да заплати на Ф. А. Х.
сумата 123,91 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
претърпени в резултат на настъпила на 3.04.2023 г. трудова злополука, ведно със законната
лихва, считано от 3.04.2023г. до окончателното изплащане на паричното задължение.
Отменя решение № 3/8.01.2025г., постановено по гр.д. № 527/2023г. по описа на РС
Кубрат, в частта, с която Ф. А. Х. е осъден да заплати на „Водоснабдяване Дунав“ЕООД
деловодни разноски над размера 917,73лв. до присъдения размер от 2240,85лв.
На осн. чл.38 ЗА осъжда „Водоснабдяване Дунав“ЕООД да заплати на адв.А. В. още
1070,33лв. за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца пред РС
Кубрат.
Осъжда „Водоснабдяване Дунав“ЕООД да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Кубрат още 604,95лв. за държавна такса и още 237,75лв. за направени
деловодни разноски от бюджета на съда.
На осн. чл.38 ЗА осъжда „Водоснабдяване Дунав“ЕООД да заплати на адв.А. В.
възнаграждение в размер 3859,81лв. за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца във въззивното производство.
Осъжда „Водоснабдяване Дунав“ЕООД да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ОС Разград държавна такса в размер 300лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10