Решение по дело №2824/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 231
Дата: 13 февруари 2020 г. (в сила от 25 юли 2020 г.)
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20197040702824
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  231

гр. Бургас, 13.02.2020 г.

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Бургас, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                     СЪДИЯ: ГАЛЯ РУСЕВА

 

при секретаря К. Л.,

като разгледа докладваното от съдия Русева адм.д. № 2824 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Териториално поделение „Държавно ловно стопанство – Граматиково“, със седалище и адрес на управление с. Граматиково, Общ. Малко Търново, представлявано от директора Г. К., която жалба е допълнена и уточнена с молба вх.№ 12413/29.11.2019 г., против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2-600/3634 от 03.10.2019 г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - София, с който  жалбоподателят е изключен от подпомагане и срещу него е установено публично държавно вземане в размер на 4 518,09 лв., представляващо 50 % от изплатена субсидия по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ за кампании 2012, 2013 и 2014 г. на осн.чл.14, ал.1, т.3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

         В жалбата се сочи незаконосъобразност на индивидуалния административен акт като издаден в противоречие с материалния закон. Твърди се, че АУПДВ следва да е предшестван от отделен акт, с който да е прекратено подпомагането на земеделския стопанин, който да е връчен на жалбоподателя и да е влязъл в сила, за да възникне правото на ответника да издаде АУПДВ. Сочи също така, че са нарушени и производствените правила при издаването на акта, тъй като земеделският стопанин не е бил уведомен за образуваното производство по изключване от подпомагане и по прекратяване на многогодишния му ангажимент, както и че същият е бил лишен от възможност да упражни правото си на възражение. Твърди, че е пропуснат цял етап от административното производство. Моли за отмяна на акта като незаконосъобразен.

         В с.з. жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител. Ангажира доказателства, не претендира разноски.

        Ответникът по жалбата – зам.изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - София, редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Б., която оспорва жалбата като неоснователна, представя административната преписка и иска от съда да отхвърли жалбата. Счита акта за законосъобразен, като сочи, че съгласно действащата към датата на издаването му редакция на чл.14, ал.1 от Наредба № 11/03.08.2008 г.,  не е необходимо АУПДВ да се предшества от влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишния ангажимент. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         Административен съд Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

           По делото няма спор и това се установява от писмените доказателства, че оспорващият  - Териториално поделение „Държавно ловно стопанство – Граматиково“, е бил регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 561673 в ДФ "Земеделие" в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), както и че по подадено от него заявление за подпомагане е бил одобрен за участие по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г. за кампания 2012 г., с поет 5-годишен ангажимент.

           Няма спор също, че за първата година от ангажимента – кампания 2012 г., на жалбоподателя е била изплатена сумата от 4 647,76 лв.; за втората година от ангажимента - кампания 2013 г., му е била изплатена сумата от 4 388,42 лв.; и за третата година от ангажимента – кампания 2014 г., му е била изплатена сумата от 0  лв. Общо изплатените суми на жалбоподателя за кампании 2012-2014 г. вкл. са в размер на 9 036,18 лв.

            С писмо изх.№ 01-2600/3634 от 26.06.2019 г. на зам.изпълнителния директор при ДФ „Земеделие“, получено на 11.07.2019 г., жалбоподателят е уведомен, че във връзка с неспазване на поетия 5-годишен ангажимент в съответствие с чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № 11/03.04.2008 г. по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони", и тъй като не е подал заявление за подпомагане за кампания 2015 г., съгласно чл.14, ал.1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. и на осн.чл.4, ал.1, т.3 от същата, срещу него се открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, като следва да бъде изключен от подпомагане и да възстанови сумата от 4 518,09 лв., която представлява 50 % от получената субсидия по мярката, понеже е прекратил участието си в мярката след третата година от поетия ангажимент.

           Във връзка с полученото писмо, жалбоподателят е депозирал възражение /л.8-л.9/, в което не е оспорил, че не е заявил за подпомагане по мярка 211 съответните площи, както и че за кампании 2012-2014 г. са му изплатени посочените в писмото суми.

            На 03.10.2019 г. органът е издал оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2-600/3634, на осн.чл.14, ал.1, т.3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. и чл.166 от ДОПК, с който жалбоподателят е изключен от подпомагане и срещу него е установено публично държавно вземане в размер на 4 518,09 лв., представляващо 50 % от изплатена субсидия по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г. за кампании 2012, 2013, 2014. Органът се е мотивирал, че поради неспазване на поетия многогодишен ангажимент от жалбоподателя /същият не е подал заявление за подпомагане за кампания 2015 г. с декларирана мярка 211, с което е нарушил изискванията на чл.4, ал.1, т.2 и 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г., според които кандидатите за подпомагане са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко 5 последователни години от първото компенсаторно плащане/, същият се прекратява и съгласно чл.14, ал.1, т.3 от Наредбата, бенефициентът следва да възстанови сумата от 4 518,09 лв., представляваща 50 % от получената субсидия по мярката, тъй като е прекратил участието си по мярката след третата година от поетия ангажимент. Възраженията, направени от жалбоподателя, не са били приети като основателни от органа. Актът е връчен на жалбоподателя на 11.11.2019 г. /л.39/. Жалбата срещу него е подадена до съда на 20.11.2019 г.

             Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

            Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал.1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

            Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.3 ДОПК, актът за публично държавно вземане се обжалва по административен ред пред ръководителя на съответната администрация по реда на АПК. Същевременно, чл.148 АПК позволява административният акт да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. От това се налага извод, че при обжалване по реда на АПК, към който препраща  чл. 166, ал. 3 от ДОПК, обжалването по административен ред на акта не е задължително /в този смисъл е и Определение № № 130 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15415/2018 г., VIII о./. Ето защо, съдът приема, че настоящото производство е допустимо, въпреки че актът за установяване на публично държавно вземане не е обжалван от жалбоподателя по административен ред пред директора на ДФ „Земеделие“.

           Съдът, след като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, намира оспорването за неоснователно. Не се установиха сочените от жалбоподателя нарушения, както и липсват основания административният акт да бъде обявен за нищожен.

           Оспореният акт е издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", действащ при спазване на материалните предели на правомощията си, в рамките на предоставената му от изпълнителния директор със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. представителна власт (л.77). Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал.4 от ЗПЗП и чл. 11 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", е делегирал правомощието за издаване и подписване на актове за установяване на публично държавно вземане на своя заместник-изпълнителен директор. Административният акт е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата законосъобразност, по следните съображения:

            Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на Европейския съюз и по силата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз.

           Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Според ал.5 на същия член, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т.8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 166, ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.

            Нормата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е приложен към преписката. В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорения акт, административният орган се е мотивирал подробно и аргументирано, като възприетото от същия от фактическа страна е съответно на материалните норми, посочени като правно основание за издаване на акта. Видно от доказателствата по делото, на 03.10.2019 г. с нарочен акт на зам.изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е прекратен поетият от жалбоподателя многогодишен ангажимент по мярка 211, като срещу него е установено публично държавно вземане.

            Условията и редът за прилагане на мярка 211 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони - "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони", са уредени в Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Според чл.8 и чл.9 от наредбата, заявления за подпомагане по мерките се подават съгласно изискванията на Наредба 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, като едно и също лице може да кандидатства за подпомагане по реда на тази наредба веднъж през една календарна година. Чл. 4, ал.1, т.2 и т.3 от наредбата въвеждат задължение за кандидатите за подпомагане да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, както и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Тези правила установяват 5-годишен многогодишен ангажимент за кандидатите, които са били одобрени и са получили компенсаторно плащане, за обработване на земята и за заявяването й за подпомагане по мярка 211. Финансовата помощ се предоставя в рамките на финансовите средства, предвидени за мерките за съответната финансова година, като същата се изплаща в периода между 1 декември на годината на кандидатстване и 30 юни на следващата календарна година, от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция /чл.5 и чл.11 от наредбата/.

             В случая е безспорно, че жалбоподателят е подал заявление за кандидатстване по мярка 211 през 2012 г., като е бил одобрен за подпомагане и с това е поел 5-годишен ангажимент за периода 2012-2017 г. съгласно чл.4, ал.1, т.2 от наредбата да обработва площите в необлагодетелствания район, които е заявил за подпомагане, както и всяка година до приключване на ангажимента да подава отделно заявление за подпомагане. Няма спор, че такива заявления за подпомагане са били подавани от жалбоподателя до 2014 г. вкл., т.е. за първите три години от поемане на ангажимента – за кампания 2012, за кампания 2013 и за кампания 2014 г., като за кампания 2015 г. същият не е подал заявление за подпомагане съгласно чл.4, ал.1, т.3 от наредбата. Съгласно чл.14 от наредбата, земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, като при прекратяване на ангажимента след третата година същият следва да възстанови 50 % от получената финансова помощ. В случая, ангажиментът на жалбоподателя да участва в мярка 211 е прекратен от него след третата година от подпомагането, поради което същият дължи възстановяване на разплащателната агенция на половината от получената финансова помощ. Няма спор между страните, че такава му е била изплатена общо за кампании 2012-2014 г. вкл. в размер на 9 036,18 лв., поради което и половината сума, подлежаща на възстановяване, възлиза на 4 518,09 лв.

           С оспорения АУПДВ и в съответствие с приложимите разпоредби на наредбата, жалбоподателят е изключен от подпомагане поради неспазване на поетия ангажимент и му е наложена санкция именно в размер на 4 518,09 лв., която сума следва да възстанови на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция. Така издаденият акт е изцяло съобразен с материалния закон и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя в жалбата, че АУПДВ следва да е предшестван от друг акт, с който да е прекратен многогодишният му ангажимент и който трябва да е влязъл в сила – Наредба № 11/03.04.2008 г. не поставя такова изискване в чл.14, на което правно основание е издаден  процесният АУПДВ. На следващо място, не се споделят и възраженията на жалбоподателя, че същият не е бил уведомен за започналото производство по изключване от подпомагане – противното се установява от цитираните по-горе писмени доказателства, сред които писмо вх.№ ПО-00-69/11.07.19 г. и възражение /л.7-л.9/, а цитираното и приложено от жалбоподателя съдебно решение на Адм. съд – Кюстендил е неотносимо в случая, тъй като касае различна хипотеза, при която АУПДВ е бил предшестван от друг акт за прекратяване на ангажимента /в настоящия случай прекратяването на ангажимента и установяването на публичното държавно вземане са извършени с един акт на органа, в съответствие с разпоредбата на чл.14 от Наредба № 11/03.04.2008 г./. Следователно, налице са както фактическите основания, така и правните такива за издаване на оспорения акт.

           Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесният акт е издаден в съответствие с материалния закон и при спазване на всички съществени административнопроцесуални правила, а депозираната срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

           Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане в тази връзка, на осн. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, в полза на ДФ "Земеделие" – София следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минималния размер, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

          Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, ХХІІІ състав

 

                                      Р Е Ш И:

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Териториално поделение „Държавно ловно стопанство – Граматиково“, със седалище и адрес на управление с. Граматиково, Общ. Малко Търново, представлявано от директора Г. К., против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2-600/3634 от 03.10.2019 г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - София, с който  жалбоподателят е изключен от подпомагане и срещу него е установено публично държавно вземане в размер на 4 518,09 лв., представляваща 50 % от изплатена субсидия по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ за кампании 2012, 2013 и 2014 г.

           ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно ловно стопанство – Граматиково“, със седалище и адрес на управление с. Граматиково, Общ. Малко Търново, представлявано от директора Г. К., да заплати на ДФ "Земеделие" – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

 

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

                                                                     СЪДИЯ: