Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 495 15.05.2023
Година Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III състав, на осемнадесети април две
хиляди двадесет и трета година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар
Димитров
Секретар И.Л.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Димитров, административен
характер дело номер 1563 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ), чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на „Холирок арт“ ЕООД с ЕИК ********* от гр. Бургас, ул. Славянска
№47, със
законен представител Г.Мархолев, чрез адв. С. БАК, против отказ на гл. архитект
на Община Созопол да одобри инвестиционен проект и да издаде Разрешение за
строеж, обективиран в писмо изх.№УТ-2112-220-1/19.07.2022 г., за обект:
„Надстройка с два етажа на заварен строеж на вилна сграда в УПИ ІІІ-8051,
м.“Буджака“, землище на гр.Созопол /ПИ с идентификатор 67800.8.924 по КК/.
Жалбоподателят
счита, че отказът е неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с
материалния закон и в нарушение на административно-производствените правила. Счита,
че административният орган не е изпълнил задължението си да събере всички
релевантни факти. Излага доводи, че внесената проектна документация касае
разрешаване надстрояването на съществуващ заварен строеж, за който е налице
съгласуване с Министерство на културата и е било уточнено ВиК захранването. Посочва
се, че поради реализираното строителство в имота съобразно строителните книжа,
ПУП –ПРЗ се счита за приложен и по отношение на допустимото с него застрояване,
с полагането на фундаментите по издадените през 2005г. строителни книжа за
строителство в имота. Възразява, че при допуснати евентуални непълноти на
внесената проектна документация, следва административният орган да укаже
отстраняването им вместо да постановява отказ за издаване на РС на това
основание. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата на сочените в нея основания,
ангажира доказателства, вкл. съдебно-техническа експертиза и
допълнителна такава и моли да бъде постановено решение, с което да се отмени
оспорения отказ.
Ответникът – главен архитект на Община Созопол,
редовно уведомен, се представлява от адв. А., която оспорва жалбата и излага
аргументи в подкрепа на оспорения отказ да се одобри инвестиционен проект и да
се издаде Разрешение за строеж, обективиран в писмо
изх.№УТ-2112-220-1/19.07.2022г. Претендира разноски.
Заинтересованата страна „РОПЕЗ СТРОЙ“ ООД, служебно конституиран от
страна на съдебния състав с оглед обвързването му от решението на
административния съд, редовно призован, не изразява становище по жалбата.
След
преценка на жалбата и изложените в същата аргументи, Административен съд Бургас
намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215,
ал.4 от ЗУТ. (известие за доставяне л.208). Изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
От
събраните по делото доказателства съдът възприема следните факти:
С
решение №9/02.09.2004г. , по т.3 и т.35 на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от
ЗОЗЗ е променено предназначението на земята предмет на спорното разрешение за
строеж от земеделска земя представляваща поземлен имот номер 008051 в м.
„Буджака“, з-ще на гр. Созопол.
Със
Заповед № 821/13.07.2004 год. на Кмета на Община Созопол е одобрен ПУП — ПРЗ в
обхват на поземлен имот 008051 в м, „Буджака“, з-ще на гр. Созопол, като се
обособяват три урегулирани поземлени имоти: УПИ П-8051, УПИ Ш-8051, УПИIV-8051
с отреждане за изграждане на вилни сгради при плътност на застрояване 20%,
Нтах=7.00 метра, Кинт.-0,8 и мин.озеленена площ 60%, като % да е отредена за
дървесна растителност.
От
доказателствата по делото се установява, че на 19.01.2005г. било издадено
Разрешение за строеж № 15/19.01.2005г. от главния архитект на Община Созопол
(л.66), с което на Панайот Мархолев било разрешено да построи жилищна сграда в УПИ
ІІІ-8051, м.“Буджака“, землище на гр.Созопол с РЗП 508.40 м2,
съгласно одобрен инвестиционен проект от 06.01.2005г. от главния архитект на
Община Созопол. Проектът не се съхранява в Община Созопол, освен вертикален
разрез на предвидената за застрояване жилищна сграда.
Същият
в неоспорено за верността му с оригинала копие, ведно с придружаващи го
приложения е бил представен от жалбоподателя. Видно от представеното копие, към
същото е приложена виза за проектиране с посочени параметри на застрояване за
процесния УПИ III-8051 с предвидена плътност 20%, височина кота корниз 7,00м.,
предназначение вилна сграда с отстояния към страничните регулационни линии от
по 4м. и към северната регулационна линия 5,00м.
По
искане на възложителя „ ХОЛИРОК APT” ЕООД, на 14.06.2011 г. е одобрен проект
„Преработка по време на строителство на вилна сграда в УПИ Ш-8051”, като на
23.06.20011 г. в строителното разрешение е вписана промяна на предназначението
на сградата по чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. На гърба на издаденото строително
разрешение № 15/19.01.2005 г. е отразена промяна по време на строителство, а
именно: Преработват се одобрените на 06.01.2005 г. проекти от гл. архитект на
Община Созопол, като преработката се отнася до промяна предназначението на
жилищна сграда във вилна сграда и се увеличават допуснатите застроени площи,
съгласно съдържанието на приложено към административната преписка по делото
строително разрешение № 15/19.01.2005г. и представения в копие от страна на
жалбоподателя и неоспорен допълнителен инвестиционен проект в част
„архитектура“. От представено „геодезическо заснемане“ на реализиран строеж,
извършено през 2009г. и заверено като приложение към проекта за изменение на
14.06.2011г. се установява, че към момента на заснемане през 2009г. е било
реализирано едно ниво от строежа, което според първоначалния проект е означено
като приземно, а според изменената разработка е посочено като сутеренно.
За
УПИ Ш-8051 м. „Буджака“, землище на гр. Созопол, /ПИ с идентификатор
67800.8.924 по КК/, на дата 24.09.2021г. от Гл. архитект на Община Созопол, на
основание чл.140 от ЗУТ и Заявление №УТ-2083- 130/17.09.2021 г., е издадена
виза за проектиране на ВИЛНА СГРАДА, Имотът попада в зона „А“ от ЗУЧК, в
защитена м “КОЛОКИТА“ с план за управление. Устройствена зона Ов1 -
рекреационна устройствена зона за вилен отдих с параметри на застрояване
Пзастр.= макс 20%; Кинт= макс 0,5; Кк до 6,40м, КБ макс. с 2,50 м. над КК в
УПИ; Позел. мин 70%, като % да бъде за дървесна растителност съгл. Наредба за
изграждане и опазване на зелената система на територията на община Созопол.
Имотът попада в охранителна зона на археологическа недвижима културна ценност и
„всяка следваща фаза за проектиране се съгласува с Министерство на културата
гр. София, съгласно ЗКН. Инвестиционното намерение да се съгласува с РИОСВ гр.
Бургас.“ Допуснато е застрояване на: 3 /три/ м. от уличната регулационна линия
/север/, по 4 /четири/ м. от страничните регулационни линии /съответно запад и
изток/ и 6 /шест/ м. от южната регулационна линия.
Спорното
производството пред административния орган е започнало по заявление № УТ-2112-220/11.07.2022г. (л.8 от делото), подадено от „Холирок
Арт“ ЕООД и „Ропез строй“ ООД за одобрение на инвестиционен проект и за
издаване на Разрешение за строеж за обект: „Надстройка с два етажа на заварен
строеж на вилна сграда в УПИ ІІІ-8051, м.“Буджака“, землище на гр.Созопол /ПИ с
идентификатор 67800.8.924 по КК/.
Към
заявлението били приложени комплексен доклад за оценка на съответствието на
инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите (л.36),
нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за проектиране
и строителство № 21, том 1, рег.№ 89, дело № 21 от 18.02.2021г. при нотариус при БРС (л.58), три броя
инвестиционни проекти, всеки съответно с: Част Архитектура (л.18-35), Част
Конструкции, Част Електро, съгласувана на 02.02.2022г. с „ЕР Юг ЕАД, Част ВиК,
съгласувана на 19.01.2022г. с „ВиК“ ЕАД,
Част ПБ, Част
Геодезия, Част Паркоустройство, Част ЕЕ, Доклад за оценка на ЕЕ, Част ПБЗ.
По
така депозираното заявление, административният орган постановил процесния отказ
да одобри инвестиционен проект и да издаде Разрешение за строеж за обект:
„Надстройка с два етажа на заварен строеж на вилна сграда в УПИ ІІІ-8051,
м.“Буджака“, землище на гр.Созопол /ПИ с идентификатор 67800.8.924 по КК/. В
мотивите посочил, че внесената проектна документация за „Надстройка с два
надземни етажа на заварен строеж“ не съответства на издадената виза за
проектиране на „вилна сграда“. На следващо място посочил, че визата и
проектната документация не е съгласувана с Министерство на културата по реда на
чл.83 от ЗКН и не е представено
конструктивно обследване на съществуващата конструкция. Според административния
орган представеният проект за надстройка на
два етажа е в противоречие със становище от РИОСВ гр. Бургас за допустимост на
инвестиционното намерение - надстройка с един етаж, а представеното
разпределение на к.+5.66 като неизползваемо пространство е недопустимо, тъй
като съгласно §5 т.47 от ДР на ЗУТ „етаж“ е част от сграда или постройка между
две последователни подови конструкции. Съгласно мотивите на административния
орган, не са доказани максимално допустимите градоустройствени показатели за
имота, попадащ в защитена местност
“Колокита“, както и не е доказана площта на подземното и надземното
застрояване, съгласно определението в Допълнителните разпоредби на ЗУТ.
Посочено е още, че съгласно представените изходни данни от ВиК гр. Бургас, в
района на имота няма изградена канализационна мрежа, като не е представен
проект за отвеждане на отпадните води и включването им в подземната
инфраструктура - задължително условие, съгласно становище на РИОСВ с изх.№ ПД-956(1)
от 03.05.2022г. Главният архитект приел още, че средна кота прилежащ терен за фасада Юг не е отразена
коректно спрямо моделирания терен, показан в част „Геодезия“, а височината на
сградата не отговаря на максимално допустимата в ЗМ „Колокита“. На следващо място
посочил, че показаните със щриховка част от подземните етажи следва да се начертаят съгласно одобрения проект с
PC №15/19.01.2005г. във връзка с условията на застрояване в ЗМ „Колокита“.
Приел е, че са допуснати пропуски, тъй като не е показана „стъпката“ на
сградата и начина, по който е определена ЗП, по фасадите и разрезите не са
нанесени регулационните граници и минималните отстояния на застрояване от тях,
а в част „Геодезия“ са „заснети“ два съществуващи басейна без задължително
отстояние от регулационна линия, като в част Архитектура и чертеж „вертикална
планировка“ е представено проектно решение без басейн. Посочено е, че в план
„ситуация“ и план „вертикална планировка“ всички проектни коти следва да се
опишат с абсолютните им стойности, като съгласно план за управление в ЗМ
„Колокита“ благоустрояването на дворните пространства се планира с минимално
нарушаване на нивелитета на естествения терен.
За
издадения отказ били уведомени всички собственици и носители на ограничени
вещни права.
Жалбоподателят бил уведомен
за издадения отказ с писмо изх.№ ХТ 2112-220-1/19.07.2022г. (л.208 от делото).
С жалба вх.№ УТ-2112-220-2/19.08.2022г.
(л.4-16 от делото), в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, заповедта е обжалвана по
съдебен ред, видно от известие за доставяне на л.208 по делото, според което
отказът е получен на 09.08.2022г.
От страна на ответника са
представени и цветна графична част - извадка от предвижданията на действащия
ПУП за УПИ ІІІ-8051, м.“Буджака“, землище на гр.Созопол (л.35), скица на
поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.8.924 м.Буджака, гр.Созопол и
виза за проектиране (л.63-65), Заповед №РД-103/21.02.2006г. на министъра на
околната среда и водите (л.68) и становище
№4495426/23.01.2022г.(л.69), съгласувателно писмо изх.№6108/02.02.2022г. от
ЕР-ЮГ, договор за присъединяване към водоснабдителната мрежа по чл.13, ал.5 от
Наредба №4/2004г. (л.72-88)
По
делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, произнесла
се при липсата на одобрения на 06.01.2005г. от главния архитект на Община
Созопол инвестиционен проект – неустановен на съхранение в община Созопол. След
депозиране на части и съпътстващи документи от същия от страна на
жалбоподателя, на експерта са били поставени допълнителнми въпроси, както и
задача, в случай че представените части от първоначалния проект за сграда водят
до промяна в заключенията по въпросите поставени на предходната експертиза,
вещото лице да отговори повторно. Съдът кредитира отговорите по поставените
въпроси като компетентно и обективно изготвени.
Видно
от заключението на вещото лице внесеният за одобряване инвестиционен проект за
строеж „Надстройка с два етажа на заварен строеж на вилна сграда“ в УПИ Ш-8051
м. „Буджака“, землище на гр. Созопол /ПИ с идентификатор 67800.8.924 по КК е
съпроводен с комплексен доклад-оценка за съответствие на инвестиционния проект
с основните изисквания към строежите, изготвен от фирма „Стройконсулт“ Бургас
ЕООД с управител инж. Щ. Черногоров. Според вещото лице с комплексния доклад
формално е извършена оценка за съответствие по чл. 142, ал.5 от ЗУТ за фаза
„Технически инвестиционен проект“ за строеж „Надстройка с два етажа на заварен
строеж на вилна сграда“ в УПИ Ш-8051 м. „Буджака“, землище на гр. Созопол /ПИ с
идентификатор 67800.8.924 по КК, като в доклада липсва издадена за надстройката
виза и разрешения на съгласувателните инстанции, както и издадени актове за
резализираното строителство, вкл. такъв за въвеждане на построеното в
експлоатация. Липсват доказателства и за това през годинмите строежът да е бил
спиран по надлежния ред.
Според
констатациите намясто на вещото лице, към настоящия момент в УПИ Ш-8051 е
реализирано строителство на две нива.
Според
изводите на вещото лице инвестиционен проект на строеж: „Надстройка с два етажа
на заварен строеж на вилна сграда“ в УПИ Ш-8051 м. „Буджака“, землище на гр.
Созопол /ПИ с идентификатор 67800.8.924 по КК/, не
съответства на предвижданията на подробния устройствен план и
правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените
показатели за съответния УПИ, тъй като същите регламентират допустимото
цялостно сградно застрояване в УПИ, а не касаят надстрояване на заварени (завършени)
сгради в УПИ. Като за тях от представеното „заснемане“ липсва съществена,
получавана при замерването информация за реален обем на застрояване в
представения Инвестиционен проект за строеж „Надстройка с два етажа на заварен
строеж на вилна сграда“ в УПИ Ш-8051 м. „Буджака“, землище на гр. Созопол /ПИ с
идентификатор 67800.8.924 по КК/.
Инвестиционният
проект, формално съдържа_реализираното до този момент в УПИ строителство, без
информация, дали същото съответства с одобрен на 14.06.2011 г. проект
„Преработка по време на строителство на вилна сграда в УПИ 111-8051”.
По
натам, поповод на поставените от представителя на община Созопол въпроси
експертът уточнява, че в комплесния доклад има извършена преценка за
съответствие с ПУП, но са дадени показатели за Кинт и Плътност на застрояване
само за предвиденото с проекта надстрояване с два етажа на съществуващ строеж в
УПИ, но не и за изискуемите показатели за целия строеж в УПИ.
Според
архитекта в архитектурния проект на представения за одобряване технически
инвестиционен проект за обект „Надстройка с два етажа на заварен строеж на
вилна сграда“ в УПИ Ш-8051 м. „Буджака“, землище на гр. Созопол /ПИ с
идентификатор 67800.8.924 по КК/“ няма достатъчна техническа информация за
теренни коти на моделиран терен с абсолютните им стойности и не може да се
определи, каква част от застрояването е подземно и надземно. Тази информация
липсва на чертеж „фасада юг“ и това възпрепятства извършването на правилна
преценка на постигнатото застрояване и съответно дали РЗП на сградата отговаря
на допустимото.
За
построеното до момента според установеното от страна на експерта липсва представени
строителни актове от строителния надзор за извършеното строителство и не е
възможно да се направи преценка по документи до колко и дали реализираната част
от строежа съответства на чертежите. Допълнителна причина за това според
експерта е липсата на действително геодезическо заснемане на застроените етажи.
Установено
бива от експерта и това, че представените инвестиционни проекти, с които се
прави искане да бъде одобрен проект за обект „Надстройка с два етажа на заварен
строеж на вилна сграда“, не отговарят на издадената виза за проектиране за
„вилна сграда“, както и на действащите към момента предвижданията на ПУП и специфичните
норми за ЗМ „Колокита“. Не са спазени и изискванията на чл.24 ал.4 от ЗУТ и височината
на сградата от южната фасада не отговарят на максимално допустимата от 6,40 м„
мерена от средната кота прилежащ терен за съответната фасада. Фиксираната в
проектната разработка височина от 6.40 м
обхваща височина на сградата от неидентифицирана точка на терена, а не от
средната кота моделиран прилежащ терен за съответната фасада.
Експертът
обръща внимание и на това, че в представената разработка в част Архитектура е отразено
като заснемане реализираното до момента строителство, но в представения проект площта
на реализираното до този момент строителство не е включена в сбора на застроените
части на цялата сграда.
След
допълнително представените части „архитектурна“ на инвестиционните проекти от 2005
и 2011г. и приложените към тях приложение, посочени по-горе вещото лице сочи,
че същите не са основание за промяна в отговорите на така поставените въпроси.
При
извършено сравнение на проектите по задача на жалбоподателя, със заключението
по втората експертиза същият извършва сравнение на първоначалния инвестиционен
проект и одобреното негово изменение от 2011г. Според архитекта с одобрения
през 2005 г. технически архитектурен проект се предвижда застрояване на ЖИЛИЩНА
СГРАДА свободностояща в имота, с височина до 10,00 м., състояща се от приземен
етаж /кота -2.82/ първи етаж /кота 0.00/ втори етаж /кота +2.82) и
тавански етаж /кота +5.66/. Уточнено е , че според проекта на
ниво приземен етаж е използвана денивелацията на терена, сградата частично
достига в северозападната си част до западната регулационна граница на
разстояние 4,00 м. от западната фасада на основната сграда. Към този
първоначален проект има представен по делото доклад за съответствие. С
одобрения на 14.06.2011г. е проект „Преработка по време на строителство на
вилна сграда в УПИ III-8051”, се предвижда промяна на предназначението на сградата
от жилищна във вилна и разширяване на приземния (посочен вече с кота -2,82 и
първия етаж, посочен този път с кота (0,00) по цялата северна страна на парцела
до имотните граници на запад и изток, съгласно съдържанието на приложено към
административната преписка по делото строително разрешение. Променени според
експерта освен строителното ниво са и наименованията на етажите, спрямо
одобрения през 2005 г. проект, а именно:Приземният етаж (кота-2.821 става
Сутерен. Първият етаж (кота 0,00) става Партерен етаж. Вторият етаж (кота
+2,82) става I етаж, таванският етаж (кота +5,66) става II
етаж
(стр.419-420) по делото. С внесеният за одобрение проект през 2022г. е посочено
наличието на реализирани два етажа, посочени като сутерен и първи надземен
етажи, като новопроектиран е „втори етаж и неизползваем подпокривен обем“, а
над него е развит архитектурен елемент. Посочено е, че според предвижданията на
внесения с искане с вх.№ УТ-2112-20/11.07.2022г. в Община Созопол за одобряване
проект строежа не надхвърля обема на застрояване по одобрените през 2005 и
2011г. инвестиционни проекти. Архитектът заключава и това, че действащият
понастоящем ПУП-ПРЗ за процесния поземлен имот – УПИ III-8051 е същият като този, действащ
към момента на одобрение на инвестиционните проекти, по които е издадено
разрешение за строеж №15/19.01.2005г. Според установеното от експерта, съгласно
предвижданията на ПУП –ПРЗ, по които е било издадено разрешението за строеж
през 2005г. и същото е било изменено през 2011г. се касае за предвиждане за
изграждане на вилни сгради с плътност на застрояване 20%, максимална височина
от 07,00 метра, Кинт – 0,8 и мин. Озеленена площ от 60€%, като ½ следва
да е дървесна растителност.
Уточнено
е и това, че със Заповед № РД-727/25.09.2013г. за утвърждаване на план за
управление на защитена местност Колокита са предвидени специални параметри на
застрояване, а именно Кинт 0,5, кота корниз 6,40, кота било максимум с 2,50м.
над кота Корниз, процент на озеленяване мин. 70%, като ½ следва да бъде
дървесна растителност, съгласно Наредба за изграждане и опазване на зелената
система на територията на община Созопол.
В
съдебно заседание вещото лице доразвива отговорите по поставените въпроси и
поддържа изводите си.
При
така изложените фактически данни, които се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Липсва
спор, че процесният отказ представлява по съществото си административен акт,
който засяга права и законни интереси на жалбоподателя. Същият е издаден от
компетентен орган. В чл.144, ал.3 от ЗУТ е регламентирано, че инвестиционните
проекти се одобряват или се отказва одобряването им от органа по чл.145 от ЗУТ,
съгласно който техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и
одобряват от главния архитект на общината, който издава и разрешението за
строеж. Съответно негова е и компетентността да откаже одобрение и издаване.
Посочените
императивни правни норми определят главния архитект на общината като органът
компетентен да издаде или да откаже издаването на разрешение за строеж и да
одобри инвестиционният проект. Съдът приема, че административният акт е издаден
от материално и териториално компетентен орган в рамките на предоставените му
по закон правомощия /по чл. 148 ал.2 от ЗУТ/.
Актът е издаден при спазване
изискванията за писмена форма, съдържа
реквизитите съгласно общата норма на чл.59 ал.2 от АПК. Отказът съдържа
фактически и правни основания за постановяването му.
При
така описаното се установява, че сезираният с процесното заявление ответник е
направил пълна преценка относно наличие на
предпоставките за одобряване на инвестиционните проекти от
материалноправна страна и е достигнал до извод за противоречието им с
императивни норми, касаещи технически изисквания и съгласувания с външни за
общинската администрация органи. По този начин органът е счел, че както не са
налице кумулативно изискуемите законови предпоставки, свързани с комплектоване
на преписката, така и проектът противоречи в отделни свои части на императивни
норми на материалния закон. Изводите на ответния орган са правилни и
обосновани. За да достигне до този извод съдът намира следното:
Не
се спори по делото, че за обекта е налице влязло в сила разрешение за строеж №15/19.01.2005
г. на Гл.архитект на община Созопол и одобрен архитектурен проект от
06.01.2005г. Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗУТ, за начало на строежа се приема
датата на съставяне на протокола за откриване на строителната площадка и
определяне на строителната линия и ниво. Подобен протокол по делото не е
представен, като задължението за съхраняването му е в тежест на Общината при
ответния орган.
Липсата
му в конкретната хипотеза обаче е ирелевантна, тъй като преклузивните срокове (от
3 и 5г.) по чл.153, ал.2 ЗУТ в редакцията на нормата, действала в периода 2005
-2010г., след изтичането на които срокове Разрешението за строеж губи правно
действие, се броят от влизането му в сила, а не от момента на неговото начало,
каквато е настоящата редакция на разпоредбата на чл.153, ал.2, т.1 ЗУТ. Следователно петгодишният срок за реализиране
на строежа до фаза груб строеж (заедно с покрива) е изтекъл още в началото на
2010г. Доколкото нормата изисква това да се установява писмено от органа, който
го е издал, достигането не се доказва, поради липса на подобен документ, а то
не се и твърди.
Липсват
доказателства в едногодишния срок по чл.153, ал.3 ЗУТ в редакцията му действала
към момента на изтичане на петгодишния срок по чл.153, ал.2 ЗУТ (Доп. - ДВ, бр.
82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) да е поискано продължаване на срока за
завършване грубия строеж на вилната сграда.
Целта
на устройствения закон е строителството да бъде извършвано в разумни срокове,
предвид което в чл. 153, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ са предвидени 3-годишния срок за започване
на строежа и 5-годишния за извършване на строежа до етап "груб
строеж", вкл. покрива на сградата.
Правната
последица от изтичане на тези срокове е, че разрешението за строеж губи
правното си действие. С разпоредбата на ал. 3 е предвидена правна възможност строежът
да бъде осъществен след презаверяване на разрешението в едногодишен срок Според
действалата тогава редакция). Така предвидената възможност за продължаване на
строежа, налага извода, че принципно този строеж не може да се счита
законосъобразно извършван след изтичане на тези 3 и съответно 5 години. Както
бе споменато обаче, тази възможност е обвързана с презаверяване разрешението за
строеж по заявление на възложителя в този едногодишен срок. Такава презаверка
върху представеното по делото копие на разрешението или неговото допълнение по
чл.154, ал.5 ЗУТ липсва. Правната последица от пропускане на този срок е, че
одобреният проект губи правното си действие. Пропускането на сроковете по чл.
153, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ води до отричане правното действие, както на
разрешението за строеж, така и на одобрения инвестиционен проект. Със загубата
на правно действие на разрешението за строеж и одобреният проект незавършения
до етап "груб строеж" строеж не съответства на императивното
изискване по чл. 148, ал. 1 ЗУТ - строежите да се извършват само ако са
разрешени съгласно изискванията този закон. Загубата на правно действие на
строителните книжа следва да се счита приравнена на изначална липса на такива
книжа.
Следователно,
по аргумент от чл. 153, ал.2 ЗУТ и чл.148, ал.2 ЗУТ, строеж, който в
продължение на 5 години от влизането в сила на разрешението за строеж не е
завършен на фаза "груб строеж", е незаконен по смисъла на чл. 225,
ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Съгласно
§ 5, т. 46 ДР ЗУТ, "Груб строеж" е сграда или постройка, на която са
изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на
изпълнени довършителни работи. Видно от обясненията на вещото лице и от данните
в неодобрения проект, чийто отказ за одобрение се жали, следва че към януари
2018година, когато е изтекъл срокът от пет години по чл.153, ал.2, т.2 ЗУТ,
както и към настоящият момент вилната сграда не е била реализирана в груб
строеж.
Дори
и хипотетично, да се приеме възможно най-благоприятната за жалбоподателя
хипотеза, а именно, че със заявлението за изменение на проекта, одобрено на
23.06.2011г. е заявено и искане за презаверяване на самото разрешение или се
приеме, че самото изменение на проекта, представлява вид презаверяване на
същия, то следва , че още в средата на 2016г. е изтекло 5-годишното продължение
на срока за реализирането му. Доколкото продължаването на срока за реализиране
на строежа до степен на груб такъв (с покрив и ограждащи стени в обема и
предвижданията на съответнодействалия при реализирането му проект) е възможно
да бъде сторено еднократно, то най-късно към средата на 2016г. съществуващата
намясто постройка е загубила законния си характер и е придобила статут на
незаконен строеж. В този случай, заявеният за одобрение инвестиционен проект за
надстрояване на незаконен строеж, като противоречащ на императивни норми на ЗУТ
правилно и законосъобразно е бил отказан от гл. архитект ведно с постановен
отказ и за издаване на разрешение за строеж на същия, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.148, ал.7 ЗУТ „Разрешение
за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се
издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат
или узаконен.“ Подобна възможност в настоящата хипотеза липсва, тъй като
строежът не се явява търпим, основно заради липсата на изискванията на §16 и
§127 строежът да е изграден най-късно до 31.03.2001г.
Само
поради изложеното и без необходимостта от преценка на законосъобразността на
внесения проект гл. архитект е следвало да откаже издаване на разрешение за
строеж и одобряване на инвестиционен проект, който не предвижда премахване на
незаконните постройки в имота.
Незаконния
характер на реализираната до настоящия момент част от вилната сграда и фактът,
че тази част не е премахната, нито се предвижда премахването й в проекта прави
безпредметен анализа на соченото от страна на ответния орган несъответствие с
императивни норми за строежите.
Все
пак за пълнота следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.142, ал.6,
т.1 ЗУТ „Оценката за съответствие на инвестиционния проект се извършва с
приемане от експертен съвет на одобряващата администрация – за жилищни и
смесени сгради с ниско застрояване и вилни сгради по чл. 137, ал. 1, т. 5,
буква "а", техните реконструкции, преустройства, основни ремонти и
промяна на предназначението, както и за обектите по чл. 137, ал. 1, т. 5, букви
"д" и "е" или по желание на възложителя – по реда на т. 2;“
Нормата е императивна и не може да бъде дерогирана, което следва и от
разпоредбата на т.2 на същата разпоредба. Това обстоятелство сочи, че оценката
за съответствие е извършена от некомпетентен орган, което само по себе си е
пречка за разглеждането и одобряването на инвестиционния проект от гл. архитект
на общината.
По-натам
следва да бъде отчетено това, че при липса на реализиран строеж до фазата на
груб такъв с покрив, според изискването на чл.153, ал.2, т.2 ЗУТ, ПУП се счита
неприложен, в който случай относими са всички изисквания за инвестиционния
проект, актуални към момента на разглеждането му – вкл. акт от РИОСВ за необходимостта или липсата от ОВОС и пълно съответствие
с плана за управление на защитена местност Колокита, утвърден със заповед № РД
– 727/25.09.2013г. на Министъра на околната среда и водите и определените с
него по-рестриктивни параметри на застрояване, на които инвестиционният проект
не отговаря.
Така
например, плътността на застрояване следва да бъде 20%. Това означава, че за
парцел с площ 575кв.м. застроената площ възлиза на 115кв. м., която не
съответства на тази на приземния (сутеренен) етаж, видно от одобреното на 14.06.2011г.
изменение на инвестиционния проект.
При
предвиден в плана за управление на Колокита Кинт от 0,5, допустимата РЗП за
парцела е 287,5 кв.м., която е не само достигната, но и премината още с
реализираното до момента строителство, видно отново от част Архитектурна на одобреното
на 14.06.2011г. изменение на инвестиционния проект.
На
следващо място, поради липса на надлежноизвършено геодезическо заснемане, което
да определи кота 0,00, от която да бъде замерена височината на билото и
корниза, според предвижданията на процесния проект, съответствието на тези
височини изобщо не може да бъде подложено на контрол и преценка за
законосъобразност.
По
натам, според безспорното разположение на строежа на територията на защитена
местност Колокита, и разположението на древен античен комплекс – некропол в
съответствие с разпоредбата на чл. 141, ал.1, т.5 ЗУТ Проектната документация,
ведно с издадена виза следва да бъде съгласувана с Министерството на Културата
по реда на чл.83 ЗКН, което не е било сторено.
Не
на последно място следва да бъде посочено и това, че според отразеното в част
„геодезия“ на проекта са налични два басейна, без представено разрешение за
строителството им, като според цитираната и по-горе разпоредба на чл.148, ал.7 ЗУТ „Разрешение за нов строеж в недвижим
имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило
незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен.“
На последно място, както бе спомената и по-рано, при
липсата на предпоставки за търпимост на установената намясто като съществуваща
постройка, част от вилна сграда, неприложима за конкретната хипотеза бива и
разпоредбата на § 53, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, предвиждащ възможност за
пристрояване и надстрояване на търпими строежи.
При такаизложеното Съдът намира, че след като
ответникът е извършил правилна преценка за липса на предпоставките за одобряване
на представения пред него инвестиционен проект, същият е достигнал до правилни правни
изводи, поради което жалбата против оспореният акт следва да бъде отхвърлена.
Процесуалният
представител на ответника е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1250,00 лева, без ДДС, ведно с депозити за
назначените СТЕ в размер съответно на 400,00 лв и 489,00 лева, които разходи
следва да му бъдат присъдени в общ размер на 2 389,00 лв. съобразно
представените по делото доказателства.
Воден от
горното и на основание чл. 172 ал.1 и ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Холирок арт“ ЕООД с ЕИК ********* от гр. Бургас, ул. Славянска №47, със
законен представител Г.Мархолев, чрез адв. С. БАК, против отказ на гл. архитект
на Община Созопол да одобри инвестиционен проект и да издаде Разрешение за
строеж, обективиран в писмо изх.№УТ-2112-220-1/19.07.2022 г., за обект:
„Надстройка с два етажа на заварен строеж на вилна сграда в УПИ ІІІ-8051,
м.“Буджака“, землище на гр.Созопол /ПИ с идентификатор 67800.8.924 по КК/.
ОСЪЖДА „Холирок
арт“ ЕООД с ЕИК ********* от гр. Бургас, ул. Славянска №47, със законен
представител Г.Мархолев да заплати на Община Созопол направените по делото
разноски в размер на 2389,00 лева (две хиляди триста осемдесет и девет лева).
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ
: