Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.04.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на десети март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 3072 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 02.05.2018 г., постановено по
гр.дело № 68320/2016 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72 състав, е признато за установено
по предявените от „Топлофикация София“-ЕАД, с ЕИК:**********, седалище и адрес:
***, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и
чл.86 ЗЗД, че ответникът Л.Й.И., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи сумата от
619,04 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва за периода от
10.08.2016 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 46,81 лв.
за периода от 15.09.2015 г. до 04.08.2016 г., за които е издадена заповед от
26.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №
44818/16 г. на СРС, като е отхвърлен
иска за установяване вземането за главница за разликата над 619,04 лв. до
пълния предявен размер от 1232,01 лв., и
иска за лихва за забава за разликата над 46,81 лв. до претендираните 182,67 лв.
и за периода от 15.09.2014 г. до 14.09.2015 г. С решението на съда е осъдена Л.Й.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на „Топлофикация София“-ЕАД, с
ЕИК:**********, седалище и адрес: ***,
сумата от 476,18 лв. разноски в исковото производство, и сумата от 36,85 лв.
разноски в заповедното производство.
Срещу
решението на СРС, 72 с-в е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация
София“-ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.Л.Г.,
с искане същото да бъде отменено, в частта, в която са отхвърлени предявените установителни
искове за главница и за мораторна лихва за забава, и вместо това да бъде
постановено друго, с което бъдат уважени предявените искове в обжалваната част.
Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалноправни разпоредби на
закона, по съображения изложени в
жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник Л.Й.И., не взема
становище по подадената въззивна жалба.
Третото лице- помагач на страната на
ищеца- „ Техем Сървисис“-ЕООД, гр.София, не взема становище по подадената
въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно,
в обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност
на предявените установителни искове, в частта в която са отхвърлени за главница
за разликата над 619,04 лв. до пълния предявен размер от 1232,01 лв. и за
мораторна лихва за забава за разликата над 46,81 лв. до пълния предявен размер
от 182,67 лв. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е
подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. Доводите изложени в жалбата са изцяло
неоснователни.
Във връзка с доводите изложени
във
въззивната жалба следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав
счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно неоснователност на предявените установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, в частта в която са отхвърлени за
главница за разликата над 619,04 лв. до пълния предявен размер от 1232,01 лв. и
за мораторна лихва за забава за разликата над 46,81 лв. до пълния предявен
размер от 182,67 лв., са правилни и законосъобразни, в съответствие на
материалния закон.
В настоящия случай, съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл.155,
ал.1, т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, за
които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота
на ответницата за процесния период са издадени изравнителни сметки, изготвени въз основа на
документите за отчет на уредите, като от тях и от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-техническата експертиза се установява
стойността на действително потребената
топлинна енергия за процесния период/ от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г./ в
размер на сумата от 619,04 лв. Следователно, използвайки данните
от фирмата за топлинно счетоводство, вещото лице е определило стойността на
изразходваната топлинна енергия по нормативно установения начин. Заключението
на вещото лице не е оспорено от страните, включително и от ищеца, и правилно е
кредитирано от първоинстанционния съд, като компетентно и обективно дадено. Видно
от същото стойността на топлоенергията се получава при изготвянето на справките
за дялово разпределение за всеки отчетен период /изравнителни сметки/, като в
случая сумите за топлинна енергия, дължими от ответницата за процесния период
са начислените от „Т.С.” ЕАД фактурирани суми, коригирани с тези от ФДР и
същите възлизат на сумата от 619,04 лв. Предвид гореизложеното съдът намира, че
дължимата сума за реално потребената топлинна енергия за процесния имот е тази,
която е отразена по заключението на съдебно- техническата експертиза, получена
след приспадане на сумите за възстановяване от изравнителните сметки, тъй като
именно изравнителните сметки установяват какъв е действителният размер на
задълженията на потребителя за реално доставената през този период топлинна
енергия, а този размер е без надначислената /но и
неплатена/ сума.
В настоящия случай въззивника- ищец не е
оспорил заключението на СТЕ по предвидения за това ред - чл.200, ал.3, изр.2 ГПК, нито е ангажирал други допустими доказателствени
средства, които да го опровергават, поради което и предвид необходимостта от
специални знания за които е назначено вещото лице-топлотехник, настоящата
инстанция възприема изцяло заключението на СТЕ и
установеното с нея изчисляване на припадащия се дял на ответницата от ТЕ.
Съдът намира, че дължимата сума за реално потребената топлинна енергия за
процесния имот е тази, която е отразена по заключението на съдебно-
техническата експертиза, получена след приспадане на сумите за възстановяване
от изравнителните сметки, тъй като именно изравнителните сметки установяват
какъв е действителният размер на задълженията на потребителя за реално
доставената през този период топлинна енергия. При постановяване на
обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми.
На следващо място, в настоящия случай, предвид
липсата на конкретни оплаквания в жалбата на въззивника- ищец във връзка с
незаконосъобразността на обжалваното решение, в частта в която е отхвърлен
предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за мораторна лихва за забава за разликата над 46,81 лв. до
пълния предявен размер от 182,67 лв., въззивната проверка следва да се ограничи
до въпросите, за които въззивният съд следва да следи служебно. При тази
служебна проверка се установява, че първоинстанционното решение, в тази му част
е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като не са нарушени императивни
материалноправни норми, а по останалите въпроси въззивният състав препраща към
мотивите на СРС на основание чл. 272 ГПК.
С оглед на така
изложените съображения, предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД в обжалваната им част
се явяват неоснователни и недоказани, и като такива правилно са били отхвърлени
от първоинстанционният съд.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
С оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. При липса на направено искане за присъждане на
разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемата страна- ответник
по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.05.2018 г., постановено по гр.дело № 68320/2016 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
в процеса на „Техем
Сървисис“-ЕООД, гр.София, като трето лице - помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД, ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.