Определение по дело №600/2018 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1735
Дата: 1 юни 2018 г.
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20187050700600
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

№ ......./……………………………..2018г., гр.Варна                                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна, в закрито заседание на тридесет и първи май , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : Е. ЯНАКИЕВА         

    като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 600/2018г., по описа на Административен съд гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.             Образувано е по подадена искова молба от „ПОЛИМЕРИ“АД , в която е предявен иск срещу Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Варна, за присъждане на обезщетение в размер от 136351.69лв., представляващи размер на нанесени имуществени вреди, причинени от отменен по съдебен ред административен акт.

В заседанието, проведено на 25.05.2018г., по въведено от ответника оспорване по реда на чл.193 от ГПК на документ, находящ се на л.18 от делото и представляващ платежно нареждане от „Уникредит Булбанк“АД клон Габрово от 04.03.2015г., съдът се произнесе с определение, с което оспорването бе допуснато.

Посоченото протоколно определение, следва да бъде отменено, поради констатирано наличие на предпоставките на чл.253 от ГПК, а именно грешка. Видът на посоченият документ е частен свидетелстващ. Свидетелстващите документи са изявления за знание на факти с правно значение. Тези факти се. За разлика от диспозитивните документи съдържащото се в тях изявление е за знание и то няма смисъл само по себе си – то не е онзи юридически факт, заради който документът е бил създаден. Свидетелските документи служат само за отражение на юридическия факт, заради който се създават и който се намира извън тях. Съдържанието на тези документи следователно не е решаващо – не включва някакво разпореждане на издателя им; тяхното съдържание е само инструментарно – единствено за възпроизвеждане от издателя им на стоящи извън тях юридически факти. Поради гореизложеното в неговата съвкупност, частните свидетестващи документи не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът не е обвързан с такава поради липсата й, и с оглед това не подлежат на оспорване по реда на чл.193 на ГПК. Доказателствената сила на тези документи се преценява от съда според вътрешното му убеждение и при преценка на всички, ангажирани по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност. Мотивиран от посочените доводи, съдът намира, че като е приел оспорването по реда на  чл.193 от ГПК, е допуснал грешка в определението си, което на осн.чл.253 от ГПК е допустимо да бъде отменено от съда.

Извън гореизложеното, в молба вх.№ 9884/31.05.2018г., ответника, чрез представляващия по закон е въвел нови доказателствени искания, а именно да се изиска от трето лице- Банка „ЦКБ“АД извлечение от банковата сметка на Мая Андреева Андреева за периода 01.03.2014г. до 03.11.2014г.; да се изиска доказателство, че на 04.03.2015г.  по гореописаната банкова сметка ***.Андреева е преведена чрез „Уникредит Булбанк“ клон Габрово сума в размер от 102130.04лв.; Име/Имена на титуляр /титуляри на цитирана в искането банкова сметка ***/лицата, които могат да се разпореждат със същата сметка. В молбата са отправени и искания ТД на НАП  Варна да представи ГДД за 2016г. и съответните приложения за облагане на доходите на физическите лица, получени през 2015г. от Мая А.Андреева, както и Декларация-образец 1 и образец 6 за 2016г., подадени от Мая А.Андреева, относно включването на частта от хонорара в размер от 102 130.04лв. в осигурителния доход на адвоката.

Съдът, за да прецени относимостта  на доказателствените искания в цитираната молба съобрази, че в заседанието, проведено на 25.05.2018г., процесуалният представител на ищеца се позовава на въпросното платежно нареждане, което е датирано от 04.03.2015г. Тоест не въвежда твърдение, че е извършено плащане преди този период или в хода на АНХД№ 29/2014г. по описа на ДРС, приключило с решение №61/09.06.2014г. Поради безспорността на обстоятелството, че плащането е извършено след приключване на въззивното производство, съдът приема за безпредметни отправените три доказателствени искания, насочени към трето лице- Банка „ЦКБ“ АД.

Така също не е от значение за производството какви суми извън процесната са постъпвали по сметката на Мая А.Андреева  за периода 01.03.2014г. до 03.11.2014г., поради което и е неотносимо извлечението по сметката й за този период.

Като доказателство за извършено плащане на претендираната сума, ищецът представя платежното нареждане, издадено от „Уникредит Булбанк“ клон Габрово. А както бе пояснено по-горе, недопустимо е оспорване на съдържание на частен документ, поради липсата на презумптивна доказателствена сила.

 

По отношение на вторият адресат на запитването- ТД на НАП-Варна, съдът съобрази следното:

Вписванията в данъчните декларации представляват данъчна и осигурителна информация по арг. на чл.72 от ДОПК. Въпреки това, законът в разпоредбата на чл.74 ал.2 т.2 от ДОПК, допуска по акт на съда, тя да бъде разкрита, извън производството по чл.75 от ДОПК. Независимо от този разрешителен режим, следва да бъде отбелязано, че в данъчните декларации, видно от утвърденият от НАП образец за 2016г., не се посочва всеки приход по отделно, а сумарно- като данъчна основа. Поради това, съдът приема, че от съдържанието на данъчната декларация и декларации обр.1 и 6, не може да се установи дали в декларираните обстоятелства е включен и въпросният приход от 102 130.04лв. Извън това, известно и на ответника е, че данъчните задължения, както и тези за осигурителни вноски се установяват в ревизионно производство, състояло се по реда на ДОПК. Косвен контрол на данъчните задължения на адв.Андреева в това производство е недопустимо да се извършва с цел да се установи дали е декларирала приход в размер от 102 130.04лв.

В обобщение на гореизложеното, посочените в молба вх.№ 9884/31.05.2018г. доказателствени искания, следва да бъдат отхвърлени.

Така мотивиран,     съдът

 

 

 

                   О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 25.05.2018г., с което  е допуснато оспорване по реда на чл.193 от ГПК на документ, находящ се на л.18 от делото и представляващ платежно нареждане от „Уникредит Булбанк“АД клон Габрово от 04.03.2015г., както и протоколните определения, с които е дадена възможност на ответника да ангажира доказателствени искания,     сочещи на неистинността на документа, както и в 10 дневен срок да представи молба по реда на чл.192 от ГПК с формулирани въпроси към трето, неучастващо в производството лице „Уникредит Булбанк“АД клон Габрово.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания, формулирани в молба вх.№ 9884/31.05.2018г. от представителят по закон на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :