№ 4811
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110124326 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на „Т..“ ЕАД, ЕИК: .. ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/ срещу М. Д. К., ЕГН ********** с адрес в С/адрес/
чрез адв. Т. като особен представител, за това че дължи на „Т..” ЕАД за
следните суми: 119.07 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 11.2020г. - 04.2021г. и
22.64 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2020 г. до 19.12.2022 г., както и
сумата за дялово разпределение от която главница в размер на 11.88 лв. за
периода 05.2020г.-10,2020г. и лихва в размер на 2.86 лв. за периода
01.07.2020г.-19.12.2022г., които се търсят със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението и за които суми по
ч. гр. дело № 644/2023г. по описа на СРС, 144 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от датата 13.01.2023г.
Поддържа се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с
абонатен № 360644 през исковия период за имот с адрес ж.к. /адрес/, в
партера и първи етаж ателие, сумите за ползване на която енергия, която е
ползвана за стопански нужди, не са заплатени. Излага се, че топлинна енергия
е ползвана от ответника въпреки, че не сключен договор за доставка на такава
и като получена без основание се желае да бъде възстановена нейната
1
стойност. Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „М..“ ООД, което дружество е конституирано
като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес и на основание
чл.219, ал. 1 ГПК.
Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът дължи претендираните суми. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил такъв, с който исковете се оспорват.
Излага се, че при липсата на облигационна връзка между страните ОУ на
ищеца не са приложими за ответника, не са доказани по основание и размер, и
по обем.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните намира за установено следното:
От нотариален акт за учредяване на строеж срещу задължение за
построяване на жилища, магазини, ателие и гаражи № 122. рег. 7913/ 1997г.
се установява, че срещу предоставено от ответника М. в полза на трето по
делото лице право на право на строеж е получил в собственост имот,
апартамент 2 във вход А на първи етаж с площ от 86.45 кв.м. и ателие на
партера и първи етаж на вх. А с площ от 43.90 кв.м.
От Договор от 30.10.2003г., сключен между М.. и ЕС на б/адрес/ за
топлинното счетоводство на сградата.
От тези доказателства се установява, че М. е носител на ПС спрямо
имот с инсталация с № **********, за който имот за исковия период е бил
наличен договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от ищеца на лица, потребители по чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ –
безсрочен.
Изслушани и приети са заключения на вещи лица по СТЕ и ССчЕ,
които съдът кредитира и въз основа на които се установява, че за исковия
имот за периода от 01.11.2020г. до 30.04.2021г. вкл. по прогнозни стойности
за стопански обект с № 360644 за имот с адрес в София, бул/адрес/ са били
2
начислени стойности за сградна инсталация в размер на 124.24 лева, които не
са платени. Установява се, че имотът е бил в топлоснабдена сграда, а
ателието е било с 2 броя отоплителни тела и един водомер за топла вода като
е имало отопление и в стълбището.
От заключението по ССчЕ, прието без възражения, се установява, че
общо неплатената сума за ТЕ и дялово разпределение за исковия имот е в
размер на 156.45 лева, от които главницата за ТЕ е в размер на 119.07 лева, а
за дялово разпределение е от 11.88 лева.
При тези факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение – какъвто е конкретния
случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия, а според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Общите условия, купувач
може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва
топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо
водоснабдяване. От своя страна в параграф 1, т. ЗЗа от ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г. сочи, че небитов клиент е този, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен
между топлопреносното предприятие и потребителя, по аргумент от чл. 149,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ. По делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен
между страните, като предявената искова претенция е на основание
настъпило неоснователно обогатяване в полза на ответниците.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва
следните елементи – обогатяване на получателя, обедняване на другата страна
и това разместване на благата да е настъпило без основание. Обогатяването
може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е
следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на
пасивите му. В случая липсата на сключен договор за продажбата на
3
топлинна енергия за стопански нужди, обуславя липса на основание за
получаването на топлинна енергия по за процесния имот, но въпреки това,
такава е ползвана. Като не е заплатила нейната стойност ответницата е
спестила разходи, които е следвало да направи. Няма спор, че през целия
процесен период сградата е с непрекъснато топлоподаване.
На основание чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение като начинът за извършване на дяловото разпределение
е регламентиран в ЗЕ /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия
за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите/.
Според чл.145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти въз основа на прогнозни месечни стойности
и изравнителни сметки – чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ. Установи се, че ответницата
е потребител на топлоенергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, през исковия период,
като собственик на имота, за който е доставяна топлоенергия, чиято стойност
досежно размера се доказа по делото.
Исковете са доказани и основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да
присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в
тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото и
заповедното производства така, както са сторени или 1150 лева по гр.дело с
№ 24326/ 2023г. , от които 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт и 100
лева за д.такса, по 300 лева за възнаграждение на вещи лица и 400 лева за
възнаграждение на особен представител, както и 75 лева за разноски по
ч.гр.дело с № 644/ 2023г. като сбор от държавна такса в размер на 25 лева и
50 лева за възнаграждение на юрисконсулт.
Мотивиран от горното съдът
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т..“ ЕАД, ЕИК: .. ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/, че М. Д. К., ЕГН ********** с адрес в С/адрес/ чрез
адв. Т. като особен представител дължи на „Т..” ЕАД следните суми: 119.07
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ през периода 11.2020г. - 04.2021г. и 22.64 лв. - законна лихва за забава от
31.12.2020 г. до 19.12.2022 г., както и сумата за дялово разпределение от
която главница в размер на 11.88 лв. за периода 05.2020г.-10,2020г. и лихва в
размер на 2.86 лв. за периода 01.07.2020г.-19.12.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението и за
които суми по ч. гр. дело № 644/2023г. по описа на СРС, 144 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от датата 13.01.2023г. и
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН ********** с адрес в С/адрес/ чрез адв. Т.
като особен представител да заплати на „Т..“ ЕАД, ЕИК: .. , представлявано
от изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/
на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 1225 лева – съдебно-деловодни
разноски по гр.дело № 24326/2023г. и по ч.гр.дело № 644/ 2023г. по описа на
СРС.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „М..“ ООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5