РЕШЕНИЕ
№ 552
гр. Ямбол, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330101251 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД – гр. П. против М. Й. М. от с. А., обл. Я. С исковата молба се
твърди, че ищецът в качеството на краен снабдител съгласно разпоредбата на чл.98а от
Закона за енергетиката продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни Общи условия. Сочи се че видно от справка в Служба по Вписванията ответникът
е станал собственик на процесния имот с нот. акт вписан под № ***, том ***, вх. рег. №
***/01.10.2008 г. Ищецът твърди, че на ответника е бил открит клиентски номер
**********. Твърди се, че съгласно Общите условия ответника се е задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия в срока и по начините
определени в Общите условия. Твърди се, че съгласно Общите условия при неплащане в
срок на дължими суми, клиентът дължи обезщетение за забава за всеки просрочен ден.
Твърди се по същество, че ищецът е изправна страна и е доставила до обекта на ищеца за
периода от 06.12.2019г. до 05.06.2020 г. ел енергия на обща стойност от 562,65 лв., която до
този момент не била заплатена. Поради забава в заплащането на ответника се претендира, че
същият дължи и лихва за забава в размер от 97,83 лв. за периода от 26.02.2020 г. до
17.02.2022 г. Сочи се, че ищецът на 18.02.2022 е подал заявление в съда за издаване на
заповед по реда на чл.410 от ГПК, по което заявление е било образувано ч.гр.д. № ***/2022
г. по описа на РС-Я. Сочи се, че е постъпило възражение по чл. 414, ал.1 от ГПК от страна
на ответника-длъжник, с което по същество ищецът е предявил иска, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
1
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 562,65 лв., представляваща
стойността на консумирана от обекта на потребителя ел. енергия за периода от 06.12.2019 г.
до 05.06.2020 г. и сумата от 97,83 лв., представляваща стойността на законната лихва за
забава за периода от 26.02.2020 г. до 17.02.2022 г.
Претендира се и законна лихва върху главница от датата на подаване на заявлението,
до окончателното му изплащане.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
процесуалният му представител – адв. Д.А. от АК-гр.Я., с което се поддържа, че иска е
допустим, но същият се оспорва като неоснователен. Признава се обстоятелството, че през
2008 г. ответникът е станал собственик на недвижим имот, находящ се в с. А., обл. Я.
Твърди се, че ответникът не е живял в имота, в който е станал собственик и не е
консумирал ел.енергия. С ответникът не е подписвал договор, не е давал съгласие да му
бъде издаван клиентски номер. Сочи се, че в приложените по делото 4 бр. фактури е
посочено като задължено лице А.Т.Д., както и, че във фактурите е посочен кл. номер ***, а
ищецът е представил препис-извлечения от сметка на клиентски номер ********** с
титуляр ответникът М. Й. М.. По същество се поддържа, че горепосоченото препис-
извлечение няма дата на издаване и същото не кореспондира с издадените 4 бр. фактури.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание за ищеца в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява юрк.С.П., чрез когото в хода на делото по същество се поддържат
исковите претенции.
В съдебно заседание ответника не се явява, не се явява процесуален представител,
като с нарочна молба преди съдебно заседание се поддържа отговора по чл.131 от ГПК,
както и твърдението, че между страните никога не е възникнало и съществувало
облигационно отношение с предмет доставка и продажба на ел.енергия.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.02.2022 год. пред Районен съд Я. е било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД - гр. П., с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист против длъжника – ответник М. Й. М. с ЕГН **********, за сумите:
652,65 лева – главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за
периода от 06.12.2019 год. до 05.06.2020 год. по партидата на ответника за обект в с.А.,
обл.Я., ИТН *** и 97,83 лева – обезщетение за забава за периода от 26.02.2020 до 17.02.2022
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда до окончателното и изплащане.
2
По така депозираното заявление пред Районен съд Ямбол е образувано ч. гр.дело №
***/2022 год по описа на същия съд.
Заповедният съд е уважил искането на заявителя и е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК с № ***/21.02.2022 год. за претендираните суми.
Издадената заповед е била връчена лично на длъжника като в срока по чл.414 ГПК
срещу издадената заповед е било депозирано възражение от ответника-длъжник.
В указания на ищеца срок е предявен иска предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Видно от представената по делото Справка № ***/05.05.2022 год. на Агенция по
вписванията за периода от 01.01.1991 год. до 05.05.2022 год., за ответника М. Й. М. с ЕГН
**********, същият на 01.10.2008 год. е придобил собствеността върху поземлен имот в
с.А., дворно място от 1500 кв.м., ПИ ***, кв.***, ведно с жилищна сграда от 66 кв. от лицето
А.Т.Д., и е отчуждил същият в полза на трето лице на 14.05.2021 год.
По делото е представена издадена от ищеца фактура № *** от 31.01.2020 год., с
посочено задължено по нея лице А.Т.Д., кл.№ ***, с ИТН *** – с.А., за потребна в периода
06.12.2019 – 05.01.2020 г. електрическа енергия в размер на 195 кВтч на стойност 43.38 лева
с ДДС.
По делото е представена издадена от ищеца фактура № *** от 31.03.2020 год., с
посочено задължено по нея лице А.Т.Д., кл.№ ***, с ИТН *** – с.А., за потребна в периода
06.02.2020 – 05.03.2020 г. електрическа енергия в размер на 871 кВтч на стойност 193.69
лева с ДДС.
По делото е представена издадена от ищеца фактура № *** от 31.05.2020 год., с
посочено задължено по нея лице А.Т.Д., кл.№ ***, с ИТН***– с.А., за потребна в периода
06.04.2020 – 05.05.2020 г. електрическа енергия в размер на 1259 кВтч на стойност 279.98
лева с ДДС.
По делото е представена издадена от ищеца фактура № *** от 30.06.2020 год., с
посочено задължено по нея лице А.Т.Д., кл.№ ***, с ИТН *** – с.А., за потребна в периода
06.05.2020 – 05.06.2020 г. електрическа енергия в размер на 205 кВтч на стойност 45.60 лева
с ДДС.
По делото е представен препис-извлечение от сметка с посочен като потребител
ответника по делото – М. Й. М. с кл.№ **********, за обект на потребление ИТН *** с.А.,
като за периода на фактуриране е начислена главница в общ размер на сумата от 562,65 лева
и лихва в размер на 97,83 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Същите са процесуално допустими предявени от и срещу процесуално легитимирана
3
страна при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.
Разгледани по същество съдът намира същите за доказани по основание и размер на
следните съображения:
По силата на разпоредбата на чл.98а ЗЕ, ищцовото дружество има качеството на
краен снабдител и продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия. В процусния случай такива се явяват представените по делото Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца одобрени с Решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 год., в сила от 27.06.2008 год. Съгласно чл.35, ал.1 от Общите
условия, същите влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от клиентите. Съгласно чл.1, т.4 от Общите условия,
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. В случая ответника е придобил имота обект на
електроснабдяване /доколкото не са ангажирани доказателства в насока че обекта не е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕВН България
Електроразпределение” АД / на 01.10.2008 год. и спрямо него са действали Общите условия.
Съгласно чл.13, ал.1 от Общите условия, ищецът снабдява с електрическа енергия всеки
Клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Електроразпределение” АД и не се е възползвал от правото си да избере друг
доставчик. По делото липсват доказателства ответника да е избрал друг доставчик на
ел.енергия. Ето защо и на горните съображения съдът намери, че ответника има качеството
на Клиент по смисъла на Общите условия и между него и ищеца са възникнали валидни
облигационни правоотношения с предмет доставка и продажба на ел. енергия.
Съгласно чл.7, ЕВН ЕС се задължава да снабдява с електрическа енергия при
условия на равнопоставеност всеки Клиент, чийто обект е присъединен към
електроразпределителната мрежа, обслужвана от „ЕВН България Електроразпределение”
АД, а съгласно чл.11, Клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в
обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия.
За доказване стойността и обема на доставената ел.енергия в обект с ИТН *** с.А., за
който се установява по делото, а и не е спорно между страните, че в периода 06.12.2019 год.
– 05.06.2020 год. е собственост на ответника, ищецът е ангажирал четири броя фактури.
Действително така представените по делото фактури са частни свидетелстващи
документи и се ползват с формална доказателствена сила, но същите не са оспорени от
ответника досежно изявлението на техния автор касателно обема и стойността на
доставената на обекта на ответника ел.енергия, съответно не е оборена по делото тяхната
формална доказателствена сила. Единствено се сочи, че в тях е посочен като адресат друго
лице - А.Т.Д. с друг кл.номер, и които не кореспондират с представената по делото справка.
Действително обаче се установява, че лицето А.Т.Д. е продал имота на ответника, като до
този момент очевидно той е имал качеството на клиент на ищеца. В случая ответника е
4
бездействал и не упражнил правото си да поиска прекратяване на ел.захранването в имота,
предвид твърдението му че не е живял в имота и не е ползвал ел.енергия, респ. не е подал
писмено заявление за смяна собствеността на обекта присъединен към
електроразпределителната мрежа, обслужвана от „ЕВН България Електроразпределение”
поради което и не може да черпи права от това свое бездействие в ущърб на ищеца, който
добросъвестно е упражнявал задълженията си по сключения договор за продажба на
ел.енергия.
При обикновено математическо изчисление – сборуване се установява, че стойността
на начислена ел.енергия в периода от 06.12.2019 год до 05.06.2020 год. е на обща стойност
562,65 лева. Не се установява по делото доставената до обекта и фактурирана ел.енергия да
е била заплатена.
Ето защо и на горните съображения съдът намери за доказан по основание и размер
предявения от ищеца против ответника иск за сумата от 562,65 лева представляваща
стойността на консумираната от обекта на ответника-потребител електрическа енергия за
периода от 06.12.2019 год до 05.06.2020 год. Предвид основателността на главния иск
основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху
главницата считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 18.02.2022 год. до
окончателното и изплащане.
Съгласно чл.18 от Общите условия, потребителят заплаща на продавача стойността
на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази
енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, като срока за окончателно плащане
на фактурите е до 10-то число на месеца следващ текущия. Съгласно чл.27 от Общите
условия, клиент, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими суми,
дължи на ЕВН ЕС обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден. При съобразяване с горните разпоредби съдът намери, че ответника е изпаднал в забава,
от датата на падежа на всяка една от издадените фактури, и следва да се уважи искането на
ищеца за обезщетение за забава в претендирания размер, изчислен и посочен в
представената препис-извлечение от сметка лихва начислена върху главницата по всяка една
от четирите броя фактури, доколкото математическото изчисление на размера на лихвата за
забава не е било оспорено от ответника по делото.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
5
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото
производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ и предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и
фактическа такава.
С оглед доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство и определения по реда на чл.78, ал.8 ГПК от съда размер на юрисконсултското
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, следва ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него в заповедното производство разноски в
размер на 75,00 лева и сторените такива в исковото производство в размер на 175,00 лева
или общо разноски в размер на 250,00 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че съществуват вземанията на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П., ***по
отношение М. Й. М. с ЕГН ********** с адрес: гр.С., обл.Я., ***, за сумата от 562,65 лева,
представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа
енергия за периода от 06.12.2019 год. до 05.06.2020 год., ведно със законната лихва върху
сумата от 562,65 лева от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 18.02.2022 год. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 97,83 лева, представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от
26.02.2020 год. до 17.02.2022 год., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК с № ***/21.02.2022 год. по ч.гр.дело № ***/2022 год. по
описа на Районен съд Я.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М. Й. М. с ЕГН ********** с адрес: гр.С.,
обл.Я., *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.П., *** сумата от 250,00 лева, представляваща сбор от
сторените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Я. в 2-седмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6