Р
Е Ш Е Н И Е №
К., 04.04.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година в
състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г.Гилева като разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 277/2021
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е частичен иск срещу застраховател за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с пр. осн. чл.432 КЗ.
Ищците М.Ж.В., ЕГН ********** и С.Д.Д., ЕГН **********
молят съда да постановите решение, с което да осъди ответника ЗД "Д.:Ж.и
З." АД да им заплати на всяка обезщетение от по 20000 лв., предявено като
частичен иск от претенция за по 50 000 лв. за причинените на всяка
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на
причинената смърт на техния брат В.Ж.И..
Претендират на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл.
430, ал. 1 от КЗ съдът да осъди ответника да им заплати законната лихва върху
вземането считано от 21.07.2020 г.
Молят да им бъдат присъдени правените по делото
разноски и присъден адвокатски хонорар с ДДС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА.
Твърдят, че са сестри на загиналия при ПТП В.Ж.И., на
47 години. На 13.06.2020 г. около 22.40 ч., по път IV-66615, на км 7+900,
настъпило ПТП, при което л.а. „Мазда 3" с рег. № ******, управляван от
водача И. О.И. блъска велосипедиста В.Ж.И.. В резултат на удара, велосипедистът
В.И.получава несъвместими с живота травми и на 14.07.2020 г. умира.
Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 284 р -15259/15.06.2019 г. на РУ на МВР - К.. Образувано е наказателно
производство - ДП 284 ЗМ № 678/14.06.2020 г. по описа на РУ - К., което към
настоящия момент е приключило с влязла в сила присъда.
Твърдят, че причина за настъпване на ПТП е нарушение
на правилата за движение по пътищата и съществува пряка причинна връзка между
деянието на виновния водач И.И., управлявал л.а. „Мазда 3" с рег. № ******
и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на В.Ж.И..
За увреждащия л.а. „Мазда 3" с рег. № ******,
управляван от водача И.И. има сключена застраховка "Гражданска
отговорност" с ответника,
обективирана в полица № ВG/30/120000923389. По силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованото лице за причинените от
него неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването
и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., за неимуществени вреди по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците М.Ж.В.
и С.Д.Д. предявили претенции за изплащане на застрахователно обезщетение пред
ЗД "Д:Ж.и З." АД. Претенцията от името на М.Ж.В. и от името на С.Д.Д.
е получена от застрахователя, с представени всички документи, с които са
разполагали. Образувани са преписки по щети съответно № 0801-003553/2020-01 и №
0801-003553/2020-02, но към настоящия момент не им е изплатено застрахователно
обезщетение. С оглед на изложеното, твърдят, че са налице предпоставките за
предявяването на настоящите искове за ангажиране отговорността на ЗД "Д:Ж.и
З." АД за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния брат В.Ж.И..
В резултат на пътния инцидент загинал В.Ж.И., на 47 години,
здрав и работоспособен мъж, в разцвета на силите си. Между М., С. и В.съществувала
много силна връзка, характеризираща се с изключителна близост, обич, уважение,
взаимна привързаност и подкрепа, помагали си взаимно, поддържали близки отношения.
Твърдят, че изключително тежко преживяват смъртта на
своя брат. Загубата на брат им се отразява изключително зле на здравословното и
психическото им състояние. Моралните страдания, претърпяната скръб от
невъзвратимата и нелепа загуба на техния брат се отразяват изключително тежко
на емоционалното им състояние, не могат да приемат и преодолеят случилото се,
мъката им е огромна.
С оглед на изложеното, причинените им болки и
страдания следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение не може да замести
накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от причинената, смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и
изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.
Твърдят, че причинените им вреди са в резултат на
виновното поведение на водача на увреждащия автомобил И.И., а за причинените от
него вреди отговаря ответникът по делото ЗД "Д:Ж.и З." АД след като
на осн. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната
компания отговорна по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност".
Твърдят, че предявеният иск е съобразен от една страна
с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и
страдание от причинената нелепа смърт, а от друга страна с лимита на
отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2020 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Ответникът ЗД "Д:Ж.и З." АД, ЕИК ****, чрез пълномощника си адв. Д.С. - член на САК
със съдебен адрес:*** оспорва като неоснователни и недоказани исковите
претенции предявени от М.В. и С.Д. за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния брат В.И.. Моли съда да
постанови съдебно решение, с което да отхвърли изцяло претенциите на ищците по
следните съображенията:
Признава, че е налице е валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" към момента на процесното ПТП по отношение на лекия
автомобил „Мазда“, но твърди, че водачът на л.а. „Мазда 3" няма никаква
вина за ПТП, не е осъществил виновно и противоправно поведение, не е нарушил
ЗДвП, поради което не може да се ангажира и отговорността му, а от там и
отговорността на застрахователя.
Твърди, че вина за ПТП има изцяло пострадалото лице
В.Ж.И.. При евентуално частична основателност на
претенция възразява, че размерът на претендираните обезщетения от ответника,
като застраховател по Гражданска отговорност на единия от участниците в ПТП, не
съответства на конкретния принос на пострадалия в ПТП и причинените вреди и не
отговаря на релевантните критерии, изпълващи със съдържание понятието
„справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли съда на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди,
претендирано от ищците, най-малко с 90 % поради изключителен превес в
съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия В.Ж.И., който се е
движил в нарушение на ЗДвП, с което станал причина както за ПТП така и за вредите.
Присъждане на обезщетение в претендирания размер би
било източник на неоснователно обогатяване за ищците и ще противоречи на
правилата на морала и добрите нрави, тъй като наследниците на пострадалото лице
ще се възползват от противоправно поведение на пострадалия, който има основен
принос за ПТП.
Твърди, че се касае за случайно деяние за водача на
МПС по смисъла на чл. 15 НК, за непредвидимо и технически непредотвратимо за
водача на лекия автомобил събитие, тъй като той не е могъл да възприеме
велосипедиста като опасност за движението.
Пътният участък не е бил осветен. Велосипедистът се е
движил в тъмното без светлоотразителна жилетка. Липсва противоправност в
действията на водача на лекия автомобил, защото не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди рязката и внезапна поява на велосипедиста на пътното платно пред него.
ПТП е настъпило в тъмната част от деня (около 22,40
часа), на неосветен участък, по междуселски път. Твърди, че велосипедистът се е
движил с тъмни дрехи, без светлоотразителна жилетка и без светлоотразител отзад
и без фар отпред на колелото, което е нарушение на ЗДвП. Движил се е не плътно
прибран към своята пътна лента както изисква закона, а е бил разположен
значително навътре в лентата за движение от пътното платно - в средата му или
дори по-близо до осовата линия. Твърди, че велосипедистът е можело да се движи по
банкета какъвто е съществувал на местопроизшествието, а не на пътната лента, за
да избегне удара.
Твърди, че велосипедистът не е контролирал адекватно
движенията и колелото си, тъй като е бил под въздействие на алкохол,
евентуално, че е бутал колелото си, евентуално, че е бил паднал на пътното
платно в следствие на алкохолното въздействие, поради което възможността да
бъде забелязан от водача е била още по затруднена.
Липсата на каска е улеснила механизма на увреждане,
което обстоятелство има съпричинителен характер. Пострадалият се е поставил сам
в риск и е причинил при изключителен превес на собствената си вина пътния
инцидент. Той е бил длъжен да съобрази риска, който създава за останалите
участници в движението, както и че ще ги постави в положение да нямат
техническо време за реакция за предотвратяване на ПТП. Пострадалият е попаднал
в опасната зона на водача на лекия автомобил, който въпреки, че се е движил със
съобразена скорост, не е имал време да реагира за пълно предотвратяване на
контакт с велосипедиста.
Водачът на лекия автомобил се е движил със съобразена
скорост за пътния участък с пуснати светлини, но за него деянието е било
технически непредотвратимо, защото велосипедистът е попаднал в опасната му
зона, поради което не е имал време за реакция и избягване на инцидента.
Действията на водача по време на произшествието са били правомерни и той не е
бил длъжен да предвижда неправомерното поведение на другия участник в
движението. При всички случаи водачът на автомобила не е бил длъжен да допуска
възникване на подобна критична ситуация, нито ЗДвП го задължава да предугажда
внезапна поява на пътното платно на велосипедист, движещ се в тъмното не плътно
прибран в дясната част на пътното платно, а значително навътре в лентата за
движение. С това си поведение пострадалият е улеснил механизма на увреждането и
е предизвикал сам вредите. Той е бил преди всичко длъжен да спазва такова
поведение като велосипедист, че да осигури на всеки участник в движението
възможност да го забележи и заобиколи безпрепятствено.
Пострадалият се е появил изненадващо в опасната зона
за спиране на лекия автомобил и водачът не е могъл да предотврати настъпването
на вредоносните последици, защото велосипедистът е попаднал в зоната, осветена
от фаровете на автомобила, твърде късно, когато водачът на автомобила вече не е
имал време за реакция. В рамките на предвидимите и разумните възможности за
преценка на пътните фактори, които водачът на лекия автомобил е трябвало да
съобрази, се изключва способността му да предвиди внезапната поява по тъмен път
между две села велосипедист, който с нищо не е индикирал, че е участник в
движението. Поради това няма причинна връзка между действията на водача на
лекия автомобил и вредоносния резултат, липсва противоправност в действията му,
поради което не може да се търси отговорност от Застрахователя на водача по
застраховка "Гражданска отговорност".
Твърди, че според практиката на Върховния съд,
деянието е случайно, когато водачът на моторно превозно средство не е могъл,
нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и
обективно каквото и да беше направил не можеше да ги предотврати. На лице е
случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, защото според обстоятелствата водачът
не е могъл нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните
последици, а от друга страна, каквото и да беше направил, не можеше да
предотврати настъпването им. За основателността на исковата претенция е
релевантна само пряката и непосредствена причинна връзка между действията на
водача на лекия автомобил и претърпените вреди като резултат. Твърди, че
конкретно нарушените от пострадалия разпоредби са следните: чл. 79, т. 3 и т. 4 от ЗДвП - велосипедистът
е длъжен да има изправни: устройство за излъчване на бяла или жълта добре
различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се
поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад; бели или
жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата ; чл.
80. ЗДвП - водачът на велосипед е длъжен: да ползва светлоотразителна жилетка
при управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и
при намалена видимост; да се движи възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение; чл. 20, ал.2 от ЗДвП - водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост.
Следва също да се вземе пред вид, че § 96 от КЗ
предвижда, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по
чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по
чл. 493а, ал. 4 се определи в размер до 5000 лв. Двете сестри на загиналия в
случая са именно в далечния кръг роднини, поради което обезщетението за вреди
за тях следва да се ограничи, ако изобщо се докаже, същите са търпели морални
болки от загубата на брат си, до размера на сумата от 5000,00 лв. за всяка от
тях.
Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба.
Описанието на механизма не кореспондира на истината, обслужва тезата на ищците
така, че на база на него не би могла да бъде формирана нито правилна, нито
цялостна представа за настъпилите факти. От наличните към настоящия момент
документа, а именно Констативен протокол за ПТП не може да се направи
категоричен извод за механизма на ПТП и за вина на водача на лекия автомобил,
тъй като органите съставили протокола за ПТП не са преки очевидци на
произшествието.
Оспорва наличие на причинно-следствената връзка между
ПТП и вредите, оспорва настъпването на вреди /търпените болки и страдания от
ищците/.
Твърди, че ищците и загиналия не са живеели в едно
общо домакинство, не са били близки и не са поддържали емоционални отношения,
поради което не следва да получават обезщетения. Пострадалият И. живеел в село К.,
а сестра му М.В. ***. Отделно от това пострадалият И. и С.Д. са едноутробни
брат и сестра, т.е те не са родни брат и сестра, тъй като имат само един общ
родител. За разлика от родните братя и сестри, при които съвпадат и двамата родители,
при И. и С.Д., това не е така. Именно поради тази причина Закона за
наследството поначало третира еднокръвните и едноутробните братя и сестри по
различен начин. Еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават в наследство
по закон половината от това, което получават родните братя и сестри именно,
защото се предполага, че тяхната близост не е толкова голяма. Поради тази
причина твърди, че И. и С.Д. са били отчуждени и не са поддържали близка връзка
както, ако бяха родни брат и сестра. Отделно от това разликата във възрастта им
е 12 години, което допълнително предполага твърдяното отчуждение.
Каквато и сума да бъде присъдена на ищците, колкото и
голяма да бъде по размер, тя никога няма да бъде достатъчна да овъзмезди
емоционалната загуба на семейството, болката не подлежи на репариране, тъй като
тя е негативно преживяване от личната, емоционална сфера на всеки индивид. От
тази гледна точка правната система не може да предложи справедлив механизъм за
компенсиране. Целта на обезщетенията не е самоцелно да повишат жизнения
стандарт на ищците или да повишат качеството им на живот, който ефект се
постига чрез присъждането на обезщетения в неадекватно високи размери, а
единствено да ги репарират за претърпените болки и страдания от загубата на
техния родственик.
Личността на загубения индивид няма паричен еквивалент
и никога не може да има. Паричното обезщетение е достижение на развитите правни
система като форма на компенсиране на причинените болки и страдания от загубата
на близък човек, но то е само сурогат, заместител, който не може да бъде
безкраен или прекалено завишен, тъй като парите също са ограничена материална
величина. Поради тази причина не ищците субективно трябва да определят
размерите на обезщетенията, а реалностите в социално-икономическа система, в
която живеем, образоваме се и работим. Обезщетението от загубата на близък
трябва да има някакъв разумен таван, тъй като застрахователите са натоварени
със социалната функция да разходват събраните застрахователни премии за всички
настъпили застрахователни събития, по които имат задължение да компенсират и
много други пострадали лица. Този процес е ежедневен и средства се заделят и
изплащат не само на жертви на починали, но и на пострадали, които имат нужда да
подобрят здравето си и да се лекуват по-ефективно и успешно от травмите си, за
да станат нормални (работоспособни) членове на обществото. Всякакви
диспропорции в тази връзка, при които на пострадали лица се присъждат
извънредно високи по размер обезщетения поставя останалите жертви на ПТП,
очакващи обезщетения от застрахователя в по-неблагоприятно положение, тъй като
паричния ресурс на застрахователя ще бъде ограничен и няма да стигне до тях или
няма да стигне на време, което непременно ще влоши качеството им на живот. Тези
доводи не могат да бъдат преодолени с формалното възражение, че този проблем е
предизвикателство единствено за застрахователя, защото този застраховател
функционира в условностите на същата тази социалноикономическа система, като
част от нея той е ограничен от покупателната способност на населението и на
същите хора, конто стават жертви на ПТП, лимитиран е от ниските цени на
гражданската отговорност и неговите постъпления не са безкрайни.
Разходването на публичните средства от събрания
премиен приход от застрахователя следва да има някаква приемлива граница,
съобразяваща от една страна твърде ниската цена на гражданската отговорност на
автомобилистите в България, а от друга - с нереалистичните очаквания на ищците
да получат извънредно високи обезщетения, несъразмерно завишени със статуса им
на живот, с това, което те добавят като стойност в икономиката на страната от
гл.т. на образование и професионален принос, с размерите на данъците които
заплащат и приноса им в издръжката на социалната система. Не е адекватно да
имаш претенции по най-високи стандарта, типични за най - развитите и
икономически напреднали европейски държави, каквато България не е, а
същевременно да очакваш значителни по размер обезщетения, които напускат
реалностите на икономическата среда. Това несъответствие би следвало да бъде
отчетено от съда при преразглеждане на делото, тъй като то има изцяло обективен
характер, държи трезва сметка за това
къде живеем като граждани, каква е покупателната ни способност, колко са развити
стопанските отношения в страната ни, какво е нивото на заплащане, какви са
средните пазарни цени на продуктите и жилищните наеми - все обективни
измерители на финансовия и социален аспект на живота ни. Присъждане на
обезщетения извън тези обективни реалността би било отвлечено от трезва
преценка за характера на обществените отношения и условния, несъвършен характер
на всички компенсаторни механизми които социалните системи са предвидили за
репариране на вреди от загуба на близък човек. Финансовият ресурс на застрахователя
не е неограничена величина и неговото несправедливо разходване, чрез подобни
завишени претенции, поставя под огромно напрежение и финансов натиск
стабилността и функционирането на застрахователната система. Обезщетенията не
могат да бъдат самоцелни и чрез тях не бива да се преследва забогатяване или
получаване на толкова големи по размер обезщетения, че общественото разбиране
за справедливост и нивото на развитие на социално-икономическия живот в
страната да не може да понесе същите.
От събраните по делото доказателства преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от удостоверение за наследници № 7/20.01.2021 г.
на Кметство с. К., В.Ж.И. е починал на 14.07.2020 година, неженен, за което е
издаден акт за смърт №1262/15.07.2020 год. съставен в гр. Ст.З..
В.Ж.И., с
последен постоянен адрес ***, оставил за свои наследници по закон М.Ж.В. -
сестра и С.Д.Д. – едноутробна сестра.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт №
1262/14.07.2020 г. на Община Ст.З., В.Ж.И. е починал на 14.07.2020 г. Смъртта е
настъпила в резултат на тежка черепно-мозъчна травма с развил се оток на мозъка
и възпаление на белите дробове, последното резултат от контузията на белите
дробове в съвкупност с дългото залежаване на пострадалия.
Видно от представения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 13.06.2020 г. съставен от Г.Н.– дежурен ПТП при РУ-К. и от
заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза с вещо
лице Х.Г.Х. на 13.06.2020 г. около 22.46 часа е настъпило ПТП, на пътя свързващ
с. К. със с. Р.– IV 666-15, км. 7+900
между лек автомобил "Мазда" с рег. № *******, управляван от И. И.И. и
велосипед "SPRINT", управляван
от В.Ж.И..
Лек автомобил "Мазда" с рег. № *******,
управляван от И.И. се е движил в посока от с. К. към с. Р.. В противоположна
посока се е движил велосипед "SPRINT",
управляван от В.И.. На прав и сух
участък от пътя, в тъмната част на денонощието е настъпил сблъсък/удар, в
резултат на което е пострадал водача на велосипеда - В.И.. В зоната на
произшествието няма пътни знаци. Платното
за движение е прав равнинен пътен участък, ориентирано в посока изток – запад,
състои се от две разнопосочни ленти /по една пътна лента за всяка посока/
разделени от единична прекъсната линия - М3. Северната лента е с ширина 3.02
м., а южната - 3.00 м. От северната и южната страна на пътя имало обособени
банкети обрасли с високи храсти и треви. Пътната настилка е била суха, пътя е
покрит със стар асфалт с неравности.
Мястото на сблъсъка/удара е в лентата предназначена за
движение на л.а. "Мазда" с рег. № *******, като и двете ППС са били
изцяло в северната лента на пътя. Двете ППС преди сблъсъка са се движили
едно срещу друго, взаимно приближавайки се. Мястото на сблъсъка/удара
/МУ/ се намира на около 31.00 м. източно от междинния ориентир
"О" и на около 1.50 м. северно от
осовата линия на пътя.
Сблъсъка спрямо л.а. "Мазда" с рег. № *******
е в предната дясна част, т.е. е челно екцентричен. Сблъсъка спрямо велосипеда е
челен, с ъгъл спрямо надлъжната ос около 10°. По двете ППС има настъпили материални щети.
Л.а. "Мазда" с рег. № ******* се е движил на
къси светлини със скорост на движение 91.53 км/ч.
Водачът на велосипеда не е бил със светлоотразителна
жилетка , бил облечен с тъмна риза – в цвят избеляло черно. Велосипедът
участвал в ПТП нямал устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима
светлина отпред или с бели или жълти светлоотразители, не е бил с устройство за
излъчване на червена светлина отзад или с червен светлоотразител. Имал е по
двете капли поставени странично захабени светлоотразителни елементи. На рамката
на велосипеда имало завързана 1 бр. въдица - тип телескоп с основен зелен цвят.
Велосипедистът
В.И.при сблъсъка се е движил в насрещната пътна лента на около 1.52 м. от лявата граница /северния
край/ на пътното платно, т.е. не се е движил възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение.
В кръвта на В.Ж.И., видно от приложения Протокол за
извършено химическо лабораторно изследване №116/16.06.2020 г., след ПТП са намерени 1,44 промила етилов
алкохол. /л.140/. Подобно количество концентрация на алкохол в кръвта на участникът
в движението - водач на моторно превозно средство по см. на чл. 343б НК е
основание за налагане на наказание лишаване от свобода от една до три години и
с глоба от двеста до хиляда лева. В такова голямо количество алкохолът потиска
функцията на централната нервна система. Наблюдават се объркване, липса на
координация, нарушение в говора, затруднено мислене, затруднено дишане, нарушена
координация, затруднено ходене, двойно виждане, гадене, тремор, загуба на
памет, понижаване на телесната температура.
Опасността за настъпване на ПТП за водача на л.а.
"Мазда" е настъпила отдясно, гледано по посоката на движение на л.а.
- пред осветеността на десния фар. Петното на светоразпределение пред десния
фар, при изправни и регулирани съгласно изискванията фарове е около 70.00 м.
При липса на светлоотразителни елементи по
велосипеда и велосипедиста, за водача на л.а. "Мазда" велосипеда и
велосипедистът стават видими, към момента на попадането на същите пред
осветеният участък пред десния фар - от разстояние около 70.00 м.
Отстоянието между л.а. и велосипеда, когато водача на
л.а. е възприел опасността - велосипеда и водача му като опасност за настъпване
на ПТП, е равно на 53.13 м.
Дължината на опасната зона за движение/спиране на л.а.
"Мазда" 3 при движението със скорост 91.53 км/ч. е 88.19 м.
Тъй като велосипедът, управляван от В.И.се е движил
срещуположно в лентата предназначена за
движение на л.а. "Мазда", т.е. при своевременно възприемане на движещ
се неосветен обект, велосипедът и водачът му трябва да попаднат в полезрението
на водача от същото разстояние - около 70.00 м.
Опасната зона за движение/спиране на л.а.
"Мазда" 3 с реалната скорост и с разрешената от закона скорост, са
по-големи от разстоянието на осветеност пред лекия автомобил при движението му
на къси светлини. Водачът на л.а.
"Мазда" И. |И.И. се е движил със скорост по голяма, от технически съобразената за движение на къси
светлини.
Максималната скорост на движение, при която МПС /
л.а. "Мазда" 3/ при конкретната пътна
обстановка би спряло преди мястото на удара и не би възникнало ПТП е 63.22 км./ч. или по-малка.
Водачът на л.а. "Мазда" 3 е задействал
спирачната система на автомобила с известно /но без значение за крайният
резултат/ закъснение - когато л.а. "Мазда" е бил на 53.13 м. от
велосипеда. Въпреки, че в района на произшествието има банкети, които са
обрасли с тревна растителност и на места има храсти, които частично покриват
банкетите, последните не покриват асфалтовото покритие, от което следва, че тези
храсти и растителност не са били зрително препятствие пред видимостта на водача
на л.а. При движението на велосипедиста в насрещното пътно платно, срещу л.а. "Мазда", между тях двамата
не е имало нещо, което да им пречи взаимно да се възприемат.
Техническите причини за настъпване на сблъсъка/удара, са
две: че велосипедистът В.И.преди и към момента на сблъсъка се е движил в
насрещната пътна лента на около 1.52 м.
от лявата граница /северния край/ на пътното платно, не в предназначената за
него пътна лента на платното за движение
в неадекватно състояние и че водачът на л.а. "Мазда" се е движил със
скорост по- голяма, от съобразената скорост за движение на къси светлини.
Водачът на л.а. "Мазда" е имал възможност да
възприеме велосипедистът, който е бил без светлоотразителна жилетка, управлявал
велосипед без фар и светлоотразители, при осветеността на фаровете на къси
светлини - от 70.00 м., но доколкото опасната зона за движение/спиране на л.а.
"Мазда" 3 с разрешената на този пътен участък скорост, е по-голяма от
разстоянието на осветеност пред лекия автомобил при движението му на къси
светлини, при движението с разрешената скорост водачът на л.а. не може да
предотврати ПТП.
Доколкото обаче водачът на л.а. "Мазда" се е
движил със скорост по-голяма, от технически съобразената за движение на къси
светлини същият при движение със съобразена скорост /63 км/ч/ е имал възможност
да не допусне настъпването на ПТП.
Показанията на св. И. И.И.,*** съдът цени като
показания на заинтересован свидетел по см. на чл.172 ГПК. В този смисъл съдът
дава вяра на показанията на свидетеля, че управляваният от него автомобил е бил
на къси светлини, че пътната настилка е била суха и че малко преди сблъсъка и
по време на същия на пътното платно не е имало друго моторно преводно средство,
че свидетелят няма визуален спомен да е видял колоездача с колелото в цял ръст,
а първото му възприятие за колоездача е било от кръста нагоре; че се е опитал
да окаже помощ на пострадалия, който след удара не реагирал на думите му, бил
със затруднено дишане.
Съдът не дава вяра на твърденията на свидетеля, че
непосредствено преди инцидента управлявал л.а. със скорост 50-60 км/ч. както и
че пострадалият е изскочил изведнъж от храстите близо до платното.
М.Ж.В., родена на *** г. е сестра на В.Ж.И., ЕГН **********,
към момента на инцидента е вдовица, живее в с. Д., община К..
С.Д.Д., родена
на *** г. е едноутробна сестра на В.Ж.И., ЕГН **********, разведена
/гр.д.1410/2006г./, майка на малолетната М.Д.на 9 год. /към 18.01.2021 г./, живее
в с. К., община К..
Видно от показанията на разпитаните като свидетели А.И.а
Д.на 46 г., сестра на починалия съпруг на М.Ж.В. и И.Т.В.на 32 г., син на
С.Д.Д., родителите на М.Ж.В., В.Ж.И. и С.Д.Д. са
починали като тяхната обща майка починала 5-6 години преди ПТП, в което В.Ж.И. пострадал.
Връзката между брата и двете сестри била много силна. Още докато тяхната майка
била жива те разчитали едни на друг за всичко, помагали си, подкрепяли се,
приготвяли заедно и общо зимнина за всички домакинства. Заедно се грижили за
своята майка, която била на легло, боледувала продължително преди да почине.
Пострадалият В.Ж.И. нямал семейство, нямал деца. Живеел
в с. К.. Брата и сестрите разчитали един на друг: „Търсили се за всяко едно
нещо, намирали за какво да си приказват, споделяли си, чували се по телефона,
помагали си, както морална подкрепа, така и физическа и парична. В.често ходел
в къщите на сестрите си, те ходели в неговата, правили планове“ съветвали се
взаимно. М. винаги се допитвала до брат си. Близките
им наричали Въльо-мъжът на М., съпругът й бил починал и В.й бил единствената
подкрепа. В.И.помагал на сестра си С.Д.Д. – участвал при правенето на ремонт и
при вършенето на друга работа по къщата, по градината. Пострадалият се
консултирал със сестра си С.Д. когато трябвало да започне работа, известен
период двамата работили заедно. С.Д.Д. разчитала на брат си да помага й за
работата по двора, за обработването на земята, при приготвянето на зимнината.
Тримата заедно приготвяли зимнина.
Преди В.Ж.И. да
почине, тримата били по жизнерадостни, весели, по- засмени. Новината за смъртта
на В.Ж.И. причинила силен шок на М.В.. Като разбрала, че брат й е починал изпаднала в несвяст,
заради състоянието й повикали бърза помощ.
След смъртта на В.Ж.И., С.Д.Д. месеци наред приемала
успокоителни лекарства. Двете сестри плачели постоянно. И към момента се
разстройват, ако се заговори за него, а по-емоционалната от двете сестри - С.Д.Д.
започва отново да плаче.
В.е погребан в с. К.. Сестрите ходят редовно на гроба
му, доколкото работата им на сезонни работници им позволява.
След смъртта на В.Ж.И. животът на двете сестри се променил. Станали по-затворени, тъжни.
С влязла в
сила на 17.11.2022 год. Присъда №34/02.11.2022 год. постановена по НДОХ №
20225500200708 на ОС-Ст.З. И. |И.И. е признат за виновен в това, че на 13.06.2020 г. 22.40 часа по четвъртокласен
път IV 666-15, км. 7+900 свързващ с. К. със с. Р., в землището на с. Р., в
посока изток-запад, при управление на лек автомобил "Мазда" с рег. № *******,
И. И.И. нарушил правилата за движение в ЗДвП, а именно чл.20, ал.2, а именно „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие.“ Като не сторил това и по непредпазливост
причинил на 14.07.2020 год. смъртта на управлявалият велосипед "SPRINT", В.Ж.И.. Наложено му е
наказание лишаване от свобода за срок от 1 г.4 м., чието изпълнение на осн.
чл.66, ал.1 НК е отложено за срок 3 години от влизане в сила на присъдата. И. |И.И.
е лишен от правото да управлява МПС за срок от 1 година.
Видно от представените уведомления изготвени от ЗД
"Д:Ж.и З." АД до С.Д.Д. с изх.04844/26.11.2020 г. и до М.Ж. И.а с
изх.№ 4447/03.11.2020 г., ищците са предявили към ответника застрахователни
претенции, С.Д.Д. получена от застрахователя на 26.08.2020 г., М.Ж. И.а – на 04.08.2020
г., които ЗД "Д:Ж.и З." АД е разгледал и по които е отказал изплащане
на застрахователно обезщетение.
За да участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, всеки велосипед по силата на ЗДП трябва да има устройство
за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен
светлоотразител отзад или устройство за излъчване на червена светлина отзад. Всеки
велосипед трябва да има бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи
елементи отстрани на колелата на велосипедите, а водачът на велосипед е длъжен
/чл.80/ да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му извън
населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост;
както и да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение.
Твърденията на ответника, че велосипедистът
евентуално, че е бутал колелото си, евентуално, е бил паднал на пътното платно
в следствие на алкохолното въздействие, поради което възможността да бъде
забелязан от водача е била още по затруднена са не основателни и не почиват на
събраните по делото доказателства.
Вярно, е че водачът на л.а не е бил длъжен да
предвижда неправомерното поведение на другия участник в движението, но ЗДвП го
задължава да избере скорост на движение, която е съобразена с конкретните
условия на видимост. Нормата защитава здравето и живота на участниците в
движението независимо дали правомерно или неправомерно са станали препятствие,
от които произтича опасността от настъпване на вреди.
Исковата молба е подадена на 27.01.2021 год.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи:
Предявените искове за неимуществени вреди са
основателни и следва да бъдат уважени в размер на 2500 лв. всеки като в частта до предявения
частичен размер от 20 000 лв. като част от претенция за обезщетение в
размер на 50 000 лв. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ дава право на увреденото
лице да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като
по силата на договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахованото лице за
причинени от него имуществени и неимуществени вреди на трети лица.
Постановяването на положителен за увреденото лице
резултат изисква пълно и главно доказване от негова страна на следните
кумулативно изискващи се материалноправни предпоставки: валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите; виновно противоправно поведение на водача
на застрахования автомобил през периода на действие на застрахователната
полица; настъпили неимуществени вреди за увреденото лице в пряката
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите.
Следва да се докаже и размерът на претендираното
обезщетение.
От съвкупния анализ на доказателствата съдът счита за доказан следния фактически състав на непозволено увреждане: На 13.06.2020 г. около 22.46 часа е настъпило ПТП, на четвъртокласен път свързващ с. К. със с. Р.– IV 666-15, км. 7+900 между лек автомобил "Мазда" с рег. № *******, управляван от И. И.И. и велосипед "SPRINT", управляван от В.Ж.И..
Велосипедистът В.И.при сблъсъка се е движил в
насрещната пътна лента на около 1.52 м.
от лявата граница /северния край/ на пътното платно, т.е. по средата на пътната
лента, в която се е движил лекият автомобил, в нарушение на всички норми в ЗДвП
за движение на велосипедистите, без светлоотразителна жилетка, облечен с избеляла
черна риза, без устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима
светлина отпред, без бели или жълти светлоотразители, без устройство за
излъчване на червена светлина отзад или червен светлоотразител, в състояние на
алкохолно опиянение.
Водачът И. И.И. нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП,а именно
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“ Като не сторил това и по
непредпазливост причинил на 14.07.2020 год. смъртта на управлявалият
велосипед "SPRINT", В.Ж.И..
Ответникът не оспорва настъпването на
застрахователното събитие в периода на действие на застраховката
"Гражданска отговорност", обективирана в полица № ВG/30/120000923389 издадена
от ЗД "Д:Ж.и З." АД, със срок на действие от 06.04.2020 г. до
05.04.2021., със сключването на която застрахователят покрива отговорността на
застрахования при спазване изискванията на КЗ.
Ищците заявява претърпени от ПТП неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от причинената в резултат на произшествието смърт
на техния брат.
Кръгът от лица, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на
близък,
не е уреден в законодателството на Република България. Липсата на законодателна
уредба е наложила за целите на правоприлагането лицата с право на обезщетение
да бъдат определени от Пленума на Върховния съд Постановление № 4/25.V.1961 г.,
от Постановление № 2/30.ХІ.1984 г., а от 2018 г. - с ТР 1/2016 от 21 юни 2018 г. по тълк. дело № 1 по
описа за 2016 г. на Общото събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска
колегии на Върховният касационен съд на Република България.
Съгласно ТР, материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В
наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само
от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на 9 Върховния съд, както и от братята и сестрите на
починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен.
Сестрите на починалия, ищци по делото,
съставляват по см. На ТР 1/2016 от 21 юни 2018 г. по т. д. № 1/2016 други лица,
извън най-близкия семеен и родствен кръг.
Те имат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия такава постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките.
Налице са конкретни житейски
обстоятелства и ситуации, които са
станали причина между починалия и ищците да се породи особена близост.
Пострадалият е мъж на 47 години, в сравнително добро здраве, несемеен, без
деца. Живял е в с. К., общ. К.. Загубил е родителите си повече от 6 години
преди ПТП. М.Ж.В., родена на *** г. , родна сестра на починалия, живее в същата
община, в с. Д., овдовяла е две години преди смъртта на В.И.. С.Д.Д., е едноутробна сестра на В.Ж.И.,
разведена от преди смъртта на родителите си, майка на малолетно дете, живее в
с. К., община К..
От доказателствата по делото не може да се приеме, че
обстоятелството, че С.Д.Д. е едноутробна, а не родна сестра на починалия се е
оказало определено влияние на създадените между тях взаимоотношения. Връзките между брата и двете сестри се
характеризират с взаимна привързаност, морална и материална подкрепа, духовна и
емоционална близост в степен по-голяма от общоприетите за този вид родствени
взаимоотношения.
Не може да се приеме, че С.Д.Д. и М.Ж.В. са разчитали
на В.Ж.И. както разчитат един на друг лицата от най-близкия семеен кръг, но предвид
конкретните обстоятелства, съдът счита, че създадената между брата и сестрите привързаност
е станала толкова силна, че смъртта на В.И.е причинила на неговите сестри страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка.
В този смисъл за ищците, като преживели родственици на
В.И.съществува право на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.
Настъпване на смъртта на техния брат се отразило
крайно негативно на психическото състояние на ищците. На ищцата М.Ж.В. е била
оказана спешна медицинска помощ, а ищцата С.Д.Д. в продължение на няколко
месеца приемала лекарства, за да се справи с възникналата следствие на загубата
тревожност. Загубата на В.Ж.И. две години след неговата смърт продължава да
натъжава и разстройва ищците. Приживе последният е присъствал ярко в техния
живот – бил е част от тяхното ежедневие, част от техния живот, част от
подкрепата, от която осезателно са се нуждаели.
Налице е причинно-следствената връзка между
претърпените от ищците неимуществени вреди и пътно-транспортното произшествие.
Предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
основание.
Имуществените вреди от причинената смърт на починало
лице, изразени в невъзможност близките му да получават повече от него материална подкрепа под формата на /работна сила/
помощ в дейности в домакинството, дома, градината не са предмет на настоящото
производство.
Доколкото в случая не се касае за телесни увреди не
може да се говори за болки и страдания, които ще възникнат в бъдеще.
Предявените искове касаят обезщетяване на търпените от
ищците неимуществени вреди следствие смъртта на техния брат В.Ж.И.. Страданието на ищците следствие загубата на техния
брат В.Ж.И. било силно към момента на узнаване на факта на неговата смърт.
Неговият интензитет, поради създадените много близки отношения, надхвърля по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка страдания. Освен първият шок от
узнаването, в последващ няколко месечен
период от време не по-голям от 1 г. 6 м,
интензитетът на страданията търпени от ищците следствие на загубата на
техния брат В.Ж.И. макар и силна в момента на узнаването, започва да намалява
до постепенното му изравняване с нивото на психическите страдания присъщи
обичайно за съответната родствена връзка.
По делото не се представиха доказателства, от които да
може да се направи обоснован извод, че ищците са преживели някакъв вид разстройство
на психиката в отговор на психогенно събитие, което да им е причинило дълбок
дистрес. Липсва медицинска
документация за констатирани състояния на неразположение на ищците – физическо,
психическо и/или емоционално.
Ищците търпели вреди от загубата на своя брат – силен стрес, скръб, притеснения, периодични
състояния на тъга, плач /последният като форма на регулиране на емоциите,
помага на тялото да се отпусне от натрупаните негативни емоции като тъга,
чувство на вина, безпомощност, гняв и др., притъпявайки болката/.
Вземайки предвид конкретния вид създадени между всяка
от ищците и нейния брат взаимоотношения на близост, вземайки предвид доказания
по делото интензитет на търпените от ищците страдания над обичайните за
конкретната родствена връзка, съдът счита за справедлив размер за
обезщетяването на тези вреди сумата в размер на 10 000 лв.
Допуснатите от В.Ж.И. множество нарушения на закона за
движение по пътищата и на елементарни правила за оцеляване на индивида /самият
той не е проявил нужната загриженост към своя живот, изложил е на риск своя живот като не е положил
обичайни грижи за опазването му/ са основание за намаляване на следващите се на
ищците обезщетения за вреди тъй като тези вреди са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилият вредоносен резултат.
Съдът счита, че приносът на пострадалия в настъпването
на вредоносния резултат съставлява 75 % поради следното:
Правомерността на поведението на един участник в
движението следва да се преценява не от момента на удара, а в зависимост от
обстоятелствата, които са предшествали настъпването на ПТП.
На 13.06.2020 г. около 22.40 ч., по път IV-66615, на
км 7+900, опасността от сблъсък/удар възниква НЕ в момента на удара, а в
по-ранен момент тъй като колоездачът се движи почти по средата на пътното
платно срещу идващият насреща му лек автомобил Тази ситуация задължава и
двамата участници в движението да вземат незабавни мерки за безопасност на
движението. Същественият въпрос е откога
е възникнала опасността за движението и отговорът на този въпрос е, че
опасността е възникнала от момента, в който колоездачът е стъпил на насрещното
за неговата посока на движение пътно платно, и е тръгнал да се движи срещу
движещите се по това пътно платно ППС в тъмната част на нощта без никакъв
източник на светлина и без никакви отражатели на светлина, в състояние на
алкохолно опиянение. В този смисъл опасността от възникване на удара/сблъсъка е
съществувала много преди колоездачът да се озове в осветения от фаровете на
лекия автомобил участък от пътното платно /т.е. 70 м. преди л.а./. Съдът счита,
че така възникналата опасност удар/сблъсък с лекия автомобил управляван от И. И.И.
е могла да бъде възприета от В.Ж.И. от разстояние значително по-голямо от
дължината на опасната зона за спиране на л.а. тъй като автомобилът се е движел
с включени къси светлини /фарове/ и в този смисъл е бил видим от разстояние
достатъчно за един средностатистически субект да предприеме и завърши успешно
маневра за избягване на сблъсъка/удара. Той не е реализирал избягване на
сблъсъка или напълно съзнателно или поради състоянието на алкохолно опиянение,
в което съзнателно се е привел.
Водачът на лекия автомобил, безспорно е нарушил свое
задължение по ЗДвП, но доколкото колоездачът съзнателно се е поставил в
състояние да бъде невидим за участниците в движението, в тъмната част на
нощта, И. И.И. не е имал възможност да
възприеме опасността преди колоездачът бъде осветен от светлините на л.а.
Като велосипедист, движещ се в тъмното не плътно
прибран в крайната външна част на пътното платно, а значително навътре в
лентата за движение, пострадалият е улеснил механизма на увреждането и е
предизвикал сам вредите. Той е бил преди всичко длъжен да спазва такова
поведение като велосипедист, че да осигури на всеки участник в движението
възможност да го забележи и заобиколи безпрепятствено.
В.Ж.И. се е озовол в осветения участък от фаровете на
л.а., движейки по средата на пътното платно, срещу идващото срещу него МПС, което е било видимо за него значително
време преди настъпването на удара. Поведението на В.Ж.И. е причина за
създаването на възникналата критична ситуация, отчасти за настъпване на
събитието. С поведението си същият е спомогнал за собственото си увреждане,
респ. за увеличаване размера на вредата.
В този смисъл претенциите на ищците са
основателни в частта до 2 500 лв. за всяка една от тях и неоснователни в
останалата част над тази сума.
С договорът за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователя се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В
застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.
Лихвите за забава на застрахования, за които застрахователя
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност) като се дължат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице.
Данни за предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице на претендираната дата 21.07.2020 г. по делото не са
представени.
Ответникът дължи на ищцата М.В. обезщетение за
забавено изплащане на обезщетението за вреди в размер на законната лихва
считано от 04.08.2020 г.
Ответникът
дължи на ищцата С.Д. обезщетение за забавено изплащане на обезщетението за
вреди в размер на законната лихва считано от 26.08.2020 г.
Твърдението на ответника, че водачът на моторно
превозно средство не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици и обективно каквото и да беше направил не можеше
да ги предотврати е неоснователно. В този смисъл съдът намира, че вредите не са
резултат от случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Водачът на л.а. е могъл да
предотврати настъпването на обществено опасните последици, ако беше съобразил
скоростта на движение на л.а. с конкретните условия на видимост.
Страните представят списък на разноските.
С определение № 60/09.02.2022 год. по ч.т.д. 2327/2021
г. по описа на 2-ро отделение на ТК на ВКС М.Ж.В. и С.Д.Д. са освободени от
внасяне на държавна такса и разноски по настоящото гр. дело на основание чл.83,
ал.2 ГПК.
Ищците претендират присъждане на разноски в размер на
15 лв. за държавна такса внесена по сметка на ВКС. /л.182/. Съразмерно с
уважената част от претенциите ответникът следва да заплати на ищците разноски в
размер общо на 1,86 лв. или по 0,93 лв. на всяка от тях.
Дължимите от ищците такси и разноски са платени от
сметката на РС-К., а именно 160 лв. за САТЕ. /л.118б/.
Процесуалният представител на ищците, адв. П.К.
претендира да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА съразмерно с уважената част от иска, с ДДС тъй като е
регистрирана по ЗДДС.
На осн. чл. чл.
38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и чл.66 от ЗДД, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. П.К. сумата от 660,00 лв., с вкл. ДДС- адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство на С.Д. и сумата от 660,00
лв., с вкл. ДДС- адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на
М.В..
Разноските на ответникът по делото възлизат на 500 лв.
за съдебна авто-техническа експертиза /л.125/. Ответникът претендира присъждане
на 540 лв. юрисконсултско възнаграждение. Претендираният размер юрисконсултско
възнаграждение е съразмерен, но
недоказан и не следва да бъде уважен. В полза на ЮЛ се присъжда
възнаграждение в размер определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ответникът не е представляван
по делото от юрисконсулт. Представителството на ответника е осъществявано от
адв. Д.С. /които е подал отговора на
исковата молба/, и в последствие от адв. В.С.М.. Представените по делото
документи не съдържат информация нито за размера на договорено адвокатско възнаграждение,
нито за извършвани от страна на ответника разноски, изразяващи се в заплащането
на такова възнаграждение.
Общият размер на разноските на ответника възлиза на 500 лв.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищците
следва да заплатят на ответника разноски от 437,50 лв. или по 218,75 лв. –
всяка една от тях.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК когато делото е решено в полза
на лице, освободено от държавна такса и/или от разноски по производството,
осъденото лице е длъжно да заплати на съда всички дължащи се такси и разноски.
Ответникът следва да заплати на Районен съд – К., 160
лв. разноски за експертиза, 200 лв. държавна такса / по 100 лв. за всеки от
уважените искове/ както и да заплати на адв. П.Д.С.-К. сумата 1320 лв.,
представляваща възнаграждение за правна защита и съдействие с ДДС за двете ищци.
Въпреки, че бяха изрично задължени от съда, в с.з. на
21.06.2022 г., ищците на посочиха банкова сметка ***уми.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Застрахователно Акционерно Дружество „Д.:Ж.и
З." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от изпълнителните директори Б. И. и Р. М. да
заплати на М.Ж.В., ЕГН **********, с адрес: *** за причинените й неимуществени
вреди, вследствие на причинената смърт на нейния брат В.Ж.И. в резултат на
травми причинени му при ПТП настъпило на 13.06.2020 г., около 22.46 часа, на
пътя свързващ с. К. със с. Р.– IV 666-15, км. 7+900
сумата:
-
2500 лв. /две
хиляди и петстотин лева/ като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна
претенцията за обезщетение в частта до 20 000 лв., предявена като частен
иск от претенция за по 50 000 лв.;
- законната лихва върху сумата 2500 лв. считано от
04.08.2020 г. до изплащането й като отхвърля претенцията за времето от
21.07.2020 г. и до 03.08.2020 г.;
- 0,93 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно
Дружество „Д.:Ж.и З." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори Б. И. и Р. М. да заплати на С.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** за причинените й неимуществени вреди, вследствие
на причинената смърт на нейния брат В.Ж.И. в резултат на травми причинени му
при ПТП настъпило на 13.06.2020 г., около 22.46 часа, на пътя свързващ с. К.
със с. Р.– IV 666-15, км. 7+900 сумата:
- 2500
лв. /две хиляди и петстотин лева/ като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна
претенцията за обезщетение в частта до 20 000 лв., предявена като частичен иск
от претенция за по 50 000 лв.;
- законната лихва върху сумата 2500 лв. считано от 26.08.2020
г. до изплащането й като отхвърля претенцията за времето от 21.07.2020 г. и до 25.08.2020
г.;
- 0,93 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество „Д.:Ж.и З."
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори Б. И. и Р. М. да заплати по сметка на Районен съд – К.
сумата 160 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество „Д.:Ж.и З."
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори Б. Г.И. и Р. В. М.
да заплати на адвокат П.К. *** сумата 1320 лв., от които 660 лв. адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство на С.Д. с вкл.ДДС и 660,00
лв., адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на М.В.
с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА М.Ж.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Застрахователно
Акционерно Дружество „Д.:Ж.и З." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори Б. Г. И. и Р. В. М.
сумата 218,75 лв., представляващи такси
и разноски съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
Застрахователно Акционерно Дружество „Д.:Ж.и З." АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори
Б. Г. И. и Р. В. М. сумата 218,75 лв.,
представляващи такси и разноски съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД-Ст.З..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: