Р
Е Ш Е
Н И E
№
…… 03.05.2022 г. гр.
Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, на четвърти април две хиляди двадесет и втора година, в открито
съдебно заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар: Радостина
Кабадалиева…….……….…….……………………………………….
прокурор…………………………………………….…………………………………………,
като
разгледа докладваното от председателя съдия Пейкова т.д. № 23 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А.М.И. ***,
с която са предявени обективно съединени искове против ЗК „Лев Инс“ АД, както
следва: с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и правно основание чл. 497 КЗ - за
заплащане на сумата от 50 000 лв.,
предявен като частичен иск за цялата сума от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на ПТП, настъпило на
14.08.2017 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано
от 29.01.2021 г. до окончателното й изплащане.
В първоначалната искова молба ищецът твърди, че на
14.08.2017 г. около 22.35 часа на „Т“ образно кръстовище от с. Книжовник към
гр. Хасково и гр. Кърджали е настъпило ПТП, при което управляваният от М.И.М.
лек автомобил *********, поради движение с несъобразена скорост е напуснал
пътното платно и е самокатастрофирал в крайпътна нива. Вследствие на пътния
инцидент ищецът, който пътувал на предната дясна седалка с поставен предпазен
колан, пострадал. Непосредствено след пътния инцидент бил откаран в МБАЛ
Хасково и приет в тежко състояние. При извършените преглед и изследвания било
установено, че е получил следните травматични увреждания: контузия на главата с
лека степен на черепномозъчна травма; счупване на тялото на 4-ти поясен прешлен
на гръбнака; напрегната паравертебрална поясна мускулатура с болка при натиск
върху Л2-5. След изписването му от болничното заведение продължил лечението си
в домашни условия. Твърди, че в резултат на счупването на тялото на 4-ти поясен
прешлен на гръбнака се налагало да прекарва по-голямата част от денонощието в
легнало положение. Бил трудно подвижен, като за период от около месец и
половина се налагало близките му да са около него и да му помагат при
извършването на ежедневните битови и хигиенни нужди. Според дадените му
прогнози съществувала голяма вероятност болките, които изпитва, да останат за
цял живот при физическо натоварване и/или при промяна на времето.
Твърди, че в резултат на претърпяното ПТП
здравословното му състояние се влошило, което дало отражение и на психиката му.
Вследствие на изживения шок се оплаквал от понижено настроение, тревожност,
връщане към спомена от злополуката, нарушения на съня и вниманието. Налагало се
да взема сънотворни медикаменти и хранителни добавки. Изпитвал панически страх
при качване в автомобил или автобус, сънувал кошмари, свързани с катастрофи с
коли и пострадали хора.
За пътния инцидент бил съставен констативен протокол
за ПТП с пострадали лица №75/14.08.2020 г. по описа на ОД на МВР Хасково. На
водача на лекия автомобил М.И.М. било повдигнато обвинение и признат за виновен
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “б“ вр. ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл.
343, ал. 1 НК. Постановената по НОХД № 595/2019 г. на ХОС присъда №
50/22.11.2019 г. е влязла в законна сила на 10.12.2019 г.
Отговорността за вреди, причинени следствие на ПТП на
виновния за произшествието водач, се покривала от застраховка „ГО“ на автомобилистите,
сключена с ответното дружество – застрахователна полица № 22117002134823,
валидна до 02.08.2018 г. Твърди, че е отправил искане до ответника да му
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но ответникът не
определил и не изплатил исканото обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника ЗК „Лев Инс“ АД да му заплати сумата от 50 000 лв., предявен
като частичен иск за цялата сума от 60 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 14.08.2017
г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от
29.01.2021 г. до окончателното й изплащане. Моли да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В срока по чл. 372 ГПК не е депозирана допълнителна
искова молба, съответно не е подаван и допълнителен отговор.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е подал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че ищецът не е
пътувал в автомобила или ако е пътувал, то не е бил поставил предпазния колан,
поради което и били получени описаните увреждания. Оспорва твърдението, че
болките и страданията на ищеца от получените травми биха могли да останат за
цял живот. Оспорва твърденията, че оздравителния процес не е приключил,
доколкото не са представени по делото доказателства за продължаващо лечение,
рехабилитация и др. Оспорва твърдението за получена психотравма. Поддържа
твърдението, че телесните травми на ищеца и конкретният им морфологичен
характер и тежест са настъпили като резултат от липса на поставен
обезопасителен колан, представляващо нарушение на императивната разпоредба на
чл. 137а ЗДвП. Въпреки че се касаело за непълнолетно към момента на
произшествието лице, то родителите му, с които е пътувало в лекия автомобил
следвало да вземат всички навременни мерки той да пътува максимално обезопасен
и съгласно правилата за движение по пътищата. Оспорва размера на предявения иск
за неимуществени вреди, като счита същия за изключително завишен, недължим и
заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. На
самостоятелно основание счита, че не дължи обезщетение поради съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, при което следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Оспорва искането за заплащане на лихва за
забава. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения
главен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на
обективно съединения иск за заплащане на лихва за забава.моли да бъдат
присъдени направените по делото разноски. На основание чл. 78 ГПК прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ищеца.
С определение № 260193 от 16.04.2021 г. на основание
чл. 219, ал. 1 ГПК е конституиран
като трето лице помагач на страната на ответника М.И. ***. Против него
ответникът е предявил обратен иск – искова молба вх. № 262741/22.09.2021 г.
Посочено е, че отговорността на водача М.И. в действителност е застрахована с
полица „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД, валидна към датата на ПТП.
Във връзка с това на основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ в полза на
застрахователя се пораждало право на регрес срещу виновния водач в размер на
присъденото обезщетение. Ето защо се отправя искане в случай, че бъде
постановено решение, с което се уважава главния иск, ответникът по обратния иск
да бъде осъден да заплати на застрахователя сумата, за която е присъдено
обезщетение, ведно с лихвата от датата на предявяване на обратния иск до
момента на плащане. Претендират се и съдебните разноски в производството.
Препис от исковата молба, подадения отговор и от
искова молба вх. № 262741/22.09.2021 г., с който е предявен обратен иск, са
връчени на третото лице М.И.М. на 16.09.2021 г. (получено съобщение от И.
Махмуд – баща). В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор, респективно,
няма подадена допълнителна искова молба по насрещния иск и допълнителен
отговор.
Предявени са обективно съединени искове против ЗК „Лев
Инс“ АД с
правно основание чл. 432, ал. 1 и чл. 497 КЗ - за заплащане на сумата от 50 000 лв., предявен като частичен иск
за цялата сума от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени в резултат на ПТП настъпило на 14.08.2017 г., ведно със
следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 29.01.2021 г. до
окончателното й изплащане. Исковете са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По делото са приети писмените доказателства,
представени с исковата молба, както и приетите такива в с.з. от 24.01.2022 г.
Назначени са съдебно – медицинска експертиза по писмени данни и съдебна -
автотехническа експертиза, заключенията по които са приети като неоспорени от
страните. Разпитана е свидетелката С.И. М.. Процесуалният представител на ищец
е представил писмена защита.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд, е задължителна затова дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти, които имат
отношение към гражданските последици от деянието, включително съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат на доказване от
страната, която ги твърди. Доколкото в
случая е налице влязла в сила присъда, следва да се приеме за безспорно извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, както и получената от ищеца средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата, което се дължи на
счупване на четвърти поясен прешлен и наличието на причинно следствена връзка
между полученото увреждане и ПТП .
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.08.2017 г. е настъпило пътно транспортно
произшествие, инициирано в землището на село Книжовник, община Хасково, в
района на Т – образно кръстовище на път III - 5074 и път III – 507. В
произшествието е участвал М.И.М., водач на лек автомобил ********, който е самокатастрофирал, без участието на други превозни средства.
По повод на инцидента е образувано ДП № 789/2017 г. по описа на РУ – Хасково,
повдигнато е обвинение на водача М.И., образувано е НОХД № 595/2019 г. и е
постановена присъда № 50/22.11.2019 г., с която водачът е признат за виновен за
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК. Причина за произшествието и нарушаване от страна на водача на правилата за
движение, по – конкретно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, който гласи, че „водачите на ППС
са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. Съгласно
присъдата деянието е извършено при непредпазливост и от него са причинени
смъртта на З.Б.Х.и средна телесна повреда на А.И.М., изразяваща се в трайно
затруднение движението на десния крак, което се дължи на счупване на бедрената
кост, и средна телесна повреда на ищеца А.И., изразяваща се в трайно
затруднение движението на снагата, което се дължи на счупването на 4-ти поясен
прешлен, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол
в кръвта 1.20 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза. Водачът
е осъден да наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изпълнението
на което е отложено за срок от 5 години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Също
така виновният водач е лишен от правото да управлява МПС за срок от 3 години,
съгласно чл. 343г НК.
За произшествието е съставен констативен протокол за
ПТП от 14.08.2017 г., в който е посочено, че водачът на самокатастрофиралия
автомобил има валидна застрахователна полица в ЗК „Лев Инс“ АД.
Ищецът е хоспитализиран веднага на 15.08.2017 г. в
МБАЛ – Хасково АД. Съгласно история на заболяването на непълнолетния ищец е
поставена диагноза „фрактура корпус
вертебре Л4; контузио капитис ет корпорис“. Видно от епикриза ИЗ № 14001/2017, издадена от отделението по
неврохирургия при МБАЛ – Хасково АД, на пострадалия е предписано медикаментозно
лечение.
Пострадалият А.М. е предявил застрахователна претенция
пред ЗК „Лев Инс“ АД, получена на 28.10.2020 г.
Съгласно справка от Гаранционен фонд, към датата на
произшествието 14.08.2017 г. за превозно средство с ДКН *** е налице валидна
застраховка с начална дата 02.08.2017 г. и крайна дата 02.08.2018 г.
От показанията на свидетелката С.М., леля на
пострадалия А.М., се установява, че тя лично е полагала грижи за него след
инцидента. След изписването от лечебното заведение пострадалият цял месец бил
на легло у дома – не трябвало да се движи, да прави резки движения и да вдига
тежки предмети. Когато му се налагало да се обслужва хигиенно в банята,
свидетелката му помагала да се изкъпе, тъй като не можел да стои постоянно на
крака. Не можел да се облича сам и да си готви сам. Около месец и половина след
това имал силни болки в кръста. Дълго време след катастрофата, включително до
настоящия момент продължавал да сънува кошмари. Емоционалното му състояние се
променило – преди катастрофата бил много жизнен, шегувал се, смеел се, а след
това се затворил в себе си, не приказвал с никой и досега продължавал да бъде
такъв. Свидетелката го обяснява с факта, че при инцидента починала майка му, а
по-малкият му брат също получил травматични увреждания. След изтичането на един
месец пострадалият започнал да се раздвижва леко, да излиза навън и се
възстановил. При промяна във времето се оплаквал от болки в кръста, както и при
вдигане на тежки предмети.
Съгласно приетата по делото съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 294/2021 г., изготвена от вещото лице д-р Х.Е.,
пострадалият е получил счупване (снишение) на тялото на 4-ти поясен прешлен на
гръбнака и охлузвания по лицето. Счупването на поясния прешлен е лекувано с
обезболяващи медикаменти и покой, а охлузванията по лицето са възстановени
спонтанно и са отзвучали за срок от около 19 дни. При подобни травми обичайният
срок за възстановяване за физически труд е не по-малко от 12 месеца, а към
момента на изготвяне на експертизата се приема, че оздравителният процес следва
да е приключил. Както счупването на поясния прешлен, така и охлузванията по
лицето са в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Според вещото лице
компресията на тялото на прешлен не може да се възстанови и с времето може да
бъде източник на болки при претоварване в поясния отдел на гръбнака.
Констатациите относно получените травматични увреждания са свързани с механизма
на произшествието. По време на инцидента ищецът А.И. се е намирал на предната
седалка до водача на автомобила. Превозното средство е напуснало пътя и е
попаднало в нива, поради което травмиращата сила се е разпространила по хода на
гръбнака в свито положение на тялото напред. Това, от своя страна, е създало
възможност от възникналите сили на натиск между прешлените в областта на
поясната извивка да се получи т.нар. компресионно счупване на тялото на 4-ти
поясен прешлен. Не са установени при пострадалия характерните коланни травми,
което се дължи на разпространение на травмиращата сила по дължината на
гръбнака. Но това обстоятелство е непосредствено и с друга констатация на
вещото лице – че в случай, при описаното разпространение на травмиращата сила
наличието на предпазен колан не е можело да предотврати получаването на
конкретната травма – компресия на тялото на 4-ти поясен прешлен. В с.з. вещото
лице д-р Е. пояснява, че фрактурата на прешлена не подлежи на възстановяване,
тъй като компресията между телата на два съседни прешлена водят до сплескване
на средностоящият прешлен, при което трайно се нарушава структурата на костните
гредички и след като спре натиска е невъзможно да настъпи възстановяване. Оттук
следва и извода, че сплеска ли се е един прешлен, той остава такъв до края на
живота. Последица от подобна сплескване са радикулитни болки, нарушаване на
конфигурацията между самите прешлени, като може да се получи и т.нар. детрузия
на хрущялите или вторична посттравматична херния (спондеолистеза –
раздалечаване на прешлените). Вещото лице дава информация за нови методи на
лечение при подобни травми, при които се слага вещество за възстановяване на
прешлена, но изрично подчертава, че в настоящия случай няма данни подобно
лечение да е провеждано при пострадалото лице. Категоричен е извода, че
независимо от възрастта (17 години) прешленът няма да се възстанови, т.е. това
не зависи от възрастта на лицето.
Заключението по назначената съдебна автотехническа
експертиза дава подробен отговор на въпросите относно механизма на
произшествието. Вещото лице С.П. е констатирало, че процесното ПТП е настъпило
на Т-образно кръстовище на път III- 5074 и път III – 507 в
землището на село Книжовник, общ. Хасково. Платното за движение на път III – 507 е
разположено в посока север – юг с широчина 8.60 м, с износена хоризонтална
маркировка, с надлъжен низходящ наклон от 6 % в посока север (към град
Хасково). Платното за движение е с асфалтобетонова настилка, без повреди, към
момента на произшествието – мокра. Платното за движение на път III – 5074 е
разположено в посока изток – запад, на входа към кръстовището на разделено с
острови – платно в посока запад с широчина 4.40 м, с надлъжен възходящ наклон
от 5 %, като за движещите се в посока към град Хасково преминава в десен завой
с радиус на вътрешната дъга – 15 м, с асфалтобетонова настилка, без повреди; платно
в посока изток с широчина 8.60 м, с асфалтобетонова настилка, без повреди. В
северния край на платното в посока запад на 6 метра от мисленото продължение на
източната ограничителна линия на платното за движение на път III – 507 се
намира пътен знак „Б2“ (Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!).
Западно от платното за движение на път III – 507 се намира крайпътен банкет с
широчина 1.20 м, крайпътна канавка (отводнителен окоп) с широчина 2.50 м и
дълбочина 0.50 м. Следва крайпътен скат, възходящ в посока запад 0.40 м на 1 м.
След ската се намира затревена площ (нива), а върху самия скат е установено
заораване с диаметър 0.90 м.
Мястото на удара на лек автомобил ***е в същия
крайпътен скат, намиращ се западно от път III – 507, в зона с диаметър 0.90 м и с
център на разстояние 4.60 м западно от западния край на платното за движение на
път III- 507 и на 3.20 м
северно от БЛ (северния бордюр на разделителния остров на път III – 5074,
разположен непосредствено на входа на кръстовището с път III – 507).
Ударът е станал при контакт на предна, челна част на лекия автомобил ***с
крайпътния скат.
Превозното средство се е движело по път III – 5074 към
кръстовището с път III – 507 и в момента на навлизане в кръстовището с
участъка на десен завой автомобилът е загубил напречна устойчивост и със
странично плъзгане се е отклонил към западния край на платното за движение на
път III – 507,
преминал е през крайпътния банкет и канавка, ударил се е в крайпътния скат,
преодолял е прага на денивелация, придвижил се е напред по затревената площ и
се е установил в неподвижно положение.
След прилагане на съответните формули вещото лице П. е
определило скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди
произшествието на 91.9 км/ч и в момента на удара в крайпътния скат на 88.2
км/ч. Критичната скорост на автомобила за преодоляване на десния завой спрямо
посоката му на движение при конкретната пътна обстановка, без загуба на
напречна устойчивост (т.е. без появата на странично плъзгане) е определена на
37.1 км/ч. С оглед на скоростта непосредствено преди удара (91.9 км/ч), която е
много по-висока от критичната скорост, при конкретната пътна обстановка при
навлизането в зоната на десния завой лекият автомобил е загубил напречна
устойчивост и е излязъл извън контрола на водача и със странично плъзгане се е
отклонил наляво към западния край на платното за движение на път III – 507.
Вещото лице пояснява, че при конкретния вид удар
основната доминираща сила, която въздейства върху телата на пътуващите в автомобила
е ударната преносна инерционна сила в посока, обратна на посоката на ударния
импулс, в конкретния случай – напред. Според вещото лице предпазният колан би
бил ефективен при подобен вид удар, тъй като при поставянето му тялото ще бъде
задържано на седалката, преди то да тръгне напред под въздействието на
преносните инерционни сили, породили се при удара. Автомобилът е бил оборудван
с 5 броя обезопасителни колани, включително и на мястото, на което е седял
ищеца.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
За лекия автомобил ***с рег. ***, управляван от водача
М.И., е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество. Този факт не се оспорва
от ответника, за установяването му е представена и справка от Гаранционен фонд,
според която за периода от 02.08.2017 г. до 02.08.2018 г. е съществувала
валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Налице е валидно съществуващо
застрахователно правоотношение, с произтичащите от това последици при
реализиране на застрахователно събитие и възникване на отговорност за
делинквента и застрахователя, доколкото по силата на застрахователния договор ответникът по делото е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил
трети лица.
По силата на застрахователния договор застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в него застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
При така приетата фактическа обстановка, установена от
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице
условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения
срещу него иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на дължимото
обезщетение. Тази норма предоставя
право на увредения, спрямо който застрахования е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. По този начин се извличат предпоставките
за упражняването на правото да се иска обезщетение се извличат пряко от закона:
валиден застрахователен договор; застрахователно събитие; противоправно
поведение; вреда; причинна връзка между вредите и противоправното поведение;
вина. Към тях се въвеждат и специфични процесуални предпоставки. Съгласно чл. 380 КЗ следва да има отправена писмена претенция до застрахователя по „Гражданската
отговорност” и да е изтекъл срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в чл. 496, ал. 1 КЗ – 3 месеца, считано от предявяване
на претенцията пред застрахователя. Такава претенция е отправена до ответника,
видно от представения препис от молба за изплащане на обезщетение, и е получена
от застрахователя на 28.10.2020 г., но не е последвал отговор от страна на
ответното дружество в предвидения 3-месечен срок.
Общите предпоставки на
исковата претенция също се извличат от доказателствата по делото. Между водача
на лекия автомобил и ответното застрахователно дружество е съществувал валиден
застрахователен договор (застрахователна полица), която е осигурявала
застрахователно покритие на риска по гражданската отговорност. Настъпило е
застрахователно събитие (ПТП от 14.08.2017 г.), което се покрива от посочения
риск, и е юридически факт за възникване на отговорност в тежест на
застрахователя. Поведението на водача М.И. е противоправно,
доколкото то е нарушило приложимата правна норма на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и се
намира в причинна връзка с настъпилата вреда – увреждане здравословното
състояние на ищеца. Вината се извлича не само от нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която
е относима към гражданската отговорност, но и от влязлата в сила присъда по
НОХД № 595/2019 г.
В тежест на ищеца е да докаже вида и характера на получените травми и увреждания; причинно –
следствената връзка между процесното ПТП и получените травми, извън увреждането
счупване на четвърти поясен прешлен; претърпените болки и страдания. Тези
предпоставки са налице по настоящото дело.
От доказателствата по делото, по-конкретно от медицинската
документация и приетото заключение по съдебно-медицинската експертиза се
установява, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба травми. Съгласно
история на заболяването и епикриза от отделението по неврохирургия е поставена
диагноза Фрактура корпус вертебре Л 4 (четвърти поясен прешлен) и контузио
капитис ет корпорис. Фрактурата е
описана от вещото лице д-р Е. като счупване или снишение на тялото на поясния
прешлен, тъй като на практика тя води до неговото сплескване, т.е. деформиране
на прешлена във вертикална посока. Охлузванията по лицето са вторична последица
без особени последствия за здравословното състояние на ищеца. Прогнозата за
последиците от получената травма не е положителна – естеството на самата
фрактура е такова, че тя не подлежи на възстановяване. При това в случая няма
значение възрастта на пострадалото лице, което означава, че ищецът, който е бил
на 17 години към момента на получаване на травмата и на 22 години към настоящия
момент, ще страда от нейните последици до края на живота си. А тези последици
се свеждат до това, че увреденият сегмент от гръбначния стълб ще бъде източник
на болки при претоварване според медицинската практика. От друга страна, от
показанията на свидетелката С.М. се установява, че и към настоящия момент
ищецът изпитва болки в кръста при промяна на времето, както и при вдигане на
тежки предмети. Това означава, че заключението на вещото лице не е само
прогноза за бъдещите последици, но те вече са налични и към момента. От
свидетелските показания се установяват не само настоящите здравословни проблеми
на ищеца, но и тези, които той е имал непосредствено след пътния инцидент и в
периода на възстановяване. Травматичното увреждане не му е позволявало да се
движи, да прави резки движения и да се обслужва самостоятелно хигиенно в
банята, поради което свидетелката М. е трябвало да му помага включително и при
къпане. Това означава, че цялата двигателна активност на ищеца е била нарушена
в първоначалния период на възстановяването, макар и към настоящия момент
подобни затруднения вече да са отшумели. И докато съдебномедицинската
експертиза дава констатации относно физическото състояние на ищеца, то от
свидетелските показания могат да се извлекат необходимите данни относно това
какво е било отражението на инцидента и върху психическото състояние на
пострадалия, а това е от значение за преценката относно понесените
неимуществени вреди. Настъпили са изменения в емоционалното състояние – преди
катастрофата бил много жизнен, шегувал се, смеел се, а след това се затворил в
себе си, не приказвал с никой и досега продължавал да бъде такъв. Следователно,
пътният инцидент е дал трайно отражение върху душевното състояние на ищеца, тъй
като от тогава са изминали почти пет години, но въпреки това психологическото
преживяване на събитието не е отшумяло и продължава да оказва въздействие върху
психиката му. Налице е не само физическо страдание, но и психическо такова, тъй
като свидетелката посочва случилото се като разграничителна линия между две
коренно различни душевни състояния – на силно изразена жизненост преди и на
силно изразена потиснатост след това. Очевидно, споменът от инцидента не го е
напуснал и периодично се връща, като причинява тези негативни емоции. Описаното
от свидетелката дистанциране от околните и затваряне на ищеца в себе си може и
да бъде преодоляно в някакъв бъдещ момент, но това е само предположение и от
показанията й се установява, че то обективно съществува към момента на
предявяване на исковата претенция. Отбелязването на свидетелката, че в резултат
на същия инцидент е починала майката на ищеца, а по-малкият му брат е получил
травматични увреждания, безспорно допринасят за негативното емоционално
състояние, но следва да се отчита, че инцидента сам по себе си има
самостоятелно отражение върху психиката на пострадалия в достатъчна степен, за
да се появят и трайно да се задържат подобни емоционални последици.
Причинно – следствената връзка между процесното ПТП и
настъпилите травматични увреждания се доказва по безспорен начин както от
всички писмени доказателства, така и най-вече от заключението на съдебната
автотехническа експертиза. Вещото лице П. е установило, че западно от платното
за движение на път III – 507 се намира крайпътен банкет с широчина,
крайпътна канавка (отводнителен окоп) и след това крайпътен скат и нива.
Превозното средство е загубило напречна устойчивост и се е отклонило към
западния край на пътното платно. Мястото на удара на лекия автомобил е в същия
крайпътен скат. Ударът е станал при контакт на предна, челна част на лекия
автомобил ***с крайпътния скат. Безспорно, високата скорост на движение с 91.9
км/ч (при изискуема според обстановката скорост от 37.1 км/ч) е допринесла в значителна
степен за повишаване интензитета на удара и произтичащите от него физични сили,
които са упражнили въздействието си върху пътуващите в автомобила.
Вещото лице пояснява, че при конкретния вид удар
основната доминираща сила, която въздейства върху телата на пътуващите в
автомобила е ударната преносна инерционна сила в посока, обратна на посоката на
ударния импулс, в конкретния случай – напред. Тези обяснения са в съзвучие с
констатациите на съдебно медицинската експертиза, в която механизма на
получаване на уврежданията е описан именно с напускането на автомобила на пътя
и попадането му в нивата, като травмиращата сила се е разпространила по хода на
гръбнака в свито положение на тялото напред. Към момента на удара ищецът се е
намирал в обичайното за пътник седнало положение върху седалката в автомобила.
Травмиращата сила от удара с крайпътния скат е създала сили на натиск между
прешлените в областта на поясната извивка и така се е получило въпросното
компресионно счупване. Изводът е, че двете експертизи напълно си съответстват и
се допълват взаимно в разкриването на причинната връзка между произшествието и
настъпилата вреда от техническа и медицинска гледна точка.
С оглед на така изложените съображения, съдът намира,
че исковата претенция е основателна и доказана. Относно размера на дължимото
обезщетение за причинените неимуществени вреди съдът взе предвид всички
доказателства по делото, доколкото размерът се определя по справедливост на
основание разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и
характера на доказаните вреди, доказания интензитет на страданията ищеца и
доказания начин, по който той е възприел последиците за здравословното му състояние.
Допълнително съдът съобрази и периода, в който е настъпило произшествието и
икономическия и жизнен стандарт в държавата в този момент, тъй като размерът на
обезщетението следва да отговаря на изискването за адекватност не само на
претърпяната загуба, но и на икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредите.
При спазване принципа на справедливостта, въведен с
чл. 52 от ЗЗД, съдът съобрази обективно понесените от ищеца неимуществени вреди
и намира за справедливо обезщетение в размер на 50 000 лв. Към настоящия момент
оздравителният процес вече е преминал, както посочва вещото лице д-р Е., но
последиците от травмата няма да отшумят и ще бъдат трайни във времето.
Доказаната липса на перспектива за възстановяване на поясния прешлен в
предишното му състояние също е сериозен аргумент в подкрепа на присъдения
размер – на практика, налице е едно необратимо състояние, т.е. гръбначният
стълб на ищеца ще носи травма за постоянно, през целия му живот.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на
ответника относно неоснователността на исковата претенция. Основното възражение
се свежда до съпричиняване от страна на ищеца на настъпилите вреди, изразяващо
се в това, че той е пътувал без поставен обезопасителен колан. В съдебно медицинската
експертиза е посочено, по тялото на ищеца наистина не са установени
характерните коланни травми, но вещото лице е направило и друго важно уточнение
– с оглед специфичното естество на получената фрактура дори и с поставен
обезопасителен колан описаното разпространение на травмиращата сила е щяло да
доведе пак до получаването на конкретната травма – компресия на тялото на 4-ти
поясен прешлен. Следователно, въпросът за поставянето или непоставянето на
обезопасителен колан не следва да се разглежда абстрактно, а с оглед на
особеностите на настоящия случай и да се провери дали предпазната мярка
поставяне на обезопасителен колан би довела до предотвратяване на вредоносните
последици, респ. дали би внесла промени в механизма на тяхното получаване. От
заключението на вещото лице д-р Е. се установява, че тази травма би се
получила, без значение дали е поставен обезопасителен колан или не.
Следователно, в този случай не може да се приеме тезата за съпричиняване. Отбелязването
в съдебната автотехническа експертиза, че предпазният колан би бил ефективен
при подобен вид удар, тъй като при поставянето му тялото ще бъде задържано на
седалката, преди то да тръгне напред под въздействието на преносните инерционни
сили, влиза в известно противоречие с медицинското експертно заключение. Съдът
отдава предимство на последното, тъй като автотехническият експерт е разгледал
този въпрос от техническа гледна точка, но в случая е решаващо дали от медицинска
гледна точка би могло да се говори за причинно – следствен процес и съпричиняване,
а както се посочи, отговорът е отрицателен.
По отношение на възражението, че болките и страданията
на ищеца от получените травми биха могли да останат за цял живот, същото се
явява оборено отново със заключението на съдебно-медицинската експертиза. В
исковата молба обезщетението се претендира не само за бъдещите болки и
страдания, но и за тези, които ищецът вече е преживял от инцидента до настоящия
момент. Несъмнено, в първите месеци дискомфорта от получената фрактура е бил
много по-силен, но според експертното заключение компресията на прешлена няма
да се възстанови и с времето може да бъде източник на болки при претоварване на
гръбнака. А показанията на свидетелката М. потвърждават, че и след приключване
на основния оздравителен процес болките се появяват, особено при лошо време или
при вдигане на тежки предмети.
Не може да бъде споделено и възражението, че не е
получена психотравма, т.е. липсва душевен дискомфорт, стрес и психични
страдания. Именно свидетелските показания в най-пълна степен доказват, че ищецът
е преживял не само физически страдания, но и психически такива. Не без значение
е и фактът, че травмата е причинена в един типичен за младостта период на
жизненост и енергичност, характерни за възрастта на лицето към момента на произшествието
и възможността му да се наслаждава на типичните за тази възраст активни
занимания е била в немалка степен ограничена.
Размерът на вредите не се явява изключително завишен,
както твърди ответното застрахователно дружество, което се установява от
фактите по делото и от вече изложените по-горе доводи относно присъдената сума.
За изключително завишен може да се приеме размер, който явно не съответства на
тежестта на травматичното увреждане или същото има преходен характер с
благоприятна прогноза за скорошно възстановяване. Подобни обстоятелства не се
установяват в настоящия случай, поради което и размерът на обезщетението се
явява съобразен с принципа за справедливост.
Относно оспорването на искането за заплащане на лихва
за забава, същото не е аргументирано, но съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 497, ал. 1 КЗ
– извънсъдебно ищецът е предявил претенция за заплащане на обезщетение пред
застрахователя, но същият не се е произнесъл в предвидения 3-месечен срок,
което обуславя и дължимостта на лихвата за забава.
По обратния иск:
С оглед основателността на главния иск, налице са и
предпоставките за уважаване на обратния иск, предявен от ответника ЗК „Лев Инс“
АД срещу прекия причинител на вредата. Съгласно нормата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или
е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. Употребата на алкохол в настоящия случай
е установена с влязлата в сила присъда по наказателното дело и не е оспорена с
други доказателства от третото лице – помагач М.И.. Осъждането на ответника поражда в
негова полза регресно притезание, чийто размер се определя от размера, до който
е уважен главния иск. Ето защо третото лице – помагач като пряк причинител на
вредата следва да бъде осъдено да плати сума в размер на 50 000 лв., след
като Министерството на правосъдието плати на ищеца сумите по главния иск.
По отговорността за разноски:
Ищецът и ответникът са претендирали присъждането на
разноски. Третото лице – помагач не е претендирало разноски. Ищецът е освободен
от такси и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Претендира се
адвокатско възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. следва да се определи адвокатско
възнаграждение в размер на 2030 лв., към което следва да се прибави и дължимото
ДДС на основание § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г.,
което също се претендира, доколкото адвокатското дружество е регистрирано по
ДДС (представена справка от публичния регистър на VIES за лицата, регистрирани по ДДС),
т.е. следва да се присъди сума в размер на 2436 лв. (2030 лв. + 406 лв. ДДС).
Ответникът е представил списък с разноски 400 лв. – за
съдебна автотехническа експертиза; 200 лв. – за съдебно-медицинска експертиза; 2000
лв. – държавна такса по обратния иск. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение по обратния иск съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. Съгласно тази
разпоредба приложим е реда по чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с
чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв. (360 лв.
+ 50 на сто от същата сума).
Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК, на адвокатско дружество „Г.
и Марков“ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2436 лв. за адвокатско
възнаграждение, а на ответника след уважаване на обратния иск – в размер на 3140
лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна
такса по главния иск в размер на 2000 лв. по сметка на Окръжен съд – Хасково.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“
АД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление: ********да заплати на А.М.И., ЕГН **********,
адрес ***, сумата от 50 000 лв.
(петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания вследствие настъпило ПТП на 14.08.2017 г. в района на Т-образно
кръстовище в посока от село Книжовник към град Хасково и град Кърджали, ведно със законната лихва, считано от
29.01.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“
АД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление: ********да заплати на Адвокатско дружество „Г.
и Марков“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление: град София, район
Красно село, бул. Македония № 10, вход 2, ет. 1, ап. 12, сумата от 2436.48 лв. (осемстотин тридесет и
четири лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 1 ЗА.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление: ********да заплати по сметка на Окръжен съд –
Хасково сума в размер на 2000 лв. (две хиляди лева),
представляваща държавна такса по обективно съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 и чл. 497 КЗ.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН: **********, адрес ***,
в качеството на трето лице – помагач да заплати на основание чл. 500, ал. 1, т.
1 КЗ вр. чл. 219, ал. 3 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД на Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление: ********сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие настъпило ПТП на 14.08.2017 г. в района на Т-образно кръстовище в
посока от село Книжовник към град Хасково и град Кърджали, ведно със законната лихва, считано от 29.01.2021 г. до окончателно
изплащане, които суми са присъдени в полза на А.М.И., ЕГН **********, адрес ***
по предявения главен иск.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН: **********, адрес ***,
в качеството на трето лице – помагач да
заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК ********, седалище
и адрес на управление: ********сумата от 3140
лв. (три хиляди сто и четиридесет лева), представляваща разноски в
производството, както и сумата от 2000
лв. (две хиляди лева) за държавна такса по главния иск.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив.
СЪДИЯ: