№ 781
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500698 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.01.2022г по гр.д. № 242/2021г Окръжен съд-Монтана е осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати на Г. Г. Г. сумата от 80 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 3 000лв- обезщетение за
имуществени вреди, на осн. чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ , ведно със законната лихва върху
главницата. МОС е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата до 200 000лв. С решението си съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на МОС се обжалва с въззивни жалби и от двете страни.
Въззивникът- ищец Г.Г. , представляван от адв. И., обжалва решението в
отхвърлителната му част, касаеща обезщетението за неимуществени вреди като
поддържа, че решението е незаконосъобразно. Въззивникът сочи, че МОС правилно е
установил фактическата обстановка по делото, но изводите му са необосновани и
незаконосъобразни. Поддържа, че съдът неправилно е приложил материалния закон-
чл.52 от ЗЗД, не е съобразил всички установени претърпени от ищеца неимуществени
вреди. Поддържа, че определеното обезщетение е ниско и несправедливо. Моли
1
решението на МОС да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени врпеди да бъде уважен изцяло.
Въззивникът- ответник Прокуратура на Република България обжалва решението в
осъдителната част касаеща и двете обезщетения, с твърдения, че неправилно е
приложен материалния закон- чл.52 от ЗЗД и присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е завишено по размер. Оспорва изводите на съда в този смисъл
като необосновани. Поддържа, че по делото не се установява ищецът да е претърпял
твърдяните неимуществени вреди. Моли решението на СГС да бъде отменено в
обжалваната част и вместо това да бъде постановено ново, с което исковата претенция
да бъде отхвърлена, евентуално- намалена по размер.
Ищецът Г.Г., представляван от адв. И., е депозирал писмен отговор на въззивната
жалба на Прокуратурата на РБ, с който оспорва жалбата
В о.с.з. страните се представляват.
Въззивникът – ищец Г.Г. се представлява от адв. И., която поддържа жалбата и
моли предявените искове да бъдат уважени в пълен размер. Представя писмени
бележки, с които обосновава иска си за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди – че ищецът е претърпял вреди от воденото против него наказателно
производство, че същото е било публично, че е имал мерки за процесуална принуда,
които са го притеснявали, че е заемал длъжност, към която обществените изисквания
са завишени, че е изпитал стрес, срам, накърнено е доброто му име. Въззивникът-
ищец претендира разноските по делото , съобразно списък по чл. 80 от ГПК, който
представя.
Въззивникът- ответник Прокуратура на РБ се представлява от прок. П. от САП,
която моли въззивната жалба на ответника да бъде уважена, а жалбата на ищеца да
бъде оставена без уважение. Поддържа, че производството е продължило кратък
период от време , че не се установява ищецът да е изпаднал в материално затруднение,
както и да е изпитал извънредни вреди.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението
на дакона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично
2
неправилно по съображения изложени във въззивната жалба на въззивника- ответник.
По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за
вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на
държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или
бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е
посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство
намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДОВ въпроси.
Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно
която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.
Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на
престъпление като образуваното наказателно производство е приключило частично с
прекратяване на производството по повдигнати обвинения, частично- с влязла в сила
оправдателна присъда - чл.2, ал.1 , т.3 от ЗОДОВ. Не се спори по делото относно
материалноправната легитимацията на ответника по така предявения осъдителен иск.
В исковата си молба ищецът е навел твърдения за това, че наказателното
производство против него е започнало докато е заемал длъжността кмет на гр. Видин,
че кабинетът му и още няколко в сградата на Община Видин били претърсени, че е бил
отведен с автомобил с буркан пред погледа на много служители на общината и
граждани, че домът му е бил претърсен, че е бил задържан за 14 часа по реда на ЗМВР.
Поддържа, че е изпитвал несигурност, страх че децата му ще растат без баща, че
случая придобил широко медийно разгласяване, че доверието към него като кмет
намаляло и съгражданите му започнали да изпитват омраза, която демострирали.
Поддържа,че приятелите му се отдалечили. Изпаднал в стрес, не можел да спи. Синът
му се затворил в себе си, отключил диабет. Здравословното състояние на ищеца се
влошило. Останал без работа, без доходи. Последващи избори доказали, че доверието в
него не е възстановено. Оправдаването му не било разгласено от ответника.
Безспорно е между страните по делото , че в периода 2011г-2015г ищецът Г. Г. е
бил кмет на Община Видин.
От приложените по делото писмени доказателства се установява , че 2014 г. е
образувано досъдебно производство №75/ 2014 г. на Специализирано звено
„Антикорупция” при СГП. С постановление от 01.08.2014г на СГП ищецът е
привлечен като обвиняем с повдигнати три обвинения за престъпление по чл.282, ал.2
и чл.26 НК- за умишлено неизпълнение нарушаване на служебните задължения във
връзка с приложение на Закона за обществените поръчки, с цел да набави за другиго
3
облага , от което са настъпили значителни вредни последици за общината , за
престъпление по чл.278, ал.6, предл.2 НК, за това, че държал 15 броя антични монети
от Римския императорски период, които са движими археологически обекти и
културно- исторически ценности, за престъпление по и чл.339, ал. 1 НК, за това
държал в метална каса в килер 152 патрона[1]боеприпаси без да има за това надлежно
разрешение. На ищеца е наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“. С
постановление на наблюдаващия прокурор от 01.08.2014г му е наложена и мярка за
процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България,
освен с разрешение на наблюдаващия прокурор“ , отменена на 16.07.2015г. с
определение на ОС Видин . По отношение на ищеца за периода 21.08.2014г-
03.02.2015г е била наложена мярка за процесуална принуда „отстраняване от
длъжност“.
С Постановление от 30.03.2016г ищецът е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.219, ал.3 от НК- за това че умишлено не е положил достатъчно
грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му
имущество и за възложената му работа и от това са последвали значителни щети за
Общината
С постановление от 04.04.2016г. на прокурор при СГП е прекратено поради
липса на престъпление воденото срещу ищеца наказателно производство относно
повдигнатите обвинения за престъпления по чл.282, ал.2 НК, по чл.339, ал. 1 НК.
С постановление от 10.11.2016г. на прокурор при СГП е прекратено поради липса
на престъпление воденото срещу ищеца наказателно производство относно
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.219, ал. 3 от НК.
По повдигнатото обвинение за престъпление по чл.278, ал.6 НК е внесен в ОС
Видин обвинителен акт, образувано е НОХД № 109/2016г. по описа на ОС Видин и с
присъда от 23.06.2016г. , влязла в сила на 10.12.2016г. ищецът е признат за невинен по
това обвинение.
От изложеното се установява, че наказателното производство по обвинението,
което е преминало и през съдебна фаза е продължило 2 години и 4 месеца. Относно
обвиненията за престъпления по чл. 282,ал. 2 и по чл. 339,ла. 1 НК продължителността
на наказателното производство е под 2 години, а относно обвинението по 219, ал. 3 НК
– около 10 месеца.
По делото са представени писмени доказателства за това, че на 31.07.2014г са
извършени по образуваното досъдебно производство процесуално-следствени
действия, за които е дадено разрешение от ОС Видин – претърсване и изземване на
няколко служебни кабинети в сградата на Община Видин, включително на кабинета на
кмета на общината , както и в жилището на ищеца.
По делото са представени разпечатки от медийни публикации, установяващи
4
публично разгласяване повдигнатите срещу ищеца обвинения , включително и
информация за същите, дадена от говорителя на главния прокурор.
В о.с.з. на 02.12.2021г са изслушани свидетелите Г. П., Н.Т. и Д.Г..
Свид. Г. установява, че е работела в Община Видин като главен юрисконсулт от
2012г. до февруари 2016г. Установява , че м. 07.2014г е била поканена от ищеца в
неговия кабинет, където служители на ДАНС , оперативни работници , говорителят на
Прокуратурана на РБ извършвали претърсване и изземване . Ищецът й казал да
съдейства на разследващите. След няколко часа ищецът бил изведен под конвой, качен
в патрулна кола. Според свидетелката много хора били свидетели на извеждането му
от сградата на общината . Според свидетелката ищецът се върнал на работа през 2015г.
Свидетелката установява, че при срещи с него в града той бил свит, затворен, нямал
приятелите, които имал преди това.Установява,че ищецът е участвал в местните
избори през 2015г, но гласовете за него били три пъти по-малко от 2011г.
Свидетелката установява,че след изтичане на мандата ищецът не е работил .
Установява, че общественото мнение било против него , хората вярвали на
обвиненията, разпространени чрез средствата за масова информация. Според
свидетелката здравословното състояние на ищеца се влошило , преживял едно
влизане в болница. Свидетелката установява, че и здравето на сина на ищеца се
влошило. Установява, че по къщата на ищеца са хвърляни яйца и боя , имало опити за
палеж, хвърляни са самоделни бомби. След като отпаднане на обвиненията,
обществената нагласа към него не се е променила.
Свидетелят П. , приятел на ищеца установява , че за ситуацията в Общината на
31.07.2014г е разбрал от познати, а след това се усведомявал от медиите. На
31.07.2014г видял видял извеждането на ищеца от сградата с конвой и служебен
автомобил на полицията. Обадила му се и съпругата на ищеца, че домът им е блокиран
от служители на полиция, ДАНС и се провежда претърсване. Установява, че случилото
се променило ищеца станал затворен , престанал да посещава сбирките на
благотворителната организация, за която работели, чувствал се засрамен, бил в
недобро психическо и физическо състояние . Съпругата му изпаднала в депресия
.Свидетелят установява, че по време на наказателното производство по отношение на
къщата и колите на семейството имало посегателства . Според свидетеля ищецът е
високо морална личност интелигентна личност , с изострено чувство за
справедливост. Според свидетеля преди 2014г хората имали доверие на ищеца и
разчитали на него. Това се променило в негативен план след 2014г , поради
постоянното медийно разпространяване , включително и от говорителя на
прокуратурата, че ищецът е един престъпник, че това не е почтена личност. Според
свидетелвя това се установява на следващите избори, когато гласовете в негова
подкрепа били в пъти по-ниски от предходните избори .ъСвидетелят установява, че
през 2019г участвал с ищеца на проведени избори и хората все още вярвали, че Г. е
5
престъпник. Според свидетеля събитията се отразили на здравословното състояние на
ищеца и на сина му.
Свидетелката Т. установява, че познава ищеца от 2007 година, като добър
професионалист, компетентен , ерудиран. При местните избори през 2011г
единодушно е подкрепена кандидатурата му за кмет от БСП, спечелил изборите ,
положил много усилия, за да разреши проблемите на града и общината . Обвиненията
срещу ищеца през 2014г станали достояние на много хора. Свидетелката установява, че
е видяла извеждането на Г. от сградата на общината с полиция. Установява, че Г. и
семейството му били притеснени и уплашени , той бил отчаян, не излизал от дома си и
не контактувал с никой. През 2015г кандидатурата му отново е издигната от
инициативен комитет , но обществеността в града била настроена срещу Г. заради
обвиненията срещу него, а преди това много го уважавали и говорели хубави неща за
него. По време на кампанията по медии се разпространявала информация , че Г. е
престъпник, че ще бъде осъден и ще влезе в затвора. Според свидетелката на изборите
получил малко гласове.Според свидетелката хората в града така и не разбрали, че не е
извършил престъпленията , за които е обвиняван .
Свидетелските показания са подробни, взаимоподкрепящи се , като свидетелвите
установяват факти, които са възприели лично.
Видно от епикриза , издадена на Втора МБАЛ ЕАД гр. София ищецът в периода
30.08.-03.09.2015г е пролежал в кардиологична клиника на болницата по повод
оплаквания от гръден дискомфорт, задух, болка към ляво рамо с давност една седмица
с окончателна диагноза -новопоявила се нестабилна стенокардия, дислипидемия .
Установено е още, че октомври 2017г синът на ищеца е диагностициран с
инсулинозависим захарен диабет.
По делото са са представени заверени копия на договори за правна помощ,
сключени с адвокат И. и пълномощни към същите, от които се установява заплащане
на адвокатски възнаграждения за защита в наказателното производство за сумата от
3200 лева .
С оглед това съдът приема, че е налице състава на чл.2, т.3, пр.1 и пр.3 от ЗОДОВ
, тъй като против ищеца са били повдигнати обвинения за престъпления от общ
характер, които обвинения са били незаконни, което се установява от прекратяването
на производството по част от обвиненията поради липса на престъпление и с влязлата
в сила оправдателна присъда по обвинението по чл. 278, ал.6 от НК. С това предявения
иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява доказан по основание.
За претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение ищецът има
право на обезщетение от държавата, съгласно чл.4 от ЗОДОВ.
Съгласно трайната практика на ВКС – например решения №№ 184/2015г по гр.д.
6
№ 7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г
и трите на ІV ГО на ВКС, при претендирана отговорност на държавата за вредите,
причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на
пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на
личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите
елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е
доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В
този случай практиката приема,че искът за ангажиране на отговорността на държавата
е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва
да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените
вреди. В тежест на ищеца е да докаже изпитаните болки и страдания в обем, завишен
спрямо обичайния, ако претендира заплащането на по-висок размер обезщетение за
неимуществени вреди.
Съгласно реш. 187/2015г по гр.д. № 829/2015г и реш.267/2014г по гр.д. №
820/2012г ІVГО при определени професии, за които очакванията и изискванията на
обществото към тях за почтеност и спазване на законите са завишени следва да се
съобрази дали незаконното обвинение не дава по- силно негативно отражение върху
неимуществената сфера на пострадалото лице.
С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като
съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи
обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищеца ,
които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.
Към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил на 36г . Наказателното
производство водено против него е продължило общо 2години и 4 месеца. През
посочения период ищецът е бил с мярка за неотклонение „парична гаранция”, търпял е
като ограничение мярка за процесуална принуда ”забрана за напускане пределите на
страната” и е бил отстранен от длъжност. Обвиненията, повдигнати на ищеца са били
за тежки престъпления по чл.282 , ал.2 , чл.339,ал.1 и чл.219,ал.3 от НК по смисъла на
чл. 93,т.7 от НК.
Установява се по делото, че ищецът не е осъждан за престъпления или други
правонарушения .
От изложеното се установява , че периода , през който е продължило
наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фаза не е неразумно дълъг
и продължителен , съответно не е обосноваващ по- висок размер на обезщетението, не
като обезщетение за бавно правосъдие , а като обезщетение за по-дълъг период на
търпене на незаконосъобразно повдигнато обвинение и последиците от него.
През този период , през който е бил обвиняем и подсъдим и във връзка с
7
повдигнатото обвинение ищецът е претърпял болки и страдания, обичайни за неговото
положение. Ищецът е изпитал болки и страдания в обичайни по вид, интензитет и
продължителност, нормално изпитвани от хора, против които се води наказателно
производство. Изпитвал е несигурност, безпокойство, стрес, смущения в социалното
общуване, нормално е изпитвал срам, страх, редуцирал е социалния си живот.
Нормално е ищецът да е чувствал доброто си име и достойноството си накърнени.
Установява се по делото, че свръх тези обичайни болки и страдания, нормално
изпитвани от лице, против което се води незаконна държавна репресия ищецът е бил
задържан за 12 часа. По силни от обичайните неимуществени вреди ищецът е изпитал
от обстоятелството ,че за макар и за кратък период от време против него са висяли за
разследване 4 обвинения за престъпление от общ характер, три от които за тежки
престъпления. Засилени по интензитет неимуществени вреди са причинени на ищеца
от предприетото от ответника публично претърсване на кабинета на кмета на община
Видин, от начина на извеждането на ищеца от сградата на общината и
транпортирането му в с патрулна кола под погледа на множество граждани и
служители на община Видин, както и от отстраняването му от длъжност. До по-
засилена репресия и съответно допо-силни негативни емоции у ищеца води и
извършеното претърсване на дома на ищеца, по време когато той не е там. По-
интензивни неимуществени вреди са причинени на ищеца от масираното отразяване на
извършените спрямо него следствени действия и повдигнатите му обвинения в
средствата за масова информация. Следва да се съобрази, че за длъжността, която е
заемал ищеца- кмет – очакванията към неговата личност са засилени. Избрането на
посочената длъжност предполага доверие в съответния човек, вяра в неговия авторитет,
знания , умения , като повдигнатите обвинения за извършени престъпления от общ
характер особено силно накърняват тези качества, търсени от обществото у
кандидатите за изборни длъжности.
От твърдяните като претърпени неимуществени вреди от ищеца не се установява
твърдяната връзка между воденото наказателно производство и негово влошено
здравословно състояние. Липсват доказателства, от които съдът да може главно и
пълно да приеме за доказан факта на влошаване на здравословното състояние на ищеца
и причинната връзка между наказателното преследване и това влошаване. Липсват
доказателства за причинната връзка между незаконните обвинения на ищеца и
заболяването на сина на ищеца. По делото не се доказва установените посегателства
върху имущество на ищеца да са във връзка с повдигнатите обвинения, изложени са
само такива предположения на свидетели по делото.
Ето защо съдът намира, че по делото обезщетение от ответника се дължи за
претърпените от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания, описани по-
горе.При определяне размера на обезщетение съдът следва да съобрази какъв е
имуществения еквивалент, които справедливо да обезщети ищеца за претърпените от
8
него вреди. В тази връзка съдът следва да съобрази както задължителните указания
дадени с ППВС № 4/68г , така и с трайната съдебна практика по сходни казуси.
Съгласно възприетата практика при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка
за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен
отзвук и пр. В този смисъл реш. 132/2016г по гр.д. № 5861/2015г на ІVГО на ВКС.
Съгласно реш. 95/2015г по гр.д. № 5462/2014г на ІІІГО ва ВКС за определяне на
справеднивия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените
критерии като икономическите условия в страната, жизнения стандарт и
възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
С оглед всичко изложеното и като взе предвид установените при съвкупното
тълкуване на доказателствата претърпени от ищеца вреди- като съобрази както
обичайните вреди, претърпени от него , така и по- силните , интензивни страдания,
причинени му от повдигнатите обвинения, но и като съобрази сравнително краткия
период на висящност на обвиненията и на основание чл.52 ЗЗД съдът намира, че
размера на дължимото се от Прокуратурата на РБ обезщетение по чл.2,т.3 ЗОДОВ
възлиза на сумата от 40 000.00лв. С така посоченото обезщетение се репарират в
относително пълен и справедлив размер причинените на ищеца неимуществени вреди
от незаконните действия на ответника, като над посочените суми предявеният иск
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за заплащане на имуществени вреди
Оплакванията във въззивната жалба на ответната прокуратура са неоснователни.
По делото са представени в заверен препис документите във връзка с
организирането на защитата на Г. в рамките на наказателното производство.
Пълномощните са надлежно оформени с подпис на упълномощител и посочване на
защитата , която се дължи- инстанцията , за която пълномощното има действие. В
договорите за правна помощ е посочен размера на договореното възнаграждение, както
и извършеното плащане.
Ищецът доказва реално направени разходи за защита от адвокат по време на
воденото против него наказателно производство в размер на 3200лв. Това са разноски,
които ищецът прави в пряка връзка с незаконното обвинение и репарирането на които ,
9
на осн. чл.2,т.3 от ЗОДОВ следва да се поеме от Прокуратурата на РБ. За всички вреди
от незаконното обвинение Прокуратурата на РБ носи имуществена отговорност, стига
да са пряка причинна връзка с незаконното обвинение.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да
бъде уважен изцяло. В този смисъл развитите от МОС мотиви не са оспорени с
конкретни въззивни оплаквания. Въззивната жалба на Прокуратурата е бланкетна в
частта, насочена против присъдените ищуществени вреди, поради което и проверката
на въззивната инстанция следва да се ограничи до приложението на императивни
материалноправни разпоредби.
С оглед изложеното предявеният иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло, по съображения изложени и в
първоинстанционното решение.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над
40 000лв до 80 000лв и втака предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В останалата
обжалвана част решението на МОС следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора решението на МОС подлежи на изменение в частта за
разноските.
Присъдените от първоинстанционния съд разноски не са предмет на производство
по чл. 248 от ГПК, поради което и възприетите размера на разноските от МОС
обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1186.21лв, над която сума решението на МОС следва да
бъде отменено.
Пред настоящата инстанция на ищеца – въззивник претендира разноски и доказва
направени такива в размер на 5500лв- заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед
изхода от спора- ищецът защитава интерес от 43 000лв- на ищеца се дължат разноски в
размер нва 1165лв. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, в който смисъл има произнасяне и
на първоинстанционния съд.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ решение № 3 от 10.01.2022г, постановено по гр.д. № 242/2021г по
описа на Окръжен съд-Монтана в частта, с която Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на Г. Г. Г. обезщетение за неимуществени вреди за
сумата над 40 000лв до 80 000лв, както и в частта , с която е осъдена да заплати
разноски за сумата над 1186.21лв и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Г. Г. Г. с ЕГН ********** против Прокуратурата
на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвинение за извършени престъпления по ДП №75/2014г по описа на СГС и
НОХД № 109/2016г по описа на ОС-Видин, на осн. чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за сумата
над 40 000лв до 80 000лв, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3 от 10.01.2022г, постановено по гр.д. № 242/2021г
по описа на Окръжен съд-Монтана в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г. Г. Г. с ЕГН
********** сумата от 1165лв- разноски, направени пред САС, на осн. чл.81 вр.
чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11