№ 13191
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110138324 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. К. Т. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен договор за паричен заем №
************* от 18.04.2022г., съгласно който е получил сумата от 1200лв. и е дължал
връщане на нея, заедно с 186,88лв. лихва и 469,12лв. неустойка, за срок от 8 месеца.
Посочва, че в чл. 4, ал. 2 от договора било уговорено дължимостта на неустойка поради
непредоставено обезпечение. Счита, че тази клауза се явява нищожна като противоречаща
на добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Поддържа, че клаузата води до значителна нееквивалентност на престациите и е равна на 1/3
от отпуснатата сума.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде призната
за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок,с който
оспорва иска като неоснователен. Счита, че неустойката отговоря на неизпълнението на
задължението, което обезпечава, както и че е резултат от договорната свобода. Твърди, че е
индивидуално договорена.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
По делото не е спорно, че между страните е сключен договор за паричен заем №
*************/18.04.2022г., по силата на който на ищеца са отпуснати от ответника заемни
средства в размер от 1200лв. В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят декларира, че
желае да се възползва в хода на изпълнение на договора от допълнителните услуги,
предоставяни от заемодателя, а именно възможности за отлагане или намаляване на
погасителни вноски , смяна на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни
средства, а заемодателят с подписването на договора се задължава да предостави на
заемателя същите срещу предоставяне от страна на последни в деня на подписване на
1
договора в полза на кредитора на допълнително обезпечение по т. 1 или т. 2: т. 1 - две
физически лица – поръчители, отговарящи на следните изисквания – да представят служебна
бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение; нетния размер на
осигурителния им договор да е в размер над 1000лв.; безсрочен трудов договор; да нямат
неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и
финансови институции или ако имат кредитната им история в ЦКР към БНБ една година
назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; т. 2 – банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя в размер на отпуснатата сума и възнаградителната лихва със срок на валидност
30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В чл. 4, ал. 2 е
уговорено, че при неизпълнение на горното задължение на заемателя да предостави
обезпечение в срок, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 469,12лв., като
неустойката се заплаща разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски.
Сключеният между заемодателя и заемателя договор за заем има характеристиките на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията
между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има
качеството на потребител. Клаузата на чл. 6 за дължимост на горепосочената неустойка
изпълва характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е
уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата попада под
хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение да
заплати необосновано висока неустойка. Уговореното задължение на кредитополучателя за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция има за цел
кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем,
което представлява заобикаляне изискванията на (ЗПК) и води до нейната нищожност
съгласно чл. 21, ал. 1. Кредиторът е длъжен преди сключване на договора за кредит да оцени
кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и
регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, разполага с възможността да
откаже предоставянето на заемните средства. На практика тази клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция (вменени с нормата на чл. 16
ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Наред с
това, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на
потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно
излиза извън присъщите обезпечителна и обезщетителна функции и цели само и
единствено постигане на неоснователно обогатяване за кредитора, поради което същата се
явява нищожна и поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Горепосочената клауза не може да се приеме, че е индивидуално уговорена,
доколкото е част от предварително подготвен от кредитора типов договор, като
съдържащите се в него декларативни клаузи, че неустойката е договорена „в индивидуални
преговори между страните“ не може да доведе до различен извод.
С оглед изложеното, съдът приема, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора се явява
нищожна и предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ищецът,
който е доказал такива в размер на 50лв. за държавна такса. Претендира се и адв.
възнаграждение от процесуалния му представител по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на което същият
има право, и следва да бъде присъдено такова в размер от 300лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. К. Т., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от сключения
между страните договор за паричен заем № *************/18.04.2022г., уреждаща
дължимост на неустойка от заемателя в размер от 469,12лв. при неизпълнение на
задължението да предостави обезпечение, е нищожна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: ************, със седалище
и адрес на управление: /населено място/, да заплати на А. К. Т., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, сумата от 50лв. – разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на адв. М. В.а М. от АК –
Пловдив, с адрес: /населено място/, сумата от 300лв. – адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3