Р
Е Ш Е
Н И Е
София 12.11.
Софийският Окръжен съд, наказателно
отд., смесен въззивен състав, в публичното заседание на пети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН П.В
ЧЛЕНОВЕ : 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
При
секретар В.Димитрова, с участието на прокурор от СОП- В. М., като изслуша
докладваното от съдия Бозаджиева ВНОХД № 418 по описа за 2018 година и за да се произнесе , взе
предвид следното :
Софийски ОС е инстанция по въззивен
контрол, сезиран с жалба против присъда на РС- гр. Б..
По силата на
присъда № 26 от 01.11.2017г., постановена по НОХД № 615/2016г. на РС Б. съдът е
признал подсъдимия П.М.Ц., роден на ***г***,
с постоянен и настоящ адрес:***, махала „Г." №, българин, български
гражданин, женен, с основно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че за времето от около 16.46 часа до около 17.00 часа на
18.03.2016 г. в с.Д., обл.С., ул."Д. с." пред № при условията на продължавано престъпление, се
е заканил с убийство на Н.Д. *** както следва :
l.Ha 18.03.2016 г. около 16.46 часа се е заканил с
убийство на Н.Д. *** - извадил нож и подгонил с него Н.Д. като му казал, че
сега ще го заколи, а когато се приближил към Д. размахвал ножа в посока тялото
на Д..
2.На 18.03.2016 г. около 17.00 часа се е заканил с
убийство на Н.Д. *** - извадил нож и размахвайки го казал на Н.Д. : „Ще ви изколя"и
това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му у Д., поради
което и на основание чл.144, ал.З, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода", като е отложил на
основание чл. 66, ал.1 от НК
изпълнението на наложеното по отношение на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода", за изпитателен срок от З/три/ години, считано от
влизане на присъдата в законна сила.
Със
същата присъда е осъдил подсъдимия П.М.Ц., с ЕГН********** ***, махала „Г."
№ да заплати на Н.Д.Д., с ЕГН. ********** ***, сумата в размер на 1000.00
/хиляда/ лева, представляваща обезщетение, за причинените му неимуществени
вреди от престъплението, изразяващи се в психологически стрес и обременяване на
съзнанието му, довело до възникване на основателен страх за живота му, което е
получено в резултат на отправените от подсъдимия П.Ц. закани за убийство спрямо
него, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на вредата -
18.03.2016г., до окончателно изплащане на сумата, както и сумата в размер на
1000,00 /хиляда/ лева, за направени съдебни разноски -за адвокатски хонорар,
като отхвърля гражданския иск в останалата част за разликата от уважения до
пълния предявен размер от 3000.00 лева, като неоснователен и недоказан.
В тежест на подсъдимия П.М.Ц., с ЕГН ********** ***,
махала „Г." №, са възложени сторените разноски, а именно:
-в размер на 50,00 /петдесет/ лева, за държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, в полза на държавата, платими по
сметка на РС-гр.Б..
- в размер на 303,21 /триста и три лева и двадесет и
една стотинки/ лева, за направени на досъдебното производство разноски, в полза
на Републиканския бюджет.
- в размер на 304,00 /триста и четири/ лева, за
направени в съдебното производство разноски, платими по сметка на PC- Б..
Против
присъдата, подробно упомената по-горе липсва подаден протест.
Присъдата е обжалвана като незаконосъобразна-
постановена в нарушение на материалния закон, в разрез с процесуалните правила,
необоснована и явно несправедлива с лишена от конкретика жалба от защитника на подсъдимия -адв. Д..
В по- късен етап на производството адв.
Д. е депозирал допълнителни писмени съображения, в които обстойно развива
доводите си, прави позоваване на съдебна практика, касателно оплакването за
неправилно приложение на материалния закон.
В жалбата се съдържа искане за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова такава от въззивната
инстанция – в обратен смисъл, по силата на която подсъдимият Ц. да бъде
оневинен изцяло за престъплението за което е привлечен към отговорност.
В съдебно заседание от името на жалбоподателя
процесуалният му представител- адв. Д. застъпва становище, че постановяването
на присъдата не е предшествана от всестранен и обективен анализ на
доказателствата- свидетелските показания за случилото се. В случай, че такъв
беше осъществен и бяха анализирани противоречията в гласните доказателства,
съдът щеше да констатира, че показанията на пострадалия Н.Д. не се подкрепят, а
дори се опровергават от показанията на останалите свидетели- очевидци, в.т. ч.
и на полицейските служители, в присъствието на които с обвинителния акт се
твърди, че е отправена втората по ред закана. Особената позиция на пострадалия,
предполага заинтересованост от изхода на делото и създава предпоставки за
проява на тенденциозност, недобросъвестност и липса на обективност.Изследването
на обективната страна на отправените закани, по начина и със средствата, с
които си е послужил подсъдимият лишава същите от възможност да предизвикат
основателен страх у жертвата и респ.- от - противозаконност и обществена
опасност на едно инкриминирано деяние по силата на НК и ги свежда до обикновено
битово скарване, каквито случаи е имало между страните неколкократно в
миналото. Наред с това, като се вземе под внимание близката родствена връзка
между страните – подсъдимият е фактически съпруг на сестрата на пострадалия,
липсва изцяло противоправния характер на
извършеното от подсъдимия като престъпление, поради което същият следва
да бъде признат за невинен и оправдан.В съответствие с това поддържа искането
си за отмяна на първоначалната присъда и за постановяване на нова такава в
горния смисъл.
Подсъдимият М.
изцяло поддържа така изразената позиция от защитника си. В последната си дума
моли да бъде оправдан.
Представителят на СОП заема позиция в
противовес на изложеното по- горе от защитата- а именно- че присъдата е
законосъобразна и правилна а наложеното наказание е справедливо- съответстващо
на целите на НК. Поради което изразява становище, че следва да бъде потвърдена
изцяло.
Съдът, като разгледа жалбата на
заявените основания, и след като на
основание правомощията си по чл.314,ал.1 НПК осъществи цялостен контрол по
отношение на обжалваната присъда, в съответствие с приложимите норми на процесуалния
и на материалния закон, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна –не биха могли да бъдат споделени оплакванията за
незаконосъобразност или необоснованост на приетите от съда факти, за несъответност
с доказателствата.
В атакуваната присъда, съдът е изградил
в пълно съответствие с доказателствата верни фактически и правни изводи и
законосъобразно е ангажирал наказателната и гражданската отговорност на
подсъдимия.
В хода на съдебното следствие
доказателствата са събрани и проверени по реда на НПК, при стриктно съблюдаване
на правата на страните, в т.ч. на подсъдимия и на неговия защитник.
Настоящата инстанция намира, че в пряка
кореспонденция с доказателствата и вътрешния, действителен смисъл на всяко едно
от тях, при анализ и преодоляване на противоречията са възприети правно-релевантните
факти за случилото се, послужили като фундамент на присъдата се споделят от
настоящата инстанция като вярно и точно преценени, а именно:
Свидетелят Н.Д.Д.
живеел заедно с баща си - св.Д. Н. Д. ***,а в съседство на Д., на ул.“Д. с.“ № в с.Д. живеели св.К. Т. Н. и св.Р. Л. Н., а на
същата улица , но на № живеел св.Н. Й. В..
Всички съседи били в добри взаимоотношения, познавали се добре като всеки знаел
за начина на живот на другите.
В с.Д., област С. в махала „Г.“ № живеел подсъдимия П.М.Ц..Св.Н.Д. и св.Д. Д. били
в конфликтни отношения с подсъдимия Ц., породени от факта, че дъщерята на св.Д.
Д., съответно сестра на св.Н.Д. имала интимни отношения с подсъдимия П.М.Ц..
Поради този конфликт между св.Н.Д. и подсъдимия Ц. често имало скандали.
На 18.03.2016г. св.Н.Д.Д. *** и извършвал ремонтни
дейности по притежаван от него автомобил и около 16.46 часа на същата дата, на
улицата пред къщата на св.Д. спрял подсъдимият П.М.Ц. с неговия лек автомобил,
в който бил и св.В. В. Ц. и още със слизането си от автомобила, извадил нож и
подгонил с него св.Н.Д., като му казал, че сега ще го заколи. В същия момент
св.Н.Д. се уплашил за живота си и започнал да се оглежда накъде да избяга и в
това време подсъдимият Ц. се приближил до св.Н.Д. като размахвал ножа в посока
тялото на Д. и не спирал да го псува. Св.Н.Д., уплашен от случващото се, успял
да прескочи оградата на двора на къщата си и да влезе навътре, а подсъдимият П.Ц.
останал с ножа в ръце на улицата. Св.С. И. Т., който по това време бил в двора
на къщата на св.Н.Д. и имал пряка видимост към улицата, видял случващото се с
последния.
По това време в къщата в с.Д. област С., ул.“Д. с.“ № били и св.Д. Н. Д., св.В. Ц. Б.и св.М Ц. И.,
които извършвали ремонтни дейности по намиращ се там двигател на лек автомобил
и след като св.Н.Д. влязъл в двора на къщата и тримата свидетели го видели, че
бил силно уплашен и притеснен, пред тях св.Н.Д. споделил, за случилото се на
улицата пред къщата, а именно че подсъдимият П.Ц. дошъл с лек автомобил и го
заплашил, че ще го заколи като размахвал и го гонил с нож в ръка. Св.Н.Д.
позвънил на тел. 112 и поискал съдействие от органите на полицията. Св.И. и св.Б.останали
в къщата да си довършат работата, а св.Н.Д. и св.Д. Д. отишли на улицата, за да
изчакат пристигането на полицейските служители. При появяването си на ул.“Д. с.“
пред № в с.Д., те установили, че
подсъдимият П.Ц. вече си бил тръгнал. Св.Т. също вече си бил тръгнал от дома
им.
На 18.03.2016г. около 17.00 часа на адрес в с.Д.,
област С., на ул.“Д. с.“ пред № пристигнали св.Ц. И. Х. и св.Г. Ц. П. и
двамата полицейски служители при РУ - П.. Докато св.Н.Д. разговарял с тях по
повод случилото се и докато оформяли необходимата документация, пред къщата
спрял лек автомобил „Опел Зафира“ с неустановен по делото регистрационен номер,
управляван от подсъдимият П.Ц., а с него се возели св.П. П. Г. и св.М. Г. М.Подсъдимият
П.М.Ц. без да се притеснява от присъствието на полицейските служители още със
спирането пред дома на св.Н.Д. извадил нож и размахвайки го казал на св.Н.Д. :
„Ще ви изколя“. В този момент св.Ц. Х. и св.Г. П. разпоредили на подсъдимият П.Ц.
да преустанови действията си и да си тръгва и той рязко потеглил с автомобила
си. Свидетели на случилото се станали св.Н. Й. В. , св.Р. Л. Н. и св.К. Т. Н.,
които по това време били в близост до дома на свидетелите Н. и Д. Д. на адреса
в с.Д., ул.“Д. с.“ пред №.
След като св.Н.Д. написал жалба за случилото се,
полицейските служители при РУ - П. си тръгнали.
След този ден, всички живущи в съседство на св.Н.Д.
забелязали, че последният започнал да води по затворен начин на живот и да не
излиза много от дома си, станал неспокоен и непрекъснато споделял, че се
страхува за живота си. Св.Н.Д. не посещавал апартамента, който притежавали със
семейството му в центъра на с.Д., област С.. На съседите на свидетелите Н. и Д.
Д. им направило впечатление, че Д. издигнали по - висока ограда на къщата си и
поставили допълнително осветление, за да може да разберат в случай, че
подсъдимият П.Ц. се появи пред дома им. Св.Н.Д. спрял да слиза до центъра на
селото и да извършва ежедневната си работа по извозване на децата за училище,
защото се опасявал, че подсъдимият Ц. може реално да изпълни всяка една от
заканите си за убийство, които бил отправил на 18.03.2016г. спрямо него и
същите възбудили основателен страх у св.Н.Д. за осъществяването им.
На оплакванията и доводите, изложени в
жалбата обстойно и аргументирано първостепенният съд е дал отговор в мотивите
към постановената присъда.
В допълнение на изложеното от
предходната инстанция, настоящият съд следва да прибави следните аргументи,
потвърждаващи верността на извода за обективна и субективна съставомерност, до
който е достигнал РС- Б.:
Действително, при анализа на
доказателствата се налага констатацията, твърдяна от защитника във въззивната
жалба, че пок.св.Н. Б., от досъдебното производство, прочетени и приобщени по
реда на чл.281 НПК в съдебно заседание и свидетелят е заявил че ги поддържа, се
опровергават от останалите очевидци на инцидента –полицейските служители,
лицата пътуващи в лекия автомобил, управляван от подсъдимия, в частта им
при повторното отправяне на заканите и
размахване на нож, в присъствието на
полицейските служители, подсъдимият напущал ли е лекия автомобил и приближавал
ли се е към пострадалия, гонил ли го е, размахвайки ножа.
При конкуренцията на противоречивите
доказателства следва да се преценят показанията на свидетеля-очевидец само в тази им част като
недостоверни и да се приеме, че подсъдимият е отправял словесни закани към
пострадалия, придружени с демонстрация на хладно оръжие – нож пред погледите на
присъстващите, но не е напущал лекия автомобил, а е размахвал ножа през
сваленото странично стъкло на автомобила.
Приемайки това фактическо твърдение,
съдът същевременно по никакъв начин не би могъл да се съгласи със становището на
защитата, а именно, че отправената по този начин – от прозорец на автомобил, в
присъствието на полицейски служители, закана
не била в състояние да предизвика основателен страх, поради което следва да
отпадне съставомерността на това изпълнително деяние. Липсвала обективно реална
възможност подсъдимият да лиши от живот пострадалия с посоченото по- горе
оръжие от такова разстояние и в присъствието на полицейски служители.
Такова едно разбиране е в разрез както с житейската логика, така и със
законовата такава.
Не на последно място- така застъпеното
разбиране е в разрез и със съдебната практика, на която жалбоподателят се
позовава, а именно, че за съставомерността на деянието, не е важно дали деецът
има практическата възможност да осъществи реално заканата в момента /да извърши
убийството/, а пригодността на заканите да предизвикат изискуемото като елемент
от състава душевно състояние на страх и
притеснение у жертвата за живота и.
В съответствие с тази практика не би
могло да бъде споделено като правилно разбирането, че ако заканата обективно е
затруднена да бъде осъществена от някои обстоятелства в момента /присъствието
на полицейски служители и др.под/, то фундаментално априори следва да се
изключи пригодността и да провокира основателен страх в момента и за в бъдеще-
съобразно установеното с доказателства моментно душевно състояние и в
промененото последващо поведение на жертвата под въздействието на заплахата.
От друга страна- присъствието на
служители на закона само затруднява, но не изключва опасността за живота на
пострадалия, не осуетява изцяло предприемане на евентуален опит за убийство. Но
същественото в случая е следното:Настойчивото повтаряне на заканата, „ще ви изколя”, придружена и с други изрази „Ще
ви оправя”, „ще видите какво ще се случи с вас”, размахването на нож в
присъствието на служители на реда, осъществяващи контрол и превенция за същото
деяние, осъществено по идентичен начин в
предходен момент -малко по –рано, следва да се тълкуват като красноречива
илюстрация за престъпната упоритост на подсъдимия в отстояването на своите
намерения и решителност да доведе до край намисленото, като не се спира пред
нищо- не се съобразява нито с пречките, които би срещнал при осъществяването,
нито с последиците за себе си от това деяние.Горното поведение и действия
характеризират подсъдимия като лице със занижена критичност спрямо престъпния
характер и наказателно-правните последици и с дефицит на волеви задръжки,
препятстващи го да извърши престъпление, личността на подсъдимия внушава решителност
и упоритост в довеждане до край на престъпния му замисъл и намерения, без
значение на последиците и обективните обстоятелства.
Описаното поведение и личност се
характеризират с повишена степен на опасност, в сравнение с обикновените случаи
и съответно на това е и по-голямата им пригодност да застрашат жертвите, към
които такова едно поведение е насочено, а
на свой ред- в по-голяма степен да провокира страх като
психическо-емоционално състояние –реакция от страна на последните.
Изложеното по- горе обосновава по безспорен
начин съставомерния признак „основателен страх”, квалификацията на
изпълнителното деяние, както и характеристиката на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 НК, на престъпната деятелност, част от
която е конкретното деяние.
При цялостният преглед на постановената
присъда, съдът намери, че определеното наказание е в пълно съответствие с
тежестта на деянието, личността на дееца и целите на наказателната превенция,
правилно е определен размерът на присъденото обезщетение по гр. иск, както и че
не съществуват основания за изменяване или отменяване на присъдата на БРС,
предвид на което и на осн.чл.334т.6 вр. чл.338 НПК съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
01.11.2017г., по НОХД № 615/2016г.
по описа на РС –Б..
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
1.
ЧЛЕНОВЕ
:
2.