МОТИВИ по НОХД № 3173/2016
година на СГС, НК, 21 състав
Повдигнато е и внесено в съда
обвинение срещу М.Г.Б. за това, че на 10.08.2015 година около 14.10 часа в град С., при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Шевролет”, модел „Орландо”, с регистрационен номер ********, по бул.’’Цариградско шосе”, с посока на движение от
бул.”Александър Малинов” към бул.”Павел Красов” и в района на № 116, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно:
-
чл.25 ал.1 от ЗДвП:’’Водачът на ППС, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например ... преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него ... и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
-
чл.38 ал.3 от ЗДвП: „При недостатъчна широчина завиването в
обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но
водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне и попътно
движещите се от лявата му страна пътни превозни средства. ”
-
чл.6 т. 1 от ППЗДвП: Участниците в движението: т.1:
съобразяват своето поведение със … пътните знаци ... ”
-
чл.13
т.1 от ЗДвП: ”За предупреждаване на участниците в
движението за опасности по пътя, за даване на различни предписания към тях — относно
предимство, забраните, прилагане на специални правила, действията със
задължителен характер, за указване на направления, посоки,
обекти, както и за даване на различна допълнителна информация за улесняване на
участниците в движението, на пътищата се поставят пътни знаци, допълнителни и
други средства за сигнализиране ” във вр. чл.51 ал.2
от ППЗДвП: „Пътните знаци със
задължителни предписания
имат следните изображения и наименования: Г9
„Преминаване отдясно на знака ” и чл.66 т.6 от
ППЗДвП: „Другите средства за сигнализиране имат следните форми,
изображения, наименования и значения: ’’Табела с направляващи стрелки” - С6”, като предприел
маневра без да се съобрази с другите участници в движението, не се убедил дали
създава опасност за движението, не се е съобразил с предписанията на пътен знак
Г9 от ППЗДвП, като предприел непозволена маневра завиване в обратна посока, без
да пропусне попътно движещия се от лявата му страна мотоциклет марка „Хонда”,
модел „ФСР 750Ф”, с рег.номер *****, с водач С.Е. А. и по непредпазливост
причинил смъртта на водача С.Е. А. и нанесъл телесни повреди на пътничката на
мотора Е.Р.А., изразяващи се в травматичен пневмоторакс в
дясно, което представлява временно разстройство на здравето, опасно за живота;
счупване на горните рамена на двете срамни кости, което й е причинило трайно
/за повече от 30 дни/;затруднение на
движенията на двата долни крайника; счупване на голямопищялната кост на лявата
подбедрица и на медиалния малеол, което представлява трайно /за повече от 30
дни/ затруднение движенията на левия долен крайник - престъпление по чл.343 ал. 4 във вр. ал.1 б.”б” пр.2 и б.”в”
вр. чл. 342 ал.1, пр. 3 от НК.
Пред съда СГП
поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че подс.Б. следва да отговаря за
извършеното от него деяние, въпреки доказаното съпричиняване от страна на
починалия моторист С. А.. Пледира за наказание лишаване от свобода около средния
размер, предвиден в закона, чието изпълнение да се отложи по реда на чл.66 НК с
изпитателен срок, както и за налагане на наказание лишаване от права по чл.37
ал.1 т.7 НК.
Конституираните в
хода на процеса частни обвинитЕ. Е.А. и Е.А., родитЕ.на починалия моторист С. А.,
посредством техния повереник адв.М., поддържат повдигнатото от прокуратурата
обвинение, като считат, че подс.Б. е виновен за смъртта на техния син, въпреки
наличието на съпричиняване. Иска се наказание лишаване от свобода, което да
бъде отложено по реда на чл.66 НК и кумулативно лишаване от право по чл.37 ал.1
т.7 НК.
Конституираната по
делото частна обвинителка Е.А., живееща преди инцидента на съпружески начала с
починалия моторист С. А., посредством нейния повереник – адв.О., също поддържа
повдигнатото обвинение, като пледира за виновност на подс.Б. и налагането на
наказание лишаване от свобода, което обаче да бъде изтърпяно ефективно.
Поддържа се становището, че извършеното от починалия моторист С. А. не е в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Защитникът на подс. Б.
– адв.Р., пледира за невиновност на нейния подзащитен и за пълното му
оправдаване. Като причини за настъпилото ПТП от една страна се сочат
субективните действия на моториста, а от друга - недобрата организация на
движението в процесния участък от пътя по време на извършване на ремонтните
дейности.
Подсъдимият М.Б. не
дава обяснения в хода на процеса, но възползвайки се от правото си на лична
защита заявява, че съжалява много за инцидента. Моли за своето оправдаване.
Производството се е
развило по реда на глава 27 НПК във връзка с чл.371 т.1 НПК – страните по
делото са дали съгласие, а съдът с изрично свое определение е одобрил да не се
провежда разпит на свидетелите С. Х. П., Я.С. Х. и М.Д.Б., като при
постановяване на присъдата да се ползва непосредствено съдържанието на
съответните протоколи от досъдебното производство.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира
за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М.Г.Б.
е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН **********. Същият е
правоспособен водач от 1986 година, като към инкриминираната дата притежава
свидетелство за правоуправление на МПС № *********/21.01.2012 година, с
валидност до 21.01.2022 година, категории "В, С, Ткт и М". През
годините подс.Б. е санкциониран 21 пъти по административен ред за извършени от
него нарушения на ЗДвП, което го описва като рисков и недисциплиниран водач на
МПС, въпреки добрите му характеристични данни като гражданин. По отношение на приложената по делото
психологична консултация на подс.Б., съдът счита, че същата не следва да бъде
приемана и анализирана като писмено доказателство по делото, тъй като по своето
естество представлява експертно заключение, което обаче не е осъществено по
предвидения в НПК ред, за да може изобщо да стане част от доказателствената
съвкупност по делото.
На 10.08.2015 година в гр.С. по
бул.”Цариградско шосе” се извършвал частичен ремонт, като за целта движението
на моторни превозни средства в този участък от пътя се осъществявало двупосочно
единствено в южното платно за движение. Действащото южно платно за движение /с
обща широчина 14.7 метра/ било реорганизирано и разделено с „табЕ.с
направляващи стрелки С6.1” на по две
ленти за движение във всяка посока, като скоростта на движение била ограничена
до 40 км/ч. С ясно обозначени пътни знаци било посочено, че в реорганизирания и
стеснен участък от пътя се извършват строително-ремонтни дейности, както и че
се забранява изпреварването на автомобили. В платното за движение все още нямало
положена маркировка, но имало подготовка за извършването на такава, като през
определено разстояние били положени бЕ.точки, които условно маркирали отделните
ленти за движение. Предвид създадената временна организация на движението в
този участък от пътя и с оглед натовареността на пътната артерия, в двете
посоки се образували колони от МПС, движещи се бавно едно след друго.
На същата дата, около 13.45 часа,
по бул. „Цариградско шосе” в гр.С., с посока на движение от центъра на гр. С.
към гр.П., се движил подс. М.Б., който управлявал лек автомобил „Шевролет
Орландо” с ДК № ********. С него на предна дясна седалка пътувал и св.В.В..
Времето било слънчено, ясно и с добра видимост. Асфалтът сух и равен, без
неравности. Движейки се по бул.”Цариградско шосе, в посока гр.П., подс. Б.
навлязъл в участъка от пътя, който бил временно реорганизиран и обозначен с
пътни знаци: Г9 „Преминаване отдясно на знака”; В24 „Забранено е изпреварването
на автомобили и мотоциклети с кош”; А23 „участък от пътя в ремонт”, В26
„забранено е движение със скорост, по-висока от означената, а именно 40 км/ч”,
Ж15 „край на пътна лента”, както и с други средства за сигнализиране, а именно:
„табЕ.с направляващи стрелки С6.1”.
Съобразявайки се изцяло с установените
пътни предписания и в частност със знак Г9, подс.Б. преминал в указаните ленти
за движение в посока гр.П., като се движел в колона, след движещите се пред
него моторни превозни средства. Движението на автомобилите било изключително
затруднено, като в посока гр.П. същите се придвижвали с ниска скорост в две
ленти, на места дори спирали, след което отново продължавали своето движение
бавно и в колона. Подс. Б. управлявал лекия автомобил „Шевролет” с ниска
скорост, в колона след други автомобили, в лявата лента /от възможни две такива/
за движение в посока гр.П.. Подс.Б. през цялото време бил в добро настроение,
без излишно напрежение и изнервяне от образуваните задръствания. Малко след
като подминал бензиностанция „ОМВ” на бул.”Цариградско шосе”, в района на № 120,
подс. Б. решил да извърши маневра „обратен завой”, като продължи своето
движение в противоположна посока, с оглед промяна на маршрута на движение.
Същият се огледал и установил, че в съседните две ленти за насрещно движение
няма противоположно движещи се превозни средства, видимостта била добра, поради
и което преценил, че няма да създаде излишни затруднения и ще може безопасно да
извърши съответната маневра по обратно завиване.
По същото време и място, движейки
се с мотоциклет, марка „Хонда ВФР 750 Ф”, се придвижвали пострадалите - С. А. и
неговата приятелка – св. Е. А.. Мотоциклетът бил управляван от С. А., въпреки
че същият нямал правоспособност за
управление на подобно МПС, като св. А. се возела зад него. Двамата се движили
по бул. ”Цариградско шосе” в посока гр.П.. Стигайки до временната реорганизация
на движението на бул.”Цариградско шосе”, постр. А. продължил своето движение в
указаните ленти, без обаче да се съобразява с колоните от автомобили пред него,
които се движили един след друг, както и с поставените на място пътни знаци. В
пълно противоречие с установените правила и норми на поведение по ЗДвП и
ППЗДвП, постр. А. предприел поредица от изпреварвания на автомобили и то в
тяхната лента на двежение /лявата от двете създадени ленти/, нарушавайки почти
всички норми, предвидени в раздел ІХ на ЗДвП, озаглавен „Изпреварване”. В един
момент, с оглед невъзможността да продължава да изпреварва автомобили в неговата
лента за движение и в пълно противоречие с установените временни правила за
движение, водачът А. навлязъл в съседната лента за насрещно двежение, като
продължил да изпреварва движещите се в колона автомобили. Подтикнат явно от
свободната лента за насрещно движещи се моторни превозни средства и увлечен от
стремежа за изпреварване на колкото се може повече автомобили, имайки предвид
бавното придвижване и огромни задръствания в този участък от пътя, постр. А.
увеличил чувствително скоростта на управлявания от него мотоциклет, като се
движел със скорост не по-малка от 90
км/ч. По този начин същият успял да задмине един не малък брой от
автомобили, които стоели почти на място или се придвижвали съвсем бавно.
Вследствие на това именно внезапно ускоряване се чул силен звук от форсиране на
двигателя на мотоциклета, типичен при подобно движение на мотоциклет с висока
скорост, който бил възприет от намиращите се в района хора. В следващия момент
се чул и силен трясък, тътен, вследствие настъпилия удар между мотоциклета и
предприелия маневра по завиване в обратна посока лек автомобил „Шевролет”.
Непосредствено преди удара водачът на мотоциклета А. се опитал да избегне
съприкосновението между двете превозни средства, но безуспешно. Същият
задействял рязко спирачната уредба на мотоциклета, но поради високата скорост
на движение нямало как да бъде преустановено неговото придвижване. Малко преди
удара, като последна реакция, постр.А. наклонил и приплъзнал мотоциклета
настрани по асфалта, след което последвал фаталния удар, при който последователно
мотоциклетът и водачът се ударили в лявата странична част на лекия автомобил,
който вече бил заел изцяло лентата за движение на моториста. От така
последвалия удар лекият автомобил се изместил леко напред и наляво, като предната
дясна гума излязла от джантата. Возещата се на мотоциклета, зад постр. А.,
спътничка вследствие на инерцията успяла да излети от мотора, като прелетяла
над автомобила и паднала зад него, имайки предвид посоката на движение на мотоциклета.
В следствие на така настъпилото
тежко пътнотранспортно произшествие постр. А. получил следните увреждания,
описани в съдебномедицинската експертиза на труп: черепно-мозъчна травма с
кръвонасядане на меките черепни обвивки; счупване на черепната основа в предна
и дясна средна черепна ямка със счупване на турското седло и дясната пирамидна
кост; субдурален и субарахноидален кръвоизлив; контузия на мозъка в областта на
левия амониев рог и в областта на моста; кръв в мозъчните стомахчета; счупване
на мозъчните кости; счупване на първо ребро в ляво и на първо ребро в дясно;
коремна травма със счупване на тазовия пръстен в областта на дясна
сакро-илиачна става; контузия на адесния бъбрек с кръвонасядане на капсулата и
разкъсване на паренхима в хилуса; кръвонасядания около счупените кости;
аспирация на кръв; оток на мозъка и белите дробове; мастна дострофия на черния
дроб; сраствания на перикарда към сърцето; хипертрофия на миокарда на лявата
камера; открито счупване на дясната лява става; патологична подвижност на
дясната колянна става; разкъсно-контузни рани; порезни рани; охлузвания и
кръвонасядания по главата, шията, гръдния кош, горните и долни крайници.
Непосредствена причина за смъртта
на С. А., съобразно изготвената и приета по делото съдебномедицинска
експертиза, била причинената черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка,
субдурален и субарахноидален кръвоизливи, довели до оток на мозъка и остра
дихателна и сърдечна недостатъчност от подтискане на центровете на дишането и
сърдечната дейност.
По отношенние на св.А. пък били
причинени следните травми, видно от изготвената съдебномедицинска експертиза:
контузия на гръдния кош и корема; травматичен пневмоторакс вдясно; фрактура на
таза – на горните рамена на лява и дясна срамна кост; фрактура на медиалния
малеол и тибията вляво; разкъсно-контузна рана на лявта длан; фрактура на носа;
разкъсно-контузна рана на носа.
Предвид изготвената и приета
съдебномедицинска експертиза, травматичният пневмоторакс от медико-биологична
гледна точка се квалифицирал като временно разстройство на здравето, опасно за
живота. Счупванията пък водели до трайно затруднение на движенията на двата
долни крайника за срок повече от 30 дни. Останалите увреждания се
характеризирали като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Няколко минути след катастрофата
на мястото на инцидента пристигнал св.С. П., служител в БЧК, който оказал първа
помощ на пострадалите лица. Същият още на момента констатирал смъртта на водача
А., като насочил своите действия в помощ предимно на св.А..
След пристигането на бърза помощ,
медицинският екип потвърдил смъртта на А., след което откарал св. А. за лечение
в болница.
На мястото на инцидента
своевременно пристигнали полицейски служители и експерти, които отцепили района
и извършили оглед на местопроизшествието със съответните замервания и снимки.
В хода на делото е назначена и
изготвена комплексна медико-автотехническа експертиза, съобразно чието
заключение е установено, че мястото на удара се намира в дясното платно на
бул.”Цариградско шосе” в гр.С., по ширина на 5-6 метра вдясно от левия край на
дясното платно за движение, считано в посока на огледа /към гр.П./ и по дължина
на 45-46 метра след ориентира, считано в същата посока. Скоростта на автомобила
в момента на удара е била 10 км/ч, а тази на мотоциклета е била не по-малка от
90 км/ч, а в момента на удара е била от порядъка и не по-малко от 70 км/ч.
Опасната зона за спиране на мотоциклета при скоростта му на движение от 90 км/ч
е 77 метра, а при разрешената в конкретния пътен участък от 40 км/ч е 21-22
метра. Вещите лица дават заключение, че при скоростта, с която се е движел
мотоциклетистът не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара,
както и че при движение с разрешената скорост – 40 км/ч, е щял да има такава
възможност за спиране преди мястото на удара. Експертите дават становище, че от
техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието е субективното
поведение на мотоциклетиста, който се е движел в платното за насрещно движение
и то със скорост значително над разрешената. По отношение на подс.Б. се
заключава, че същият преди да извърши маневрата „завиване в обратна посока” не
е могъл да предвиди, че зад него в платното за насрещно движение се движи МПС.
По доказателствата:
Съдът прие изложената
фактическа обстановка въз основа на показанията на свидетелите С. Х. П., Я.С. Х.,
М.Д.Б., Е. Р.А., Х.Н.Х., Й.Т.С., В.В., от приетите по делото съдебномедицински
експертизи и комплексна медико-автотехническа експертиза, както и от писмените
доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него,
констативен протокол за ПТП, съдебномедицинска експертиза на труп, свидетелства
за управление на МПС, контролни талони, свидетелства за регистрация на МПС,
протоколи за оглед на веществени доказателства – мотоциклет и автомобил,
препис-извлечение от акт за смърт, справка за регистрация на лек автомобил
„Шевролет Орландо”, справка за нарушител на подс.Б., удостоверение за
наследници, справка за наказания на С. А., протокол за доброволно предаване на
1бр. контактен ключ, медицински документи на пострадалата Е. А., медицинска
документация на подс. Б., справка за съдимост, характеристична справка.
Посочените
доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, позволиха на съда да установи
горната фактическа обстановка и да приеме за несъмнено доказани точно тези
факти, които са описани. В тях липсват съществени противоречия, които да бъдат
обсъждани в изпълнение на задължението на съда по чл.305 ал.3 изр.2 от НПК. В
същото време трябва да се съобрази следното:
Пряк и основен
свидетел-очевидец на станалото е пострадалата Е. А., возеща се заедно със С. А.
на мотоциклета. Същата детайлно и подробно разказва за маршрута, по който са
минали, както и за посоката им на движение по реорганизирния участък от
булеварда, начина на изпреварване на автомобилите, които са били в тяхната
посока, както и навлизането им в лентата за насрещно движещи се автомобили,
поради и което съдът намира, че няма основание да не кредитира с доверие тези
нейни показани. Още повече, че същите са последователни, логични и
непротиворечиви, както сами по себе си, така също и с останалите събрани по
делото доказателства.
По отношение на
последващите събития св. А. заявява, че единствено е усетила разко натискане на
спирачката на мотоциклета и тъмен автомобил пред тях в лентата им на движение.
Същата поддържа, че няма други спомени от катастрофата до събуждането й на
асфалта.
Съдът намира, че с
оглед бързината на развилите се събития, както и предвид травмите, които е
претърпяла същата, е напълно нормално да има дефицит на спомени и събития,
както и известна обърканост досежно отделни факти и обстоятелства,
непосредствено преди удара и след него. С оглед на това именно съдът си
обяснява липсата на ясен спомен от страна на свидетелката досежно падането на
мотоциклета на земята преди удара, реалната им скорост на движение, както и
нейното прелитане над автомобила.
Тези факти по делото обаче
са категорично установени, както с приобщените по делото гласни и писмени
доказателства – показанията на св.Х., св.С., св.В., протокол за оглед на
местопроизшествието, така също и посредством изготвената по делото
автотехническа експертиза, поради и което се приемат за несъмнено доказани от
факическа страна. Ето защо съдът приема, че непосредствено преди удара
мотоциклетът е бил приплъзнат странично по земята, а св.А. е прелетяла над
автомобила. Досежно скоростта на движение на мотоциклета съдът приема за
достоверно заключението на вещите лица, тъй като същото от една страна е научно
обосновано и технически аргументирано, а от друга – се базира на обективни
находки и изчисления.
От свидетелските
показания на Х.Х., втория свидетел-очевидец на произшествието, пък става ясно,
че мотоциклетът се е движел в лентата за насрещно движение и то с много голяма
скорост. Разпитан на досъдебното производство, седмица след инцидента, св.Х.
заявява: „чух силен звук от форсиране на мотоциклет и се изправих, в този
момент видях, че моторът лети с много висока скорост в посока гр.П., но се
движи в лентата за насрещно движение”.
В съдебно заседание, с оглед изминалия период
от време и избледнели спомени, показанията на този свидетел бяха проченени, на
основание чл.281ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК, като последният ги потвърди
изцяло. Съдът намира за достоверни именно показанията на свидетеля Х., дадени
на досъдебното производство, тъй като същите са логични и в синхрон с
останалите събрани по делото доказателства и най-вече заключението на
автотехническата експертиза. Мотив за възприемане на тези показания е и факта,
че са били депозирани непосредствено след инцидента, седмица по-късно, когато
се предполага, че спомените на свидетеля, а така също и неговата памет са били
в по-добра кондиция. Колкото до показанията му, депозирани в съдебно заседание,
следва да се отбележи, че същите не се различават съществено от тези на
досъдебното производство, с изключение на възприятията му досежно скоростта на
движение на мотоциклета и неговото наблюдаване. Тези противоречия съдът отдава
главно на изминалия период от време и липса на спомени, поради и което като
обективни се приемат именно дадените първоначално такива и потвърдени
впоследстие показания.
От тях се установява,
че мотоциклетът действително се е движел в насрещната лента за движение и то с
изключително висока скорост, имайки предвид използваното от свидетеля словесно
описание „лети”, което само по себе си е достатъчно красноречиво. Тази
констатация е в противоречие, до известна степен, с възприятията и спомените на
св.А. за „нормална скорост” от 60 км/ч, но пък се подкрепя от заключението на
автотехническата експертиза по въпроса – вещите лица са категорични, че
мотоциклетът се е движел със скорост не по-малка от 90 км/ч, което на практика означава, че е възможно реалната скорост
на движение да е била и над тази величина, имайки предвид свидетелските
показания и обективни находки. Предвид невъзможността обаче за определяне с
точност на скоростта на движение на мотоциклета, съдът възприема за релевантна
именно доказаната с експертното заключение минимална скорост от 90 км/ч преди
удара и 70 км/ч в момента на удара.
В тази насока между
впрочем е и още един факт, а именно силният тътен, който се е чул вследствие на
удара между мотоциклета и автомобила, който допълнително навежда съда на
извода, че скоростта, с която се е движел мотоциклетът действително е била
висока и в никакъв случай не е такава, каквато се сочи от св.А..
Подобни са
възприятията и на св.В.В., пътуващ в автомобила заедно с подс.Б.. Същият
непосредствено преди удара е чул силно форсиране на двигател от мотор /типично
при движение с висока скорост/, след което е последвал и сблъсъка. Подобно
силно форсиране, както стана ясно, е възприел и св.Х., като именно силния звук
от мотоциклета го е провокирал да погледне в тази посока и да възприеме
неговото движение, както и последвалия удар.
Ето защо съдът
намира, че по делото е установена с необходимата степен на категоричност и
несъмненост минималната скорост, с която се е движел мотоциклета преди и в
момента на удара, а именно: 90 км/ч, респективно 70 км/ч.
По отношение на
извършената от подс.Б. маневра „обратен завой” и състоянието на лекия автомобил
непосредствено преди удара сведенията са твърде ограничени. Показания в тази
насока дава единствено св.В., който обаче не е съвсем сигурен относно това в
кой точно момент е настъпил удара. Противоречията касаят основно това дали
автомобилът в момента на удара е бил в движение или е бил спрял за извършването
на маневра назад.
Съдът намира, че с
оглед даденото от вещите лица заключение и тяхна обосновка при разпита им в
съдебно заседание, автомобилът по-скоро е бил в движение и то в посока напред,
а не на място или в движение назад, с което би могло да се обясни изместването
му след удара напред и наляво по посоката на движение на мотоциклета.
Показателни в това
отношение са констатациите, отразени в протокола за оглед на
местопроизшествието, както и приложения към него фотоалбум, от които става
видно местоположението на двете моторни превозни средства, оставените по
асфалта динамични следи, както и положението на предните гуми на лекия
автомобил, които безспорно навеждат на извода, че ударът е настъпил именно при
извършваната напред и наляво маневра по завиване в обратна посока или най-късно
в момента, в който въпросната маневра е била достигнала своята крайна точка, но
преди предприемането на каквито и да е било действия по връщане на автомобила
назад, имайки предвид изместването на автомобила и посоката на движение на
предните гуми. В подкрепа на тази теза е и положението на скоростния лост,
който определено не е в позиция на включена задна предавка. Съпоставени едно с
друго и анализирани с динамичните следи от спирачния път и механично ожулване, тези
доказателства дават основание да се приеме, че автомобилът е бил в състояние на
леко движение напред непосредствено преди удара.
По отношение на
останалите събития, които са последвали след удара, съдът намира, че
доказателствените източници са еднопосочни и непротиворечиви, поради и което не
се налага техния самостоятелен и подробен анализ. Освен това същите са
ирелевантни досежно механизма на произшествието и касаят предимно оказаната на
потстрадалите помощ.
Съдът приема за
достоверни извършения протокол за оглед на местопроизшествието и изготвен
фотоалбул към него, както и реализираните два огледа на веществени докзателства
– на двете превозни средства, доколкото същите са осъществени законосъобразно и
в предвидения от НПК ред.
Съдът изцяло
възприема и ползва изводите на вещите лица в изготвените експертизи и най-вече
на комплексната експертиза, при която вещите лица са съобразили целия събран по
делото доказателствен материал и са положили труд и усилие, за да изяснят
съвкупността на доказателствата и да изследват от всички страни обстановката и
произшествието.
С оглед на тези
забележки съдът прие за установени по несъмнен начин единствено
обстоятелствата, описани във фактическата част на настоящите мотиви.
От правна страна:
При изложената
фактическа обстановка, съдът прие, че деянието не е извършено от подсъдимия
виновно при нарушаване на изискванията на ЗДвП и подзаконовите актове,
регулиращи движението по улиците и пътищата на Република България, поради което
и на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимия Б. по внесеното в съда
обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал. 4 във вр. ал.1 б.”б” пр.2 и б.”в” вр. чл. 342 ал.1, пр. 3 от НК.
От обективна страна – действително
на 10.08.2015 година около 13.45 часа в град С., по бул.’’Цариградско
шосе”, при управление на моторно превозно средство
- лек автомобил „Шевролет Орландо”,
с регистрационен номер ********, подс.Б. е участвал в ПТП с друго моторно
превозно средтво – мотоциклет „Хонда”, с рег.номер ***** и водач С.Е. А., вследствие на
което е причинена смъртта на водача С.Е. А. и комплексна средна телесна повреда на пътничката на мотора Е. Р.А., изразяваща се в травматичен пневмоторакс в дясно, което
представлява временно разстройство на здравето, опасно за живота; счупване на
горните рамена на двете срамни кости, което й е причинило трайно /за повече от
30 дни/; затруднение на движенията на двата долни
крайника; счупване на голямопищялната кост на лявата подбедрица и на медиалния
малеол, което представлява трайно /за повече от 30 дни/ затруднение движенията
на левия долен крайник.
Подсъдимият обаче не
е нарушил норми на ЗДвП и на подзаконовите му актове, за да се приеме, че е
запълнен бланкетния състав на нормата на чл.343 от НК и да се постави въпросът
за ангажиране на неговата наказателна отговорност от обективна страна по
българския НК.
На първо място, с
оглед възраженията и на страните, следва да бъде отбелязано, че повдигнатото на
подс.Б. обвинение действително не е било формулирано съвсем точно и прецизно от
правна страна. Забелязват се известни недостатъци в правната квалификация на
деянието, които обхващат както съответната бланкетна правна норма от НК, така
също и приложимите специални закони - ЗДвП и ППЗДвП. Тези пороци обаче според
настоящия съдебен състав не са били от естество да опорочат проведеното
наказателно производство, както и да нарушат правото на защита на подсъдимия,
тъй като обвинението, макар и компрометирано, е било в достатъчна степен
индивидуализирано и конкретизирано от фактическа и юридическа страна.
Имайки предвид
обстоятелството, че в случая е била предизвикана смърт на едно лице и телесна
повреда на друго правилната правна квалификация според съда би била по чл.343
ал.4 вр. ал.3 б. „а” и б.”б” вр. ал.1 б.”б” и б.”в” вр. чл.342 ал.1 НК.
Колкото до приложимата
разпоредба на чл.6 т.1 ЗДвП, същата макар и да не е била посочена правилно,
имайки предвид обстоятелството, че е била формулирана като разпоредба от
ППЗДвП, то с оглед текстовото й изписване съобразно ЗДвП, би могло да се приеме
за технически пропуск, който не се е отразил съществено на правото на защита на
подсъдимия и в частност правото му да разбере в какво точно престъпление е бил
обвинен.
В обобщение на темата
за законността на повдигнатото обвинение следва да се има предвид и това, че в
крайна сметка по делото е постановена оправдателна присъда, която в най - висша
степен осигурява и гарантира правата на подсъдимия, като санира изцяло допуснатите
процесуални нарушения.
По отношение на
разпоредбата на чл.6 т.1 ЗДвП съдът
намира, че липсва несъобразяване от страна на подс.Б. с пътните знаци, в
какъвто смисъл е първото вменено нарушение от специалния закон. Това е така,
тъй като подс.Б. е съобразил изцяло своето поведение с пътните знаци и в
частност с пътен знак Г9, а така също и с другите средства за сигнализиране, а
именно: с поставените табели с направляващи стрелки С6.1. Пътният знак Г9,
съобразно разпоредбата на чл.51 ал.2 от ППЗДвП, е пътен знак със задължително
предписание, съобразно който движението следва да премине отдясно на знака. В
конкретния случай е безспорно устновено, че подс.Б. е спазил знака, като е
преминал отдясно на същия, следвайки създадените ленти за движение в посока гр.П..
На следващо място същият е съобразил поведението си и с направляващите стрелки,
като се е движел в указаната със стрелките посока, въпреки че нормативното
значение на последните е за указване изменението на посоката на движение в
завой. С други думи в настоящия казус така поставените табели не са имали
голямо практическо приложение, тъй като процесният участък от пътя, където е
настъпило ПТП, е бил прав, без каквито и да било завои. Ето защо същите
по-скоро са имали за цел да очертаят разделението между лентите в двете посоки
на движение на платното, отколкото да указват някакво изменение на движението.
По отношение
разпоредбата на чл.25 ал.1 ЗДвП
съдът намира, че също липсва нарушение. Нормата от закона предвижда при
извършването на каквато и да е било маневра от водач на пътно превозно
средство, в частност преминаването в друга пътна лента, да се съобрази с
липсата на опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, като се има предвид тяхното положение,
посока и скорост на движение.
В настоящия случай,
въпреки липсата на конкретизация в обвинението досежно извършената маневра,
може да се приеме, че подс.Б. отново не е извършил нарушение. Маневрата, която
безспорно е била предприета от водача, е по преминаване в съседната пътна
лента, предназначена за движение в насрещната посока. С други думи от фактическа
гледна точка е налице яснота за това каква точно маневра е била извършена,
въпреки не до там прецизната юридическа формулировка в тази насока.
На следващо място
следва да бъде съобразено до колко подс.Б. се е съобразил, при извършването на
тази маневра с движещите се след него превозни средства. При така формулираното
обвинение, категорично следва да се посочи, че подс.Б. се е съобразил изцяло с
движещите се след него пътни превозни средства. Това е така, тъй като същият се
е движел в колона, като пред него и след него е имало движещи се превозни
средства, с които дори не е имало съприкосновение. И тук е може би мястото да
се посочи следващата неточност в обвинението, тъй като ударът на лекия
автомобил е настъпил не с движещ се зад него участник в движението, а с такъв,
който е минавал покрай него. Така формулирано конкретното обвинение се явява
напълно несъстоятелно, тъй като в случая изобщо липсва удар на лекия автомобил с
участник, движещ се зад него. Пътно-транспортното произшествие, което е било реализирано,
е с движещ се покрай автомобила мотоциклет. Това е първият аргумент на съда да
приеме, че в случая липсва нарушение на тази норма, с оглед повдигнатото
обвинение.
Но второ място нарушение
на закона в конкретния случай би липсвало дори и при наличие на съответно
обвинение, а именно: „несъобразяване с минаващ покрай него участник в
движението”, тъй като подобно обвинение би било още по-несъстоятелно, имайки
предвид създадената временна организация на движението в този участък от пътя и
налични знаци. В района на ПТП е имало действащи знаци Г9 „Преминаване отдясно
на знака” и В24 „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош”,
които по един недвусмислен начин са указвали посоките на движение и
невъзможността за изпреварване. В този смисъл в лентата, в която е настъпил
инцидента не само, че не е било логично да се движи пътно превозно средство с
посока на движение от центъра на гр.С. към гр.П., но е и било изключено, имайки
предвид категоричната забрана за това. Тази лента е била предназначена за
движение единствено на пътни превозни средства с посока на движение от гр.П. към
центъра на гр.С., нещо повече имало е ясно поставени знаци, забраняващи
изпреварването. Ето защо в настоящия казус първо е недопустимо от правна гледна
точка движението на мотоциклета в тази лента и на следващо масто липсва
нормативно предвидено задължение за съобразяване от страна на подс.Б. със скоростта
и посоката на движение на мотоциклета именно в тази лента. Това е така, тъй
като по закон никой не може да предвиди и предположи, че в тази лента за
насрещно движещи се превозни средства и при тези забраняващи знаци, би могло да
се реализира подобно придвижване в обратна посока и то със скорост, която е извън
всякакъв разум, а не само закон. Ето защо подс.Б. не само не е имал задължение
по закон, но е и нямало как да предвиди подобно движение на мотоциклета в тази
лента на движение. В този смисъл същият не е реализирал нарушение на закона и
подзаконовите нормативни актове. Колкото до видимостта на същия назад в лявото
странично огледало, съдът намира, че с оглед липсата на задължение за
съобразяване в случая, това обстоятелство е било иревантно за казуса, поради и
което не следва да бъде обсъждано.
По отношение на разпоредбата на чл.38 ал.3 ЗДвП същата отново е лишена
от всякаква праавна логика, имайки предвид конкретиката на казуса. Касае се до
норма, която въвежда правила за завиване в обратна посока. Завиването в обратна
посока се извършва наляво от най-лявата пътна лента по посока на движението.
Конкретната разпоредба указва, че при недостатъчна широчина завиването в
обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но
водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно
движещите се от лявата му страна пътни превозни средства. Анализирайки
посочената правна норма съдът не намира нарушение, което да е извършено от
страна на подс.Б.. Същият безспорно е предприел маневрата по завиване в обратна
посока и то именно от най-лявата лента по посока на движението, нещо повече
съседната такава, от дясната му страна е била заета с автомобили. Тоест подс.Б.
не е започнал маневрата си от дясната лента по посока на движение, за да може
изобщо да се говори за пропускане на попътно движещите се превозни средства.
Същият е започнал завиването в обратна посока именно от лявата лента, в който
случай не е имало изобщо задължение за пропускане на попътно движещо се
превозно средство, най-малко поради обстоятелството, че в тази лента е било
забранено движението на превозни средства в посока гр.П..
Нещо повече, следва
ясно да бъде отчетено и обстоятелството, че в този участък от пътя, съобразно
създадените правила за движение, не е
имало забрана за извършване на маневра по обратно завиване. Такава забрана би била налице в случай,
че имаше поставен пътен знак В23, а именно „забранено е завиването в обратна
посока”. Такъв знак в района не е имало. Табелите с направляващи
стрелки С6.1 нито имат подобно значение, нито пък биха могли да въведат такава
забрана.
С оглед
гореизложеното следва да се приеме, че подс.Б. не само, че не е нарушил
правилата за движение по пътищата, но дори е спазил същите, като е съобразил
изцяло своето поведение с временно създадената оргазизация на движението.
В допълнение, следва
да бъде посочено, че вина за настъпилото произшествие има основно мотористът,
който не се е съобразил с множество правила за движение по пътищата. Както
стана дума вече същият изцяло е игнорирал правилата за движение в процесния
участък от пътя, като е нарушил всички възможни забрани. На първо място същият
е започнал неконтролируемо и забранено изпреварване на моторни превозни
средства и то в тяхната лента за движение, което е недопустимо, не само поради
наличната забрана за изпреварване, но и предвид начина, по който е било
извършвано самото изпреварване. Съобразно чл.41 ал.2 ЗДвП „При изпреварване
водачът на пътно превозно средство напуска пътната лента, в която се движи,
навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай
движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата
лента.” Постр. С. А. е изпреварвал превозните средства в тяхната лента на
движение, без да я напуска, като още тогава е създал реална предпоставка за
пътно-транспортно произшествие.
В следващия момент
същият освен забраната за изпреварване, е нарушил и още една забрана, а именно
да се движи в лентата за насрещно движение, където е продължил да изпреварва
попътно движещите се превозни средства.
Накрая постр.А. е нарушил и то доста съществено и още една от
забраните, а именно да се движи със скорост по-голяма от 40 км/ч. Съобразно
експертното заключение същият се е движел със скорост не по-малка от 90 км/ч, която значително е надвишавала
разрешената такава и която реално е била решаваща при последвалия удар. Според
автотехническата експертиза произшествието е било предотвратимо, ако
мотоциклетът се е движел с разрешената скорост от 40 км/ч.
Българското право не познава обективно вменение –
наличието на резултат да води винаги до отговорност за шофьора. Изисква се да
има конкретно нарушение, на конкретна правна норма, за да се постави на
изследване въпросът за причинната връзка и за възможностите за виновно извършване
на деяние – съзнаване или несъзнаване на нарушаването на правните запрети или
неизпълнението на правните задължения и искане, допускане или възможно
предвиждане на резултата.
Поради липсата на извършени нарушения на ЗДвП и
подзаконовите актове по приложението му, не може да се ангажира наказателната
отговорност на подсъдимия по обвинението, внесено и поддържано от
прокуратурата.
Настоящият съдебен
състав намира, че подс.Б. няма вина за настъпилото произшествие, тъй като не е
нарушил нито едно от вменените му нарушения по ЗДвП и ППЗДвП.
Причина за инцидента
според съда е поведението на водача на мотоциклета, както и това на държавата в
лицето на нейните органи, оправомощени по закон да се грижат за безопасността
на пътя, предвид обстоятелството, че в конкретния пътен участък не е била
създадена добра организация на движението чрез поставяне на съответните пътни
знаци и в частност пътен знак В23, а именно: „забранено е завиването в обратна
посока”, както и ограничения за преминаване от една в друга посока на движение
в конкретния участък, чрез поставянето на непрекъсната преграда.
Предвид горното съдът
намира, че подс.Б. не следва да носи наказателна отговорност за повдигнатото му
обвинение, поради и което следва да бъде изцяло оправдан.
По разноските:
Съдът, с оглед на признаването на подс. Б. за невиновен и
на основание чл.190 ал.1 НПК намери, че разноските по делото следва да останат
за сметка на държавата.
По така изложените съображения съдът постанови своята
присъда.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: