Р Е Ш Е
Н И Е
№ 14 05.02.2016 год. гр.Чирпан
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Чирпански
районен съд, трети състав
На 04.02.2016
год.
В
публично заседание в състав:
Председател:
АТАНАС ДИНКОВ
Секретар: Д.В.
сложи за разглеждане
докладваното от районен съдия Атанас Динков гр.дело номер № 622 по описа за 2015
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, във връзка с чл.99, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) подадена от
ищеца „Агенция за събиране на вземания” АД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от председателя на съвета на директорите Мартин Деспов Деспов,
чрез пълномощника М.А.Д., юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания” АД,
със съдебен адрес:***, офис 510, тел:********** срещу ответника Н.Г.И., ЕГН:**********,
адрес: *** се твърди, че на 23.02.2012 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, като
заемодател и Н.Г.И., като заемател е бил сключен договор за паричен заем с №
1571928, в съответствие с разпоредбите на закона. С подписването на договора
заемодателят предоставил на заемателя, парична сума в размер на 488.25
(четиристотин осемдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки) лева. Съгласно
разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се задължил да върне
кредита заедно с договорната лихва, в размер на 405.75 (четиристотин и пет лева
и седемдесет и пет стотинки) лева, на 6 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 149.00 (сто четиридесет и девет) лева всяка, или общо сума в размер
на 894.00 (осемстотин деветдесет и четири) лева. Срокът на договора бил изтекъл
с последната погасителна вноска на 20.08.2012 г. и не бил обявяван за
предсрочно изискуем. Твърди се, че с подписването на договора за заем,
заемателят удостоверил, че заемодателят го бил уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, заемателят се съгласил с тях, като е желаел договорът
да бъде сключен. Сочи се, че на основание договора за паричен заем в случай, че
заемателят забави заплащането на погасителна вноска, дължи на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания. Твърди се, че общият размер на начислените
разходи е 45.00 лева. В ИМ се сочи, че на длъжника била начислена лихва за
забава за периода от 23.04.2012 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Общият размер на начислената лихва бил в размер на 222.76 лева и представлявал
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена главница от съответните погасителни вноски. В ИМ се твърди, че
ответникът Н.Г.И. не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството,
като сумата, която била погасена до момента на подаване на ИМ, била в размер на
185.00 (сто осемдесет и пет) лева. В ИМ
се твърди, че с платената сума били погасени - такса за разходи в размер на
36.00 лв., договорна лихва в размер на 100.56 лв. и главница в размер на 48.44
лв. В ИМ се твърди, че задължението на Н.Г.И. било в размер на 976.76 лева. На
01.01.2013г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2010г. сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което
вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем №
1571928/23.02.2012г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Дружеството „Агенция за
събиране на вземания” АД, ЕИК:********* било правоприемник на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, ЕИК:*********. Твърди се, че длъжникът бил уведомен
по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително
писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, изпратено с известие за доставяне.
В тази връзка, за „Агенция
за събиране на вземания” АД възникнал правен интерес от
подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като по ч.гр.д. № 479/15г. била издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта било входирано
възражение, което от своя страна обуславяло
подаването на настоящата искова молба. Молят съда да постанови съдебен
акт, по силата на който да признае за установено по отношение на Н.Г.И., следва
да заплати на „Агенция за събиране на вземания” АД главница 439.81
(четиристотин тридесет и девет лева и осемдесет и една стотинки) лева и
договорна лихва 305.19 (триста и пет лева и деветнадесет стотинки) от
22.04.2012г. (датата на първата не платена погасителна вноска) до 20.08.2012г. (дата
на последна вноска по погасителен план), ведно със законната лихва, лихва за
забава в размер на 222.76 (двеста двадесет и два лева и седемдесет и шест
стотинки) лева за периода от 23.04.2012г. до датата на подаване на заявлението
в съда и такса разходи в размер на 9.00 (девет) лева или обща сума в размер на
976.76 (деветстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки) лева.
Молят, да бъдат присъдени и разноските за държавна такса в размер на 25.00
(двадесет и пет) лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00
(триста) лева.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответникът не е подал писмен отговор на исковата
молба.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата
и доводите на страните и на осн.чл.235 от ГПК, във връзка с чл.12 от ГПК, намира за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 479/2015г.
по описа на РС Чирпан се установява, че в полза на ищцовото дружество е била
издадена Заповед № 139/07.10.2015г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК за сумата от главница 439.81 (четиристотин тридесет и девет лева
и осемдесет и една стотинки) лева и договорна лихва 305.19 (триста и пет лева и
деветнадесет стотинки) от 22.04.2012г. (датата на първата не платена
погасителна вноска) до 20.08.2012г. (дата на последна вноска по погасителен
план), ведно със законната лихва, лихва за забава в размер на 222.76 (двеста
двадесет и два лева и седемдесет и шест стотинки) лева за периода от
23.04.2012г. до датата на подаване на заявлението в съда и такса разходи в
размер на 9.00 (девет) лева, както и съдебни разноски в размер на 25 лева,
държавна такса и 300 лева, юрисконсултско възнаграждение. В цитираната заповед
е отразено, че вземането произтича от договор за паричен заем, сключен на
23.02.2012г. с № 1571928 между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Н.Г.И..
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило
възражение срещу издадената заповед от длъжника Н.Г.И., което обуславя правният
интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на вземанията му,
предмет на заповедта в срока по чл.415 от ГПК.
По делото е представен Договор за
паричен заем № 1571928 от 23.02.2012г. видно от които „Изи Асет Мениджмънт” А е
предоставило на Н.Г.И., паричен заем в размер на 600 лева, със срок на
издължаване шест месеца, считано от 23.03.2012г. на 6 равни месечни погасителни
вноски, в размер на 149.00 (сто четиридесет и девет) лева всяка. Договорена е
била лихва за периода на договора, добавена към дължимата главница, а като общ
размер на задължението е посочена сумата 1005.75 лева.
От договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.11.2010г. се установява, че „Изи Асет Мениджмънт” АД
е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ООД вземанията си,
произтичащи от договори за потребителски кредити, които следва да се
индивидуализират в Приложение № 1.
От представеното по делото Приложение
№ 1/01.01.2013г. към цитираният договор се установява, че под номер 619 в него
е вписано задължение на Н.Г.И. по договор от 23.03.2012г. с отпусната главница
488 лева, общо дължима сума по кредита е 894 лева, остатък на дължимата сума към
датата на засичане (01.01.2013г.) е 755.84 лева, в т.ч. 21.84 лева за лихва.
По делото е приложено заверено
копие на пълномощно (без посочена дата на упълномощаване) от което е видно, че „Изи
Асет Мениджмънт” АД е упълномощило цесионера „Агенция за събиране на вземания”
ООД, да извърши от негово име, в качеството му на цедент, уведомяването на
длъжниците, чиито вземания са предмет на сключените помежду им договори за
цесия от 16.11.2010г. и 16.11.2010г.
Представено е и уведомително писмо
с дата 14.09.2015г. за извършеното прехвърляне на вземания, изходящо от „Изи
Асет Мениджмънт” АД, чрез „Агенция за събиране на вземания” АД, адресирано до
ответника Н.Г.И., като видно от известието за доставяне, същото е било връчено
на друго лице.
При така установеното от фактическа
страна, съдът от правна страна, намира следното:
В настоящото производство се
претендира установяване на съществуването на вземане на ищеца, за което е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като се твърди, че главното вземане е
породено от неизпълнено от ответника Н.Г.И. към „Изи Асет Мениджмънт” АД
задължение, по сключен помежду им договор за паричен заем, като впоследствие
„Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило това свое вземане на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, на което дружество, ищецът е правоприемник.
Основателността на така заявената
претенция зависи от това ищецът да установи при условията на пълно и главно
доказване сключването на договор за цесия между „Агенция за събиране на
вземания” ООД, на което дружество, ищецът е правоприемник и „Изи Асет
Мениджмънт” АД, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт" АД да му е
прехвърлило конкретно (индивидуализирано по основание и размер) вземане срещу
ответника, както и надлежното уведомяване на длъжника за цесията.
В случая, не са представени доказателства прехвърлянето на вземането да е било съобщено на длъжника от цедента (предишния кредитор) - арг. от чл.99, ал.4 от ЗЗД. Правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението, извършено от стария кредитор, но не и съобщението, извършено от цесионера. Този въпрос е бил разрешен още с Тълкувателно решение № 142-7 от 11.XI.1954 г. на ОСГК на ВС, съобразно което прехвърлянето на вземане (цесия) има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне. Съобщението, направено от приемателя (цесионера) на длъжника, не оказва такова действие. Такава е и постоянната практика на ВКС обективирана в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК. Определение № 623 от 25.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 461/2009 г., II г. о., ТК и др.
По делото се навеждат твърдения и са
представени доказателства, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши това
съобщаване от негово име. Налице е противоречива съдебна практика, относно
допустимостта на такова упълномощаване. Настоящият съдебен състав възприема
становището, че в случая упълномощаването не е произвело своето действие, тъй
като законът изисква от цедента да извърши това лично. Разпоредбата на чл.36 от ЗЗД установява принципната допустимост на представителството за всички правни
действия. Има обаче изключения, които се извеждат или от самото естество на
акта, който подлежи да се извърши, или направо от закона. В случая е приложима
втората хипотеза. След като законът изрично възлага съобщаването на цедента,
той не може да прехвърли това свое задължение на цесионера.
Неоснователно е и позоваването на
ищеца в молба, вх.№ 251/25.01.2016г. на Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС
по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК. В случая към исковата молба не е приложено
уведомление, изхождащо от цедента „Изи Асет Мениджмънт” АД, за да се счита, че
същото е връчено на ответника с връчването на книжата по делото - каквото
становище е застъпено в цитираното решение, според което правно релевантно за
действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от
цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия
кредитор), като доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не
може да бъде игнорирано.
Предвид гореизложеното, предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция
за събиране на вземания” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от председателя на съвета на директорите Мартин Деспов Деспов,
чрез пълномощника М.А.Д., юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания” АД,
със съдебен адрес:***, офис 510, тел:********** срещу Н.Г.И., ЕГН:**********,
адрес: ***, искове за признаване за установено по отношение на Н.Г.И., че
следва да заплати на „Агенция за събиране на вземания” АД, главница 439.81
(четиристотин тридесет и девет лева и осемдесет и една стотинки) лева и договорна
лихва 305.19 (триста и пет лева и деветнадесет стотинки) от 22.04.2012г.
(датата на първата не платена погасителна вноска) до 20.08.2012г. (дата на
последна вноска по погасителен план), ведно със законната лихва, лихва за
забава в размер на 222.76 (двеста двадесет и два лева и седемдесет и шест
стотинки) лева за периода от 23.04.2012г. до датата на подаване на заявлението
в съда и такса разходи в размер на 9.00 (девет) лева или обща сума в размер на
976.76 (деветстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки) лева,
като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: