Решение по дело №66/2023 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда 156 и сл. от ДОПК.

А. К. Б., [ЕГН] от гр.Кюстендил, [улица] съдебен адрес: гр.София 1309, [жк], [адрес] чрез адв.З. Д. от САК обжалва Ревизионен акт /РА/ № Р-22001021007154-091-001/ 29.08.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София В ЧАСТТА, с която е потвърден с Решение № 1985/ 16.12.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП за ангажираната отговорност по чл.19 от ДОПК за задълженията на „А.“ООД, ЕИК ********* както следва:

-за ДДС за данъчни периоди м.04.2017 г.-м.01.2019 г. в размер на 140 753.65 лв. и лихви в размер на 63 349.78 лв.,

-за КД за данъчни периоди 2016 г. и 2017 г. в размер на 25 940.04 лв. и лихви в размер на 15 415.84 лв.,

-за ДДФЛ за данъчни периоди от м.12.2016 г. до м.07.2019 г. в размер на 64 590.39 лв. и лихви в размер на 30 626.62 лв.

-за ДОО за периоди от м.12.2016 г. до м.07.2019 г. в размер на 149 940.20 лв. и лихви в размер на 71 007.96 лв.

-за ДЗПО за периоди от м.12.2016 г. до м.07.2019 г. в размер на 28 316.51 лв. и лихви в размер на 13 471.38 лв. и

-за ЗО за периоди от м.12.2016 г. до м.07.2019 г. в размер на 62 725.14 лв. и лихви в размер на 29 848.85 лв. /вж. жалбата и молба вх.№ 1129/ 14.03.2023г. на л.325/. Твърди нарушение на материалния закон при издаване на РА поради неосъществен фактически състав по чл.19, ал.2 от ДОПК и незаконосъобразен размер на отговорността във връзка с чл.19, ал.4 от ДОПК. Моли за отмяна на РА в оспорената част. Претендира деловодни разноски.

В с.з., писмени молби и писмена защита адв.Д. като пълномощник на жалбоподателката поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски по списък.

В с.з., писмена защита и писмено становище юрисконсулт В. А. З. като пълномощник на ответния директор на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При уважаване на жалбата на основание чл.161, ал.3 от ДОПК моли за присъждане на разноските в тежест на жалбоподателката.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-22001021007154-020-001/ 15.12.2021 г., изменена със заповед № Р-22001021007154-020-002/ 11.04.2022 г., издадени от К. Г. М. на длъжност началник сектор в ТД на НАП София по отношение на жалбоподателката за установяване на отговорността й за задължения на „А.“ООД, ЕИК ********* за корпоративен данък /КД/ за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2017 г., за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения /ДДФЛ/ за периода 01.03.2015 г. - 31.07.2019 г., за данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода 01.04.2015 г. - 31.01.2019 г., за ДОО-за осигурители за периоди 01.05.2016 г. – 31.07.2019 г., за вноски за здравно осигуряване-за осигурители /ЗО/ за периода 01.11.2015 г. - 31.07.2019 г. и за универсален пенсионен фонд-за осигурители /УПФ/ за периода 01.05.2016 г. -31.07.2019 г. Заповедите са връчени на жалбоподателката на 14.01.2022 г. и 01.08.2022 г. по реда на чл.32 от ДОПК. За ръководител на ревизията е определен гл.инспектор по приходите И. Р. Н., а за член на екипа ст.инспектор Е. О. А..

В ревизионното производство са приобщени писмени доказателства по насрещна проверка на „А.“ООД по чл.45 от ДОПК, обективирана в ПИНП № П-22001022017825-141-001/ 19.05.2022 г.; информация за банковите сметки на дружеството в „ОББ“АД, „Банка ДСК“АД и „Алианц Банк България“АД; искане по чл.47 от ДОПК до ОДМВР – Кюстендил с № Р-22001021007154-032-001/ 06.01.2022 г. с получен отговор в писмо № 36-00-37/ 21.01.2022 г. и доказателства по Протокол КД-73 с № Р-22001021007154-ППД-001/ 25.05.2022 г. от производство УИН:П-22001020112907, включващи документи по Протокол № П-22001020112907-073-001/ 15.12.2021 г. - от имотния регистър, от КАТ, от информационната система на НАП за уведомления по чл.62 от КТ, декларации обр.1 за РЛ, справки по чл.73 от ЗДДФЛ, за история на самоосигуряването на РЛ, постоянен и настоящ адрес на РЛ, за данъчната сметка на дружеството, за подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО, за декларации за трудови договори и КИД на дружеството и за подадени дневници за покупки и продажби на дружеството. Приобщен е Протокол КД-73 № Р-222212211006939-ППД-001/ 14.01.2022 г. с доказателства за периода 2014 г. - 28.02.2019 г. и доказателства от насрещна проверка на дружеството с ПИНП № П-22001021084790-141-001/ 08.09.2021 г. Приложени са и искания за представяне на доказателства до трети лица /банки/ с № П-22001020112907-041-001 до 024 от 14.08.2020 г. с техните отговори. Приложени са ИПДПОЗЛ до жалбоподателката по чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК с № Р-22001021007154-040-001/ 06.01.2022 г. и № П-22001021084790-040-001/ 17.05.2021 г. до РЛ без да са представени документи за счетоводната и търговска дейност на дружеството.

Резултатите от ревизията са обективирани в РД № Р-22001021007154-092-001/ 15.06.2022 г. на ревизиращия екип. От приобщените в ревизията писмени документи са формирани следните констатации:

1.жалбоподателката /РЛ/ и ЕТ „А. Борисова“, „А.“ООД, „Густо А.М“ЕООД и „А. 2019“ЕООД са свързани лица. РЛ е собственик на ЕТ, управител и съдружник на „А.“ООД и „Густо А.М“ ЕООД и управител и едноличен собственик на „А. 2019“ ЕООД. РЛ е вписана в ТР като управител на „А.“ООД на 19.01.2010 г. и е изпълнявала функциите през ревизирания период.

2.задълженията на дружеството по подадени данъчни и осигурителни декларации са в размер на 752 843.59 лв. /главници/, включващи 239 779.71 лв. по ЗДДС, 70 375.48 лв. по ЗКПО, 117 951.20 лв. по ЗДДФЛ, 200 342.97 лв. за ДОО, 85 494.48 лв. за ЗО и 38 899.75 лв. за УПФ. За събиране на задълженията през 2014 г. е образувано изпълнително дело. Съгласно справка изх.№ С200010-134-0002509/ 10.06.2020 г. на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, с постановления от 23.03.2017 г. и 22.01.2018 г. е наложен запор на банковите сметки на дружеството, на 22.11.2018 г. е проведен публичен търг на парцела на дружеството, а на 19.09.2019 г. е проведен търг на движимите вещи /машини/. Дългът е определен като несъбираем.

3.анализът на банковите сметки на дружеството и на извършените от РЛ разпоредителни действия сочи, че през периода 2015 г. - 2017 г. дружеството е имало две активни разплащателни сметки в лева и евро в „ОББ“АД, а през 2017 г. и 2018 г. е имало една активна разплащателна сметка в евро в „Алианц Банк България“ АД. По отделни сметки движението на паричните средства е следното:

3.1.през 2015 г. сметката в „ОББ“ АД в лева е с начално салдо 193.35 лв., постъпления по кредита от 1 494 967.96 лв. /преводи от клиенти 1 184 651.64 лв., прехвърлени суми от собствени сметки 309 977.09 лв. и възстановени банкови такси 339.23 лв./, осчетоводени по дебита 1 495 093.85 лв. /изтеглени от РЛ в брой 396 546.40 лв., плащания за трудови възнаграждения 385 845.29 лв., плащания към доставчици 116 157.60 лв., плащания по изп.дело 462 978.55 лв., прехвърлени суми по собствени сметки 129 806.31 лв. и начислени банкови такси 3 759.70 лв./ и крайно салдо 67.46 лв. Сметката в „ОББ“ АД в евро е с начално салдо 1397.77 лв. или 2 733.80 лв., постъпления по кредита от 477 421.01 евро или 933 754.33 лв. /преводи от клиенти 400 888.55 евро или 784 069.85 лв., прехвърлени суми от собствени сметки 26 374.26 евро или 51 583.57 лв., банков кредит 50 150 евро или 98 084.87 лв. и кредитна лихва 8.20 евро или 16.04 лв./, осчетоводени по дебита 478 600.16 евро или 936 060.55 лв. /изтеглени от РЛ в брой 204 422.05 евро или 399 814.78 лв., плащания към доставчици 14 639.27 евро или 28 631.92 лв., плащания за погасяване на банкови кредити 95 476.04 евро или 186 734.90 лв., прехвърлени суми по собствени сметки 158 669.85 евро или 310 331.25 лв. и начислени банкови такси 5 392.95 евро или 10 547.69 лв./ и крайно салдо 218.62 евро или 427.58 лв.

3.2.през 2016 г. сметката в „ОББ“ АД в лева е с начално салдо 67.46 лв., постъпления по кредита от 1 011 065 лв. /внесени в брой от РЛ 46 924.00 лв., получени преводи от клиенти 623 449.79 лв., прехвърлени суми от собствени сметки 340 347.96 лв., възстановена такса 334.21 лв. и изплатена кредитна лихва 9.22 лв./, осчетоводени по дебита 1 011 068.47 лв. /изтеглени от РЛ в брой 228 114.75 лв., плащания към доставчици 95 033.98 лв., плащания по изпълнително дело 212 260.68 лв., плащания по трудови възнаграждения 444 159.22 лв., прехвърлени суми по собствени сметки 29 440 лв. и начислени банкови такси 2 059.84 лв./ и крайно салдо 64.17 лв. Сметката в „ОББ“ АД в евро е с начално салдо 218.62 евро или 427.38 лв., постъпления по кредита 370 870.19 евро или 725 359.04 лв. /преводи от клиенти 357 783.33 евро или 699 763.37 лв., прехвърлени суми от собствени сметки 13 079.24 евро или 25 580.77 лв., внесени в брой от РЛ 5.10 евро или 9.97 лв. и изплатена кредитна лихва 2.52 евро или 4.93 лв./, осчетоводени по дебита 371 101.64 евро или 725 811.72 лв. /изтеглени от РЛ в брой 142 560.51 евро или 278 824.12 лв., плащания към доставчици 1 523.85 евро или 2980.39 лв., плащания за погасяване на банкови кредити 35 749.29 евро или 69 919.53 лв., прехвърлени суми по собствени сметки 174 263.13 евро или 340 829.06 лв. и начислени банкови такси 17 004.86 евро или 33 258.62 лв./ и крайно салдо 12.83 евро или 25.09 лв.

3.3.през 2017 г. сметката в „ОББ“ АД в лева е с начално салдо 64.17 лв., постъпления по кредита 86 660.75 лв. /внесени в брой от РЛ 1 350 лв., получени преводи от клиенти 7 994.57 лв., прехвърлени суми от собствени сметки 77 292.64 лв. и възстановена такса 23.54 лв./, осчетоводени по дебита 86 834.42 лв. /изтеглени от РЛ 1 282.40 лв., плащания към доставчици 16 876.59 лв., плащания по изп.дела 7 408.54 лв., плащания на трудови възнаграждения 61 095.55 лв. и начислени банкови такси 262.34 лв./ и крайно салдо 109.50 лв. Сметката в „ОББ“ АД в евро е с начално салдо 12.83 евро или 25.09 лв., постъпления по кредита 78 790.30 евро или 154 100.43 лв. /преводи от клиенти 72 643.20 евро или 142 077.75 лв. и внесени в брой от РЛ 6 147.10 евро или 12 022.68 лв./, осчетоводени по дебита 78 840.09 евро или 154 197.81 лв. /изтеглени от РЛ в брой 17 664.11 евро или 34 548 лв., плащания към доставчици 565.50 евро или 1 106.02 лв., плащания за погасяване на банкови кредити 1 858.37 лв. или 3 634.66 лв., прехвърлени суми по собствени сметки 39 570 евро или 77 392.19 лв. и други 19 182.11 евро или 37 516.95 лв./ и крайно салдо 62.62 евро или 122.47 лв. Сметката в „Алианц Банк България“ АД в евро е открита на 28.02.2017 г. и има постъпления по кредита 37 772.33 евро или 73 876.26 лв. /преводи от клиенти 23 484.03 евро или 45 930.77 лв. и внесени в брой от РЛ 14 288.30 евро или 27 945.49 лв./, осчетоводени по дебита 37 654.75 евро или 73 646.29 лв. /изтеглени от РЛ в брой 33 965.64 евро или 66 431.02 лв., плащания към доставчици 3 036.01 евро или 5 937.92 лв., плащания по изп.дела 354.37 евро или 693.09 лв. и други 298.73 евро или 584.27 лв./ и крайно салдо 117.58 евро или 229.97 лв.

3.4.през 2018 г. сметките в „ОББ“ АД са без дебитни и кредити обороти. Сметката в „Алианц Банк България“ АД в евро е с начално салдо 117.58 евро или 229.97 лв., постъпления по кредита 4 329.95лв. или 8 468.65 лв. /преводи от клиенти 4 079.74 евро или 7 979.28 лв. и внесени суми от РЛ в брой 250.21 евро или 489.37 лв./, осчетоводени по дебита 4 343.77 евро или 8 495.68 лв. /изтеглени от РЛ в брой 3 025.64 евро или 5917.64 лв., плащания към доставчици 833.33 евро или 1 629.85 лв., по изп.дело 453.90 евро или 887.75 лв. и други 30.90 евро или 60.44 лв./ и крайно салдо 103.76 евро или 202.94 лв.

Според ревизията, част от постъпващите суми от клиенти са изтеглени в брой от РЛ като управител на дружеството. За 2015 г. изтеглената сума е 796 361.18 лв., за 2016 г. - 506 938.87 лв., за 2017 г. - 102 260.41 лв. и за 2018 г. - 5 917.64 лв. или общо 1 411 478.10 лв.

4.анализът на ГФО за периода 2015 г. – 2019 г., съгласно данните в ТР по баланса на дружеството сочи за следните касови наличност:

-за 2015 г. касовата наличност е 754 000 лв., поради което дружеството е имало средства за погасяване на текущите задължения към бюджета за осигурителни задължения в размер на 16 000 лв. и за данъчни задължения в размер на 480 000 лв.,

-за 2016 г. касовата наличност е 1 145 000 лв., поради което дружеството е имало средства за погасяване на текущите задължения към бюджета за осигурителни задължения в размер на 34 000 лв. и за данъчни задължения в размер на 611 000 лв.,

-за 2017 г. касовата наличност е 1 310 000 лв., поради което дружеството е имало средства за погасяване на текущите задължения към бюджета за осигурителни задължения в размер на 10 000 лв. и за данъчни задължения в размер на 826 000 лв. и

-за 2018 г. касовата наличност е 936 000 лв., поради което дружеството е имало средства за погасяване на текущите задължения към бюджета за данъчни задължения в размер на 873 000 лв.

Поради горното, ревизията е установила че дружеството е разполагало с парични средства по банка и каса, но РЛ като негов управител и представляващ не е разпоредила плащания към бюджета, което е довело до невъзможност да бъдат събрани задълженията на дружеството.

5.анализът на банковите сметки на РЛ е установил, че през периода 01.01.2015 г. - 31.12.2019 г. РЛ има открити две сметки и един влог в „Уникредит Булбанк“ АД, през периода 01.01.2014 г. - 28.02.2019 г. има открита сметка в „Общинска Банка“ АД, през периода 01.01.2014 г. - 28.02.2019 г. има открити две сметки в „Банка ДСК“ АД и една сметка по кредитна карта в „Алианц Банк България“ АД със следните захранвания по сметките:

-за 2015 г. в размер на 144 593.66 лв.,

-за 2016 г. в размер на 106 360.97 лв.,

-за 2017 г. в размер на 57 349.81 лв.,

-за 2018 г. в размер на 51 620.14 лв. и

-за периода 01.01.2019 г. - 28.02.2019 г. в размер на 491.17 лв.

Ревизията е установила, че РЛ няма регистрирани трудови договори и е получавала доход от наем в размер на 1200 лв. годишно през периода 2015 г. -2017 г. от „О.“ ЕООД. Няма данни за постъпили и изплатени суми от дружеството. С оглед на изложеното е формиран извод, че РЛ не разполага с посочените по сметките си парични средства, поради което тези средства представляват отчуждено имущество от дружеството, с което е могло да се погасят част от неговите задължения. Общата сума на постъпленията по сметките на РЛ е 360 415.75 лв.

С оглед на горните данни, ревизията е установила отговорност на РЛ по чл.19, ал.2 от ДОПК, т.к. като управител на дружеството през периода 19.01.2010 г. - 31.07.2019 г. е захранила собствените си банкови сметки през периода 2015 г. – 2018 г. със сумата 359 924.58 лв., които суми са без доказан произход, поради което са средства на дружеството и е налице съзнателно и целенасочено отклоняване на средства от имуществото на дружеството в полза на РЛ. Отговорността на РЛ е за общата сума на задълженията на дружеството от 1 149 107.03 лв., включваща 752 843.59 лв. главница и 396 263.44 лв. лихви.

РД е връчен на адресата на 01.08.2022 г. по реда на чл.32 от ДОПК, съгласно протоколи и съобщение на л.31-33 и л.37. РЛ не е подала възражения.

РА № Р-22001021007154-091-001/ 29.08.2022 г. е издаден от възложилия ревизията началник сектор К. Г. М. /с функции на компетентен орган по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК по заповед № РД-01-128/ 18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП – София – вж. л.20-21/ и от ръководителя на ревизията гл.инспектор по приходите И. Р. Н.. РА съдържа кратко изложение на фактите и обстоятелствата по РД и потвърждава извода за отговорност на РЛ по чл.19, ал.2 от ДОПК. Според приходните органи, за периода 19.01.2010 г. - 31.07.2019 г. РЛ е управител на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК „А.“ООД и е допуснала част от паричните средства на дружеството в размер на 359 924.58 лв. /за 2015 г.-2018 г./ да бъдат внесени по личните й банкови сметки, поради което е налице съзнателно и целенасочено отклоняване на средства от РЛ, вместо да се използват за погасяване на данъчните и осигурителните задължения на дружеството. Изтеглените от РЛ средства от банковите сметки на дружеството и липсата на безспорни доказателства, че тези средства са внесени в касата на дружеството сочат за намерение да се намалят паричните наличности/ имущество на дружеството. Установено е че поведението на РЛ е причина за несъбираемост на публичните вземания. Отговорността на РЛ е за сумата 1 163 975.04 лв., включващи главниците по РД и лихвите към датата на издаване на РА. РА е връчен на РЛ на 27.09.2022 г. и е оспорен с жалба № 94-А-582/ 10.10.2022 г. /№ 23-22-1642/ 13.10.2022 г. по описа на дирекция ОДОП/. Жалбоподателката твърди, че изтеглените суми от сметките на дружеството съвпадат с касовите наличности по ГФО за 2015 г. – 2018 г., като за погасяване на задълженията е сключила банков кредит и ипотекирала свой имот, който била принудена да продаде на 09.02.2018 г., че са правени постоянни плащания към НАП за погасяване на стари задължения от 2010 г. и че със сумите от продажбата през 2018 г. са погасени задължения преди ревизирания период, а след продажбата на ДМА /машини и съоръжения/ дружеството е лишено от ресурс за да продължи стопанската дейност. РЛ е направило възражение за изтекла давност за част от задълженията по чл.109 от ДОПК.

С решение № 1985/ 16.12.2022 г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП поради изтекла давност по чл.109 от ДОПК оспорения РА е обявен за нищожен в частите за ДДС за м.04.2015 г. - м.04.2016 г., м.07.2016 г. и м.08.2016 г.; за КД за 2015 г.; за ДДФЛ за м.03.2015 г. - м.09.2015 г. и м.11.2015 г. - м.11.2016 г.; за ДОО за м.05.2016 г. - м.11.2016 г.; за ДЗПО за м.05.2016 г. -м.11.2016 г. и за ЗО за м.11.2015 г., м.05.2016 г. - м.11.2016 г. с лихвите към тях. РА е потвърден в частите за ДДС за м.04.2017 г. - м.01.2019 г. /главница 140 753.65 лв. и лихва 63 349.78 лв./, за КД за данъчни периоди 2016 г. и 2017 г. /главница 25 940.04 лв. и лихва 15 415.84 лв./, за ДДФЛ за м.12.2016 г. -м.07.2019 г. /главница 64590.39 лв. и лихва 30626.62 лв./, за ДОО м.12.2016 г. -м.07.2019 г. /главница 149 940.20 лв. и лихва 71 007.96 лв./, за ДЗПО м.12.2016 г. - м.07.2019 г. /главница 28 316.51 лв. и лихва 13 471.38 лв./ и за ЗО м.12.2016 г. - м.07.2019 г. /главница 62 725.14 лв. и лихва 29 848.85 лв./ или за общата сума 695 986.36 лв., включваща 472 265.93 лв. главница и 223 720.43 лв. лихва. В останалата част жалбата е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството. В мотивите на решението органът е посочил, че отговорността на РЛ е по чл.19, ал.2 от ДОПК поради извършени действия по скрито разпределение на печалба по см. на §1, т.5, б.“а“ от ДР на ЗКПО. Органът е посочил, че РЛ е била управител на „А.“ООД, което дружество има непогасени публични задължения за данъци и осигурителни вноски по подадени декларации за процесните периоди /СД по ЗДДС, ГДД по чл.92 от ЗКПО и декларации обр.6 за ДДФЛ, ДОО, ДЗПО и ЗО/. Дружеството няма налични авоари по банкови сметки и дългът е необезпечен, определен като „несъбираем“. Дружеството е разполагало със значителни парични средства по банковите сметки, като общата сума на изтеглените от РЛ средства като управител от сметките е 1 411 478.10 лв., а общата сума на внесените от РЛ средства по личните й банкови сметки е 359 924.58 лв. без да е доказан произхода на тези средства, без да има данни за декларирани и получени доходи, вкл. други източници на доходите. В същото време, в хода на ПУФО и ревизията е установена липса на търговска и счетоводна документация на дружеството, което препятства анализа на счетоводните записвания в съвкупност с търговските документи и паричните потоци и не може да се прецени за какво и как са разходвани постъпленията на дружеството. Касовата наличност по ГФО за 2018 г. във връзка с протокол от проверка № П-**********-073-001/ 20.04.2021 г. /л.529/, изготвен по повод на писмо изх.№ 20-00-84/ 26.05.2020 г. на ЦУ на НАП /л.538/ е приета за фактически неналична. Поради изложеното, органът е установил недобросъвестни действия на РЛ по отношение отчитането и разходването на парични средства на дружеството. Отделно от това, решаващият орган е установил нови факти и обстоятелства от приключила ревизия на "Густо А.М“ ЕООД, ЕИК *********по реда на чл.122-124 от ДОПК с издаден РА № Р-22001021006850-091-001/ 20.04.2022 г., с който са установени задължения за данък върху дивиденти и ликвидационни дялове в размер на 33 167.40 лв. и лихви за забава в размер на 1 575.58 лв. /л.558 и РД на л.568-577/. Съгласно записаното в РА, основната дейност на „Густо А.М“ ЕООД през 2019 г. е ушиване на саи за обувки, като дружеството не притежава материална и кадрова обезпеченост. Изпълнението на поръчките от италиански контрагенти е осъществено от „А.“ ООД като свързано лице. Съгласно хронологичните счетоводни записвания по с/ка 504 и движенията по банковата сметка в евро през 2018 г. – 2019 г. има данни за получавани суми от клиентите на „Густо А.М“ ЕООД по фактури, които суми са теглени в брой от РЛ като управител на това дружество. Поради липса на документи и обяснения във връзка с наличната по счетоводни данни касова наличност от 663 347.93 лв., тази наличност е установена като скрито разпределение на печалба, от където е направен извод за недобросъвестно поведение на РЛ и към двете дружества. Изводът на решаващият орган за недобросъвестно поведение на РЛ в настоящето ревизионно производство е обоснован от следните обстоятелства: теглене на парични суми в значителни размери от банковите сметки на дружеството, за които е доказано, че липсват и/или не са разходвани за дейността на дружеството; липса на документални и счетоводни данни за разходването на касовите наличности на дружеството и невъзможност за установяване на касовата наличност поради липса на инвентаризация.

Решението е връчено на адресата на 04.01.2023 г. Жалбата срещу РА в потвърдената част е подадена на 18.01.2023 г.

В съдебното производство е приет договор за възлагане на управление от 19.03.2010 г. между „А.“ООД и РЛ, съгласно който РЛ управлява и представлява дружеството срещу месечно възнаграждение в размер на минималния осигурителен праг за длъжността, предвиден в съответния закон за бюджета. В компетентността на управителя се включват представителни правомощия, определяне, контролиране и реализиране на разходите на дружеството, организиране на неговата дейност, съставяне на годишния отчет и баланс, уреждане на взаимоотношенията с държавния бюджет, откриване и закриване на сметки в банки и уреждане на взаимоотношенията с тях, в т.ч. разпореждане със сумите по сметките без ограничение в размера и валутата, подписване на всички документи за дейността на дружеството, сключване на договори за счетоводно и правно обслужване /л.607/.

В съдебното производство са приети писма изх.№ 11-00-1665-4/ 08.11.2023 г. и изх.№ СИ9-21/ 11.01.2024 г. от ТД на НАП София /л.609-610 и л.655-676/, съгласно които през периода 01.01.2016 г. - 31.12.2019 г. дружеството е изплатило 224 058 лв., с които са погасени задължения за данъци и осигурителни плащания. На 01.11.2018 г. чрез търг с тайно наддаване е продаден недвижимия имот на дружеството с КИД 41112.501.62 с площ 2 936 кв.м., представляващ дворно място със сградите за сумата 164 501 лв., разпределена в полза на „ОББ“ АД като първи по ред взискател за погасяване на договор за оборотен кредит от 12.12.2013 г. и договор за кредитна линия от 12.12.2013 г. /сумата 120 905.75 лв./, а остатъкът от 43 595.25 лв. е преведен за погасяване на задълженията към ТД на НАП София за данъчни периоди през 2013 г. и 2018 г. На 19.09.2019 г. на търг са продадени движими вещи /машини/ за 33 051 лв., разпределени за погасяване на задълженията за данъци и осигурителни вноски за 2012 г., 2013 г. и 2019 г.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза на вещо лице М. К. В.. От прегледа на приложените по делото извлечения от банкови сметки вещото лице установява, че изтеглените от РЛ суми от банковите сметки на дружеството през 2015 г. – 2018 г. са идентични с установените такива в ревизионното производство. Счетоводното обслужване на дружеството е извършено последователно от две дружества, представили на вещото лице хронологични и синтетични регистри на сметка 501-каса в лева и 502-каса във валута. Според регистрите има заприходени /внесени/ суми в каса в лева и в каса във валута срещу кореспонденция на сметка 503-банка в лева и 504-банка във валута в размер на 1 452 876.10 лв. В представените регистри сумите са с дати без вносител. Счетоводният продукт автоматично поставя номерата на счетоводните операции, които вървят в хронологичен ред. На хартия и в електронен вид не са представени ПКО и РКО за стопанските операции, нито е представена касова книга. Няма доказателства за инвентаризация на касата. В публикувания в ТР ГФО за 2019 г. липсват данни за предходната 2018 г. поради липса на информация и предаване на документите от РЛ. Вещото лице сочи, че пълна идентичност между изтеглените от банковата сметка и постъпилите суми по сметка 502-каса във валута има само от сметката в „Алианц Банк България“ АД. Внесените суми по години в личните сметки на РЛ съвпада с данните от ревизията. Сумите са внасяни за погасяване на плащания с кредитна карта, получен кредит и др. Няма счетоводни данни изтеглените от РЛ суми от личните сметки да са внасяни по сметки на дружеството или в касата на дружеството.

Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, т.к. съответства на писмените доказателства по делото и е вътрешно логично и последователно. Страните не го оспорват.

По искане на съда в определение № 443/ 01.03.2024 г. /вж. л.691/, със заявление от 07.03.2024 г. /вж. л.700/ вещото лице е депозирало счетоводните документи, послужили за формиране на изводите в приетата експертиза - синтетична хронологична ведомост за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г. /63 стр./, хронологичния регистър на сметка 5031 – разплащателна сметка в „Алианц Банк“ в евро /5 стр./ и хронологичен регистър на „А.“ ООД за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. /3 стр./, предоставени от „Ериданс“ ЕООД – гр.Кюстендил и Д. Ц. от гр.София, които счетоводно са обслужвали „А.“ ЕООД. Поради оспорване верността на представените от вещото лице счетоводни документи от ответника, с протоколно определение от 22.04.2024 г. на основание чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК съдът е открил производство по оспорване истинността на посочените документи. В рамките на това производство, по искане на пълномощника на жалбоподателката, с разпореждане № 957/ 15.05.2024 г. съдът е задължил „Ериданс“ ООД да представи заверени преписи от документите, предоставени на вещото лице с означение на техния съставител с негов подпис /вж. л.786/. С молба вх. № 1947/ 23.05.2024 г. документите са представени, като синтетичния регистър се състои от 693 стр., а хронологичния регистър от 68 стр. Документите съдържат подпис на управителя на дружеството с печат. По съдържание, посочените регистри съответстват на извлеченията от тях, предоставени на вещото лице и послужили за изготвяне на приетото заключение.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. Адресат на РА в оспорената част е жалбоподателката, което обстоятелство я определя като легитимирано лице за неговото оспорване. РА е с утежняващ за адресата характер. Оспорването е осъществено в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК пред компетентния съд.

Разгледана по същество, при условията на чл.160, ал.2 от ДОПК, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

По компетентността на органите:

РА е издаден от компетентни органи. Съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Органът с правомощие да възлага ревизията е определен в чл.112, ал.2 от ДОПК. Със заповед № РД-01-128/ 18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП – София възлагането на ревизията е осъществено в хипотезата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК – от орган по приходите, определен от директора на ТД на НАП. В случая, това е лицето К. Г. М., която е издател на РА. По правилото на чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК възложителят на ревизията с издаване на заповедта за възлагане на ревизията определя нейния ръководител. Със заповедта за възлагане и изменителната заповед като ръководител на ревизията е определена И. Р. Н. на длъжност главен инспектор по приходите. РА е подписан от посочените органи по приходите с електронни подписи и е издаден във формата на електронен документ. Наличието на квалифицирани електронни подписи на органите по приходите се установява от представените от органа документи на хартиен и електронен носител. Подписите са положени в периода на валидност за тяхното издаване. Страните не спорят относно компетентността.

По формата на акта:

РА съответства на предвидената за него мотивирана писмена форма по чл.120, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Съдържа данни относно издателите, РЛ, обхвата на ревизията, има мотиви и разпоредителна част. Към РА е приложен РД, който е със съдържанието по чл.117, ал.2 от ДОПК, съставен от екипа ревизори по заповедите за възлагане на ревизията. РД е придружен от писмените доказателства, негови приложения. РА съдържа обсъждане на събраните в ревизионното производство писмени доказателства.

По процедурата:

РА е издаден при спазване на формалната процедура по ДОПК. Съгласно правилото на чл.108, ал.1 от ДОПК, данъчните задължения се установяват с РА по чл.118 от ДОПК. Нормата на чл.110, ал.2 от ДОПК определя ревизията като съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Тези действия са регламентирани в чл.112 и сл. от ДОПК и включват образуване на ревизионно производство посредством издаване на заповед за възлагане на ревизия от компетентното длъжно лице, връчване на заповедта на РЛ и нейните изменения, спазване на срока за извършване на ревизията /чл.114 от ДОПК/ в съответното място /чл.115 от ДОПК/, изготвяне на РД по чл.117 от ДОПК и издаване на РА по чл.118-120 от ДОПК с осигуряване право на РЛ за възражения и представяне на доказателства. Налице е произнасяне на директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП като решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК. Произнасянето на органа е в рамките на правомощията му по чл.155, ал.2 и ал.3 от ДОПК.

По материалния закон:

РА в потвърдената с решението на директора на дирекция ОДОП негова част е издаден при спазване на материалния закон.

Отговорността на РЛ е ангажирана в качеството на трето лице – като управител на „А.“ ООД. Изводите на органите в РА и решението на ответника касаят правното основание за отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК. В РА и решението не се обсъждат действия на РЛ, свързани с укриване на факти и обстоятелства, които е длъжен да обяви пред органите на НАП, поради което липсва основание за обсъждане на фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК. Отделно от това, липсват съставомерни действия във връзка с отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК, т.к. отсъстват данни за укрити факти и обстоятелства пред приходната администрация. Съгласно данните от информационната система на НАП, в рамките на правомощията РЛ е подавала регулярно информация за задълженията на ЮЛ за данъци и осигурителни плащания към НАП, като достоверността на тази информация по отделни видове задължения и дължими суми е доказана в ревизионното производство, за което страните не спорят. Данните в РА и решението на ответника сочат за ангажирана отговорност по чл.19, ал.2, т.1, пр.1 от ДОПК поради извършени плащания в пари от имуществото на ЗЛ, представляващи скрито разпределение на печалба.

С оглед обхвата на ангажираната отговорност, фактическият състав по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК включва следните кумулативни елементи:

1/субект на отговорността – качеството на РЛ като управител на дружество, което е задължено лице по чл.14, т.1 или т.2 от ДОПК през ревизирания период,

2/неизплатени данъци и задължителни осигурителни вноски от задълженото лице,

3/извършване на посочените в РА и решението на ответника действия от управителя, свързани с плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалба,

4/действията да са извършени недобросъвестно,

5/причинно-следствена връзка между извършените действия, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задълженията,

6/граници на отговорността – отговорността за непогасените задължения е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото и

7/отговорността се реализира само субсидиарно – когато се окаже невъзможно дължимите суми за данъци и осигурителни вноски да се съберат от дружеството.

РЛ не оспорва и доказателствата по делото установява наличието на първите два елемента от състава за отговорността. Приобщените в ревизионното производство документи от проверките в ИС на НАП за дейността на дружеството, вписванията в ТР по партидата на дружеството и приобщеният договор за възлагане на управление от 19.03.2010 г. доказват качеството на РЛ като управител на „А.“ ООД през периода по ревизията, включващ спорния период по потвърдителното решение на директора на дирекция ОДОП /01.01.2016 г. - м.07.2019 г./ и качеството на дружеството като юридическо лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК, т.к. същото е носител на задължението за данъци и задължителни осигурителни вноски през спорния период от ревизията. Доказателствата установяват неизплатени от дружеството данъци и задължителни осигурителни вноски, идентични с тези по предмета на ревизията. Задълженията на дружеството съществуват, т.к. са определени от самото дружество по основание и размер с подаване на съответните декларации /СД по ЗДДС, ГДД по чл.92 от ЗКПО и декларации обр.6 за ДДФЛ, ДОО, ДЗПО и ЗО/. Сумите по задълженията са определени от приходните органи и за тяхното събиране през 2014 г. е образувано изпълнително дело. Сумите за главници и лихви са в съответствие със задължението по РА в потвърдената част – главница от 472 265.93 лв. и лихва от 223 720.43 лв. или общо 695 986.36 лв.

Спорът по делото е по отношение на останалите елементи от фактическия състав на отговорността – извършените действия, недобросъвестността на РЛ, причинно-следствената връзка, границите на отговорността и субсидиарността.

Изводът в РА и потвърдителното решение на директора на дирекция ОДОП за извършени от РЛ плащания в пари от имуществото на ЮЛ е формиран след правилен анализ на доказателствения материал в ревизионното производство. Този извод се потвърждава от събраните в съдебното производство писмени доказателства - договор за управление, справки за погасени суми и заключението на вещото лице. РЛ е управител на дружеството през ревизирания период и под нейния контрол дружеството е извършвало стопанската си дейност. През периода 2016 г. - 2019 г. дружеството е имало разкрити сметки в „ОББ“ АД и „Алианц Банк България“ АД. По посочените сметки са постъпвали суми от клиенти, от други сметки на дружеството и са внасяни в брой от РЛ, които суми са разходвани за плащания към доставчици, плащания по трудови възнаграждения, прехвърлени по собствени сметки на дружеството, теглени суми в брой от РЛ, за погасяване на банкови кредити и за такси. Съгласно заключението на вещото лице и приобщените по делото счетоводни регистри, в регистрите са осчетоводени като заприходени в каса парични суми срещу кореспонденция на сметка банка. Тези суми обаче се различават по размер и дати на заприходяване спрямо изтеглените суми от банковите сметки на дружеството. Отделно от това за заприходените в счетоводството суми няма издадени първични счетоводни документи във вид на ПКО на хартиен и електронен носител, не е налична и касова книга. Следователно, не е доказана истинността на регистрите в откритото производство по чл.193 от ГПК. Анализът на публикуваните ГФО сочи, че по баланса има декларирани касови наличности, които обаче не са реални, видно от воденото счетоводство – освен липса на първични счетоводни документи, липсват документи за инвентаризация на касата, а в ГФО за 2019 г. има нулеви показатели за предходната 2018 г. Проверката на органите по приходите на адреса на фирмата на 02.12.2020 г. е констатирала, че декларираната касова наличност по ГФО за 2018 г. не е налична. Следователно, РЛ не доказа, че публикуваните в ГФО касови наличности са реални. Отделно от това, липсват и РКО за разходване на сумите. Движението по банковите сметки на дружеството установява, че разплащането с контрагентите и персонала е извършвано по банков път. В същото време, ревизията е установила, потвърдено и от заключението на вещото лице, че по личните банкови сметки на РЛ в „Уникредит Булбанк“ АД, „Общинска банка“ АД и „Алианц Банк България“ АД жалбоподателката е внасяла суми без доказан произход. В хода на ревизията и приобщените документи от проверката са налични протоколи от ревизиращите органи с искания до РЛ за доказване на документалната обоснованост на захранванията в личните й сметки. Такива доказателства не са представени от РЛ, като в същото време е установен само доход от наем в размер на 1200 лв. годишно, който доход не може да обоснове размера на внесените от РЛ суми по личните сметки. РЛ не е доказало регистрирани трудови договори, изплатени суми от дружеството по договора за възлагане на управлението или от друг източник. РЛ не е доказало и реализирани доходи от участието в свързаните лица като управител, съдружник или собственик. РЛ не доказва, че с придобитите парични средства от продажбата на имота в гр.Кюстендил на 09.02.2018 г. са захранени личните й сметки през 2018 г.

Изложеното обосновава извод, че изтеглените от РЛ суми от банковите сметки на дружеството не са постъпили в касата на дружеството поради липса на документална обоснованост на стопанските операции посредством първични счетоводни документи, липса на доказателства за достоверност на счетоводните регистри и на публикуваните данни в ГФО, липса на доказателства за инвентаризация на касата и установените при ревизията данни за разплащане с контагентите и персонала по банков път, а не на каса. Поради липса на доказателства, следва да се приеме и че изтеглените от РЛ суми от личните сметки не са внасяни по сметките или в касата на дружеството. Следователно, с изтеглените суми от банковите сметки на дружеството и със захранванията по личните сметки РЛ е извършило действия, представляващи плащания в пари от имуществото на задълженото лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК, представляващи скрито разпределение на печалба в нейна полза по см. на §1, т.5, б.“а“ от ДР на ЗКПО. В тежест на РЛ е да докаже, че изтеглените от банковите сметки на дружеството суми са използвани във връзка с дейността на предприятието и че внесените суми по личните сметки са с произход, който не е свързан с отклоняване на средства от сметките на дружеството. Касае за факти, от които РЛ черпи благоприятни правни последици по см. на чл.154 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК.

В съдебното производство се доказа и наличието на недобросъвестни действия на РЛ и причинно-следствената връзка между извършените действия, намаляването на имуществото на ЮЛ и невъзможността да бъдат погасени задълженията. Доказателствата установяват, че през ревизирания период дружеството е реализирало достатъчно приходи - сумата 1 411 478.10 лв. изтеглени в брой от РЛ от сметките на дружеството и сумата 360 415.75 лв. внесени по личните сметки на РЛ, които са му позволявали да обслужва старите и текущите си задължения, независимо от заварените от РЛ през 2010 г. публични задължения. Данните за частично погасяване на старите публични задължения през ревизирания период не водят до отпадане на отговорността, т.к. липсва погасяване на процесните публични задължения. Натрупаните лихви са поради просрочие на задълженията и не биха възникнали при своевременно погасяване на сумите по задълженията. Лихвите са дължими в съответствие с Тълкувателно решение №5/29.03.2021г. по тълк.д.№7/2019г. на ОСС на ВАС. Причинно-следствената връзка представлява обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения като пряка последица от действията, с което преднамерено е намалено имуществото на задълженото лице. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че съставът по чл.19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на субекта на отговорността и несъбираемостта на данъчните задължения на дружеството. Следва да е налице волево недобросъвестно поведение на РЛ, което цели вреда на фиска, при знание, че с това поведение ще доведе до невъзможност да се съберат публични задължения. Извършените действия по разпореждане следва да бъдат пряка причина за несъбиране на задължението. В този смисъл от значение е имущественото състояние на дружеството преди и след твърдяното недобросъвестно поведение. По делото е установено, че непогасяването на публичните задължения на дружеството е резултат единствено и само на решението на РЛ да не погаси тези задължения, а вместо това да извърши действия, представляващи скрито разпределение на печалба. Не се установи друга причина за непогасяване на задълженията. През периода по РА /в потвърдената част/ дружеството е извършвало търговска дейност, за което свидетелстват постъпленията по банковите сметки от клиенти, прехвърлените суми от собствени сметки, внесените в брой и изразходваните средства от сметките за плащания на доставчици и персонал. Тегленията в брой от сметките на дружеството от РЛ са в размер, достатъчен да погаси публичните задължения за ревизирания период. Натрупаните стари задължения и отнасянето към тях на постъпленията от публичната продан на имота на дружеството и машините не водят до отпадане на отговорността, т.к. РЛ е управител на дружеството от 2010 г., поради което единствено в нейните правомощия е погасяване на старите задължения, което не е сторила. Отделно от това, РЛ е имала възможност по образуваното през 2014 г. изпълнително дело да поиска отсрочване или разсрочване на задълженията по реда на чл.183-187в от ДОПК, което не е сторила. Добросъвестността в правото се свързва със знание или не на определени обстоятелства. При отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК добросъвестността на РЛ съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни задължения и/или осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано, че знае или няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента на извършване на разпоредителните действия, недобросъвестността е налице. Доказаното във времето поведение на РЛ като управител по теглене са суми от банковите сметки на дружеството без заприходяването им в касата на дружеството, без данни за разходването им за търговската дейност, захранванията на личните сметки без доказан произход на средствата, липсата на първична счетоводна документация за осчетоводяванията в регистрите на дружеството по сметка каса и сметка банка, предприетите действия от приходната администрация за принудително събиране на задълженията от имуществото на дружеството и невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че дружеството не разполага с имущество, което да послужи за принудителното изпълнение, обосновават извод за поведение на РЛ, което е единствената причина за несъбираемост на установените публични задължения.

Границата на отговорността на РЛ за непогасените задължения на дружеството по чл.19, ал.2 от ДОПК е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. По делото се касае за суми, свързани с действия на управителя, чиито размер надвишава сумата по РА в потвърдената част. Задължението на дружеството за публични вземания през процесния период на ревизията 2016 г. – 2019 г. в размер на 695 986.36 лв. /главница и лихви/ е по-нисък от ангажираната отговорност на РЛ по отделни финансови източници - изтеглени суми от банковите сметки на дружеството от 615 116.92 лв. и внесени суми по личната сметка на РЛ от 215 822.09 лв. през периода 2016 г. – 2019 г.

Установен е субсидиарния характер на отговорността по см. на чл.20 от ДОПК, т.к. е невъзможно дължимите суми за данъци и осигурителни вноски да се съберат от имуществото на дружеството. Съгласно писмото от началника на отдел „Събиране“ при ТД на НАП София, дългът на дружеството е несъбираем.

Налице са кумулативните предпоставки за отговорност на РЛ по чл.19, ал.2 от ДОПК.

С оглед на изложеното, оспорения РА в потвърдената част с решението на директора на дирекция ОДОП е законосъобразен и съдът ще отхвърли жалбата.

Поради изхода от спора жалбоподателката няма право на деловодни разноски.

На основание чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК жалбоподателката дължи заплащане на НАП на юрисконсултско възнаграждение. Размерът на възнаграждението, изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.6 и чл.8, ал.1 от Наредба № 1/ 09.07.2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е сумата 30 529.59 лв. /24 650 лв. + 3% за горницата от 195 986.36 лв., което е 5 879.59 лв./, която се претендира от пълномощника на ответника. Нормативно установеният размер на възнаграждението обаче следва да се редуцира при спазване на тълкуването на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съгласно което чл.101, § 1 от ДФЕС във връзка с чл.4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. На основание чл. 633 ГПК във вр. с чл.144 от АПК решението на СЕС е задължително, поради което посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда. Нормативно установените възнаграждения подлежат на преценка от съда с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая по делото, спорът не се характеризира със значителна правна или фактическа сложност, различаваща се от обикновените дела от този вид, материалният интерес не е значителен, събраните доказателства са само писмени и са проведени 5 съдебни заседания. С оглед на изложеното, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на А. К. Б. срещу Ревизионен акт № Р-22001021007154-091-001/ 29.08.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София В ЧАСТТА, с която е потвърден с Решение № 1985/ 16.12.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП за ангажираната отговорност по чл.19 от ДОПК за задълженията на „А.“ ООД, ЕИК *********, както следва:

-за ДДС за данъчни периоди м.04.2017 г. - м.01.2019 г. в размер на 140 753.65 лв. и лихви в размер на 63 349.78 лв.,

-за КД за данъчни периоди 2016 г. и 2017 г. в размер на 25 940.04 лв. и лихви в размер на 15 415.84 лв.,

-за ДДФЛ за данъчни периоди от м.12.2016 г. до м.07.2019 г. в размер на 64 590.39 лв. и лихви в размер на 30 626.62 лв.

-за ДОО за периоди от м.12.2016 г. до м.07.2019 г. в размер на 149 940.20 лв. и лихви в размер на 71 007.96 лв.

-за ДЗПО за периоди от м.12.2016 г. до м.07.2019 г. в размер на 28 316.51 лв. и лихви в размер на 13 471.38 лв. и

-за ЗО за периоди от м.12.2016 г. до м.07.2019 г. в размер на 62 725.14 лв. и лихви в размер на 29 848.85 лв.

ОСЪЖДА А. К. Б. да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните.