О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ........
гр.Шумен, 03.06.2020г.
Административен съд -
град Шумен, в закрито
заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Кремена Б.
като разгледа докладваното от съдията АД № 224 по описа за 2019г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.78, ал.7 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл.144 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по искане на председателя на Националното
бюро за правна помощ, с което на основание чл.189 от Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК) и чл.81, във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК и във вр. с чл.27а
от Закона за правната помощ (ЗПП) се иска в полза на Националното бюро за
правна помощ да бъдат присъдени разноски, представляващи изплатено
възнаграждение за един адвокат, предоставил правна помощ по
АД №224/2019г. по описа на ШАдмС и
по КАД № 76/2020г. по описа на ШАдмС.
Към искането е приложено Решение
№ ШМ-126-5051/12.03.2020г. на НБПП, от което се установява, че на адвокат С.С.Б.
*** е определено и изплатено възнаграждение в размер на 450,00лв.,
представляващо адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на ищеца М.А.А.
по АД № 224/2019г. по описа на ШАдмС. Отправя се искане след влизане в сила на
съдебния акт за присъждане на разноските да бъде издаден и изпълнителен лист в
полза на Националното бюро за правна помощ.
От приложените по делото доказателства
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Административното
производство по а.д.№224/2019год. по описа на ШАдмС е образувано по реда на чл.203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс ( АПК) във вр. с чл.284 ал.1 от
Закона за изпълнение на наказанието лишаване от свобода и задържането под
стража (ЗИНЗС), въз основа на искова молба рег.№ ДА-01-1346 от 24.04.2019год.
по описа на ШАдмС от М.А.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
понастоящем в Затвора - гр.Ловеч, с
която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
се претендира обезщетение за
причинените му вреди с неуточнен характер, вследствие лошите социално-битови условия по време на престоя
му в Шуменския следствен арест за периода от 18.02.2011год. до 23.03.2012год. в
размер на 60 000 лева. С
допълнителна молба с рег.№ДА-01-1645/22.05.2019год. по описа на
ШАдмС,депозирана в законния срок ищецът уточнява,че исковата му претенция е
насочена срещу ответника-Главна дирекция «Изпълнение на наказанията»-гр.София и
обективира искане за присъждане на 60 000лв. претърпени от ищеца неимуществени
вреди по време на престоя му в сектор «Арести» към РС «Изпълнение на
наказанията»-Шумен за периода от 18.12.2011г. до 23.03.2012г.,ведно със
законната лихва върху сумата,считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
По искане на ищеца с Определение
на съда от 28.05.2019г. по настоящото дело на последния е предоставена правна
помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото. С уведомително
писмо с рег.№ДА-01-1941 от 18.06.2019г. по описа на ШАдмС АК - град Шумен е уведомила съда, че за
осъществяване на правна помощ по делото е определен адвокат С.С.Б. , вписан под
№3065 в Националния регистър за правна помощ. С Определение от 26.06.2019г.
адвокат С.С.Б. е
назначена за процесуален представител на ищеца до приключване на производството
и за всички съдебни инстанции.
С Решение № 245 от 11.12.2019г.,
постановено по адм. дело №224 по описа за 2019г., Шуменският административен
съд е отхвърлил изцяло претенцията на ищеца. Това решение е обжалвано от
последния пред тричленен състав на ШАдмС, който с Определение№202 /19.02.2020г.
по КАД № 76/2020г. по описа на ШАдмС е оставил без разглеждане касационната
жалба срещу Решение № 245 от 11.12.2019г.
по адм.д.№ 3224/2019г. по описа на ШАдмС.
От така установеното фактическо
положение съдът достигна до следните правни изводи:
Искането на Националното бюро за
правна помощ е допустимо - подадено
е от администрацията, която организира - чл.6 ал.2 от ЗПП, и заплаща
предоставената правна помощ - чл.39 от ЗПП.
Съгласно чл.27а ЗПП в
определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ,
възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски.
АПК не съдържа разпоредба, която
да урежда дължимостта на разноските за предоставена правна помощ. С оглед на
това приложение следва да намерят разпоредбите на ГПК. Съгласно чл.94 от ГПК
правната помощ състояща се в адвокатска защита е безплатна. Само в случаите на
лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.97, ал.1 от ГПК
съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми, от плащането на
които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Другата относима разпоредба на
ГПК, която регламентира възстановяването на разноските за получена правна помощ
е чл.78, ал.7 от ГПК, която съдържа две хипотези. В първата, когато претенцията
на лицето, което е получило правна помощ бъде уважена изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ.
Настоящият случай не е такъв - исковата претенция на ищеца, който е получил
правна помощ, е отхвърлена. Втората хипотеза визира специфичния случай на
осъдително решение срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Тази хипотеза също не е налице
- претенцията на лицето, получило правна помощ, е изцяло отхвърлена,
респективно не е налице осъдително решение. Неотносими към настоящото дело са и
разпоредбите на чл.389 от НПК, тъй като НПК не е приложим в производството по
административни дела.
С оглед на горното не е налице
основание за дължимост от страна на получилия правна помощ ищец на направените
разноски за адвокатско възнаграждение. Правото на безплатна правна помощ е
инструмент за гарантиране на конституционното право на защита - чл.56 от Конституцията, и ограничаването му
не може да става чрез прилагане на правни норми по аналогия. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.94 от .
Въз основа на гореизложеното
искането на Националното бюро за правна помощ е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание
чл.78, ал.7 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за
правна помощ, с правно основание чл.189 от НПК и чл.81, във вр. с чл.78, ал.7
от ГПК, във вр. с чл.27а от ЗПП за присъждане на разноски в размер на
450,00лв., представляващи възнаграждението на адвоката, предоставил правна
помощ на ищеца М.А.А. по адм.д.№224/2019г. по описа на ШАдмС.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на страните по реда на чл.138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: