№ 5890
гр. С, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110169045 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от И. Х. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.“С С“ № ..., чрез
адв.О., със съдебен адрес гр.С, ул. „И“ № ..., за осъждане на ответника ЗК „Б И“ АД, ЕИК:
..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.„Д Б“ № 87, представлявано от С С П и К
Д. Ков, да запати на ищеца сумата от 380.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в заплатено изследване с ядрено-магнитен
резонанс от 320.00 лв. и заплатена такса за явяване пред обща лекарска консултативна
комисия от 60.00 лв., в резултат на настъпило на 26.08.2022 г. ПТП с л.а. „Тойота Аурис“ с
peг. № ..., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 20.12.2022 г., до окончателното плащане на дължимото, както и обезщетение за
забава в размер на 10.98 лв. за периода от 08.09.2022 г. до 20.12.2022 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 26.08.2022 г. в гр.С е настъпило ПТП, при което
ищцата, като пешеходец е била ударена на кръстовището на бул.“К М Л“ и ул.“Цар С“,
когато е била ударена от водача на л.а.Тойота Аурис с peг. № ..., застрахован при ответника,
който е предприел маневра завой на дясно, но не е пропуснал пресичащата на пешеходна
пътека И. М. Обяснява се, че ищцата е транспортирана непосредствено след
произшествието в УМБАЛ „Ц Й-ИСУЛ“ ЕАД, където й е назначена и медикаментозна
терапия.
Сочи се, че в резултат на произшествието, ищцата е получила увреждания,
изразяващи се в повърхностна травма на главата, счупване, без разместване на външния
кондил на лявата бедрена кост, навяхване на страничната връзка на коленната става,
реактивен бурсит и синовит, кръвонасядане на дясната млечна жлеза, охлузване, оток и
кръвонасядания на десния лакът, кръвонасядане на лявото бедро, на дясната седалищна
област и бедро, на дясната подбедрица, на десния глезен, както и охлузване на десния
глезен. Посочените увреждания са констатирани от съдебен лекар, посетен от ищцата на
30.08.2022 г. Според ищцата, за възстановяването й се е наложило да й бъде извършено
изследване с ЯМР, както и да се яви пред ЛКК за издаване на документ за временна
1
нетрудоспособност.
Поддържа се становище, че водачът на застрахованото при ответника МПС е
нарушил ЗДвП, като спрямо него е взето административно отношение, като му е съставен
АУАН от служители на отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
В исковата молба се твърди, че ищецът е поканил ответника да му заплати
направените разходи за лечение, представляващи имуществени вреди от произшествието, но
същият не е сторил това. Междувременно пострадалото лице А Т е прехвърлила вземането
си от ответника на ищеца по настоящето дело – В. О. с договор за цесия от 05.07.2021 г., за
което е изпратено на 06.07.2021 г. нарочно уведомление до ответника.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск. Ответникът признава, че за процесния
л.а.Тойота Аурис с рег.№ ... има валидно сключен застраховка „Гражданска отговорност“
към датата на настъпване на процесното произшествие, но оспорва вината на водача. Сочи,
че няма данни процесното изследване с ЯМР да е назначено с медицинско направление. С
оглед на това се прави заключение, че същото е извършено единствено по желание на
ищцата, без да има медицинска нужда от него. В противен случая, според ответника
изследването би било поето от здравната каса.
На самостоятелно основание искът се оспорва поради съпричиняване от страна на
увреденото лице. В тази насока се сочи, че И. М е пресичала на необозначено място и/или на
забранителен сигнал на сфетофарна уредба, като е изскочила внезапно на пътното платно.
С оглед на това се иска от съда да отхвърли предявените искове, като присъди на
ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Взема писмено
становище по съществото на спора. Ответникът се представлява от упълномощен
представител, който оспорва предявения иск.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебна автотехническа и медицинска експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представения като писмено доказателство констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № К-418, съставен от служител на отдел „Пътна полиция” при СДВР, е
видно, че на 26.08.2022 г. около 13.30 ч. е настъпило ПТП с л.а.Тойота Аурис с рег.№ ...,
което на кръстовището в гр.С, на бул.“К М Л“ и ул.“Цар С“, при извършване на маневра
завой наляво, е ударило пресичащата на пешеходна пътека И. Х. М. Спрямо водача на
л.а.Тойта е взето административно отношение, като му е съставен акт за установяване на
административно нарушение № GA-....
Автомобилът, с който е причинено произшествието е застрахован при ответника,
видно от приложената справка от базата данни на Информационния център към
Гаранционен фонд, приложена на л.43 от делото.
По делото е представена медицинска документация за извършени прегледи и
медицински интервенции на И. М на 26.08.2022 г., на 31.08.2022 г., на 07.09.2022 г., на
07.11.2022 г. и на 14.11.2022 г. в различни здравни заведения. Видно от същите, на
31.08.2022 г. в Медико-диагностична лаборатория по ядрено магнитно резонансна
диагностика „Р ЕООД“ – С към Пета градска болница е извършено магнитно-резонансно
образно-диагностично изследване на лява колянна става на И. М, за което на същата е
издадена фактура № ../31.08.2022 г. На 23.09.2022 г. пък ищцата е заплатила по фактура №
../23.09.2022 г. сумата от 60.00 лв., представляваща такса за явяване пред лекарска комисия в
2
МЦ М мед 1.
По делото са представени три молби, подадени от страна на ищцата до ответника за
изплащане на застрахователно обезщетение за причинените от процесното ПТП
имуществени и неимуществени вреди - от 08.09.2022 г., от 28.09.2022 г. и от 30.11.2022 г.
С първите две са заявени претенции за заплащане съответно на ЯМР и на таксата за явяване
пред лекарска комисия, като са приложени доказателства за извършване на тези разходи.
По делото е разпитан като свидетел М. С. С., който е водача на л.а.Тойта, причинил
уврежданията на ищцата. В показанията си твърди, че се е движел по ул.“Цар С“ и на
кръстовището с бул.“К М Л“ е предприел завой наляво. Обснява, че е спрял по средата на
булеварда, за да изчака да премине една кола, след което е тръгнал да завива и в този момент
изведнъж е изскочила ищцата. Според свидетеля, той не я е забелязал преди това и не е
разбрал откъде е изскочила. С. разказва, че ищцата се движела по самата пешеходна пътека,
макар и в края й. Свидетелят сочи, че ищцата, с помощта на други хора, се е придвижила до
тротоара и е саднала там. С. твърди, че междувременно е извикана линейка, като лекарите
при първоначалния преглед не са констатирали увреждания на ищцата, но са я закарали в
болница за по-детейлен преглед.
От заключението по съдебно-медецинската експертиза се установяват причинените
на ищцата увреждания, изразяващи се в повърхностна травма на окосмената част на главата,
охлузна рана в областта на дясната лакътна става, счупване без разместване на външния
кондил на лявата бедрена кост, навяхване на страничната връзка на коленната става,
реактивен бурсит и синувит, кръвонасядане на дясната млечна жлеза и на лявот обедро,
кръвонасядане на дясната седалищна област и на дясната подбедрица, кръвонасядане на
вътрешния десен глезен с оглузване на външния десен глезен.
Според вещото лице, проведеното изследване с ЯМР на лява колянна става е било
необходимо за правилното й лечение. При защита на заключението си в о.с.з., експертът
твърди, че възстановяването на ищцага е отнело около 3 месеца, като през първите 20 дни е
търпяла интензивни болки и страдания, а след това интензитетът им е намалял.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза се установява
механизмът на настъпване на процесното ПТП, а именно при извършване на маневра завой
наляво от ул.“Цар С“ към бул.“К М Л“, водачът на л.а.Тойота с рег.№ ..., не пропуска
пресичащата на пешехона пътека И. Х. М и реализира удар с нея. Експертът не е установил
причини от техническо естество или конкретна техническа неизправност, които да са
причинили произшествието. С оглед на това е посочено, че причината е действията на
водоча с органите за управление на автомобила. Според вещото лице, скоростта, с която се е
движел л.а.Тойота към момента на удара е била около 10-15 км/ч. В експертизата е
направено заключение, че прозшествието е било предотвратимо и за двамата участници, в
случай, че всеки един от тях е възприел своевремнно другия.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.432 от КЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главния иск, следва да бъде установено наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на МПС-то,
управлявано от виновния водач, настъпило застрахователно събитие, причинени вреди от
застрахования делинквент, причинно-следствена връзка между деликта и вредите, както и
размера на последните.
От приетото като писмено доказателство по делото писмо със справка от
Гаранционен фонд се установява по безспорен начин, че между ответното дружество и
3
собственика на л.а.Тойота Аурис с рег.№ ... е налице валидно облигационно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с период на покритие към
момента на настъпване на процесното ПТП.
Настъпването на самото ПТП на 26.08.2022 г. е видно от приетия по делото като
писмено доказателство протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от служител на отдел
„Пътна полиция” при СДВР, както и от събраните гласни доказателства чрез разпита на
св.М. С..
По отношение на факта дали е налице противоправно поведение от страна на водача
на л.а. с рег.№ ... следва да се объдят констатациите на вещото лице-автотехник от
заключението по експертизата, както и показанията на самия водач. С оглед на това и при
липсата на данни за техническа неизправност или друг вид обективна причина за настъпване
на произшествието, следва да се кредитира заключението на инж.С., че то е настъпило
поради неправилно боравене с органите за управление на автомобила, както и поради
липсата на нужното внимание и концентрация на водача, които да му позволят
своевременно да възприеме пресичещата на пешеходна пътека И. М. Т.е. от страна на М. С.
в случая е допуснато нарушение на чл.119, ал.4 от ЗДвП.
По отношение петърпените от И. Ма имуществени вреди, следва да се посочи, че
същите се установяват като основание от заключението в медицинската му част, а по размер
от представените и приети като писмени доказателства платежни документи, приложени на
л.35-37 от делото – фактури и фискални бонове.
В заключението по съдебно-медицинската експертиза е посочено, че извършения
преглед на 31.08.2022 г. на лявата колянна става на ищцата е необходим и адекватен, а
заплатената такса за явяване пред лекарска комисия – неоходима с оглед продължителността
на лечението й. В същото време уврежданията, във връзка с които са направени посочените
разходи кореспондират с механизма на настъпване на процесното ПТП.
Ето защо съдът приема, че в резултат на процесното ПТП И. М е претърпяла
имуществени вреди за лечение на причинените й травми в размер на общо 380.00 лв.
По отношение направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на
ищцата на вредоносния резултат поради пресичане на необозначено място и/или на
забранителен сигнал на сфетофарна уредба, като е изскочила внезапно на пътното платно,
съдът намира следното: Това възражение остана недоказано, доколкото от показанията на
свидетеля С. се установи, че ищцата е пресичала на обозначено за това място – пешеходна
пътека. В същото време, свидетелят при разпита си обясни, че предприемайки маневрата
заявой наляво, е изминал известно разстояние, след което е спрял, за да пропусне движещ се
по бул.“К М Л“ автомобил, и едва след това, при потеглянето е ударил пешеходеца. В този
смисъл поведението на ищцата е било напълно адекватно, като тя е тръгнала да пресича
бул.“К М Л“, докато управлявания от С. автомобил е бил спрял и не може да се очаква М да
предвиди поведението на водача на л.а.Тойота, а именно, че той ще потегли докато има
пешеходци в кръстовището.
Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че пострадалия
е съпричинил резултата, поради което следва да се намали дължимото му се обезщетение на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
По изложените вече съображения съдът намира предявеният иск за главница за
основателен в пълния му заявен размер от 380.00 лв.
С исковата молба и последващото уточнение с молба от 15.02.2023 г. /л.69 от
делото/, се претендира и мораторна лихва в размер на 10.98 лв. за периода от 08.09.2022 г.
до 20.12.2022 г. В тази насока следва да се отбележи, че съгласно чл.429, ал.2, т.2 от КЗ,
който е приложим в случая, в застрахователното обезщетение по застраховката "Гражданска
отговорност" се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
4
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. В ал.3 е предвидено, че лихвите за
забава се заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума/лимита на
отговорност/, като в този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. За разлика от регламентацията по КЗ отм., при сега действащия КЗ, не е
налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това.
Тъй като в настоящия случай се търси обезщетение не от делинквента, а от
застрахователя по застраховка "гражданска отговорност", общото правило по ЗЗД се
дерогира от специалните норми на Кодекса за застраховането. Поради тази причина
застрахователят дължи законна лихва не от деня на деликта, а от по-ранната измежду
посочените в чл.429, ал.3 от КЗ дати. В случая отговорността на застрахователя за лихвите
за забава като част от дължимото застрахователно обезщетение се дължи от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. Отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от
застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Тоест, не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за
това. В случая, от данните по делото, се установява, че на 08.09.2022 г. и на 28.09.2022 г.
ищцата е подала на място на адреса на управление на ответното дружество, молби за
изплащане на обезщетение с приложени доказателства за извършени разходи, съответно на
ЯМР изследване и на таксата за явяване пред ОЛКК.
С оглед на това за обезщетението в размер на 320.00 лв. се дължи лихва от
08.09.2022 г. до 20.12.2022 г. в размер на 9.24 лв., а за обезщетението от 60.00 лв. се дължи
лихва от 28.09.2022 г. до 20.12.2022 г. в размер на 1.40 лв., или общо 10.64 лв., опледелени с
помощта на специализиран изчислителен модул, справки от който са приложени по делото.
С оглед на това този акцесорен иск следва да бъде уважен до 10.64 лв., а за разликата до
пълния предендиран размер от 10.98 лв. да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила и пълномощникът й е представил списък по чл.80 от ГПК.
След запознаване с вписаните в списъка на ищеца разноски /л.107 от делото/ и
приложените по делото платежни документи, съдът намира, че претендираните такива са
реално извършени. Ищецът е заплатил държавна такса от общо 100.00 лв., 10.00 лв. за 2 бр.
съдебни удостоверения и 850.00 лв. за депозит за експертизи и 50.00 лв. депозит за
призоваване на свидетел. Съобразно уважената част от исковете, от тези разходи в тежест на
ответника следва да се поставят 1009.12 лв.
Освен заплатенитe от ищеца държавна такса и депозити, претендира се присъждане
и адвокатско възнаграждение на пълномощника му, по реда на чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от
ЗА. Видно от приложения на л.110 от делото договор за правна помощ и съдействие,
ищецът е упълномощил адвокат В. В. О. при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
Възнаграждението на последния, определено съобразно материалния интерес по делото и
предвиденото в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е в размер на 400.00 лв., а съобразно уважената част от исковете следва да
му се присъдят 399.65 лв.
От страна на ответника се претендират адвокатско възнаграждение от 480.00 лв. с
ДДС и 150.00 лв. депозит за експертиза. Съобразно отхвърлената част от исковете, от тези
суми следва да се присъдят 0.55 лв.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Б И“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.„Д
Б“ № 87, представлявано от С С П и К Д. Ков, да заплати на И. Х. М., ЕГН **********, с
адрес гр.С, бул.“С С“ № ..., сумата от 380.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в заплатено изследване с ядрено-магнитен
резонанс от 320.00 лв. и заплатена такса за явяване пред обща лекарска консултативна
комисия от 60.00 лв., в резултат на настъпило на 26.08.2022 г. ПТП с л.а. „Тойота Аурис“ с
peг. № ..., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 20.12.2022 г., до окончателното плащане на дължимото, както и обезщетение за
забава в размер на 10.64 лв. за периода от 08.09.2022 г. до 20.12.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 10.98 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Б И“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.„Д
Б“ № 87, представлявано от С С П и К Д. Ков, да заплати на И. Х. М., ЕГН **********, с
адрес гр.С, бул.“С С“ № ..., сумата от 1009.12 лв., представляваща направени от последната
разноски по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА ЗК „Б И“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.„Д
Б“ № 87, представлявано от С С П и К Д. Ков, да заплати на адвокат В. В. О., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ул.“И“ № ..., на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3 от от
Закона за адвокатурата, сумата от 399.65 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца И. Х. М., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№
69045/2022 г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА И. Х. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, бул.“С С“ № ..., да заплати на
ЗК „Б И“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.„Д Б“ № 87,
представлявано от С С П и К Д. Ков, сумата от 0.55 лв., представляваща направени от
ответника разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6