№ 550
гр. Шумен, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20223630100785 по описа за 2022 година
Производство по чл. 310, т. 1 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 от КТ.
В исковата си молба до съда ищцата Д. СТ. Д. излага, че била в трудово
правоотношение с ответника – „Напоителни системи“ ЕАД гр. София, Клон „Шумен“ гр.
Шумен, представлявано от Д.С.Г, като изпълнявала длъжността „Юрисконсулт”. На
24.03.2022 г. й била връчена заповед № 5/24.03.2022 г. за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ и за прекратяване на трудовото й правоотношение. На първо място,
излага, че преди връчване на заповедта й бил даден изключително кратък срок за депозиране
на обяснения – 40 минути. Имало разлика между описанието на вмененото й нарушение в
обсъжданата заповед и в поканата за депозиране на обяснения. Освен това, оспорва
обстоятелството, че извършила нарушение на трудовата дисциплина. „Злоупотребата с
доверие“ като основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност следвало да бъде
извършена спрямо предходния управител на дружеството, а не спрямо настоящия. Не била
извършена и адекватна преценка на тежестта на вмененото й нарушение, като не било взето
предвид чистото й трудово досие. Заключава, че заповедта не била мотивирана. Моли съда
да постанови решение, по силата на което цитираната заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна, ищцата да бъде възстановена на предишната работа, да й бъде
присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
незаконното уволнение – в размер на 1256,20 лв., за периода от 25.03.2022 г., до датата на
приключване на съдебното дирене по настоящото дело, ведно със законната лихва върху
1
сумата на обезщетението, считано от депозиране на исковата молба – 12.04.2022 г. до
окончателното изплащане, както и да й заплати направените по делото разноски. В хода на
производството е допуснато увеличение на предявения иск, като същия се счита с цена
3947,50 лв. за периода 25.03.2022 г. – 07.06.2022 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи,
че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за провеждане
на дисциплинарно производство. Оспорва исковете по същество, като счита, че ищецът
извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. Моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски по делото.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложеното допълнително
споразумение № 28/26.05.2020 г. към трудов договор № 1/02.02.2015 г. (също приет като
доказателство) е, че между „Напоителни системи” ЕАД Клон гр. Шумен и Д.С. В (Д.)
съществувало трудово правоотношение, по силата на което последната изпълнявала
длъжността „юрисконсулт”. Със заповед № 5/24.03.2022 г. на управителя на клона на
дружеството, трудовото правоотношение било прекратено, на основание чл. 190, ал. 1, т. 4
вр. чл. 187, т. 8 от КТ, считано от връчване на заповедта. Като причини за това е посочено
дисциплинарно нарушение: за това, че „на 10.03.2022 г. в дружеството са постъпили четири
броя сведения от служители, за това, че на 28.05.2021 г. служителите са били принудени да
изваждат от стената на яз. Тича каменни плочи и със служебен автомобил с рег. № В ***
НА, са закарани до дома на Д.Д. на длъжност „Юрисконсулт“. Извършеното нарушение
представлява злоупотреба с доверието на работодателя.“. Заповедта е връчена лично на
ищцата на 24.03.2022 г. В личното трудово досие на ищцата е приложена Заповед №
17/20.03.2019 г. на управителя на клона, по силата на която на В (Д.) е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“. Представен е пътен лист № 591742/28.05.2021 г.,
изд. от „Напоителни системи“ ЕАД клон Шумен, в който е отразено пътуване на автомобил
УАЗ с рег. № В *** НА с водач М. М по маршрута – яз. Тича – Шумен – яз. Тича на
28.05.2021 г. между 8,00 часа и 15,00 часа. Видно от представените 4 бр. сведения от
10.03.2022 г., депозирани от М М, Г. Д., Н.И и Х.О е, че четиримата работници при
ответната страна описват, че на 28.05.2021 г. натоварили в служебния автомобил марка УАЗ
неопределено количество каменни плочи, които превозили до дома на юристката в гр.
Шумен, а след това посетили организираните им профилактични медицински прегледи. По
делото е представена и преписка вх. № 2018/2022 г. по описа на Районна прокуратура –
Шумен, ТО гр. Велики Преслав, образувана за извършване на проверка за евентуална
кражба на каменни плочи от стратегически обект – язовирна стена на язовир „Тича“. В хода
на проверката обяснения дали служители на ответника, вкл. и разпитаните като свидетели
М. М и Г. Д., в периода 25.02.-07.03.2022 г.
От представената покана за писмени обяснения изх. № РД-08-143/24.03.2022 г. се
установява, че Д.Д. била уведомена, че срещу нея започва дисциплинарно производство за
2
нарушение, извършено „на 28.05.2021 г. със служебния автомобил УАЗ с рег. № В *** НА
на „Напоителни системи“ ЕАД клон Шумен с посочване на въпроса: бяха ли докарани в
дома ви декоративни каменни плочи, извадени от стената на яз. Тича“. На ищцата бил даден
срок за депозиране на обясненията до 11,00 часа на 24.03.2022 г.
Разпитаният като свидетел по делото Х.Н сочи, че до края на м. януари 2022 г.
изпълнявал длъжността управител при ответния клон на дружество. Дружеството
притежавало база, находяща се на брега на язовир „Тича“ и именно в нея се съхранявали
камъни, които преди това били вземани от поляна, на брега на водното съоръжение. Ищцата
поискала да вземе част от тези камъни и свидетелят й позволил, като разпоредил това да се
извърши със служебен автомобил. Камъните не били собственост на „Напоителни системи“
ЕАД клон Шумен и нямали нищо общо с язовирната стена.
Свидетелите М М и Г. Д. (служители на ответната страна) излагат, че работят в базата
на ответника, находяща се край язовир „Тича“ – първият от тях като домакин, а втората –
като хигиенист. Сочат, че в базата се съхранявали каменни плочи, с неустановена бройка и
различни по размер. Същите били извадени от работници на дружеството от стената на
водното съоръжение. Първият свидетел излага, че това се случило преди време, а втората –
няколко дни преди 28.05.2021 г. На посочената дата ищцата, по телефона, разговаряла със
свид. М, като го попитала дали все още се съхраняват процесните камъни и след
утвърдителния му отговор, му заявила да превози част от тях със служебния автомобил
марка „УАЗ“ до дома й в гр. Шумен. На същата дата всички служители и работници на
ответника следвало да посетят организирани от работодателя им профилактични
медицински прегледи в гр. Шумен, кв. „Тракия“. В изпълнение на указанията на Д., М и
още двама служители натоварили камъните в служебния автомобил и ги превозили до дома
на ищцата, находящ се в гр. Шумен, ул. „П.Б“ № 43, където ги разтоварили и след това
посетили прегледите. Служителката Д. се придвижила от язовир „Тича“ до гр. Шумен
(около 30 км) с помощта на личния си лек автомобил.
По делото, в качеството на свидетели са разпитани и Н.К, и В.Вв – служители на
„Напоителни системи“ ЕАД клон Шумен. Двамата описват, че на 24.03.2022 г. сутринта, в
офиса на клона се провела оперативка, на която присъствали те и управителят. След
провеждането й, двамата били поканени от управителя да останат, за да бъдат свидетели на
връчване на покана за даване на обяснения на Д.Д.. Последната била поканена да се яви в
10,00 часа, но закъсняла. При пристигането й, управителят разяснил, че следва да даде
обяснения за случай от миналата година, когато били превозени каменни плочи от яз.
„Тича“ до дома й. Бил й предоставен срок до 11,00 часа на същия ден, на което тя се
възпротивила, че са й необходими повече дни, след което излязла. Около 10,40 часа ищцата
влязла в кабинета и заявила, че отказва да дава обяснения. Впоследствие, на същата дата й
била връчена заповед за уволнение. Свидетелят В. описва, че използваният за превоза на
каменните плочи товарен автомобил е изключително стар и разходът му на гориво е много
висок, като се използва единствено за транспортиране на тежки товари.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
3
размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от Д. в месеца, предхождащ
уволнението възлиза на 2147,00 лв. Вещото лице сочи, че размерът на обезщетението,
изчислен като сбор от отделно посочените месечни размери на паричната сума за периода
24.03.-08.06.2022 г. възлиза на 5269,90 лв. Заключава, че същата получавала от „Ауто-клима
75“ ЕООД трудово възнаграждение в размер на 710,00 лв., като разликата с получаваното
при ответника трудово възнаграждение и следващото се обезщетение за периода 25.03.2022
г. – 08.06.2022 г. се равнява на 3875,38 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна, че
прекратяването на трудовото правоотношение между ищцата и ответника е
законосъобразно, поради следното:
Ищцата – Д.Д. заемала при ответника длъжността „юрисконсулт”. Трудовото
правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 190, т. 4 от
КТ, т.е. поради налагане от работодателя на най-тежкото дисциплинарно наказание –
уволнение на служителя. Нарушението на трудовата дисциплина, в случая е злоупотреба с
доверието на работодателя.
Установи се, че работодателят поканил ищцата на 24.03.2022 г., за да даде писмени
обяснения за установеното нарушение. Действително, предоставеният срок от един час не
съставлява „разумен срок“ за излагане на обстоятелствата от страна на ищцата. Същата,
обаче, след завръщането си в кабинета на управителя на ответния клон на дружество,преди
изтичане на дадения срок не е поискала удължаване на срока, а заявила, че отказва да даде
обяснения. Този факт бе безспорно установен чрез показанията на свидетелите К. и В..
Тоест, следва да се приеме, че субектът на дисциплинарната власт изпълнил същественото
си задължение – елемент от дисциплинарната процедура, тъй като в случая е налице отказ
на служителя да депозира обяснения. Съдът намира възражението на ищцата, че имало
разминаване между фактическото описание на вмененото й нарушение в поканата за даване
на обяснения и в заповедта, с която й било наложено дисциплинарното наказание, за
неоснователно. Чрез най-общо описание на нарушението, работодателят е запознал
служителката с конкретния случай, за който се извършва проверка на спазването на
дисциплинарните правила. Не е нужно в поканата за даване на писмени обяснения да бъдат
спазени изискванията, които законодателят поставя спрямо заповедта на органа, налагащ
дисциплинарно наказание.
Злоупотребата с доверие, възведена в основание за ангажиране на дисциплинарна
отговорност на работника или служителя, съставлява неизпълнение на задължението за
лоялност към работодателя – доверие, оказано при възлагане на работата за длъжността.
Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е
злепоставяне на отношенията между страните по трудовото правоотношение. Злоупотреба с
доверието е налице не само когато работникът, възползвайки се от служебното си
положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и
когато без да е извлечена имотна облага, също възползвайки се от служебното си
положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие, независимо дали
4
действията са извършени умишлено.
В настоящия случай се установи безспорно, че Д., изпълнявайки служебните си
задължения като юрисконсулт, на 28.05.2021 г. заявила на служителя на ответното
дружество – общ работодател, свид. М. М да бъдат превозени каменни плочи, находящи се в
база на ответника, находяща се на брега на яз. „Тича“, до дома й в гр. Шумен. В случая е
ирелевантно оказала ли е принуда и от какъв вид ищцата спрямо посочения служител. В
изпълнение на това, посоченият свидетел, заедно с още работници натоварил неустановено
количество каменни плочи от описаното място и с помощта на служебния автомобил марка
УАЗ с рег. № В *** НА превозил същите на разстояние около 30 км до дома на Д..
Описаните действия на ищцата, според настоящия състав, несъмнено представляват
извършване на преднамерени действия с цел извличане на имотна облага и то, възползвайки
се от служебното си положение. В тази насока, съдът не кредитира изложеното от свид. Х.
Н., че именно той, в качеството си тогава на управител на клона, разпоредил извършване на
превоза, тъй като заявеното от него се опровергава от съобщеното от останалите свидетели.
Без значение по делото са и точните характеристики на каменните плочи – декоративни или
не. Съдът намира за установено, че тези каменни плочи са извадени от работници на
дружеството в неустановен предходен момент от стратегически обект – стената на яз.
„Тича“ – обект, до който достъп имат ограничен брой лица, вкл. служители на „Напоителни
системи“ ЕАД клон Шумен, единствено поради това им качество. Същите са
представлявали част от съоръжение към язовирната стена на язовир с национално знамение
– държавна собственост. Действията на Д. са преднамерени, тоест, умишлени, тъй като
същата е съзнавала, че в качеството си на юрисконсулт нарежда на друг служител да
предприеме определени действия. Извличането на имотна облага се състои освен в
присвояване на каменни плочи, но и в пропускане извършването на нейни лични разходи за
транспортирането им, възползвайки се от труда на работници и превоз за сметка на
работодателя. Доводът, че превозът бил извършен със служебния автомобил, тъй като той и
без това щял да пътува по маршрут аз. „Тича“ – гр. Шумен е несъстоятелен. Действително,
доказа се, че на посочената дата бил организиран профилактичен медицински преглед за
всички работници на дружеството, в гр. Шумен. Чрез свидетелските показания на свид. В.,
обаче, се установи, че автомобилът, марка УАЗ се използва единствено за превоз на тежки
товари, тъй като разходът му на гориво е изключително голям и не се ползва за превоз на
пътници. В тази насока, следва да се отбележи, че свид. Г. Д. пътувала до гр. Шумен с
личния си автомобил. Дори да се приеме, че плочите са собственост на трето лице,
посегателството спрямо това имущество представлява злоупотреба с доверие, доколкото
това посегателство е извършено благодарение на длъжностното качество, което ищцата
имала въз основа на трудовото правоотношение с „Напоителни системи“ ЕАД клон Шумен.
Предвид всичко изложеното, съдът намира, че осъщественото от Д. следва да се
квалифицира като извършване на действия, компрометиращи оказаното й доверие от
работодателя.
При така приетото за установено, настоящият състав намира, че ищцата осъществила
5
състава на дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ – злоупотреба с
доверието на работодателя. Поради това, съдът счита, че с издаването на Заповед №
5/24.03.2022 г. на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД клон Шумен работодателят
законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. При извършване на преценка на
наложеното на Д. наказание, съдът, съобразявайки се с тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя и
обстоятелството, че през 2019 г. на същата било наложено друго дисциплинарно наказание,
намира, че наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение” е съответно на
извършеното нарушение.
Ето защо, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – същият се явява
акцесорен по отношение иска за признаване незаконност на уволнението. Предвид
обстоятелството, че съдът намира процесната заповед за законосъобразна, претенцията
следва да бъде отхвърлена.
Досежно иска по чл. 344, ал. 1, т 3 от КТ – тази претенция също предпоставя наличие
на незаконно уволнение. Предвид приетото за установено по-горе от съда, в случая липсва
предпоставката за възникване на задължение за работодателя да обезщети останалия без
работа служител. Ето защо, искането за заплащане на обезщетение следва да бъде
отхвърлено.
По искането на ищцата с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на
по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи заплатеното от
ответника възнаграждение за адвокат:
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди
по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за
адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
размер на възнаграждението за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ възлиза на 710,00
лв., а за претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ – на 506,33 лева. Според нормата на чл. 2,
ал. 5 от Наредбата, за процесуално представителство по граждански дела, възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Тоест, в случая, общият минимален размер на възнагражденията за представителство по
трите обективно съединени иска възлиза на 1216,33 лв. Уговореният и платен от ответника
на пълномощника му адвокат възнаграждение се равнява на 1320,00 лева. Съдът, след
преценка на правната и фактическа сложност на настоящия спор, намира, че заплатеното от
ответника възнаграждение за един адвокат за представителство и защита в
първоинстанционното производство, от образуването му, до приключване на устните
състезания, вкл. за изготвяне на отговор на исковата молба и участие в две съдебни
заседания, не е прекомерно съобразно сложността на делото и не следва да се присъжда в
6
по-нисък размер. Касае се за процесуално представителство по три иска за трудов спор,
участие в събиране на множество доказателства и в съдебни заседания, за което е уговорен
общ размер на възнаграждение, надвишаващ със 103,67 лв. законния минимален размер.
Тази степен на надвишаване, според съда, не следва да бъде оценявана като нарушаваща
законовите изисквания за справедливост и обоснованост, въведени с нормата на чл. 36, ал. 2
от ЗА, още по-малко – като обуславяща прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Изложените съображения обуславят извода за неоснователност на искането по чл. 78, ал. 5
от ГПК на ищцата. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските по
делото, същите, представляващи платено от ответника възнаграждение за един адвокат,
следва да бъдат съобразявани в пълния им уговорен и заплатен размер от 1320,00 лева.
По разпределението на разноските по делото:
Всяка от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по делото
разноски. Списък по чл. 80 от ГПК на разноските се представя своевременно и от двете
страни.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищцата е освободена от внасяне на държавни
такси по исковата молба и на разноски по производството.
При направеното искане от ответника, с оглед извода за неоснователността на всеки от
исковете в пълния обем на търсената защита, ищцата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
следва да бъде осъдена да заплати в пълен размер на „Напоителни системи“ ЕАД клон
Шумен направените разноски по настоящото дело от 1320,00 лв. (платено възнаграждение за
един адвокат).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. СТ. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Шумен,
ул. „П.Б” № 43, ет. 2, ап. 2, със съдебен адресат – адв. И.К от ШАК, гр. Шумен, ул. „С.” №
68 ап. 4 срещу „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД „КЛОН „ШУМЕН““ с ЕИК ***, със
седалище гр. Шумен, адрес на управление гр. Шумен 9700, ул. „П.“ № 1, представляван от
Д.С.Г, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на Заповед № 5/24.03.2022
г. на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД клон Шумен за прекратяване на трудовото
правоотношение на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ, считано от 24.03.2022
г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. СТ. Д. с ЕГН ********** срещу „НАПОИТЕЛНИ
Системи“ ЕАД „Клон „Шумен““ гр. Шумен, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
за възстановяване на предишната й работа – „Юрисконсулт”, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. СТ. Д. с ЕГН ********** срещу „НАПОИТЕЛНИ
СИСТЕМИ“ ЕАД „Клон „Шумен““ гр. Шумен, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от
7
КТ за сумата 3947,50 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без
работа в резултат на уволнението, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2022 г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д. СТ. Д. с ЕГН ********** да заплати на „Напоителни системи“ ЕАД клон
Шумен направените деловодни разноски в размер на 1320,00 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок,
считано от 07.07.2022 г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8