М О Т И В И
към присъдата по
НДОХ № 552/08 г. по описа на Районен съд
– Провадия – V състав
Районна прокуратура – *** е внесла във Районен съд – ***
обвинителен акт срещу :
Р.З.Р. ЕГН ********** – за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.2 и т.5, вр.
чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК.
Ю.М.И. ЕГН ********** - за престъпление
по чл. чл.195 ал.1 т.2, т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на ПРП поддържа изцяло предявените обвинения и с оглед на реда по който се провежда
съдебното следствие предлага наказанието на подсъдимите бъде определено в
размер малко под минималния предвиден в закона, като се вземе предвид
Защитата
на подсъдимите в лицето на
адвокатите В. В. и Г. Г. от АК - *** заявява признаване на фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подзащитните
им, не желаят събирането на нови доказателства
и молят разглеждането на делото да се проведе по реда на глава ХХVІІ от
НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” при
условията на чл.371 т.2 от НПК, като размера на наказанието бъде определен при
условията на чл.55 от НК. Пледират за налагане на наказания значително под
минималния размер по чл.196 ал.1 т.2, респективно чл.195 ал.1 от НК. Защитника
на подс.И. счита, че деянието е съставомерно
по чл.194 ал.3 от НК и същият следва да бъде наказан по чл.197 ал.1 т.2 вр. чл.194 ал.3 от НК.
Подсъдимите
Р.Р. и Ю.И. след запознаване с правата
им по чл. 371 от НПК в съдебно заседание заявяват, че се признават за виновни,
признават изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, не
желаят събирането на нови доказателства. Двамата твърдят, че са взели
изхвърлена вещ. В последната си дума молят за условни наказания.
Съдът като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК
намери за установено от фактическа
страна следното :
Подсъдимите Р.Р. и Ю.И. *** и са братовчеди. Осъждани са за извършени кражби. Работят
към фирма в с.*** обл.Варненска като общи работници.
С лоши характеристични данни по местоживеене.
Свидетелят Й.Н.С. ***. В къщата си имал питейно
заведение. Същият притежавал метално коляно и две метални тръби, които били
неизползваеми, тъй като били силно корозирали. Понеже нямал подходящо место в
двора си в който да ги прибере той ги държал в общински парцел намиращ с между
къщата му и магазина на РПК, заедно със собствени дърва които бил складирал
там. На 26.04.2007г. сутринта свидетеля минал покрай местото и видял, че вещите
му са там. Същата вечер подсъдимите с каруцата на Р.Р. *** и спрели в
заведението на св.С. като пили бира. Като решили да си тръгват вече се било
стъмнило и двамата забелязали в съседно на тъжителя место металното коляно и
тръбите. Решили да вземат коляното да го продадат за метални отпадъци и да си
разделят парите. За целта спрели каруцата и заедно натоварили металното коляно
в нея. Потеглили към с.***. По това
време св.С. чул шум от каруца идващ от общинския парцел в който държал
металните вещи и дървата си и понеже се опасявал някой да не открадне вещите му
излязъл навън. Видял двама мъже с каруца да се отдалечават. Отишъл до местото и
видял, че тръбите и дървата му са там, а металното коляно липсва. Разбрал, че
вещта му е открадната и влязъл в заведението си като запитал клиентите дали
някой е видял кои са хората с тази каруца. Като разбрал, че крадците са цигани
от с.*** се качил на автомобила си и решил да ги настигне. Потеглил към с.Величково и на моста преди селото настигнал подсъдимите.
Минал с автомобила бавно покрай каруцата, видял в нея откраднатото коляно и
извикал на двамата да спрат. Вместо това подсъдимите свили с каруцата по черен
път. Свидетелят се отказал да ги последва, тъй като с автомобила си не можел да
премине по черния път, а и не искал да се разправя с извършителите. Отишъл в
дома на кметицата на селото и оттам подал сигнал в РУ на МВР – ***. Автопатрул в състав свидетелите Х.Х. и Т.С. реагирали на случая и след разговор със св.Й.С.,
който ги насочил към подс.Р.Р. ***. Чули шум от
каруца идващ от към жилищния блок в
който живеел подс.Р. и са насочили на там. Видели от
каруца да слизат двамата подсъдими. Погледнали в нея, но не видели откраднатата
вещ. Попитали подсъдимите къде се намира железния кран. Подсъдимите отначало
отказвали да отговорят къде е крана, но в последствие признали за извършената
кражба. Св. Х. заедно с подсъдимия Ю.И. отишли и на края на селото в северната
му част и подсъдимия посочил къде са скрили вещта. Свидетелите
отвели подсъдимите в полицейския участък в гр.***, където подс.Р.
с протокол за доброволно предаване предал откраднатата вещ.
Съгласно заключението на съдебнооценителната експертиза назначена на фаза досъдебно
производство, прочетена и приобщена към доказателствата по делото, което съдът
приема за обективно и компетентно дадено, стойността на инкриминираната вещ,
като отпадно желязо е 49 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни доказателствени средства –
самопризнанията на подсъдимите на досъдебното
производство и в съдебно заседание дадени при условията на чл. 371, т.2 от НПК,
които напълно се подкрепят от
показанията на свидетелите Й.Н.С., Х.С.Х. и Т.Г.С. както и от писмените
доказателствени средства – СОЕ, протокол
за доброволно предаване, справки за
съдимост и с характеристични данни, прочетени
и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283
от НПК.
Съдът не приема за достоверни
твърденията на подсъдимите, че не са знаели, че вещите са имали собственик.
Поведението им сочи точно обратното.
След като са били настигнати от св.Й.С. същите са избягали и са укрили вещта в
края на селото. В случай, че са действали с идеята, че са взели изхвърлена на
боклука вещ противоречи на здравата логика за бягат и да крият “намереното” от
тях метално коляно.
Съдът изцяло приема
горепосочените доказателства, от които безспорно се установява авторството,
времето и механизма на извършване на престъплението, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и създават у съда
убеждение за достоверност.
Гореизложените установени
обстоятелства водят до следните правни
изводи:
След
преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият Р.З.Р.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
наказуемо по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.2, вр.чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1
б.”А” и б.”Б” от НК - на 26.04.2007 г. в с. ***, обл. Варненска, при условията на опасен рецидив, в
съучастие, като съизвършител с Ю.М.И. отнел чужда
движима вещ – метално коляно Ф-400 с тегло 140 кг. на обща стойност 49.00
/четиридесет и девет/ лева, оставена без постоянен надзор от владението на Й.Н.С.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои,
Квалификацията на деянието по чл.196
ал.1 т.2 от НК се обуславя обстоятелството, че към датата на инкриминираното
деяние подсъдимият Р.Р. е осъждан общо три пъти с наложени наказания “Лишаване от свобода” като по две
от присъдите – по НОХД № 426/01г. на РС – *** и НОХД № 494/02г. на РС - *** наказанията
са ефективно изтърпени в местата за лишаване от свобода. Настоящето деяние се
явява извършено при условията на опасен рецидив съобразно разпоредбата на чл.29
ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК.
Квалификацията на извършеното
деяние по чл.195 ал.1 т.2 от НК се определя от факта, че отнетите от владението
на св.Й.С. вещи са се намирали в празен парцел в близост до дама му дома му,
достъпа до тях е бил свободен и на практика са били оставени на обществено
доверие.
Доколкото не се събраха
доказателства за наличие на предварителен сговор към извършване на деянието –
двамата подсъдими предварително и в спокойна обстановка да са взели решение да
извършат конкретното престъпление съдът на осн.
чл.304 от НПК ги оправда в частта на обвинението по чл.195 ал.1 т.5 от НК.
Доколкото и двамата подсъдими
са взели активно участие в изпълнителното деяние на престъплението кражба –
отнемане на чужди движими вещи, налице е задружна престъпна дейност под формата
на съизвършителство по смисъла на чл.20 ал.2 от НК.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.
Изпълнителното
деяние е изпълнено чрез действие и се изразява в отнемане на инкриминираните
вещи, подсъдимите са прекъснали
фактическата власт на свидетелят Й.С.
върху инкриминираната вещ и са установили своя такава.
Накърнени
са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално упражняване на правото на
собственост и на имуществените права, свързани с неговото придобиване,
упражняване и запазване.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е
целял тяхното настъпване.
Причина за
извършване на деянието е ниската правна култура на подсъдимия Р.Р., незачитане
на правото на собственост, стремеж за обогатяване по неправомерен начин и
трайно установения му начин на престъпен живот.
За да
наложи наказание на подсъдимия удовлетворяващо целите на чл.36 от НК съдът съобрази
конкретните особености на престъпното посегателство и неговия извършител, както
и мотивиралите осъществяването му подбуди.
Степента на
обществена опасност на деянието е висока – законодателят е предвидил налагане
на наказание “Лишаване от свобода” за срок от три до петнадесет години.
Степента на
обществена опасност на дееца е също висока –
въпреки младата си възраст – само на 25 години към извършване на
деянието е осъждан три пъти за сравнително кратък период от
време и е налице е една трайна рецидивна престъпност
от негова страна. Извършването на престъпления срещу собствеността на
гражданите се е превърнало в начин на живот на подсъдимия. Той очевидно е
останал неповлиян от оказаната му наказателна
репресия – конкретно в решението си да се препитава от престъпления въпреки, че
е млад, в трудоспособна възраст и добро здравословно състояние. Следва да се
отбележи, че двамата подсъдими са били осъждани по друго дело за деяние
извършено в съучастие помежду им – по НОХД № 426/01г. на РС – ***. Очевидно
трябва да бъде отчетено, че е налице един добре сработен престъпен тандем между
подсъдимите.
Съдът
определяйки вида и размера на
наказанието при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК – съобразно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК – без да
са налице многобройни, или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства
като смекчаващи такива отчете :
-
младостта на подсъдимия
- ниската стойност на отнетата вещ
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете :
-
лоши характеристични данни по местоживеене
-
положените усилия да се избяга от местопроизшествието и
укрият вещите предмет на престъпление
-
водеща роля в задружната престъпна дейност
С оглед на гореизложеното
настоящият състав счита, че размера на наложеното наказание следва да бъде
около средния след приложението на чл.55
ал.1 т.1 от НК като подсъдимия трябва да бъде изолиран от обществото за немалък
срок. Като подходящ такъв размер съдът намери лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца.
Като съобрази, че подсъдимият Р.Р.
е рецидивист по смисъла на чл.158 ал.1 б.”А” и б.”Б” от ЗИН съдът постанови
изпълнението на наказанието на осн. чл.47 ал.1 б.”Б”
от ЗИН за започне при първоначален строг режим.
Съдът намира, че така
определения размер на наказанието ще спомогне подсъдимият да се поправи и
превъзпита към спазване на законите, ще се въздейства предупредително върху
него и ще въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове
на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието
визирани в чл.36 ал.1 от НК.
След преценка на всички
доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в
тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият Ю.М.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление наказуемо по чл.195 ал.1 т.2 и т.7, вр.
чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.
чл.28 ал.1 от -
на 26.04.2007 г. в с. ***, обл. Варненска, при условията на повторност,
в съучастие като съизвършител с Р.З.Р. отнел чужда
движима вещ – метално коляно Ф-400 с тегло 140 кг. на обща стойност 49.00
/четиридесет и девет/ лева, оставена без постоянен надзор, от владението на Й.Н.С.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието не
представлява маловажен случай.
Квалификацията на деянието по
т.7 на чл.195 ал.1 от НК се определя от обстоятелството, че подсъдимия е
осъждан общо 3 пъти, като последно с присъда по НОХД № 20/2005г. на РС – ***
влязла в законна сила на 02.07.2005г. за деяние наказуемо по чл.195 ал.1 т.7 от НК с наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 година, изпълнението
на което е отложено с изпитателен срок от 3 години. Доколкото са налице
основанията на чл.28 ал.1 от НК настоящото деяние следва да се квалифицира като
извършено при условията на повторност. Настоящият
състав намира с оглед степента на обществена опасност на дееца – висока и
обществената опасност на конкретното деяние с оглед на проявената упоритост при
отнемане и запазване на владението върху отнетата вещ също за висока,
настоящото деяние и като немаловажно. Налице са кумулативно и двата елемента на
квалификацията по чл.195 ал.1 т.7 от НК – немаловажно деяние извършено при
условията на повторност.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е
целял тяхното настъпване.
Причина за
извършване на деянието е ниската правна култура на подсъдимия Ю.И., незачитане
на правото на собственост, стремеж за обогатяване по неправомерен начин и
трайно установения му начин на престъпен живот.
За да
наложи наказание на подсъдимия удовлетворяващо целите на чл.36 от НК съдът
съобрази конкретните особености на престъпното посегателство и неговия
извършител, както и мотивиралите осъществяването му подбуди.
Степента на
обществена опасност на деянието е висока – законодателят е предвидил налагане
на наказание “Лишаване от свобода” за срок от три до петнадесет години.
Степента на
обществена опасност на дееца е също висока – въпреки, че е много млад – само на
22 години към датата на инкриминираното деяние е осъждан три пъти за
сравнително кратък период от време и е налице е една трайна рецидивна
престъпност от негова страна. Извършването на престъпления срещу собствеността
на гражданите се е превърнало в начин на живот на подсъдимия. Той очевидно е
останал неповлиян от оказаната му наказателна репресия
– конкретно в решението си да се препитава от престъпления въпреки, че е в
трудоспособна възраст и добро здравословно състояние. Отлагането на
изпълнението на предходните наказания не е изпълнило целите на чл.36 от НК.
Съдът
определяйки вида и размера на
наказанието при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК – съобразно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК – без да
са налице многобройни, или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства
като смекчаващи такива отчете :
-
младостта на подсъдимия.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете :
-
лоши характеристични данни по местоживеене
- предходно осъждане по НОХД №
426/2001г. на РС – ***невлияещо на правната
квалификация на деянието.
С оглед на гореизложеното настоящият
състав счита, че при подсъдимия Ю.И. размера на наложеното наказание следва да
бъде към средния възможен след
приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК като той следва да бъде изолиран от
обществото. Като подходящ такъв размер съдът намери лишаване от свобода за срок
от седем месеца, изпълнението на което на осн. чл.46
б.”Б” от ЗИН да започне при първоначален общ режим.
Като взе предвид, че настоящето престъпление е извършено в
изпитателния срок на наказанието по НОХД № 20/2005г. на РС – *** съдът на осн. чл.68 ал.1 от НК го приведе в изпълнение, като
определи то на осн. чл.46 б.”Б” от ЗИН да започне при
първоначален общ режим.
Съдът намира, че така
определения размер на наказанието ще спомогне подсъдимият да се поправи и
превъзпита към спазване на законите, ще се въздейства предупредително върху
него и ще въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове
на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието
визирани в чл.36 ал.1 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на подсъдимите.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :