Р Е
Ш Е Н И Е
гр.Бургас, №1576/2012г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно
заседание на дванадесети юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.Вълчева, като разгледа
докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. №198 по описа за 2012 година и за
да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на
чл.156 и следващите от ДОПК.
Жалбоподателката
Д.Т. ***, със съдебен адрес *** – адвокатско съдружие „Дичев-Добрев и Ко” е
оспорила ревизионен акт № *********/31.10.2011г. издаден от главен инспектор по
приходите при ТД на НАП Бургас, в частта му, която е потвърдена с решение
№7/10.01.2012г. на директора на Дирекция „ОУИ” Бургас. Жалбоподателката твърди,
че оспорения ревизионен акт, в обжалваната му част, е незаконосъобразен. Иска
от съда да го отмени в потвърдената му с решението на директора на Дирекция
„ОУИ” Бургас част.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не
се явява и не изразява становище.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и иска от съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното:
Жалбата
е
подадена
пред
надлежен
съд
от
легитимирано
лице в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, налице е правен интерес
от обжалването, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество е частично
основателна.
Със
заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1100670/28.04.2011г. (л.401), издадена
от началник сектор „Ревизии” в дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр.Бургас,
изменена със ЗВР №1101234/08.08.2011г. и ЗВР №1101357/09.09.2011г. издадена от същият
орган е възложена ревизия на жалбоподателката, която обхваща задължения за
данък по чл.194-204 от ЗКПО за периода 01.01.2007г.-31.12.2010г., данък по
чл.42-49 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007г.-31.12.2010г. и ДДС за периода 01.09.2007г.-31.03.2011г.
Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад по чл.117 от ДОПК
№1101357/26.09.2011г. Въз основа на извършената ревизия и съставения ревизионен
доклад на основание чл.119, ал.3, т.1 от ДОПК, от надлежно оправомощен орган по
приходите, е издаден Ревизионен акт № *********/31.10.2011г. Същият е обжалван
пред директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Бургас
при ЦУ на НАП, който е потвърдил обжалваният ревизионен акт в частта, относно
определените с него задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 01.01.2007-31.12.2007г.
в размер на 2 907,57 лв. главница и 1218,87лв. лихви и 01.01.2008-31.12.2008г.
в размер на 2 703,51 лв. главница и 725,37лв. лихви
С
оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съдът намира,
че ревизионният акт, е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при
спазване на процесуалните разпоредби по издаването му.
Относно
приложението на материалния закон, съдът намира следното:
През
ревизирания период жалбоподателката е упражнявала дейност като едноличен
търговец ЕТ „М&Д 77 – Д. Воева” с основен предмет на
дейност – производство на непреработена растителна и животинска продукция.
Едноличният търговец е регистриран като земеделски производител и стопанисва
71,202 дка собствена и наета земя в землището на с.Мамарчево и с.Малко Шарково.
За същия период едноличния търговец е развивал и дейност животновъдство.
След анализ на
събраните в хода на ревизията доказателства и при съпоставка на получените от
ревизираното лице доходи с направените от него разходи, приходния орган е
установил, че изразходваните от Д. Воева през периода 2007г. – 2010г. парични
средства значително превишават получените такива от нея. С оглед така
констатираното несъответствие, органът е приел, че са налице обстоятелствата по
чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и е преминал към прилагане на особения ред за
облагане на доходите, визиран в чл.122–чл.124 от ДОПК. Връчил е уведомление на
ревизираното лице за това. В дадения срок жалбоподателката е представила
декларация по чл.124, ал.1 от ДОПК. В декларацията за 2007г. като източник на
парични средства жалбоподателката е декларирала получени доходи от трудово
правоотношение с „Мастер Стил профалийлс” АД в размер на 3 915,32 лв.,
кредит от ОББ в размер на 100 000 лв. и заеми получени на 28.02.2007г. от
Димитър Духов – в размер на 58 000 лв., на 22.12.2006г. от Ангел Митев – в
размер на 32 000 лв. и на 27.10.2006г. от Христина Шопова – в размер на
10 000 лв. Жалбоподателката е декларирала още, че през годината е
изразходвала парични средства за погасителни вноски по отпуснатия банков кредит
в размер общо на 4 802 лв. Върнала е част от предоставения от Ангел Митев
заем – 30 000 лв. и целия предоставен от Христина Шопова заем в размер на
10 000 лв. Посочила е още, че е предоставила парични средства на
едноличния си търговец в размер на 126 500 лв. и на „МД - 68” ЕООД в
размер на 2 000лв.
От събраните в
хода на ревизионното производство доказателства, ревизиращия орган е направил
извод, че изразходваните през 2007г. от жалбоподателката парични средства
превишават получените от нея с 14 964,91 лв. Поради това е направил извод
че тези средства са с недоказан произход и ги е обложил с данък по чл.48 от ЗДДФЛ.
Ревизиращият
орган не е приел за основателни възраженията на жалбоподателката, че при
определяне на паричния поток за 2007г. е следвало да вземе предвид като налични
в началото на годината предоставените й през 2006г. заеми от Ангел Митев и
Христина Шопова в размер на 42 000 лв. общо. В хода на ревизионното
производство приходния орган е установил, че за 2006 г. на жалбоподателката е
била извършена ревизия, която е приключила с издаването на РА №*********/12.05.2008г.,
който не е бил обжалван и е влязъл в сила. С този ревизионен акт за 2006г. на
ревизираното лице е определен данък по чл.35 от ЗОДФЛ(отм.),
защото ревизиращия орган е констатирал, че за 2006г. са налице средства с
неустановен произход в размер на 55 660 лв. Тази констатация, която се
съдържа във влезлия в сила ревизионен акт е обосновала извода на органа в
настоящото производство, че в края на 2006г. и съответно в началото на 2007г.
жалбоподателката не е разполагала с налични парични средства. Затова в хода на
настоящото ревизионно производство органът е приел, че в началото на 2007г.
ревизираното лице не е разполагало с твърдяните от него парични средства.
2007г.
Както беше
посочено жалбоподателката за този данъчен период е получила доходи от трудово
правоотношение в брутен размер – 4 327,33лв., за които й е удържан данък в
размер на 412,01лв.
Съгласно
представения на приходния орган договор за банков кредит от 26.06.2007г.,
сключен с ОББ, жалбоподателката е получила кредит в размер на 100 000 лв.
за срок от 25 години, който ще се погасява на 300 месечни анюитетни вноски по
783,68 лв. (в
това число главница и лихва). Обслужването на кредита е започнало
на 25.07.2007г.
През същия данъчен период лицето е получило паричен заем
от Димитър Илиев Духов в размер на 58 000 лв., удостоверен с договор от
28.02.2007г., като на 28.12.2007г. „МД – 68” ЕООД възстановило част от
предоставените парични средства от физическото лице Димитър Духов в размер на
13 600 лв.
Общо
получените при тези данни приходи за периода 2007 г. са в размер на
175 515,32 лв.
Жалбоподателката
в хода на ревизията не е представила доказателства за извършени разходи за
издръжка и живот, поради това тези разходи за 2007г. са определени съгласно
данните от Националния статистически институт, които за този период са в размер
на 3 402 лв.
За същия
период е направен разход за погасителни вноски по отпуснат банков кредит от ОББ
в размер на 4 802,07лв., съгласно представения погасителен план към
банковия кредит.
За същият
период, както жалбоподателката твърди в подадената от нея декларация по чл.124
от ДОПК, е погасен част от паричния заем получен от Ангел Томов Митев, на
22.12.2006г., в размер на 30 000 лв.
През 2007г. е
върнат паричния заем получен от Христина Шопова в размер на 10 000 лв.
През 2007г.
жалбоподателката е предоставила парични средства на „МД – 68” ЕООД в размер
общо на 15 600 лв. (на 04.01.2007г. – 600 лв. и на
04.07.2007г. - 15 000 лв.).
През данъчния
период 2007г. жалбоподателката е предоставила парични средства на едноличния си
търговец в размер на 126 500 лв. и е направила разходи за захранване на
банкова сметка *** „Уникредит Булбанк” АД в размер на 176,16 лв.
Общо
направените разходи за този период са в размер на 190 480,23 лв., които са
с 14 964,91 лв. повече от получените през същата година приходи. Тази сума
е взета от ревизиращия орган като данъчна основа за облагане с данък по ЗДДФЛ
за 2007г. Ревизиращият орган неправилно е посочил в РД (л.54), че дължимия
данък е по реда на чл.35 от ЗОДФЛ, защото тази разпоредба и въобще целия
нормативен акт е бил отменен
и не е приложим за данъчен период 2007г. За този период е приложим ЗДДФЛ –
чл.48, който към процесния данъчен период е определял данъкът пропорционално.
Тази разпоредба предвижда, че размера на данъка върху общата годишна данъчна
основа, която в случая е 14 964,91 лв., е над 7 200 лв. – 1044
лв.+24% за горницата над 7 200 лв. Видно от направените от ревизиращия
орган изчисления той е използвал таблицата предвидена в чл.48 от ЗДДФЛ, поради
което изчисленията са верни, но неправилно е посочил приложимата разпоредба.
При така направените изчисления дължимия данък за 2007г. е в размер на
2 907,57 лв., а лихвата е в размер на 1 218,87 лв.
В качеството
си на едноличен търговец за същият период жалбоподателката е декларирала
приходи от стопанска дейност (селско стопанство и търговия) в размер общо на
74 219,17 лв. и разходи в размер на 126 618,06 лв. и счетоводен
финансов резултат загуба в размер на 52 398,89 лв.
В хода на
ревизията органът е направил извод, че няма установени различия между
декларирания в тази част и установен при ревизията финансов резултат, като е
отчел, че за осъществяване на дейността на едноличния търговец Д. Воева е
предоставила лични средства в размер на 126 500 лв., получени основно от взетия
банков кредит.
Основното
възражение на жалбоподателката в това производство за този период е идентично с
възражението направено пред решаващия орган, а именно че при формиране на
паричния поток, в частта за приходите е следвало да вземе предвид и заемите
получени от жалбоподателката през 2006г. от Ангел Тонев Митев и Христина
Иванова Шопова.
Съдът също намира, че възраженията в тази част са
неоснователни именно защото предходния данъчен период 2006г. е завършил с
установен и влязъл в сила ревизионен акт, който констатирал парични средства с
неустановен произход в размер на 55 660 лв., което означава, че
жалбоподателката за периода 2006г. е изразходвала повече средства в сравнение с
тези, които е придобила и не може в края на годината да има твърдяните като
налични парични средства.
Действително двата заема са признати в хода на ревизията,
предвид обстоятелството, че връщането на единият изцяло и връщането на другия
отчасти е взето предвид при определяне на паричния поток на жалбоподателката, в
частта относно направените разходи. Не се спори и за това, че заемите са
получени в края на 2006г. – 27.10.2006г. от Христина Шопова – 10 000 лв. и
22.12.2006 г. от Ангел Митев – 32 000 лв. Въпреки това напълно е възможно
тези средства веднага да са усвоени, т.е. да са изразходвани и в края на
годината да не са налични. Доказателства за обратното жалбоподателката не е
представила, нито в хода на ревизионното производство, нито в производството по
съдебното оспорване на ревизионния акт, независимо от дадените от съда указания
в тази насока по реда на чл.171, ал.4 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК. По
тази причина правилно и обосновано ревизиращия орган се е позовал на влезлия в
сила ревизионен акт № *********/12.05.2008г., с който са определени задължения
въз основа на констатацията, че за 2006г. са налице средства с неустановен
произход в посочения по-горе размер.
По изложените съображения съдът счита, че за данъчен
период 2007г. ревизионния акт е законосъобразно постановен, а подадената срещу
него жалба е неоснователна. Определените за този период задължения по чл.48 от ЗДДФЛ са законосъобразни от гледна точка на установените факти и обстоятелства
и са правилни от гледна точка на посочения размер.
2008г.
Ревизиращият орган е определил общ размер на получените
приходи – 33 386,36лв., в това число:
Възнаграждения получени от трудово правоотношение с
„Мастер Стийл Профайлс"АД в брутен размер на 5 984,89 лв., от които е
удържан данък в размер на 598,49 лв.
Жалбоподателката
през този данъчен период е представила договор за получен банков кредит от ОББ
на 14.05.2008г. в размер на 15 000 лв. През същия период на
жалбоподателката от едноличния търговец е върната (възстановена)
сумата от 13 000 лв.
За този
данъчен период, според ревизиращия орган, жалбоподателката е направила разходи
в размер на 79 861,62 лв., от които 3 578 лв., представляващи разходи
за живот на едно лице от домакинство за област Бургас за 2008г. според НСИ, тъй
като жалбоподателката не е представила доказателства за реално извършените от
нея разходи.
Д. Воева е
направила разходи за погасяване на отпуснатия през 2007г. банков кредит в размер
на 10 139,30 лв. и разходи за погасителни вноски по отношение отпуснатия
през 2008 г. банков кредит в размер на 1 773,60 лв.
За същия
данъчен период са направени разходи за застраховка живот в полза на ОББ АД в
размер на 931,86 лв. (за двата отпуснати кредита).
През същия
данъчен период жалбоподателката е върнала по договор за заем на Димитър Духов
8 000 лв.
През 2008г.
жалбоподателката е предоставила на „МД – 68” ЕООД парични средства в размер на
30 000 лв. (предоставени на 04.01.2008г.).
Извършила е
разходи за застраховане на банкова сметка ***.
Направила е
разходи свързани с дяловото й участие в капитала на „Империя 58” ООД в размер
на 2 500 лв., като дружеството е вписано в търговския регистър на
23.10.2008г.
и е заплатила в брой задължения
по ревизионен акт №*********/15.05.2008г. в размер на 22 638,86 лв.
Така
ревизиращият орган е установил, че е налице превишение на разходите над
приходите с 46 475,25 лв. и на основание чл.48 от ЗДДФЛ е определил дължим
данък в размер на 4 647,53 лв.
В хода на
задължителното административно оспорване на ревизионния акт пред решаващия
орган – директора на Дирекция „ОУИ” същият е приел, че ревизионният акт за
данъчен период 2008г. следва да се отмени частично, защото при определяне на
извършените от жалбоподателката разходи за този период, поради допусната грешка
ревизиращия орган е приел, че тя е платила в брой задължението по РА №
*********/12.05.2008г. в размер на 22 638,86 лв., а в действителност през
2008г. жалбоподателката е платила само част от тази сума в размер на
10 822,82 лв. Това е сумата, която е следвало да участва при определяне на
размера на изразходваните през 2008г. парични средства. В резултат от това
незаконосъобразно, според решаващия орган, са определени данъчни задължения по
чл.48 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 1 181,60 лв. С тези мотиви решаващия
орган е отменил ревизионния акт за данъчен период 2008г., като е намалил
дължимото задължение по ЗДДФЛ за този период.
Определеното с
ревизионния акт за този период относно главницата е в размер на 4 647,53
лв. Намалено със сумата 1 181,60 лв. задължението остава в размер на
3 465,92 лв. Това би следвало да е размера на данъчното задължение, който
остава да се дължи след обжалването на ревизионния акт по административен ред и
отмяната на този акт, в частта относно данъчен период 2008г. със сумата
1 181,60 лв. В потвърждаващата част на решението на директора на Дирекция
„ОУИ” обаче, за данъчен период 2008г. е определена като дължима главница в
размер на 2 703,51 лв.
На основание
чл.156, ал.1 от ДОПК на обжалване пред съда подлежи само частта от ревизионния
акт, която е потвърдена от решаващия орган. В случая за данъчен период 2008г.
потвърдената част от решаващия орган е в размер на 2 703,51 лв. главница и
725,37лв. лихви. Поради това, въпреки констатираното от съда по-голямо
задължение за този период, следва по принцип да се приеме като дължимо онова,
което е посочил решаващия орган в потвърдителната част на решение №
7/10.01.2012г. на директора на Дирекция „ОУИ”, относно данъчен период 2008г.,
ако не подлежи на отмяна на друго основание. Това произтича и от забраната
съдът да влошава положението на жалбоподателя (reformatio in peius), като му
определя по-голямо данъчно задължение, от това, което решаващия орган с
решението е потвърдил.
В хода на ревизията е констатирано, след извършен анализ
на годишния финансов отчет на едноличния търговец на жалбоподателката към 31.12.2008г.,
че едноличния търговец в счетоводната си политика е разработил, прилага и
спазва основните принципи заложени в закона за счетоводството, националните
счетоводни стандарти и други действащи нормативни актове. Спазен е принципът на
текущо начисляване при приходите и при разходите и през 2008г. основния предмет
на дейност на едноличния търговец е бил производство и продажба на
непреработена селскостопанска продукция и търговия на дребно с материали и
услуги със селскостопанска техника. Ревизиращият орган е приел, че приходите от
отчетения период – 2008г. са 281 266,59лв., като те съответстват на
приходите по касов апарат и издадените фактури, както и на отчетените в ОПР,
оборотните ведомости и годишната данъчна декларация. Органът е приел, че разходите
от дейността на търговеца за същия период са в размер на 212 175,27 лв.,
като в хода на ревизията не са установени различия между декларирания и
установения финансов резултат (л.57 и 60). При тези констатации се получава
счетоводен финансов резултат печалба в размер на 69 091,32лв. Този
резултат, който се явява приход на физическото лице, в качеството му на
едноличен търговец не е включен в паричния поток при определяне на приходите и
разходите на лицето за данъчен период 2008г. За разлика от предходния период,
когато резултата за едноличния търговец беше загуба, настоящия период резултата
е печалба в размер на посочената сума. Тази сума, според съда, следва да
участва при образуване на паричния поток на жалбоподателката като приход,
защото независимо от качеството си на едноличен търговец, става въпрос за едно
и също физическо лице, както между впрочем приема и данъчния орган в други
производства, в които обединява всички доходи на физическото лице, независимо
дали произтичат от трудова, гражданска дейност или от качеството му на
едноличен търговец, за да получат облагаем оборот по ЗДДС, необходим за
регистрация по този закон. След като в една хипотеза се приема, че физическото
лице, независимо от качеството му, е един и същ субект, следва да се приеме и в
процесната ситуация, че приходите и разходите на жалбоподателката се определят
общо, независимо дали произтичат от нейни трудови доходи, от доходи като
земеделски производител или от доходи, в качеството й на едноличен търговец.
За данъчен
период 2008г., след като се прибави посочения приход от дейността на едноличния
търговец към съставения паричен поток на ревизираното лице се получава
положителна разлика, т.е. приходите на лицето през този период надвишават
направените разходи. Това обосновава извода, че за данъчен период 2008г. РА е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Съобразно
частичната основателност на жалбата следва в полза на двете страни да се
присъди такава част от направените разноски, съответстваща на уважената, респ.
отхвърлена част от жалбата, но жалбоподателката, за разлика от ответника, не е претендирала
присъждане на разноски.
За
ответника на основание чл.161, ал.1 от ДОПК се дължи юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на
чл.8, във вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/
Мотивиран
от горното и на основание чл.160 от ДОПК, съдът,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ревизионен
акт № *********/31.10.2011г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на
НАП Бургас, в частта му, която е потвърдена с решение №7/10.01.2012г. на
директора на Дирекция „ОУИ” Бургас, относно определени с него задължения по
чл.48 от ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.2008-31.12.2008г. в размер на
2 703,51 лв. главница и 725,37лв. лихви.
ОТХВЪРЛЯ
ЖАЛБАТА на Д.Т. *** ПРОТИВ ревизионен
акт № *********/31.10.2011г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на
НАП Бургас, в частта му, която е потвърдена с решение №7/10.01.2012г. на
директора на Дирекция „ОУИ” Бургас, В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ, като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.Т.
*** да заплати на дирекция "ОУИ" – Бургас при ЦУ на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 387 (триста осемдесет и седем) лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: