Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 200/13.05.2022 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова и с участието на
прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 157
по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 83, ал. 6
във вр. ал.5 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по повод подадена жалба от М.Ц.М.
*** против отказ с рег. №1808р-8063 от 14.03.2022год. издаден от Началник РУ –
Монтана, с който на основание чл.83, ал.5 във вр. чл.58, ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ
се отказва да бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси към него, поради липса на основателна причина,
която по несъмнен начин обосновава издаване на разрешение за съхранение, носене
и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана.
В жалбата се твърди, че оспореният отказ за
издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси към него е незаконосъобразен, поради липса на мотиви. Твърди, че
отказът постановен поради липса на основателна причина която по несъмнен начин
обосновава издаване на разрешение за самоотбрана, не отговаря на депозираната
от него мотивираща записка в която е
изложил конкретни доводи и съображения, както и факта на посегателство към него
известен на административния орган. Именно този факт е послужил като основание
за предишното издаване на разрешението за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие през 2017г. Сочи, че разрешително е имал от 30 години и
факта, че понастоящем е пенсионер не променя необходимостта от притежаване на
оръжието за самоотбрана. Моли за отмяна на постановения отказ.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адвокат И.С. *** се поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Излага доводи, че постановеният отказ е незаконосъобразен с оглед на
това, че на практика липсват мотиви за постановения отказ от подновяване на
разрешително за притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за
него. Твърди се, че изложените мотиви, „..че молителят към момента на
придобиване на огнестрелно оръжие е бил управител на автосервиз, а в момента е
пенсионер..“ е без всякакво значение за преценката за издаване на исканото
разрешително и необходимостта от неговото притежаване. Относно необходимостта
от самоотбрана счита, че същата е мотивирана с допълнително представената мотивираща записка, че е бил обект на престъпно посегателство през 2015г., когато му е
отнето лично имущество, както и поради факта, че притежава скъпи за него по
стойност и завещани му вещи, които могат да бъдат предмет на престъпно
посегателство.
Иска се отмяна на постановения отказ, като се претендират сторените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата
Началник РУ - Монтана при ОД МВР – Монтана, редовно призован,
не се явява, не изпраща представител и не изразява становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана встъпил в производството, изразява становище за
неоснователност на жалбата, като развива конкретни съображения в тази насока в
приложено писмено заключение.
Обжалваният отказ за издаване на разрешение за
дейности по
ЗОБВВПИ, а именно разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси към него с рег. №1808р-8063 от 14.03.2022год. издаден от
началник РУ Монтана при ОД МВР гр.Монтана е индивидуален административен акт, жалбата срещу
който е подадена в законовия срок по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като отказа е
връчен на адресата на 01.04.2022г., а жалбата е депозирана чрез
административния орган на 04.04.2022г. и е заведена с вх.№180800-4852 (видно от
л.3 и 5 от делото), от лицето - адресат на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта, доколкото същия пряко засяга негови лични
неимуществени права и законни интереси, поради което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА за разглеждане по същество.
Доказателствата по делото са писмени, прието
е заверено копие от административната преписка и допълнително изисканите
писмени доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 04.02.2022г. жалбоподателят в качеството си
на физическо лице и постоянен адрес *** подал до началника на РУ Монтана, към
ОД МВР – Монтана, заявление вх.№ УРИ-180800-1699 от 07.02.2022год., ведно с
приложени към него изискуеми документи по ЗОБВВПИ, съдържащо искане да му бъде
издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси към него, като посочил пистолет марка „ТТ”, калибър 7,62 мм.,
месторабота – пенсионер. Посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана,
без да обоснове необходимостта от издаване на исканото разрешение.
С писмена резолюция материалите са предадени
на служба КОС при РУ Монтана. По възложената проверка по подаденото от
оспорващия заявление, с приложените към него документи са изготвени докладни
записки от Началник участък с рег.№ 1808р - 5340/14.02.2022 г. и мл. Полицейски
инспектор с рег.№ 1808р - 5339/14.02.2022 г. до Началник РУ Монтана в които са
посочени спазените от закона изисквания свързани с проверки по отношение на
жалбоподателя в масивите на МВР, образувани заявителски материали, липсата на
противообществени прояви, престъпна дейност и осъждане. И в двете докладни
записки е предложено на жалбоподателя да не бъде издадено исканото разрешение
за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него,
като е отразено, че същият не е търговец, предприемач или бизнесмен разполагащ
или пренасящ крупни суми пари, както и не съществува реална опасност за живота
и здравето.
В изпълнение на задължението си по чл. 9, ал.
4 АПК и в частност по чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ административния орган с писмо рег.
№ 1808р-2261 от 17.02.2022 г. издадено от началник РУ Монтана, уведомил писмено
заявителя М.Ц.М. ***, че при извършената служебна проверка е установена
недостатъчна обоснованост на искането за издаване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него. Изрично е
посочена възможността на основание чл.34, ал.1-3 АПК в срок не по – дълъг от седем
дни от уведомяването, следва да изложи писмено своите искания и възражения и да
приложи конкретни данни към тях. /видно от л.8 от делото/. На 09.03.2022 г. с
мотивираща записка заведена с вх.№ УРИ 180800-3340/10.03.2022г. по описа на РУ
– Монтана, оспорващия мотивирал необходимостта от издаване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него, с това, че
повече от 30 години му е издавано разрешително, като не е имал проблеми с
носенето и съхранението му. Сочи, че през месец юни 2015г. неизвестни лица са
проникнали с взлом в къщата му, когато са разбили касата и са откраднали
законно притежавания от него пистолет, пари и ценности, като единствено
притежаваното от него оръжие до този момент му дава спокойствие. Сочи, че живее
сам, притежава ценни неща на висока стойност, които са обект на завист и злоба,
като смята, че само наличието на законно оръжие ги възпира от набези.
Въз основа на проведеното административно
производство с отразена дата 11.03.2022г. ответникът издава оспорения отказ за
издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси към него с рег.№ 1808р-8063 от 14.03.2022г. В мотивите на оспорения
индивидуален административен акт, началник РУ Монтана при ОД МВР гр.Монтана,
посочил, че заявителя, настоящ оспорващ не е посочил необходимост от
притежаването на оръжие, като в дадените допълнителни пояснения в мотивираща
записка е изложил общи доводи, които не са относими към искането му. Посочено
е, че към момента на придобиване на оръжието жалбоподателя е бил управител на
автосервиз в гр.Б*** , а понастоящем е пенсионер. Посочено е, че от приложените
от заявителя документи и изготвените докладни записки, жалбоподателя няма
основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
към него, съгласно чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.
По делото са приложени издадените разрешения
за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него с
№ 20170316285 от 21.01.2017г. със срок на валидност до 28.02.2017г. и №20170352975
от 07.03.2017г. със срок на валидност до 06.03.2022г., ведно с
административните преписки по тяхното издаване.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Разпоредбата на чл. 83, ал.5
от ЗОБВВПИ предвижда, че директорът на ГДНП на МВР или оправомощено
от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или
по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва
издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. С оглед изложеното
и предвид приложеното удостоверение УРИ 301000-6963/17.03.2021г. от Началник
сектор КАПОЧР при ОД МВР гр.Монтана издателя на акта е Началник РУ Монтана
считано от 27.11.2020г., т.е. съдът намира, че оспореният отказ от издаване на
разрешение за дейности по ЗОБВВПИ - за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси към него е издаден от компетентен орган, в
кръга на предоставените му правомощия. Издаден е от материално и териториално
компетентен орган, в случая Началник РУ – Монтана при ОД на МВР – Монтана по
постоянен адрес на заявителя. Следователно отказа е издадена от компетентен
орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК
В отказа изрично е посочено, че същият се основава на извършената проверка
от административния орган, приложените от заявителя документи и изготвените
докладни записки и с оглед
наличието на всички реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издаден в предвидената от закона форма, като при
постановяването му са изложени и съответните мотиви – фактическите и правните
основания за отказа от издаване на разрешение за дейности по ЗОБВВПИ. Изрично е посочено,
че изложените в заявлението факти не разкриват по категоричен начин необходимостта
от издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси към него. В обжалвания административен акт органът е
изложил съображения защо отказва издаване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него, като дори е отразил
издадено преди това разрешение, чийто срок е изтекъл, което е било мотивирано
от местоработата на жалбоподателя като „управител на автосервиз“, което в
настоящия случай не се твърди.
При извършената служебна проверка не се
установява при издаването на акта, административният орган да е допуснал
съществени нарушения на административно производствените правила.
Производството по подновяване срока на разрешението за носене, употреба и
съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него е регламентирано в
специалният закон – Закон за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
В чл. 87, ал. 1 от с. з. е посочено, че в едномесечен срок преди изтичането на
срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а,
следва да подаде заявление по образец за подновяване на разрешението до
директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от
документите посочени в т. 1, т. 2 и т.3 от същата правна норма, като съгласно
ал. 3 разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 83. Съответно в чл. 83 от ЗОБВВПИ е предвидено органът да проверява окомплектоваността на
документите и служебно да проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, както
и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено
престъпление от общ характер. В случая, тези действия са извършени преди
издаване на обжалваният административен акт. Указано е на жалбоподателя, че в
заявлението му не е обоснована необходимостта за продължаване срока на
разрешението му за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и
боеприпаси и е даден срок, в който жалбоподателят може да представи исканията и
възраженията си, като приложи надлежни данни за тях. Обжалваният отказ е
издаден след представяне на такива от страна на оспорващия, като видно от
съдържанието му същите са взети предвид от органа при постановяване на акта му.
Следователно не е налице и допуснато от органа административно нарушение по
реда на чл. 35 от АПК.
Преценен за съответствие с приложимия
материален закон, настоящият съдебен състав намира, че оспореният отказ е
съобразен и постановен при правилно приложение на действащите материалноправни
разпоредби.
Придобиването, съхранението, носенето и употребата
на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия са
уредени в Глава пета на
ЗОБВВПИ.
Разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10
от ЗОБВВПИ определя, че разрешения за придобиване, съхранение и/или
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават на лице,
което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели,
културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение. Цитираната разпоредба съдържа отрицателни предпоставки за издаване
на разрешение за оръжие, които важат при всички хипотези на искания за
разрешаване на дейност по глава четвърта от закона, вкл. и при подадено
заявление по реда на чл.78, ал.2 от ЗОБВВПИ. Обосноваването на основателна причина от носене и
съхраняване на оръжие е въведено, като задължителен елемент на искането за
издаване на разрешение на физическо лице по чл.76, ал.3, т.3 ЗОБВВПИ.
В случаите на издаване/подновяване на
разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си,
като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от
издаване на исканото разрешение. Процедурата и изискванията за първоначалното
издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко
следващо отправено искане, вкл. за подновяването по реда на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ. В чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал предпоставките, при наличието
на които органът по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение за придобиване на
огнестрелно оръжие, респ. да откаже да поднови срока на разрешението.
Изискванията са два вида - свързани с
личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с целта, за която
се иска разрешението (т. 10). Между страните не е спорно, че хипотезите на чл. 58, ал.
1, т. 1-9 от ЗОБВВПИ
не са налице по отношение на заявителя. Спорният въпрос е налице ли е в случая
по отношение на жалбоподателя целта, за която се иска подновяване на
разрешително.
Установявайки, че в първоначалното заявление
на М.М. не са изложени конкретни доводи за съществуването на необходимост от
притежаване на оръжие на целите посочени в чл. 58, ал.
1, т. 10 от ЗОБВВПИ и не са приложени доказателства за
съществуването на тази причина, органът, правилно е указал на заявителя, че
необходимостта му не е обоснована и му е дал срок за възражение. В допълнително
представената мотивираща записка от жалбоподателят, последният отново е
посочил, че оръжието му е необходимо, тъй като през м.юни 2015г. неизвестни
лица са проникнали с взлом в къщата му, когато са разбили касата и са
откраднали законно притежавания от него пистолет, пари и ценности, като
единствено притежаваното от него оръжие до този момент му дава спокойствие.
Сочи, че живее сам, притежава ценни неща на висока стойност, които са обект на
завист и злоба, като смята, че само наличието на законно оръжие ги възпира от
набези т. е. видно е, че изложените от оспорващия причини поради които желае да
бъде подновено разрешението му са свързани само с личността и имуществото му.
Въпреки дадената възможност оспорващият не е ангажирал доказателства
обосноваващи необходимостта от подновяване срока на разрешителното му за
носене, употреба и съхранение на късоцевно оръжие.
С нормата на чл. 83, ал. 4
от ЗОБВВПИ, законодателя в специалният закон е разпределил
доказателствената тежест между страните. По силата на същите разпоредби,
административният орган има задължение служебно да събира доказателства само
относно обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3 и дали срещу лицето има
образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер, но
няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за
исканото разрешително, респ. подновяването му. Доказателствената тежест за
установяване на наличието на изискуемите обстоятелствата по чл. 58, ал.
1, т. 10 от ЗОБВВПИ, т. е. наличие на някоя от посочените в тази
норма цели- самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели,
колекциониране, пада изцяло върху заявителя. Както вече бе посочено, в случая
на жалбоподателя е била дадена възможност да обоснове целите по посочената
норма, за който му е необходимо придобиване на късоцевно оръжие.
По аргумент от разпоредбата на чл. 83, ал.
3 от ЗОБВВПИ, административният орган е длъжен да дава указания само за
отстраняване на нередовности по заявлението, но не е длъжен да събира служебно
доказателства за неговата основателност. Административния орган служебно
изследва пригодността на заявителя да бъде субект на разрешение за
осъществяване на регламентираните в ЗОБВВПИ дейности, но не и твърдяната
необходимост като правопораждащ юридически факт за това. Законът възлага в
тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение, да докаже
необходимостта си от придобиване на огнестрелното оръжие, а в случая
необходимостта от носене на оръжие не е установена от заявителя. Не са
направени твърдения и съответно не са представени доказателства за конкретни
посегателства против личността или имуществото на заявителя или неговото
семейство при подаване на настоящето заявление, за да се направи извод за
необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. За да бъде издаден
благоприятен за молителя по съдържание административен акт е необходимо да се
установи основателна причина по смисъла на ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение,
което в конкретния случай не е установено, а твърдяната такава касае предходна
издадено разрешително. Не са налице данни, които да установяват, че лицето се
намира в опасност за живота и здравето си, която да обоснове необходимостта от
притежание и носене на оръжие за самоохрана. Още повече, че охраната на живота
и здравето на гражданите се извършва от правозащитните органи и жалбоподателят
може да се защити и с други средства. Също така, предотвратяването на
потенциални посегателства върху имуществото на жалбоподателя, не може да
мотивира издаване на разрешение, тъй като заплахата от действия с такъв
характер съществува хипотетично за всеки гражданин. Съответно разширяването на
тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на бъдещи вероятни, но
несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и
би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване
на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно
оръжие.
Без правно значение за законосъобразността
на оспорения акт е фактът, че на жалбоподателя е било вече издавано разрешение
за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. При всяко
сезиране на органа с искане за издаване на разрешителното, административният
орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на
положителните предпоставки, определени в закона. Наличието на предходно
издадено разрешително не освобождава заявителя от задължението да представи и
да докаже при всеки случай, с всяко следващо заявление, наличието на
обстоятелствата за издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на
оръжие. Законът не въвежда различни условия, на които следва да отговаря лицето
в случаите, в които вече му е било издавано такова разрешение за предходен
период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешение за
дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено
искане, включително за подновяването по реда на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ. Противното би означавало, че разрешението не следва да е
скрепено със срок. Не съществува законово задължение за органа при вече
издавано разрешение задължително да продължава срока му на действие. Законът не
борави с понятието продължаване срока на издадено вече разрешително, поради
което при подадено искане следва да се спазва процедурата по издаване на
разрешението. В действителност жалбоподателят отговаря на всички останали
предпоставки на закона, представил е необходимите документи за това, но в
конкретния случай с оглед данните по делото не се установява и доказва
наличието на основателна причина, каквато изисква законът и чиято тежест е
вменена именно на заявителя. В случая административният орган действа в
условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелства, посочени в
цитираната по-горе разпоредба, са предпоставка да бъде отказано издаването на
разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия.
В изпълнение на нормативно уредените си задължения административният орган е
извършил конкретна преценка, дали към конкретния момент са изпълнени всички
законови предпоставки, за издаване на исканото разрешение, поради което е
постановил един обоснован и законосъобразен акт.
Мотивираният отказ е съобразен и с целта
на закона, а именно да не се допуска безразборно съхранение, носене и употреба
на огнестрелни оръжия, които са предмети с изключително висока степен на
обществена опасност, можещи да засегнат живота и здравето на множество
граждани.
По изтъкнатите съображения настоящият
съдебен състав приема, че оспорения административен акт е издаден от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същият е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри съдебен
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Ц.М. ***
против отказ с рег. №1808р-8063 от 14.03.2022год. издаден от Началник РУ –
Монтана, с който на основание чл.83, ал.5 във вр. чл.58, ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ
се отказва да бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси към него, поради липса на основателна причина,
която по несъмнен начин обосновава издаване на разрешение за съхранение, носене
и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него за самоотбрана, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: