Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260081 03.02.2021 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд, V-ти наказателен състав
На двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдията
Стефанова НАХД № 5449 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.59
и следващите от ЗАНН и е по повод жалбата на К.Д.К. с ЕГН ********** със
съдебен адрес *** чрез адв.В.Г.-САК (изрично упълномощена) против наказателно
постановление № 251а-762 от 27.10.2020 г., издадено от директора на ОД
МВР-Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.209а ал.1 вр. чл.63
ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) вр. точка І подточка 1 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020
г. на министъра на здравеопазването е наложено административно наказание глоба
в размер на 300 (триста) лева.
С жалбата се моли
да бъде отменено НП. Навеждат се доводи, че описаното в НП деяние не съответства
на отразената цифром правна квалификация, като това е довело да накърняване правото
на защита на жалбоподателя. Алтернативно се моли да се счете деянието за маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли съдът да присъди направени съдебно-деловодни
разноски за адвокат. Представа пълномощно и договор за правна защита и
съдействие.
Жалбоподателят
редовно призован не се явява лично в съдебно заседание. Не се представлява. Не
се сочат нови доказателства.
Наказващият
орган редовно призован не се явява и не изпраща
процесуален представител. Изпраща становище по жалбата. Претендират се
разноски за ЮК възнаграждение.
По допустимостта
на жалбата, съдът констатира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице, видно
от датата на връчването на препис от НП-02.12.2020 г. и датата на входирането
на жалбата в БРС на 04.12.2020 г. Същата е за подлежащ на обжалване, съдържа
изискуемите от закона реквизити и е подадена пред материално и териториално
компетентен съд. Образуваното по повод
тази жалба производство пред БРС е редовно.
Съдът, като
взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от
фактическа страна следното:
Производство е започнало със съставяне на акт
за установяване на административно нарушение (лист № 10 от делото), в който съгласно
текста на обстоятелствената част на 28.04.2020 г., в 10,30 часа, в град Б., в
ж.к.“Б. М.“, в двора на ОУ „Б. М.“ жалбоподателя бил установен от полицейски
инспектори от ІІ-ро РУ-Бургас като бил на открито обществено място-спортна
площадка, където спортувал. За това нарушение свидетелят В.С. в качеството му
на полицай във ІІ-ро РУ-Бургас счел, че К. извършил административно нарушение и
съставил акт серия АА и сериен номер № 473255 на същата дата в присъствието на
жалбоподателя и свидетеля Г.Т.Ж. - също полицейски инспектор във ІІ-ро
РУ-Бургас.
Правната квалификация
на нарушението актосъставителят е определил по чл.209а ал.1 вр. чл.63 ал.1 от
ЗЗ вр. точка І подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля по неговото
съставяне и от жалбоподателя. Последният го подписал с възражения. Екземпляр от
акта е връчен срещу подпис на нарушителя.
В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН не са били направени писмен възражения по акта.
Като е взел предвид акта
административнонаказаващият орган –директора на ОДМВР-Бургас издал атакуваното
наказателно постановление № 251а -762 от 27.10.2020 г. (лист № 9 от делото). В
НП е описана същата фактическа обстановка и е направена същата правна
квалификация. На основание чл.209а ал.1 вр. чл.63 ал.1 от ЗЗ и вр. с точка І
подточка 1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването
на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер от 300 (триста)
лева.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен
и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
С оглед горната фактология съдът направи
следните правни изводи:
На първо място
НП е издадено от компетентен орган –директор на ОДМВР-Бургас, който попада в
кръга на лицата, притежаващи право да издават НП по чл.209а от ЗЗ и в сроковете
на чл.34 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗЗ при непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна
болест, с цел защита и опазване живота и
здравето на гражданите се обявява извънредна епидемична обстановка.
В ал.3 са
предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите. Алинея 4 предоставя правомощия на министъра на здравеопазването да
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор на територията на страната или за отделна област при
обявяване на епидемична обстановка по ал.1.
Със Заповед №РД-01-143
от 20.03.2020г на министъра на здравеопазването изменяна многократно и отменена
със Заповед №РД-01-263 от 14.05.2020г в сила от 15.05.2020 г. са въведени
противоепидемични мерки на територията на Република България до 13.05.2020г във
връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението на COVID 19 на територията на страната и обявена с Решение
от 13.05.2020 г. на Народното събрание на РБ извънредно положение и препоръка
на Националния щаб.
В конкретния
казус жалбоподателят е наказан заради неспазване на противоепидемичните мерки
по чл.63 ал.4 от ЗЗ вр.т.1 подточка 1 от Заповед №РД-01-143 от 20.03.2020 г., като
една от тях е: забранява се ползването на спортните площадки на открито.
Административнонаказателната
разпоредба на чл.209а ал.1 от ЗЗ препраща към чл.63 ал.4 и 7 или чл.63а ал.1 и
2, освен ако деянието не представлява престъпление. В настоящия казус е посочена
като нарушена нормата на чл.63 ал.1 от ЗЗ, в която законодателят дава право на
изпълнителната власт да обяви извънредна епидемична обстановка. Този текст няма
касание и не осъществява изписаното словом нарушение понеже то е за неспазване
на една от епидемичните мерки. В този смисъл
неправилно е определена правната квалификация на нарушението, което
представлява нарушение на чл.42 т.5 и чл.57 т.6 от ЗАНН, което от своя страна е
довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Вместо тази нередност да бъде преодоляна по
реда на чл.53 ал.2 ЗАНН, административнонаказващият орган е допуснал тя да бъде
пренесена и в обжалваното наказателно постановление, където отново е посочена
като нарушена. Въззивната инстанция не може да санира този пропуск, поради
което наказателното постановление следва безусловно да бъде отменено.
Съдът с оглед изхода на правния спор и на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се произнесе по исканите разноски от
процесуалния представител на жалбоподателя като следва да бъде осъдена ОДМВР-Бургас
да заплати на жалбоподателя сума в размер на 300 лева за разноски за възнаграждение за адвокат. Този размер е
съобразен с минималните размера на адвокатските възнаграждения съгласно чл.18 ал.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63,
ал.1, предложение трето и ал.3 от ЗАНН, Бургаски районен съд, V-ти наказателен
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
251а-762 от 27.10.2020г издадено от директора на ОД МВР-Бургас, с което на К.Д.К.
с ЕГН ********** със съдебен адрес *** чрез адв.В.Г.-САК, с което за нарушение на чл.209а ал.1 вр. чл.63 ал.1
от Закона за здравето (ЗЗ) вр. точка І подточка 1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020
г. на министъра на здравеопазването е наложено административно наказание глоба
в размер на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА
ОДМВР-Бургас да заплати на К.Д.К. с ЕГН ********** с адрес *** направените
разноски в размер на 300 (триста ) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Административния съд в гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.