Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град
Шумен, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Иванка Велчева и с
участието на прокурор Димитър Арнаудов от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 356 по
описа за 2019 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.76,
ал.1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество (ЗПКОНПИ).
Образувано е по жалба на Х.А.А. с ЕГН **********
***.С.№ 28Б против Решение № РС-12953-18-025 от 24.04.2019г. на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. С
обжалвания административен акт на основание чл.74, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПКОНПИ, във връзка с чл.171 и чл.81, ал.1 и ал.2 от с.з. е установено наличие
на конфликт на интереси по отношение на Х.А. Хъмза, приложени са последиците от
закона и са му наложени глоби и отнемане на обща стойност 54574,83 лева.
Жалбоподателят
твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение
на административно производствените правила и неспазване на установената форма,
липса на материалноправни предпоставки за издаването му и несъответствие с целта на
закона, поради което моли за неговата отмяна. Конкретните твърдения в подкрепа
на осъществяването на наведените с жалбата основания са, че решението е
постановено след изтичане на преклузивния срок по чл.74, ал.1 от ЗПКОНПИ, доколкото
производството е образувано на 02.10.2018г. и дори при допуснатото от закона
удължаване на срока за произнасяне, комисията е следвало да се произнесе
най-късно до 03.01.2019г. Решението на комисията е от 24.04.2019г., същото е
постановено след изтичане на предвидения в чл.74, ал.1 от ЗПКОНПИ преклузивен
срок, поради което се явявало незаконосъобразно. Оспорващият твърди, че
комисията не е изяснила всички факти и обстоятелства, които имат значение за
случая, не е ценила обясненията и възраженията на проверяваното лице и не е
събрала и оценила всички доказателства. Решението на комисията било взето
предварително, без да бъде съобразено с изслушването и с изложеното в
депозираното от адвокатите становище. Излагат се и аргументи за липса на
каквито и да е мотиви. В решението е посочено правното основание за издаването
му и многократно и декларативно са изложени определени факти, без да е посочено
в какво точно се състои установеният конфликт на интереси, налице ли е и в
какво се състои частният интерес, който може да повлияе на безпристрастното и
обективно изпълнение на правомощията и задълженията по служба на служителя.
Навеждат се и доводи за незаконосъобразност на решението, поради липса на
материално правни предпоставки за неговото издаване, както и несъответствие с
целта на закона. Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушение на
разпоредбите на раздел II от глава VIII на закона, обуславящо налагането на
глоби по чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ. Сочи, че в процедурата по открит конкурс «Е...»
ЕООД е единствен кондидат за двата обекта, а визираните в решението два
договора с предмет «Извършване на добив на дървесина, съгласно Наредба
№8/05.08.2011г. за сечите в горите – сеч, разкройване на асортименти по БДС,
извоз до временен склад и рампиране на добитата дървесина и подвоз до временна
ТИР станция от годишния план за ползване на дървесина за 2018г. от горски
насаждения, разположени в горски територии – държавна собственост, товарене,
транспорт и претоварване на дървесина на превозно средство в района на дейност
на ТП ДГС Върбица», са типови, одобрени и утвърдени от Министъра на земеделието
и храните. Директорът няма свобода да договаря клаузи извън типовия договор, а
само ги подписва. Двата договора не са влезли в сила между страните, не са
изпълнявани и по тях не са извършвани престации, тъй като изпълнителят е
поискал прекратяване действието на договорите по взаимно съгласие и с обратни
писма на ДГС изх.№ 167 и 168 от 07.03.2018г. договорите са прекратени. След
прекратяването им, със заповед на основание чл.24, ал.2 от наредбата са обявени
нови процедури за същите обекти, които са спечелени от други дружества и за тях
са сключени нови договори с други изпълнители. Въпреки че оспорващият и
управителят на «Е...» ЕООД са свързани лица по смисъла на §1, т.15, б. «а» от
ДР на ЗПКОНПИ, конфликт на интереси не е настъпил в тази процедура, защото
липсва изпълнение на договорите, както и не е налице връзката конфликт на
интереси – частен интерес – облага, безвъзмездна или на цена по-ниска от
пазарните съгласно чл.52-54 от ЗПКОНПИ. Жалбоподателят сочи, че единственото
негово нарушение се състои в това, че поради непознаване на новоприетия ЗПКОНПИ
(процедурата е обявена преди влизане на закона в сила, но е проведена по време
на действието му), не е направил самоотвод по чл.63, ал.1 от закона, като
всички последващи действия, извършени от него са законов път за предотвратяване
на конфликт на интереси и за прекратяване на договорите, без да настъпят вредни
последици за ДГС Върбица. С оглед на това изразява несъгласие с извода на
комисията за наличие на отделни нарушения и установен конфликт на интереси при
законосъобразни действия, извършени по силата на Закона за горите. Въз основа
на доводите, изложени в пункт 4.1. – 4.3. от жалбата аргументира становище, че
в случая едно евентуално нарушение е разчленено на парчета, в резултат на което
се е стигнало до налагането на огромни и несправедливи глоби. Оспорващият
изразява несъгласие и с основанието за налагане на санкция по чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ, като сочи, че липсва една от предпоставките, а именно конфликтът на
интереси да е бил укрит. Цялата преписка по двете процедури е била публична –
публикувана е на сайта на ДГС Върбица и на «Североизточно държавно предприятие»
ДП Шумен. Досежно санкцията по чл.81, ал.2 от ЗПКОНПИ твърди, че същата се
явява незаконосъобразно наложена, поради липсата на облага, която да е получена
следствие конфликт на интереси. Счита санкцията по чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ за
несъразмерна и незаконосъобразна, тъй като вместо една глоба за едно нарушение
(ако такова е доказано), са наложени 10 глоби по 5000 лева – многократна глоба
за едно продължавано нарушение, като всяко отделно действие или бездействие е
санкционирано неправомерно с отделна глоба, без да е доказано и
индивидуализирано всяко едно от претендираните нарушения. Като самостоятелно
основание за незаконосъобразност на решението се сочи липсата на преценка от
страна на наказващия орган за наличието на основания за приложението на чл.28
от ЗАНН. Според оспорващия дори и да се докаже извършване на нарушение, същото
е осъществено в първите дни след влизане в сила на новия закон, като Х.А. е
предприел веднага действия за недопускането му, прекратил е договорите и по тях
няма реално изпълнение. Липсват каквито и да е вредни последици за ДГС Върбица.
Въз основа на изложеното моли решението да бъде отменено изцяло. При условията
на евентуалност моли наложените глоби да се редуцират като за едно продължавано
нарушение и само един случай на конфликт на интереси с едно свързано лице, тъй
като действията са в рамките на една процедура. Претендира присъждане на
разноски. В съдебно заседание оспорващият се представлява от пълномощник и
процесулен представител адв.И.Н., който от името на своя доверител заявява, че
поддържа жалбата на заявените в нея основания. В пледоарията по същество и в
представени по делото писмени бележки акцентира върху твърденията за допуснати
процесуални нарушения в хода на производството, изразяващи се в постановяване
на решението след изтичане на преклузивния срок по чл.74, ал.1 от ЗПКОНПИ,
както и липса на материални предпоставки, обуславящи наличието на конфликт на
интереси. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, а в условията на
евентуалност, същото да бъде изменено, като наложените глоби се редуцират като
за едно продължавано нарушение. Моли за присъждане на разноски съгласно
представен списък.
Ответната страна – Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ)
с придружително писмо рег.№ ДА-01-2245/12.07.2019г. представя административната
преписка по издаване на обжалваното решение и изразява становище за
неоснователност на оспорването. В съдебно заседание ответникът, представляван
от пълномощник и процесуален представител гл.юрисконсулт А.С.П., оспорва
жалбата. Сочи, че решението е постановено от компетентен орган, в установената
форма, при спазване на административно производствените правила, приложимите
материално правни разпоредби и съобразно целта на закона. Счита за неоснователно
възражението за неспазен срок, като излага доводи, че срокът за произнасяне на
КПКОНПИ по чл.74, ал.1 от ЗПКОНПИ е инструктивен и издаването на акт след
изтичането му не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално
нарушение на административно производствените правила. Твърди, че решението съдържа
фактическите и правни основания. Счита за безспорно установени материално
правните предпостави, обославащи извод
за наличие на конфликт на интереси, респективо за налагане на предвидените в
закона санкции. Въз основа на аргументи, изложени в съдебно заседание и в
писмени бележки отправя искане за отхвърляне на оспорването, както и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за
прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение от оспорващия.
Участващият по делото прокурор
счита жалбата за неоснователна, а решението на КПКОНПИ за законосъобразно,
обосновано и правилно.
Шуменският административен съд,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Производството пред
административния орган е образувано въз основа на утвърдено становище от и.д.
директор на Дирекция «Конфликт на интереси» по Постановление за отказ за
образуване на наказателно производство, постъпил в ТД - Варна на КПКОНПИ с вх.
№ ТД 04-712/01.10.2018г., ведно с преписка вх.№ 931/2018г. по описа на Окръжна
прокуратура - Шумен.
Постановлението е изпратено
относно данни за конфликт на интереси по отношение на Х.А.А., по повод сключен
договор между ТП ДГС «Върбица» и «Е...» ЕООД, прекратен на 07.03.2018г.
От приобщените към делото
доказателства се установява, че Х.А.А. е директор на Териториално поделение
Държавно горско стопанство - Върбица (ТД ДГС Върбица) въз основа на сключен
договор за управление № 35/12.11.2014г. с директора на «Североизточно държавно
предприятие», считано от 12.11.2014г. Същият изпълнява длъжността директор на
ТП ДГС Върбица и към момента на
извършване на проверката.
Управител и едноличен собственик
на капитала на «Е...» ЕООД - с.Бяла река, общ.Върбица от 24.11.2015г. до
15.03.2018г. е Д.Х.ХА.. Същият е племенник на Х.А.А. - син е на брат му ХV А. ХА..
На 15.03.2018г. в Търговския
регистър е обявено прехвърляне на 100% от дружествения капитал на «Е...» ЕООД
от Д.Х.ХА. на М.Г.ХА. - съпруга на другия племенник на Х.А.А. - А. ХV ХА..
Със Заповед № 11/22.01.2018г. на
Директора на ТП ДГС Върбица Х.А. е проведен открит конкурс с предмет «Извършване
на добив на дървесина - сеч, разкройване на асортимент по БДС, извоз, рампиране
до временен склад и транспорт до временна ТИР станция на добитата дървесина,
обособени в обекти за ДГС Върбица за обекти № 1808, 1809, 1810, 1811, 1812,
1813». Комисия, назначена със Заповед № 14/08.02.2018г. на Директора на ТП ДГС
Върбица класирала кандидатите за всеки отделен обект, като за обекти № 1809 и
1810 е класиран «Е...» ЕООД.
I. Въз основа на протокола на комисията, със Заповед № 16 от
09.02.2018г. директорът на ТД ДГС Върбица определил «Е...» ЕООД за изпълнител
на дейността за ползване на дървесина от «Обект № 1809 с подотдел 75 «б».
Заповедта съдържа разпореждане за предварителното ѝ изпълнение.
На 19.02.2018г. е сключен договор
№11/19.02.2018г. между ТП ДГС Върбица, представлявано от директора инж.Х.А.А.,
наричано «възложител» и «Е...» ЕООД, представлявано от Д.Х.ХА., наречен
«изпълнител», съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши
дейността по ползване на дървесина в горски насаждения, намиращи се в горски
територии – държавна и общинска собственост от обект № 1809, отдели 75 «б» в
района на дейност на ТП ДГС – Върбица, с предмет на изпълнение «Извършване на
добив на дървесина, съгласно Наредба № 8/05.08.2011год. за сечите в горите - сеч,
разкройване на асортименти по БДС, извоз до временен склад и рампиране на
добитата дървесина и подвоз до временна ТИР станция, от годишния план за
ползване 2018год. от горски насаждения, разположени в държавни горски територии
- държавна собственост, товарене, транспорт и претоварване на дървесина на
превозно средство, в района на дейност на ТП ДГС Върбица». Стойността за
изпълнение на възложената дейност по този договор е 40 964,50 лв. без ДДС.
На основание чл.1.5 от договор
№11/19.02.2018г. от страна на «Е...» ЕООД е предоставена гаранция за изпълнение
на договора в размер на 2048,23 лв.
На 26.02.2018г. Х.А.А. издава
Позволително за сеч № 0421221 на Д. ХА., като представител на «Е...» ЕООД за
извършване на сечта в отдел №75, подотдел «б», площно сечище 12.500 хектара, с
очакван добив 932 плътни кубически метра лежаща маса по посочени категории в
позволителното.
На 06.03.2018г. Д.Х.ХА., в
качеството си на управител на «Е...» ЕООД депозира писмено заявление с per. №
321/06.03.2018г. за прекратяване на Договор №11/19.02.2018г. за обект № 1809 по
взаимно съгласие (чл. 5.5. от цитирания договор).
На 07.03.2018г. с писмо изх.№ 167/07.03.2018г.
Х.А.А. в качеството си на директор на ТП ДГС Върбица уведомява дружеството, че прекратява
Договор №11/19.02.2018г. по взаимно съгласие на основание т.5.5 от същия.
На 08.03.2018г. е съставен
Протокол за освидетелстване на сечище № 0404138 между Х.А. и Д. ХА., за отдел
75, подотдел «б», в който е отразено, че сечта е проведена на площ 0.000 ха,
както и че са налични неотсечени маркирани стъбла. В посочения протокол е
отбелязано също, че «разликите между количествата и категориите дървесина по
позволително за сеч и фактически добити в повече или по-малко се дължат на
следното: във връзка с писмо с №167 от 07.03.2018г. и заявление от управителя
на «Е...» ЕООД с peг.индекс 321 от 06.03.2018г. Договор № 11 от 19.02.2018г. се
прекратява по взаимно съгласие, т.5.5. от договора». В протокола е посочено, че
провеждането на сечта и почистването на сечището е извършено според определения
начин в технологичния план и позволителното за сеч като «незадоволително».
На 26.03.2018г. Х.А. нарежда
плащане по банков път на сумата в размер на 2048,23лв. по договор №
11/19.02.2018г., представляваща връщане на предоставената от «Е...» ЕООД
гаранция за изпълнение на този договор.
II. Въз основа на протокола на комисията, със Заповед
№17 от 09.02.2018г. директорът на ТД ДГС – Върбица определил «Е...» ЕООД за
изпълнител на дейността за ползване на дървесина от «Обект 1810 с подотдели 77«а»,
77«в», 77«д», 53«б», 53«в», 53«к», 54«а». Заповедта съдържа разпореждане за
предварителното ѝ изпълнение.
На 19.02.2018г. е сключен договор
№12/19.02.2018г. между ТП ДГС – Върбица, представлявано от директора инж.Х.А.А.,
наричано «възложител» и «Е...» ЕООД, представлявано от Д.Х.ХА., наречен
«изпълнител», съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят приема да
извърши дейността по ползване на дървесина в горски насаждения, намиращи се в
горски територии – държавна и общинска собственост от обект 1810 с подотдели
77«а», 77«в», 77«д», 53«б», 53«в», 53«к», 54«а» в района на дейност на ТП ДГС Върбица,
с предмет на изпълнение «Извършване на добив на дървесина, съгласно Наредба №
8/05.08.2011год. за сечите в горите - сеч, разкройване на асортименти по БДС,
извоз до временен склад и рампиране на добитата дървесина и подвоз до временна
ТИР станция, от годишния план за ползване 2018г. от горски насаждения,
разположени в държавни горски територии - държавна собственост, товарене,
транспорт и претоварване на дървесина на превозно средство, в района на дейност
на ТП ДГС Върбица». Стойността за изпълнение на възложената дейност по този
договор е 30589,59 лв. без ДДС.
На основание чл.1.5 от договор №12/19.02.2018г.
от страна на «Е...» ЕООД е предоставена гаранция за изпълнение на договора в
размер на 1529,48 лв.
На 26.02.2018г. Х.А.А. издава
Позволително за сеч № 0421237 на Д. ХА. като представител на «Е...» ЕООД за
извършване на сечта в отдел №77, подотдел «б», площно сечище 1.100 хектара, с
очакван добив 81 плътни кубически метра лежаща маса по посочени категории в
позволителното.
На 26.02.2018г. Х.А.А. издава
Позволително за сеч № 0421238 на Д. ХА. като представител на «Е...» ЕООД за
извършване на сечта в отдел №77, подотдел «в», площно сечище 1.700 хектара, с
очакван добив 154 плътни кубически метра лежаща маса по посочени категории в
позволителното.
На 26.02.2018г. Х.А.А. издава
Позволително за сеч № 0421240 на Д. ХА. като представител на «Е...» ЕООД за
извършване на сечта в отдел №77, подотдел «д», площно сечище 0.900 хектара, с
очакван добив 83 плътни кубически метра лежаща маса по посочени категории в
позволителното.
На 06.03.2018г. Д.Х.ХА., в
качеството си на управител на «Е...» ЕООД депозира писмено заявление с per. №
320/06.03.2018г. за прекратяване на Договор №12/19.02.2018г. за обект № 1810 по
взаимно съгласие (чл.5.5 от цитирания договор).
На 07.03.2018г. с писмо изх.№ 168/07.03.2018г.
Х.А.А. в качеството си на директор на ТП ДГС Върбица уведомява дружеството, че прекратява
Договор №12/19.02.2018г. по взаимно съгласие на основание т.5.5 от същия.
На 08.03.2018г. е съставен
Протокол за освидетелстване на сечище № 0404131 между Х.А. и Д. ХА., за отдел 77,
подотдел «а», в който е отразено, че сечта е проведена на площ 0.000 ха, както
и че са налични неотсечени маркирани стъбла. В посочения протокол е отбелязано
също, че «разликите между количествата и категориите дървесина по позволително
за сеч и фактически добити в повече или по-малко се дължат на следното: във
връзка с писмо с №168 от 07.03.2018г. и заявление от управителя на «Е...» ЕООД
с peг.индекс 320 от 06.03.2018г. Договор № 12 от 19.02.2018г. се прекратява по
взаимно съгласие, т.5.5 от договора». В протокола е посочено, че провеждането
на сечта и почистването на сечището е извършено според определения начин в
технологичния план и позволителното за сеч като «незадоволително».
На 08.03.2018г. е съставен
Протокол за освидетелстване на сечище № 0404132 между Х.А. и Д. ХА., за отдел
77, подотдел «в», в който е отразено, че сечта е проведена на площ 0.000 ха,
както и че не са налични неотсечени маркирани стъбла. В посочения протокол е
отбелязано също, че «разликите между количествата и категориите дървесина по
позволително за сеч и фактически добити в повече или по-малко се дължат на
следното: във връзка с писмо с №168 от 07.03.2018г. и заявление от управителя
на «Е...» ЕООД с peг.индекс 320 от 06.03.2018г. Договор № 12 от 19.02.2018г. се
прекратява по взаимно съгласие, т.5.5 от договора». В протокола е посочено, че
провеждането на сечта и почистването на сечището е извършено според определения
начин в технологичния план и позволителното за сеч като «незадоволително».
На 08.03.2018г. е съставен
Протокол за освидетелстване на сечище № 0404133 между Х.А. и Д. ХА., за отдел
77, подотдел «д», в който е отразено, че сечта е проведена на площ 0.000 ха,
както и че не са налични неотсечени маркирани стъбла. В посочения протокол е
отбелязано също, че «разликите между количествата и категориите дървесина по
позволително за сеч и фактически добити в повече или по-малко се дължат на
следното: във връзка с писмо с №168 от 07.03.2018г. и заявление от управителя
на «Е...» ЕООД с peг.индекс 320 от 06.03.2018г. Договор № 12 от 19.02.2018г. се
прекратява по взаимно съгласие, т.5.5 от договора». В протокола е посочено, че
провеждането на сечта и почистването на сечището е извършено според определения
начин в технологичния план и позволителното за сеч като «незадоволително».
На 08.03.2018г. е съставен
Протокол за освидетелстване на сечище № 0404134 между Х.А. и Д. ХА., за отдел
53, подотдел «5», в който е отразено, че сечта е проведена на площ 0.000 ха,
както и че са налични неотсечени маркирани стъбла. В посочения протокол е
отбелязано също, че «разликите между количествата и категориите дървесина по
позволително за сеч и фактически добити в повече или по-малко се дължат на
следното: във връзка с писмо с №168 от 07.03.2018г. и заявление от управителя
на «Е...» ЕООД с peг.индекс 320 от 06.03.2018г. Договор № 12 от 19.02.2018г. се
прекратява по взаимно съгласие, т.5.5 от договора». В протокола е посочено, че
провеждането на сечта и почистването на сечището е извършено според определения
начин в технологичния план и позволителното за сеч като «незадоволително».
На 08.03.2018г. е съставен
Протокол за освидетелстване на сечище № 0404135 между Х.А. и Д. ХА., за отдел
53, подотдел «в», в който е отразено, че сечта е проведена на площ 0.000 ха,
както и че са налични неотсечени маркирани стъбла. В посочения протокол е
отбелязано също, че «разликите между количествата и категориите дървесина по
позволително за сеч и фактически добити в повече или по-малко се дължат на
следното: във връзка с писмо с №168 от 07.03.2018г. и заявление от управителя
на «Е...» ЕООД с peг.индекс 320 от 06.03.2018г. Договор № 12 от 19.02.2018г. се
прекратява по взаимно съгласие, т.5.5 от договора». В протокола е посочено, че
провеждането на сечта и почистването на сечището е извършено според определения
начин в технологичния план и позволителното за сеч като «незадоволително».
На 08.03.2018г. е съставен
Протокол за освидетелстване на сечище № 0404136 между Х.А. и Д. ХА., за отдел
53, подотдел «к», в който е отразено, че сечта е проведена на площ 0.000 ха,
както и че са налични неотсечени маркирани стъбла. В посочения протокол е
отбелязано също, че «разликите между количествата и категориите дървесина по
позволително за сеч и фактически добити в повече или по-малко се дължат на
следното: във връзка с писмо с №168 от 07.03.2018г. и заявление от управителя
на «Е...» ЕООД с peг.индекс 320 от 06.03.2018г. Договор № 12 от 19.02.2018г. се
прекратява по взаимно съгласие, т.5.5 от договора». В протокола е посочено, че
провеждането на сечта и почистването на сечището е извършено според определения
начин в технологичния план и позволителното за сеч като «незадоволително».
На 08.03.2018г. е съставен
Протокол за освидетелстване на сечище № 0404137 между Х.А. и Д. ХА., за отдел
54, подотдел «а», в който е отразено, че сечта е проведена на площ 0.000 ха,
както и че са налични неотсечени маркирани стъбла. В посочения протокол е
отбелязано също, че «разликите между количествата и категориите дървесина по
позволително за сеч и фактически добити в повече или по-малко се дължат на следното:
във връзка с писмо с №168 от 07.03.2018г. и заявление от управителя на «Е...»
ЕООД с peг.индекс 320 от 06.03.2018г. Договор № 12 от 19.02.2018г. се
прекратява по взаимно съгласие, т.5.5. от договора». В протокола е посочено, че
провеждането на сечта и почистването на сечището е извършено според определения
начин в технологичния план и позволителното за сеч като «незадоволително».
На 26.03.2018г. Х.А. нарежда
плащане по банков път на сумата в размер на 1529,48лв. по договор №
12/19.02.2018г., представляваща връщане на предоставената от «Е...» ЕООД
гаранция за изпълнение на този договор.
При така установените факти
КПКОНПИ посочила, че Х.А.А., в качеството си на Директор на ДГС Върбица е лице,
заемащо висша публична длъжност по силата на чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ.
Д.Х.ХА. е племенник на Х.А.А..
Същият е син на неговия брат ХV А. ХА..
Х.А.А. и Д.Х.ХА. са свързани лица
по смисъла на §1, т.15, б. «а» от ДР на ЗПКОНПИ - роднини по съребрена линия от
трета степен.
Д.Х.ХА. е управител и едноличен
собственик на капитала на «Е...» ЕООД от 24.11.2015г. до 15.03.2018г., когато
съгласно чл.140 от ТЗ, във връзка с решение на общото събрание на «Е...» ЕООД е
изключен като съдружник и освободен като управител на дружеството.
Въз основа на изложеното
комисията счела, че всички упражнени правомощия или извършени дейности от Х.А.,
като лице заемащо висша публична длъжност в периода от 23.01.2018г. до
15.03.2018г. по отношение на «Е...» ЕООД, с едноличен собственик на капитала и
управител неговия племенник - Д. ХА., са такива по отношение на свързано с него
лице. Всички правомощия по отношение на дружеството рефлектират в патримониума
на свързаното лице едноличен собственик на капитала.
С Решение
№РС-12953-18-025/24.04.2019г. Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество приела, че:
1. С издаване на Заповед №16 от
09.02.2018г., Х.А.А. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.1,
предл.4 от ЗПКОНПИ, като частният интерес се изразява във възможността «Е...»
ЕООД да сключи договор с ДГС Върбица, а свързаното лице Д. ХА. като собственик
да участва в разпределението на печалбата на дружеството от сключения договор №11/19.02.2018г.
между «Е...» ЕООД и ТП ДГС Върбица. Облагата е нематериална и се изразява в
подкрепа и предоставяне на права да се престират услугите, съставляващи предмет
на Договор №11/19.02.2018г. срещу възнаграждение и е реализирана чрез
сключването му. Деянието, съставляващо нарушение на разпоредбата на чл.58,
изр.1, предл.4 от ЗПКОНПИ, е извършено в гр. Върбица.
Въз основа на изложеното КПКОНПИ
установява конфликт на интереси по отношение на Х.А.А.,*** и лице, заемащо
висша публична длъжност, по смисъла на чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ за това, че
на 09.02.2018г. е издал Заповед №16/09.02.2018г. в частен интерес на свързано с
него лице по смисъла на §1, т.15, б. «а» от ЗПКОНПИ, което е нарушение на
чл.58, изр.1, предл.4 от ЗПКОНПИ.
Налага глоба в размер на 5000лв.
на Х.А.А., на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на
интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ, за нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.1,
предл.4 от ЗПКОНПИ, извършено в качеството му на директор на ТП ДГС Върбица и
лице, заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ.
Отнема в полза на
държавата от Х.А.А. сума в размер на 115лв., представляваща нетното дневно
възнаграждение за 09.02.2018г., получено от деянието, породило конфликт на
интереси, на основание чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ.
2. Сключвайки Договор №
11/19.02.2018г. между директора на ДГС Върбица и «Е...» ЕООД за ползване на
дървесина в горски насаждения, намиращи се в общински горски територии -
държавна и общинска собственост, Х.А. изпълнява възложените му от закона
властнически правомощия в сферата на обществените отношения, свързани с
опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република
България, съгласно чл.174, ал.1, т.1, във вр. с чл.173, ал.2 от Закона за
горите и чл.2, т.2 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на
дейности в горските територии - държавна и общинска собственост и за ползването
на дървесина и недървесни горски продукти и съгласно Заповед № 43/22.01.2018г.
на директора на СИДП ДП - Шумен.
Доколкото договор №11/19.02.2018г.
е сключен с «Е...» ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала на дружеството
и управител е Д. А. - племенник на Х.А., т.е. двамата са свързани лица по
смисъла на §1, т.15, б. «а» от ДР на ЗПКОНПИ, е обоснован извод, че договорът е
сключен в частен интерес. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че частният
интерес при сключването на горецитирания договор се изразява във възможността
дружеството «Е...» ЕООД да получава плащания от бюджета на ДГС Върбица, а
племенникът на оспорващия, като собственик на капитала на «Е...» ЕООД да
участва в разпределението на печалбата на същото. Облагата е материална и се
изразява в доход в пари. Комисията е изложила съображения за неоснователност на
възраженията на Х.А. за липса на облага, поради нереализиране на сечта по
сключения договор, аргументирайки се с разпоредбата на чл.58, изр.2, пред.1 от ЗПКОНПИ, която установява законова забрана лице, заемащо висша публична
длъжност, да сключва договор в частен интерес при изпълнение на правомощията си
по служба. Тази забрана е относима към всички договори, които пораждат правни
последици, какъвто е и въпросният договор № 11/19.02.2018г. Нарушението на
разпоредбата на чл.58, изр.2, предл.1 от ЗПКОНПИ е извършено в гр. Върбица.
С оглед изложеното КПКОНПИ
установява конфликт на интереси по отношение на Х.А.А.,*** и лице, заемащо
висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ, за това, че
на 19.02.2018г. е сключил договор № 11/19.02.2018г. с «Е...» ЕООД в частен
интерес на свързано с него лице по смисъла на §1, т.15, б. «а» от ЗПКОНПИ, с което
е нарушил чл.58, изр.2, предл.1 от ЗПКОНПИ.
Налага глоба в размер на 5000лв.
на Х.А.А., на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на
интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ, за нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.2,
предл.1 от ЗПКОНПИ, извършено в качеството му на директор на ТП ДГС Върбица и
лице, заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ.
Отнема в полза на
държавата от Х.А.А. сума в размер на 115лв., представляваща нетното дневно
възнаграждение за 19.02.2018г., получено от деянието, породило конфликт на
интереси, на основание чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ.
3. В точка III от обстоятелствената част на решението КПКОНПИ
посочила, че Договор №11/19.02.2018г. за обект № 1809 е сключен със срок на
действие до 20.12.2018г., като срокът за сеч е до 30.11.2018г., а срокът за
извоз до временен склад е до 20.12.2018г. След постъпило заявление с peг. №
321/06.03.2018г. от управителя на «Е...» ЕООД за прекратяване на договора по
взаимно съгласие, Х.А. *** изразява писмено съгласие за прекратяването му на
предложеното основание с писмо с peг. № 167/07.03.2018г., което се явява
нарушение на чл.58, изр.2 от ЗПКОНПИ. В случая директорът на ДГС Върбица не
действа като административен орган и не постановява административен акт, а упражнява
потестативно право на юридическото лице - ТП ДГС Върбица да прекрати договор
чрез едностранно волеизявление, като действа в качеството си на законен
представител на страна по договора. Предвид липсата на мотиви и причини за
неизпълнението на договора по вина на Възложителя, което се потвърждавало и в
обясненията на Х.А. пред КПКОНПИ, както и че инициативата за прекратяване на
договорите изхожда от «Е...» ЕООД е направен извод, че неизпълнението на
договора е по волята и по причини, стоящи у Изпълнителя – «Е...» ЕООД, като в
този случай неизпълнението на договора е следвало да бъде компенсирано чрез
задържане на предоставената гаранция за изпълнение по договорите от
възложителя. Като е изразил съгласие договорът да бъде прекратен по взаимно
съгласие, Х.А. е довел до реализиране на правните последици на т.6.4 от
договора, а именно - прекратяване на същия и възстановяване на представената по
договора гаранция за изпълнението му на «Е...» ЕООД. Според мотивите на
колективния орган, частният интерес за свързаното лице с Х.А., неговия
племенник Д. ХА., се изразява във възможността за получаване на облагата -
доход в пари от възстановяване на банковата гаранция за изпълнение по
договорите от «Е...» ЕООД и увеличаване на приходите му в размер на банковата
гаранция за изпълнение на договора, а Д. ХА. като собственик на капитала на
дружеството да участва в разпределението на печалбата на същото. Именно в това
се изразява и облагата от извършените действия по предоставяне на съгласие за
прекратяване на цитирания договор на свързаното с директора на ТП ДГС Върбица
лице. Чрез предоставеното от Х.А. съгласие с peг. №167/07.03.2018г. за
прекратяване на договора по взаимно съгласие, облагата за свързаното лице се изразява
в доход в пари, постигнат чрез избягване на задържане и връщане от ТП ДГС
Върбица на предоставената гаранция за изпълнение на договор №11/19.02.2018г. в
размер на 2048,23 лв. Комисията е посочила също, че с действията си, директорът
А. е избегнал императивното правило на чл.33, ал.1 от Наредбата за условията и
реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и
общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски
продукти, че гаранцията за изпълнение на сключените договори се освобождава при
изпълнение на договорните задължения. Предвид декларираната липса на изпълнение
на договорените задължения по сключения между Х.А. и «Е...» ЕООД Договор №11/19.02.2018г.,
е следвало да се приложи клаузата на т.6.3 от договора, която посочва случаите,
при които гаранцията не се връща на изпълнителя, сред които е и този случай,
когато след изтичане на срока на договора по вина на изпълнителя са останали
неосъществени мероприятия по изпълнение на услугите, предмет на договора. В
този смисъл е и забраната на чл.87д, ал.10 от Правилника за приложението на
Закона за горите (ППЗГ).
Допълнителни съображения в
подкрепа на гореизложеното са изведени от констатацията за наличие на разпореждане
за предварително изпълнение на Заповед №16/09.02.2018г. Разпореждането за
предварително изпълнение е направено предвид постигане на някоя от следните
цели, визирани в чл.60, ал.1 от АПК - осигуряване живота или здравето на
гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси, при
опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта
или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно
поправима вреда за ТП ДГС Върбица. Следователно неизпълнението на договора е
довело до непостигане и на някоя от изброените законови цели. В тази връзка, на
още по-голямо основание, разпореждането за предварителното изпълнение на
Заповед №16/09.02.2018г. не предполага освобождаване на гаранцията за
изпълнение на Договор №11/19.02.2018г. при наличие на неизпълнението му.
Задържането ѝ в полза на ДГС Върбица би компенсирало изправната страна за
неизпълнението на договора предвид т.6.1 или т.6.3 от същия, както и
непостигането на целта, обусловила необходимостта от предварително изпълнение
на издадения индивидуален административен акт.
По изложените съображения
комисията счела, че директорът на ТП ДГС Върбица е следвало да задържи внесената
гаранция за изпълнение на договора, като неустойка за неговото неизпълнение.
Подобни действия не са предприети от Х.А.. Напротив, видно от платежно
нареждане УРН 8055 на 26.03.2018г., Х.А. нарежда плащане по банков път на сума
в размер на 2048,23 лв. по Договор №11/19.02.2018г., представляваща връщане на
предоставената от «Е...» ЕООД гаранция за изпълнение на този договор. Това
деяние е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.2, предл.2
от ЗПКОНПИ, извършено в гр. Върбица.
Въз основа на изложеното КПКОНПИ
установява конфликт на интереси по отношение на Х.А.А.,*** и лице, заемащо
висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ, за това, че
на 07.03.2018г. е предоставил с писмо рег.№ 167/07.03.2018г. съгласие за
прекратяване на договор №11/19.02.2018г. в частен интерес на свързано с него
лице по смисъла на §1, т.15, б. «а» от ЗПКОНПИ, с което е нарушил чл.58, изр.2,
предл.2 от ЗПКОНПИ.
Налага глоба в размер на 5000лв.
на Х.А.А., на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на
интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ, за нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.2,
предл.2 от ЗПКОНПИ, извършено в качеството му на директор на ТП ДГС Върбица и
лице, заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ.
Отнема в полза на
държавата от Х.А.А. сума в размер на 2048,23лв., представляваща равностойността
на материалната облага за свързано с него лице по смисъла на §1, т.15, б. «а»
от ДР на ЗПКОНПИ, получена в резултат на нарушение на разпоредбата на чл.58,
изр.2, предл.2 от ЗПКОНПИ, на основание чл.81, ал.2 от ЗПКОНПИ.
Отнема в полза на
държавата от Х.А.А. сума в размер на 362,06лв., представляваща нетното дневно
възнаграждение за 07.03.2018г., получено от деянието, породило конфликт на
интереси, на основание чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ.
4. Във връзка с констатацията за
издадено на 26.02.2018г. Позволително за сеч № 0421221 във връзка с Договор №
11/19.02.2018г., КПКОНПИ счела, че издавайки посочения документ на «Е...» ЕООД
и лично на племенника си Д. ХА., Х.А. е нарушил забраната на чл.58, изр.1,
предл.4 от ЗПКОНПИ да издава актове в частен интерес на свързано с него лице,
каквото по правната си същност представлява позволителното за сеч, в интерес на
свързаното с него лице Д. ХА., който от своя страна е управител и едноличен собственик
на капитала на «Е...» ЕООД. В тази насока органът посочил, че съгласно чл.108,
ал.1, т.1 от Закона за горите, сечите се провеждат въз основа на писмено
позволително по образец, издадено от директора на съответното държавно горско
стопанство или оправомощени от него длъжностни лица с висше лесовъдско
образование - за горските територии - държавна собственост, както и за такива,
предоставени за управление въз основа на договор. Х.А. е издал лично на
племенника си Д. ХА., като представител на «Е...» ЕООД и в качеството му на
лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите Позволително за сеч № 0421221 на
26.02.2018г. във връзка с Договор № 11/19.02.2018г. На лицето, на което е
издадено позволителното за сеч, е предоставено правото да упражнява контрол и
взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването
на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта до
освидетелстване на сечището (по аргумент от чл.108, ал.3 от Закона за горите).
Според мотивите на обжалваното решение, частният интерес от издаване на
позволително за сеч № 0421221/26.02.2018г. се изразява във възможността да се
придобие право на сеч и да се извърши такава. Облагата от издаването от Х.А. на
26.02.2018г. на позволително за сеч № 0421221 се изразява във възможността да
получи доход в пари от реализираната сеч въз основа на издаденото позволително
за сеч от «Е...» ЕООД, в което свързаното с него лице Д. ХА. е едноличен
собственик на капитала и управител. С издаването на писменото позволително за
сеч № 0421221/26.02.2018г. облагата е реализирана - предоставено е правото за
сеч. Фактът, че не е проведена такава е ирелевантен за осъществяване на състава
на конфликта на интереси.
Въз основа на изложените доводи
КПКОНПИ установява конфликт на интереси по отношение на Х.А.А.,*** и лице,
заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ, за
това, че на 26.02.2018г. издава Позволително
за сеч № 0421221 в частен интерес на свързано с него лице по смисъла на §1, т.15, б.«а» от
ЗПКОНПИ, с което е нарушил чл.58, изр.1, предл.4 от ЗПКОНПИ.
Налага глоба в размер на 5000лв.
на Х.А.А., на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на
интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ, за нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.1,
предл.4 от ЗПКОНПИ, извършено в качеството му на директор на ТП ДГС Върбица и
лице, заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ.
Отнема в полза на
държавата от Х.А.А. сума в размер на 115лв., представляваща нетното дневно
възнаграждение за 26.02.2018г., получено от деянието, породило конфликт на
интереси, на основание чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ.
5. Въз основа на събраните в хода
на проверката доказателства се установява, че на 08.03.2018г. Х.А. подписал
Протокол за освидетелстване на сечище № 0404138. Според административният орган
дейността по освидетелстването на сечище съставлява контролна дейност, тъй като
съгласно §1а, т.13 от ДР на ППЗГ, освидетелстването на сечище е дейност, при
която се проверява изпълнението на задълженията по позволителното за сеч и
констатациите се отразяват в констативен протокол, който се подписва от
представители на собственика на гората и на ползвателя. Сечищата се
освидетелстват от държавното горско стопанство - за горите от държавния горски
фонд, съгласно чл.97, ал.1, т.2 от ППЗГ. За резултата от освидетелстването на
сечището се съставя констативен протокол от представител на държавното горско
стопанство (не задължително от директора му) и от лицето, извършило добива на
дървесина, в който се отразяват всички данни за изпълнението на задълженията по
позволителното (чл.97, ал.3 и ал.4 от ППЗГ). С осъществяването на контролната
дейност, изразяваща се в проверка изпълнението на задълженията по
позволителното за сеч и подписване на Протокол за освидетелстване на сечище №
0404138 на 08.03.2018г., Х.А. е нарушил забраната на чл.58, изр.1, предл.6 от ЗПКОНПИ да изпълнява контролни функции в частен интерес. Частният интерес на
свързаното с Х.А. лице Д. ХА., като лице по чл.108, ал.3 от Закона за горите и
като управител и едноличен собственик на «Е...4 ЕООД може да доведе до облага с
нематериален и материален характер. Частният интерес, който може да доведе до
облага при подписване на цитирания по-горе протокол за освидетелстване на
сечище, според КПКОНПИ, се изразява във възможността за избягване на
отговорност от Д. ХА., като лице по чл.108, ал.3 от Закона за горите и от «Е...»
ЕООД на санкция или друго неблагоприятно събитие в резултат на извършваната
контролна дейност от Х.А. при освидетелстване на сечището, както и оказване на
помощ и подкрепа. Деянието е счетено за нарушение на разпоредбата на чл.58,
изр.1, предл.6 от ЗПКОНПИ, с оглед на което Комисията установява конфликт на
интереси по отношение на Х.А.А.,*** и лице, заемащо висша публична длъжност по
смисъла на чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ, за това, че на 08.03.2018г. е подписал Протокол за освидетелстване на сечище №
0404138/08.03.2018г. в частен интерес на свързано с него лице по смисъла на §1, т.15,
б. «а» от ЗПКОНПИ, с което е нарушил чл.58, изр.1, предл.6 от ЗПКОНПИ.
Налага глоба в размер на 5000лв.
на Х.А.А., на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на
интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ, за нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.1,
предл.6 от ЗПКОНПИ, извършено в качеството му на директор на ТП ДГС Върбица и
лице, заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ.
Отнема в полза на
държавата от Х.А.А. сума в размер на 362,06лв., представляваща нетното дневно
възнаграждение за 08.03.2018г., получено от деянието, породило конфликт на
интереси, на основание чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ.
6. Според мотивите в обжалваното
решение, изложени в пункт VI, с издаване на Заповед №17 от
09.02.2018г., Х.А.А. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.1,
предл.4 от ЗПКОНПИ, като частният интерес се изразява във възможността «Е...»
ЕООД да сключи договор с ДГС Върбица, а свързаното лице Д. ХА. като собственик
да участва в разпределението на печалбата на дружеството от сключения договор
№12/19.02.2018г. между «Е...» ЕООД и ТП ДГС Върбица. Облагата е нематериална и
се изразява в подкрепа и предоставяне на права да се престират услугите,
съставляващи предмет на Договор №12/19.02.2018г. срещу възнаграждение и е
реализирана чрез сключването му. Деянието, съставляващо нарушение на
разпоредбата на чл.58, изр.1, предл.4 от ЗПКОНПИ, е извършено в гр. Върбица.
Въз основа на изложеното КПКОНПИ
установява конфликт на интереси по отношение на Х.А.А.,*** и лице, заемащо
висша публична длъжност, по смисъла на чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ за това, че
на 09.02.2018г. е издал Заповед №17/09.02.2018г. в частен интерес на свързано с
него лице по смисъла на §1, т.15, б. «а» от ЗПКОНПИ, което е нарушение на
чл.58, изр.1, предл.4 от ЗПКОНПИ.
Налага глоба в размер на 5000лв.
на Х.А.А., на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на
интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ, за нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.1,
предл.4 от ЗПКОНПИ, извършено в качеството му на директор на ТП ДГС Върбица и
лице, заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ.
7. Във връзка с констатацията за Договор
№12/19.02.2018г., сключен между Директора на ДГС Върбица - Х.А.А. и «Е...» ЕООД
и по аргументи, аналогични на изложените в пункт II от решението, комисията приема, че посоченият договор е сключен в частен интерес,
изразяващ се във възможността дружеството «Е...» ЕООД да получава плащания от
бюджета на ДГС Върбица в резултат на сключения договор, а племенникът на
директора, като собственик на капитала на «Е...» ЕООД да участва в
разпределението на печалбата на същото. Според комисията, сключвайки договора, Х.А.
нарушава разпоредбата на чл.58, изр.2, пред.1 от ЗПКОНПИ, която установява
законова забрана лице, заемащо висша публична длъжност, да сключва договор в
частен интерес при изпълнение на правомощията си по служба. Тази забрана е
относима към всички договори, които пораждат правни последици, какъвто е и посоченият
договор. С оглед на това и по подробно изложени аргументи, КПКОНПИ установява
конфликт на интереси по отношение на Х.А.А.,*** и лице, заемащо висша публична
длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ, за това, че на 19.02.2018г.
е сключил договор № 12/19.02.2018г. с «Е...» ЕООД в частен интерес на свързано
с него лице по смисъла на §1, т.15, б. «а» от ЗПКОНПИ, с което е нарушил чл.58,
изр.2, предл.1 от ЗПКОНПИ.
Налага глоба в размер на 5000лв.
на Х.А.А., на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на
интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ, за нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.2, предл.1
от ЗПКОНПИ, извършено в качеството му на директор на ТП ДГС Върбица и лице,
заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ.
8. В пункт 
VIII от решението
комисията е анализирала действията на Х.А., извършени в качеството му на
директор на ТП ДГС Върбица, във връзка с постъпило заявление с peг.
№320/06.03.2018г. от управителя на «Е...» ЕООД за прекратяване на Договор №
12/19.02.2018г. по взаимно съгласие на основание чл.5.5. По съображения,
идентични с изложените такива в пункт III от
решението, касаещо изразено съгласие за прекратяване на Договор № 11/19.02.2018г. по
взаимно съгласие, КПКОНПИ установява конфликт на интереси по отношение на Х.А.А.,***
и лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ, за това, че на 07.03.2018г. е предоставил с писмо рег.№
168/07.03.2018г. съгласие за прекратяване на договор №12/19.02.2018г. в частен
интерес на свързано с него лице по смисъла на §1, т.15, б. «а» от ЗПКОНПИ, с което
е нарушил чл.58, изр.2, предл.2 от ЗПКОНПИ.
Налага глоба в размер на 5000лв.
на Х.А.А., на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на
интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ, за нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.2,
предл.2 от ЗПКОНПИ, извършено в качеството му на директор на ТП ДГС Върбица и
лице, заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ.
Отнема в полза на
държавата от Х.А.А. сума в размер на 1529,48лв., представляваща равностойността
на материалната облага за свързано с него лице по смисъла на §1, т.15, б. «а»
от ДР на ЗПКОНПИ, получена в резултат на нарушение на разпоредбата на чл.58,
изр.2, предл.2 от ЗПКОНПИ, на основание чл.81, ал.2 от ЗПКОНПИ.
9. Относно констатацията за
издадени от Х.А. Позволително за сеч Позволително за сеч № 0421237 на
26.02.2018г., Позволително за сеч №0421238 на 26.02.2018г. и Позволително за
сеч № 0421240 на 26.02.2018г. във връзка с Договор № 12/19.02.2018г., комисията
посочила, че съгласно чл.108, ал.1, т.1 от Закона за горите, сечите се
провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от директора
на съответното държавно горско стопанство или оправомощени от него длъжностни
лица с висше лесовъдско образование - за горските територии - държавна собственост,
както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор. Х.А. е
издал въпросните позволителни за сеч лично на племенника си Д. ХА., като
представител на «Е...» ЕООД и в качеството му на лице по чл.108, ал.2 от Закона
за горите. Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.3 от Закона за горите на лицето,
на което е издадено позволителното за сеч, е предоставено правото да упражнява
контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по
извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците
от сечта до освидетелстване на сечището. Следователно, издавайки позволителни
за сеч на «Е...» ЕООД и лично на племенника си Д. ХА., директорът на ТП ДГС
Върбица е нарушил забраната на чл.58, предл.1 от ЗПКОНПИ да издава актове в
частен интерес на свързано с него лице, каквито по правната си същност
представляват позволителните за сеч, в интерес на свързаното с него лице Д. ХА..
Според комисията частният интерес от издаване на цитираните позволителни за сеч
се изразява във възможността да се придобие право на сеч и да се извърши
такава. Облагата от издаването на посочените документи от Х.А. се изразява във
възможността за доход в пари от реализираната сеч въз основа на издадените
позволителни за сеч. С издаването на писмените позволителни за сеч тя е
реализирана - предоставено е правото за сеч. Фактът, че не е проведена такава е
ирелевантен. При така установеното фактическо и правно положение КПКОНПИ
установява конфликт на интереси по отношение на Х.А.А.,*** и лице, заемащо
висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ, за това, че
на 26.02.2018г. издава Позволителни за сеч с №№ 0421237, № 0421238 и № 0421240 в частен интерес на свързано с него лице
по смисъла на §1, т.15, б. «а» от ЗПКОНПИ, с което е нарушил чл.58, изр.1,
предл.4 от ЗПКОНПИ.
Налага глоба в размер на 5000лв.
на Х.А.А. на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на
интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ, за нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.1,
предл.4 от ЗПКОНПИ, извършено в качеството му на директор на ТП ДГС Върбица и
лице, заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ.
10.
В пункт Х от решението са обективирани правните аргументи на КПКОНПИ досежно
констатациите за подписани от страна на Х.А. протоколи за освидетелстване на
сечище, а именно: Протокол за освидетелстване на сечище № 0404131 на
08.03.2018г., Протокол за освидетелстване на сечище № 0404132 на 08.03.2018г.,
Протокол за освидетелстване на сечище № 0404133 на 08.03.2018г., Протокол за
освидетелстване на сечище № 0404134 на 08.03.2018г., Протокол за
освидетелстване на сечище № 0404135 на 08.03.2018г., Протокол за
освидетелстване на сечище № 0404136 на 08.03.2018г., Протокол за
освидетелстване на сечище № 0404137 на 08.03.2018г. Комисията посочила, че дейността
по освидетелстването на сечище е контролна дейност, извършвана от държавното
горско стопанство за горите от държавния горски фонд, съгласно чл.97, ал.1, т.2
от ППЗГ. За резултата от освидетелстването на сечището се съставя констативен
протокол от представител на държавното горско стопанство, а не задължително от
директора му и от лицето, извършило добива на дървесина, в който се отразяват
всички данни за изпълнението на задълженията по позволителното (чл.97, ал.3 и
ал.4 от ППЗГ). С осъществяването на контролната дейност, изразяваща се в проверка
изпълнението на задълженията по позволителните за сеч и подписване на
цитираните протоколи за освидетелстване на сечище, Х.А. е нарушил забраната на
чл.58, изр.1, предл.6 от ЗПКОНПИ да изпълнява контролни функции в частен
интерес. Частният интерес на свързаното с Х.А. лице Д. ХА., като лице по
чл.108, ал.3 от Закона за горите и като управител и едноличен собственик на «Е...»
ЕООД, може да доведе до облага с нематериален и материален характер. Частният
интерес, който може да доведе до облага се изразява във възможността за
избягване на отговорност от Д. ХА., като лице по чл.108, ал.3 от Закона за
горите и от «Е...» ЕООД на санкция или друго неблагоприятно събитие в резултат
на извършваната контролна дейност от Х.А. при освидетелстване на сечищата.
Облагата не е задължително да бъде реализирана.
Въз основа на изложеното КПКОНПИ
установява конфликт на интереси по отношение на Х.А.А.,*** и лице, заемащо
висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ, за това, че
на 08.03.2018г. подписва Протоколи за освидетелстване на сечище с № 0404131, №
0404132,№ 0404133, № 0404134, № 0404135, № 0404136 и № 0404137 в частен интерес на свързано с него лице
по смисъла на §1, т.15, б. «а» от ЗПКОНПИ, с което е нарушил чл.58, изр.1,
предл.6 от ЗПКОНПИ.
Налага глоба в размер на 5000лв.
на Х.А.А., на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на
интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ, за нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.1,
предл.6 от ЗПКОНПИ, извършено в качеството му на директор на ТП ДГС Върбица и
лице, заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ.
КПКОНПИ посочила, че на
основание чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ и във връзка с писмо вх.
№ЦУ 01/6284/21.02.2019г. от директора на Североизточно държавно предприятие, на
отнемане в полза на държавата подлежи сумата в размер на 1 069,12лв.,
представляваща общ размер на получено от лицето средно дневно възнаграждение за
датите 09.02.2018г., 19.02.2018г., 26.02.2018г., 07.03.2018г. и 08.03.2018г.,
на които Х.А. е упражнил правомощия или е извършил действия в конфликт на интереси.
На основание чл.81, ал.2 от ЗПКОНПИ на отнемане в полза на държавата
подлежи и сумата в общ размер на 3577,71лв., представляваща сбора на
възстановените гаранции за изпълнение на Договор №11/19.02.2018г. в размер на
2048,23 лв. и Договор №12/19.02.2018г. в размер на 1529,48 лв., явяващи се
материални облаги в резултат на конфликт на интереси.
Решението е изпратено по пощата и получено от неговия адресат на
10.06.2019г.
За изясняване на относими факти и обстоятелства Комисията събрала и
приобщила всички цитирани по-горе заповеди, договори и документи, в това число
материалите по прокурорска преписка вх.№931/2018г. по описа на Окръжна
прокуратура – Шумен. Извършила справки в регистър НБД «Население» относно
родствените връзки на Х.А.А. и от «Североизточно държавно предприятие» относно
служебното качество на оспорващия и упражнените правомощия. Комисията
установила, че съгласно фиш №1/февруари 2018г., при отработени 20 дни, Х.А. е
получил възнаграждение 2300лв. или средно дневното му възнаграждение за месец
февруари 2018г. е в размер на 115 лв. Съгласно фиш №1/март 2018г., при
отработени 21 дни, Х.А. е получил възнаграждение 7603,31лв. или средно дневното
му възнаграждение за месец март 2018г. е в размер на 362,06 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените от страните
и приети по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната
преписка по издаването на оспореното решение. Същата по същество не се оспорва
от жалбоподателя.
При така установените факти от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение № РС-12953-18-025 от 24.04.2019г. на
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество, с което на основание чл.74, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПКОНПИ, във връзка
с чл.171 и чл.81, ал.1 и ал.2 от с.з. е установено наличие на конфликт на
интереси по отношение на Х.А. Хъмза, приложени са последиците от закона и са му
наложени глоби и отнемане на обща стойност 54574,83 лева.
Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена против акт, подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност, предвид изричната разпоредба на чл.76,
ал.1 от ЗПКОНПИ, в рамките на законоустановения за това преклузивен срок
(доколкото решението е получено от неговия адресат на 10.06.2019г., а жалбата
срещу него е входирана в деловодството на КПКОНПИ на 24.06.2019г.), пред местно
компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от
оспорването, в качеството на адресат на акта, засягащ неблагоприятно негови
права. С оглед на това оспорването е процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна по следните
съображения:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съдът провери неговата
валидност. Решението е издадено от компетентния колективен специализиран
административен орган - КПКОНПИ, разполагащ с правомощие да установи конфликт
на интереси, да наложи глоба по чл.171, като определи нейния размер и постанови
отнемане по чл.81, при наличие на основания за това. В тази насока съдът
съобрази разпоредбата на чл.13, ал.1, т.4 от ЗПКОНПИ, според която КПКОНПИ установява
конфликт на интереси на лица, заемащи висши публични длъжности; изслушва или
изисква предоставянето на информация по отношение на проверките, свързани с
установяване на конфликт на интереси, както и разпоредбата на чл.74, ал.4 от ЗПКОНПИ указваща,
че за налаганата административно наказателна отговорност с
решението по ал.2 не се съставя акт за установяване на административно
нарушение и не се издава наказателно постановление.
Съдът намира, че е спазена законоустановената форма на атакувания
административен акт, който съдържа всички реквизити по чл.74, ал.2 от ЗПКОНПИ. В
решението са посочени фактическите и правни основания за постановяването му;
отразени са направените от лицето възражения, като са изложени мотиви, въз
основа на които същите са счетени за неоснователни; налице е диспозитивна част,
в която се установява наличието или липсата на конфликт на интереси; размерът
на наложените глоби по чл.171 и е постановено отнемане, обосновано по размер и основание;
срок и орган, пред който може да се обжалва. От формална страна издателят сочи
проявлението на конкретни факти, на които се дава и определена правна
обосновка. В тази насока съдът констатира, че в обстоятелствената част на
решението са възпроизведени констатираните от колективния орган факти, въз
основа на които е направен извод за наличие на конфликт на интереси,
респективно за налагане на предвидените в закона санкции. В решението изрично е
посочен срокът за доброволно изпълнение на наложените глоби и отнемане, както и
банковата сметка, по която следва да се преведе дължимата сума. Решението е
подписано от всички членове на колективния орган, участвали в производството по
установяване на конфликт на интереси, с означаване на заеманата длъжност –
зам.председател и трима членове на КПКОНПИ. С оглед изложеното съдът приема, че
не е налице порок по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
Спазени са съществените административно производствени правила, обуславящи
проявлението на принципа на истинност по чл.7 от АПК, респективно даващи правна
възможност на настоящия жалбоподател да се запознае с материалите по
преписката, да бъде изслушан, да направи възражение и да сочи доказателства в
унисон с разпоредбата на чл.72, ал.5 от ЗПКОНПИ. За изслушването е изготвен протокол
№877/27.03.2019г. (л.81-87). Х.А.А. е депозирал и писмено възражение до
председателя на КПКОНПИ, което е обсъдено в мотивите на решението. Същевременно
по делото не се спори, че е било налице валидно сезиране на КПКОНПИ, при което
са били налице и предпоставките за образуване на производство по установяване
на конфликта на интереси съгласно чл.71, ал.1 от ЗПКОНПИ.
Оспорващият твърди, че решението е незаконосъобразно, поради това, че при
издаването му са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. В тази насока сочи, че производството е образувано на
02.10.2018г., като дори и при допуснатото от закона удължаване на срока за
произнасяне, комисията е трябвало да се произнесе най-късно до 03.01.2019г.
Решението на комисията е от 24.04.2019г., същото е постановено след изтичане на
предвидения в чл.74, ал.1 от ЗПКОНПИ преклузивен срок, поради което е
незаконосъобразно. Съдът намира възражението за неоснователно. От фактическа
страна не е спорно, че решението е постановено след изтичане на срока по чл.74,
ал.1 от ЗПКОНПИ. Съдът приема, че неспазването на двумесечния срок по никакъв
начин не може да се отрази на законността на решението. Срокът за произнасяне с
решение по сигнала не е преклузивен, а инструктивен и неспазването му не води
до преклудиране на задължението на Комисията да се произнесе по сигнала.
Преклудират се права, но не и задължения, а комисията има задължение за
произнасяне. Срокът от два месеца за произнасяне по преписката има инструктивен
характер и е въведен от законодателя в съответствие с принципа за бързина и
процесуална икономия по смисъла на чл.11 от АПК, поради което наведеното
възражение за незаконосъобразност на решението, поради неспазване на срока по
чл.74, ал.1 от ЗПКОНПИ следва да се отклони като неоснователно. В този смисъл е
абсолютно непротиворечивата съдебна практика – Решение №9604/29.08.2016г. по АД
№ 13944/2015 г. на ВАС, Решение № 10778/16.07.2013г. по АД № 3582/2013г. на ВАС
и др.
Съдът не установява съществени нарушения, допуснати при изслушване на Х.А.А..
Видно от приложения протокол, същият се е явил пред комисията лично и с двама
адвокати. По тяхно искане комисията е предоставила допълнителна възможност да
се запознаят с всички приобщени доказателства. Х.А.А. се е възползвал от
предвидената в закона възможност и е подал писмено възражение
вх.№9576/05.04.2019г. Предвид изложеното съдът приема, че правото на защита на
лицето, по повод което се е развило производството по установяване на конфликт
на интереси, не е ограничено, тъй като са му предоставени всички позволени от
закона възможности да организира своята защитна теза.
С оглед изложеното съдът приема, че при издаване на решението не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, а твърдението на жалбоподателя в
обратна насока не кореспондира с фактите по делото и нормативните разпоредби,
уреждащи процесните отношения.
В допълнение на горното съдът намира за необходимо да отбележи, че отмяна
на обжалвания административен акт, поради нарушение на чл.146, т.3 от АПК, може
да обуслави наличието на такова нарушение на общия принцип за гарантиране
правото на защита на лицето, което да пречи или да прави невъзможно
релевантните за спора факти да се установят точно от административния орган и
това съответно да рефлектира и върху материалната законосъобразност на акта.
Такива са нарушенията, които създават вероятност за неистинност на фактите,
които органът е счел за установени и които са от значение за съществуването на
разпореденото от него субективно право. Нарушението на административно
производствените правила би било съществено само ако допускането му е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на издадения акт, когато ако не беше
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на органа. Ако нарушенията
не са повлияли и не са могли да повлияят върху съдържанието на акта, то същите
са несъществени. В случая не се установява наличие на процесуални нарушения,
чието недопускане би довело до волеизявление на административния орган в друг
смисъл, такива не се и сочат от жалбоподателя. Доколкото такова нарушение не се
констатира, съдът прави извод, че при издаването на решението не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. Преценката
относно наличието на обстоятелства, обосноваващи установяването на конфликт на
интереси във всеки един от посочените в решението случаи е в компетентността на
постановилия го колективен орган, като възприетите от него факти и тяхната
правна квалификация, както правилността и обосноваността на взетото решение,
подлежат на проверка при съответствие на решението с материалния закон.
В хода на административното производство са събрани относимите към казуса
доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На
база на установените факти са изведени обосновани изводи, които са
аргументирани в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. При
извършената проверка на приетите за установени от административния орган факти,
въз основа на приложените по делото доказателства, съдът намира, че правните
изводи, направени от органа, напълно съответстват на установените
обстоятелства. В този смисъл съдът намира, че решението е постановено в
съответствие с материално правните разпоредби на ЗПКОНПИ и не е налице основание
за отмяната му по смисъла на чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.146, т.4 от АПК, предвид следните съображения:
ЗПКОНПИ определя общите правила, осигуряващи безпристрастното и в обществен
интерес изпълнение на правомощията на лица, заемащи публична длъжност по
смисъла на закона, реда за деклариране на несъвместимости и частни интереси,
процедурите за установяване на конфликт на интереси, както и последиците по
отношение на лицата, които попадат в ситуация на конфликт на интереси. В глава
първа на закона е определено приложното поле, което обхваща законодателната,
съдебната и изпълнителната власт, като в разпоредбата на чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ е посочено, че членовете на управителните съвети на държавните
предприятия по Закона за горите и директорите на държавните горски и ловни
стопанства са лица, заемащи висши публични длъжности по смисъла на този закон.
Понятието «конфликт на интереси» е дефинирано в разпоредбата на чл.52 от ЗПКОНПИ чрез последователното въвеждане на още две понятия, обясняващи основното,
а именно – «частен интерес» и «облага», чиито дефиниции са дадени съответно в
чл.53 и чл.54 от закона. По този начин законодателят е очертал същностните
характеристики на явлението, които са приложими към широк кръг ситуации, в
които лице, заемащо публична длъжност по смисъла на закона може да попадне. За
да е осъществен конфликт на интереси по смисъла на чл.52 от ЗПКОНПИ, трябва да
са налице три кумулативни предпоставки: лице, заемащо висша публична длъжност,
наличие на негов или на свързани с него лица частен интерес, който може да
повлияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията или
задълженията му по служба и упражнено властническо правомощие, повлияно от
частния интерес.
Съгласно легалната дефиниция, дадена с нормата на чл.53 от ЗПКОНПИ, «частен
интерес» е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален
характер за лицето, заемащо висша публична длъжност или за свързани с него
лица, включително всяко поето задължение, т.е. за да е налице частен интерес,
следва да има реална възможност за настъпване на облага. «Облага» по смисъла на
чл.54 от ЗПКОНПИ е всеки доход в пари или имущество, включително придобиване на
дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права,
получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по- ниски от пазарните,
получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние,
предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или
обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно
събитие. Законодателят е обособил двете понятия «частен интерес» и «облага» и
ги е поставил в съотношение причина - следствие. Интересът е субективната
предпоставка по смисъла на чл.52 от ЗПКОНПИ, като законът не се изисква
облагата да е постигната или да е реализирана. Конфликтът на интереси е преди
всичко деяние, което е в отклонение и противоречие на публичния интерес. Той
предполага наличието на частен интерес на задълженото лице, без да е
задължително този частен интерес да е реализиран. Постигането на резултат не е
необходимо, достатъчно е частният интерес да съществува като възможност. При
тази ситуация той ще може да повлияе на упражняването на правомощията на
съответното лице. Целта, която преследва законодателят е да се ограничи
възможността за получаване на облага, когато тя е незаконна или следствие от
заеманата публична длъжност и/или връзката със свързано лице. В практиката си
ВАС по прилагането на ЗПУКИ (отм.) нееднократно сочи, че «законът никъде не
поставя изискване към облагата да е незаконна или да е в резултат на
неправомерно упражняване на правомощия или задължения от страна на лицето,
заемащо публична длъжност» (в този смисъл Решение № 6781 от 20.05.2014г. по АД
№ 324/201г. на ВАС). Облагата по смисъла на чл.54 от ЗПКОНПИ може да не е
настъпила, но трябва да е възможна, т. е. да е свързана с поведението на
лицето, по отношение на което е установен конфликт на интереси. Законодателят е
предвидил глагол в позволителна форма, а не в императивна такава, което
обуславя извод, че не е задължително частният интерес да доведе като последица
субективно отношение при изпълнение на правомощията и/или задълженията по
служба. Достатъчно е само предположение за допуснато отклонение от принципите
безпристрастност и обективност, за да се приеме за налична
причинно-следствената връзка между частния интерес и субективното поведение на
проверяваното от КПКОНПИ лице.
Изложената нормативна регламентация, съотнесена към настоящия казус,
обосновава следните правни изводи:
По делото не е спорно, че жалбоподателят в качеството си на директор на ТП
ДГС Върбица е лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1,
т.47 от ЗПКОНПИ, поради което спрямо него са приложими забраните, въведени в
глава VIII, раздел II от закона.
С решението по т.1 КПКОНПИ установява конфликт на интереси по отношение на Х.А.А.
за това, че като Директор на ТП ДГС Върбица и лице, заемащо висша публична
длъжност, на 09.02.2018г. е издал Заповед №16/09.02.2018г. в частен интерес на
свързано с него лице по смисъла на §1, т.15, б.«а» от ЗПКОНПИ, което е
нарушение на чл.58, изр.1, предл.4 от ЗПКОНПИ. Както се посочи по-горе,
длъжността, заемана от оспорващия, предпоставя спрямо него приложимостта на
забраните и ограниченията, въведени със ЗПКОНПИ. Една от тези забрани е
регламентираната в чл.58, изр.1, предл.4 от ЗПКОНПИ и предвижда, че лице,
заемащо висша публична длъжност няма право да издава акт в частен интерес. Акт
в частен интерес е акт, с който се създават права за лицето, заемащо публична
длъжност или за свързано с него лице. Видно от приложената към делото Заповед
№16/09.02.2018г., със същата директорът на ТП ДГС Върбица определил «Е...» ЕООД
за изпълнител на дейността за ползване на дървесина от «Обект № 1809 с подотдел
75 «б». От фактическа страна не е спорно обстоятелството, че дружеството,
определено за изпълнител на дейността, е с едноличен собственик на капитала и
управител Д. ХА., който е племенник на жалбоподателя. Д. ХА. е син на неговия
брат ХV А. ХА.. Х.А.А. и Д.Х.Х. са свързани лица по смисъла на §1, т.15, б.«а»
от ДР на ЗПКОНПИ. Съобразно така установеното по делото, поведението на
жалбоподателя правилно е квалифицирано от ответника като нарушение на чл.58,
изр.1, предл.4 от ЗПКОНПИ. Правилно колективният орган е определил частния
интерес при издаване на гореупоменатата заповед, изразяващ се във възможността «Е...»
ЕООД да сключи договор с ДГС Върбица, а свързаното лице Д. Х. да участва в
разпределението на печалбата, както и наличието на нематериална облага,
изразяваща се в подкрепа и предоставяне на права да се престират услугите,
съставляващи предмет на договор № 11/19.02.2018г. срещу възнаграждение,
реализирана чрез сключването на договора. С издаването на Заповед
№16/09.02.2018г. в частен интерес на свързано с него лице, Х.А. е нарушил
разпоредбата на чл.58, изр.1, предл.4 от ЗПКОНПИ, с което е осъществил
административно наказателния състав на чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ. Съгласно
чл.171, ал.1 от закона лице, заемащо висша публична длъжност, което наруши
разпоредба на раздел II от глава осма, се наказва с глоба в размер от 5000 до
10 000 лв. Според чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ възнаграждението, получено от
правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси за периода, през
който конфликтът на интереси е бил укрит, се отнема в полза на държавата или
общината. С процесното решение в частта му по т.1 комисията, след като е
установила конфликт на интереси, правилно е приложила административно
наказателната разпоредба на чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ и е наложила на лицето
«глоба» в минималния установен от закона размер на 5000 лева. Законосъобразна
последица от установения конфликт на интереси е и постановеното отнемане на
сума в размер на 115 лева, съставляваща нетното дневно възнаграждание за
09.02.2018г., получено от деянието, породило конфликт на интереси, тъй като
оспорващият е следвало по време на изпълнение на правомощията си, свързани с
издаване на заповед №16/09.02.2018г., с която се определя изпълнителя на
дейността за ползване на дървесина от обект № 1809 с подотдел 75 «б», да си
направи самоотвод от изпълнението на това конкретно правомощие или задължение
по служба, като уведоми органа по избора или назначаването в съответствие с
чл.63, ал.1 от ЗПКОНПИ.
Съдът намира за неоснователно становището на жалбоподателя за липса на
каквото и да е нарушение, тъй като «Е...» се явява единствен кандидат за
участие в конкурса за двата обекта. Комисията, назначена със Заповед №
14/08.02.2018г. по чл.21 от Наредбата за условията и реда за възлагане
изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска
собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, е
извършила проверка на всички документи на кандидатите и с оглед наличието на
законовите предпоставки и спазването на условията на конкурса, е допуснала до
участие в конкурса всички кандидати, в това число и «Е...» ЕООД. След отваряне
на офертите се установявало, че най-ниска цена за двата обекта №1809 и №1810
предлага «Е...», който е класиран от комисията на първо място. Според
оспорващия, след представяне на документацията по проведения от комисията
конкурс и съставения за това протокол по чл.22, ал.13 от Наредбата, на
основание чл.23 от същата, при допуснати и класирани от комисията кандидати,
директорът разполага само с две правомощия: да издаде заповед за класиране и
определяне на изпълнител или за прекратяване на процедурата. С обсъжданата
заповед директорът на ДГС Върбица на практика е изпълнил задълженията,
произтичащи от нормативните разпоредби. Той е приключил една вече
законосъобразно проведена процедура, като е утвърдил решенията на комисията,
приети с единодушие, като не променя извършеното от нея класиране. Въз основа
на тези доводи жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушение на разпоредби
от глава VIII, раздел II от ЗПКОНПИ. Наред с изложеното оспорващият сочи, че
липсва облага по смисъла на закона, тъй като обявената цена, по която е
спечелен конкурсът, е формирана по законов ред, а критерият е «най-ниска цена»
по чл.15, ал.9, т.1 от Наредбата.
Съдът намира за неоснователни изложените аргументи. Както се посочи
по-горе, фактическият състав на конфликта на интереси предполага кумулативно
наличие на три предпоставки: 1) лице, което заема публична длъжност; 2) частен
интерес на това лице и 3) възможност този частен интерес да повлияе на
безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо
публичната длъжност. Този фактически състав е подробно анализиран в съдебната
практика, като в мотивите на решение №9604/29.08.2016г. по АД №13944/2015г., ВАС изтъква, че частният интерес и
признатата му способност за въздействие върху конкретно лице превръщат
нормативно установени правомощия, респективно права и задължения на това
заемащо публична длъжност лице, в недопустим от закона начин на упражняване на
тези правомощия, права и задължения, тъй като трансформират предоставената от
държавата власт от средство за постигане на публично признати цели и интереси в
инструмент за постигане на частен интерес.
По този начин законът предвижда способността на частния интерес да промени
действителната цел, с която се използва предоставената публична власт и по този
начин да наруши основни принципи на правовата държава.
Безспорно е, че издаването на заповед, с която се определя за класиран на
първо място и изпълнител на дейността дружеството, класирано на първо място от
конкурсната комисия, е законосъобразна дейност. В хипотезите на чл.58 от ЗПКОНПИ наличието на материалноправните предпоставки за законосъобразно
действие на лицето, заемащо публична длъжност, е ирелевантно. Законът не
изисква правомощията да са упражнени в нарушение на материално правните
предпоставки за тяхното прилагане, тъй като установява неправомерния характер
на упражняването на правомощията поради неправомерната цел, с която са
упражнени - придобиването на облага в частен интерес, а не поради нарушение на
материално правните предпоставки за тяхното упражняване. Върховният
административен съд (Решение №9604/29.08.2016г. по АД №13944/2015г.) изрично подчертава, че конфликт на интереси е
налице и тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност, е упражнило
правомощията си законосъобразно, в съответствие с материално правните
предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов частен интерес.
Съдът намира за необходимо отново да акцентира върху обстоятелството, че
законодателят е визирал като обществено опасна дори само възможността частният
интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на служебните
задължения на лицето, заемащо публична длъжност. В повечето случаи публичната
длъжност, предвид формата на изпълнението ѝ, води до възможност за
влияние в частен интерес с цел облага, поради което при осъществяването на
задълженията не следва да допуска дори съмнение във възможността част от тях да
бъдат изпълнявани в частен интерес. Целта на закона е не само да попречи на
възможността за незаконно обогатяване и/или за получаване на нематериални
облаги чрез използване на служебното положение на лице, заемащо публична
длъжност, но и да се изключи каквото и да е съмнение, че при извършването на
съответното действие това лице се ръководи от частен интерес, който може да
повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или
задълженията му по служба.
Изложените тук доводи са изцяло приложими и по отношение на останалите
деяния, квалифицирани като нарушения на императивните забрани, поставени от
законодателя към лицата, заемащи висша публична длъжност, поради което същите
не следва да бъдат приповтаряни.
Предвид изложеното съдът преценява решението в частта му по т.1 като правилно,
законосъобразно и обосновано.
В т.2 от решението КПКОНПИ установява конфликт на интереси по отношение на Х.А.А.
за това, че като Директор на ТП ДГС Върбица и лице, заемащо висша публична
длъжност, на 19.02.2018г. е сключил Договор № 11/19.02.2018г. с «Е...» ЕООД в
частен интерес на свързано с него лице по смисъла на §1, т.15, б.«а» от
ЗПКОНПИ, което е нарушение на чл.58, изр.2, предл.1 от ЗПКОНПИ. Законовата
норма по императивен начин въвежда забрана лице, заемащо висша публична
длъжност да сключва договори в частен интерес при изпълнение на правомощията
или задълженията си по служба. Изцяло се споделят аргументите на колективния
орган, въз основа на които е обоснован извод за установено нарушение на чл.58,
изр.2, предл.1 от ЗПКОНПИ. Със сключването на договор № 11/19.02.2018г. за
ползване на дървесина в горски насаждения, намиращи се в общински горски
територии - държавна и общинска собственост, Х.А. изпълнява възложените му от
закона властнически правомощия в сферата на обществените отношения, свързани с
опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република
България, съгласно чл.174, ал. 1, т.1, във вр. с чл.173, ал.2 от Закона за
горите и чл.2, т.2 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на
дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и
недървесни горски продукти, както и конкретно възложените му задължения по служба със
Заповед № 43/22.01.2018г. на директора на СИДП ДП - Шумен. Страна по договора е свързано с
директора на ТП ДГС Върбица лице. Съдът приема, че договорът е сключен в частен
интерес, предвид последиците от него, а именно – възможността дружеството,
чиито едноличен собственик на капитала е племенник на жалбоподателя, да
получава плащания от бюджета на ДГС Върбица, съответно собственикът да участва
в разпределението на печалбата. Облагата е материална и се изразява в доход в
пари. Възражението на оспорващия за липса на облага, аргументирано с факта, че
впоследствие договорът е прекратен, без да са извършени каквито и да е
действия, водещи до получаване на някакъв доход, се преценява като
неоснователно. Конфликтът на интереси е формално нарушение и за неговото
осъществяване не се изисква облагата да е реализирана.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице конфликт на интереси по
отношение на жалбоподателя, в качеството му на лице, заемащо висша публична
длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ, за това, че на 19.02.2018г.
е сключил Договор № 11/19.02.2018г. с «Е...» ЕООД в частен интерес на свързано
с него лице по смисъла на §1, т.15, б.«а» от ЗПКОНПИ, което е нарушение на
чл.58, изр.2, предл.1 от ЗПКОНПИ, с оглед на което правилно колективният орган
на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ му е наложил «глоба» в размер на 5000 лева
и е постановил отнемане в полза на държавата сума в размер на 115 лева,
представляваща нетното дневно възнаграждание за 19.02.2018г., получено от
деянието, породило конфликт на интереси на основание чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ, респективно
решението в частта му по т.2 е издадено при съблюдаване на материалния закон и
неговата цел.
По
т.3 от обжалвания акт КПКОНПИ установява конфликт на интереси по отношение на Х.А.А., за това, че
на 07.03.2018г. е предоставил с писмо рег.№ 167/07.03.2018г. съгласие за
прекратяване на договор №11/19.02.2018г. в частен интерес на свързано с него
лице по смисъла на §1, т.15, б. «а» от ЗПКОНПИ, с което е нарушил чл.58, изр.2,
предл.2 от ЗПКОНПИ; налага глоба в размер на 5000лв. на Х.А.А., на основание
чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ,
за нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.2, предл.2 от ЗПКОНПИ, извършено в
качеството му на директор на ТП ДГС Върбица и лице, заемащо висша публична
длъжност по чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ; отнема в полза на държавата от Х.А.А.
сума в размер на 2048,23лв., представляваща равностойността на материалната
облага за свързано с него лице по смисъла на §1, т.15, б. «а» от ДР на ЗПКОНПИ,
получена в резултат на нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.2, предл.2 от ЗПКОНПИ, на основание чл.81, ал.2 от ЗПКОНПИ; отнема в полза на
държавата от Х.А.А. сума в размер на 362,06лв., представляваща нетното дневно
възнаграждение за 07.03.2018г., получено от деянието, породило конфликт на
интереси, на основание чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ.
Конкретното
деяние, което е извършено при наличие на конфликт на интереси по смисъла на
чл.52 от ЗПКОНПИ, се изразява в това, че жалбоподателят с писмо рег. № 167/07.03.2018г. е
предоставил съгласие за прекратяване на договор №11/19.02.2018г. в частен
интерес на свързано с него лице. От материалите по делото се установява, че
след подписване на договора, със заявление, адресирано до директора на ТП ДГС
Върбица с вх.№321/06.03.2018г. (л.201 от делото), Д.Х.Х., управител на «Е...»
ЕООД изявил желание да бъде прекратен договор № 11/19.02.2018г. за обект 1809
по взаимно съгласие (т.5.5 от настоящия договор). В отговор на постъпилото
заявление, с писмо рег.№ 167/07.03.2018г. жалбоподателят е изразил съгласие за
прекратяване на договор. При тези факти съдът намира, за правилна преценката на
колективния орган, че давайки съгласие за прекратяване на договора, директорът
на ТП ДГС Върбица е действал в разрез с разпоредбата на чл.58, изр.2, предл.2
от ЗПКОНПИ. Това е така, тъй като в случая се касае за волеизявление на страна
по сключен договор и предвид обстоятелството, че инициативата за прекратяване
на договора изхожда от «Е...» ЕООД, при липса на данни за наличието на
непреодолима сила, изтичане на срока на договора или реституционни претенции,
очевидно е, че неизпълнението на договора е по волята и по причини, стоящи у
изпълнителя. В този случай
неизпълнението на договора е следвало да бъде компенсирано чрез задържане на
предоставената гаранция за изпълнение от възложителя. Като е изразил съгласие
договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие, Х.А. е довел до реализиране на
правните последици на т.6.4. от договора, а именно - прекратяване на същия и
възстановяване на представената по договора гаранция за изпълнението му на «Е...»
ЕООД. Съдът намира за безспорно установено наличие на частен интерес за
свързаното лице с Х.А. лице - неговия племенник Д. Х., изразяващ в получаване
на облагата - доход в пари от възстановяване на банковата гаранция за
изпълнение по договорите от «Е...» ЕООД и увеличаване на приходите му, в размер
на банковата гаранция за изпълнение на договора – 2048,23 лева, а Х. Х. като
собственик на капитала на дружеството да участва в разпределението на печалбата
на същото. Именно в това се изразява и облагата от извършените действия по
предоставяне на съгласие за прекратяване на цитирания договор на свързаното с
директора на ТП ДГС Върбица лице. При обосноваване на частния интерес и
свързаната с него облага в процесното деяние, правилно КПКОНПИ е посочила също
и, че с действията си, директорът е избегнал императивното правило, че
гаранцията за изпълнение на сключените договори се освобождава при изпълнение
на договорните задължения, съдържащо се в разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата за условията и реда
за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и
общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти.
Материално правните предпоставки
досежно наличието на конфликт на интереси се установяват и от констатацията за
наличие на разпореждане за предварително изпълнение на Заповед №16/09.02.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК разпореждане за предварително
изпълнение на административен акт се допуска с цел осигуряване живота или
здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда за ТП ДГС Върбица. Следователно
неизпълнението на договора е довело до непостигане и на някоя от изброените
законови цели, което предполага задържане на гаранцията за изпълнение на
договора, като неустойка за неговото неизпълнение. Подобни действия не са
предприети от Х.А.. Напротив, видно от платежно нареждане УРН 8055 на
26.03.2018г., Х.А. нарежда плащане по банков път на сума в размер на 2048,23
лв. по Договор №11/19.02.2018г., представляваща връщане на предоставената от «Е...»
ЕООД гаранция за изпълнение на този договор.
Въз основа на изложеното съдът приема, че решението в частта му по т.3 се
явява правилно и обосновано.
С
т.4 от Решение
№ РС-12953-18-025 от 24.04.2019г. КПКОНПИ установява конфликт на интереси по
отношение на Х.А.А. за това, че на 26.02.2018г. издава Позволително за сеч № 0421221 в частен интерес на свързано с него лице,
с което е нарушил чл.58, изр.1, предл.4 от ЗПКОНПИ; налага глоба в размер на
5000лв. на Х.А.А., на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ за нарушение на
разпоредбата на чл.58, изр.1, предл.4 от ЗПКОНПИ, извършено в качеството му на
директор на ТП ДГС Върбица и лице, заемащо висша публична длъжност по чл.6,
ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ; отнема в полза на държавата от Х.А.А. сума в размер на
115лв., представляваща нетното дневно възнаграждение за 26.02.2018г., получено
от деянието, породило конфликт на интереси, на основание чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ. Този извод на комисията се основава на констатацията за издадено на
26.02.2018г. Позволително за сеч № 0421221 във връзка с Договор №
11/19.02.2018г. Съгласно чл.108, ал.1, т.1 от Закона за горите, сечите се
провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от директора
на съответното държавно горско стопанство или оправомощени от него длъжностни
лица с висше лесовъдско образование - за горските територии - държавна
собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на
договор. Според чл.108, ал.3 от Закона за горите на лицето, на което е издадено
позволителното за сеч е предоставено правото да упражнява контрол и взема мерки
за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на
дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта до
освидетелстване на сечището. Цитираните разпоредби определят позволителното за
сеч като административен акт, който поражда определени права и задължения за
неговия адресат. С оглед на това правилно КПКОНПИ счела, че Х.А., издавайки
посочения документ на «Е...» ЕООД и лично на племенника си Д. Х., е нарушил
забраната на чл.58, изр.1, предл.4 от ЗПКОНПИ да издава актове в частен интерес
на свързано с него лице. Частният интерес от издаване на позволително за сеч №
0421221/26.02.2018г. се изразява във възможността да се придобие право на сеч и
да се извърши такава. Облагата от издаването на позволително за сеч № 0421221
се изразява във възможността да получи доход в пари от реализираната сеч въз
основа на същото от «Е...» ЕООД. С издаването на писменото позволително за сеч
№ 0421221/26.02.2018г. облагата е реализирана - правото за сеч е предоставено.
Въз основа на изложеното и при
споделяне мотивите на КПКОНПИ досежно наличието на конфликт на интереси по
отношение на Х.А.А., за това, че на 26.02.2018г. издава Позволително за сеч №
0421221 в частен интерес, в нарушение на чл.58, изр.1, предл.4 от ЗПКОНПИ,
съдът намира решението в тази му част за постановено в съответствие с
материалния закон и неговата цел.
В т.5 от решението КПКОНПИ
установява конфликт на интереси по отношение на Х.А.А. за това, че като директор
на ТП ДГС Върбица и лице, заемащо висша публична длъжност, на 08.03.2018г.
подписва Протокол за освидетелстване на сечище № 0404138/08.03.2018г. в частен
интерес на свързано с него лице по смисъла на §1, т.15, б.«а» от ЗПКОНПИ, което
е нарушение на чл.58, изр.1, предл.6 от ЗПКОНПИ. Описаното в обстоятелствената
част на решението деяние е свързано с нарушение на забраната за изпълняване на
контролни функции в частен интерес. Правилно комисията е отчела, че освидетелстването
на сечище е контролна дейност, позовавайки се на §1а, т.13 от ДР на ППЗГ.
Според цитираната норма освидетелстването на сечище е дейност, при която се
проверява изпълнението на задълженията по позволителното за сеч и констатациите
се отразяват в констативен протокол, който се подписва от представители на
собственика на гората и на ползвателя. Сечищата се освидетелстват от държавното
горско стопанство - за горите от държавния горски фонд, съгласно чл.97, ал.1,
т.2 от ППЗГ. За резултата от освидетелстването на сечището се съставя
констативен протокол от представител на държавното горско стопанство и от
лицето, извършило добива на дървесина, в който се отразяват всички данни за
изпълнението на задълженията по позволителното (чл.97, ал.3 и ал.4 от ППЗГ).
Законовата разпоредба допуска възможността констативният протокол да се подпише
от представител на ДГС. Не е задължително този представител да е директорът. В
случая Х.А. не се е самоотвел от осъществяне на контролна дейност, а е
предприел действия по проверка изпълнението на задълженията по позволителното
за сеч и подписване на Протокол за освидетелстване на сечище № 0404138 на
08.03.2018г. По този начин същият е нарушил забраната на чл.58, изр.1, предл.6
от ЗПКОНПИ. Частният интерес на свързаното с Х.А. лице Д. Х., като лице по
чл.108, ал.3 от Закона за горите и като управител и едноличен собственик на «Е...»
ЕООД може да доведе до облага с нематериален и материален характер. Частният
интерес, се изразява във възможността за избягване на отговорност от Д. Х. и от
«Е...» ЕООД на санкция или друго неблагоприятно събитие в резултат на
извършваната контролна дейност от Х.А. при освидетелстване на сечището, както и
оказване на помощ и подкрепа. По изложените мотиви съдът намира за безспорно
обстоятелството, че като е подписал протокол за освидетелстване на сечище
0404138 на 08.03.2018г., Х.А. е осъществил контролна дейност в частен интерес
на свързано с него лице, поради което правилно КПКОНПИ квалифицира деянието
като конфликт на интереси, извършен в нарушение на чл.58, изр.1, предл.6 от ЗПКОНПИ, за което налага глоба в размер на 5000 лева и отнема в полза на
държавата сума в размер на 362,06 лева, представляваща нетното дневно
възнаграждение за 08.03.2018г.
С обжалваното решение в частта му
по т.6, КПКОНПИ установява конфликт на интереси по отношение на Х.А.А.,*** и
лице, заемащо висша публична длъжност, по смисъла на чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ за това, че на 09.02.2018г. е издал Заповед №17/09.02.2018г. в частен
интерес на свързано с него лице по смисъла на §1, т.15, б. «а» от ЗПКОНПИ,
което е нарушение на чл.58, изр.1, предл.4 от ЗПКОНПИ и на основание чл.171,
ал.1 от ЗПКОНПИ налага на лицето «глоба» в размер на 5000лв. От фактическа
страна се установява, че със Заповед №17/09.02.2018г. (л.29 от делото) директорът
на ДГС Върбица е определил «Е...» ЕООД за изпълнител на дейността за ползване
на дървесина от «Обект 1810 с подотдели 77«а», 77«в», 77«д», 53«б», 53«в»,
53«к», 54«а». Констатациите не се
оспорват от жалбоподателя, а и фактите се установяват от събраните по
преписката доказателства. Спорът е относно това дали издаването на Заповед
№17/09.02.2018г. поражда конфликт на интереси и по-конкретно налице ли е частен
интерес, който води до облага. Съгласно разпоредбата на чл.58, изр.1, предл.4
от ЗПКОНПИ лице, заемащо висша публична длъжност, няма право да постановява акт
в частен интерес. Акт, с който се създават права за лицето, заемащо висша
публична длъжност или на свързано с него лице, съставлява акт в частен интерес.
Заповедта, с която директорът на ДГС Върбица определя конкретно дружество (в
случая «Е...» ЕООД) за изпълнител на дейността за ползване на дървесина от
обект 1810, се явява необходима предпоставка за сключване на договор за
изпълнение на дейностите. В този смисъл с въпросната заповед се предоставят
права за участника, определен за изпълнител да сключи договор. С оглед на това
съдът приема, че с издаване на Заповед №17 от 09.02.2018г., Х.А.А. е извършил
нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.1, предл.4 от ЗПКОНПИ, като частният
интерес се изразява именно във възможността «Е...» ЕООД да сключи договор с ДГС
Върбица, а свързаното лице Д. Х. като собственик да участва в разпределението
на печалбата на дружеството от сключения договор №12/19.02.2018г. между «Е...»
ЕООД и ТП ДГС Върбица. Облагата е нематериална и се изразява в подкрепа и
предоставяне на права да се престират услугите, съставляващи предмет на Договор
№12/19.02.2018г. срещу възнаграждение и е реализирана чрез сключването му.
Подробни аргументи по
възраженията на оспорващия съдът е изложил при обсъждане на констатациите по
т.1 от решението, касаещи идентичен казус - установен конфликт на интереси при
издаване на Заповед №16 от 09.02.2018г. (л.27), с която директорът на ДГС
Върбица е определил «Е...» ЕООД за изпълнител на дейността за ползване на
дървесина от «Обект 1809» Същите са изцяло приложими и по отношение установения
конфликт на интереси при издаване на Заповед №17 от 09.02.2018г. и не следва да
бъдат приповтаряни. Въз основа на изложеното съдът приема за правилно и
законосъобразно решението в частта му по т.6.
В т.7 от Решение №
РС-12953-18-025 от 24.04.2019г. КПКОНПИ установява конфликт на интереси по
отношение на Х.А.А. за това, че на 19.02.2018г. е сключил договор №
12/19.02.2018г. с «Е...» ЕООД в частен интерес на свързано с него лице по
смисъла на §1, т.15, б. «а» от ЗПКОНПИ, с което е нарушил чл.58, изр.2, предл.1
от ЗПКОНПИ и налага на жалбоподателя «глоба» в размер на 5000лв. на основание
чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ за нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.2, предл.1
от ЗПКОНПИ, извършено в качеството му на директор на ТП ДГС Върбица и лице,
заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ. Както се посочи
по-горе, качеството на директора на ДГС на лице, заемащо висша публична
длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ, е юридическият факт, който
влече за него забраните и ограниченията, предвидени в разпоредбите на чл.55
– чл.62 от ЗПКОНПИ. Съгласно чл.58, изр.2 от ЗПКОНПИ такова лице няма право да
сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение
на правомощията или задълженията си по служба. Според
чл.174, ал.1, т.1 от Закона за горите териториалните поделения на държавните
предприятия сключват от свое име, за своя сметка и на своя отговорност
търговски и други договори в рамките на предоставените им от закона и от
директора на държавното предприятие правомощия, а по силата на чл.173, ал.2 от
Закона за горите териториалните поделения на държавните предприятия се
ръководят и представляват от директора. Разпоредбата на чл.2, т.2 от Наредбата за условията и реда за възлагане
изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска
собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти в приложимата
редакция преди изм. с ДВ бр.26/2019г. определя като Възложители за горските
територии - държавна собственост териториалните поделения на държавните
предприятия – в случаите, когато директорът на ДП е оправомощил директорите на
ТП. Към делото е приобщена Заповед № 43/22.01.2018г. на директора на СИДП ДП –
Шумен (л.328-330), по силата на която директорът на ДГС Върбица е оправомощен
да открие процедура за провеждане на открит конкурс за всеки обособен обект, за
определяне на изпълнител и възлагане изпълнението на дейности по ползване на
дървесина от горски насаждения, разположени в горски територии. Съгласно т.8,
предл.последно от заповедта директорът на ТП ДГС Върбица сключва договор със
съответния участник, класиран на първо място и определен за изпълнител.
Цитираните по-горе нормативни разпоредби, както и предвид заповед №
43/22.01.2018г., налагат извод, че договор № 12/09.02.2018г. е сключен от Х.А.
при изпълнение на правомощията и задълженията по служба. Доколкото страна по
договора е «Е...» ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е
племенник на жалбоподателя, последният е нарушил императивната забрана,
въведена с чл.58, изр.2, предл.1 от ЗПКОНПИ.
Частният интерес се изразява във възможността «Е...» ЕООД, като изпълнител по договора, да получава плащания от
бюджета на ДГС Върбица, съответно собственикът на това дружество да участва в
разпределението на печалбата. Облагата е материална и се изразява в доход в
пари. Както правилно е отбелязал колективният орган, не се изисква облагата да
е реализирана, поради което ирелеванти се явяват фактите и възраженията на Х.А.
за нереализиране сечта по сключения договор.
С оглед изложеното съдът приема,
че Решение №
РС-12953-18-025 от 24.04.2019г. в частта му по т.7 е издадено в съответствие с
материалния закон.
С т.8 от обжалвания акт КПКОНПИ
установява конфликт на интереси по отношение на Х.А.А.,*** и лице, заемащо
висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ, за това, че
на 07.03.2018г. е предоставил с писмо рег.№ 168/07.03.2018г. съгласие за
прекратяване на договор №12/19.02.2018г. в частен интерес на свързано с него
лице по смисъла на §1, т.15, б. «а» от ЗПКОНПИ, с което е нарушил чл.58, изр.2,
предл.2 от ЗПКОНПИ; налага на жалбоподателя «глоба» в размер на 5000лв. на
основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на интереси по чл.52
от ЗПКОНПИ, за нарушение на разпоредбата на чл.58, изр.2, предл.2 от ЗПКОНПИ,
извършено в качеството му на директор на ТП ДГС Върбица и лице, заемащо висша
публична длъжност по чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ; отнема в полза на
държавата от Х.А.А. сума в размер на 1529,48лв., представляваща равностойността
на материалната облага за свързано с него лице по смисъла на §1, т.15, б. «а»
от ДР на ЗПКОНПИ, получена в резултат на нарушение на разпоредбата на чл.58,
изр.2, предл.2 от ЗПКОНПИ, на основание чл.81, ал.2 от ЗПКОНПИ. Аргументирайки
становището си за наличие на материално правните предпоставки, обуславящи извод
за наличие на конфликт на интереси, комисията е изложила подробни съображения,
които съдът изцяло споделя. В настоящото изложение съдът намира за необходимо
още веднъж да акцентира върху фактите, които установяват по безспорен начин
нарушението на чл.58, изр.2, предл.2 от ЗПКОНПИ, извършено от оспорващия чрез
изразяване на съгласие за прекратяване на договор № 12/09.02.2018г. на
основание чл.5.5 от същия, а именно по взаимно съгласие. Видно е, че с писмо
вх.№320/06.03.2018г. Д.Х.Х., в качеството си на управител на «Е...» ЕООД е
отправил искане до директора на ДГС Върбица сключеният между страните договор
№12/09.02.2018г. да бъде прекратен по взаимно съгласие – т.е. инициативата за
прекратяване на договора изхожда от «Е...» ЕООД. По делото не се съдържат
данни, а и не се твърди, че са налице основателни причини за неизпълнението на
договора. Този факт налага извода, че неизпълнението на договора е по волята и
по причини, стоящи у Изпълнителя – «Е...» ЕООД. В този случай неизпълнението на
договора е следвало да бъде компенсирано чрез задържане от възложителя на
предоставената гаранция. Като не е сторил това, а е изразил изявление договорът
да бъде прекратен по взаимно съгласие, Х.А. е довел до реализиране на правните
последици на т.6.4. от договора, а именно - прекратяване на същия и
възстановяване на представената по договора гаранция за изпълнението му на «Е...»
ЕООД. Съгласието за прекратяване на договора е дадено при наличие на конфликт
на интереси, който е довел до облага в частен интерес на свързано лице с Х.А..
Неговият племенник Д. Х. е получил материална облага - доход в пари от
възстановяване на банковата гаранция за изпълнение по договора в размер на
1529,48 лв. Въз основа на горното, както и по мотивите, изложени при обсъждане
на обжалваното решение в частта му по т.3, с която КПКОНПИ установява конфликт
на интереси по отношение на Х.А., за това, че на 07.03.2018г. с писмо рег.№
167/07.03.2018г. е изразил съгласие за прекратяване на договор № 11/09.02.2018г.,
съдът намира за правилно Решение № РС-12953-18-025 от 24.04.2019г. в частта му
по т.8.
С т.9 от процесното решение се
установява конфликт на интереси по отношение на Х.А.А.,*** и лице, заемащо
висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.47 от ЗПКОНПИ, за това, че
на 26.02.2018г. издава Позволителни за сеч с №№ 0421237, № 0421238 и № 0421240 в частен интерес на свързано с него лице
по смисъла на §1, т.15, б. «а» от ЗПКОНПИ, с което е нарушил чл.58, изр.1, предл.4
от ЗПКОНПИ. На лицето е наложена «глоба» в размер на 5000лв. на основание
чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ. Съгласно разпоредбата на чл.58, изр.1, предл.4 от ЗПКОНПИ лицата, заемащи висша публична длъжност нямат право да издават актове в
частен интерес. По делото няма спор, че жалбоподателят в качеството си на
директор на ДГС Върбица е издал Позволително за сеч № 0421237 на Д. Х., като
представител на «Е...» ЕООД за извършване на сечта в отдел №77, подотдел «а»,
площно сечище 1.100 хектара, с очакван добив 81 плътни кубически метра лежаща
маса по посочени категории в позволителното; Позволително за сеч № 0421238 на Д.
Х., като представител на «Е...» ЕООД за извършване на сечта в отдел №77,
подотдел «в», площно сечище 1.700 хектара, с очакван добив 154 плътни кубически
метра лежаща маса по посочени категории в позволителното и Позволително за сеч
№ 0421240 на Д. Х., като представител на «Е...» ЕООД за извършване на сечта в
отдел №77, подотдел «д», площно сечище 0.900 хектара, с очакван добив 83 плътни
кубически метра лежаща маса по посочени категории в позволителното. Досежно
характера на издадените актове, съдът съобрази разпоредбата на чл.108, ал.1,
т.1 от Закона за горите, според която сечите се провеждат въз основа на писмено
позволително по образец, издадено от директора на съответното държавно горско
стопанство или оправомощени от него длъжностни лица с висше лесовъдско
образование. Според чл.108, ал.3 от Закона за горите на лицето, на което е
издадено позволителното за сеч е предоставено правото да упражнява контрол и
взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването
на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта до
освидетелстване на сечището. Цитираните разпоредби определят позволителното за
сеч като административен акт, който поражда определени права и задължения за
неговия адресат. С оглед на това правилно КПКОНПИ счела, че Х.А., издавайки упоменатите
по-горе позволителни за сеч на «Е...» ЕООД и лично на племенника си Д. Х., е
нарушил забраната на чл.58, изр.1, предл.4 от ЗПКОНПИ да издава актове в частен
интерес на свързано с него лице. Частният интерес в случая се изразява във
възможността да се придобие право на сеч и да се извърши такава, а облагата се
състои във възможността да получи доход в пари от реализираната сеч въз основа
на същото от «Е...» ЕООД. Въз основа на изложеното съдът приема, че като е
установила конфликт на интереси и е приложила предвидената в чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ глоба, КПКОНПИ е постановила законосъобразно решение в частта по т.9.
С решението в частта му по т.10
комисията установява конфликт на интереси по отношение на Х.А.А., за това, че
на 08.03.2018г. подписва Протоколи за освидетелстване на сечище с № 0404131, №
0404132,№ 0404133, № 0404134, № 0404135, № 0404136 и № 0404137 в частен интерес на свързано с него лице
по смисъла на §1, т.15, б. «а» от ЗПКОНПИ, с което е нарушил чл.58, изр.1,
предл.6 от ЗПКОНПИ и му налага глоба в размер на 5000лв., на основание чл.171,
ал.1 от ЗПКОНПИ. Съдът намира за правилно становището на комисията, че
дейността по освидетелстването на сечище е контролна дейност, извършвана
от държавното горско стопанство - за
горите от държавния горски фонд, по аргумент от разпоредбата на чл.97, ал.1,
т.2 от ППЗГ. За резултата от освидетелстването на сечището се съставя
констативен протокол от представител на държавното горско стопанство, а не
задължително от директора му и от лицето, извършило добива на дървесина, в
който се отразяват всички данни за изпълнението на задълженията по
позволителното (чл.97, ал.3 и ал.4 от ППЗГ). С осъществяването на контролната
дейност, изразяваща се в проверка изпълнението на задълженията по
позволителните за сеч и подписване на цитираните протоколи за освидетелстване
на сечище, Х.А. е нарушил забраната на чл.58, изр.1, предл.6 от ЗПКОНПИ да
изпълнява контролни функции в частен интерес. Частният интерес на свързаното с Х.А.
лице Д. Х., като лице по чл.108, ал.3 от Закона за горите и като управител и
едноличен собственик на «Е...» ЕООД може да доведе до облага с нематериален и
материален характер. Частният интерес, който може да доведе до облага се
изразява във възможността за избягване на отговорност от Д. Х., като лице по
чл.108, ал.3 от Закона за горите и от «Е...» ЕООД на санкция или друго
неблагоприятно събитие в резултат на извършваната контролна дейност от Х.А. при
освидетелстване на сечищата.
Съдът констатира, че въз основа
на отразеното в Протокол за освидетелстване на сечище № 0404132 от 08.03.2018г.
и Протокол за освидетелстване на сечище № 0404133 на 08.03.2018г., подписани от
Х.А. и Д. Х., за отдел 77, подотдел «в», че сечта е проведена на площ 0.000 ха,
както и че не са налични неотсечени маркирани стъбла, КПКОНПИ прави извод, че сеч
е проведена, съответно частният интерес, който може да доведе до облага с
материален характер за свързаното лице Х.А., като едноличен собственик и
управител на «Е...» ЕООД при подписване на цитираните два протокола за
освидетелстване на сечище, се изразява във възможността за получаване на стоки
безплатно, а именно отсичане и придобиване на маркирана дървесина без
заплащане. Съдът намира, че направеният извод за наличие на проведена сеч е
необоснован. По делото липсват каквито и да е доказателства в тази насока. Това
обстоятелство обаче не разколебава крайният извод за наличие на конфликт на
интереси при издаване на протоколите за освидетелстване на сечища, подписани от
Х.А. и Д. Х., тъй като частният интерес е налице, а облагата не е задължително
да бъде реализирана. Въз основа на изложеното съдът приема, че решението е
постановено при безспорно установен конфликт на интереси.
В условията на евентуалност
жалбоподателят твърди, че в случая се касае за едно продължавано нарушение и
само един случай на конфликт на интереси с едно свързано лице, като в тази
насока сочи, че действията са извършени в рамките на една процедура и не са
поредица от отделни нарушения, с оглед на което моли наложените глоби да се
редуцират. Съдът намира за неоснователна така лансираната теза. В тази връзка
следва да се подчертае, че институтът на «продължавано» нарушение не е присъщ
за административно наказателното право. Наред с това, в обстоятелствената част
на обжалваното решение са посочени различни деяния на лицето, всяко от които е
съставомерно по приложения административно наказателен състав. С оглед
наведените от жалбоподателя доводи за необоснованост на атакуваното решение,
следва да се отбележи, че за съставомерността на всяко едно от деянията е
достатъчно да е налице формално нарушение на чл.52 от ЗПКОНПИ, водещо до
съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности.
Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности,
осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на
база законоустановените критерии. Конфликт на интереси е налице винаги, ако
съответният частен интерес на лицето заемащо висша публична длъжност или на
свързаното с него лице, е във връзка с упражняването на неговите властнически
правомощия. Във всеки един от обсъдените по-горе случаи Х.А. е действал в
рамките на компетентността, произтичаща от заеманата от него длъжност.
Законодателят не изисква доказване на факта дали в действителност и как
упражнените властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес.
Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата заемащи публични длъжности
осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база
законоустановените критерии. В конкретния случай законовите предпоставки по
ЗПКОНПИ са безспорно установени. Ирелевантно е и обстоятелството дали
съществуващият частен интерес реално е повлиял при упражняването на
правомощията на съответното лице. Законодателят е преценил, че дори само
възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и
обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено
укоримо и като такова не следва да бъде допускано. Наред с това в ЗПКОНПИ не се
поставя изискване облагата да реализирана, да е незаконна или да е в резултат
на неправомерно упражняване на правомощия или задължения от страна на лицето
заемащо публична длъжност. В този смисъл възраженията на оспорващия за липса на
настъпили вредни последици за ДГС Върбица се явяват неоснователни.
Установените от комисията нарушения налагат
реализиране на предвидените санкционни последици, наложени при преценка
характера и тежестта на нарушението, както и постановеното отнемане по чл.81 от ЗПКОНПИ. Деянието, породило конфликт на интереси следва да се разглежда
съвместно със заеманата от лицето висша публична длъжност, тъй като без да
заема такава длъжност лицето не би могло да попадне в ситуация, водеща до
конфликт на интереси. Заемането на висша публична длъжност е предпоставка за
възникване на конфликт на интереси при упражняване на правомощия или изпълнение
на задължения в частен интерес. Поради това възнаграждението, получено от
правоотношение или деяние, породило конфликт на интереси, е именно
възнаграждението, което се получава за заеманата длъжност, с оглед на което
съдът приема, че правилно комисията е отнела нетното дневно възнаграждение,
получено от деянието, породило конфликт на интереси, на основание чл.81, ал.1
от ЗПКОНПИ.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че санкцията по чл.81, ал.2 от ЗПКОНПИ е незаконосъобразно
наложена. Материалната облага е последица от установения конфликт на интереси.
Комисията е изложила подробни мотиви за установения конфликт на интереси и реализираната облага. Материалната облага
следва да се отнеме от лицето, заемащо висша публична длъжност, независимо за
кого е получена.
В обобщение на изложеното и
съобразно разпоредбата на чл.168 и чл.146 от АПК съдът приема, че Решение № РС-12953-18-025
от 24.04.2019г. на КПКОНПИ е постановено от
компетентен орган, при спазване на изискванията за форма. Същото съдържа
фактически и правни основания, както и мотиви за неоснователност на
възраженията на оспорващия. Не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, обуславящи извод за
незаконосъобразност на акта. Оспореният акт е и материално законосъбразен, тъй
като безспорно са налице констатираните нарушения на чл.52 от ЗПКОНПИ, правилно
са посочени разпоредбите на основание на които административният орган е
квалифицирал установените деяния като конфликт на интереси; определените
санкции по вид и размер съответстват на предвидените в чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ;
постановеното отнемане в полза на държавата е в съответствие с разпоредбите на
чл.81, ал.1 и ал.2 от ЗПКОНПИ. Решението е съобразено и с целта на закона, очертана с
разпоредбата на чл.2 от същия.
Предвид
изложеното съдът приема, че жалбата на Х.А.А. против Решение № РС-12953-18-025 от
24.04.2019г. на КПКОНПИ е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски,
направено в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, на
основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по
делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, намира че в полза на КПКОНПИ следва да се
присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Водим от
горното Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на Х.А.А. с ЕГН ********** ***.С.№ 28Б против Решение №
РС-12953-18-025 от 24.04.2019г. на Комисията за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобито имущество.
ОСЪЖДА Х.А.А. с ЕГН ********** ***.С.№
28Б, да заплати на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, сума в размер на 100 (сто) лева
разноски по делото.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: