Решение по дело №652/2019 на Административен съд - Велико Търново

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 206

гр. Велико Търново, 18.06.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при участието на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №652 по описа на Административния съд за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 268, ал.1 от ДОПК.

Жалбоподателката В.В.П., като едноличен търговец с фирма „Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ – доктор В.П.“, с адрес ***, е обжалвала като неправилно решение по жалба срещу действията на публичен изпълнител №228 от 16.10.2019 година на директора на ТД на НАП – Велико Търново. Основното оплакване, което се релевира в жалбата, е за неправилно прилагане и тълкуване на института на погасителната давност с оглед релевантните за прекъсването и юридически факти. Прави се и оплакване за неправилно изчисляване на сроковете за броенето на началния момент на давността. В открито заседание тези оплаквания се поддържат от процесуалния представител на жалбоподателката. 

Ответникът, директорът на ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния си представител отрича основателността на жалбата. Всъщност представителя му счита, че давността за вземанията на администрацията към жалбоподателката е спряна с оглед налагането на обезпечителни мерки на 07.08.2019 година. Тази страна претендира разноски по приложен списък.

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното решение. Оспореното решение на ответника е връчено на 18.10.2019 година, като от следващия ден е започнал да тече преклузивния седемдневен срок, който към датата на подаването на жалбата – 25.10.2019 година – не е изтекъл.

По същество жалбата е частично основателна.

Съдът, след като прецени приложените към административната преписка доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното:

По делото не е спорно, че жалбоподателката има публични задължения за ДОО, УПФ и ЗО за 2011 година, които произтичат от декларация, образец 6 и задължения за ДОО,  УПФ и ЗО за 2013 година, произтичащи от декларация, образец 6, /утвърден по вече отменената Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица/. 

         Не е спорно, че тези декларации установяват окончателните публични задължения за годишно изравняване за посочените осигурителни вноски за 2011, съответно за 2013 година, като първата от тях е подадена на 18.05.2012 година, а срокът за плащането на тези задължения е бил до края на 2.05.2012 година, а втората е подадена на 30.04.2014 година, като на тази дата е изтичал и срокът за доброволно погашение на изравнителните осигурителни вноски.

         Срещу жалбоподателката е образувано  ИД №*********/2017 година по описа на ТД на НАП – Велико Търново, като е изготвено на 12.05.2017 година съобщение за доброволно изпълнение по чл.221 от ДОПК №С170004-048-0075988, което и е връчено на 14.08.2019 година /лист 33 от делото/.

Междувременно, на 7.08.2019 година, с постановление за налагане на обезпечителни мерки №С190004-022-0068533/7.08.2019 година е наложен запор на вземането на жалбоподателката от третото лице „ДКЦ 1“ ЕООД – Велико Търново за сумата от 6054, 83 лв.

На 19.08.2019 година  жалбоподателката депозира възражение за давност досежно вземанията, които са предмет на изпълнителното дело, като те са конкретизирани с ново възражение от 5.09.2019 година /лист 25 от делото/.

С разпореждане №С190004-137-0008272/12.09.2019 година е отказано прилагането на петгодишна давност с аргумента, че от една страна давностният срок е прекъснат с образуването на изпълнителното дело, а от друга страна новият срок е спрял да тече поради факта на налагане на обезпечителни мерки.

Това разпореждане е обжалвано, като в крайна сметка с решението на ответника, което е предмет на спора, то е потвърдено изцяло. Видно от мотивите на решението, ответникът е споделил правните изводи на органа по приходите, като е аргументирал и, че освен факта на образуването на изпълнителното дело, релевантно е изпращането на съобщение за доброволно изпълнение, тъй като в закона няма разписан нарочен акт, който да сочи на учредяване на изпълнителното производство. С оглед на тези аргументи ответникът е приел, че издаването на съобщението за доброволно изпълнение е обстоятелство, водещо до прекъсване на давността, след което е започнала да тече нова давност, която към момента на подаване на възражението не е изтекла.

Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието. Разпоредбата на чл.267, ал.1 от ДОПК сочи, че решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Ал. 2 пък дава параметрите на обхвата на контрола на решаващия орган и очертава правомощията му в тази връзка. От своя страна чл.268, ал.1 от ДОПК гласи, че в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция в 7-дневен срок от съобщението. Преписката се изпраща на административния съд в тридневен срок от постъпването на жалбата.

С оглед на систематическото, граматическото и логическото тълкуване на тези разпоредби се налага извода, че предмет на съдебна проверка е законосъобразността на разпореждането на публичния изпълнител и потвърждаващото го решение на ответника.

Съдът намира, че както разпореждането на публичния изпълнител, така и решението на ответника са валидни административни актове, издадени от компетентни органи в рамките на законовото им овластяване.

Съдът не констатира допуснати никакви нарушения на административно-производствените правила, тъй като е спазена както формата на решението на ответника (арг. от чл.267, ал.1 и ал.2 о ДОПК) така и формата на разпореждането на публичният изпълнител (чл. 226 от ДОПК), като не са налице нарушения на процедурата, които са способни да доведат до неистинност на фактите, съобразени от административните органи при издаването на актовете им.

В случая по отношение на института на погасителната давност за публични вземания се прилагат процесуалните закони, уреждащи материята на възникване, установяване и събиране на тези вземания, като в случая изцяло приложим е ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК „Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.“. За процесните вземания не е предвиден по-къс давностен срок. Задълженията за ДОО, УПФ и ЗО, декларирани с декларацията от 18.05.2012 година е следвало да се платят най – късно на 2.05.2012 година, а задълженията за ДОО, УПФ и ЗО, декларирани с декларацията от 30.04.2014 година е следвало да се платят най – късно на 30.04.2014 година /аргумент от разпоредбата на чл.6, ал.8 от КСО в релевантните за съответните данъчни периоди редакции и от разпоредбата на  чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО в релевантните и редакции за двата данъчни периода/.

При това положение, за вземанията, декларирани с декларация №040021203162865 от 18.05.2012 година /за ДОО от 159, 76 лв. и лихва от 130,31 лв., за УПФ от 62, 59 лв.и лихва от 51, 05 лв. и за здравноосигурителни вноски от 99, 85 лв. и лихва от 74, 76 лв./ давността е започнала да тече от 1.01.2013 година, като е изтекла на 31.12.2017 година.

Аргументът на ответника, че образуването на изпълнителното производство, респ. издаването на съобщението за доброволно изпълнение, е обстоятелство, което води до прекъсване на давността с оглед разпоредбата на чл.172 ,ал.2 от ДОПК, е незаконосъобразен.

С тълкувателно решение №7 от 15.04.2021 година, постановено от ОСС на I и II колегии на ВАС по тълкувателно дело №8 по описа на ВАС за 2019 година е прието, че образуването на изпълнително дело по реда на чл.220, ал.1 от ДОПК не прекъсва давността, както и, че съобщението по чл.221, ал.1 от ДОПК не прекъсва давността.

Съответно, при това положение следва да се приеме, че давността на тези вземания не е била прекъсната и е изтекла, като възражението за давност, направено от  жалбоподателката, е следвало да бъде уважено. Като е приел обратното, органът по приходите е издал незаконосъобразно разпореждане в тази му част, съответно, като го е потвърдил, ответникът е издал частично незаконосъобразно решение.  

Обратно на дотук изложеното, по отношение на  вземанията, декларирани с декларация №040021403988059 от 30.04.2014 година /за ДОО от 215, 04 лв. и лихва от 117,23 лв., за УПФ от 84 лв.и лихва от 45,79 лв. и за здравноосигурителни вноски от 134,40 лв. и лихва от 73, 27 лв./ давността е започнала да тече от 01.01.2015 година, като изтича на 31.12.2019 година, като към момента на подаването на възражението за изтекла давност /на 19.08.2019 година/, последната не е изтекла.

Давността за тези вземания не е изтекла и понастоящем, тъй като – както съдът констатира – с постановление за налагане на обезпечителни мерки, № С190004-022-0068533 от 7.08.2019 година, е наложена обезпечителна мярка „запор на вземане“. Съгласно чл.172, ал.1, т.4 от ДОПК давността спира с налагането на обезпечителни мерки, като няма доказателства за вдигането на обезпечението.

При това положение решението на ответника, в частта му, потвърждаващо разпореждането на публичния изпълнител в частта му, с която е отхвърлено възражението за изтекла давност досежно задълженията за ДОО от 215,04 лв. и лихва от 117,23 лв., за УПФ от 84 лв.и лихва от 45, 79 лв. и за здравноосигурителни вноски от 134, 40 лв. и лихва от 73, 27 лв., е законосъобразно.

Съответно, частично основателни е претенцията на ответника за разноски. За него те представляват единствено юрисконсултско възнаграждение по чл.161, ал.1, изречение трето от ДОПК, което следва да се редуцира с оглед спечеления по делото материален интерес.

Водим от горното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК, Великотърновският административен съд, шести състав

Р  Е  Ш  И :

         ОТМЕНЯ решение №228/16.10.2010 година на директора на ТД на НАП – Велико Търново в частта му, с която е потвърдено разпореждане с №С190004-137-0008272/12.09.2019 година на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново в частта му, с която е отказано погасяването по давност на публични задължения, както следва: за ДОО от 159, 76 лв. в едно с върху тази сума от 130,31 лв., за ДЗОП - УПФ от 62, 59 лв. в едно с лихва върху тази сума от 51, 05 лв. и за здравноосигурителни вноски от 99, 85 лв. в едно с лихва върху тази сума от 74, 76 лв.

         Връща преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново в тази и част за произнасяне по възражение №23986 от 5.09.2019 година на жалбоподателката за  изтекла погасителна давност съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на решението.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.П., ЕГН **********,***, в останалата и част.

ОСЪЖДА В.В.П., ЕГН **********,***, да заплати на Националната агенция за приходите разноски по делото от 268, 32  лв. 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: