Р Е Ш Е Н И Е № 366
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 13.12.2018 г .
Пловдивският
апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 09. 11. 2018 г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря К. Митева, като
разгледа докладваното от съдия СПАСОВ, т. дело № 528 описа на ПАС за 2018 г., установи следното:
Производство по
чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото
е започнало по изходяща от „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
гр. С., ул. „Г.И.” № ** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 127/
2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение № 125 от 08.05.2018 г.,
с което е отхвърлен предявеният от „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
гр. С., ул. „Г.И.” № ** против „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
гр. П.б., ул. „И.в.” № * и „Е.А.Д.“ ЕАД,
*** иск за установяване несъществуването на вземане на „Е.А.Д.“ ЕАД към „Ф.“
ЕООД /в несъстоятелност/ за неустойка в размер на 1 799 363,60 лв. по
предварителен договор от **********г. предявено и прието по т. 10 в обявения на
13.07.2016г. списък в ТР при АВ, а
„К.Т.Б.“ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. С., ул. „Г.И.” № ** е осъдена да заплати
от масата на несъстоятелността на „Е.А.Д.“ ЕАД, ***, направените по делото
разноски в общ размер на 347 лв., а по сметка на Старозагорския окръжен съд
17 993, 64 лв. държавна такса.
В жалбата е направено
подробно изложение за незаконосъобразност и неправилност на решението, поискана
отмяната му и уважаване на иска.
Въззиваемите
страни намират жалбата за неоснователна.
Синдикът на „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/ изразява същото становище.
Съдът след като
се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за
установено следното:
На 15.05.2017 г. в Старозагорския
окръжен съд е постъпила изходяща от „К.Т.Б.“ АД /в
несъстоятелност/ искова молба.
В обстоятелствената част на същата става реч, че Банката е
кредитор в производството по несъстоятелност на „Ф.“ ЕООД и на това основание с
оглед разпоредбата на чл. 649, ал.1 от ТЗ
имала право да предяви иск за недействителността на прието от синдика на
„Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с обявения в ТР на 13.07.2016 г. списък на приети
вземания под № 10 такова на „Е.А.Д.“ ЕАД, *** в размер на
1 799 363,60 лв., представляващо
неустойка по предварителен договор от **********г.
Във връзка с изложеното е споменато, че с молба вх. № 12 535
от 01.10.2015 г. „Е.А.Д.“ ЕАД е посочило, че вземането му към несъстоятелния
длъжник произтичало от сключен с него предварителен договор за продажба на
недвижим имот, по който „Ф.“ ЕООД е продавач. Договорената продажна цена по
същия била 4 600 000 евро. В него основно условие за сключване на
окончателен договор било изискването имотът да е чист от тежести и описаните в
същия договорни ипотеки да бъдат заличени. По тази причина дружеството продавач
се задължило до 15.10.2014 г. да предприеме необходимите действия за заличаване
на същите. Уговорили се, че то следвало да
предостави на купувача „Е.А.Д.“ ЕАД до 30.11.2014 г. всички необходими
за изповядване на сделката по нотариален ред документи вкл. и оригинално
удостоверение за липса на тежести. Споменава се, че страните се договорили, че
при забава от страна на продавача да предостави тези документи повече от 15 дни
била предвидена възможност купувачът да развали договора на основание чл. 87 от ЗЗД и с оглед на това да претендира неустойка в размер на 20 % от продажната
цена т.е. сумата от 920 000 евро.
По повод на така
изложената фактическа обстановка в молбата от 01.10.2015 г. било посочено, че „Ф.“
ЕООД не изпълнило споменатите ангажименти и на 01.12.2014 г. „Е.А.Д.“ ЕАД
изпратило нотариална покана да му предостави в 10 дневен срок от получаване на
същата оригинално удостоверение за липса на тежести върху имота. Със същата
било отправено и едностранно изявление за развяване на договора считано от
17.12.2014 г. ако в дадения 10 дневен срок не се представят доказателства за липса на тежести. Сочи се,
че поканата била получена на 05.12.2014 г. и дадения срок задължението на
продавача не било изпълнено. На това основание според „Е.А.Д.“ ЕАД
предварителният договор бил развален от 16.12.2014 г. и в патримониума му
възникнало вземане за неустойка в размер на 920
000 евро.
По повод на така приетото вземане от страна на ищеца е
посочено, че предварителния договор не бил търговска сделка по отношение на
продавача при условие, че дейността му по занятие не включвала продажба на
имоти.
Излагат се
доводи за съмнителност на сделката поради липса на капаро, с което същата се
отличавала от обичайните сделки от този тип. В тази връзка е направен и извод
за безвъзмездност на същата.
Изложени са и твърдения, че всички представени с молбата от 01.10.2015 г. документи за установяване
на вземането били частни.
Направено е и заключение, че приетото вземане е такова за
неустойка, за чието установяване по основание и размер е нужно провеждане на исково
производство, в което да се разгледат възражения за действителността на договора,
за давност, за противоречие на уговорката за неустойка с добрите нрави и т.н.
В тази връзка е
посочено и че вземането в изготвения от синдика списък на приетите вземания не
било конкретизирано относно момент на възникване и период на начисляване на
неустойката. Споменава се, че то било прието без от страна на дружеството
претендиращо съществуването му да са представени доказателства за платена цена
по сделката. В тази връзка е направено и твърдение, че синдикът не притежавал
правомощия да приема вземания, по които липсвали доказателства за извършена
насрещна престация, а такива за унищожение на договори от този тип.
На база така изложеното е отправено искане до съда да се
признае за НЕДЕЙСТВИТЕЛНО приетото от синдика със списъка обявен в ТР на
13.07.2016 г. под № 10 вземане на „Е.А.Д.“
ЕАД за неустойка в размер на 920 000 лв. дължима по предварителен договор
от **********г.
По повод на тази искова молба Сз ОС е приел, че не са
посочени ответници и адресите им, че няма цена на иска, а и че има противоречия
между обстоятелствена част и петитум. По тази причина с разпореждане от
23.05.2017 г. тя е била оставена без движение за отстраняване на тези
нередовности.
С молба от
09.06.2017 г. те са били отстранени.
В нея изрично е
посочено, че исковата претенция е насочена против „Ф.“ ЕООД /в
несъстоятелност/, ЕИК ********* и „Е.А.Д.“ ЕАД, ***. Споменато е също, че
цената на иска е стойността на приетото от синдика вземане. Уточнено е, че
предявеният иск е установителен по чл. 694 от ТЗ, като се твърди, че приетото
вземане на „Е.А.Д.“ ЕАД несъществува и не може да бъде предмет на принудително
събиране в производството по несъстоятелност по изложените в първоначалната
искова молба причини. Съответно е направено и преповтаряне на някои от тях.
Така отново е споменато, че вземането не съществува поради това, че предварителния договор не е търговска сделка
и няма достоверна дата. Посочено е също, че дори той да е действителен то не
било ясно как е начислена неустойката и не е отговорено на въпроса дали не е прекомерна.
Изложени са и
факти обуславящи наличието на интерес от предявяване на иск по чл. 694 от ТЗ.
Посочено, че списъкът е обявен на 13.07.2016 г. в ТР, в предвидения в ТЗ срок е
подадено възражение срещу приетото вземане на „Е.А.Д.“ ЕАД , а с определение от
28.04.2017 г. то е оставено без уважение.
С оглед на това
уточнение е заявено, че искането към съда е да се признае за несъществуващо
вземането на „Е.А.Д.“ ЕАД.
Съдът е приел,
че с това уточнение нередовностите на исковата молба се отстраняват, на
основание чл. 694, ал.4 от ТЗ е конституирал като участник в производството,
синдикът на несъстоятелното дружество и е разпоредил препис от исковата молба и
уточнението към нея да се връчат на синдика и другите двама ответници за
отговори в двуседмичен срок.
Такива са
постъпили в срок.
В отговора на
синдика не се оспорва факта, че съдът е сезиран с иск по чл. 694 от ТЗ. В тази
връзка се сочи, че спорът предмет на тази искова претенция следва по принцип да
се разреши между кредиторите и самия длъжник, но с оглед вмененото му от закона
задължение дава становище по същия.
В него е
посочено, че „Е.А.Д.“ ЕАД на основание чл. 629, ал. 4 от ТЗ се е присъединил
като кредитор в производството по молба с основание чл. 625 от ТЗ. По тази причина
по въпроса за съществуване на предявеното от него вземане са събирани
доказателства в рамките на процеса по откриване на производството по
несъстоятелност на „Ф. ЕООД, а и има положително произнасяне в Решение № 152 от
12.05.2016 г. по т. дело № 269/2015г. на Ст ОС.
Изложено е становище
за неоснователност на доводите на ищеца, че предварителният договор за
покупко-продажба не е търговска сделка. В подкрепа на това е споменато, че и
двете страни по същия са търговски дружества по смисъла на ТЗ, а в предмета на
дейност на „Е.А.Д." ЕАД се включва и дейността по покупко-продажба на
имоти с цел продажба. По тази причина според синдика на основание чл.286 и
чл.287 от ТЗ предварителният договор е търговска сделка по смисъла на ТЗ.
Изразено е и
мнение, че тази сделка не е безвъзмездна. Това твърдение се извежда от
становището , че естеството на търговските сделки изключвало техният
безвъзмезден характер. Наред с това е споменато, че от съдържанието на договора
било видно, че има размяна на насрещни престации и разместване на имуществени
облаги. В тази връзка е посочено, че липсата на платено капаро не променя
възмездния характер на сделката.
Споменато е също,
че договорената в предварителния договор неустойка се равнява на 20 % от
продажната цена и е лесно определяема. Наред с това с оглед правопораждащите
същата факти е споменато, че няма как да бъде определен срок, в който тя да се
дължи. На тази база е изразено становище за неоснователност на доводите за
противоречие на същата с добрите нрави.
По отношение
доводите за липса на достоверна дата е споменато, че в исковата молба и уточнението
към нея не било посочено, за кои документи се отнася това твърдение и по тази
причина не е взето конкретно становище по този въпрос.
На база
изложеното синдикът е изразил мнение за неоснователност на иска.
В отговора на
исковата молба ответникът “Е.А.Д.” ЕАД на първо место споменава, че предявеният
с първоначалната искова молба иск бил такъв по чл.649, ал.1, във вр. с чл.647 и
сл. от ТЗ. На тази база е направено заключение, че с подадената по повод разпореждане
№1101/23.05.2017г. молба-уточнение били наведени нови обстоятелства и нов
петитум, което било недопустимо. В тази връзка е споменато, че чл.214, ал.1 от ГПК не предвижда възможност да се премине от конститутивен към установителен. Направено
заключение, че с молбата-уточнение от 08.06.2017 г. е предявен нов иск, това
съотнесено с факта, че определението на съда за одобряване на сипсъка с приети
взмания било публикувано по партидата на „Ф.“ ЕООД /н./ в ТР на 28.04.2017г правело
искът на КТБ предявен извън срока по чл.
694, ал. 6 от ТЗ.
На тази база е
отправено искане за оставянето му без разглеждане и прекратяване на делото.
Изложени са и
съображения по същество на спора.
В тях на първо
место се споменава, че „Е.А.Д.“ ЕАД е присъединен кредитор в производството по
несъстоятелност по смисъла на чл.629, ал.4 от ТЗ, т.е. въпросът за това е ли не
е налице изискуемо парично вземане към „Ф.“ ЕООД по търговска сделка /
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между „Е.А.Д.“
ЕАД - купувач и „Ф.“ ЕООД – продавач/ е разгледан в решенето по чл. 630 от ТЗ.
Сочи се и че с този
договор, „Ф.“ ЕООД се е задължило да прехвърли собствеността върху свой собствен
недвижим имот на „Е.А.Д.“ ЕАД, срещу цена от 4 600 000 евро. Редът и начинът за
заплащане на същата били уговорени в чл.4 от сделката, като 40% от продажната
цена следвало да се плати в тридневен срок от момента, в който продавача
представи удостоверение за липса на тежести върху имота. Остатъкът от 60% бил
платим в деня на нотариалното изповядване на сделката.
Според „Е.А.Д.“
ЕАД основно условие за прехвърляне на
собствеността върху недвижимият имот била липсата на всякакви тежести и
заличаване на договорните ипотеки учредени върху него. С оглед на това, „Ф.“
ЕООД се е задължил в срок до 15.10.2014г. да предприеме всички необходими
фактически и правни действия за заличаване на учредените върху имота договорни
ипотеки. Съгласно чл.12, т .2, 3 и 4 от договора до 30.11.2014 г. дружеството
продавач следвало да представи на „Е.А.Д.“
ЕАД всички необходими документи за изповядване на сделката по нотариален ред,
включително и оригинал на удостоверение за липса на тежести върху имота. В
случай на забавено изпълнение на задължението за предоставяне на посочените
документи с повече от петнадесет дни, в чл. 16 от договора била уговорена
възможност, купувачът да развали предварителния договор на основание чл.87 ЗЗД
и да претендира неустойка в размер на 20% от договорената продажна цена на
недвижимия имот, т.е. 920 000 евро.
Съответно от
страна на „Е.А.Д.“ ЕАД се говори за неизпълнение
на задълженията на продавача до 30.11.2014 г. и изпращането по тази причина на
покана до него, която била получена на 05.12.2014 г. С нея му била предоставена
възможност в 10-дневен срок да изпълни договора, като предостави удостоверение
за липса на тежести върху имота. В нея
било отправено и едностранно волеизявление за разваляне на предварителния
договор ако в дадения 10 дневен срок имотът не бъде освободен от тежести и не
се представят доказателства за това. В тази връзка става реч за липса на изпълнение
на посочените в чл. 12, т.3 задължения, което водело до извод, че считано от
16.12.2014г. предварителният договор за покупко-продажба бил развален поради
виновното му неизпълнение от страна на „Ф.“ ЕООД. Това пък породило в
патримониума на „Е.А.Д.“ ЕАД правото да
получи неустойка в размер от 20% от продажната цена.
По повод на
същото купувачът отправил на 27.01.2015г. до „Ф.“ ЕООД покана да е заплати в срок
до 31.07.2015г., като била съставена и данъчна фактура № **********.
На база
изложеното в отговора е направен извод, че „Е.А.Д.“ ЕАД има изискуемо парично вземане
за левовата равностойност на 920 000 евро т.е. за сумата от 1 799 363,60 лв.
Наред с доводите
даващи основание да се приеме, че вземането е съществуващо, „Е.А.Д.“ ЕАД е
оспорило и твърденията на „К.Т.Б.“ АД/н/ направени в исковата молба.
На първо место е
изразено мнение, че предварителния договор е търговска сделка. В тази връзка е
казано, че според чл. 286 от ТЗ, търговска е сделка, сключена от търговец,
която е свързана с упражняваното от него занятие. „Е.А.Д.“ ЕАД и „Ф.“ ЕООД били търговци,
предмета на дейност на купувача включвал и такава свързана с покупка на
недвижими имоти с цел продажба. По тази причина е направено заключение, че
сделката сключена между „Е.А.Д.“ ЕАД и „Ф.“ ЕООД е търговска по смисъла на чл.
286 ТЗ. В подкрепа на този извод е споменато, че съгласно чл. 287 ТЗ,
разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за
едната от тях сделката е търговска, т.е. процесният предварителен договор е
търговска сделка и за „Ф.“ ЕООД независимо от предмета на му на дейност. По
повод на последния се споменава също, че непосочването на дейността „продажба
на имоти“ в същия не означава, че извършваните сделки от този тип не са такива
по занятие при условие, че в предмета му на дейност е предвидена възможността
да извършва всякакви сделки позволени от закона.
По отношение
доводите за безвъзмезност на сделката е споменато, че безвъзмездни са тези
сделки, при които е налице нееквивалентно разместване на имущество между двете
страни. В случая липсата на платено „капаро“ не е основание да се прави извод в
тази насока още повече, че задатъкът служел за доказателство, че е сключен
договор между страните и обезпечавал изпълнението на задълженията на другата
страна т.е. не е част от дължимите по договори от този тип престации. В тази
връзка се твърди, че той не е и императивно установен задължителен реквизит на
възмездните сделки. Сочи се също така, че това дали сделката е възмездна или
безвъзмездна следва от волеизявленията на страните по ссъщата. По процесната
такава продавачът се задължава да прехвърли недвижим имот, а купувачът да плати
договорената цена. В тази връзка се прави извод, че и двете страни имат
насрещни права и задължения и е налице еквивалентно разместване на имущества. Това
от своя страна правело процесната сделка възмездна с оглед на факта, че с нея
се предоставя еквивалентна имотна облага и на двете страни. Споменато е също,
че търговският характер на сделката е достатъчно основание същата да се приеме
за възмездна.
Посочено е
съответно, че неустойката служи за обезпечение на изпълнение на задълженията по
договора и поради това тя има акцесорен характер спрямо „главното“ задължение
т.е. изискуемостта й е породена от неизпълнението по договора, а не от
характера на същия.
В отговора
накратко е изразено и становище за необоснованост на доводите, че документите
удостоверяващи вземането на „Е.А.Д.“ ЕАД нямат достоверна дата и че то, за да
бъде прието следва да се установи в самостоятелно исково производство. Посочено
е също, че в списъка с приети вземания процесното каква е ясно индивидуализирано.,
а с оглед предпоставките на възникване то не е дължимо за определен срок По
отношение твърденията, че неустойката е прекомерна е споменато, че
съгласно чл. 309 от ТЗ същата не може са
се намалява поради прекомерност, защото се дължи по търговска сделка.
В отговора
на „Ф.” ЕООД / н./ се излагат възражения
идентични с тези на„Е.А.Д.“ ЕАД относно недопустимостта на процесната искова
молба, поради предявяването след срока по чл. 694 от ТЗ.
Оспорени са с
идентични съображения и твърденията на ищеца за несъществуване на вземането поради
това, че предварителният договор не е търговска сделка, че е безвъзмезден, има
недостоверна дата и не е конкретизиран в списъка с приети вземания. Становище
относно противоречието на уговорката за неустойка с добрите нрави и
прекомерност не е взето.
От страна на
ищеца е подадена допълнителна искова молба.
В същата е направено
още по подробно изложени от това в ИМ и уточнението към нея на причините,
според които вземането следва да се признае за несъществуващо. Взето е и
становище по възражението за недопустимост.
По повод на
същото се завява, че първоначалната ИМ била подадена с очевидна техническа
грешка, като вместо 694 е изписано 649. Съдът констатирал същата и наред с
други нередовности поискал отстраняването й по реда на чл.129, ал.2 ГПК. То било
направено в срок и поправената искова молба следва да се счита редовно предявена
от момента на подаване на първоначалната.
Наред с това е
споменато, че от страна на ищеца не е извършена промяна на фактите и обстоятелствата
, на които се оспорва вземането.
В условията на евентуалност
посочено, че ГПК дава възможност да се измени предявения иск с настоящата
допълнителна искова молба. В тази връзка се сочи, че е предявен и се поддържа
иск по чл. 694 от ТЗ с петитума посочен в молбата -уточнение.
По същество на
спора е заявено, че се поддържа твърдението за симулативност на предварителният
договор и това, че е антидатиран. В подкрепа на това е споменато, че същият не
носи никакви ползи на „Ф.“ ЕООД и е рисков за дружеството. В тази връзка е
заявено, че в самият предварителен договор се говорело за учредяване между 04.04.2008г.
и 29.06.2010г. от страна на продавача на 5 ипотеки върху описания в него
недвижим имот. Това съотнесено с поетите по сделката права и задължения на
страните сочело, че продавачът се е задължил да погаси всички задължения
обезпечени с 5-те ипотеки само срещу обещанието на купувача да му заплати 40%
от цената в 3-дневен срок от представяне на удостоверение за липса на вещни
тежести. В тази връзка е споменато, че само обезпеченото задължение по една от
ипотеките било в размер на 11 000 000 лева и ако управителят на „Ф.“
ЕООД управлявал дружеството с грижата на добрия търговец е следвало да предвиди,
че няма логика да изплати обезпечените с ипотеки задължения, за да получи
продажна цена по- малка от тях. Прави се
и извод, че добрият търговец би предпочел да получи капаро, за да разсрочи или
рефинансира задълженията си стига обаче цената по сделката да е по-голяма от
задълженията. Това не било така.
На база
изложеното е направен извод, че сделката още при сключването й предполага да
донесе само вреди на дружеството продавач при условие, че от една страна то не
получава сума позволяваща му да погаси обезпечените с ипотеки задължения, а от
друга това непогасяване е основание за пораждане на задължение за неустойка в
размер на 20% от цената.
По отношение
твърдението, че сделката не е търговска е казано, че според предмета на дейност
на продавача той се занимава с финансово посредничество, а не с
покупко-продажба на недвижими имоти. Продажбата на недвижим имот по същество била
гражданскоправна сделка по смисъла на чл. 183 ЗЗД и може да има търговски
характер само ако е упражнявана от търговеца по занятие.
Посочено е също,
че предварителният договор не представлява продажба, а обещание да се
извърши такава. С него се пораждат
облигационни задължения, с които купувачът се задължава да закупи, а продавачът
се задължава да продаде. Направен извод, че обещанието да се извърши продажба
не го прави търговска продажба, т.е. същият по същество си е облигационен
граждански договор.
По отношение на безвъзмездността
е споменато, че с договора от **********г., купувачът се задължава да извърши
плащане само ако продавачът представи удостоверение за липса на вещни тежести.
В тази връзка е направено заключение, че при сключването му за купувача не
възниква никакво задължение за заплащане на част от цената т.е. липсва
престация от страна на купувача и получаване на имуществена облага в полза на
продавача.
Съответно в ДИМ
е направено и подробно изложение за причините каращи „Е.А.Д.“ ЕАД да
квалифицира процесната сделка като търговска. Те се свързват от ищеца с чл.389 ТЗ, според който не можело да се намалява поради прекомерност неустойката по
търговска сделка, сключена между търговци.
Посочено е също
така, че договарянето в нарушение на добрите нрави е основание за нищожност и
на търговските сделки по чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД. В случая според ищеца то е
налице, защото е уговорена неустойка в полза на купувача в размер на 20% от
цената по договора при липса на авансово плащане от негова страна и при липса
на уговорка за плащане на неустойка в двоен размер на внесеното капаро на
продавача. В тази връзка се твърди, че същата е не само прекомерна, но и
уговорена само за да се създаде вземане за купувача, без да са налице каквито и
да е вреди, предвид липсата на авансово плащане.
На тази база се
прави извод за липса на валидно възникнало задължение за плащане на неустойка и
частична нищожност на договора.
В ДИМ е наведено
и ново основание за несъществуване на вземането свързано с разпоредбата на чл.
40 ЗЗД.
По повод твърденията за липса на достоверни
дати е споменато, че всички документи удостоверяващи възникване на юридическите
факти породили процесното вземане са частни и са създадени да удостоверят възникването
на едно несъществуващо в реалността вземане т.е. твърди се, че предварителният
договор е антидатиран. Това твърдение е обосновани и с факта, че разменяната
кореспонденция между страните е връчвана на ръка и не съдържа пощенско клеймо.
В подадения от
синдика отговор на ДИМ е взето отношение по твърденията за липса на
икономическа целесъобразност от сключването на процесната сделка.
В тази връзка е споменато,
че от предявените в хода на производството по несъстоятелност вземания и
доказателствата за тяхното обезпечение било видно, че върху имота предмет на
предварителния договор има само една договорна ипотека обективирана в НА №***,
том. ***, рег. № *****, дело № *** от ****г. Размерът на обезпеченото с нея
вземане бил 176 646,34 лв. Липсвали
данни за обезпечено с ипотека върху процесния имот вземане на КТБ в размер на
11 000 000 лв.
Изложено е и
становище за това, че уговорката за неустойка не била нищожна и че разпоредбата
на чл.40 ЗЗД не може да намери приложение при търговското представителство,
което е уредено изчерпателно в ТЗ.
В отговорите на
ДИМ изходящи от другите двама ответници се преповтарят възраженията направени в
отговора за недопустимост респ. неоснователност на исковата претенция.
Съдът след
събиране на поисканите от страните и относими по спора доказателства е постановил
и решението предмет на обжалване.
В мотивите му е
изразено становище по същество на спора, като са приети за неоснователни всички
доводи на ищеца дали му основание да се твърди , че процесното вземане несъществува.
Прието е, че сделката е търговска и че не е безвъзмездна. Посочено е и че не
може да се говори за нищожност на уговорката за неустойка и за приложимост на
чл. 40 от ЗЗД в отношенията между страните.
По тази причина
искът е отхвърлен като неоснователен.
Недоволна от
решението е останала „КТБ“ АД в несъстоятелност и е подала жалбата до ПАС.
В нея са
изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт, които като цяло преповтарят подробно изложените
обстоятелства, на които се основана иска и които са изложени в ИМ, уточнението
към нея и детайлно конкретизирани в допълнителната искова молба. На тази база
се правят заключения за неправилно кредитиране от страна на Сз ОС на събраните
по делото доказателства и достигане до изводи, които не са съобразени с
материалния закон. Сочи се, че всичко това е
попречилона съда да стигне до
заключение, че оспореното от „К.Т.Б.“ вземане
не съществува.
Обжалваното
решение е валидно при условие, че по делото липсват данни актът предмет на
обжалване да е постановен от ненадлежен
орган или от ненадлежен състав. Решението от своя страна е подписано от съдията
и е в предвидената от закона писмена форма. Не може да говори за неразбираемост
на същото или, че е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
Допустимостта на същото е обусловена от това дали е налице спор между
правоспособни лица, дали е налице
интерес да се иска той да бъде разрешен със СПН, дали е подсъден на съответния
съд и дали съдът се е произнесъл по предявения пред него иск.
По повод на разгледания от съда иск е нужно са се спомене, че неговото
основание се определя от изложеното в обстоятелствената част и петитума на
исковата молба, а не от изписаните от самия ищец законови текстове. В тази
връзка следва да се посочи, че още от съдържанието на първоначално предявената
искова молба е безспорно, че ищецът оспорва прието в производството по
несъстоятелност вземане. Този извод не се променя от факта, че с петитума е
поискано вземането да се признае за недействително по простата причина, че това
правно понятие предполага, че вземането не поражда действие т.е. несъществува. Извод,
че искът е от типа посочен в чл. 694 от ТЗ, а не такъв по чл. 646 или 647 от ТЗ
следва и от факта, че в тези текстове става реч за НЕДЕЙСТВИТЕЛНСОСТ на действия и сделки, а
не за такава на вземания, каквото е отправеното искане.
Независимо от това СЗ ОС съвсем правилно, за да избегне тълкувания от
посочения по- горе тип е поискал ищецът да поясни исковата си претенция. Това е
сторено с молбата уточнение. От съдържанието на същата е безспорно, че е предявен иск по чл. 694, л. 3, т.1 от ТЗ, против несъстоятелното дружество и
кредитора с прието вземане. Момента на предявяване на същия е датата на
постъпване на първоначалната искова молба в съда-15.05.2017 г.
В тази връзка е нужно да се спомене, че съгласно чл. 694, ал. 6
от ТЗ искът по ал. 1 - 3 на чл. 694 се предявява пред
съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския
регистър на определението на съда по чл.
692, ал. 4 и се разглеждат от друг състав на съда.
В случая това определение е обявено в регистъра на 28.04.2017 г. и
срокът за предявяване на иска изтича на 12.05.2017 г.
От съдържанието му е видно, че КТБ е възразило срещу процесното
вземане, което съобразено с факта, че искът е подаден по пощата на 12.05.2017
г. прави същия допустим.
Тук за яснота на двамата ответници изразили становище за недопустимост
на исковата претенция е нужно да се спомене и че съгласно разпоредбата на чл.
214 от ГПК до приключване на първото съдено заседание е допустимо изменение на
основанието или пеитума на исковата молба. В тези случи извършените до момента
действия запазват своето действие. По
тази причина дори да се приеме, че първоначално е предявен иск за
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ВЗЕМАНЕ, то в последствие с молбата уточнение постъпила в
съда този петитум е променен, без да се изменят обстоятелствата, на които се
основа искането на КТБ т.е. и при изменение, искът по чл. 694 от ТЗ е предявен
в срок В тази връзка отново за яснота на двамата ответници е нужно да се
поясни, че изр. 2 на чл. 214 касае действия по изменение на иска след първото
по делото заседание и не следва да се приравнява на това, че законодателят
забранява преминаването от конститутивна към осъдителна искова претенция.
Казаното от своя страна сочи, че не е налице НЕДОПУСТИМОСТ на съдебния
акт на тези основания.
Това налага с
оглед чл. 271 от ГПК въззивният съд да разгледа повдигнатия пред него спор за
несъществуване на вземането по същество и респективно на тази база да формира
извод за правилност или неправилност на обжалваното решение на
първоинстанционния съд.
По повод на тази
преценка е нужно да се спомене, че в производството по несъстоятелност след
фазата на постановено решение по чл. 630 от ТЗ е без никакво знамение дали
предявеното за приемане вземане е породено от търговска сделка или не. Това е
така, по причина, че това производство е форма на универсално принудително изпълнение
и целта на същото е да удовлетвори всички кредитори на несъстоятелния длъжник.
Реално въпросът за това дали вземането е породено от търговска сделка или не е
от значение по въпроса дали съответния кредитор може да предявява молби по чл.
625 от ТЗ и да се присъединява към такава
на основание чл. 629, ал. 4 от
ТЗ. В случая видно от изложеното до тук тази фаза на производството по
несъстоятелност отдавна е отминала т.е. за съществуване на вземането е без значение
дали предварителния договор е търговска сделка или не.
Във връзка с
тези разсъждения следва да се посочи, че с решение по чл. 630 от ТЗ се
разрешава спора дали длъжника е неплатежоспособен или не, а не това дали
субектът отправил искане за обявяването на това състояние е кредитор по
търговска сделка. По тази приина за ПАС няма никакво значение, какво е приел
съдът постановил решението по чл. 630 от ТЗ по този въпрос.
Без значение и
това дали вземането в патримониума на даден кредитор е породено от възмездна
или възмездна сделка по причина, че ако същата е действителна то изводът за
неговото съществуване е безспорен.
Това изключва
нуждата да се обсъжда и въпроса за това дали предварителните договори за продажба
на имот са възмездни или безвъзмездни. Това е така и с оглед на факта ,че
процесното вземане е такова за неустойка
и за възникването му има значение дали е налице изпълнение или не на поети от
страните права и задължения по сделката, а не дали по същата има размяна на
блага.
В контекста на
изложеното отговора на въпроса за съществуване на вземането е обусловен от това
дали са се сбъднали правопораждащите същото факти.
Първият от тях е
свързан със съществуването на сключен между страните предварителен договор за
продажба на недвижим имот. Вторият с това дали страните по същия са постигнали
договореност за плащане на неустойка и третият дали са се сбъднали предпоставките
даващи основание да се твърди, че в патримониума на изправната страна се е
породило вземане от този тип.
За даване
отговор на първия въпрос следва да се посочи, че от съдържанието на чл. 19 от ЗЗД следва извод, че предварителният договор е такъв тип сделка, при която
между две страни се постига съгласие за последващо сключване на определен вид
договор. Посочено е съответно, че ако окончателния договор следва да се включи
в нотариална или нотариално заверена форма, то предварителния договор следва да
е писмен, а съгласно чл. 19, ал.2 от ЗЗД следва и да съдържа уговорки относно
всички съществени условия на окончателния договор.
В случая по
делото е представен сключен на **********г. между двете ответни дружества на
договор, с който „Ф.“ ЕООД е поело задължение да прехвърли на „Е.А.Д.“ ЕАД собствеността
върху един свой собствен недвижим имот в предвидената от закона нотариална
форма в един бъдещ момент/до 31.12.2014 г./ срещу заплащане на определена цена/
4 600 000 евро/ т.е. изискванията на чл. 19 от ЗЗД са спазени.
В този договор
наред със задължението за сключване на окончателен договор от страна на
продавача е поето и задължение за снабдяване на купувача със всички документи
удостоверяващи притежанието на вещните права върху имота /чл. 12, т.1/. Той се
е задължил в срок да 15.10.2014 г. да предприеме и всички необходими
действия за заличаване на вписаните
върху имота договорни ипотеки и/или други тежести/чл. 12, т.2/. Тук за яснота е
нужно да се спомене, че броя на вписаните върху имота ипотеки е описан подробно
в чл.1, ал.5 от предварителния договор, а в чл. 4 от същия, купувачът се е
задължил да заплати капаро в размер на 40 % от продажната цена в 3 дневен срок
от момента, в който продавачът представи удостоверение за липса на тежести
върху имота. Остатък от цената е уговорено да се плати при сключване на окончателния
договор. Съответно в чл. 12, т. 3 от договора е уговорено, че в срок до
30.11.2014 г. продавачът следва да се снабди с всички документи необходими за
изповядване на сделката по нотариален ред и ДА ПРЕДСТАВИ на купувача оригинал
на удостоверение за липса на тежести върху имота. Интересното е, че в чл. 12, т. 5 е определен
друг срок за представяне на документите без тези за тежести, с които продавачът
следва да се снабди до 30.11. 2014 г. Той е момента на изповядване на сделката.
Съответно в
раздел VІ от предварителния договор са материализирани уговорките касаещи
развалянето на договора и възникване на вземания за неустойки.
Така в чл. 14 е
казано, че при неспазване на сроковете
посочени в чл. 4 , купувачът дължи
сумата заедно с неустойка от 0, 5 % върху дължимата за плащане сума за периода
на забавата.
В чл. 15 е
предвидено, че при неплащане на цената в пълния й размер или при забава повече
от 15 дни от срокът уговорен в чл. 4, ал.1 от договора, продавачът може да
развали договора по чл. 87 от ЗЗД , като има право и на неустойка в размер на
20 % от продажната цена.
В чл. 16
съответно е казано, че при забава в изпълнението на задълженията на продавача
посочени в чл. 12, т. 3 от договора с повече от 15 дни, купувачът може да
развали договора при условията на чл. 87 от ЗЗД, като има право на неустойка в
размер на 20 % от продажната цена.
По повод на така
описаният договор от страна на ищеца се твърди, че е симулативен. В подкрепа на
това твърдение е направен анализ на поетите от страните права и задължения и е
достигнато до заключение, че същите не са изгодни за продавача и създават
условия за увреждане на интересите му.
В тази връзка е
нужно да се спомене, че привидната сделка е такава сделка, при която има
съвпадане на волеизявления за сключването й, но едновременно с това е постигнато
и съгласие между страните по същата, че не се желае тя да породи правни
последици. При нея е налице съзнателно несъответствие между желаното и
изразеното. Изложеното сочи, че извод за привидност на една сделка е възможен
при наличието на доказателства даващи основание да се приеме, че страните по
същата са постигнали и съгласие договорът сключен между тях да не породи правни
последици.
Установяването
на привидността в отношенията между страните по дадена сделка с оглед
разпоредбите на чл.164 и 165 от ГПК по принцип следва да става с писмени
доказателства. Събирането на гласни такива и по точно разпит на свидетели е
възможно единствено в случаите, когато са налице писмени доказателства изходящи
от другата страна или удостоверяващи нейни волеизявления пред държавен орган,
които да правят вероятно основателно твърдението за привидност и в случаите,
когато на привидността се позовава трето лице.
Безспорното съществуване на симулацията
ще е налице, когато страните са подписали т.н. обратен документ съдържащ
ИЗРИЧНОТО им волеизявление за наличие на съгласие официализирания договор да не
породи действие, а и евентуално и за
наличието на съгласие с него да се прикрие друг тип правоотношения, които са
ВАЛИДНИ между страните.
По конкретното
дело изявления в посочения по- горе смисъл изходящи от страните по отношенията,
за които се твърди да са симулативни липсват. Реално ищеца, който е трето лица
по а сделката не е ангажирал и преки гласни доказателства даващи основание да
се достигне до извод, че е налице съгласие между двамата ответници за привидно
сключване на предварителния договор. Заключенията в тази насока Банката прави
на база споменатия анализ на поетите по сделката договорености и обичайната
търговска практика. Той обаче няма нужната доказателствена сила, за да се
формира заключение за привидност на предварителния договор.
По отношения на
доводите за недостоверност на посочената в него дата на сключването му следва
да се спомене, че по делото са събрани достатъчно доказателства даващи
основание с оглед разпоредбата на чл. 181, ал.1 от ГПК да се направи заключение,
че същата е достоверна. Това най-вече е така от факта, че данните касаещи
процесната сделка са намерили счетоводно отразяване още към 2012 г. видно от
приетото по делото заключение на счетоводната експертиза, а доказателства за
нередовност на счетоводството не са ангажирани.
Така изложеното
води до извод, че между страните е сключен процесиня предварителен договор.
От описаното по-
горе съдържание на същия би следвало да се направи извод, че в него има
уговорка даваща основание на купувача при неизпълнение на задълженията на
насрещната страна да претендира заплащане на неустойка.
По отношение на
тази уговорка обаче от страна ищеца в настоящето производство се прави
възражение, че противоречи на добрите нрави.
Преценката за това е или не е налице нищожност поради
проиворечие на добрите нрави изисква да се даде определение на понятието „добри
нрави“ и респективно да се извърши анализ на клаузата или сделката, за която се
твърди да е налице споменатото противоречие.
В тази връзка е
нужно да се спомене, че определение за това що е „добри нрави” не е дадено от
законодателя т.е. значението на това понятие следва да се извлече по
тълкувателен път.
Под „нрави”
според българския тълковен речник следва да се разбира обичаи, традиции,
обществени навици т.е. изградените порядки в нашето общество, които определят
нормалните отношения между неговите членове. Част от тези порядки(обществени
отношения) са регулирани от държавата с правни норми. Друга част от същите не
са нормативно регулирани, но са се превърнали в принципи от значение за правото
и респ. за нормотворчеството. Трети не са определени от държавата като
задължително правило за поведение, но така са се наложили в обществените
отношения между хората, че са се превърнали в такива независимо от липсата на
държавна принуда при неизпълнението им. Именно вторите и третите при условие,
че не са залегнали в конкретна правна норма следва да се причислят към
т.н. „добри нрави”, които трябва да се
съблюдават при договарянето между страните и нарушаването им прави договора/сделката/
нищожен.
В случая е нужно
да се даде отговор на въпроса до колко уговорката за пораждане на задължение за
плащане на неустойка противоречи на добрите нрави с оглед характера на
породилото я е неизпълнение. При положителен отговор на този въпрос следва да
се прецени и тя не е ли прекомерна, т.е. дали в обществото се е определил от
само себе си някакъв максимално допустим праг, до който страните могат да
уговорят предварително размера на дължимото обезщетение за неизпълнение на
договорно задължение.
Първото, което
следва да се има предвид при отговора на
тези въпроси е предназначението на неустойката. С уговарянето й според чл. 92
от ЗЗД се цели да се упражни натиск върху длъжника да изпълнява в срок
задълженията си под страх от плащане на нещо повече от реално дължимото. Тя има
и обезщетителна функция т.е. предназначена е да покрие вредите, които
изправната страна търпи от неизпълнения на задължението от страна на длъжника.
Уговорената от страните неустойка може да е в по- голям размер от реално претърпените
вреди, като в тези случаи се говори и за НАКАЗАТЕЛНА функция на неустойката. Тя
разбира се не следва да се абсолютизира т.е.
има възможност за намаляване на самата неустойка поради прекомерност
според нормата на чл.92, ал.2 от ЗЗД,
което обаче с оглед чл. 309 от ТЗ е възможно само за неустойки, които не
са уговорени по сключени между търговци търговски сделки.
Казаното от своя
страна сочи, че сам по себе си размерът на уговорената неустойка не може да
бъде основание за формиране на извод, че същата е уговорена в нарушение на
добрите нрави. Реално такова би било налице само в случаите ако начина на
определянето й създава условя за игнориране на присъщите й функции изложени по-
горе.
За нищожност на
уговорката за неустойка поради противоречието й с добрите нрави може да се
говори и в случаите, когато конкретната уговорка създава условия за нарушени
принципи на справедливостта, равнопоставеността на страните в гражданските и
търговските отношения и търговската практика.
Това от своя
страна води до извод, че преценката за нищожност т.е. за противоречие с добрите
нрави следва да се извършва към момента на сключване на договора т.е. на
постигане на уговорката, за която се претендира нищожността, а не към последващ
момент, в който е извършено окончателно определяне на нейния размер или е
предявена исковата претенция за заплащане на същата.
По конкретния
казус извършване на спомената по- горе преценка е обусловена и от характера на
договора, за неизпълнението, на което е предвидено плащане на неустойка.
Той, както се
спомена е предварителен договор за покупко-пораджба на недвижим имот. Това
сочи, че основният предмет на правата респ. задълженията на страните е свързан
с извършването на действията по сключване на окончателния договор за прехвърляне на вещното право на собственост.
Именно те следва за ПАС да са водещи при формиране на извод за неизпълнение,
което да е основание за пораждане право да се претендира обезщетение за вреди
от същото, респ. да дава основание за предварително определяне на същите по
смисъла на чл. 92 от ЗЗД.
Прави
впечатление обаче, че уговорката в чл. 16 от процесния договор не е обусловена
от неизпълнение на задължението от страна на продавача за сключване на окончателния
договор в предвидената за това форма. Реално възможността за разваляне на предварителния
договор и възможността да се претендира неустойка по същия от КУПУВАЧ е
обусловена не от НЕИЗПЪЛЕНИЕТО на това ГЛАВНО
задължение на продавача, а от такова за представяне на доказателства ,
че имотът е свободен от тежести. Липсата обаче на такива с оглед защитата
правата на купувача от последиците предвидени в чл. 173, ал.1 от ЗЗД следва
съобразно чл. 113 от ЗС да е налице, не към предвидената в договора дата
/30.11.2014 г./ , а към момента на сключване на продажбата в нотариална форма,
т.е. към 31.12.2014 г. Това от своя страна сочи, че неизпълнението на
задълженията за представяне на оригинално удостоверение, че имотът предмет на
продажба е свободен от тежести към 30.11.2014 г. не е пречка за сключване на
договора към 31.12.2014 г. стига на тази дата описаните в сделката ипотеки да
са били заличени. В случая обаче страните не са се съобразили с това
обстоятелство и са „уговорили“ предпоставка за разваляне на сделката и
претендиране на неустойка за едно съвсем НЕСЪЩЕСТВЕНО неизпълнение на задълженията по същата с
оглед предмета й. Това дава основание на ПАС да достигне до заключение, че с
процесната уговорка са нарушени принципи на справедливостта, равнопоставеността
на страните в гражданските и търговските отношения и търговската практика, т.е.
същата е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
От друга страна
следва да се има предвид, че за законодателят развалянето - преустановяване
действието на даден договор е крайна мярка в процеса на уреждане на
облигационните отношения между страните. Именно по тази причина той в
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД е обусловил възникването на това право в
патримониума на изправната страна по двустранния договор с изискването да се
даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането му ще смята договора за развален. Този срок безспорно е различен от
този по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД по причина, че неизпълнението на едно задължение
ще стане факт едва след възникване на задължението за престиране на дължимото т.е.
развалянето е възможно след изпадане на длъжника в забава и неизпълнение на
задължението в определения с предупреждението за разваляне подходящ срок.
Възможността договорът да бъде развален
направо с едностранно волеизявление без да е необходимо определяне на подходящ
срок за престиране на дължимото е изрично уредена в разпоредбите на чл. 87, ал.
2 от ЗЗД и касае няколко конкретни хипотези - невъзможност да се изпълни
дължимита престация, безполезност на същата или нужда от изпълнение непремнно в
уговореното време(фикс сделка) т.е. това е възможно при ЛИПСА на интерес за
получаване на дължимото от изправната страна.
До извод, че
развалянето на един договор е краен вариант за уреждане на облигационните
отношение между страните се достига и от съдържанието на нормата уреждаща
случаите за разваляне по съдебен ред - чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. В изр. 2 на тази
разпоредба също е предвидена възможност за ПРЕСТИРАНЕ на дължимото в хода на
процеса, като тук преценката за това е или не е това възможно т.е. има или не интерес
от разваляне е дадена на съда, който може да определи подходящ срок за
изпълнение.
Изложеното във
връзка с потестативното право на разваляне съпоставено с уговорките в чл. 16 от
договора, ако приемем, че не противоречат на добрите нрави сочи, че следва да
се даде отговор на въпроса дали с направеното на 05.12.2014 г. волеизявление от
„Е.А.Д.“ ЕАД е такова по чл. 87, ал.1 от ЗЗД , т.е. дали с изтичане на
дадения в поканата срок предварителния договор следва да се счита развален.
За ПАС отговора на този въпрос
е отрицателен.
Това е така по простата
причина, че видно от съдържанието на чл. 16 от договора възможността за
упражняване на споменатото потестанивно право възниква едва с изтичане на 15
дни от датата 30.112014 г. Респективно от този момент насетне е предвидено
възникване на правата по чл. 87 от ЗЗД. Това при липсата на изрично препращане
към разпоредбата на чл. 87, ал.2 от ЗЗД навежда настоящият състав до извод, че
след 15.12.2014 г. развалянето на договора от страна на „Е.А.Д.“ ЕАД ще е
възможно при даване на подходящ срок за изпълнение на задължението за представяне
на оригинално удостоверение, че имотът е свободен от тежести. Той видно от изложеното
за характера на процесната сделка следва да е обвързан от определената дата за
сключване на окончателния договор т.е. 31.12.2014 г.
В случая „Е.А.Д.“ ЕАД не се е
съобразил с изложеното по- горе и е направил изявление за разваляне на договора
считано от 16.12.2014 г. Към тази дата обаче това потестаивно право не е било
налице в неговия патримониум и за ПАС следва логичен извод, че предварителният
договор не е развален. Това пък е пречка, да се достигне до заключение, че е и
възникнало процесното вземане за неустойка при условие, че то е обусловено от
факта на разваляне. По повод на този
извод на съда следва да се посочи, че предпоставките за разваляне на даден
договор са императивни по характер и съдът следи служебно за настъпването им
независимо от това дали от страните по делото са направили възражения в този
смисъл.
На база всичко изложено до тук
следва извод, че включеното под № 10 в списъка с приети вземания обявен на
13.07.2016 г. по партидата на„Ф.“ ЕООД
/в несъстоятелност/ в ТР, вземане на „Е.А.Д.“ ЕАД към „Ф.“ ЕООД за дължима неустойка от
1 799 363,60 лв. поради
неизпълнение на задължения по предварителен договор от **********г.
несъществува.
Не в този смисъл е решението
на Сз ОС, което налага отмяната на същото и постановяване на друг признаващо
несъществуването на вземането.
По тази причина пък дружеството
предявило процесното вземане за приемане следва да бъде осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд сумата 26 990, 46 лв. равняващия се на общия размер на дължимите
ДТ за първоинстанционното и въззивното производство
Водим от това
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело №
127/ 2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение № 125 от 08.05.2018
г., с което е отхвърлен предявеният от „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/,
ЕИК *********, гр. С., ул. „Г.И.” № ** против „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/,
ЕИК *********, гр. П.б., ул. „И.в.” № *
и „Е.А.Д.“ ЕАД, *** иск за установяване несъществуването на вземане на „Е.А.Д.“
ЕАД към „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/ за неустойка в размер на
1 799 363,60 лв. по предварителен договор от **********г. предявено и
прието по т. 10 в обявения на 13.07.2016г. списък в ТР при АВ, а
„К.Т.Б.“ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. С., ул. „Г.И.” № ** е осъдена да заплати
от масата на несъстоятелността на „Е.А.Д.“ ЕАД, ***, направените по делото
разноски в общ размер на 347 лв., а по сметка на Старозагорския окръжен съд
17 993, 64 лв. държавна такса и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. П.б., ул. „И.в.” № *, синдика на това
дружество и всички кредитори в производството по несъстоятелност, сред които „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. С., ул. „Г.И.” № ** и „Е.А.Д.“ ЕАД, ***, че ВЗЕМАНЕТО на „Е.А.Д.“ ЕАД към „Ф.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ за дължима неустойка от 1 799 363,60 лв. поради неизпълнение на задължения по
предварителен договор от **********г.
предявено и прието по т. 10 в обявения на 13.07.2016г. в ТР при АВ
списък на приетите вземания НЕСЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА „Е.А.Д.“ ЕАД, *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Пловдивския апелативен съд сумата от 26 990, 46 лв. равняващия се общия размер на
дължимите държавни такси за първоинстанционното и въззивното производство.
Решението подлежи на
обжалване в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.