РЕШЕНИЕ № 1768

 

гр. Бургас, 11.11.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на втори ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 1827/2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на Н.Д.Д. и М.Д. ***, против Д. С.. Ф. и Г.Д.Ф.,***, с която претендират приемане за установено по отношение ответниците, че двамата ищци са собственици на поземлен имот с идентификатор ......., площ – 331 кв. м., адрес на имота – гр. Бургас, кв. ...; молят за отмяна на Нотариален акт № 166/07.10.2015 год., т. ІІ, н. д. № 333/2015 год. на пом.-нотариус рег. № 133, съставен по обстоятелствена проверка, с който ответниците са признати за собственици на 67/331 кв. м. ид. ч. от процесния имот; ангажират доказателства и молят за присъждане на деловодните разноски.

С исковата молба, в условие на евентуалност – при неуважаване на положителния установителен иск, е предявен и отрицателен установителен иск, за приемане за установено, че двамата ответници не са собственици на 67/331 кв. м. ид. ч. от процесния поземлен имот.

Правното основание на предявените положителен и отрицателен установителни искове е чл. 124, ал. 1, ГПК, а на акцесорната молба за отмяна на нотариалния акт – чл. 537, ал. 2, ГПК.

Исковете са уточнени и допълнени с молба от 12.04.2016 год. и писмено становище на л. л. 63-66 по описа на делото. В проведеното на 07.09.2016 год. открито съдебно заседание ищците са изменили предявения първоначален иск, като са намалили петитума му – за установяване легитимацията им на собственици на 317/331 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ...... – 250 кв. м. ид. ч. придобити по наследство, по силата на Нотариален акт за дарение № 181/24.07.1975 год. на нотариуса при БРС, а 67 кв. м. ид. ч. – по давностно владение и наследство.

Ответниците оспорват исковете, молят за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски; ангажират доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от писмените доказателства по делото, ищците са легитимирани като наследници по закон на Д.. С.. Б.., поч. през 2012 год. (М. Б.. е преживяла съпруга, а Н.Д. – негова дъщеря). С Нотариален акт за дарение № 181/24.07.1975 год. на нотариуса при БРС, С.. Б.. е прехвърлил на сина си Д.. Б.. правото на собственост върху 250/500 кв. м. ид. ч. от парцел ІІ в кв. 1 в с. Л.. (сега – квартал на гр. Бургас). Видно от приетото по делото експертно заключение, с ПУП от 1991 год. от парцел ІІ са обособени и заснети два имота – с пл. №№ 15 и 16 по кадастралния план, а по регулация са отредени УПИ ... и УПИ .... В кадастралната карта на гр. Бургас УПИ ... е заснет като поземлен имот с идентификатор ..., с площ от 331 кв. м. Страните не спорят, че 14 кв. м. ид. ч. от този имот са собственост на Община Бургас, придаваеми по регулация, поради което спорни са другите 317/331 кв. м. ид. ч. Ищците твърдят, че на основание цитираното дарствено разпореждане и наследяване на Д.. Ст. Б.. са придобили правото на собственост върху 250/331 кв. м. ид. ч. от процесния поземлен имот, а другите 67/331 кв. м. ид. ч. са придобили на основание наследяване и давностно владение през периода 1975-2016 год. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свид. Б.. Б.., който сочи, че С.. Б.. му споделил, че дава имота си в кв. Л.. на сина си Д... Свидетелят твърди, че след 1980 год. имотът се обработвал от Д.. Б.., а впоследствие – от Г. Б.., на когото Д.. разрешил това. Свид. Т.. Б.. сочи, че живее в съседство с процесния имот, който бил обработван от Д.. (Б..) и децата му; сочи, че за първи път видял ответниците в спорния имот през 2015 год.

Между същите страни е проведен и друг съдебен процес – гр. д. № 1074/2015 год. на БРС, като с влязлото в законна сила решение по него е установено, че ответниците Д. и Г. Ф.. не са собственици на 250/331 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ....

С процесния Нотариален акт № 166/07.10.2005 год., на основание давностно владение, двамата ответници са признати за собственици на 67/331 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ..., който факт обосновава правния интерес на ищците от предявяване на иска за установяване легитимацията им на собственици на спорната идеална част от имота.

Ответниците оспорват иска с твърдения, че владеят имота от 1970 год. – отначало с родителите на Д.Ф. (тя е сестра на Д.. С.. Б..), а впоследствие съвместно от двамата ответници-съпрузи. В подкрепа на тези твърдения са ангажирани показанията на свид. Н. Б.., майка на ответницата, която сочи, че синът й Д.. бил трудоустроен, не можел да се грижи за процесния имот, който бил обработван от родителите му, от сестра му Д. и съпруга й. Според свид. Д.. Ж.., дворното място било обработвано от Д.. и майка му.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения положителен установителен иск за основателен. Предметът на доказване е свързан с установяване материално-правната легитимация на ищците като собственици на спорните 317/331 кв. м. ид. ч. от имота, на основание дарение, наследяване и давностно владение през периода 1975-2016 год. – чл. 154, ал. 1, ГПК.

Договорът за дарение не е оспорен от ответниците, по делото не са наведени твърдения за опорочеността му (или на нотариалното удостоверяване), поради което съдът е обвързан от доказателствената му сила на дарените на Д.. Б.. 250 кв. м. ид. ч.

Придобивната давност, като оригинерен способ, е породила правното си действие за наследодателя на ищците по реда на чл. 79, ал. 1, ЗС, като в тази насока съдът основава решението си на показанията на свидетелите Б.. Б.. и Т.. Б.., които установяват непрекъснатото и необезпокоявано владение върху имота, упражнявано след 1975-80 год. от Д.. Ст. Б... Според показанията на свид. Б.., неопровергани от другите доказателства по делото, процесното дворно място е било оградено още през периода 1975-80 год., т. е. след дарственото разпореждане в полза на Д.. Б.. с НА № 181. Ограждането на имота и поддържането на това му състояние от Д.. Б.. манифестира намерението му за своене на дворното място в неговата цялост, а не в идеални части. Последвалото във времето обработване на земята от Г. Б.. не изключва владението на Д.. Б.., който е държал целия имот за себе си, но чрез посоченото трето лице. Правно ирелевантен в случая е обстоятелството, че дворното място не е било постоянно обработвано и поддържано от Д.. Б.., тъй като фактическата му власт и намерението за своене не са прекъснати от трето лице – 78-2014-І ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК. От показанията на свидетелите Б.. и Б.. се установява по несъмнен начин общественото възприятие за имота като еднолична собственост на Д.. Б... По делото няма данни на какво правно основание по см. на чл. 70, ал. 1, ЗС Д.. Б.. е завладял горницата от 67/331 над дарените му 250/331 кв. м. ид. ч., т. е. приложим е 10-годишният срок по чл. 79, ал. 1, с. з. Изложеното мотивира съда за приеме, че давностното владение за Д.. Б.. е изтекло през периода 1975-1985 год. Със смъртта на посоченото лице през 2012 год., като съсобственици на спорните ид. части от имота са легитимирани и наследниците му – преживялата съпруга-ищец М. Богова и низходящата му Н.Д. (дъщеря).

Предвид изложеното, съдът намира, че възоснова договора за дарение, сключен с Нотариален акт № 181/1975 год., Д.. Б.. е бил легитимиран като собственик на 250 кв. м. ид. ч. от УПИ ХV-15 (понастоящем – ПИ с идент. 07079.823.5), горницата от 67/331 кв. м. ид. ч. Д.. Б.. е придобил чрез давностно владение, а остатъкът от 14/331 кв. м. ид. ч. е собственост на Община Бургас, придаваеми по улична регулация, за която идеална част страните не въвеждат собственически претенции, а това налага уважаване на иска като основателен и доказан.

Ответниците Ф.., оспорили легитимацията на ищците като собственици на имота на въведените правни основания, не са провели насрещно доказване за опровергаване валидността на дарствената сделка и на изтеклата придобивна давност. От показанията на разпитаните по делото свидетели Б.. и Ж.. не се установява установена трайна фактическа власт, установена от двамата ответници, с намерение за своене на идеална част от дворното място. Обстоятелството, че майката на Д.. Б.. – Н. Б.., епизодично е обработвала дворното място, не разкрива намерението й (или на трето лице) за отблъсване владението на сина й Д.. върху целия имот или върху част от него. Според показанията на свидетелите на ищците, фактическите действия по обработване на имота от страна на ответниците датират от 2015 год., когато давностното владение в полза на Д.. Б.. вече е било изтекла, а за Ф.. не е изтекъл 10-годишен срок на фактическа власт, с манифестирано намерение за своене. В подкрепа правните изводи на съда е и влязлото в законна сила решение по гр. д. № 1074/2015 год., с което е отречена легитимацията на ответниците Ф.. като владелци на част от имота за периода преди м. март 2015 год.

Предвид основателността на предявения положителен установителен иск, съдът следва да отмени издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт, легитимиращ двамата ответници като собственици на идеална част от дворното място – чл. 537, ал. 2, ГПК (3/2012-2012-ОСГК на ВКС).

Уважаването на предявения положителен установителен иск изключва задължението на съда да разгледа по същество и се произнесе по втората претенция – отрицателна установителна, тъй като не е настъпило условието, под което тя е предявена.

Основателността на първоначалната претенция налага в полза на ищците да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 926 лева – сбор от платените държавни такси, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, ГПК, по отношение ответниците Д. С.. Ф., ЕГН **********, и Г.Д.Ф., ЕГН **********, двамата с адрес ***, че, на основание наследяване и давностно владение през периода 1975-2016 год. ищците Н.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, и М.Д. Б.., ЕГН **********, с адрес ***, са собственици на 317/331 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ...; адрес на имота – гр. Бургас, кв. Л.., ул. „...; площ – 331 кв. м.; трайно предназначение на територията – урбанизирана; съседи: ..., ..., ... и ...

 

ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2, ГПК, Нотариален акт № 166/07.10.2015 год., т. ІІ, н. д. № 333/2015 год. на пом.-нотариус рег. № 133, съставен по обстоятелствена проверка, с който ответниците Д. С.. Ф. и Г.Д.Ф. са признати за собственици на 67/331 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ...

 

ОСЪЖДА Д. С.. Ф., ЕГН **********, и Г.Д.Ф., ЕГН **********, двамата с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплатят на Н.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, и М.Д. Б.., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 926 (деветстотин двадесет и шест) лева.

 

          УКАЗВА правото на страните за отбелязване на съдебното решение в Службата по вписвания при БРС, след влизането му в законна сила.

След влизане на решението в законна сила заверен препис от него да се изпрати незабавно на СГКК-Бургас, на основание чл. 107, ал. 2, ПАС.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ