№ 6509
гр. С., 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110100482 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. О. П., чрез адв. П., срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено, че ищецът К. О. П. не дължи на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД чрез принудително изпълнение сума в размер на 5037 лв., представляваща
вземане по договор за кредит от 19.08.2008 г., цедирано от „Гумиз“ АД на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД с договор за цесия от 24.06.2011 г., поради изтекла погасителна давност.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че след
извършена справка за кредитна задлъжнялост в Централния кредитен регистър към БНБ
установил, че ответникът подавал информация за задължение на К. О. П., а именно главница
в размер на 5037 лв. Поддържа, че това задължение било възникнало на основание договор
за кредит от 19.08.2008 г. с „Гумиз“ АД, вземанията по който впоследствие били
прехвърлени на ответника с договор за цесия от 24.06.2011 г. Твърди, че няма данни срещу
него да се е водило изпълнително дело или да е имало образувано гражданско дело в съда за
установяване дължимостта на задължението. Навежда доводи, че изискуемостта на
задължението била настъпила 12 месеца след подписването на договора за кредит, т.е. към
19.08.2009 г. и считано от този момент бил налице период от повече от 5 години, в който не
били предприемани принудителни действия за събиране на задължението, поради което била
изтекла погасителната давност. В духа на съдебната практика изпратил до ответника на
30.12.2024 г. изрично възражение, в което посочил, че счита задължението за погасено по
давност, но в своя отговор от 02.01.2025 г. ответникът не признал, че задължението е било
погасено по давност, а заявил, че компетентен да реши това е съдът. Ето защо моли съда да
уважи предявения иск, като признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в
размер на 5037 лв., представляваща вземане по договор за кредит от 19.08.2008 г., цедирано
от „Гумиз“ АД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 24.06.2011 г., поради
изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. М., е подал отговор на исковата молба, в
който изразява доводи за недопустимост, евентуално неоснователност на предявения иск.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е
да докаже правен интерес от предявяване на иска (като условие за допустимост), а в тежест
на ответника - да докаже пълно и главно, че разполага с изискуеми от ищеца вземания по
сключен договор за кредит от 19.08.2008 г., респ., че са налице факти, които имат за
последица спирането и/или прекъсване на погасителната давност.
Правният интерес от воденето на отрицателен установителен иск в случая е обоснован
от ищеца, отричащ спорното право в отношенията между субектите на правоотношението, с
твърдения, позволяващи да се приеме, че евентуално положително за него решение би
постигнало целения от него правен резултат, защитавайки непосредствено правната му
сфера.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 19.08.2008 г. между „Гумиз“ АД, в качеството на заемодател, и К. О. П.,
качеството на заемател, бил сключен договор за заем на физическо лице за сумата в размер
на 1533,88 евро, която следвало да бъде върната в срок до 19.08.2012 г. с 48 месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 74,40 евро, при ГПР от 50%.
На следващо място, от представените по делото доказателства се установява, че между
„Гумиз“ АД и ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД е бил сключен на 24.06.2011 г. договор за
прехвърляне на вземания (цесия). Видно е от клаузите на договора, че по отношение на
индивидуализацията на прехвърлените вземания договорът съдържа изрично препращане
към Приложение № 1, съставляващо негова неразделна част (подписано от страните),
извадка от което е представено по делото, като в същото фигурират вземанията по
процесния договор, сключен с ищеца, а именно: 1534 евро – главница, а общият размер на
вземането – 5037 лв. Следователно доказано е, че по силата на твърдения договор за цесия
на ответника са били прехвърлени вземанията по договора за заем от 19.08.2008 г.
Предвид изложеното съдът следва да се произнесе по твърденията на ищеца за изтекла
погасителна давност. Ответникът не е доказал, че от настъпване на изискуемостта на
процесните вземания в продължение на пет години са се осъществявали факти, които имат
за последица спиране или прекъсване на давността. Ето защо, при приложение на
неблагоприятните последици от разпределението на доказателствената тежест, следва да се
приеме, че вземането в размер на 5037 лв. е погасено по давност към момента на подаването
на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за
тях да не е изтекла.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Относно разноските в производството:
При този изход от спора и съгласно практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Определение № 60360 от 8.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4112/2021 г., IV г.
о., ГК, следва да се приеме, че ответникът отговаря за направените от ищеца разноски. В
този смисъл е и Определение № 1220 от 5.12.2023 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1809/2023 г., в
което е прието, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права
на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато
титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради
2
което не може да се направи извън исковия процес.
Ето защо следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото,
поради което и следва да отговаря за направените от ищеца разноски. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 171,26 лв., които следва да му бъдат присъдени.
По отношение на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение настоящият съдебен състав приема следното:
В разглеждания случай по делото е представен договор за правна защита и съдействие,
в който страните по упълномощителната сделка - ищецът, от една страна и адвоката, от
друга страна, са направили съвпадащи изявления, че правната помощ се предоставя като
безплатна поради това, че ищецът е материално затруднено лице - чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да бъде компенсирана за
реално извършените разноски по спора за един адвокат, каквито при безплатната правна
помощ безспорно няма - поради което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждението се
присъжда на процесуалния представител, а не на страната, в чиято полза е разрешен спора.
Съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение №
343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила
за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност
на делото, като определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд
размер на възнаграждението. В този смисъл, като взе предвид вида и обема на
осъществената правна защита в настоящото производство, липсата на фактическа и правна
сложност на спора, както и обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно
заседание, настоящият съдебен състав приема, че на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. О. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к. „Г.“, бл. 19, вх. „А“, ет. 2, ап. 3, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. - 4“, ул. „Бизнес Парк С.“ № 1, сграда 15,
вх. „А“, ет. 4, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че К. О.
П. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез принудително изпълнение сума в размер на
5037 лв., представляваща вземане по договор за кредит от 19.08.2008 г., цедирано от
„Гумиз“ АД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 24.06.2011 г., поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. „М. - 4“, ул. „Бизнес Парк С.“ № 1, сграда 15, вх. „А“, ет. 4, да заплати на К. О.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Г.“, бл. 19, вх. „А“, ет. 2, ап. 3, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 171,26 лв. – разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. „М. - 4“, ул. „Бизнес Парк С.“ № 1, сграда 15, вх. „А“, ет. 4, да заплати на мл. адв.
М. И. П., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., ул. „П.“ № 5, ет. 3,
офис 1, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4