№ 4833
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110165259 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 88435/16.11.2021
година от Р. А. Г. с ЕГН: **********, представлявана от адв. Н. И. И., със съдебен адрес за
призоваване и съобщения: гр. С против „СВ“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление - гр. С, чрез процесуален представител юрисконсулт А, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 215.93 лв., представляваща
част от общо 464.93 лв., за която ответникът твърди, че е дължима за доставка на ВиК
услуги по партида с абонатен № ********** за периода от 03.05.2017 г. до 15.10.2021 г. за
имот, находящ се в с. Ч
Ищцата твърди, че ответникът претендира от нея за заплащане суми по партида с
абонатен № **********, открита за имот, находящ се в град София, област София, село Ч,
като се сочи, че сумите се претендират за предоставени ВиК услуги на ищцата.
Твърди се, че ищцата е разбрала за претенциите на ответника от направена справка в
деловодството на същия, като се твърди, че от служители на ответника ищцата е узнала, че
„СВ” АД претендира от нея заплащането на суми за предоставени ВиК услуги на процесния
адрес, които фигурират по партидата на имота у ответника по абонатен № **********.
Твърди се от ищцата, че пред ответника е заявила оспорванията си, но се твърди, че
служителите на „СВ” АД са заявили, че ако сумите не се издължат - ще бъдат събрани със
съдия-изпълнител.
Твърди се, че на ищцата била издадена неофициална детайлна справка - извлечение на
начислените по партидата на имота суми - по абонатен № **********.
Твърди се, че според тази справка и твърденията на служители на ответника, за
1
описания имот се дължи сумата от 464,36 лв., за периода 03.05.2017 г. до 15.10.2021 г. по
партида с абонатен № ********** за процесния имот.
При горното ищцата твърди, че не дължи суми на ответника за доставяна вода и ВиК
услуги, като се позовава на изтекла погасителна давност, твърди, че липсва облигационна
връзка между страните, като твърди, че не е собственик или вещно правен ползвател, както
и че няма качеството на облигационен ползвател.
Ищцата твърди, че сумите не се дължат поради недоставена, неотговаряща на
българските държавни стандарти и нормативни изисквания услуга, която не е потребена от
ищцата в процесния имот. Твърди се, че имотът не е водоснабден, че уредите, които се
използват за отчет не са изрядни и не са минали необходимите метеорологични проверки и
сертификати.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между Р. А. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване и
съобщения: гр. С и „СВ“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление - гр. С чрез
процесуален представител юрисконсулт А, че Р. А. Г., ЕГН **********, с адрес – село Ч не
дължи на „СВ” АД, ЕИК ...... сума по партида с абонатен № ********** в размер на 215.93
лв., представляваща част от сума в общ размер на 464,36 лв., начислена за периода от
03.05.2017 г. до 15.10.2021 г. за имот, находящ се в гр. С.
Прави се искане за присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска изцяло по основание и размер.
Ответникът сочи, че твърдението на ищцата, че не е собственик и не притежава
качеството потребител е неоснователно и не отговаря на фактическата обстановка. Твърди
се от ответника, че съществува валидна облигационна връзка, като представя писмени
доказателства, които да потвърдят твърдението му.
Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че вземането е погасено поради изтекла
погасителна давност, като твърди, че такава не е изтекла.
С отговора на исковата молба оспорва твърденията, че е начислил процесната сума в
противоречие на нормативните изисквания уредени в Общите условия и твърди, че същата е
реално дължима.
Претендира направените разноски в пълен размер, както и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца.
Ответникът иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна.
Ищецът е депозирал писмено становище по отговора на исковата молба с вх. № 211320
на 07.10.2022 г., с което представя писмени доказателства в подкрепа на правния си интерес,
поддържа изложеното в исковата молба и оспорва, представените с отговора на исковата
молба информационни листи поради липса на достоверна дата и представените от ответника
2
карнети, като сочи, че карнетът от април 2016 г. не съдържа подпис на съставител или лице
от етажната собственост на процесния имот. Ищцата оспорва и представената Справка от
информационната система на СВ“ АД, като твърди, че същата няма доказателствена сила.
В открито съдебно заседание на 12.10.2022 г. ищецът не се явява лично, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител - поддържа иска, а ответникът не се
явява лично и не се представлява.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически
констатации:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 08.10.2015 г.
ищцата е подала Заявление за откриване на нови индивидуални партиди за предоставяне на
ВиК услуги на лицата Р. А. Г. (ищцата по настоящото производство) и П. Към Заявлението
са приложени Декларация и Информационен лист, към който ищцата е приложила и
Нотариален акт за доброволна делба № 15, том VII, рег. № 18009 от 2015 г.
Установено е, че на 25.09.2015 г., е изготвен Талон за пломбиране на водомер с
фабричен № 1250730, с който е поставена пломба № 152765, валидна до 2025 г.
По делото са представени разпечатки от електронни карнети за отчитане на
потребеното количество вода за периода 05.01.2016 г. и 07.04.2016 г.
От доказателствата по делото се установи, че в периода 03.05.2017 г. – 15.11.2021 г.
ответното дружество е изготвило фактури за заплащане на задължения за предоставяне на
питейна вода и ВиК услуги.
На 15.11.2021 г. е подадена молба от ищцата до ответното дружество, с която моли да
не бъде преустановявано водоснабдяването на процесния имот, поради предявяване на иск
пред съда за оспорване на задълженията. В отговор, подаден от ответното дружество на
29.11.2021 г. е уважено искането.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сума в размер на 215.93 лв., представляваща част от общо 464.93 лв., за която ответникът
твърди, че е дължима за доставка на ВиК услуги по партида с абонатен № ********** за
периода от 03.05.2017 г. до 15.10.2021 г. за имот, находящ се в с. Ч
По същество:
3
Отрицателният установителен иск е насочен към установяване, че ответникът не
притежава спорното право, поради което е достатъчно ищцата да обоснове правния си
интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на иска. В случая от
представените от нея Константен протокол № СВ-010453 от 2021 г., изготвен от „СВ“ АД
ЕИК ...... и справка по партидата за процесния клиентски номер се изяснява, че ответното
дружество претендира от ищцата заплащане на суми, част от които е и процесната сума за
исковия период. Следователно за ищцата е налице правен интерес от предявения иск, респ.
последният се явява допустим.
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е, в условията на
пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК – да установи твърдените в отговора
на исковата молба положителни факти, на които основава възраженията си по неговата
основателност, като установи, че ищцата е потребител на ВиК услуги за имота на посочения
адрес, че е потребила претендираното количество вода и ВиК услуги по спорното вземане.
С оглед събраните доказателства, съдът намира, че оспорванията не са доказани от
ответника.
Неоснователно се явява направеното от ищцата възражение, че същата не се намира в
облигационна връзка с ответника по повод доставка на ВиК услуги. Ищцата Р. А. Г. е
представила Заявление и Декларация за откриване на индивидуална партида към ответното
дружество. Ищцата е попълнила Информационен лист, в който е декларирала, че е
собственик на имот, находящ се в с. Чи е приложила Нотариален акт за доброволна делба №
15, том VII, рег. № 18009 от 2015 г. Ищцата не оспорва подписването от нейна страна на
описаните документи.
По делото не са представени доказателства от ищцата за подаване на заявление за
промяна или закриване на партида по реда на чл. 57, ал. 1 от ОУ. По тези съображения съдът
намира, че между страните в настоящото производство е възникнало валидно облигационно
правоотношение. По делото, ищцата не оспорва действителността на приложения към
Информационния лист нотариален акт, с оглед на което съдът приема, че същата е била
собственик на процесния имот към момента на откриване на партидата.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал.1, т.2,
б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ
бр.18 от 25.02.2005 г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К)
услуги по чл. 1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл. 3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. По изложените съображения, съдът намира за доказано, че ищцата има качеството
потребител на ВиК услуги. Неоснователно е възражението на ищцата, че липсва достоверна
дата на изготвяне на Информационния лист, доколкото същият представлява приложение
към Заявлението за откриване на индивидуална партида към ответното дружество на
08.10.2015 г., чиято дата обвързва ищцата, като съставител на документа.
Неоснователно е твърдението на ищцата, че измервателните уреди /водомери/ на са
4
били изрядни и не са минали метрологични проверки. По отношение на
изправността/неизправността на индивидуалния водомер правата и задълженията на
страните следва да се преценят съобразно обвързващите ги общи условия на ответното
дружество. По делото са представени доказателства за извършване на пломбиране на
водомер с фабричен № 1250730 в процесния имот на 25.09.2015 г., със срок на валидност до
2025 г. Съгласно чл. 17, ал. 4 от ОУ, при възникване на спор относно метрологичните
характеристики на водомерите, всяка от страните може да заяви извършване на
метрологична експертиза по реда на Закона за измерванията и подзаконовата нормативна
уредба към него. Ищцата не е поискала извършване на такава експертиза или подмяна на
водомера в обекта си през процесния период и следователно не може да черпи права от
собственото си виновно поведение.
В тежест на ответника е да установи, освен това, че е доставил твърдяното количество
вода при спазване на нормативните изисквания и уговореното, както и че е отчел
доставката. Ответникът не е ангажирал доказателства, които при условията на пълно и
главно доказване, да установяват посочените обстоятелства за процесния период.
Представените по делото карнети, които се отнасят за водомер № 1250730 с пломба №
1542765 отчитат потребената вода за периода съответно 05.01.2016 г. и 07.04.2016 г (не се
представят доказателства за останалата част от процесния период, за който ответникът е
издал на ищцата фактури). Вторият не съдържа подпис на съставилото го служебно лице
или на потребителя и на практика представлява неподписан частен документ, издаден от
ответника, съдържащ изгодните за него факти за извършена реална престация по
облигационната връзка, поради което не може да бъде противопоставен на ищцата, която
изрично е оспорила реалното потребление на ВиК услуги. Ответникът е представил като
писмено доказателство Справка за изготвени фактури за заплащане на задължения за
предоставяне на питейна вода и ВиК услуги за периода 03.05.2017 г. – 15.11.2021, но не е
доказал реалното потребление въз основа, на което да са начислени претендираните
задължения.
Поради недоказаност на елементи от правопораждащия спорното материално право
фактически състав съдът намира, че предявеният иск за недължимост на задължението е
основателен, като не е необходимо обсъждането на евентуално предявения от ищцата иск за
изтекла погасителна давност.
За пълнота на изложението по заявеното от ищцата възражение на изтекла погасителна
давност следва да се посочи, че:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, „понятието „периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
5
са еднакви. " Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за
плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено е
необходимо той да е предварително определен или определяем.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните/,
давността тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114,
ал. 1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на
месечните суми се извършва след изтичане на 30-дневен срок след периода, за който са
отчетени.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази всички факти, настъпили в
хода на процеса. Към момента на приключване на устните състезания /22.02.2023 г./ е
настъпила погасителна давност за вземанията, които са станали изискуеми до 21.02.2020 г.
/три години преди приключване на устните състезания/.
Предвид изложените съображения съдът намира, че по делото не са представени
доказателства за настъпили обстоятелства, които да обуславят спиране или прекъсване на
давността, поради което правото на принудително осъществяване на паричните вземания за
периода до 22.02.2023 г. са отпаднали и искът за установяване на недължимостта им е
основателен.
По разноските:
При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ищцата разноски. Ищцата претендира разноски в размер на
51,41 лева – дължимо заплатена държавна такса по делото, за които представя списък по чл.
80 ГПК.
Направено е съответно искане на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата от
адв. К ЕГН ********** за присъждане на сума в размер на 180.00 лева и от адв. Н. И. И.
ЕГН ********** за присъждане на сума в размер на 180.00 лв., представляващи адвокатски
хонорар за предоставена правна помощ в общ размер на 360.00 лв.
Заявеното възражение за прекомерност съдът приема за неоснователно.
Претендираният адвокатски хонорар съдът приема за съответен на извършената работа,
процесуалното поведение, ангажираността с поетата правна помощ. В казуса ищцата е
представлявана от двама адвокати, като по аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 се дължи
възнаграждение за един адвокат. В казуса ищцата е била представлявана в съдебно
заседание от адвокат И., на когото следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ, като такова не следва да се присъжда на адвокат Билева.
Мотивиран от горното и на основание чл.124, ал.1 ГПК и на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 от ГПК, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между Р. А. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. С и „СВ“ АД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление - гр. С че Р. А. Г., ЕГН ********** не дължи на „СВ“ АД,
ЕИК ...... сума в размер на 215.93 лв., представляваща част от общо 464.93 лв., претендирана
за доставка на ВиК услуги по партида с абонатен № ********** за периода от 03.05.2017 г.
до 15.10.2021 г. за имот, находящ се в с. Ч
ОСЪЖДА „СВ“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление - гр. С да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Р. А. Г. с ЕГН: ********** сумата в размер на 51.41
лв., представляваща сторените разноски по гр. дело № 65259/2021 година по описа на
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „СВ“ АД, ЕИК
......, със седалище и адрес на управление - гр. С, представлявано от ......... да заплати на
адвокат Н. И. И., ЕГН ********** сума в размер на 180.00 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата Р. А. Г. с ЕГН: **********
по гр.дело № 65259/2021 година по писа на Софийски районен съд, като отхвърля искането
за присъждане на разноски за оказана безплатна правна помощ от адвокат К в размер на
180,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7