№ 221
гр. Кърджали, 11.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Марияна М. Суркова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело №
20215140100745 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от ПР. АЛ. Й. против "И.А.М." АД и
"Ф.Б." ЕООД, в която се твърди, че е страна по Договор за паричен заем №
***********, подписан с ответното дружество "И.А.М." АД, а с ответника
"Ф.Б." ЕООД, ЕИК: *********, е сключила Договор за предоставяне на
поръчителство във връзка със сключения договор за заем № ***********.
Счита, че договор за заем № ***********, както и клаузите съдържащи се в
чл.2 от договора за паричен заем ***********, съгласно който трябва да
върне сумата по кредита в размер на 800.00 лева, при ГПР 49,01%, годишен
лихвен процент 40.00 % при срок на кредита от 6 месеца, или общо с
договорната лихва по погасителния план за срока на договора 895.86 лева и
чл.4 от договора за паричен заем № ***********, вследствие на който член е
сключен Договор за предоставяне на поръчителство № *********** и
съгласно който трябва да заплати на "Ф.Б." ЕООД сумата от 568.14 лева,
платими разсрочено на вноски, всяка от която в размер на 94.69 лева са
нищожни, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9
и т.10 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да обяви нищожността на Договор за паричен
заем № ***********, сключен между П.Й. и ответното дружество "И.А.М."
1
АД на основание противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/
и поради неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22
от ЗПК. В условията на евентуалност, при неуважаването на главния иск,
моли, съда да прогласи нищожността на клаузите съдържащи се в чл.2 от
договора за паричен заем № ***********, на чл.4 от договора за паричен заем
№ ***********, вследствие на който член е сключен Договор за предоставяне
на поръчителство № ***********, като моли да се прогласи и нищожността
на Договор за предоставяне на поръчителство № ***********, поради
противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че
са сключени при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с
чл. 22 от ЗПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника "Ф.Б."
ЕООД, с който счита предявените искове за неоснователни, поради което
моли, съда да ги остави без уважение. Излага подробни съображения по
същество на спора. Претендира разноски в производството. Прави
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от страна на
ищцата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника
„И.А.М." АД, с който счита предявените искове допустими, a по същество за
изцяло неоснователни, поради което моли, да бъдат оставени без уважение.
Претендира разноски в производството. Прави възражение за прекомерност
на претендираното възнаграждение от страна на ищцата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна
страна:
По делото е признато за безспорно, че между ПР. АЛ. Й. и "И.А.М."
АД е сключен Договор за паричен заем № *********** от 21.11.2019 г., както
и че между ПР. АЛ. Й. и "Ф.Б." ЕООД, ЕИК: *********, е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство № *********** от 21.11.2019 г.
Видно от представения по делото Договор за паричен заем №
*********** от 21.11.2019 г., заемодателя "И.А.М." АД предава в
собственост на заемателя заемна сума от 800 лв., която заемателя П.Й. се
задължава да върне за срок от 6 месеца, на 6 месечни вноски, всяка в размер
на 149.31 лв. Съгласно чл.6 от договора, фиксирания годишен лихвен процент
по заема е в размер на 40%, като съгласно чл.8 от договора, ГПР е 49.01%.
2
Съгласно чл.4 от договора, заемателят се задължава в срок от три
дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица-поръчители,
всяко от които да отговаря на следните изискавания: да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер
на трудовото му възнаграждение да е над 1000 лв.; да работи по безсрочен
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с "И.А.М." АД; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има – кредитната му история в ЦКБ към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от "редовен"; поръчителят подписва договор за
поръчителство; 2/банкова гаранция с бенефициер-заемодаеля, за сумата по
чл.2, т.7 от договора, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора; 3./одобрен от заемодателя дружество-
поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Видно от представения договор за предоставяне на поръчителство
№ *********** от 21.11.2019 г., сключен с "Ф.Б." ЕООД, потребителят П.Й.
възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с
"И.А.М." АД, по силата на който да отговора солидарно с потребителя за
задълженията му договора за заем, както и за всички последици от
неизпълнението му. За поемане на посоченото задължението потребителя
дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 568.14 лв., платимо
разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 94.69лв., дължими на
падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем,
сключен с "И.А.М." АД.
Съдът е сезиран с главен и евентуален иск с правно основание чл.26,
ал.1, предл.3 от ЗЗД
Съгласно разпределената доказателствена тежест, в тежест на ищеца
е да установи наведените твърдения относно наличие на нищожност, поради
накърняване на добрите нрави и поради противиречие с разпоредбите на ЗПК
на Договор за паричен заем № *********** от 21.11.2019 г., респективно на
клаузите съдържащи се в чл.2 и чл.4 от договора за паричен заем, както и
наличие на предпоставките за прогласяване на нищожността на Договор за
предоставяне на поръчителство № *********** от 21.11.2019 г.
Съдът намира, че ищеца установи в условията на пълно и главно
3
доказване подлежащите на доказване факти, съобразно разпределената
доказателствена тежест, поради което предявения иск за прогласяване на
нищожност на договор за паричен заема се явява основателен и следва да се
уважи.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В чл.8 от процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 49.01%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част
от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "Ф.Б." ЕООД,
което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
4
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение
на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се
установява, че "И.А.М." АД е едноличен собственик на капитала на "Ф.Б."
ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. При служебно
извършена справка в Търговския регистър се установява, че "И.А.М." АД е
едноличен собственик на капитала на "Ф.Б." ЕООД от дата 03.07.2017 г., т.е.
към датата на сключване на процесния договор за заем -21.11.2019 г., тези
обстоятелства са били налице.
В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на
поръчителство, "И.А.М." АД е овластено да приема вместо поръчителя "Ф.Б."
ЕООД възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от уговорения
начин за плащане на възнаграждението по договора за поръчителство-в полза
на "И.А.М." АД.
От представения договор за заем и договор за поръчителство се
установява, че са сключени на една и съща дата -21.11.2019 г., като съгласно
чл.2 от договора за поръчителство, същия влиза в сила, в случай, че
поръчителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 или чл.4, т.2 от
Договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение –
поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Както бе
посочено и по-горе условията, на който следва да отговаря поръчителя са
изключителни завишени. Съдът намира, че условията, на който трябва да
отговарят поръчителите, както и изключително краткия срок за предоставяне
на поръчителство и банкова гаранция- 3 дни от подписаване на договора,
реално поставя заемателя в невъзможност да представи обезпечение
посредсвом възможностите посочение в чл.4.т.1 и т.2 от договора за заем и
единствената възможност за заемателя е предоставяне на обезпечение по т.3
от чл.4 от договора за заем, а именно, чрез одобрено от заемателя дружество
–поръчител, което предоставя гаранционни сделки, в случая "Ф.Б." ЕООД.
Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита води до
извод за липса на доброволност и възможност при избора на обезпечение, а
от формулировката им става ясно, че потребителят, следва да обезпечи
5
договора като сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено
от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до
извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Освен това самият договор за заем е сключен в разрез с целта по чл.
2 от ЗПК, при неизгодни за потребителя условия, които икономически по-
силната страна е наложила - предоставяне на обезпечения, различни по вид и
със значително завишени изисквания, с единствена цел сключването на
договор за предоставяне на поръчителство, и то с избрано от нея лице, като
възнаграждението на поръчителя да се администрира също от нея. Нещо
повече - със сключване на договора за предоставяне на поръчителство се цели
заобикаляне и на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, т. к. сумите, платени като
възнаграждение за "поръчителството", в крайна сметка се инкасират от
"И.А.М." АД, поради това, че последното е едноличен собственик на
капитала на "Ф.Б." ЕООД. Затова договорът за предоставяне на
поръчителство не следва да се разглежда като отделен такъв, а като част от
договора за заем (потребителски кредит), което от своя страна означава, че
"възнаграждението" за поръчител е умишлено обособено като отделно
вземане, привидно условно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. По този
начин се оскъпява кредита и се преследва забранена от закона цел
неоснователното обогатяване на кредитора. Казаното води до еднозначния
извод, че като не е включил възнаграждението за поръчителя, кредиторът е
нарушил изискванията на закона и договорът за потребителски кредит е
недействителен – съгл. чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 1-4, чл. 22 и чл.
23 от ЗПК, а заемателят не дължи останалите вземания по него, в т. ч. за
договорна лихва и възнаграждение за поръчител, освен чистата стойност на
заема, т. е. 800 лв.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит
и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от сключването на договора за
6
поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с
изричната уговорка за овластяване на "И.А.М." АД да приема вместо
поръчителя "Ф.Б." ЕООД възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение
на поръчителя за обезпечаване вземанията на "И.А.М." АД по процесния
договор за паричен заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита.
От заключението на неоспорената по делото съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че в случай, че в договорения процент на разходите
се включи възнаграждението за предоставеното поръчителство, ще се
получат следните данни: общо дължими по кредита: 1464 лв., размер на
кредита-800 лв., дължима лихва-95.86 лв., по договор за поръчителство-
568.14 лв., ГПР-120%, увеличение с 71.02%
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за
да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради
което доводите на жалбоподателя в обратен смисъл се явяват неоснователни.
Наред с това в договора е следвало да се посочи размера на лихвения
процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и
7
сумата по договора за поръчителство, която сума е нищожна, а реално е
сигурна печалба за кредитора. Следователно месечният лихвен процент няма
да е 40.00%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него
участва и вземането по договора за поръчителство.Нарушен е чл.11, ал.1, т.9
ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
С оглед изложеното, искът на ищцата срещу ответника "И.А.М." АД се
явява основателен и следва да се уважи.
С оглед на изложеното и уважаване на главния иск, съдът намира, че не
следва да се произнася по евентулано съединия иск, в това число не следва да
се произнася по искането за прогласяване на нищожност на договора за
поръчителство. Следва да се отбележи, че договорът, сключен между
потребителя и "И.А.М." АД, и договорът, сключен между потребителя и
"Ф.Б." ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство
поради естеството на правоотношенията.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищцата
има право на разноски. На процесуалния представител на ищцата следва да се
присъди, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 300 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита пред настоящата
инстанция.
Доколкото ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и
разноски на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът "И.А.М." АД следва
да бъде осъден да заплати в полза на Държавата- бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС- Кърджали сума в общ размер 147 лева, от който 50 лв. за
дължима държавна такса и 97 лв. заплатеното от бюджетните средства на
съда възнаграждение на вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
по иска на ПР. АЛ. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Кърджали,
8
бул. Б. №************ срещу "И.А.М.” АД, ЕИК: ***************, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. **************,
представлявано заедно и поотделно от Г.Т.Т. и А.В.М. като противоречащ на
чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 ЗПК, Договор за паричен заем №
*********** от 29.11.2019 г. г., сключен между ПР. АЛ. Й., ЕГН: **********,
и "И.А.М.” АД, ЕИК: ***************.
ОСЪЖДА "И.А.М.” АД, ЕИК: ***************, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. **************, представлявано заедно
и поотделно от Г.Т.Т. и А.В.М. да заплати на адв. М.В. М., ЕГН: **********,
с адрес на кантора: гр.Пловдив, ***************., на основание чл. 38, ал. 2
ЗА, сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна защита пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА " И.А.М.” АД, ЕИК: ***************, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. **************, представлявано заедно
и поотделно от Г.Т.Т. и А.В. да заплати в полза на Държавата- бюджет на
съдебната власт, по сметка на РС- Кърджали сума в общ размер на 147 лева,
представляваща дължима държавна такса и разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
9