Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
гр. Перник,
29.09.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния
секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна
прокуратура - Перник, като разгледа, докладваното от съдия Силвия Димитрова
КАНД № 168/2022 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на Б.Д.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. А.Д. от
САК, срещу Решение № 6/19.05.2022 г., постановено по АНД № 28/2022 г. по описа
на Районен съд – Трън, с което е изменено Наказателно постановление №
22-1158-000204/21.02.2022 г., издадено от началника на сектор ПП при ОДМВР –
Перник като е изменен размера на наложеното на А. административно наказание
глоба за извършено административно нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП от 100,00 лв. на 50,00 лв., и същото е потвърдено в останалата част, в
която на А. е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лв. за
извършено административно нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Касаторът -
редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален
представител.
Ответникът
по касационната жалба – началникът на сектор ПП при ОДМВР –
Перник - редовно призован, не се явява. Същият се представлява от главен
юрисконсулт З.В. с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и моли за
оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Окръжна
прокуратура – Перник, чрез прокурор Бисер Ковачки счита жалбата за
неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд – Трън като правилно и законосъобразно.
Настоящият
касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените
от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1
от АПК, от лице по чл.210, ал.1
от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С оглед на това тя е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна по следните съображения:
За да
постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено, че на
31.01.2022 г., в 08:30 ч., в гр. Трън, на ул. Денчо Знеполски, жалбоподателят Б.Д.А.,
като водач на МПС – товарен автомобил „Камаз 43118“ с рег. ****, собственост на
„****“ ЕООД, при излизане от крайпътна територия /двора за снегопочистващите
машини в гр. Трън до бензиностанция „****“/, при извършване на маневра – десен
завой, за да навлезе по ул. Денчо Знеполски, поради недостатъчен контрол над
управляваното от него МПС, със своята предна част /с гребло за почистване на
сняг/ е ударил рекламна табела, разположена до бензиностанция „****“, и й
нанесъл материални щети. С това си поведение А. реализирал ПТП, но не уведомил
компетентната служба за контрол, а се оттеглил в посока към с. Стрезимировци.
Срещу А. е образувано административнонаказателно производство със съставянето
на АУАН серия GA, № 536424/31.01.2022 г. От актосъставителя е прието, че същият е извършил
две нарушения: 1. по чл.20, ал.1 от ЗДвП, защото като водач на МПС не е
изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство,
което управлява; 2. по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, защото като участник в
ПТП не е уведомил компетентната служба на МВР. Въз основа на АУАН началникът на
сектор ПП при ОДМВР – Перник издал Наказателно постановление №
22-1158-000204/21.02.2022 г., с което за извършено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП наложил на А. административно
наказание глоба в размер на 20,00 лв., а за извършеното нарушение по чл.123,
ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба от 100,00 лв.
Съдът
достигнал до извода, че съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят
на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяна на оспорения акт на процесуално
основание.
След анализ
на събраните по делото доказателства и при извършена проверка относно
правилното приложение на материалния закон, съдът приел, че описаните деяния са
извършени от лицето, сочено за нарушител, че установените по делото факти
покриват всички обективни и субективни елементи от състава на административните
нарушения по чл.20, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, за
които правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Относно
законосъобразността и справедливостта на наложените наказания решаващият
първоинстанционен състав е приел, че наказанието по чл.185 от ЗДвП е наложено в
предвидения по вид и размер наказание, което е посочено в тази разпоредба и е
определено в абсолютен размер, а именно глоба от 20,00 лв. Относно наказанието
по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП съдът е установил, че административнонаказващият
орган е наложил глоба в размер на 100,00 лв. /при определена такава в
посочената разпоредба от 50,00 до 200,00 лв./ без да спази изискванията на
чл.27, ал.2 от ЗАНН - без събере доказателства за имущественото състояние на
нарушителя и без да изложи мотиви относно тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване, другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
поради което е изменил наказателното постановление в тази част като е изменил
размера на глобата до минимално предвидения такъв за това нарушение, а именно:
на 50,00 лв.
Настоящият
състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба,
поради което е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно.
Съображенията
са следните:
Фактическата
обстановка по делото е установена при спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани са писмени и гласни доказателства, относими към факти, включени в
предмета на доказване. Обсъден е приобщения доказателствен материал. В
решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата,
като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за
това. Изложени са аргументи във връзка със заявените оплаквания. При провеждане
на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Същевременно:
По т.1 от НП
жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.185 от ЗДвП за извършено от него нарушение по чл.20, ал.1
от ЗДвП. Според
последната разпоредба „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.”/, изразяващо се в това, че не контролира ППС, което управлява, допуска ПТП с материални щети. Това правило за поведение изисква от
водача да следи непрекъснато пътната обстановка и да борави с превозното
средство по начин, осигуряващ правомерното му движение. Изгубването на контрол може да се дължи на
много причини. В случая АНО, а после и ДНО са приели, че причиненото ПТП се
дължи на неупражнен контрол без да посочат защо и как са достигнали до този
извод.
В акта не са вписани такива данни, а това е довело до липса на пълно и детайлно описание на нарушението,
както и на обстоятелствата при които е извършено. Последното се е пренесло и в
наказателното постановление, тъй като не е ясно какви са били пътната и метеорологичната
обстановка /условията на видимост - ясно, мрачно, мъгливо, сумрачно или друго,
какво е състоянието на пътя - има ли неравности, дупки, сух или мокър е бил
той, била ли е мокра или хлъзгава настилката, и т.н./, за да се прецени, че
загубата на контрол върху автомобила се дължи на виновното поведение на водача.
Неясното описание на фактическа обстановка безспорно е ограничило правото на
защита на жалбоподателя, а последното винаги представлява съществено нарушение
на процесуалните правила. Ето защо в тази част наказателното постановление е
незаконосъобразно. Като го е потвърдил, районният съд е постановил неправилно
решение, което следва да се отмени.
По т.2 от НП касаторът Б.А. е
санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП. Според последната разпоредба „Водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: … т.2. когато при
произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи“.
В обстоятелствената част на акта за
установяване на административно нарушение е посочено, че поведението на
нарушителя, квалифицирано като
осъществяващо от обективна и от субективна страна състав на административно
нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, че на 31.01.2022 г., в 08:30 ч., в гр. Трън, на ул. Денчо Знеполски,
жалбоподателят Б.Д.А., като водач на МПС – товарен автомобил „Камаз 43118“ с
рег. ****, собственост на „****“ ЕООД, с предна част на същия /с гребло за
почистване на сняг/ ударил рекламна табела, разположена до бензиностанция „****“,
и й нанесъл материални щети като по този начин реализирал ПТП, но не уведомил
компетентната служба за контрол, а се оттеглил в посока към с. Стрезимировци.
Това е възпроизведено
и в обстоятелствената част на наказателното постановление. Цифрово е посочено и
в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление, че от страна на Б.А. е осъществен съставът на административно
нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП. В хода на развилото се
административно наказателно производство не са събрани доказателства, че при
пътнотранспортното произшествие са пострадали хора. Такива доводи дори не са
наведени. Тъкмо обратното – установено е по категоричен и безспорен начин, че
са причинени единствено материални щети. Ето защо липсата на този важен
съставомерен признак води до извод, че деянието е квалифицирано неправилно.
Съгласно чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както в акта,
така и в НП следва да бъде посочена законовата разпоредба, която е нарушена,
както и обстоятелствата при което е
извършено деянието. Обстоятелството, че и в АУАН и в НП като нарушена е
посочена разпоредба, уреждаща различна хипотеза на противоправно поведение на
водачите при пътнотранспортно произшествие, не изпълва изискването за логическо
и правно единство между фактическото и
правното обвинение, което води до извод
за незаконосъобразност на обжалваното постановление в тази му част. С това действие съществено е засегнато и правото на защита на сочения като нарушител,
тъй като го е поставило в невъзможност да разбере какво
точно нарушение му се вменява и при какви обстоятелства се твърди, че го е
извършил.
По тези съображения, наказателното постановление в тази част също
се явява незаконосъобразно. Решението на първоинстанционния съд в тази част е в
обратния смисъл, поради което същото следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение
е валидно, допустимо, но неправилно. Ето защо и на основание чл.221, ал.2
от АПК
то следва да бъде отменено.
При горния
извод искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски се
явява основателно и следва да бъде уважено. Същият е направил такива както пред
настоящия съд, така и в производството пред Районен съд – Трън. Ето защо,
ответникът по жалбата следва да бъде осъден да му заплати сумата от по 500,00
лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение пред двете съдебни
инстанции.
Мотивиран от
горното, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 6/19.05.2022 г., постановено по АНД №
28/2022 г. по описа на Районен съд – Трън, и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 22-1158-000204/21.02.2022 г., издадено от
началника на сектор ПП при ОДМВР – Перник.
ОСЪЖДА ОДМВР – Перник,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Самоков, № 1, да заплати на
Б.Д.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/,
представляваща платено адвокатско възнаграждение в производството пред
Административен съд – Перник, както и 500,00 лв. /петстотин лева/,
представляваща платено адвокатско възнаграждение в производството пред Районен
съд – Трън.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/