Определение по дело №10037/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2428
Дата: 13 август 2022 г.
Съдия: Албена Такова Момчилова
Дело: 20221110210037
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2428
гр. София, 12.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
в присъствието на прокурора Р. Д. П.
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Частно
наказателно дело № 20221110210037 по описа за 2022 година
След тайно съвещание, съдът в присъствието на страните намира за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 65 от НПК, инициирано по молба от
обвиняемия Н. Т. В. чрез неговия упълномощен защитник- адв. М. за
изменение на МНО „Задържане под стража“ в по-лека такава.
В съдебно заседание защитата, освен изложените съображения в
молбата сочи, че към днешна дата не са извършване действия с подзащитния
му и счита, че МНО различна от „Задържане под стража“, а именно
„Гаранция в пари“, би обезпечила целите на процесуалната пруинуда и
производството по същество.
Обвиняемият поддържа заявеното от страна на защитата си и моли съда
да измени МНО в „Парична гаранция“, като сочи, че се грижи за малко дете.
Представителят на СРП оспорва подадената молба като счита, че не са
настъпили нови обстоятелства, които да подлежат на преценка и които да
сочат, че МНО се явява прекомерно тежка.
В производство по реда на чл. 65 от НПК, съдът следва да извърши
преценка за законсъобразност на задържането, като не е обвързан по никакъв
начин с изводите на предходните съдебни инстанции, които са взели решение
във връзка с ангажиране на мярка за процесуална принуда „Задържане под
стража“ спрямо обвиняемия, а дължи собствена преценка, както на
1
доказателствената съвкупност по отношение на това дали обнвиняемият е
съпричастен към обвинението, което му е било повдигнато, респективно
продължава ли да е налице реална опасност същият да се укрие или извърши
престъпление.
В настоящото производство, съдът констатира, че обвиняемият е
привлечен за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, което освен, че се наказва
с наказание „Лишаване от свобода“, се явява и тежко умишлено по смисъла
на чл. 93, т. 7 от НК.
По отношение на обвиняемия, с протоколно определение от 07.07.2022
г., е взета МНО „Задържане под стража“, като към настоящия момент от
започналото разследване на 12.06.2022 г., производството се развива в
законоустановените срокове за разследване, а МНО „Задържане под стража“ е
освен в законоустановения по смисъла на чл. 63 ал. 4 от НПК и в разумния
такъв.
От доказателствената съвкупност, а именно показанията на
пострадалия, който се явява и малолетно дете, проведеното от него
разпознаване, в което е разпознал именно обвиняемия като лицето, което е
отнело сумата чрез осъществена заплаха, разпитите на поемните лица,
участвали в разпознаването, които потвърждават извършените действия от
страна на пострадалия, както и производните доказателствени средства-
показанията на майката на пострадалото дете и към настоящия момент
продължава да обосновава извод за това, че обвиняемият е съпричастен към
престъплението, за което е привлечен да отговаря и не са налице
доказателства, които да го разколебават.
Съдът отчита, че за нуждите на производството по реда на чл. 64 от
НПК и чл. 65 от НПК, не е необходимо доказателствената съвкупност да води
до несъмнен и безспорен извод за авторството на престъплението, но в случая
доказателствената съвкупност е достатъчна съдът да приеме, че обвиняемият
има основателно подозрение за съпричастност към престъплението.
По отношение на опасностите, които следва да бъдат обсъдени, съдът
намира, че действително обвиняемият е с установена самоличност и адрес, на
който сочи, че пребивава, а именно постоянен такъв, както и адрес, на който
живее във фактическо съжителство с разпитания в днешно съдебно заседание
свидетел Гицова, поради което опасността от укриване от негова страна,
2
съдът намира, че не е налице, каквото междувпрочем са приели предходните
съдебни състави.
В същото време, действително от справката за съдимост на обвиняемия,
се установява, че същият не е осъждан и е с чисто съдебно минало, което от
една страна е индикация, че същият не се явява лице със завишена
обществена опасност. От друга страна обаче, спазвайки презумцията за
невинност до доказване на противното, с влязъл в сила съдебен акт, съдът
намира, че по делото са налице доказателства и данни, които характеризират
обвиняемия като лице със завишена обществена опасност и не могат да бъдат
пренебрегнати. От една страна, по делото е налице постановление за
привличане на обвиняем, като същият е привлечен за идентично
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като обвинението поддържа, че същото
е извършено на 07.01.2022 г. и по отношение на това производство, при
съдебен контрол по реда на чл. 64 от НПК, съдът е преценил и определил
МНО по отношение на него, а именно „Подписка“. Определението на съда е
влязло в сила на 02.02.2022 г. Въпреки обстоятелството, че обвиняемият е
наясно, че спрямо него има повдигнато обвинение и висящо наказателно
производство за тежко умишлено престъпление, за което прокурорът сочи, че
има внесен и към настоящи ямомент обвинителен акт в Софийски районен
съд, бил е уведомен, че спрямо него е предприета процесуална принуда и е
определена МНО „Подписка“, включително и е уведомен за последиците от
неизпълнение на тази мярка, четири месеца по-късно, отново спрямо него е
повдигнато обвинение за идентично престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК,
като отново механизмът на деянието е идентичен и се касае за посегателство
спрямо малолетно дете. Този факт не следва да бъде пренебрегнат с оглед
възрастта на пострадалия и неблагоприятните последици, които могат да
последват от посегателството спрямо него. Обстоятелството, че в случая се
касе за изключително ниска като размер инкриминирана сума, съдът не
намира, че следва да бъде единствено обстоятелство, което да обосновава, че
престъплението в случая не се характеризира с по-висока степен на
обществена опасност, тъй като в случая се касе за посегателство спрямо
малолетни деца, които очевидно, житейски обяснимо, не носят в себе си
големи по размер суми, поради което съдът намира, че в случая
обстоятелството, че обвиняемият има малко дете- десет месечно бебе, за
което сочи, че се грижи, не може да обоснове извод, че МНО се явява
3
прекомерно тежка по отношение на него, с оглед развитото от съда по-горе.
МНО „Парична гаранция“ в случая е несъответна, доколкото
обвиняемият сочи, че осъществява трудова дейсност в строителството, като
по никакъв начин не се представят доказателства за това, че той е бил
трудово ангажиран, съгласно трудовото законодателство на Република
България и очевидно доходите, които е получавал не са определени и
сигурни, а са бъдещо несигурно и неясно събитие, както като дейност, така и
като съответно възнаграждение, поради което съдът намира, че „Парична
гаранция“ не би постигнала целите, които си поставя закона.
В същото време, съдът намира за необходимо да посочи, че държавното
обвинение, дори в рамките на месец, колкото продължава и задържането,
производството да се е намирало в съдебните инстанци, както по съдебен
контрол по реда на чл. 64 от НПК, така и в момента, по молбата на
обвиняемия за изменение на МНО, има достатъчно механизми да осъществи
действия по разследването, включително, когато производството като
доказателствена съвкупност не се намира в разследващите органи или в СРП.
Нещо повече, делото не се характериза с фактическа и правна сложност и
предстои единствено изготвяна на възложена видео- техническа експертиза за
изследване на приобщени по делото веществени доказателствени средства, а
именно видео записи и няма пречка същото да приключи в изключително
кратки срокове, каквото и е задължението на разследващите и прокуратурата
за работа приоритетно по дела, по които има задържани лица.
По отношение на забраната, съдът намира, че не следва да налага
такава, тъй като в случая не се установява да има неправомерно използване на
способите на НПК във връзка със задържането и неговото обжалване. Така
мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на мярката за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава на обвиняемия Н.
Т. В., с ЕГН ********** по ДП № 910/ 2022 г. по описа на 01 РУ- СДВР,
пр.пр. № 19789/ 2022 г. описа на СРП.
4
НЕ НАЛАГА ЗАБРАНА за нова молба за изменение на мярката за
неотклонение.
Определението на съда подлежи на обжалване или протестиране от
страните пред Софийски градски съд в три дневен срок, считано от днес.

АДВ. М.: Моля съда да насрочи производството за 16.08.2022г., тъй
като планирам пътуване и ползване на годишен си отпуск. Ще депозирам
жалба своевременно.

В случай на жалба или протест насрочва делото пред Софийски градски
съд за 16.08.2022 г. от 10.00 ч., за която дата и час- страните уведомени в
съдебно заседание.
В случай на жалба или протест обвиняемият да се осигури чрез
довеждането му в Софийски градски съд, освен ако не желае да присъства и
това се обективира по съответния ред.
Препис от определението да се изпрати на Следствения арест за
сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5