РЕШЕНИЕ
№ 1262
гр. Бургас, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20212120103267 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Р. АНГ. Х., от гр. Бургас, против
„Стил – Так” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, с която претендира признаване
за незаконно и за отмяна прекратяването на трудовото правоотношение между страните,
извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ със Заповед № 72/05.04.2021 год. на
управителя на ответника-ООД; поправяне на основанието за уволнение, вписано в трудовата
книжка на ищеца; осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 2190,82 лева
– сбор от нетните трудови възнаграждения и възнагражденията за положен извънреден труд
и нощен труд и за работа на официални празници, за периода м. февруари-м. септември 2020
год.; 3900 лева – обезщетение за оставане без работа поради незаконното прекратяване на
трудовия договор за 6-месечния период 05.04.-05.10.2021 год.; 650 лева – обезщетение за
неспазено от работодателя предизвестие, по чл. 220, ал. 1, КТ; 557,14 лева – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 18 дни за 2020 год., и 154,76 лева – за 5 дни за 2021
год., и 259,77 лева – обезщетение по чл. 213, ал. 2, КТ, за недопускане на ищеца до работа за
периода 20.03.-05.04.2021 год., ведно със законната лихва върху претендираните суми,
начиная от предявяване на исковата молба – 13.05.2021 год., до окончателното им
изплащане; ангажира доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.
Паричните претенции са уточнени с писмено допълнение от 26.05.2021 год., с
писмена защита от 19.10.2021 год., както и устно, в проведеното на 20.10.2021 год. открито
съдебно заседание.
1
Правните основания на предявените кумулативно обективно съединени искове са
чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 4, чл. 225, ал. 1, чл. 128, чл. 150, чл. 262, чл. 220, ал. 1, чл. 213, ал. 2
и чл. 224, КТ; чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и за присъждане на
деловодните разноски; ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно от данните по делото, страните са били обвързани от трудово
правоотношение, възникнало със сключването на Трудов договор № 72/30.01.2020 год., с 6-
месечен срок за изпитване в полза на работодателя, по силата на което ищецът Р.Х. е била
назначен на длъжността „Диспечер, транспортни средства” в предприятието на ответника в
гр. Бургас.
Със Заповед № 72/05.04.2021 год. работодателят е прекратил правоотношението с
ищеца, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ – поради съгласие на страните и „подадено
заявление от работника“. Р.Х. твърди, че прекратяването на правоотношението е незаконно,
тъй като писмената й молба от 22.03.2021 год., изпратена по телепоща, не е достигнала до
работодателя, а и ищцата не е давала съгласие за прекратяване на договора.
Ответникът оспорва исковете, а този по чл. 224, ал. 1, КТ – само по размер.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира обуславящия
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, предл. първо, КТ за основателен. Обжалваната заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение уволнение е действителна – неин автор е
законен представител на работодателя, тя е съставена в писмена форма и съдържа
необходимите реквизити (автор, адресат, волеизявление, мотиви). В тежест на ответника-
работодател е провеждане на главно и пълно доказване законността на прекратяване на
трудовото правоотношение – чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ. Според
настоящия съдебен състав, такова доказване по делото не е проведено. Прекратяването на
правоотношението на посоченото от ответника основание налага установяване на писмено
предложение, отправено до работодателя, изразяващо недвусмислената воля на служителя
Р.Х. за прекратяване действието на договора поради съгласие на страните. Настоящият
съдебен състав намира, че делото не съдържа доказателства за този факт – писмената молба
на ищеца от 22.03.2021 год. не е достигнала до адресата-работодател, а и съдържанието на
изявлението квалифицира искането не като предложение по чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ, а като
воля по чл. 327, ал. 1, т. 2 или по чл. 326 от същия кодекс. В молбата си от 22.03.2021 год.,
потвърдена и пояснена в писменото обяснение от 26.03. с. г. (л. 19 по описа), ищецът ясно е
посочила, че причина за прекратяване на правоотношението е незаплащането от ответника
на трудовото възнаграждение и това за извънреден труд, както и обезщетение за платен
годишен отпуск. Така формираната воля, според съда, не е свързана с отправяне на
2
предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие, поради което не е налице
постигнато от двете страни по правоотношението писмено съгласие (Решение №
171/15.10.2020 год. по гр. д. № 171/2020 год. на IV ГО на ВКС). В случая следва да се има
предвид и императивното изискване на чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ, задължаващо адресата на
предложението за прекратяване да отговори на адресанта в 7-дневен срок от получаването,
както и последицата при неспазването му – неприемане на предложението. В разглеждания
казус процесната заповед на работодателя е издадена на 05.04.2021 год., т. е. в тежест на
ответника е доказване на факта, че писменото предложение на служителя Х. по чл. 325, ал.
1, т. 1, КТ е достигнало до адресата не по-късно от 30.03.2021 год. Данни в тази насока не са
представени, поради което фактическият състав на цитираната норма не е осъществен (вж.
Решение № 244/03.10.2016 год. по гр. д. № 2123/2016 год. на IV ГО на ВКС).
Предвид изложеното, процесното прекратяване на трудовото правоотношение,
извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ, е незаконно и следва да бъде отменено, но
без възстановяване на ищеца на заеманата работа, тъй като не е предявен иск за това.
Съдът намира за неоснователен иска по чл. 344, ал. 1, т. 4, КТ. Делото не съдържа
данни за неправилно или неточно вписано от работодателя в трудовата книжка на служителя
основание за прекратяване на правоотношението – чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ, поради което
искът не може да бъде уважен. Посочената норма въвежда защита при вписване на
основание в трудовата книжка, различно от това, на което е прекратено правоотношението
(745-2000-ІІІ ГО на ВКС). В разглеждания казус прекратяването е извършено на основание
чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ, но няма данни в трудовата книжка да е вписан друг законов текст,
поради което претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира за неоснователен и иска по чл. 220, ал. 1, КТ, за сумата от 650 лева.
Както бе отбелязано по-горе, прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно, на
посоченото от работодателя основание – чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ, в която хипотеза на
служителя не се дължи обезщетение за неспазено предизвестие.
Като основателен следва да бъде квалифициран осъдителният иск по чл. 344, ал. 3
във вр. с чл. 225, ал. 1, КТ. По делото не се спори, че в резултат от незаконното прекратяване
на трудовото правоотношение ищецът Х. е останала без работа (няма и противоположни
твърдения на ответника), поради което работодателят дължи парично обезщетение за
процесния 6-месечен период. Размерът на сумата е определен от вещото лице по приетата и
неоспорена от страните експертиза, той възлиза на 3780 лева, т. е. искът следва да бъде
частично уважен, ведно с присъждане на законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба. За горницата до претендираното обезщетение от 3900 лева претенцията е
недоказана и следва да бъде отхвърлена, ведно с обусловения акцесорен иск по чл. 86, ЗЗД.
Съдът намира за неоснователен иска по чл. 213, ал. 2, КТ, тъй като делото не
съдържа доказателства, че през процесния период (20.03.-05.04.2021 год.) ищцата не е била
допусната до работа от ответника. В тежест на служителя е установяване на факта, че
3
работодателят-ООД (чрез управителя или чрез друго длъжностно лице, на което е
възложено това) е отказал достъп на Р.Х. до работното й място или по друг начин е
преградил възможността за полагане на труд поне веднъж през процесния период – вж.
Решение № 105/12.04.2011 год. по гр. д. № 1897/2009 год. и Решение № 613/29.12.2010 год.
по гр. д. № 1636/2009 год., двете на IV ГО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК. От
показанията на свид. И. М. не може да се формира извод за такова доказване, тъй като те не
почиват на преки впечатления за релевантния факт, а и срещу твърдените от ищеца факти е
проведено насрещно доказване от ответника – с показанията на свид. Димчо Узунов.
Съдът намира за доказан по основание иска по чл. 224, ал. 1, КТ. Видно от
съдържанието на заповедта за уволнение, работодателят е признал дължимостта на
процесното обезщетение, но за общо 18 дни за 2020-а и 2021 год. – 557,14 лева. Ищецът
твърди, че неизползваният платен годишен отпуск възлиза на 23 дни (18 за 2020 год. и 5 за
2021 год.), а обезщетението за него е в сборен размер от 711,90 лева. Предвид наличието на
спор между страните за 5-те дни платен годишен отпуск за 2020 год., в тежест на ответника е
провеждане главно и пълно доказване (Решение № 812/27.04.2011 год. по гр. д. № 198/2010
год. на IV ГО на ВКС) по чл. 173, ал. 1, КТ, на факта на надлежно поискан от служителя Р.Х.
отпуск и писменото му разрешаване от работодателя за периода 14-18.09.2020 год. (вж.
писмения отговор на ответника – л. 48 по описа). Писмени доказателства в тази насока не се
представени – в личното трудово досие на ищеца не се съдържа молба на служителя за
отпуск, нито писмен акт на работодателя за разрешаването му. Въпреки това, съдът намира,
че искът е неоснователен за 5-те дни отпуск, тъй като за тях е било начислено и платено
обезщетение по ведомостта за заплати за 2020 год. (съгл. неоспореното експертно
заключение). Доказателственото значение на това отразяване по ведомостите на
работодателя следва да бъде зачетено, съгласно трайната практика на ВКС по чл. 290, ГПК –
Решение № 247/25.02.2020 год. по гр. д. № 3200/2018 год. и Решение № 188/16.03.2021 год.
по гр. д. № 4473/2019 год., двете на III ГО на ВКС. Изложеното мотивира съда да приеме, че
дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1, КТ се отнася за общо 18 дни за 2020/2021 год., а
размерът му възлиза на общо 557,14 лева, съгл. приетото експертно заключение. За
посочената сума искът е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва за
забава, а отхвърлен за горницата му до 711,90 лева.
Като основателни следва да се приемат исковете за присъждане на неплатените
части от трудовите възнаграждения и възнагражденията за извънреден и нощен труд и за
работа на официални празници. В тази насока съдът основава решението си на приетото
експертно заключение, изготвено възоснова съставените от работодателя графици за
положен труд от ищеца. Вещото лице е установило размера на дължимите суми, а след
отчитане факта на извършените от ответника частични плащания, е посочило и дължимия
остатък за всеки един от процесните месеци – общо 2190,82 лева. Делото не съдържа
доказателства за плащане на тази сборна сума, а няма и твърдения на ответника за друг
валиден способ за погасяване на задължението, поради което искът следва да бъде уважен
изцяло, с присъждане на обезщетението за забава, начиная от подаване на исковата молба до
4
окончателното изплащане.
Частичното уважаване на исковете за парични вземания налага в полза на страните
да бъдат присъдени направените деловодни разноски в съответен размер – 558,20 лева за
ищеца и 221,34 лева за ответника (чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК).
Съдът следва да осъди ответника да заплати държавни такси върху уважените
искове – в общ размер от 339 лева, както и разноски от 200 лева, за възнаграждение за вещо
лице, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК и чл. 359, КТ.
В изпълнение императива на чл. 242, ал. 1, ГПК, съдът следва да допусне
предварително изпълнение на решението в частите му за присъдените възнаграждения,
обезщетение за оставане без работа и обезщетение за забавата им.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. първо, КТ,
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца Р. АНГ. Х., ЕГН **********, с
адрес гр. Бургас, у...., извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ със Заповед №
72/05.04.2021 год. на управителя на ответника-работодател – „Стил – Так” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв....
ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. второ, КТ, незаконното
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца Р. АНГ. Х., ЕГН **********, с адрес
гр. Бургас, ...., извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ със Заповед № 72/05.04.2021
год. на управителя на ответника-работодател – „Стил – Так” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. ...
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4, КТ на Р. АНГ. Х. против
„Стил – Так” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, за поправка за основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата й книжка във връзка със
Заповед № 72/05.04.2021 год. на управителя на ответника-работодател – „Стил – Так” ООД,
ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Стил – Так” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, кв. ...., на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3, КТ, чл. 84, ал. 1 и
чл. 86, ЗЗД, да заплати на Р. АНГ. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ...., сума в размер
от 3780 лева, представляваща обезщетение за периода 05.04.-05.10.2021 год. за оставане на
ищеца Р.Х. без работа в резултат от незаконното прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ със Заповед
5
№ 72/05.04.2021 год. на управителя на ответника-работодател – „Стил – Так” ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Бургас, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на сумата, начиная от подаване на исковата молба – 13.05.2021 год., до
окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – в частта за горницата му над 3780
лева до претендираното обезщетение от 3900 лева, както и акцесорния иск за законна лихва
за забава върху тази горница, начиная от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Стил – Так” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, кв. ...., на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3, КТ, чл. 84, ал. 1 и
чл. 86, ЗЗД, да заплати на Р. АНГ. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ... сума в общ
размер от 2190,82 лева, представляваща сборен неплатен остатък от трудовите
възнаграждения и от възнагражденията за нощен труд, за извънреден труд и за работа на
официални празници (за м. февруари 2020 год. – 105,61 лева, за м. март 2020 год. – 445,83
лева, за м април 2020 год. – 662,96 лева, за м. май 2020 год. – 620,04 лева, за м. юни 2020
год. – 11,09 лева, за м. юли 2020 год. – 127,48 лева, за м. август 2020 год. – 183,23 лева, и за
м. септември 2020 год. – 34,58 лева), ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на сборната сума от 2190,82 лева, начиная от подаване на исковата молба
– 13.05.2021 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Стил – Так” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, кв. ... на основание чл. 224, ал. 1, КТ и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Р. АНГ. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. Бургас, ул. „...., сума в размер от 557,14 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 13 дни за 2020 год. и за 5 дни за 2021
год., в резултат от незаконното прекратяване на трудовото правоотношение между страните,
извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1, КТ със Заповед № 72/05.04.2021 год. на
управителя на ответника-работодател – „Стил – Так” ООД, ЕИК *********, със седалище
гр. Бургас, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сумата,
начиная от подаване на исковата молба – 13.05.2021 год., до окончателното й изплащане, И
ОТХВЪРЛЯ главния иск – в частта му за присъждане на обезщетение за горницата му над
557,14 лева до 711,90 лева, дължимо за 5 дни отпуск за 2020 год., както и акцесорния иск за
законна лихва за забава върху тази горница, начиная от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правни основания чл. 220, ал. 1, КТ и чл. 86, ЗЗД на Р. АНГ.
Х., за осъждане на „Стил – Так” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, да й заплати
сума в размер от 650 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, ведно с обезщетение в размер
на законната лихва за забава, начиная от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правни основания чл. 213, ал. 2, КТ и чл. 86, ЗЗД на Р. АНГ.
Х., за осъждане на „Стил – Так” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, да й заплати
6
сума в нетен размер от 259,77 лева, представляваща обезщетение за недопускането й до
работа през периода 20.03.-05.04.2021 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва
за забава, начиная от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Стил – Так” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, кв. ..., на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на Р. АНГ. Х., ЕГН **********,
с адрес гр. Бургас, ... деловодни разноски в размер от 558,20 лева.
ОСЪЖДА Р. АНГ. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ..., на основание чл. 78,
ал. 3, ГПК, да заплати на „Стил – Так” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. ...деловодни разноски в размер от 221,34 лева.
ОСЪЖДА „Стил – Так” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, кв. ..., на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС държавна такса в
размер от 339 лева.
ОСЪЖДА „Стил – Так” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, кв. ... на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС разноски в размер от
200 лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на съдебното решение в частите му
относно присъдените възнаграждения, обезщетение за оставане без работа и обезщетение за
забавено плащане.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми могат да
бъдат платени по следната банкова сметка на ищеца Р.Х. – IBAN: .........
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7