Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Л., 01.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав
в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при
секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като
разгледа докладваното от съдията НАХД №1053 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, съобрази:
С наказателно постановление № 427264-0205353 от
08.04.2019 год. на Живко И. Адамов – Началник на Отдел „Оперативни дейности”
Велико Търново в ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018
г., на „МКВ“ ЕООД с
ЕИК *********със седалище и адрес на управление гр.Л., ул. Х ***, ет.5, ап.10,
представлявано от С.С.Ц. с ЕГН ********** на основание чл.185 ал.2
изр.1-во, презл.2-ро от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.7
ал.1 във вр. с чл.3 ал.8 от Наредба №Н-18/13.12.2006 на МФ.
Недоволен от наказателното постановление останал
жалбоподателят „МКВ“ ЕООД,
представлявано от С.С.Ц., който го обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Твърди,
че постановлението е индивидуален административен акт, постановено на база проведена
проверка и съставен АУАН за нея. Счита, че макар привидно, в действията на
държавния орган да присъстват всички стъпки и белези на административно
производство, то при внимателен преглед се забелязват нарушения на материалния
и процесуалния закон. Сочи, че според изискванията чл.57 на ЗАНН следва
Наказателното постановление да има всички изброени реквизити от алинея 1 от
точка 1 до 10, като в изпълнение на чл.57 ал.1 т.6, в наказателното
постановление следва да се упоменат законовите разпоредби, които са нарушени
виновно, а в момента на проверката, дружеството не нарушава виновно посочената
в НП разпоредба. Твърди, че не са извършили посоченото нарушение, нито пряко,
нито като акт на бездействие. Заявява, че е нарушена процедурата на чл.40 от ЗАНН. Изтъква, че се наблюдава грешна правна квалификация и съществено
нарушение на правото му на защита, на административно производствените правила,
което препятства възможността да разбере в какво точно нарушение е обвинен.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован,
не изпраща представител. Не се явява и упълномощеният адв. Г.П. от ЛАК, като не
вземат и допълнително становище по жалбата.
Ответникът – ТД на НАП гр. Велико Търново, редовно
призован, не изпраща представител. По електронната поща, юрисконсулт Д.И. изпраща
писмени бележки, като оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, макар същата да е допустима като подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН и от надлежна страна. Сочи, че по време на съдебното следствие по безспорен
начин се доказва, че атакуваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице,
че административно-наказателното производство е протекло правилно и
законосъобразно, че АУАН, видно от събраните писмени и гласни доказателства е
съставен и предявен на 06.03.2019г. – факт, който кореспондира с показанията на
актосъставителя Л.Ж. и свидетеля по констатиране на нарушението и съставяне на
АУАН И.Д.. Изтъква, че АУАН е подписан
от г-н Ц., след като той се е запознал със съдържанието му, както и със
същността на нарушението, както и че доказателство за осъществените от органите
по приходите действия се съдържа в изготвените и подписани от тях официални документи,
които имат доказателствена тежест, предвидена от закона. Излага, че нито при
подписването и предявяването на АУАН, нито в срока по чл.44 ал. 1 от ЗАНН е
депозирано възражение, а на жалбоподателя е била гарантирана процесуалната
възможност да реализира правото си на защита, което изключва наличието на
съществено процесуално нарушение в тази част на производството. Сочи, че при
наличието на изрично регламентирано императивно задължение да монтира и въведе
в експлоатация фискално устройство, вградено в автомата на самообслужване
/ФУВАС/ с изградена дистанционна връзка с НАП, чрез което да отчита всяка
извършена продажба с визуализация на фискалния бон, регистриращ продажбата на
дисплей, задълженото лице не е изпълнило повелята на закона. Изтъква, че при
извършена контролна покупка от страна на проверяващия екип на 1 /един/ брой
„кафе еспресо“ на стойност 0.40 лв., заплатена с монета от 1.00 лв. от И.И.Д. -
член на проверяващият екип, кафе-автоматът предоставил напитката, върнал ресто,
но не визуализирал фискална касова бележка, т.е. на кафе автомата към момента
на проверката, не е бил монтиран ФУВАС, а от автомата са се предлагали за
продажба топли напитки, безалкохолни напитки, вафли, кроасани и солети. Излага,
че за установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена
проверка № 0372035/05.03.2019г. на основание чл.110 ал.4 във вр. с чл.50 ал.1
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Твърди, че административнонаказващият
орган е взел предвид всички факти и обстоятелства при разглеждането на
преписката и е намерил налице обосновани предпоставки за налагането на
санкционен режим за извършеното нарушение. Излага, че местоположението на
търговския обект, работното му време, популярността му сред широк кръг
възрастови групи, предлагането на разнообразие от артикули - всички те са
комплексно обосноваващи значимостта на търговския обект и обема на
упражняваната дейност, а от анализа им се налага изводът, че стопанисваният от
търговеца обект е с потенциална възможност за реализиране на значителни
обороти, поради което налагането на санкция е необходимо, тъй като установеното
нарушение - неиздаване на ФКБ за всяка продажба, накърнява съществено държавния
интерес и фискалната политика на държавата и причинява значителни и трудно
поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените в обекта
продажби, а като последица се явява неправилното определяне на реализираните
доходи на стопанисващия го търговец, както и, че се препятства присъщата
контролна дейност на приходната администрация. Допълва, че освен това, се
препятства и упражняването на законното право и задължение на купувача да
получи ФКБ. Излага, че административнонаказващият орган е взел обосновано
решение за налагане на санкция за извършеното нарушение, установено по
надлежния ред, че АУАН сочи откритите от органа по приходите нарушения и едва
във фазата на разглеждане на преписката от административнонаказващия орган,
същият взема решение, дали да наложи санкция, след което обоснова и размера й,
за кои нарушения и защо, както и дали да не приложи режим на отправяне на
предупреждение в писмен или устен вид, че административнонаказващият орган
определя размера на санкцията съобразно преценката си и за значимостта на
нарушението, а от друга страна, функциите на служителите на НАП не се изчерпват
само с проверки за установяване спазването на закона, а основната функция на
екипа на Агенцията всъщност е да бъде партньор на клиентите си и да ги подкрепя
в процеса на изпълнение на данъчните и осигурителните им задължения. Изтъква,
че в процесния случай, АУАН е съставен за неиздаване на ФКБ за контролната
покупка на проверяващия екип, като за извършеното нарушение, на дружеството е
наложена и охранителна мярка „запечатване на обекта“, която по същността си не
представлява санкция, а е допълнителен начин за въздействие върху нарушителя с
цел да му се предостави възможност да организира дейността си в съответствие
със закона и да предотврати поредица от нарушения от същия вид. Предвид
изредените по-горе съображения, моли съда да постанови решение, с което да
потвърди обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото писмени доказателства, от
показанията на свидетелите Л.С.Ж. и И.И.Д. и от становището на процесуалния
представител на ответника по делото, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 06.03.2019 г. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение с бланков номер №0205353 от свидетелката Л.С.Ж. в
присъствието на свидетеля И.И.Д. срещу „МКВ“ ЕООД с ЕИК *********с адрес гр.Л., ул. Х ***, ет.5,
ап.10, представлявано от С.С.Ц. с ЕГН ********** за това, че при извършена проверка на 05.03.2019г. на търговски обект по
смисъла на параграф 1 т.41 от ДР на ЗДДС - кафе-автомат за топли напитки на
самообслужване - вендинг автомат, находящ се в гр.Л., ул. Хан Кубрат №4,
монтиран на първия етаж на административна сграда, собственост на „ЧЕЗ“
АД, експлоатиран от „МКВ“ ЕООД с ЕИК *********е
установено, че ЗЛ, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006г. на
МФ, не е изпълнило задължението си да монтира и въведе в експлоатация фискално
устройство, вградено в автомат на самообслужване /ФУВАС/ с изградена
дистанционна връзка с НАП, чрез което да отчита всяка извършена продажба с
визуализация на фискален бон, регистриращ продажбата на дисплей.
При извършена контролна покупка от страна на проверяващия екип
на едно „кафе еспресо“ на стойност 0.40 лв., заплатено с монета от 1.00 лв. от И.И.Д.
- член на проверяващият екип, кафе-автоматът предоставя напитката, връща ресто,
но не визуализира фискална касова бележка. Към момента на проверката, на
автомата няма монтиран ФУВАС, с което е нарушен състава на чл.7 ал.1 от Наредба
Н-18/2006г. на МФ във вр. с чл.3 ал.8 от същата наредба.
Проверката е документирана с протокол за извършена проверка №
0372035/05.03.2019г. В акта не е вписано
възражение.
Въз основа на акта за нарушение е постановено
обжалваното наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административнонаказателната преписка,
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и без противоречиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
С
оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 год. на Изпълнителния директор на НАП.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При
извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира
допуснати съществени процесуални нарушения.
В АУАН и НП не е посочена дата на извършване на
нарушение, а е посочена само датата, на която е извършена проверката, т.е. е
било констатирано същото. Съгласно чл.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
обекта, т.е. това е и датата на извършване на вмененото нарушение. По делото
липсват каквито и да било доказателства кога провереният вендинг автомат е бил
въведен в експлоатация, поради което датата на извършване на нарушението не
може да се изведе дори логически.
Коректното посочване на дата на извършване на
нарушението е не само един от задължителните реквизити на АУАН и НП съгласно
чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, но е и една от най-съществените гаранции за правото на
защита на нарушителя, който следва да знае кога се твърди, че е извършил
нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да
ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното
административно нарушение. Освен това е предпоставка както относно съобразяване
елементите от конкретния фактически състав и действащата към момента нормативна
уредба, така и предвид законоустановените давностни срокове по чл.34 ал.1 и 2 от ЗАНН.
Административно наказателното производство е формален
процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените
такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на
административно наказание.
С оглед изложеното, съдът приема, че при издаване на
наказателното постановление, административно наказващия орган е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 427264-0205353 от
08.04.2019 год. на Живко И. Адамов – Началник на Отдел „Оперативни дейности”
Велико Търново в ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018
г., с което на „МКВ“ ЕООД, ЕИК
*********с адрес гр.Л., ул. Х ***, ет.5, ап.10, представлявано от С.С.Ц.
с ЕГН ********** на основание чл.110 ал.4 във вр. с чл.50 ал.1 от Данъчно
осигурителния процесуален кодекс е наложена административна санкция –
имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за извършено
нарушение на чл.7 изр.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 на МФ като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: