№ 3672
гр. Варна, 04.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20223100101534 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искове на „Т. б.“ ООД срещу „Г. и.“
АД, за признаване за установено, че ищецът е собственик по давностно
владение в периода 09.07.2002г. – 09.07.2012г., на Поземлен имот с
идентификатор №......214, както и на изградените в него сгради с
идентификатори: №..........4, №..........5, №..........6, №..........7, №..........8,
№..........9, №..........10, №..........12 и №..........18 по КК и КР на гр. Девня.
Отправено е и искане за отмяна на КНА №138/05.06.2015г. за
признаване на „Б. и.“ АД за собственик, в частта за исковите имоти.
Интересът от исковете е обоснован с това, че след апорт от 29.09.2015г.
от „Б. и.“ АД в капитала на „Г. и.“ АД, второто дружество формално се
легитимира за собственик на имотите на ищеца.
На ищеца на три пъти до момента са давани указания по редовността на
исковата молба, последно с разпореждане от 05.09.2022г., както следва:
1/ да обоснове интереса си от исковете за 100% от собствеността
върху тези от сградите, сочени за апортирани на 29.09.2015г. в капитала на
ответника „Г. и.“ АД от „Б. и.“ АД, но само до ½ ид. част от
собствеността (сгради с идентификатори, завършващи на №10, №12 и
№18);
2/ в продължение на горното и с оглед твърденията за апортирането
на само по ½ ид. част от сградите с идентификатори, завършващи на №10,
№12 и №18 в капитала на ответника – да уточни как ответника „Г. и.“ АД
оспорва собствеността на ищеца върху неапортираните ½ ид. части от
тях;
3/ да обоснове допустимостта на искането си по чл.537, ал.2 ГПК
относно КНА №138/05.06.2015г., при положение че с него са констатирани
правата на „Б. и.“ АД, но което дружество не е ответник по исковете по
1
настоящото гражданско дело;
4/ да уточни изявлението в края на обстоятелствената част от
исковата молба, че за ищеца е налице „правен интерес да предяви иск срещу
„Б. и.“ АД“, след като в петитума е посочен „Г. и.“ АД.
По повод указанията е постъпила молба от 04.10.2022г., в която обаче
се съдържат основно новите и незаявени до момента искания:
1/ за „изменение на иска чрез конституиране на „Б. и.“ АД като
ответник, наред с „Г. и.“ АД, на осн. чл.228, ал.3 от ГПК“;
2/ за „изменение на иска чрез конституиране на „Г. Б.“ АД като
ответник, наред с „Г. и.“ АД, на осн. чл.228, ал.3 от ГПК“, при напълно
новите за процеса твърдения за апортиране на процесните имоти още преди
исковата молба (на 24.06.2022г.) от „Г. и.“ АД в капитала на „Г. Б.“ АД.
При проверката за редовност съдът констатира двете горни искания за
нередовни. Защото ищецът текстуално отправя искане за „изменение на
иска“, но се позовава на ал.3 на чл.228 от ГПК, който пък урежда изричните
хипотези на „изменение на иск чрез замяна на страна“, а същевременно на
практика се моли за „добавяне на двама нови ответници наред с
първоначалния“, каквато възможност обаче не е изрично регламентирана в
действащия ГПК, за разлика от чл.117, ал.4 ГПК (отменен). Исканията следва
да се уточнят по основание, по допустимост и по предпоставки, само след
което съдът може да се произнесе.
Извън горното и до момента не са изпълнени указанията за обосновка
на интереса от исковете за 100% от собствеността върху тези от сградите,
сочени за апортирани на 29.09.2015г. в капитала на ответника „Г. и.“ АД от
„Б. и.“ АД, но само до ½ ид. част от собствеността (сгради с идентификатори,
завършващи на №10, №12 и №18), поради което следва да бъде прекратено
производството само за по над ½ ид. части от тези три сгради. Последният
извод е валиден и на осн. чл.130 от ГПК, след като се твърди да са
апортирани в капитала на ответника „Г. и.“ АД само по ½ ид. части от тези
имоти, което мотивира вещен спор между ищец и ответник само за тях. И в
допълнение – в петитума на последната молба исковете се поддържат само за
спорните по ½ ид. части от трите сгради, което потвърждава извода.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1534 по описа на ВОС за
2022г., 11-ти с-в, само в частите: по исковете на „Т. б.“ ООД срещу „Г. и.“
АД, за признаване за установено, че ищецът е собственик по давностно
владение в периода 09.07.2002г. – 09.07.2012г., на разликата над спорните ½
ид. части, до пълните 100% ид. части от сгради с идентификатори: №..........10,
2
№..........12 и №..........18,
на осн. чл.129, ал.3 от ГПК и на осн. чл.130 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по гр.д. №1534 по описа
на ВОС за 2022г., 11-ти с-в.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, с писмена молба с препис за ответника:
1/ да уточни искането, отправено в молба от 04.10.2022г. за: „изменение
на иска, на осн. ал.3 на чл.228 от ГПК, чрез добавяне на двама нови
ответници - „Б. и.“ АД и „Г. Б.“ АД наред с първоначалния „Г. и.“ АД“ – по
предмет, основание, допустимост и предпоставки, като вземе предвид, че за
първи път в процеса, едва с молба от 04.10.2022г. отправя искане за още
двама ответници; че пак за първи път едва с молба от 04.10.2022г. въвежда
напълно новите за процеса твърдения за апортиране на исковите имоти още
преди исковата молба (на 24.06.2022г.) от „Г. и.“ АД в капитала на „Г. Б.“
АД, както и правилата на ГПК;
2/ ако отправя искане за изменение на иск чрез замяна на страна по реда
на чл.228 ГПК – да го уточни ясно по петитум и предпоставки;
3/ ако отправя искане за предявяване на нови искове срещу двама нови
ответници, заедно с исковете срещу първоначалния ответник – да го обоснове
по допустимост и предпоставки – общо и за всеки от ответниците поотделно;
след което да представи преписи от всичките материали по делото за тях,
както и доказателства за платени държавни такси по исковете срещу тях, тъй
като би се касаело за отделни вещни искове между отделни страни.
При неизпълнение на указанията в посочения срок, исканията, заявени
с молбата от 04.10.2022г., няма да бъдат уважени.
Определението не подлежи на обжалване, освен в прекратителната
му част, в която подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, от
ищеца, в срок от една седмица от връчването му.
По молбата за обезпечение съдът дължи произнасяне само ако и след
като се отстранят изцяло всички нередовности, защото редовната искова
молба е абсолютна предпоставка на молбата по чл.389 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3