Определение по дело №10336/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262462
Дата: 15 октомври 2020 г. (в сила от 18 ноември 2020 г.)
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20201100510336
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

гр. София, 15.10.2020 г.

 

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II - Д въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                                  Мл. съдия ИВЕЛИНА С.

 

     като разгледа докладваното от младши съдия С. ч. гр. д. № 10336 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК, във вр. с чл. 577 ГПК.

 

     Образувано е по частна жалба от 27.02.2020 г. (п. к. 25.02.2020 г.) на М.А.С., подадена чрез адвокат П.К., срещу определение от 05.02.2020 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд - И.Я., с което е отказано вписване на съдебно решение по гр. д. № 63138/2016 г. на Софийски районен съд, 53 - и състав, по заявление вх. № 5060/05.02.2020 г.

     В частната жалба се твърди, че отказът на съдията по вписванията е неоснователен. Посочва се, че решението в първата фаза на делбата определя точно делбените имоти, съсобствениците и техните квоти - обстоятелства, които следва да бъдат вписани (при вписана искова молба за делба), независимо по какъв начин ще се извърши след това делбата и как ще се ликвидира съсобствеността.

 

     Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

 

     Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

     Разгледана по същество, същата е неоснователна.

     Видно от доказателствата по делото със заявление № 5060/05.02.2020 г. адвокат К. (пълномощник на М.А.С.) е поискала да бъде разпоредено вписването на решение по гр. д. № 63138/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 53 - и състав. Към заявлението са приложени заверени преписи от влязло в сила решение № 143694 от 17.06.2019 г. по гр. д. № 63138/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 53 - и състав, постановено във втора фаза по извършване на делбата, с което е постановено изнасяне на делбения имот на публична продан, поправено с решение № 301351 от 13.12.2019 г. по реда на чл. 247 ГПК относно улицата, на която се намира имотът, както и заверен препис от исковата молба за делба на М.С., жалбоподател в настоящото производство.

     С обжалваното определение от 05.02.2020 г. и съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията (ПВ), на основание чл. 2 ПВ, във вр. с чл. 4 и чл. 8, ал. 1 ПВ, съдията по вписванията е постановил отказ за вписване на съдебно решение по гр. д. № 63138/2016 г. на СРС, 53 - и състав, по заявление вх. № 5060/05.02.2020 г., с доводи, че последното не подлежи на вписване. Посочил е, че разпоредбите на ПВ и Закона за собствеността предвиждат вписване на договорите за делба на недвижими имоти и на съдебно - разделителните протоколи относно недвижими имоти, но не и на решението по допускане на делбата и решението за изнасяне на делбения имот на публична продан.

     Съгласно разпоредбата на чл. 112, б. а ЗС (ред. ДВ бр. 34/2000 г.) подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права. По силата на чл. 114, б.в, във вр. с чл. 112, б. з и б. а ЗС, подлежат на вписване исковите молби по спорове за собственост, включително и за делба. Следователно - на отбелязване съгласно чл. 112, б. з ЗС, съответно - на вписване, подлежат и съдебните решения по тези искови молби. Аналогични са и разпоредбите на чл. 4, б. „з“, във вр. с чл. 4, б. „а“ ПВ. Тълкуването на посочените текстове налага извод, че законът изисква вписване само на онези съдебни решения, с които се признава правото на собственост или други вещни права върху недвижими имоти. Решението, с което допуснатият до делба имот се изнася на публична продан не сочи кой е собственик на спорния имот. С него не се признава право на собственост или друго вещно право. Следователно, макар и постановено в делбено производство, исковата молба по което подлежи на вписване, самото решение за изнасяне на имота на публична продан не подлежи на отбелязване или на вписване - в този смисъл са разясненията на определение № 51 от 07.02.2012. г. по ч. гр. д. № 591/2011 г. на ВКС, I г. о. В случая към заявлението за вписване е приложен препис от решението, постановено във втората фаза на делбата, поради което съдията по вписванията правилно е постановил отказ за вписване.

    Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

    Така мотивиран, Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА определение от 05.02.2020 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд - И.Я., с което е отказано вписване на съдебно решение по гр. д. № 63138/2016 г. на Софийски районен съд, 53 - и състав, по заявление вх. № 5060/05.02.2020 г.

   Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:   1.                            2.