№ 37374
гр. София, 09.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20251110104146 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от З. З. С. с ЕГН **********, чрез адв. Л. Б. при
САК, против "**********" ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. ************************************, представлявано от Н.П.П., с искане за
обявяване на недействителен на договор за потребителски кредит № *******/09.09.2023г.,
сключен с ответника, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с
чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.18 от договора за
потребителски кредит, по силата на която е уговорено заплащане на неустойка за
непредставено обезпечение, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.21 от ЗПК и
чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. С подадената искова молба се предявява при условията на
евентуалност на главния иск за прогласяване недействителността на целия договор за
потребителски кредит, осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата
в размер на 620 лв., платена от ищеца на ответника, по процесния договор, при изначална
липса на правно основание.
Ищецът твърди, че на 09.09.2023г., сключил с ответника, договор за потребителски кредит за
сума в размер на 1400 лева, при лихвен процент от 47,00 % и годишен процент на разходите
от 58,36 %. Поддържа, че на основание чл.18 от процесния договор за кредит, ищецът е
следвало да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител, като в случай на
неизпълнение на това задължение, ищецът следвало да заплати неустойка в размер на
2741,34 лв., която неустойка се начислявала ежемесечно към всяка една от погасителните
вноски, съгласно погасителния план. Сочи, че предвидената клауза за заплащане на
неустойка при непредставяне на обезпечение, в посочения размер е нищожна поради
неспазване на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и на чл.11, т.9 и 10 ЗПК, тъй като било
предвидено същата да се начислява към погасителните вноски, което по скрит начин
оскъпявало кредита. Ищецът счита, че посочената неустоечна клауза е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като размерът й почти двукратно надвишавал сумата по
кредита, като по този начин неустойката загубила присъщите си обезпечителна и
1
обезщетителна функция. Ищецът поддържа, че е заплатил на ответника, а последният е
получил сумата в общ размер 2020 лв., като счита, че дължима е единствено главницата по
договора в размер на 1400 лв., поради което сумата от 620 лв., която е заплатил по
процесния договор е недължимо платена и ответникът неоснователно се обогатил със
същата, поради липса на правно основание за получаването й. Отправя се искане за
присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.1 ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба. В отговора на
исковата молба са изложени подробни съображения за действителността на сключения
договор за потребителски кредит, респ. на процесната клауза за неустойка, като ответникът
счита предявените искове за изцяло неоснователни и като такива същите следва да бъдат
отхвърлени. Ответникът не оспорва наличието на договорно правоотношение, по сключен с
ищеца договор за потребителски кредит от 09.09.2023г., както и предоставянето на
твърдяната от ищеца сума на кредитополучателя, но твърди, че е налице валидно правно
основание за нейното получаване, поради което не дължи връщането й.
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че на 09.09.2023г., ищецът сключил с ответника договор за
потребителски кредит № *******, че същият е получил сумата по кредита, както и че е
заплатил на ответника, а последният е получил сумата в общ размер на 2020 лв., по
процесния договор.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно
и главно твърдените основания за нищожност на договора за потребителски кредит, респ. на
клаузата на чл.18 от договора, като по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, с
оглед липсата на оспорване от ответника на получаването на сумата, в посочения в исковата
молба, размер, в тежест на ответника е да установи, че е налице валидно правно основание
за получаване на сумата в размер на 620 лв.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба, за редовна по смисъла на
чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2025г. от 10:00
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане
на спора.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ обстоятелствата, че на 09.09.2023г., ищецът сключил с
ответника договор за потребителски кредит № *******, че същият е получил сумата по
кредита, както и че е заплатил на ответника, а последният е получил сумата в общ размер на
2020 лв., по процесния договор, от които и сумата от 620 лв., за която се твърди, че е
получена без правно основание.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към исковата
молба и отговора на искова молба, документи.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и
препис от писмения отговор на ответника. Определението не подлежи на самостоятелно
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3