П Р О Т О К О Л
Година 2019 498/19.3.2019г. Град Варна
РАЙОНЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ ХV
състав
На деветнадесети март
2019 година
В публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
Секретар: КАЛИНА КАРАДЖОВА
Прокурор: ВЛ. ПАНАЙОТОВА
Сложи за
разглеждане докладвано от Председателя
ЧНД № 1087 по описа за 2019
година.
На поименното
повикване в 11:00 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ЛИЦЕТО, ЧИЕТО
НАСТАНЯВАНЕ СЕ ИСКА С.М.Ж., редовно призован, явява се лично.
СВИД. М.А.Ж., редовно призован, явява се
лично.
СВИД. Д.С.Ж., редовно призован, явява се
лично.
СВИД. Б.В.Д., редовно призован, явява се
лично.
СВИД. В.З.Б., редовно призован, явява се
лично.
СВИД. И.С.Б., редовно призован, явява се
лично.
В.Л. К.Д.К., редовно призована, явява се
лично.
ВРП - надлежно
уведомена, като представител се явява прокурор Вл.
Панайотова.
Явява се адвокат
М.С. от ВАК.
ЛИЦЕТО, ЧИЕТО ОСВИД. СЕ ИСКА: Съгласен съм
адвокат С. да ми бъде назначена за служебен защитник по делото.
СЪДЪТ като взе
предвид наличието на основанията по чл. 158 ал.4 от ЗЗ, съгласно разпоредбите
на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 вр.
чл.21, т.3 от ЗПрП, счита, че на лицето, чието освид. се иска С.М.Ж. следва да се назначи за процесуално
представителство по делото адвокат от списъка, предоставен от Адвокатската
колегия - Варна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за процесуално
представителство на лицето, чието освид. се иска С.М.Ж. по делото адвокат С..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход
на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход
на делото.
СЪДЪТ намира, че не
съществуват процесуални пречки, относно даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО
СНЕМА
САМОЛИЧНОСТТА НА ЯВИЛИТЕ СЕ ЛИЦА:
ЛИЦЕТО, ЧИЕТО
НАСТАНЯВАНЕ СЕ ИСКА
С.М.Ж. - живущ ***, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи, ЕГН **********.
СВИД. М.А.Ж., ЕГН **********,***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование,
баща на лицето, чието настаняване се иска, предупреден за нак. отговорност по чл.290 от НК и по чл.117, чл.119 и по
чл.121 от НПК, обещава да говори истината.
СВИД. Д.С.Ж. - ЕГН **********,***, българка,
българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, майка на
лицето, чието настаняване се иска, предупредена за нак.
отговорност по чл.290 от НК и по чл.117, чл.119 и по чл.121 от НПК, обещава да
говори истината.
СВИД. Б.В.Д. - ЕГН **********,***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, без родство с лицето, чието настаняване се
иска, предупреден за нак. отговорност по чл.290 от НК, обещава да говори истината.
СВИД. В.З.Б. - ЕГН **********,***, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, без родство с
лицето, чието настаняване се иска, предупреден за нак.
отговорност по чл.290 от НК, обещава да говори истината.
СВИД. И.С.Б.
- ЕГН **********,***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със
средно образование, вуйчо на лицето, чието настаняване се иска, предупреден за нак. отговорност по чл.290 от НК, обещава да говори
истината.
СЪДЪТ, предупреди
свидетелите за нак. отговорност по чл.290 от НК и
същите обещаха да говорят истината.
В.Л. К.Д.К. - На 68 г., българка, българска
гражданка, омъжена, неосъждана, с висше образование, без родство със страните,
живуща ***, предупредена за нак. отговорност по
чл.291 от НК и дава обещание, че ще даде заключение по съвест и разбиране.
На основание чл.272
от НПК, вр.чл.254 от НПК председателят на състава
провери срока на връчване на съдебните книжа и съобщения на лицето, чието
настаняване се иска, като възражения в тази насока не се направиха.
На осн. чл. 273 от НПК свидетелите бяха отстранени от
залата.
На основание чл.274 от НПК председателят на състава
разясни на страните правото им на отвод. Искания в тази насока не бяха
направени.
Нови искания по чл.275
от НПК не бяха направени.
СЪДЪТ намира, че няма
пречки да се даде ход на съдебното следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ОСНОВАНИЯТА ЗА
ОБРАЗУВАНЕ НА
СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
предоставя
възможност на прокурора да изложи обстоятелствата по внесеното искане.
ПРОКУРОРЪТ докладва
обстоятелствата по внесеното искане.
ЛИЦЕТО, ЧИЕТО
НАСТАНЯВАНЕ СЕ ИСКА: Разбирам за какво съм тук. Няма какво да кажа
просто. Няма какво да кажа в смисъл това, за което съм тук, този парадокс. Не
знам какво правя тук изобщо. Не знам за какво е призовката, която не съм я
получил лично. Не съм я видял. Нямам проблеми с родителите ми. Беше просто
спонтанно пред нервен афект, което стана цялата случка. В момента нямам никакви
проблеми. Посещавам д-р В., пия калорекс, не знам
точно, тя майка ми знае. Даже при д-р В. не зная какво правя. Цялото това нещо
е огромно недоразумение. Знам лекарствата защо са ми изписани, но мога да се
справям и без тях. Приемам ги два месеца редовно. Тази година края на януари
ходих на психиатър. Преди две години съм пил лекарства пак, което се наложи да
ги пия заради напрежение, което имаше в мен. Тогава живеех сам, сега живея с
нашите. Бях напрегнат и ме избиваше на по-агресивно състояние, по-агресивен
ставах и за успокояване.
На въпроси на д-р К..
Работя като корабен агент с трудов договор. Работя с трудов договор. Като
има репатрации, сваляне на екипаж, качване на екипажа. Работя от
около три-четири години. Преди две години когато имах напрежение имаше
конкретния повод. Поводът беше употреба на наркотици. Бяха наркотици, не трева.
Употребявах кокаин. Бях любител, но не съм ги смятал колко често вземам, когато
ми дойде. Употребявам алкохол като изляза навънка нормално, не всеки ден. Пия
два пъти в месеца годишно, лятото всекидневно три месеца като отче наш. Пия
алкохол уиски, водка бутилки. Идва приятел от Германия за три месеца и две бутилки
двамата по 700 мл си ги изпиваме.
Последните два – три месеца не съм пил. На Нова година се ошетахме. Не помня
милилитри. Не помня колко пих. Последно тогава пих за Нова година. Преди две
години, една година почти не ми се излизаше и ми беше по-депресивно тогава
ходих за първи път на психиатър при някакъв господин на 70 г., с дълга коса до рамената ми каза, че трябва
да пия това след 20 минутен разговор с мен, което аз не го приемам. Каза ми да
приемам това и аз се съгласих заради нашите, да са по- спокойни. Имах втора
среща с него и ме връща на стари спомени, но сега ситуацията не е същата. След
Нова година излизам по-често. Сега се отърсвам от негативните си емоции. Диагнозата
която коментира докторът бе биполярно разстройство. Не ми е обяснил точно, аз
погледнах в интернет и не смятам, че точно такова имам. Не ми е обяснил точно,
срещите ни са по 20 минути с д-р В., не ми е обяснил диагнозата. Не отчитам
симптоми на психично разстройство у себе си. Настроението ми е нормално,
адекватно на ситуацията и поведението ми е контролируемо.
Сънят ми е добър. В момента съм в отпуска. Пуснах отпуска за това дело. Исках
да не ходя малко на работа и помолих за няколко дена.
На въпроси на адвокат С..
Аз съм спортист по принцип и съм нямал проблеми със здравето.
Страните
заявиха, че нямат въпроси към лицето, чието настаняване се иска.
СВИД. М.А.Ж.: с установена по
делото самоличност.Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
ако желае да дава показания и обещава да говори истината.
Съдът разяснява
разпоредбите на чл.117, чл.119 и чл.121 от НПК.
Няма да давам
показания, но съм готов да отговарям на въпроси.
На въпроси на
прокурора.
Не беше добре,
беше агресивен, заплашваше, чупеше столове, маси, реална заплаха към нас отправяше
и за това подадох жалба. Извикахме полиция, те го задържаха за 24 часа. Започнахме да го лекуваме с хапчета и
последните дни почти редовно ги пие. До преди 10 дена бе нормално състоянието
му. Вчера пак имаше малко нервност, не знам по каква причина. Накарахме го да
направи тест за наркотици, не иска, кръвна проба и се чудим какво да правим. От
началото на декември миналата година е промяната в поведението му. Преди
декември е имал срещи с психиатър, но тогава го преодоляхме преди година и
половина, когато имаше срещи с д-р В.. Тогава ходи два-три пъти, вземаше
хапчета, оправи се, почна нормален живот, работи, но началото на декември
средата започнаха проблеми. Началото на годината го заведохме при В. и при друг
психиатър го водихме К.. Първият път когато го закарахме на психиатър го
закарахме, защото поведението му бе агресивно. Лекарствата сам си ги взема по
лекарско предписание. Оставяме му ги, майка му ги оставя да ги има като стане и
той сам се грижи за приемане на лекарствата. Някой път е пропускал, но
епизодично, не всеки ден. Като ги взема
лекарствата е добре, ако взема други неща не сме сигурни.
На въпроси на
д-р К..
Лекарствата са Конволекс и Олфрекс от 10 мг. Не
знам олфрекса от колко милиграма взема. Тя майка му трябва да питате, защото
едното е голямо другото малко и не знам кое хапче кое е. От преди две години и
до настоящия момент не е имало поддържащо лечение.
На въпроси на
съда.
При последната
проява на агресия крещеше, чупеше. Счупи стол в земята, заплашва, повече не
издържахме. Преди това пак няколко пъти, но като се почнаха да се повтарят
нещата през три-четири дена. Заплашва се
със саморазправа, ще ни бие. Не ни е удрял, но посяга. Не е упражнявал
физическо посегателство към съпругата ми. Посягал е, но не я е удрял или ако е
нещо съвсем леко докосване. В момента не работи, в болнични е заради тази
ситуация. Не е прекъсвал трудовите си отношения. С трудов договор е на четири
часа. Не е прекратено трудовото му правоотношение. Работи като корабен агент.
Работи на 4 часа, защото учеше в Морско училище, но прекъсна остана му още една
година да завърши. В момента е добро състоянието му последните 10 дена. Вчера
пак беше, взе ми колата и цяла нощ караше, 400 км е изминал. Не е имал агресия
вчера, блъскаше по таблото на колата, но друга агресия не е проявявал.
Страните
заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
СВИД. Д.С.Ж.: с установена по
делото самоличност.Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
ако желае да дава показания и обещава да говори истината.
Съдът разяснява
разпоредбите на чл.117, чл.119 и чл.121 от НПК.
Ще дам
показания. Знам за какво е делото. Мога да кажа, защото е важно, че жалбата е
пусната като крайна мярка, защото наистина се чувствахме безпомощни, но от
момента на подаване на молбата един месец мина, има в него видима промяна.
Нашата цел е не да го вкараме наистина, той се лекува доброволно, но преди
всичко здравето е важно. Той се лекува. Пациенти сме на д-р В.. Взема си
лекарствата. Има промяна видима към по-добро, но все още е лабилен, изнервя се
лесно. След подаването на жалбата в полицията не е проявявал агресия. Да
подадем жалбата в полицията ни накара поредица от неприятни случки. Примерно
три дена е добре на четвъртия изпадаше в някакви такива състояния, за които
нямаше реална представа за света. Е нагрубяваше ни с думи психически, физически
примерно посягаше да ни удари, да хвърли нещо, да счупи. Мен да ме е удрял е
силно казано, посягане с нещо като колан примерно, но не бих казала, че е бой в
истинския смисъл на думата. Чупил е мебели, трошил е. Той сам си признава, че
агресията му е насочена само към нас, извън къщи не се държи така, защото си
мисли, че ние сме лоши и сме му отнели всичко. Първото нещо, което му отнехме
беше колата, защото се страхувахме, че в това
състояние е опасен за себе си и за околните. Преди две години той живееше сам, напълно
самостоятелен в апартамент 140 кв., а сега живее при нас. За него живеенето в
къщата ни извън града е затвор нали, че ние не му даваме свобода. Той се
чувства като в затвор. Всъщност агресията му е основно към нас. Примерно, ако в
дадения момент агресията му е насочена към баща
му, в следващия момент се обръща към мен и така. Той сам казва, че агресията
му е към нас и сме му отнели всичко. Кое е това всичко –колата?. В къщи е чупил
чаши, чинии, докато изпадаше в тези състояния. Едно стъкло счупи на вратата.
На въпроси на
прокурора.
За първи път
констатирах промяна в поведението му като майка някъде края на ноември, но беше
съвсем допустимо. Виждах, че нещо се случва. Вече така очевадно беше средата на
декември и на трети януари го заведохме при д-р В.. Преди този период преди две години имаше консулт с психиатър. Тогава се отключи нещо, не знам
какво е. катастрофира. Баща му има ретро кола. Блъсна
колата. Не знам какво се случи. Изплаши се и избяга от мястото където
катастрофира. Тогава пак бяхме пациенти на д-р В. и тогава за месец-два излезе
от това състояние и близо година и половина от август тази година нещата бяха
добре. Ходеше си на работа. Казва, че на нас ни харесва това, че е в къщи и не
излиза. Не искаме това, той е на 23 години, да го ограничаваме примерно да седи
в къщи, но виждаме, че се случват неща, които за нас не са нормални. Първият
път д-р В. постави диагноза биполярно разстройство. Още първия път изписа
лекарства. Лекарствата ги приемаше примерно в периода, в който се лекувахме да
речем пет месеца ли бяха колко и след това не сме ги приемали. Беше добре вече
и за това прекъсна приема на лекарства. Може би го отчитам като грешка, че тези
лекарства не се спират така и е трябвало някаква поддържаща терапия. Това го
отчитам като грешка. Към момента сина ми приема конволекс
кроно 500 мл и олфрекс 10
мг назначени по схема от доктора. Пие ги от пети януари. В началото се гонихме
с лекарствата, намирала съм скрити лекарства примерно задържал ги е в устата и
не ги е приемал, но смея да твърдя, че от месец и половина наистина ги приема
редовно. Последно бяхме на 14 февруари при д-р В., сега трябва пак. Горе долу
на месеца веднъж ходим при него.
На въпроси на
съда.
Редовно пие
медикаментите след като ходихме при д-р В.. Имаше пропуски, те се пият сутрин и
вечер. Сега се пият доброволно без да го насилваме. Като изключим това, че се
изнервя все още от мънички неща, за мен бих го определила като лабилен, иначе
не е лош. Агресия в момента, сега примерно от три-четири дена го отчитам на
това, че предстои делото няма да дойда, но физическа и вербална агресия няма.
На въпроси на
адвокат С..
След
катастрофата забелязахме като стана така с колата. Изплаши се, избяга, не си
вдигаше два три дена телефона и не искаше да говори с нас. Искал да се успокои
и после забелязахме, че има някаква промяна. Като всички родители си мислехме
че взема наркотици и вредни вещества, но всъщност той отрича че ги взема.
Купили сме тест и може по всяко време да го направим, но веднъж казва искам,
веднъж не искам и не сме го правили.
На въпроси на
съда.
Той работи във
фирмата на баща си. Сега изхождайки от състоянието му е в болнични. Не знам
дали е прекратено трудовото му отношение.
На въпроси на
адвокат С..
Беше ударен при
катастрофата някъде на гърба, не знам, но не е изпадал в по-тежко
състояние.
Страните
заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
СВИД. Б.В.Д.: с установена по
делото самоличност.Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
ако желае да дава показания и обещава да говори истината.
Познавам С.Ж..
Ние сме колеги във фирмата, където работим като корабни агенти. Има промяна в
поведението му като не изпълнява задълженията си, подвежда нас и губим
доверието. Също съм чувал реплики към
баща му. Неприлично се отнася към него, което не е достойно за един син. Казва
му: ти какъв си, не си ми никакъв, аз ще правя каквото искам и разни такива
производни. Пред мен не е проявявал физическа агресия, но счупи стъклото на
вратата в офиса. Блъсна вратата и стъклото се счупи, но не съм виждал директно
агресия. Знам, че приема някакви медикаменти или по скоро трябва да ги приема.
Знам, че ги приема, но не виждам някакъв резултат. Практически не работи във
фирмата от два-три месеца. Аз лично нямам доверие в него и няма как да работя с
него. Той е предупреждаван няколко пъти, но не може да се разчита, как да
работи.
На въпроси на
съда.
Знам от баща му,
че в къщи има проблеми. Казвал ми е, че е чупил столове, държи се неприлично с
тях, непристойно поведение за син. Пълно незачитане.
Страните
заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
СВИД. В.З.Б.: с установена по
делото самоличност.Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
ако желае да дава показания и обещава да говори истината.
Познавам С.Ж.,
работодател съм на него и баща му. Управител съм във фирмата, в която работят.
В момента е отстранен от работа по общо решение на колегите. Свика се събрание
на фирмата, взе се решение да се прегледа от психиатър, който да даде становище
и решението беше до даване на становище да се отстрани, понеже не бяхме сигурни
дали въобще ще отиде да се прегледа при психиатъра. Той отиде, с психиатъра са
се разбрали да направи тест за наркотици, които той още не е направил. Устно
психиатърът заяви, че има нужда да се лекува. Знам, че е повишил медикаментите,
които са му били предписани от предния психиатър. За приемането знам, че ги
приема, но не съм сигурен дали редовно, но доколкото съм запознат, когато не се
вземат редовно е по-зле. Бил съм очевидец на работното място на агресия от
него. Основно вербална агресия и превъзбуденост, свръх активност. Това се
случва не веднъж в последните може би четири или пет месеца. За в къщи знам
единственото това, което чувам от родителите. Предполагам, че сте говорили с
тях. Вярвам на родителите му и основно с баща му комуникирам.
На въпроси на
прокурора.
Нямало е
физическа саморазправа в работата от негова страна. Заплахи е имало основно към
баща му. Имало е примерно счупване на стъкло на врата от блъскане, което на
всеки може да се случи. Другото единствено за неща, които залага често срещано
е, включително имало е от офиса работи, за които не сме подавали искове. Залага
в заложни къщи чужди вещи.
Страните
заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
ЛИЦЕТО, ЧИЕТО
НАСТАНЯВАНЕ СЕ ИСКА: Пропуснах преди малко да кажа, че съм долен
комарджия за това залагам.
СВИД. И.С.Б.: с установена по
делото самоличност.Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
ако желае да дава показания и обещава да говори истината.
Познавам С.Ж..
Около Нова година превъзбуден, агресивен, нервен. Обижда родителите си, крещи,
вика. Бил съм очевидец на такива обиди. Дата не мога да кажа, но периода след
Нова година. На много висок глас говори, крещи, обижда, буйства. Мен ми е много
болно, защото ми е кръв както се казва, но не може така човек да се държи към
родителите си. Захвърля със солети. Лично да чупи пред мен вещи не съм видял,
но съм чувал от сестра ми да има такива случаи. Чупил е колата, врати, столове.
Колата е цялата врати и работи всичко е с ритници. Видях колата. Те търсиха
помощ от полицията за съдействие преди месец и повече може би. Поводът беше
агресия. Знам, че има изписани лекарства. Доколкото знам си приема лекарствата
в момента. Виждали сме се известно време за малко, но от Нова година насам има
разлика. Последните дни има промяна в поведението му към по добро. Доколкото
знам си ги приема лекарствата.
Страните
заявиха, че нямат въпроси към свидетеля.
В.Л. К.: Искам да задам няколко въпроса на лицето.
С оглед обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по
делото, съдът намира, че до допълнителен разпит следва да бъде допуснато
лицето, чието освид. се иска.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.
АДВ.С.: Не възразявам.
Предвид направеното искане от страна на вещото лице и становището на
страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до допълнителен разпит лицето, чието освид. се иска С.Ж..
На въпроси на К..
ЛИЦЕТО, ЧИЕТО
НАСТАНЯВАНЕ СЕ ИСКА: Ако е доктор В. ще ходя на доброволно терапия.
Ходих при друг, който реши да ми увеличи
дозата след разговор по малко от 15 минути. Той трябваше да е милиардер по
психология и психиатрия, ако за 15минути установява състоянието ми. Бих продължил
да ходя доброволно при д-р В. на терапия и ще вземам лекарствата си. Бих си
направил тест за наркотични вещества при първата среща, която предстои.
Страните
заявиха, че нямат въпроси към лицето, чието настаняване се иска.
В.Л. К.: Уважаема г-жо Председател, моля да не назначавате СПЕ за лицето, за което
от събраните гласни доказателства може да се направи медицинското заключение,
че страда от биполярно афективно разстройство, което заболяване е в рубриката на
чл. 146 от ЗЗ и дава основания за изготвяне на такава експертиза. От събраните
обаче към днешно съдебно заседание доказателства от близките на лицето и от
лицето, чието освидетелстване се иска се прави медицинско заключение, че лицето
е започнало своето медикаментозно лечение при амбулаторни условия от избран от
него психиатър и той декларира
доброволното си желание да продължи лечение при амбулаторни условия под
контрола на психиатричните служби. Изхождайки от хода на биполярното разстройство
мога само да заявя, че това е едно заболяване, което има ход на протичане около
пет-шест месеца и не може да се иска подобрение в по-кратък период от време.
Заключението на близките му беше, че той не е опасен към настоящия момент за
него и околните, както и че към настоящия момент взема лекарствата и се лекува
доброволно, което е най-доброто за него. Освен това в случай, че лекуващият
психиатър прецени при добро желание той може да постъпи в дневен стационар при
катедрата по психиатрия където да отива
сутрин и да се връща на обяд, като си провежда психотерапията и си приема
медикаментите. Това е моето заключение към настоящия момент.
Страните
заявиха, че нямат въпроси към в.л.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, предвид становището на единствения
специалист в залата в областта на психиатрията, не поддържам така направеното
искане. Д-р К. подробно обясни какви са мотивите за това, така че моля да
прекратите производството.
АДВ. С.:
Моля да не назначавате СПЕ към този момент предвид становището на психиатъра и
за тогова, че моят подзащитен към момента се лекува и доброволно заяви пред
вас, че лекарствата ще се приемат и към този момент няма проблеми. Още повече,
че се изисква някакъв срок да има подобрение. В момента не мисля, че той е за
настаняване.
СЪДЪТ след като изслуша становището на вещото
лице намира, че на същото следва да се определи възнаграждение за изслушване в
с.з., което да се плати от бюджета на съда, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение
на в.л. К.Д.К. в размер на 30.00 /тридесет/ лева, платими от
бюджета на съда /издаден касов ордер/.
СЪДЪТ, като взе предвид събраните в днешно
с.з. гласни доказателства и основно предвид становището на вещото лице, намира
следното.
Настоящото
производство е образувано въз основа искане от ВРП за назначаване на СПЕ за
установяване наличието на медицински критерий за евентуално принудително лечение
на С.М.Ж.. Производството е по реда на Закона за здравето, като съгласно чл. 155 от ЗЗ се изисква наличието на
два критерия за постановяване на принудително лечение: първо определено лице да
страда от психично заболяване, което е визирано в чл. 146 ал. 1 т. 1 и т. 2 от
ЗЗ и състоянието на това лице страдащо от конкретно психическо заболяване да
крие опасност за него, за близките и за околните и да крие опасност от извършване
на престъпление.
В конкретният
случай, видно от становището на вещото лице- психиатър, както и предвид
събраните гласни доказателства, С.М.Ж. страда от психично заболяване биполярно афективно разстройство, което попада в хипотезата на чл.
146 ал. 1 от ЗЗ и принципно би могъл да бъде настанен на принудително лечение.
В конкретният
случай обаче, следва да се отбележи, че не всяко лице, което страда от
определено психично заболяване подлежи на настаняване за принудително лечение,
а само онова лице, чието състояние крие опасност за него и околните или
съществува опасност това лице да извърши престъпление. От всички събрани гласни
доказателства в днешно с.з. се установи, че С.Ж. желае да се лекува доброволно,
същият декларира готовност да продължи лечението си при амбулаторни условия и
според становището на вещото лице не се налага изготвянето на СПЕ, към момента
не се налага лицето да бъде лекувано по принудителен ред доколкото се провежда
доброволно лечение, поради което съдът намира, че са налице предпоставките за
прекратяване на съдебното производство, тъй като не са налице кумулативните
изисквания на чл. 155 от ЗЗ за назначаване на СПЕ и постановяване на
принудително лечение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по ЧНД № 1087/2019 г. по описа на ВРС, ХV
наказателен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 3 дневен срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в
с.з., което приключи в 11:58 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: